Р Е Ш Е Н И Е
№ 19.02.2021 г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА
ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 2 февруари
2021 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: ДИАНА
СТОЯНОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ
ЕНЧЕВА
гр. дело №
2057 по описа за 2020 година.
Предявен е иск с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. чл. 537 от ТЗ.
Ищецът Ц.Д.Б. твърди в исковата си молба, че със запис на заповед, издаден на 12.07.2018год.,
ответникът по настоящата искова молба Г.В.И. се задължил да му заплати сума в
размер на 9 900 (девет хиляди и деветстотин) лева, с дата за погасяване на
задължението на 12.08.2018год. На датата на падежа 12.07.2018год. дължимата от Г.В.И.
сума в размер на 9 900 лева не му била
заплатена.
След като дължимата сума не му била
платена на датата на падежа, с нотариална покана, връчена на 26.02.2020год.,
предявил записа на заповед и поканил Г.В.И. да му заплати незабавно дължимата
сума от 9 900 лева по посочена банкова сметка. ***а по банковата му сметка.
В случая за Ц.Д.Б. бил налице правен
интерес от осъждането на Г.В.И. да му заплати сумата от 9 900 лева, поради
което подава настоящата искова молба, като моли съда да се произнесе с решение
по спора.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника Г.В.И., ЕГН **********,*** да му заплати сумата в
размер на 9 900 (девет хиляди и деветстотин) лева, представляваща задължение по запис на заповед от
дата 12.07.2018год., ведно със законната лихва, до окончателното изплащане на дължимата сума.
Моли съда да осъди ответника да
заплати направените по делото съдебни и деловодни разноски и разноски за
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК
представя банкова сметка, ***, а именно: IBAN ***, разкрита в Обединена
българска банка.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от назначения на ответника Г.В.И. особен
представител, в който заявява, че оспорва предявения иск по основание и по
размер, като счита същият за неоснователен.
Видно било, че процесният запис на
заповед бил подписан от Г.В.И., като същият изписал и трите си имена под записа
на заповед. Подписът на издателя Г.В.И. бил нотариално заверен с рег. № 5157 на
дата 12.07.2018 г. от помощник нотариус Красен Банчев при нотариус Радка
Богданова рег. № 435 на Нотариалната Камара.
Спорно било между страните и това
следвало да се установи от писмените доказателства по делото, че Г.В.И. като
издател на запис на заповед поел неотменимо и безусловно задължение срещу
представяне на документа, без предявяване на плащане и без протест, да заплати
сумата.
Съгласно приетото в т. 17 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, предмет на делото по
предявен осъдителен иск в хипотезата на задължение въз основа на запис на
заповед било да се установи дали вземането се основавало по редовен от външна
страна менителничен ефект. Ищецът – кредитор доказал вземането си, основано на
запис на заповед, като в случая липсвало твърдение за наличието на
обезпечителна функция на менителничния ефект и ответника, чрез особеният си представител
не можело да твърди за възникване и съществуване на вземане по каузално
правоотношение.
Счита, че процесният запис на
заповед бил нередовен от външна страна, като счита, че съдържал повече от
всички изискуеми реквизити съгласно чл. 535 от ТЗ.
Според чл. 535, т. 3, вр. чл. 486,
ал. 1 от ТЗ записа на заповед имал строго формален режим за валидност,
включително за падежа. Той трябвало да бъде ясно посочен и по начин, който не
давал основание за различно тълкуване. Тук не ставало дума за договор, при неяснота
в който клаузите можели да бъдат тълкувани в тяхна взаимовръзка, за да се
установи действителната воля на страните, а за строго формална среда, с точни и
ясни реквизити по отношение на падежа и определението му. Предвидена била
изрично нищожността на цялата ценна книга, ако падежът бил определен по
различен начин от посочените в чл. 486, ал. 1 от ТЗ. На това основание счита
процесният запис на заповед за нищожен, защото падежът първо бил определен
според чл. 486, ал. 1, т. 1 – на предявяване – „неотменино и безусловно се
задължавам срещу представяне на този „запис на заповед“, а след това според чл.
486, ал. 1, т. 4 на датата 12.08.2018г.
Освен подпис на издателя запис на
заповед съдържала и изписано името на издателя, Г.В.И., което го правил
нищожен.
Счита, че предявеният иск е
неоснователен и моли съда да го отхвърли като неоснователен и недоказан.
Моли съда
да осъди ищеца да заплати направените съдебни и деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата
и доводите на страните и на осн. чл. 235
от ГПК, намира за установено следното:
По делото е представен запис на
заповед, издаден на 12.07.2018 г., с нотариална заверка на подписа на ответника,
с който същият се е задължил безусловно да заплати сумата в размер на 9900 лв. срещу
представяне на процесната запис на заповед на 12.08.2018 г. на Ц.Д.Б., или на
негова заповед БЕЗ предявяване и без разноски. По делото е представена и приета
като писмено доказателство нотариална покана
от ищеца до ответника от 24.02.2020 г., връчена лично на ответника Г.В.И.
на 26.02.2020 г., от която е видно, че последният е поканен да заплати сумата
от 9900 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 537 от ТЗ, за записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата. От външна
страна, представеният запис на заповед е редовен, не се спори, че подписът е
положен от ответника и като абстрактна сделка и то формална, съдържа всички
предвидени от закона реквизити. Менителничното задължение е в резултат на
абстрактна сделка и възниква за автора на волеизявлението, по силата на
издадения менителничен ефект. Ефектът настъпва с факта на издаване на ценната
книга, независимо от причините за нейното издаване. От изложените дотук
съображения, съдът приема, че процесният запис на заповед съдържа указаните в
чл. 535 от ТЗ реквизити и като едностранна и абстрактна правна сделка е източник за задължение на ответника. В записа
на заповед не е задължително да се сочи основанието за задължаване на издателя.
