№ 24
гр. Айтос, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в публично заседание на втори
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Административно
наказателно дело № 20242110200544 по описа за 2024 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Н. Х. И. е подал жалба срещу Наказателно постановление № 24-0335-
000203 от 03.07.2024 г., издадено от Н. А. М. – Началник група на Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи – Бургас, Районно
управление – Руен, с което на основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5,
предл. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за това, че на
29.05.2024 г. около 15:33 ч. на път BGS 1195 на 19 км., управлявал лек
автомобил Дейхатсу Фероза с рег. № А6832МА и при разминаване с лек
автомобил Форд Тразнит с рег. № У6068АА не осигурил достатъчно
странично разстояние и така допуснал пътнотранспортно произшествие с
материални щети – административно нарушение по чл. 44, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
тъй като е съставено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Иска
се постановлението да бъде отменено.
В открито съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата. Сочи,
че е направил всичко възможно, за да избегне удара. Разяснява, че другият
шофьор е навлязъл в платното му и поради това се е стигнало до
произшествието. Изтъква, че в протокола за ПТП неправилно е посочено, че
произшествието е станало на стеснен участък от пътя, както и че пътят се
регулира от пътни знаци.
1
Въззиваемата страна – Началник група на Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – Бургас, Районно управление – Руен,
оспорва жалбата. Сочи, че твърденията на жалбоподателя са недоказани.
Районна прокуратура – Бургас, Териториално отделение – Айтос,
редовно призована, не е взела участие в делото.
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е допустима.
Съобразно твърденията в наказателното постановление делото е
подсъдно на Районен съд – Айтос.
Като съобрази събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
На 29.05.2024 г. И. Д. С. – младши автоконтрольор при Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи – Бургас, Районно
управление – Руен, е съставил акт за установяване на нарушение (АУАН), в
присъствието на свидетеля Ф. Ф. А., в което се приема, че на 29.05.2024 г.
около 15:33 ч. на път BGS 1195 на 19 км., жалбоподателят е управлявал лек
автомобил „Дейхатсу Фероза“ с рег. № А6832МА и при разминаване с лек
автомобил „Форд Тразнит“ с рег. № У6068АА не е осигурил достатъчно
странично разстояние и така е допуснал пътнотранспортно произшествие с
материални щети – административно нарушение по чл. 44, ал. 1 ЗДвП.
При получаване на АУАН жалбоподателят е написал възражение върху
самия акт. Посочил е, че е шофирал в своето платно и дори е излязъл в
банкета, за да избегне челен сблъсък с другия автомобил.
На 31.05.2024 г. жалбоподателят е подал още едно писмено възражение
до въззиваемата страна. Посочил е, че другият автомобил е навлязъл в
платното му на остър завой с голям наклон. За да се предпази, жалбоподателят
се изнесъл максимално надясно, като десните му гуми са били извън
ограничителната непрекъсната линия.
По административнонаказателната преписка е налична докладна записка
от 06.06.2024 г., съставена от И. Д. С. във връзка с възраженията на
жалбоподателя. В нея се сочи, че при пристигане на мястото на
произшествието двамата шофьори са се обвинявали взаимно. Господин С.
извършил оглед и не установил по банкета следи от гуми, което го навело на
мисълта, че и двамата водачи не са оставили достатъчно разстояние при
разминаване. Имало и спирачен път по средата на пътното платно, което
отново го навело на мисълта, че е от автомобила „Дайхатсу“, тъй като
спирачният път бил праволинеен и не било възможно при изкачване на ляв за
вой да е допуснато от автомобила „Форд“.
В хода на административнонаказателното производство, на 07.06.2024 г.
полицейски служител е съставил още една докладна записка, в която се
2
приема, че възражението на жалбоподателя е неоснователно. Цитира се и
разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗДвП, според която на планински пътища и
пътища с голям надлежен наклон, когато разминаването е невъзможно или
затруднено поради недостатъчна ширина на платното за движение, водачът на
спускащото се пътно-превозно средство е длъжен да спре и да пропусне
изкачващото се. В случая жалбоподателят се явявал спускащо се моторно
превозно средство.
Въз основа на АУАН е издадено процесното наказателно постановление.
По делото е представена заповед на министъра на вътрешните работи за
компетентността на издалия наказателното постановление.
По административнонаказателната преписка се съдържа протокол за
пътнотранспортно произшествие, в който е описано мястото, участниците и
механизма на пътнотранспортното произшествие. Посочено е, че и двата
автомобила не са осигурили достатъчно разстояние. Отбелязано е, че пътят е
стеснен и че е налице регулиране с пътни знаци.
В хода на делото бе разпитан свидетелят И. Д. С.. Сочи, че двата
автомобила били преместени при неговото пристигане. Констатирал, че по
средата на пътното платно има спирачен път. Следите били от спускащия се
автомобил, защото нямало как да бъдат от изкачващия се. Двамата шофьори се
обвинявали взаимно. Свидетелят С. разяснява, че е посочил, че
произшествието се е случило на стеснен участък от път, защото е на завой.
Пътят бил малко по-тесен, защото имало банкет. Път под шест метра се
характеризирал като тесен участък.
По делото е разпитан и свидетелят при съставяне на АУАН – Ф. Ф. А.,
колега на свидетеля С.. И той казва, че видял следи от спирачен път по средата
на пътя. Ширината на пътя била около 5 метра.
Съдът е разпитал и единствения очевидец на произшествието – И. С. Ч.,
който е управлявал автомобила „Форд“. Той признава, че може да се е опитвал
да избегне чакъла, насипан отстрани на пътя. Допуска, че може да е бил малко
по-близо, отколкото е трябвало. Първоначално свидетелят поддържал, че не е
виновен въобще, но после приел, че и той има вина. По средата на пътя имало
спирачен път, който полицаите снимали.
При разпита си свидетелят С. е категоричен, че е заснел спирачния път,
който е наблюдавал по средата на пътя. Съдът е изискал от въззиваемата
страна да представи всички снимки от ПТП-то, но такава със спирачен път не
беше представена. Свидетелят С. е обяснил, че явно не е налична такава
снимка.
Жалбоподателят и въззиваемата страна са представили по делото снимки,
с които да се изяснят обстоятелствата около местопроизшествието. Прави
впечатление, че встрани на пътя от страната, от която е идвал автомобила
„Форд“, има насипан чакъл, който създава впечатление, че пътят е стеснен.
Според свидетеля Чамов положението на автомобилите, след като са били
преместени, е отразено на снимка № 3 от първата колона от снимки на л. 56 от
3
делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
следното от правна страна:
Административнонаказателното производство е било образувано в срока
по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в срока по
чл. 34, ал. 3 ЗАНН. АУАН и наказателно постановление съдържат всички
реквизити по чл. 42, ал. 1 и чл. 57 ЗАНН.
Според чл. 44, ал. 1 ЗДвП при разминаване водачите на насрещно
движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно
странично разстояние между пътните превозни средства.
Според чл. 179, ал. 2 ЗДвП лице, което поради движение с несъобразена
скорост, неспазване на дистанция или нарушение по чл. 179, ал. 1 ЗДвП
причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв.,
ако деянието не съставлява престъпление.
Според чл. 179, ал. 1, т. 5 ЗДвП се наказва този, който не спазва
предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или
за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за
движението.
Предвид възприетата в наказателното постановление правна
квалификация и съобразно изискванията на чл. 57, т. 5 ЗАНН, освен
твърдението за неспазване правилата за разминаване, наказващият орган
следва да направи констатации за всички характеристики на пътната
обстановка и за движението на процесния автомобил, управляван от
жалбоподателя, както и да докаже същите, а не субективно да ги определя в
зависимост от настъпването на вредоносния резултат. В конкретния случай в
наказателното постановление липсват констатации за широчината на пътя,
пътната маркировка и местоположението на двата автомобила, липсват
констатации относно мястото на сблъсъка и относно това дали
жалбоподателят е навлязъл в лентата за насрещно движение, като в крайна
сметка липсва описание на деянието, в което се е изразило нарушението на
правилата за движение, а без такова описание не е възможна
индивидуализация на извършеното нарушение. С оглед на това съдът приема,
че е ограничено правото на санкционираното лице да научи какво нарушение
му се вменява и да упражни ефективно правото си на защита, която е
немислима, при липса на яснота относно фактическите и правни рамки на
нарушението. Преценката на актосъставителя, че вина за настъпилото ПТП
има и жалбоподателят, не обвързва съда и подлежи на проверка в съдебното
производство, а това налага да бъдат изложени в обстоятелствената част на
постановлението всички факти, на които тя се базира. Това процесуално
задължение в случая не е изпълнено, което от своя страна не позволява на
съда да упражни възложения му контрол за законосъобразност на
4
наказателното постановление, както и не позволява на санкционираното лице
да упражни ефективно правото си на защита, поради което наказателното
постановление подлежи на отмяна. В този смисъл е Решение № 1401 от
13.07.2018 г. по к. а. н. д. № 1150/2018 г. на Административен съд – Бургас.
В допълнение от събраните по делото доказателства не може да се
обоснове несъмнен извод за вина на жалбоподателя. Напротив, тезата на
въззиваемата страна (изложена в докладни записки, но не и в наказателното
постановление) се основава на две констатации: че по банкета не са
установени следи от гуми и че имало спирачен път по средата на пътното
платно. Съдът счита, че липсата на гуми по банкета не може да е
доказателство, дори и косвено, че жалбоподателят има някакъв принос за
произшествието. Изводът относно спирачния път също е произволен и не
почива на никакви обективни данни. Тезата, че нямало как спирачният път да
е причинен от другия автомобил, е спекулативна. Въобще не става ясно как е
установено, че този път е именно от автомобила на жалбоподателя, а не
например от друг автомобил. Следва да се отбележи, че всички свидетели са
единодушни, че са правени снимки на въпросния спирачен път, но такива не
бяха представени пред съда. В заключение, вмененото на жалбоподателят
нарушение е недоказано. Според съда е възможно произшествието да е
причинено поради впечатлението, което се създава от насипания чакъл, че
пътят е стеснен. Водачът на автомобила „Форд“ може да се е движил малко
по-встрани, навлизайки в платното на жалбоподателя, което самият той
допуска в разпита си пред съда. Това обаче също не може да бъде доказано по
безспорен начин.
Въз основа на изложеното съдът счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0335-000203 от 03.07.2024
г., издадено от Н. А. М. – Началник група на Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – Бургас, Районно управление – Руен,
с което на основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 5 ЗДвП на Н.
Х. И. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. за това,
че на 29.05.2024 г. около 15:33 ч. на път BGS 1195 на 19 км., управлявал лек
автомобил Дейхатсу Фероза с рег. № А6832МА и при разминаване с лек
автомобил Форд Тразнит с рег. № У6068АА не осигурил достатъчно
странично разстояние и така допуснал пътнотранспортно произшествие с
материални щети – административно нарушение по чл. 44, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
5
изготвено.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6