№ 628
гр. гр. Добрич, 15.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на петнадесети юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
частно гражданско дело № 20223200500422 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ал.3 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
„Винарна Добрич“ООД – гр.Варна и „Винпром-97“АД – гр.Добрич,
чрез адвоката си, обжалват определение №963/26.04.2022г. по гр.д.
№1303/2021г. на Добричкия районен съд, с което е оставена без уважение
молбата на частните жалбоподатели за допълване на определение
№590/11.03.2022г., с което производството по делото е прекратено, чрез
присъждане на сторените от частните жалбоподатели /ищци/ разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Изложени са съображения в подкрепа на становище за неправилност на
обжалваното определение, като се настоява за неговата отмяна и за
присъждане на сторените от ищците разноски в първоинстанцинното
производство.
В писмен отговор насрещната страна държавата, чрез Агенция за
публичните предприятия и контрол, чрез упълномощения юрисконсулт,
оспорва жалбата като неоснователна.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна.
Предмет на разглеждане по гр.д.№1303/2021г. на Добричкия районен
съд са били предявените от „Винарна Добрич“ООД и „Винпром-97“АД
1
срещу държавата, чрез Агенция за публичните предприятия и контрол, искове
за установяване на това, че ищецът „Винпром-97“АД няма паричните
задължения общо в размер на 6 787.03 щ.д., за които по ч.гр.д.№1768/2012г.
на ДРС в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 23.07.2012г. и за
съдебно постановяване заличаването на законна ипотека, вписана с акт №65
т.1 вх.рег.№13598/27.12.2020г., дв.вх.Рег.№13414/27.12.2010г. на СВп –
Добрич, подновена с акт №140 т.3 вх.рег.№7092/05.10.2020г., дв.вх.рег.
№7067/05.10.2020г.
Исковете са обосновани с твърдения, че законна ипотека е вписана
върху недвижим имот на ищеца „Винарна Добрич“ООД за обезпечаване на
паричното вземане на държавата от ищеца „Винпром-97“АД, за което е
издаден изпълнителният лист по ч.гр.д.№1768/2012г. Срещу недвижимия
имот, предмет на така вписаната законна ипотека, било насочено
принудително изпълнение /изп.д.№20178100400359/. То било образувано за
събиране на парични вземания на друг взискател от длъжника „Винарна
Добрич“ООД, но държавата се считала за присъединен по чл.459 ал.2 от ГПК
взискател с вземането си от ищеца „Винпром-97“АД, за чието обезпечаване
върху имота на ищеца „Винарна Добрич“ООД, обект на принудително
изпълнение, е вписана законната ипотека. Паричното задължение на ищеца
„Винпром-97“АД по изпълнителния лист към държавата било погасено по
давност и ипотеката, вписана върху имота на другия ищец „Винарна
Добрич“ООД за обезпечаване на така погасеното парично вземане, трябвало
да бъде заличена, за да отпадне държавата като присъединен по чл.459 ал.2 от
ГПК взискател по посоченото принудително изпълнение.
Исковете са предявени с първоначална искова молба вх.
№1926/22.04.2021г. и следващи, депозирани по реда на чл.129 ал.2 от ГПК,
молби с вх.№2625/17.05.2021г. и с вх.№3876/17.06.2021г.
С исковата молба ищците са представили пълномощни за адвокат и
договори за правна помощ, в които са договорени възнаграждения от по 1 200
лева и е удостоверено плащането им в брой. Допълнително, на 17.06.2021г.
ищецът „Винпром-97“АД е внесъл указаната му от съда държавна такса за
исковете в размер на 972.87 лева.
В отговора си с вх.№6215/09.08.2021г. ответникът оспорил предявените
срещу него искове, като наред с други е противопоставил и възражение, че по
2
негово заявление законната ипотека по повод, която е спорът, вече е заличена
- акт №152 т.2 вх.рег.№4219/04.06.2021г. на СВп-Добрич.
Препис от отговора на ответника, ведно с определението на съда по
чл.140 от ГПК, е връчен на адвоката на ищците на 16.11.2021г. Във второто
открито съдебно заседание ищците, чрез адвоката си, заявили, че, тъй като
ипотеката е вече заличена, оттеглят предявените от тях искове.
С определение №590/11.03.2022г. първоинстанционният съд е
прекратил производството по делото поради оттегляне на исковете.
Определението е влязло в сила. С него съдът не се е произнесъл за разноските
на страните.
Сега обжалваното определение №963/26.04.2022г. е постановено по
молба вх.№4841/22.03.2022г., с която в срока по чл.248 ал.1 от ГПК ищците
поискали прекратителното определение да бъде допълнено, като съдът им
присъди разноските, които са сторили за водене на делото.
Първоинстанционният съд постановил горния резултат, като приел, че
ищците нямат право на разноските си по делото, защото ответникът с
поведението си не е дал повод за неговото завеждане. Исковете за заличаване
на ипотеката били изначално недопустими, тъй като такива били предмет и на
друг, предходно предявен съдебен спор по т.д.№206/2020г. на ДОС, а освен
тях ищците оттеглили още и исковете за установяване несъществуването на
паричното задължение за чието обезпечаване била вписана ипотеката.