Поемането на парично задължение обаче винаги става с определена цел, която е
свързана с други правоотношения, извън менителнични - каузални между издателя и
ремитента.
Записът на заповед с определен падеж, който не е предявен за плащане е
редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
издателя. При липса на възражение от длъжника - издател на редовен от външна
страна запис на заповед за съществуването на каузално отношение, за
обезпечаването на изпълнението, по което е издаден менителничният ефект,
кредиторът - поемател не е задължен да доказва съществуването на каузална
сделка. Ценната книга е подписана от издателя /с нотариална заверка на подписа/,
поради което поетото задължение подлежи на изпълнение. Процесната ценна книга е
с падеж 12.08.2018 г. и изрична клауза "без предявяване, без
протест", поради което вземането на кредитора съществува и за
осъществяване на принудително изпълнение не е необходимо предявяването му на
длъжника, въпреки че в случая на ответника е предявен за плащане с покана за
доброволно плащане.
Съдът не споделя възражението на назначения особен представител на ответника,
че съдържал повече от
всички изискуеми реквизити съгласно чл. 535 от ТЗ. Също така счита процесният
запис на заповед за нищожен, защото падежът първо бил определен според чл. 486,
ал. 1, т. 1 – на предявяване – „неотменимо и безусловно се задължавам срещу
представяне на този запис на заповед“, а след това според чл. 486, ал. 1, т. 4
на датата 12.08.2018г.
При извършена проверка, съдът констатира, че приложения
по делото запис на заповед притежава всички задължителни реквизити, предвидени
в горната разпоредба, което позволява да бъде квалифициран като действителна
едностранна абстрактна сделка, пораждаща задължение за издателя да заплати
сумата от 9900 лева. От представената ценна книга, съдът намира, че падежът на
задължението е определен съобразно чл.
486, ал. 1, т. 4 ТЗ на определен ден – "на дата 12.08.2018 г.
", като използването на изразя "срещу представяне" не е относим
към уговарянето на падеж, а към упражняване правата на платеца по чл. 492 ТЗ.
Неоснователно е възражението за нищожност на
менителничния ефект, основаващо се твърдението, че записът на заповед не
съдържал ясно определен начин на плащане.
Записът на заповед се подчинява на строго формални
изисквания по отношение на формата и реквизитите му - чл. 535, във вр. с чл.
537 и чл. 455, които следва по несъмнен начин да установят безусловно поетото
задължение да се плати определена сума; лицето, в чиято тежест е възникнало
менителничното задължение; падежът на задължението; място на плащането; името
на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място
на издаването; подпис на издателя.
В конкретния случай процесният запис на заповед съдържа
описания и изискуем от закона минимум от реквизити, с които ясно и еднозначно е
определен и падежът на задължението – 12.08.2018 г. Наличието на израза "срещу
представяне" в документа, според настоящия състав, в случая не може да
обоснове извод за наличието на два различни падежа, а по своята правна същност представлява
покана за изпълнение на менителничното задължение и това формално е отнесено към основанието, от
което произтича задължението, а не към времето на изпълнение.
Освен това, разпоредбата на чл. 486, ал. 2 ТЗ
определя лимитативно изключенията от предвидените в ал. 1 възможности за
определяне на падежа, обуславящи нищожността на менителничния ефект, които са
неотносими към настоящият случай.
Съдът приема, че падежът за изпълнение на паричното задължение е настъпил
на 12.08.2018 г. при липса на твърдения и доказателства за плащане или
погасяване по друг начин, от което следва, че в полза на ищеца е налице
изискуемо и неудовлетворено вземане, обуславящо основателност на иска по чл. 79, ал.1 ЗЗД
вр. чл. 535 ТЗ.
Ето защо, съдът
намира, че след като в случая записът на заповед отговаря на изискванията по
отношение на формата и реквизитите му - чл. 535
във вр. с чл. 537
и с чл. 485, ал. 1 ТЗ,
установяващи по несъмнен начин безусловно поетото от ответника задължение да се
плати на ищеца сумата от 9900 лева, на определения в ефекта падеж – 12.08.2018
г., който към датата на предявяване на иска е настъпил, предявеният осъдителен
иск е основателен.
Доколкото в производството страните не са въвели
твърдения, че процесният запис на заповед обезпечава определено каузално
правоотношение и предвид извода за редовност от външна страна на ценната книга,
задължението по което е станало изискуемо с настъпване на падежа, съдът приема,
че предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен в рамките
на заявения размер.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да понесе направените от
ищеца разноски по настоящото делото в размер на 2046 лв., представляващи ДТ,
депозит за особен представител и възнаграждение за един адвокат.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.В.И., ЕГН: **********,*** /особен представител адв. М.К.Т. ***/ да заплати на Ц.Д.Б., ЕГН: **********,***
/пълномощник адв. П.К.П. ***, съдебен адрес:***/, сумата в размер на 9900 лв. /девет хиляди и деветстотин
лева/, дължима по запис на заповед от 12.07.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 19.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата в размер на 2046 лв.,
представляваща направените по делото съдебни разноски.
Присъдената сума може да бъде
заплатена по следната банкова сметка: *** ***гарска Банка.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Окръжен съд -Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: