Р Е Ш
Е Н И Е
№ 808 /17.06.2022
година, град Бургас
Административен съд - Бургас, на шестнадесети юни
две хиляди двадесет и втора година, в открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Христов
ЧЛЕНОВЕ: Веселин Енчев
Нели
С.а
при секретар И.Л. и прокурор Д.Х.
разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХД № 844/2022 година
Производството е по чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от
процесуален представител на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас с ЕИК
********* (ВиК) против решение № 22/17.03.2022 година по н.а.х.д. № 427/2021
година на Районен съд – Айтос (РС), с което е потвърдено наказателно постановление
№ 112/03.12.2021 година (НП) на директора на РИОСВ - Бургас.
С НП на ВиК, за нарушение на чл. 48 ал. 1
т. 11 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл. 200 ал. 1 т. 2 от ЗВ, е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно. Заявява се, че съдът не е отчел факта, че в санкционната норма на
закона са описани множество изпълнителни деяния, а от НП е невъзможно да се
установи за кое от тях е наложена имуществената санкция. Поддържа се, че
решението е необосновано, защото РС не е изложил доводи по възражението за
изтичане на сроковете по чл. 34 ал. 2 от ЗАНН, които са преклузивни за
реализиране на отговорността на дружеството. Заявява се, че не е доказано
изтичането на отпадни води от мрежата, стопанисвана от дружеството, т.е.
нарушението не е доказано по несъмнен начин.
Иска се решението на РС да бъде отменено
като бъде отменено и НП. Претендират се разноски.
Прокурорът счита, че жалбата е
неоснователна.
Жалбата е подадена в срок от надлежна
страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е
неоснователна.
ВиК е санкционирано за това, че при
извършена проверка на 14.09.2021 година от служители на РИОСВ – Бургас в град Айтос
е установено неизпълнение на условията, определени с разрешително № 2314 0035/17.09.2014
година, издадено за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води, за
експлоатация на канализационната система на град Айтос, продължено с решение №
30/16.02.2021 година и изменено с решение № 61/12.04.2021 година, със
собственик и титуляр на системата Община Айтос, стопанисвана и експлоатирана от
ВиК, с краен срок на действие 15.02.2027 година. Според издаденото разрешение:
1. В срок до 31.12.2015 година ВиК е било
длъжно да преустанови заустването на непречистени отпадъчни води от
канализационната система на града във воден обект и
2. Всички канализационни колектори е
следвало да се включат към довеждащ колектор на ГПСОВ - Айтос.
При проверката е констатирано, че непречистени
отпадъчни води от канализационната мрежа на Айтос не са включени към колектор,
довеждащ ги до ГПСОВ, а от бетонов тръбопровод (колектор) с диаметър ф 800,
намиращ се в промишлената зона на града, на югоизток от хлебозавод „Айтос“, при
конкретно посочени географски координати, в река Славеева се изтичат води с
цвят и мирис на битово – фекални води, т.е. канализационният колектор не е
включен към довеждащият колектор на ГПСОВ - Айтос. За резултата от проверката е
съставен протокол.
Въз основа на протокола е съставен АУАН, а
въз основа на него е издадено НП.
РС е потвърдил НП като е приел, че не е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в производството по
установяване на административното нарушение, а материалният закон е приложен
правилно.
Решението е законосъобразно и мотивите му
се споделят напълно от настоящия касационен състав.
Съгласно чл. 48 ал. 1 т. 11 от ЗВ,
водоползвателите - титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват
условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните
разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда.
Нормата на чл. 200 ал. 1 т. 2 от ЗВ
предвижда, че се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не
подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва
водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без
необходимото за това основание или в
отклонение от предвидените условия в разрешителното - от 2000 лв. до 10 000
лв.
Между страните няма спор по основания факт
– установеното заустване на отпадъчни води във воден обект – река Славеева.
Неоснователно е възражението на касатора,
че съдът не отчел, че в санкционната норма са предвидени няколко изпълнителни
деяния, а от текста на НП е невъзможно да се установи, за кое от тях е наложена
имуществената санкция. Обстоятелствената част на НП е много подробна и в нея по
несъмнен начин е описано заустване на отпадъчни води от колектор на градската
канализационна мрежа, като изрично е посочено до кой (вече минал) момент това е
било разрешено, съгласно издаденото разрешение от РИОСВ. От така описаните
обстоятелства може да бъде направен единствено извод, че дружеството използва
воден обект (реката) в отклонение на условията, предвидени в издаденото
разрешително.
Неоснователно е и възражението за
необоснованост на решението поради липса на мотиви относно изтичането на
сроковете по чл. 34 ал. 2 от ЗАНН за установяване на нарушението. Изрични
мотиви в тази насока са изложени на стр. 3 – 4 от решението и настоящият
касационен състав напълно ги споделя. В конкретния случай нарушението е
извършено чрез бездействие, т.е. изпълнителното деяние (отклонение от условията
на разрешителното) се осъществява във всеки един момент до разкриването на
обективните му признаци при проверката на 14.09.2021 година. Актът за
установяване на административното нарушение е съставен на 28.10.2021 година –
месец и половина след извършване на проверката. В този смисъл не може да се
приеме, че сроковете по чл. 34 ал. 2 от ЗАНН са изтекли и възможността за
реализиране на отговорността на дружеството се е преклудирала.
Що се отнася до твърдението, че не е
доказано, че колекторът, от който се заустват отпадъчните води, е част от
канализационната мрежа на града, управлявана от ВиК, в констативният протокол
от 14.09.2021 година изрично е отбелязано, че този колектор е част от старата
канализационна система на града и този факт не е оспорен от присъствалия
служител на ВиК, а и от дружеството – до издаването на АУАН. В този смисъл, настоящият
съдебен състав приема че тезата, че колекторът не е част от канализационната
мрежа на града е защитна теза на санкционираното лице, която не следва да бъде
кредитирана.
РС е установил коректно фактите по делото,
не е допуснал нарушения на процесуалните правила и е приложил правилно
материалното право по спора.
Решението следва да се остави в сила.
От процесуалният представител на ответника
е направено искане за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав констатира, че в касационното производство
наказващият орган не е представляван от юрисконсулт, а от различен процесуален
представител – адвокат, който е преупълномощил друг адвокат (лист 17 - 18) и с
оглед нормата на чл. 143 ал. 3 от АПК във връзка с чл. 78 ал. 8 от ГПК, приема,
че разноски на РИОСВ – за юрисконсултско възнаграждение – не следва да се
присъждат.
По изложените съображения, на основание
чл. 220 във връзка с чл. 221 ал. 2 от
АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 22/17.03.2022
година по н.а.х.д. № 427/2021 година на Районен съд – Айтос.
ОТХВЪРЛЯ искането на процесуален
представител на РИОСВ – Бургас за присъждане на разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: