№ 3239
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иванина Ив. Пъстракова
Членове:Димитър К. Демирев
Донка Янк. Русинова
при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. М.А
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20231100513294 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 15232/19.09.2023 г. по гр. д. № 10379/2022 г. на СРС, 82 състав, съдът е
признал за установено по предявените по реда на чл.422 ГПК положителни установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
ответникът Л. Р. М., ЕГН **********, дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумите:
2933,20 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 05.2018 г. – 04.2020 г.,
ведно със законната лихва от 31.03.2021 г. до окончателното изплащане, 329,96 лева –
мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 19.03.2021 г., 76,09 лева – сума за дялово
разпределение за периода 05.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва от 31.03.2021 г.
до окончателното изплащане и 13,46 лева – мораторна лихва за периода 01.07.2018 г. –
19.03.2021 г., за топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „*********, аб. № *********, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 18506/2021 г. на СРС, 82 състав, като
са отхвърлени исковете за следните суми: над 2933,20 до сумата от 2955,82 лева и над 329,96
лева до сумата от 332,51 лева.
Недоволен от решението е останал ответникът, който в срока по чл.259, ал.1 ГПК е
подала въззивна жалба чрез назначения особен представител, с която обжалва решението в
частта, в която са уважени предявените искове. Твърди се, че решението е необосновано,
доколкото неправилно било прието, че ответникът е клиент на топлинна енергия, доколкото
приетия по делото н.а. от 1990г. собственикът бил индивидуализиран с три имена, но без
1
други индивидуализиращи белези, чрез които да се установи дали именно ответникът е
собственик, така и било нелогично ако същият бил собственик на апартамент, възбрана да
бъде вписана само по отношение на гараж и то за задължения в размер на близо 172 000лв.
Не били обсъдени и останалите възражения по отношение на разминаването между
представените писмени доказателства – така между договора между ЕС и ТЛП липсвала
достоверна дата, а в представения списък на собственици бил посочен ответникът, но като
квадратура на имота било посочено 0, което вероятно означавало гараж, т.е. абонатния
номер отговарят евентуално на партидата на това лице, но не за апартамент, а за гараж.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство, с който изразява становище за нейната
неоснователност и претендира разноски
Третото лице помагач на страната на въззиваемия – „Техем сървисис“ ЕOOД, не е
изразило становище по жалбата.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по см. на
чл.266 ГПК.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до
недопустимост само в обжалваната част на решението. В действащия ГПК характерът на
производството пред въззивната инстанция е такова, като пред съд по същество, но при
ограничен въззив. Съгласно чл. 260, т. 3 ГПК въззивната жалба съдържа "указание в какво се
състои порочността на обжалваното решение". На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част.
По останалите въпроси /тоест - по правилността/, той е ограничен от посоченото в жалбата.
От това следва извода, че при въззивното обжалване по действащия ГПК порокът следва да
е указан чрез посочване в какво се изразява, за да се извърши от въззивния съд проверка за
правилността на първоинстанционното решение до посоченото. Настоящият съдебен състав
приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не
се оспорват изводите по отношение на размера на доставеното количество топлинна
енергия, съответно основанието и размерът на начислените мораторни лихви.
Основният спорен по делото въпрос е дали между страните е съществувало валидно
договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.
По спорния въпрос по делото са събрани следните релевантни писмени
доказателства, а именно: н.а. за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 39, том 2, н.д. № 239/1990г. от
27.02.1990г., с който е признат Л. Р. М. (без посочено ЕГН и адрес) за собственик на ап.№
*********, застроена площ 102.20кв.м. Прието е и искане за вписване на възбрана от
09.05.2014г. върху следния недвижим имот, собственост на Л. Р. М., ЕГН: **********, с
2
адрес гр.София, ж.к. *********, а именно: гараж № 8, находящ се във вх.*********
гр.София, ж.к. Стрелбище, подробно описан в н.а. за дарение на недвижим имот от 1996г.
Приета е и молба от Л. Р. М. от 09.01.1992г. до главния директор на СЕК „София“, с която се
моли да бъде открита партида за адреса в гр.София, ж.к. *********, като върху молбата има
отбелязване „*********“, както и „128274 – гараж № 8“. Към приетия Протокол от
29.05.2002г. от проведено ОС на ЕС (ж.к. *********), е приложен списък на етажните
собственици, в който под № 77 фигурира Л. Р. М. с аб.№ *********, като в полето
отоплителна кубатура е посочена „0“, с посочени брой радиатори „3“, брой разпределилите
„3“, термостатни вентили „3“ и подпис на лицето. Приет е и отчет на уредите за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2020г. (л.117) по отношение на клиент Л. Р. М., аб.№ *********, за
имот в гр.София, ********* носещ подписа на клиент. Видно от справка за предоставяне на
данни по реда на Наредба 14/18.11.09г. ответникът е с регистриран постоянен адрес от
04.07.2000г. в гр.София, ж.к. *********.
Действащата през процесния период нормативна уредба предвижда две алтернативни
основания, при които такова договорно отношение възниква- писмен договор по чл.149 ЗЕ
или наличие на право на собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен
обект в топлоснабдена сграда- етажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1
ЗЕ легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на
топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който
случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на
общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС,
възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Тази хипотеза е
приложима, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден
имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на
облигационните правоотношения. Сключването на писмен договор при условията на
договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е приложимо и в областта на продажбата на топлинна
енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се
извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика
на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При
наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния
имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение
/клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота. При
постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект за сключване на
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при
спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект
дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът
между това лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на
ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения
имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 2/2017 г., ОСГК/. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта
3
на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че
продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи
условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в
сграда – етажна собственост.
В настоящия случай, съвкупно от приетите по делото доказателства настоящият
състав приема, че по делото е безпротиворечиво установено, че ответникът Л. Р. М. е
собственик на топлоснабдения имот, за който е открит аб.№ *********, което се установява
от молбата от Л. Р. М. от 09.01.1992г. до главния директор на СЕК „София“, с която се моли
да бъде открита партида за адреса в гр.София, ж.к. *********, като върху молбата има
отбелязване „*********“, както и „128274 – гараж № 8“, т.е. за партидата за имота е открит
аб.№ *********. С молбата е направено искане за откриване на партида за топлоснабдения
имот, като ищецът му е открил партида, от който момент между страните са възникнали
облигационните отношения по доставка на топлинна енергия. Тази молба представлява по
своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, входирал го е при себе и е продължил
да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело
предложението за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Чрез изразената от
него воля е породено облигационно правоотношение с ищцовото дружество на основание
чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Същият извод не се разколебава и от останалите цитирани по-горе
доказателства, напротив, съвкупно от същите се установява, че това е регистрирания
постоянен адрес на ответника, същият изрично е посочен в молбата от 09.01.1992г.,
съответно в н.а. за собственост върху жилище от 27.02.1990г., вкл. за същия имот фигурира
в списъка на етажните собственици, така и за същия е извършван отчет през процесния
период видно от приетия отчет на уредите за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. (л.117)
по отношение на клиент Л. Р. М., аб.№ *********, за имот в гр.София, ********* носещ
подписа на клиент. Обстоятелствата, че в н.а. от 27.02.1990г. ответникът не е
индивидуализиран с ЕГН, както и че в списъка на собственици по в полето отоплителна
кубатура е посочена „0“ са несъществени и непроменят приетия извод по-горе.
Поради съвпадането на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото с право на разноски разполага само въззиваемият, който е
доказал сторени разноски в размер на 324.49лв.
Съобразно разясненията, дадени с т. 7 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по
тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС държавна такса по жалбата в размер на 85,64лв.
Воден от горното, Софийски градски съд:
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15232/19.09.2023 г. по гр. д. № 10379/2022 г. на СРС,
82 състав, в обжалваните части, в които е признато за установено по предявените от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, срещу Л. Р. М., ЕГН **********, по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Л. Р. М. дължи на „Топлофикация София” ЕАД на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 2933,20 лева – стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 05.2018 г. – 04.2020 г., ведно със законната лихва от
31.03.2021 г. до окончателното изплащане, 329,96 лева – мораторна лихва за периода
15.09.2019 г. – 19.03.2021 г., 76,09 лева – сума за дялово разпределение за периода 05.2018 г.
– 04.2020 г., ведно със законната лихва от 31.03.2021 г. до окончателното изплащане и 13,46
лева – мораторна лихва за периода 01.07.2018 г. – 19.03.2021 г., за топлоснабден имот в гр.
София, ж. к. „*********, аб. № *********, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по ч. гр. д. № 18506/2021 г. на СРС, 82 състав.
В останалите части решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК Л. Р. М., ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б, разноски по настоящото производство (в.гр.д.
№ 11968/2023г.) в размер на 324,49лв.
ОСЪЖДА Л. Р. М., ЕГН **********, да заплати по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 77 ГПК сумата 85,64лв., представляваща държавна такса
за въззивно обжалване.
Решението е постановено при участието на подпомагащата стана „Техем сървисиз“
ЕООД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5