Р Е Ш Е Н И Е
№ 15.06.2020
година град С.З.В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 18.05. 2020
година
В открито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: Даниела
Калчева
като
разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
ТЪРГОВСКО
ДЕЛО № 342 по описа за 2019 година
за да се произнесе,
съобрази:
Производството е образувано по искова
молба, предявена от „В.“ ЕООД – гр.С. против „Е.П.“ ЕООД - гр.С.З.с цена на
иска 78 000 лв., от които главница - 68 000 лв.
и неустойка - 10 000 лв.
Твърди се, че на 25.04.2019 г. с ответното дружество ищецът
е сключил Договор за паричен заем, по силата на който, в качеството на
Заемодател е превел по банков път на "Е.П.” ЕООД сумата от 68000 лв.
Отбелязано е, че съгласно чл. 5 от Договора ответното
дружество се задължило да върне предоставената му сума до 25.07.2019 година. На
25.07.2019 година "Е.П." ЕООД не проявил инициатива, нито е потърсен
представител на ищцовото дружество, за да бъде изплатена сумата.
Посочва се, че на 26.07.2019 год. е направен опит да
се свържат с представител на ответното дружество, но без успех.
Твърди се, че до предявяване на исковата молба са
отправяни многократни покани, но ответното дружество не изплатило дължимата
сума, не предприело никакви действия по погасяване на задължението си, нито пък
изявило готовност за това.
Сочи се, че съгласно чл.4 от Договора, връщането на
заемната сума ще бъде обезпечено с всяко движимо и недвижимо имущество, както и
че съгласно чл.10 от Договора, заемателят дължи неустойка в размер на 0.2222 %
от заемната сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10 000 лева, ако не
върне заемната сума заедно с уговореното възнаграждение на падежа.
Посочено е, че към датата на предявяване на исковата
молба - 14.11.2019 год. е налице забава от 112 дни (от 26.07.2019 год. до
14.11.2019 год. вкл.).
Според ищеца, всичко изложено до тук обосновава
наличието на правен интерес от предявяването на иск с правно основание чл. 240
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с предмет на иска осъждане на ответника да заплати
дължимите суми.
Предвид изложеното и на основание чл. 240 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД, ищецът прави искане да се постанови решение, с което да се осъди
"Е.П." ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: обл. С.З.,
гр. С.З., п.к. ***, ул. ***, да заплати на „В.“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление: обл. С., гр. С., п.к. ***, р-н ***, сумата от 78 000
лв., представляваща сбор от следните задължения:
Сумата от 68 000 лв., представляваща дължима главница
по договор за паричен заем от 25.04.2019 год.
Сумата от 10 000 лв., представляваща неустойка
съгласно чл.10 от сключения между страните Договор за паричен заем от
25.04.2019 год., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите.
Отговорът на исковата молба, който е постъпил в съда
извън законоустановения срок и съгласно разпоредбата на чл.133 от ГПК е
неподлежащ на разглеждане.
С разпореждане от 27.12.2019г. съдът е разпоредил да
се изпрати препис от отговора на ищеца за сведение.
По делото е постъпила допълнителна искова молба
(становище), в която ищецът счита, че въведените с писмения отговор възражения
от ответното дружество са процесуално недопустими и следователно преклудирани
съгласно разпоредбата на чл. 370, вр. чл. 373 от ГПК, а поради това е
неподлежащ на разглеждане.
Отбелязва, че съгласно трайната съдебна практика е
прието, че нормите на чл. 133 ГПК, респ. чл. 370 ГПК, които уреждат последиците
от неспазване на срока, в който ответникът следва да посочи всичките си
възражения, са императивни. Срокът за отговор е преклузивен и след неговото
изтичане ответникът губи възможността да поправи последиците от собственото си
процесуално бездействие. Позовава се на разпоредбата на чл. 133 ГПК, вр. чл.
131, ал. 2, т. 5 ГПК, вр. чл. 370 ГПК, като намира, че в този смисъл, пропускът
на ответника да изложи възражения, основани на каузалната връзка между
страните, не може да бъде преодолян с подаването на писмен отговор след
сроковете за това.
Според ищеца, следва да се направи извод, че с
изтичането на срока за отговор е преклудирана възможността ответното дружество
да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този
момент факти. В тази връзка се позовава на съдебна практика.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, приема за установено
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.240 ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
От
представения и приет като доказателство по делото договор за паричен заем е
видно, че ищецът е предоставил на ответника сумата от 68 000лв. заем, като
заемателят се е задължил да върне сумата до 25.07.2019г. Уговорена е 4% годишна
лихва върху заемната сума. Уговорена е и неустойка в размер на 0,02222% от
заемната сума за всеки просрочен ден, но не повече от 10 000лв. Сумата е
преведена по банков път от заемателя, за което е представено платежно нареждане
от 30.04.2019г.
От страна на ответника не са представени
доказателства, че е извършил връщане на взетата на заем сума, както в
уговорения срок, така и извън него.
По делото бе допуснато извършаване на съдебно –
счетоводна експертиза, която дава заключение, че вземането по договора за заем
е осчетоводено по надлежния ред в счетоводството на фирма „В.“ ЕООД, като е
начислена лихва в размер на 648,15лв. и е начислена неустойка в размер на
6950,60лв. От страна на ответника на експертизата не са били представени
документи, за да може да бъде извършена проверка и в неговото счетоводство.
Вещото лице посочва, че счетоводството на ищеца е редовно водено. По отношение
на размера на дължимата неустойка вещото лице дава два варианта: Първият - към
момента на изготвяне на заключението към дата 12.03.2020г. размера е 3475,30лв.
и към датата на подаване на исковата молба размерът на неустойката е 1692,32лв.
Претенцията за неустойка е предявена в размер на 10 000лв.,
но съдът намира, че следва да я уважи по първия вариант на заключението на
вещото лице, а именно в размер на 3475лв., т.е. към момента на изготвяне на
заключението.
Съдът намира, че следва да уважи иска за главница в
пълен размер така, както е предявен - в размер на 68 000лв., със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба, а искът за неустойка следва да
бъде уважен в размер на 3475лв. В останалата част до размера от 10 000лв.
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски за внесена държавна такса в размер на 2 839лв. съобразно
уважената част от исковете. Ищецът не е представил списък с разноски и не е
представил доказателства, че уговореното адвокатско възнаграждение е изплатено,
следователно му се дължат разноски единствено за внесената държавна такса.
На ответника следва да се присъди сумата 261лв. за
адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.
Водим от
изложеното, Окръжен съд – С.З.Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Е.П.“ ЕООД с ЕИК ****, гр. С.З.,
ул. *** да заплати на „В.“ ЕООД, с ЕИК ***, гр. С., район ***сумата
68 000лв. /шестдесет и осем хиляди лева/, представляваща дължима главница
по договор за паричен заем от 25.04.2019г., ведно със законната лихва считано
от 14.11.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата 3475 лв. /три хиляди
четиристотин седемдесет и пет лева/ – неустойка съгласно чл. 10 от сключения
между страните договор за паричен заем от 25.04.2019г., както и сумата 2839лв.
/две хиляди осемстотин тридесет и девет лева/ разноски по делото съобразно
уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ иска за неустойка в останалата му
част до размера на сумата от 10 000лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „В.“ ЕООД, с ЕИК ***, гр. С., район
***да заплати на „Е.П.“ ЕООД с ЕИК ****, гр. С.З., ул. *** разноски съобразно
отхвърлената част от исковете в размер на 261 лв. /двеста шестдесет и един
лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните пред
ПАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: