РЕШЕНИЕ
гр.София,
…………….. 2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 15 въззивен състав в публичното заседание на
тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
участието на секретаря Ирен Иванова и прокурора Деян Захариев като разгледа
докладваното от съдия Маринкова ВНОХД №
3633 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 03.04.2019 г. по НОХД №
17053/2018
г., СРС, НО, 17 състав е признал подсъдимия Х.П.С. за невиновен по обвинението
за извършено от него престъпление по чл.201, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК, като е отхвърлен предявения от ГИ А.е.Д. ЕООД иск срещу подсъдимия за сумата от
3219,95 лв., като неоснователен, а разноските е постановено да останат за
сметка на държавата.
Срещу присъдата в законоустановения
срок е постъпил протест и допълнение към него от прокурор от СРП, който счита,
че присъдата е постановена в нарушение на материалния и след неправилни изводи
на съда във връзка със събраните по делото доказателства. Прокурорът излага
подробни съображения в тази връзка, коментирайки мотивите на съда и доказателствата
по делото, като счита за неверен извода на съда, че в случая е налице измама, а
не длъжностно присвояване, както и извода, че на подсъдимия не са били поверени
за управление парите на дружеството. Твърди, че ако СРС беше обсъдил всички
събрани по делото доказателства, щеше да стигне до единствено правилния извод,
че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, за което е предаден на
съд.
Иска от въззивния
съд да отмени присъдата на СРС и да постанови нова, с която да признае
подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение.
В протеста и допълнението към него не се
правят доказателствени искания.
Въззивният съд по реда на чл.
327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага разпит на подсъдимия, както и разпит на свидетели и вещи лица, нито
събирането на нови писмени и веществени доказателства.
В съдебното
заседание пред въззивната инстанция представителят
на СГП не поддържа протеста, но и не го оттегля. Намира, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна,
като изцяло споделя изложените от съда доводи за несъставомерност
на поведението на подсъдимия по повдигнатото му обвинение за длъжностно
присвояване. Прокурорът счита, че от анализа на доказателствения
материал по делото може да се направи извод, че действията са били по-скоро
насочени с измамна цел и съставомерни по чл.209 от НК, но поради липса на упражнени правомощия по чл.287, от първостепенния
прокурор, СРС е бил възпрепятстван да постанови осъдителна присъда за измама,
каквито факти не са били изложение в обвинителния акт.
Повереникът на гражданския ищец моли присъдата да
бъде изменена в частта относно гражданския иск, като счита същия за неправилно
отхвърлен от районния съд. Намира за безспорно установено как и по какъв начин
са взети средствата на ощетеното юридическо лице, поради което пледира, че липсва
пречка съдът да се произнесе относно гражданския иск.
Защитникът на подсъдимия оспорва
протеста като неоснователен. Счита, че първоинстанционната
присъда е добре обоснована, като СРС е изложил подробни мотиви за липса на
доказателства в подкрепа на повдигнатото обвинение. Моли съда да потвърди
оправдателната присъда на първостепенния съд като правилна и законосъобразна.
Подсъдимият С. няма какво да добави и моли съда да потвърди
присъдата.
Софийски градски съд, като съобрази изложените
от страните доводи и служебно провери правилността на решението, съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови
присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред, в рамките
на което е събрал и преценил множество гласни и писмени доказателства: обясненията на подсъдимия, показания на
свидетелите Н. Н., И. Й., Т. Г., К. П., М. Б. и И. Л.; заключението на приетата
графическа експертиза и писмените доказателства, включително справки от ПИБ АД
за движение по разплащателна сметка на Х.С., нареждане-разписка, преводно
нареждане; справка за движение по сметката на А.е.Д. ЕООД, трудов договор и
заповед за прекратяване на трудово правоотношение, справка за съдимост на
подсъдимия и др., които подробно е обсъдил в мотивите си.
Въззивният съд, както и
първостепенният, е на мнение, че инкриминираната дейност на подсъдимия не
изпълва от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В тази връзка настоящият състав прие
фактическа обстановка, идентична с тази на първата инстанция:
Подсъдимият Х.П.С. с ЕГН **********, е роден
на *** ***, българин, български гражданин, неженен, безработен, с висше
образование, неосъждан, адрес - гр. София, ж.к. Люлин, бл. 350, ет.3, ап. 8.
На 10.06.2010 г. в гр. София бил сключен
трудов договор № 2/10.06.2010 г. между подсъдимия Х.П.С. и „А.е.Д.“ ЕООД със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от св. Н.Н..
По силата на договора подсъдимият С. приел да изпълнява длъжността
счетоводител, която длъжност заемал до 25.04.2016 г. когато със заповед № 31 от
22.04.2016 г. е прекратено трудовото му правоотношение. Част от служебните
задължения на подсъдимия като счетоводител на дружеството включвали и
изчисляване на дължимите данъчни и осигурителни задължения и подготвяне на
платежни нареждания за превеждане на дължимите суми към НАП. Но подсъдимият
нямал пряк достъп до средствата в банковите сметки на дружеството, като
организацията на работа била следната:
Дружеството имало открита банкова сметка ***N ***
„А.е.Д.“ ЕООД с управител св. Н.Н., към която имало
възможност за онлайн банкиране. Подсъдимият С. имал достъп до паролата за
онлайн банкирането, която му била предоставена от св. Н.. Когато подсъдимият
изготвел преводно нареждане в портала за онлайн банкиране, той попълвал всички
полета в документа, включително и сумата и основанието за плащане, получателя и
неговата банкова сметка. ***даденото преводно нареждане, системата генерирала
SMS код, който се изпращал до личния мобилен телефон на управителя на
дружеството - св. Н., който преглеждал данните за превода и окончателно
одобрявал /нареждал/ плащането. Св. Н. искал да се превеждат сумите за
покриване на публичните задължения на дружеството директно към сметките на НАП,
а не да ги превежда на подсъдимия, който впоследствие да заплаща сумите на
държавните органи.
Подсъдимият С. решил да се възползва от така
създадената организация на работа и да заблуди управителя на дружеството, че
одобрява плащане на публични задължения, а всъщност преводите на суми да са към
личната сметка на подсъдимия.
Затова на 08.03.2016 г. подсъдимият С.,
използвайки портала за онлайн банкиране на Сосиете Женерал Експресбанк АД, в
качеството си на счетоводител в „А.е.Д.“ ЕООД, попълнил преводно нареждане за
операция № 42400116201522 за превод от банковата сметка на дружеството на
сумата от 2513,45 лева. В него вместо сметката на НАП, по която следва да се
превеждат дължимите суми за данъци вписал своята лична банкова сметка ***
„Първа инвестиционна банка“ АД с IBAN *** Х.П.С.. А като основание за плащането
посочил „Плащане на данък за 2015 г. справка-декларация“ с получател НАП офис
Изток. След попълване на преводното нареждане подсъдимият запаметил документа и
потвърдил плащането, като системата автоматично изпратила за потвърждение SMS
на св. Н.. Той видял основанието за плащане и сумата, която съответствала на
дължимия данък от дружеството за този период и без да се усъмни и да провери
сметката на получателя на сумата, одобрил плащането, като го наредил с
въвеждане на изпратения му код за потвърждение. По този начин от сметката на
дружеството ************била преведена по сметката на подсъдимия сумата от 2513,45
лева, която постъпила в сметката на подсъдимия на 09.03.2016 г. На 08.03.2016
г. подсъдимият изготвил по подобен начин общо 9 преводни нареждания, като
останалите били с правилно посочен получател. Подсъдимият не заплатил по сметка
на НАП дължимите данъци в същия размер, а незабавно след получаване на сумата
по своята сметка, на 09.03.2016 г. от клон на „Първа инвестиционна банка“ АД
намиращ се в гр. София, бул. “Царица Йоана” № 70 изтеглил сумата от 1600 лева,
като превел останалата сума в размер на 900 лева, за да погаси задължения по
издадената му от същата банка кредитна карта.
След като се убедил, че св.Н. не е разкрил
извършеното, подсъдимият С. решил да повтори действията си и да се възползва от
достъпа до системата за онлайн банкиране и да заблуди управителя на
дружеството, като на 05.04.2016 г. в качеството си на счетоводител в „А.е.Д.“
ЕООД попълнил преводно нареждане за операция № 42400116231967 за превод от
банковата сметка на дружеството на сумата от 706.50 лева. В него вместо
сметката на НАП, по която следва да се превеждат дължимите суми за данъци,
вписал своята лична банкова сметка *** „Първа инвестиционна банка“ АД с IBAN ***
Х.П.С.. А като основание за плащането посочил „ДДС съгласно справка -
декларация“ с получател НАП офис Изток. След попълване на преводното нареждане
подсъдимият запаметил документа и потвърдил плащането, като системата
автоматично изпратила за потвърждение SMS на св. Н.. Той видял основанието за
плащане и сумата, която съответствала на дължимия данък от дружеството за този
период и без да се усъмни и да провери сметката на получателя на сумата,
одобрил плащането, като го наредил с въвеждане на изпратения му код за
потвърждение. По този начин, на 05.04.2016 г. от сметката на дружеството ************била
преведена по сметката на подсъдимия сумата от 706.50 лева. И в този ден, С.
генерирал общо 9 преводни нареждания за заплащане на публични задължения на
дружеството, като останалите били с правилно посочени получатели. Подсъдимият
не заплатил по сметка на НАП дължимите данъци в същия размер, а след получаване
на сумата по своята сметка, я задържал за себе си, като се разпоредил с нея по
неустановен начин.
През месец април 2016 г. св.Н. бил информиран,
че част от данъчните задължения на дружеството не са заплащани, след което той
се усъмнил в действията на подсъдимия С. и проверил в банката за движението по
сметката на дружеството. При тази проверка св. Н. установил, че сумите са
преведени не по сметка на НАП, а по сметка на подсъдимия С., който по този
начин се бил облагодетелствал със сума в общ размер на 3219,95 лева /три хиляди
двеста и деветнадесет лева и деветдесет и пет стотинки/. След като узнал за
престъплението, св. Н. говорил с подсъдимия и трудовото правоотношение на
последния било прекратено на 25.04.2016 г. след подаване на молба от
подсъдимия. При срещата между двамата, подс. С.
предал на подсъдимия част от счетоводната документация на дружеството, включително
и документи, отнасящи се за дружеството, управлявано от св. Палиев,
което също било счетоводно обслужвано от С.. Но неправомерно получената сума от
подсъдимия не била възстановена на дружеството или на св. Н.. За установеното
св. Н. подал сигнал в прокуратурата и било образувано досъдебно производство.
Горната фактическа обстановка бе възприета от въззивния съд изцяло на база на доказателствата, събрани
пред първата съдебна инстанция.
Въззивният съд споделя изцяло
фактическите констатации на първата инстанция. За изводите си съдът е извършил
детайлна и изчерпателна преценка на доказателствата и доказателствените
средства по делото, като е възприел установените чрез тях факти, относими към предмета на доказване. В съответствие с разпоредбата
на чл.305, ал 3 от НПК, в мотивите към присъдата подробно са посочени
установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени
материали и какви са правните съображения за взетото решение. Изложени са
обосновани съображения защо едни от доказателствените
материали се приемат, а други се отхвърлят. Извършеният от контролираната
инстанция анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е
изключително точен и подробен и се споделя изцяло от настоящия въззивен състав, поради което се явява безпредметно да бъде
преповтарян в настоящото изложение.
Въззивният състав
дължи да отговори на доводите и възраженията, изложени в протеста и
допълнението към него, както и на тези от страните в съдебно заседание.
Невярно е твърдението на представителя на СРП,
че при постановяване на оправдателната присъда съдът не е направил цялостен
анализ на доказателства и не е обсъдил голяма част от свидетелските показания. Правилно
в основата на фактическите си изводи първата инстанция е поставила показанията
на свидетеля Н., от които се установява начина осъществяване на счетоводното
обслужване от подсъдимия, обстоятелството, че същият е имал достъп до интернет
банкирането на дружеството и необходимостта от изрично потвърждение от управителя
за извършване на разпореждане с пари от сметката на фирмата. Настоящият състав,
подобно на първия, прецени същите като логични, непротиворечиви, последователни,
без признаци на заинтересованост и подкрепени от писмените доказателства, поради
което им се довери изцяло. Обосновано СРС е приел, че показанията на
свидетелите Й.и Г.вярно отразяват непосредствените им възприятия, тъй като
изцяло кореспондират с банковите извлечения, отчитайки, че същите нямат пряко
отношение към предмета на доказване. Въззивният съд
намира, че първостепенният такъв подробно е обсъдил и показанията на свидетелите
В.и Л., съпоставяйки ги, като е изложил обстойни аргументи защо ги приема за
опит за изграждане на защитна версия на подсъдимия. Правилно показанията на
свидетеля П.са ценени като лоши характеристични данни за подсъдимия, без да
носят пряка информация за фактите, предмет на доказване. Резонно са кредитирани
заключението на графическата експертиза и писмените доказателства по делото,
които допринасят за изясняването на обективната истина. С оглед на това
правилно обясненията на подсъдимия са приети за годно доказателствено
средство единствено в частите, в които се подкрепят от останалите доказателствени материали, а твърденията му за допусната
грешка при копирането на сметките са преценени като средство за защита, тъй
като са недостоверни и лишени от житейска логика. В тази връзка въззивният състав се съгласява с извършения доказателствен анализ от СРС, който счита за обхващащ всички
относими доказателствени
материали и намира бланкетните възражения в протеста
за неоснователни.
Тук е моментът да бъде посочено, че изводите
на първоинстанционния съд за несъответствие на датите
на извършване на отделните деяния от продължаваното престъпление с твърдените в
обвинителния акт резонно са основани на банковите извлечения от сметката на
подсъдимия и показанията на свидетелите банкови служители. От друга страна,
възраженията в протеста относно констатираното несъответствие не намират опора
в нито един доказателствен източник и сочат липса на
извършен внимателен анализ на събраните по делото материали от прокурора, поради
което следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Не може да бъде споделено и несъгласието с
извода на СРС, че подсъдимият не е притежавал качеството „длъжностно лице“ по
см. на чл.93, т.1 от НК, като посочените в допълнението към протеста
доказателства изцяло подкрепят заключенията на двете съдебни инстанции. Това
твърдение на прокурора се опровергава както от показанията на свидетеля Н., така
и от приложените писмени доказателства. Видно от сключения с подсъдимия трудов
договор, същият е бил назначен на длъжност счетоводител в търговско дружество,
за която е характерно извършване на дейности, свързани с обработка на
финансово-счетоводни документи, подготовка на данни за отчети и изчисляване и
осчетоводяване на вноските за държавното обществено осигуряване, здравното
осигуряване и данъците, от което следва, че не е изпълнявал ръководна работа. Обстоятелството,
че подсъдимият е изпълнявал задълженията на счетоводител, не може само по себе
си да обоснове извод за това, че му е било поверено за управление и пазене
имущество на дружеството. От описания от управителя на дружеството начин на
разпореждане с паричните средства е видно, че същите в нито един момент не са
били поверени във владение на подсъдимия. Последният единствено е оформял
документацията, изчислявал е стойността на дължимите вноски и е попълвал
данните в платежни нареждания в интернет банкирането, след което транзакциите
са били извършвани от свидетеля Н. чрез изпратен на неговия телефон ес-ем-ес код за потвърждение. Горното се потвърждава от
писмените доказателства: история на сметка от „Сосиете
Женерал експресбанк“ АД и справка за
сметката на НАП, от които е видно, че плащанията към НАП за данъци и
осигурителни вноски са били извършвани директно от сметката на „А.е.Д.“ ЕООД.
Поради това въззивният съд намира, че не са налице две
от необходимите предпоставки за осъществяване на престъплението по чл.201 от НК:
не се установи нито едно от изискванията на чл.93, т.1 от НК, за да се приеме,
че подсъдимият е притежавал особеното качество на длъжностно лице, нито се доказа
да е упражнявал фактическа власт върху инкриминираните суми, в каквато насока
районният съд е изложил подробни мотиви.
Въз основа на направения анализ на доказателствената съвкупност, въззивният
съд се съгласява с правните изводи на първоинстанционния,
че от обективна страна не е осъществено престъплението "длъжностно
присвояване" по чл.201 от НК.
Противно на възраженията на СРП, настоящият
състав споделя становището на първия, че установената фактическа обстановка
разкрива признаците на престъпление по чл.209, ал. 1 от НК. Свидетелят Н. е притежавал
фактическата власт върху предмета на престъплението. Попълвайки в платежното
нареждане IBAN-***, офис на НАП в графа „получател“ и
плащане на данък като основание на превода, подсъдимият е възбудил заблуждение
у свидетеля Н., че с потвърждаване на превода последният нарежда сумите към
сметката на НАП за погасяване на публични задължения. В следствие на
извършеното разпореждане с паричните средства по сметка на подсъдимия, за
дружеството е настъпила имотна вреда в размер на преведените суми. Доколкото
неправомерните преводи са извършени в полза на сметка на подсъдимия, липсва
съмнение за наличието на специфичната цел – да набави за себе си имотна облага.
Законосъобразно първата инстанция е преценила,
че в случая съдът не разполага с процесуалната възможност да преквалифицира
деянието, тъй като прокурорът не е упражнил правомощията си по чл. 287 от НПК, а
между престъпните състави по чл. 201 и чл. 209, ал. 1 от НК съществуват
съществени различия в обстоятелствената част на обвинението, налагащи
изменението му.
Предвид липсата на доказателства, установяващи
обективната страна на престъплението по чл.201 вр.
чл.26, ал.1 от НК, въззивният състав, подобно на
първия, не намира за необходимо да обсъжда същото от субективна страна.
Ето защо, след като прие за установено, че
подсъдимият С. не е осъществил състава на престъплението по чл. 201 от НК, СГС
констатира, че правилно е оправдан на осн. чл. 304 от НПК от районния съд.
Съдът не намира правно основание за утежняване
на положението на подсъдимия и във връзка с ангажирането на гражданската му
отговорност за причинени имуществени вреди, доколкото. Поради липсата на въззивна жалба от гражданския ищец, респ. на съответен
протест, присъдата в отхвърлителната и част на
гражданския иск е влязла в законна сила, в следствие на което настоящият съд не
разполага с възможност да ревизира същата. Поради това направеното от повереника на гражданския ищец в съдебно заседание искане
за произнасяне по гражданския иск е недопустимо.
В заключение и предвид съвпадението
между крайните изводи на въззивния съд с тези на
първостепенния такъв, присъдата на първата инстанция следва да бъде потвърдена
изцяло. Правилно подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение.
В съответствие със закона разноските
по делото са присъдени в тежест на Държавата.
При
извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменение или
отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето
решение.
Така
мотивиран и на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК, СЪДЪТ
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда от
03.04.2019 г., постановена по НОХД № 17053/2018 г. по описа на СРС, НО, 17
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.