Това е неправилно. Когато производството по делото е прекратено,
отговорността за разноските на страните се определя при съобразяване на
основанието за прекратяването, а не при съобразяване на други
обстоятелства, които, дори и да е можело, не са довели до прекратяването. В
случая делото е прекратено поради оттегляне, а не поради недопустимост на
исковете, така, че дали те са били или не са били допустими, е без значение за
отговорността на страните за разноските.
В съдебната практика е трайно установено становището, че, когато
делото е прекратено поради оттегляне или отказ от иска, отговорността за
разноските се определя при съобразяване на извънпроцесуалното поведение
на ответника. Когато с извънпроцесуалното си поведение ответникът е дал
повод за завеждане на делото и след неговото образуване настъпят нови
обстоятелства, независещи от ищеца, но обуславящи извършеното от него
3
оттегляне или отказ от иска, то отговорността за разноските следа да се
възложи на ответника.
В настоящия спор исковете са предявени, за да се постигне заличаване
на ипотеката. Това се отнася за всички кумулативно обективно и субективно
съединени искове, предявени от двамата ищци, защото съществуването или
несъществуването на обезпеченото с ипотеката парично задължение на
единия ищец е от значение за качеството на ответника на присъединен по
право ипотекарен кредитор във воденото срещу другия ищец принудително
изпълнение, както и за бъдещите отношения между двамата ищци, ако
ипотекарният длъжник претърпи принудително изпълнение за дълга на
длъжника. Към датата на предявяване на исковете ипотеката е била вписана и
ответникът не е искал нейното заличаване. Следователно с извън
процесуалното си поведение той е дал повод за завеждане на делото.
Поддържаното в отговора му по частната жалба, че извършеното по негово
искане заличаване на 04.06.2021г. на ипотеката е публично достъпно
обстоятелство и ищците е можело да оттеглят исковете си веднага след това,
още в течение на процедурата по чл.129 от ГПК, не може да се възприеме.
Вписванията в имотния регистър са публично достъпни и всеки може да се
запознае с тях, но никой ищец не е длъжен ежедневно да проверява за
евентуални промени, вписани след предявяването на иска. Заличаването на
вписването на ипотеката е станало известно на ищеца „Винарна Добрич“ООД
не по-рано от 12.07.2021г. Тогава с определение №260307/12.07.2021г. е
прекратено производството по т.д.№206/2020г. по описа на ДОС – поради
отпаднал правен интерес от воденето му след заличаване на ипотеката.
Следва да се подчертае, че от представените по настоящото дело преписи от
съдебни актове, постановени по т.д.№206/2020г. на ДОС, не може да се
направи извод за идентичност за предмета на спора по двете дела /най-
малкото с оглед основанията за исканията за заличаване на ипотеката/, както
и не може да се направи извод ищецът „Винарна Добрич“ООД да е узнал за
заличаването на ипотеката по-рано от 12.07.2021г. Що се отнася до
„Винпром-97“АД, той не е бил страна по другото дело и заличаването на
ипотеката му е станало известно на 16.11.2021г., когато му е връчен препис от
отговора на ответника по настоящото.
Верно е, че нито един от двамата ищци не е оттеглил предявените от
него искове веднага, след като е узнал, че причината да води делото вече не
4
съществува, а това е сторено едва във второто открито съдебно заседание. Но
тук следва да се отчете, че в периода от узнаване на новонастъпилото
обстоятелство до оттеглянето на исковете, ищците не са правили разноски по
делото. Разноските за адвокатски възнаграждения ищците са сторили още при
предявяването на исковете и преди ипотеката да е била заличена, а разноските
за държавна такса са сторени след заличаване на ипотеката, но преди ищците
да са узнали това. Следователно ищците не са можели да избегнат тези
разходи, отговорен за тяхното извършване е ответникът с извън
процесуалното си поведение и той следва да понесе тежестта да ги
възстанови на ищците.
От изложеното следва, че е налице основание за допълване на
определението за прекратяване на производството по гр.д.№1303/2021г. на
Добричкия районен съд чрез присъждане на ищците разноските за водене на
делото. На всеки от двамата ищци следва да се присъди сума от по 1 200 лева
– адвокатско възнаграждение. На ищеца „Винпром-97“АД, платил изцяло
държавната такса за първата инстанция, следва да се присъди и сумата 972.87
лева, а на ищеца „Винарна Добрич“ООД, платил изцяло държавните такси за
частното обжалване, следва да се присъди и сумата 30 лева.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №963/26.04.2022г. по гр.д.№1303/2021г. на
Добричкия районен съд и
ДОПЪЛВА определение №590/11.03.2022г. по гр.д.№1303/2021г. на
Добричкия районен съд, като
ОСЪЖДА Агенция за публични предприятия и контрол – гр.София,
ул.“Врабча“№23, да заплати на „Винарна Добрич“ООД – гр.Варна,
ул.“Цариброд“№47, сумата 1 200 лева – адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Агенция за публични предприятия и контрол – гр.София,
ул.“Врабча“№23, да заплати на „Винпром-97“АД – гр.Добрич, бул.“25-ти
септември“№76, сумата 1 200 лева – адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство и сумата 972.87 лева – държавна такса за
5
исковата молба.
ОСЪЖДА Агенция за публични предприятия и контрол – гр.София,
ул.“Врабча“№23, да заплати на „Винарна Добрич“ООД – гр.Варна,
ул.“Цариброд“№47, сумата 30 лева – държавна такса за частната жалба.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280 ал.1 от ГПК в седмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6