№ 260278
гр.Пловдив, 24.06.2021г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
търговско отделение ХXс, в открито заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Цветелина
Георгиева
при секретаря Мая Крушева и в присъствието на прокурора ……… ............................, разгледа докладваното от съдията т.д. № 691 по описа за 2019г на
Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното:
Обективно съединени искове на основание чл. 284, ал. 3, т. 2 от КЗ (отм.) във
вр § 22 от ПЗР на КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени от К.Г.Д., ЕГН **********
*** против Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи – гр.София. Моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 110 000лв, ведно със
законната лихва, начиная от **.**.**** до
окончателното изплащане на сумата, претърпени от него от смъртта на
неговата *** М.Г.Д., настъпила при претърпяно
от нея пътнотранспортно произшествие на **.**.**** в ***, причинено от водача С.Т.М.,
също починал, при управление на мотоциклет с *** рег. № ***. Претендира разноски –
възнаграждение за адвокатска защита по реда на чл.38 от ЗА, прави възражение за
прекомерност на претендираното от ответника като разноска възнаграждение за
адвокатска защита.
Ответникът Национално бюро на
българските автомобилни застрахователи – гр.София на първо място счита иска за
обезщетение на неимуществени вреди за недопустим, оспорва го и по същество като
прави възражение за съпричиняване от починалата Д., която с действията си, като
се е качила на управлявано МПС от шофьор, употребил алкохол, е допринесла за
настъпването на вредоносния резултат, оспорва обема на претърпените вреди и в
тази връзка размера на обезщетението за неимуществени вреди по размер като
прекомерно, както и началния момент на акцесорната претенция за обезщетение за забавено
плащане. Моли съда да отхвърли исковете изцяло. Претендира разноски по списък.
Пловдивският окръжен съд, като
взе предвид доказателствата по делото, намира за установено следното:
Между страните не се спори, че ищецът е брат на М.Г.Д. , която е починала при катастрофа в ***
на **.**.**** в района на ***, ***. Инцидентът е причинен виновно от С.Т.М.,
който при управлението на мотоциклет с ***
рег .№*** в посока ***, е нарушил правилата за движение по пътищата съгласно
законодателството на *** държава и се е ударил в крайпътно маслиново дърво. От
удара той е починал, а също и пътничката му -
Д.. Според ищеца при проведеното разследване от *** полиция и районна
прокуратура е установено, че виновен за инцидента е М., който не е имал
сключена застраховка за мотоциклета и поради това неимуществените вреди на
ищеца от смъртта на *** му следва да бъдат обезщетени от ответното сдружение в
качество му на компенсационен орган.
За претърпените болки и страдания
ищецът претендира сумата от 110 000лв, ведно със законната лихва от датата
на настъпване на ПТП. Посочва, че от
Гаранционния фонд на *** му е изплатено обезщетение в размер 4 000евро, но
практиката на *** съдилища е да присъжда като обезщетение суми в много по-голям
размер. Твърди също, че тъй като произшествието е настъпило в ***, приложимо е
нейното право, съгласно което той има право на обезщетение за лично претърпени
вреди и размерът на обезщетението не може да бъде ограничаван с лимити,
различни от лимитите на отговорност на застрахователните дружества. В тази
насока е практиката на *** съдилища, според която ограничителните норми,
въвеждащи специален лимит за отговорност на „Помощния фонд“ на *** от 6000
евро, като специално се цитира Закон 4092/2012г, противоречат на принципа за
пропорционалност, залегнал в чл.25 от Конституцията на ***, както и на нормите
на международното право, които се ползват с преимущество пред тези на
вътрешното право.
С подадения по делото отговор
ответникът е посочил, че също счита за приложимо *** законодателство и поради
това ищецът поначало има право на иск, но в конкретния случай го счита за
недопустим, тъй като ответникът вече е изплатил обезщетение на ищеца в левовата
равностойност на 4000 евро, което е одобрено от *** Спомагателен (Гаранционен)
фонд, тъй като моторното превозно средство, причинило процесния инцидент е било
без застраховка. При изплащане на обезщетението, в съответствие с изискванията
на *** законодателство, ищецът е представил декларация, че приема така
определеното крайно обезщетение и няма бъдещи претенции към фонда на *** във
връзка с вреди от смъртта на *** си М. Д.. При наличието на подобна декларация,
ответникът се е позовал на разпоредби от Гражданския кодекс на ***, които
отричат правото на ищеца да предявява
последващи искове против Фонда, а това означа, че последващ иск не може да се
предяви и против ответника, действащ като компесационен орган и чиято
отговорност е обусловена от съществуваща отговорност на Спомагателния фонд на ***.
Счита иска за обезщетение на
неимуществени вреди за неоснователен като погасен по давност. Оспорва го и по
размер, тъй като съгласно чл.19, ал.2 от Президентски указ №237/1986г
обезщетението, изплащано от Спомагателния фонд за парично удовлетворение поради
емоционално страдание, не може да надхвърля сумата 6 000 евро за всеки
бенефициент и именно в съответствие с тази норма е определено обезщетението на
ищеца.
На следващо място е направил и няколко
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на загиналата М. Д.,
тъй като същата се е возила на мотоциклета без поставена предпазна каска, което
е допринесло в значителна степен за уврежданията по главата; качила се е на
мотоциклет, управляван от неправоспособен водач и в тежка степен на алкохолно
опиянение, установено от над 3 промила според приложения токсикологичен доклад.
Оспорва ищецът да е претърпял сочените от него вреди, както и размера им, а
също оспорва между ищеца и *** му да са съществували отношения на изключителна
близост.
В допълнителната искова молба
ищецът поддържа всичко вече въведено в процеса и допълва, че разполага с право
на иск, тъй като сключеното от него споразумение за получаване на обезщетение е
невалидно, като сключено при крайна нужда и при явно неизгодни условия и поради
това не е пречка за предявяване сега на настоящия иск.
С подадения допълнителен отговор
ответникът е заявил, че поддържа всички свои възражения.
С оглед на така заявените от
страните становища по делото и представените от тях писмени доказателства във
фазата на осъществената двойна размяна на книжа - представените от ищеца
преводи на ***език, без към тях да са приложени съставените документи на *** език,
бяха оспорени от ответника - съдът изготви проект за доклад, в който прие, че от
твърдяните да са съставени официални документи на *** език, установили
настъпилото ПТП, както починалата М. Д., така и виновният водач С.М.,
управлявал мотоциклет, на който М. Д. е била пътник, макар да са ***граждани са
били постоянно пребиваващи в ***, като и за двамата това обсотятелства е
изрично отразено в приложените документи. Пътният инцидент също е настъпил в ***
и от него е настъпила смъртта на Д.. С оглед тези обстоятелства, съдът прие, че
следва да определи като приложимо *** право на основание чл.4, параграф 1 от
Регламент (ЕО) №864/2007 на ЕП и на Съвета относно приложимото право към
извъндоговорни задължения („Рим ІІ“), като не са налице, предвидените в
параграф 2 и параграф 3 на чл.4 изключения, съгласно които, ако лицето, чиято
отговорност се търси и увреденото лице имат обичайно местопребиваване в една и
съща държава се прилага правото на тази държава, както и че когато от
обстоятелствата като цяло следва, че непозволеното увреждане е явно по-тясно
свързано с държава, различна от установените по предходните параграфи, то се прилага
нейното право. Съдът изрично посочи в проекта си за доклад, че преждецитираните
изключения по определяне приложимото право, съдът ще прецени отново след
събиране на официални данни за обичайното местопребиваване на виновния водач и
загиналата Д., тъй като ищецът също е *** гражданин с обичайно местопребиваване
в РБългария, по който въпрос няма спор. Все във връзка с определяне на
приложимото право ответникът се позова на постановеното решение на Съда по дело
С-350/2014г, в което прави тълкуване на термините по чл.4, параграф 1 „вреда“ и
„непреки последици“. Следва да се отбележи, че очертаната от Съда фактическа
обстановка, въз основа на която се произнася, е
обратна на тази по настоящото дело – с решението се обсъждат
възможностите на лица, които са граждани на една държава членка, но постоянно
пребиваващи в друга държава членка, в която е настъпило произшествието, да сезират
съд в тази последна държава членка, в която е била постоянно пребиваваща и
загиналата от ПТП тяхна роднина, като са
твърдели, че именно правото на последната държава е приложимото при
определянето на обезщетение за вреди. В решението не са разглеждани и тълкувани
предпоставките за определяне на приложимо право по уредените изключения в следващите
два параграфа на чл.4 от Регламент „Рим ІІ“, които изключват приложението на общото
правило на първия параграф.
Поради установеното по делото към
онзи момент постоянно пребиваване на починалата и на виновния водач, също
починал, в *** и настъпването на ПТП в ***, съдът прие за приложимо *** право и
в тази връзка даде указания на страните. На първо място посочи, че дължи
произнасяне по направеното от ответника възражение за недопустимост на иска,
тъй като ищецът вече се е съгласил и е получил парично обезщетение от *** Спомагателен
(Гаранционен) фонд. С получаването на това обезщетение, според ответника, ищецът
е загубил правото си на иск, с който да претендира по-голям размер на
обезщетение от вече получения.
Съдът указа на ищеца, че е негова
тежестта да докаже настъпването на деликта и причинната връзка с търпените от него
вреди, както и че разполага с право на иск, тъй като сключеното от него
споразумение за получаване на обезщетение е недействително като сключено при крайна
нужда и при явно неизгодни условия, които предпоставки съгласно *** законодателство
правят невалидно споразумението за обезщетяване. Съдът посочи, че в тежест на ответника е да
докаже твърдението си за липса у ищеца на право на иск.
Съдът определи срок на ищеца да
представи в надлежен вид съставените официални *** документи за ПТП, с
посочване, че след представянето им ще бъде даден срок на ответника за
становище, респ. съдът ще се произнесе по следващите се действия по делото.
Пак с проекта за доклад съдът
уведоми страните, че не следва да предприема действия по установяване на
съдържанието на чуждото право, които вече са извършени по предходно образувано
дело № 690/2019г по описа на ОС - Пловдив, ХVІ състав, с предмет претендиране
обезщетение за вреди, резултат от същото ПТП, а постъпилите документи да се
изискат служебно и бъдат разгледани по настоящото.
На следващо място съдът посочи,
че дължи произнасяне и по реда, по който настоящото дело следва да бъде
разгледано, тъй като на основание чл.16 от Регламент (ЕО) №864/2007 на ЕП и на
Съвета относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим ІІ“), разпоредбите на регламента не ограничават прилагането на правните норми на
държавата на съда в случаите, когато те са повелителни, независимо от
приложимото към извъндоговорното задължение право. Това предпоставя за съда
задължението да осигури на ищеца уредената от българското законодателство
разширена защита като ползувател на застрахователна услуга и „потребител“ по
смисъла на §13, т.1 от ЗЗП и на основание дадените разрешения в т.6 от ТР 1/14
от 23.12.2015г на ОСТК на ВКС, които макар да са дадени с оглед определяне на
подсъдността се отнасят и до определяне на кръга лица, които се ползват от
защитата на потребители и също са приложими. В съответствие с това негово
качество, приложение към процесуалния ред за разглеждане на спора следва да
намери императивната норма на чл.113, изр. второ, изменена с ДВ бр.100 от
20.12.2019г и постановяваща, че споровете с потребител се разглеждат по общия
гражданскоправен ред. В този смисъл съдът постанови определение, което не беше обжалвано
и влезе в сила.
За установяване на твърденията на
ищеца за преживените от него болки и страдания от загубата на *** му по делото
бяха изслушани двама свидетели – Ж.К.Д., който дава показания, че живее в един
дом с починалата Д. в село, на което не знае името, посочва, че е „***“, като
адресът му по лична карта е в гр. П. и свидетелката М.Д.А. също от гр. П.,
която е заявява, че бащата на баща ѝ е брат с починалата Д.. От
показанията и на двамата свидетели се установява, че починалата М. Д. е живеела
в ***, по показанията на М.А. в Г. или в Д., а от показанията на Ж.Д. се
установява, че М. Д. го гледала в селото „***“, където живеела със семейството
си, мъжа си и всички братовчеди на свидетеля, а само за дните петък, събота и неделя пътувала до ***, след
което отново се прибирала в *** при семейството си.
При така дадените показанията на
свидетелите, съдът намира, че следва да ревизира становището си относно
приложимото към спора право, тъй като по отношение на всички лица – извършител
на ПТП, починалата Д. и нейния брат – ищец е налице най-тясна връзка с правото
на РБългария по смисъла на чл.2, ал.1 от КМЧП, който е основният принцип при
определяне на приложимото право при
частноправни отношения с международен елемент, а също и в
съответнствие с чл.105, ал.3, изр. първо от КМЧП, което възпроизвожда чл.4,
параграф 3 от Регламент (ЕО) №864/2007 на ЕП и на Съвета относно приложимото
право към извъндоговорни задължения („Рим ІІ“). Определянето на приложимото
право винаги зависи от настипилите конкретни факти и обстоятелства, които съдът
дължи да изследва и да се произнесе, като възприетото от него подлежи на
инстанционен контрол съгласно чл.44, ал.2 от КМЧП. Съдът дължи произнасяне по
въпроса независимо дали между страните е налице или не спор за приложимото
право, установяването и прилагането на което е правораздавателна дейност и е
задължение на съда. Вси във връзка с извършваната от съда конкретна преценка на
настъпилите между страните обстоятелства,
въз основа на която достига до определяне
на приложимото право, са изложени разсъждения в съдебните актове, като напр. Определение № 886 от 9.11.2011 г. на ВКС по
ч. т. д. № 130/2011 г., II т. о., ТК, Определение № 5 от 3.01.2020 г. на ВКС по
т. д. № 782/2019 г., II т. о., ТК, Определение № 161 от 15.03.2021 г. на ВКС по
т. д. № 984/2020 г., I т. о., ТК, Решение № 1575 от 27.6.2019
г. по гр.д. № 3312/2018г по описа на САС (което е било отменено с Решение
№ 108 от 17.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2309/2019 г., I т. о., ТК единствено в частта по приложение на принципа на справедливост при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди, не и по приложимото право), Решение № 12419 от 12.02.2020 г.
по гр. дело № 856 по описа за 2020 год. на САС.
Въпреки възприетото от съда в
настоящото решение различно разрешение досежно приложимото право от това, за
което е уведомил страните, съдът намира, че не е необходимо извършването на
допълнителни процесуални действия от вече извършените и даване на страните на указания,
различни от вече дадените и поради това следва да произнесе решението си.
Същевеният въпрос по делото между
страните е дали сключеното от ищеца споразумение за приемане на обезщетение в
размер на 4000 евро е действително и съдът го приема за такова като сключено от
ищеца чрез неговия пълномощник адв. А.И., който го представлява и по настоящото
дело, т.е. в пълна степен юридически са охранени правата на ищеца. На следващо
място съгласно Търкувателно решение № 1 по тълк. д. № 1/2016г на ОСНГТК на ВКС
лицата от т.нар. „разширен кръг наследници“ имат право на обезщетение по
изключение, при установени изключителни отношения с починалата Д., каквито по
настоящото дело въобще не се установяват. Напротив, изслушаните свидетели не
установяват отношения, различни от обичайните близки отношения между роднини и
конкретно между ищеца и *** му Д., в който смисъл е и Решение № 17 от 16.03.2021 г. на ВКС по т. д. №
291/2020 г., II т. о., ТК. Съдът не кредитира показанията им, че именно от
смъртта ѝ той получил два инфаркта, тъй като подобно обстоятелство се
установява чрез придобити специални знания, каквито свидетелите нямат и
съответната медицинска документация, каквато по делото липсва. С оглед
установеното съдът намира, че ищецът въобще не разполага с право на обезщетение
за преживени неимуществени вреди, болки и страдания, от смъртта на *** си,
което изключва възражението му, че полученото от него обезщетение е при крайна
нужда и явно неизгодни условия. Предявеният от него иск като изцяло
неоснователен следва да се отхвърли, ведно с акцесорната претенция за заплащане
на мораторна лихва, без съдът да дължи произнася по останалите възражения по
спора, които не се отразяват на разрешаването му.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски, от които
претендира адвокатско възнаграждение в размер 4476лв с ДДС. Същото представлява
минималният размер на възнаграждение, определено по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба
№ 1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което
възражението на ответника за прекомерност е неоснователно. Ищецът следва да
бъде осъден за разноски в общ размер от 5176лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Г.Д., ЕГН ********** *** искове да бъде осъдено Националното бюро на българските
автомобилни застрахователи – гр.София да му заплати обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 110
000лв, ведно със законната лихва, начиная от **.**.**** до окончателното изплащане на сумата, претърпени от него от смъртта на неговата *** М.Г.Д. ,
настъпила при претърпяно от нея пътнотранспортно
произшествие на **.**.**** в ***, причинено от водача С.Т.М., също починал, при
управление на мотоциклет с *** рег. № ***, като неоснователни.
ОСЪЖДА К.Г.Д., ЕГН ********** *** да заплати на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи – гр.София сумата от 5176лв за
съдебни разноски пред настоящата инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред АС - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: