Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№260184
гр.Пловдив, 01.10.2020г.
Пловдивският
апелативен съд, в разпоредително заседание на 01.10.2020г.,
в състав:
АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
след като
разгледа докладваното от съдията възз.гр.д. № 374/2020г. по описа на АС - Пловдив,
намира
следното :
Постъпила
е молба, вх.№ 260829/30.09.2020г.,
подадена от адв.Т.Н., процесуален представител на Н.Т.Х., с искане за
издаване на изпълнителен лист срещу О*****- Х., въз основа на
невлязлото в сила по делото осъдително въззивно решение, за присъдената в
негова полза сума в размер на 80 000лв., ведно със законната лихва, считано
от 29.01.2017г. до окончателното й изплащане.
Производство по реда на чл. 405 - 407 ГПК.
По делото е постановено въззивно осъдително, невлязло в сила, Решение №
260010/17.09.2020г. за потвърждаване на Решение № 164/17.06.2020г., постановено
по гр.д.№ 48/2020г. по описа на ОС - Х., с което по предявения частичен иск за
парично вземане в размер на сумата 80 000лв., като част от парично вземане в
общ размер от 120 000лв., се осъжда О* на М. на ВР- Х. да заплати на Н.Т.Х.,
ЕГН **********, парично вземане в размер на 80 000лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 29.01.2017г. до окончателното изплащане,
представляващо обезщетение за репариране на неимуществени вреди, причинени на
29.01.2017г., в гр. Х., при подхлъзване и падане на заледени стълбища към
сградата на Р** - Х., изразяващи се в тежка черепно-мозъчна травма с голям и
рецидивиращ кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, причинила постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота, и настъпилите усложнения -
затруднения в говора, загуба на памет и инконтиненция.
Съгласно чл. 404, т.1, пр.2 ГПК, невлезлите в сила осъдителни решения на
въззивните съдилища, каквото е постановеното по делото въззивно решение,
подлежат на принудително изпълнение.
При служебната проверка обаче се констатира, че е налице хипотеза, в която
е недопустимо предварително изпълнение на невлязло в сила осъдително решение,
поради следните съображения:
Съгласно императивната норма на чл. 243, ал. 2 ГПК не се допуска издаване
на изпълнителен лист въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивен
съд срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5 ЗЛЗ.
Постоянната съдебна практика, създадена с определения на ВКС, постановени
по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК по ч. гр. д. № 325/2012г., I г.о., ч. гр. д. №
4594/2013г., IV г.о., ч. гр. д. № 3328/2014г., III г.о., ч. гр. д. №
4170/2014г., I г.о. и др., потвърдена с Определение № 137 от 27.03.2018г. на
ВКС по ч. гр. д. № 715/2018г., III г. о., ГКС, приема, че възможността да се
издаде изпълнителен лист, съгласно общото правило на чл. 404, ал. 1, т. 1 алт.
3 ГПК, представлява разрешено от закона предварително изпълнение, което обаче е
ограничено спрямо посочените субекти в специалната норма на чл. 243, ал. 2 ГПК,
в какъвто смисъл е и специалното правило на чл. 519 ГПК, че не се допуска и принудително
изпълнение срещу държавните учреждения, а изплащането на паричните вземания
срещу тях става от предвидения кредит в бюджета им.
Следователно, искането е за допускане на предварително изпълнение на
невлязлото в сила осъдително решение, което би било недопустимо спрямо
посочените субекти в чл. 243, ал. 2 ГПК.
За понятието „държавно учреждение“ по см. на чл.243, ал.2 ГПК и чл.519 ГПК
трайната и последователна практика на касационната инстанция приема, че след като
с определението „държавно учреждение“ законът ( чл. 243, ал. 2 и чл. 519 от ГПК) не определя кръга от субектите, срещу които не се допуска предварително
изпълнение, съответно изпълнение на присъдени парични вземания, преценката дали
конкретното лице има статут на „държавно учреждение“ по смисъла на цитираните
разпоредби трябва да се изведе от учредителните и устройствените му актове. (Определение № 435 от 3.07.2014г. по ч. т. д. № 1075/2014 г. на ВКС, II т.о.)
Съгласно чл. 4, ал. 2 на Закона за устройство на държавния бюджет (отм.); „Републиканския
бюджет се състои от централен бюджет и бюджети на държавните органи“, като в §
1, т. 1 от допълнителните разпоредби на същия закон наред с поименно изброените
държавни органи, като такива са посочени и „други бюджетни организации,
определени със закон“.В случая, определящи за статута на ответника О* на М. на
ВР- Х. са разпоредбите на ЗМВР.Съгласно чл.2, ал.2 ЗМВР М**** е юридическо лице
на бюджетна издръжка.Съгласно чл.37, ал.1, т.2 и чл.42 ЗМВР областните дирекции
на МВР са сред основните структурни звена на М** и същите имат статут на
самостоятелни ЮЛ.При анализ на коментираните разпоредби се налага извод, че
ответникът О*****- Х., като структурно звено на М**, което е на бюджетна
издръжка, има качеството на държавно учреждение по см. на
чл.243, ал.2 ГПК и чл.519 ГПК.
Налага се извод, че се касае за недопустимост на исканото предварително
изпълнение с оглед качеството на ответника на държавно учреждение, съгласно
чл.243, ал.2 ГПК, поради което искането е неоснователно и се оставя без
уважение.
Мотивиран от горното, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 260829/30.09.2020г., подадена от адв.Т.Н.,
процесуален представител на Н.Т.Х., с която се иска издаване на изпълнителен
лист срещу О*****- Х., въз основа на невлязлото в сила по делото осъдително
въззивно Решение № 260010/17.09.2020г., постановено по възз.гр.д.№374/2020г. по
описа на АС – П., за присъдената в негова полза сума в размер на 80 000лв.,
ведно със законната лихва, считано от 29.01.2017г. до окончателното й изплащане.
Разпореждането може да се обжалва от молителя с частна жалба пред ВКС в
двуседмичен срок от връчване на настоящото разпореждане.
АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ: