№ 239
гр. Варна, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на девети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Румяна П. Петрова
Членове:Светла В. Даскалова
Станчо Р. Савов
при участието на секретаря Нели Ат. Ковачева
в присъствието на прокурора П. Ил. Х.
като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20253100600098 по описа за 2025 година
Пред настоящата инстанция е образувано въззивно производство по
жалба на частния обвинител и граждански ищец И. Д. И., чрез повереника адв.
М. Д. и по протест на прокурор от ВРП срещу Присъда №197 от 05.09.2024г.
по НОХД №5283/2021г. на РС- Варна, 36 състав, с която подсъдимите Х. И.
Х., И. Я. С., Р. Д. С. и А. Н. А. са признати за невинни в извършването на
престъпление по чл.195,ал.1т.4 във вр. с чл.194ал.1 във вр. с чл.20ал.2 от НК.
С оглед оправдателната присъда е отхвърлен и предявеният от пострадалия И.
И. граждански иск против четиримата подсъдими за имуществени вреди в
размер на 8275, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното
изплащане.
В жалбата си гражданският ищец и частен обвинител чрез повереника
навежда доводи за незаконосъобразност, неправилност изцяло на
постановената присъда, поради което моли да бъде отменена и постановена
нова такава, с която четиримата подсъдими Х., С., С. и А. бъдат признати за
виновни по възведените им обвинения и да им бъдат наложени справедливи
наказания, а гражданският иск да бъде уважен изцяло.
В депозирания протест прокурорът също изразява несъгласие с
постановената оправдателна присъда спрямо четиримата подсъдими, поради
което моли да бъде отменена и постановена нова такава, с която подсъдимите
Х. И. Х., И. Я. С., Р. Д. С. и А. Н. А. бъдат признати за виновни по съответно
повдигнатото им обвинение по чл.195,ал.1т.4 във вр. с чл.194ал.1 във вр. с
чл.20ал.2 от НК. В допълнителното изложение към протеста се твърди, че при
оценката и анализа на доказателствата ВРС е допуснал съществени
1
процесуални нарушения, довели до грешни фактически изводи, а от там и до
неправилно приложение на материалния закон. Анализирал е
доказателствената дейност на първоинстанционния съд, като е счел, че
противоречиво в мотивите си е ценил заключението по комплексната съдебно
психологическа и психиатрична експертиза на св. А. и на тази основа не е дал
кредит на доверие на този свидетел, въпреки мнението на експертите за
възможността да дава достоверни показания. По подробно изложените
съображения моли атакуваната присъда да бъде отменена изцяло и да бъде
постановена нова такава, с която четиримата подсъдими да бъдат осъдени в
извършване на престъпление по чл.195,ал.1т.4 във вр. с чл.194ал.1 във вр. с
чл.20ал.2 от НК.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура поддържа
депозирания протест. В тази връзка счита, че показанията на свид. Г. Ш. във
въззивната инстанция се подкрепят от допълнително разпитаните свидетели и
други доказателства по делото, включително и от всички други обективни
находки. Намира за безспорно установено, че е извършена кражба на 5 броя
телета на инкриминираната дата, а св. А. наблюдавал тази кражба.
Показанията на същия счита, че са категорични и неизменни от самото начало,
като съобразявайки неговото интелектуално развитие, може да се направи
извод, че лицето излага това, което е възприело в неговото съзнание. По
изложените съображения моли протестът да бъде уважен, като счита, че
анализът на първоинстанционния съд е неправилен.
Гражданският ищец и частен обвинител И. И. чрез повереника адв. Д.
моли за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с
която подсъдимите бъдат признати за виновни, гражданският иск да бъде
уважен, както и да му бъдат присъдени разноските по делото. Счита, че
показанията на А. са съобразени с неговите интелектуални възможности, те
са логични и последователни, като намира за несъстоятелни твърденията на
защитата, че този свидетел би могъл да бъде манипулиран. Навежда доводи за
наличие и на други косвени доказателства, противно на изложеното от
защитата, а именно налични са такива от клетки на мобилни оператори,
налична е една конспиративност по отношение на действията на
подсъдимите, а именно необяснимо изключване на мобилните апарати в
определен период от време. В допълнение изтъква факта, че разпитаните във
въззивната инстанция свидетели установяват, че в процесия период са били
налице данни за това, че описаните от свидетеля превозни средства са
преминали в района, което е в потвърждение показанията на свид. А..
Защитникът на подсъдимите Х. Х. и И. С. счита присъдата за правилна и
законосъобразна. Намира, че първоинстанционният изключително подробно е
коментирал всяко едно обстоятелство, както поотделно, така и в цялост, и
мотивирал своето решение, за да оправдае и четиримата подсъдими. Счита,
че и в проведеното съдебно следствие пред въззивната инстанция не се
събрани други доказателства, които да опровергават становището на
първоинстанционния съд. По отношение на св. Г. А., изразява становище, че
2
показанията му не могат да бъдат приети за достоверни, тъй като той не
прави разлика в годините, не може да се ориентира коя година е сега,
навсякъде в разпитите говори, че тези животни са убити чрез изстрели, а е
невъзможно да не бъдат намерени гилзи. Неизяснено по делото остава
обстоятелството по какъв начин са били умъртвени животните. Сочи, че
първоинстанционният съд изключително подробно е обсъдил всеки един от
телефоните и обслужващите му клетки, като никой от тези телефони не се е
намирал в района на местопроизшествието. Единствено телефонът на Х. за
няколко минути прехвърля клетката, но е невъзможно да бъде установено
неговото движение. По подробно изложените съображения моли съда да
потвърди присъдата на Районния съд като правилна и законосъобразна, а
протеста да бъде оставен без уважение.
Защитникът на подс. Р. С. също счита присъдата на ВРС за правилна и
законосъобразна, подробно мотивирана, като в мотивите са обсъдени всички
факти, относими към настоящото производство, които са изградили една ясна
фактическа обстановка, въз основа на която се налага до единствения логичен
извод за липса на престъпление. Действията, извършени пред въззивната
инстанция счита, че не променят този извод, а само потвърждават
първоначалните изводи на съда. Счита, че предвид липсата на ориентация
времево и пространствено на св. А. показанията му следва да бъдат ценени с
известни условности и то само в определени части. Излага доводи за наличие
на противоречия в неговите показания, като оспорва и изготвената съдебно-
оценителната експертиза, тъй като счита, че тя не дава отговор на поставения
въпрос каква е била стойността на отнетите телета, възниква съмнение
относно нейната достоверност и компетентността на лицето, което я е
извършило. Горното следва от отразеното в нея, че стойността на вещите би
могла да бъде отрицателна независимо каква методика използва. В
заключение изтъква, че не са събрани достатъчно доказателства, уличаващи
който и да е от четиримата, поради което моли присъдата на ВРС да бъде
потвърдена.
Защитникът на подс. А. А. в съдебно заседание пледира за
законосъобразност и правилност на обжалваната присъда, поради което моли
да бъде потвърдена.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
постановения акт по отношение на законосъобразността, обосноваността и
справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314ал.1 от НПК
счита, че и след проведеното въззивното съдебно следствие фактическата
обстановка, приета от първоинстанционния съд е правилно установена, а
именно:
Подсъдимият И. Я. С. живущ в ****** бил известен с прякора си „И.“.
Той бил ловец, притежавал разрешение за съхранение, носене и употреба на
ловно оръжие с № 20150163009 със срок на валидност до 23.11.2025г., както и
притежавал две ловни пушки.
3
Подсъдимият Х. И. Х. живущ в село ***** бил известен с прякора си
„Амдито“. Управлявал лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“ с
peг. номер *****, който закупил от подс. Р. С., но документално той бил
собственост на подсъдимия С.. Х. бил ловец, притежавал разрешение за
съхранение, носене и употреба на ловно оръжие с № 20150151187 със срок на
валидност до 15.02.2022г., както и притежавал три ловни пушки.
Подсъдимият Р. Д. С., живущ в село ****** бил известен с прякора си
„А.“. Той бил ловец, притежавал разрешение за съхранение, носене и
употреба на ловно оръжие с № 20140071643 със срок на валидност до
01.09.2024 г., както и притежавал една ловна пушка.
Подсъдимият А. Н. А., живущ в ****** бил известен с прякора си „А.“.
Четиримата подсъдими се познавали, тъй като били ловци и били от
съседни села, а подс.И. С. и подс. Х. Х. били братовчеди по бащина линия.
Пострадалият И. И. се занимавал с животновъдство. Той отглеждал крави и
телета. Част от животните били от породата „сиво искърско говедо“. Общият
брой на животните, които отглеждал бил 64, като от тях 16 били телета.
Телетата притежавали паспорти за едро преживно животно, като измежду тях
били и пет броя телета, а именно мъжко говедо с ушна марка № BG 37155456
с тегло около 450 кг и паспорт №1929527; мъжко говедо с ушна марка № BG
37137513 с тегло около 450 кг. и паспорт № 1854676; мъжко говедо с ушна
марка № BG 37155455 с тегло около 450 кг и паспорт № 1932541; мъжко
говедо с ушна марка № BG 37137539 с тегло около 500 кг и 6 паспорт №
1854710; женско говедо с ушна марка № BG 37137529 с тегло около 450 кг. и
паспорт № 1854697. Животните пострадалият отглеждал в собствения си
имот, който се намирал в южната част на село Дъбравино, обл. Варна. Там
имало изграден обор за животните, в който те се прибирали да пренощуват.
През деня животните излизали на паша, в прилежащото пасище, което било
оградено с електропастир. Пасището било с размер около 100 дка. В близост
до пасището била и къщата на св. И., в която той живеел. Помещение до
къщата на св. И. обитавал и св. Г. А.. Той бил братовчед на св. И. и му помагал
при отглеждането на животните, за което И. му плащал по 20/30 лева на ден.
Част от задълженията на св. А. били да извежда животните на паша и в края
на деня да ги прибира в обора. Св. Г. А. помагал от няколко месеца преди
датата на инкриминираното деяние - 11.11.2020 г. на св. И.. В ранните часове
на 11.11.2020г. около 00.00 часа неустановено лице/лица последователно
отстреляли с неустановено по делото оръжие описаните по - горе пет броя
телета, както следва : мъжко говедо с ушната марка № BG 37155456 с тегло
около 450 кг, мъжко говедо с ушната марка № BG 37137513 с тегло около 450
кг, мъжко говедо с ушната марка № BG 37155455 с тегло около 450 кг, мъжко
говедо с ушната марка № BG 37137539 с тегло около 500 кг. и женско говедо с
ушна марка № BG 37137529 с тегло около 450 кг. При отстрелването на
животните, по тревните площи останали следи от кръв, които впоследствие
били отразени при проведения оглед на местопроизшествие. Едно от телетата
било завързано с въже за превозно средство, в което били натоварени
останалите, тъй като от тегленето на вързаното теле за автомобила, останала
следа по черния път и тревните площи, която впоследствие била отразена в
4
протокола за оглед на местопроизшествие.
На 11.11.2020г., около 07.00 часа св. И. отишъл до обора. Той започнал да
брои телетата и установил, че пет от тях липсвали. Възприел следи от гуми и
влачене, които били оставени в района на пасището, както и локви от кръв,
които водели в посока с. Венелин. Във връзка с горното св. И. уведомил
полицията. На място пристигнала оперативна дежурна група, която
извършила оглед на местопроизшествие, с което действие било образувано
настоящото досъдебно производство. Известно време след образуването на
досъдебното производство, св. А. разказал на работници на св. И., на самия И.,
а впоследствие и на полицията, че четири лица, които назовал като А., А., Х.то
и И. са откраднали телетата, като посочил още, че той самият се бил
договорил с тях срещу заплащане на парична сума (която така и не получил)
да им осигури достъп до телетата. В хода на разследването били извършени
разпознавания при които св. А. разпознал като лицата, извършили деянието И.
С., Р. С., Х. Х. и А. А..
В хода на досъдебното производство е назначена съдебнооценителна
експертиза, от заключението по която се установява, че стойността на всички
отнети вещи е 8275 лева (осем хиляди двеста седемдесет и пет лева) – 4 бр.
мъжки животни на обща стойност 6475 лева и 1 брой женско на стойност от
1800 лева. В хода на съдебното следствие са назначени съдебно-оценителна и
допълнителна съдебно-зоологическа експертиза, видно от заключението по
които всички животни са на обща стойност от 8219,60 лева.
Видно от заключението по назначената на досъдебното производство
психиатрична експертиза по отношение на св. Г. А., същият не страда от
психично разстройство. Физическото му и психичното му състояние
позволява да дава достоверни показания по досъдебното производство, като в
хода на проведеното съдебно следствие на св. А. е била назначена комплексна
съдебно-психологична и психиатрична експертиза видно от заключението на
която св. А. е примитивна личност, отгледан в среда, която не е имала
изисквания към него. Слабо образован, с елементарни потребности, свързани
предимно със задоволяване на първични житейски потребности. При него би
могла да се обсъжда и лека умствена изостаналост, което е състояние на
спряло или непълно развитие. Употребата на ПАВ – марихуана в частност е в
рамките на вредната употреба без клинични симптоми на физическа и
психическа зависимост, като към момента на деянието същият е можел да
запаметява и възпроизвежда достоверно събития и факти, но лица като него в
лека умствена изостаналост лесно попадат под чуждо влияние и могат да
придобият определени стереотипи на поведение, като цялостно психичното
му състояние му дава възможност да дава достоверни показания по случая, в
случай, че желае да стори това. Видно от заключението по назначената в хода
на проведеното съдебно следствие съдебно-балистична експертиза, по която
вещото лице е работило с пушките, които са били притежавани от
подсъдимите лица към датата на инкриминираните събития, а именно: Ловна
пушка - ИЖ 43 ЕМ успоредка кал. 12 № 8772552; Ловна карабина - Браунинг
модел LTRAC COMPO FLUTED кал. 30-06 №311ZW10424; Ловна карабина -
Рюгер модел AMERICAN кал. 22 WMR № 832-36299; Ловна пушка - Силма
5
кал. 12 № 145172; Ловна пушка - ИЖ надцевка кал. 12 № *********; Ловна
пушка - АРМСАН модел MMXVI кал. 12 x 76 № 18А78693 от представените
за изследване оръжия за поставяне на супресор (шумозаглушител) фабричен,
най-подходящи са полуавтоматична ловна карабина - Браунинг модел LTRAC
COMPO FLUTED кал. 30-06 № 311ZW10424 и Ловна карабина -Рюгер модел
AMERICAN кал. 22 WMR № 832-36299 с болтов затвор. Необходимо е да им
бъде направена резба на цевта. В състоянието към момента на изследването
им не може да бъде поставен фабричен супресор (шумозаглушител), поради
липсата на направена резба на цевта.
В хода на разследването на досъдебното производство е била изискана и
приобщена информация от мобилните оператори. От приложената
информация е видно, че в периода от 23.30 часа до 01.41 часа, ползвания от
подсъдимия Х. мобилен телефон с абонатен номер ******** се е намирал в
района на местопроизшествието. Мобилният телефон с абонатен номер
********, ползван от подсъдимия Р. С. последно бил активен в 20.12 часа на
10.11.2020г. и едва в 08.17 часа на 11.11.2020г. бил активиран отново. За
телефонните номера, експлоатирани от останалите двама подсъдими – А. и С.
няма данни да са били активни в указания период около
местопроизшествието.
Въззивният съд счита, че тази фактическа обстановка е безспорно
установена от доказателствата по делото. Изводите си настоящата инстанция
формира въз основа на събраните в хода на съдебното следствие пред
първостепенния и въззивния съд гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както и от заключенията по назначените
експертизи. Същите са достатъчни по своя обем и категоричност, за да се
формират еднозначни изводи по фактите. Въззивният съд намира, че анализът
на първоинстанционният съд по съставомерните факти е изграден на основата
на обективен анализ на събраните по делото доказателства. Мотивите му не
съдържат твърдяното в протеста противоречие, тъй като обосновано е даден
отговор поради какви причини не кредитира показанията на св. А..
Изслушаните пред настоящата инстанция свидетели не променят извода на
първоинстанционния съд, че обвинението спрямо четиримата подсъдими не е
доказано по несъмнен начин.
Безспорно, единственият очевидец на извършеното посегателство се явява
св. А.. Показанията на същият са анализирани от ВРС през призмата на
участието му в инкриминираното деяние, поради което и не им е дал кредит
на доверие. Това обстоятелство безспорно е от значение за достоверността на
заявеното от него, но не е единственото, което е мотивирало първостепенния
съд да не възприеме съобщеното от А. относно личността на извършителите.
Фактите, които този свидетел изнася за начина, превозните средства, времето
и мястото на извършеното престъпление съответства на обективно
установеното и закрепено чрез протокола оглед на местопроизшествие, както
и на съобщеното от св. Ж. пред въззивната инстанция за МПС-та, които е
възприел на видеозаписите от общинската камера в с. *****. Настоящата
инстанция се съгласява с изводите на ВРС, даващи основание да приеме, че
показанията на св. А. се последователни, сочещи във всичките му разпити и
6
четиримата подсъдими като лицата, които са отнели телетата на
инкриминираната дата. Същите съдържат данни за уговорката му с подс. А.,
пристигането вечерта на четиримата с бус и джип, действията по
застрелването на телетата, натоварването им в превозните средства и
напускането на местопроизшествието от четиримата, както и посоката на
отдалечаване. Тези факти се потвърждават и от обективно установеното при
огледа на местопроизшествие, намерило израз и в показанията на свидетелите
Исамилов и М., а именно наличието на следи от кръв, следи от теглене на
животните, следи от гуми и човешки следи. Без фактическо потвърждение е
останало единствено обстоятелството, твърдяно от А. относно използваното
средство със заглушител за умъртвяване на животните, тъй като не били
намерени гилзи от оръжието, а свидетелят твърди, че извършителите не са
събирали такива след изстрелите. Свидетелят Ж. от своя страна при разпита
си пред въззивната инстанция описва подробно възприетото от него при
гледане на видеозаписите от камери, находящи се в с. *****, касаещи
въпросната вечер. Сочи, че на същите се виждало в тъмната част на
денонощието преминаване на бял бус и тъмен джип, на който я нямало отзад
резервната гума, за които обстоятелства сочи, че му било съобщено от св. М.,
че представляват интерес. Последният не съобщава такава информация, но
чул, че имало записи, свалени от с. *****. Конкретните номера на заснетите на
камерите МПС на инкриминираната дата не са установени, св. А. също не
сочи тези обстоятелства, а според св. Ж., на записите регистрационните
номера не се виждали. От своя страна св. М. сочи, че посетил дома на „А.“-
подс. А. в с. Венелин и видял притежавания от него бял микробус, но твърди,
че същият не бил в движение- ръждясал, изгнил и личало, че дълго време не
бил каран. Допълнително проведените в хода на въззивното производство
разпити не съдържат нова информация относно авторството на деянието.
Фактите, установени чрез тях потвърждават извършеното престъпление по
отнемане на телетата, собственост на пострадалия, но не съдържат други
преки или косвени улики относно участието на подсъдимите в деянието.
Именно в тази част, анализирайки мотивите на ВРС е видно, че той не е
възприел достоверността на показанията на св. А., изхождайки и от неговия
принос за осъщественото. Действително и в съдебното заседание пред
въззивната инстанция той потвърждава факта на престъпно посегателство,
осъществено от четиримата подсъдими, неотричайки собственото си участие
и оказаната помощ. Освен неговите показания обаче, които по причините,
изложени от първата инстанция и възприети от настоящата не могат да
обосноват по несъмнен начин авторството на престъплението, други
доказателства, уличаващи подсъдимите не са налице. В тази връзка
обосновано и правилно ВРС е обсъдил заключенията по назначените съдебно-
психиатрична и комплексна съдебно – психиатрична и психологическа
експертиза по отношение на св. А., доколкото той е единствения очевидец на
престъплението. Същите, обективно и компетентно извършени, се
възприемат и от настоящата инстанция, като вещите лица, изготвили ги
очертават профила на А. като примитивна личност, мисловен процес
правилен по скорост и строеж, като мисленето му е конкретно- образно.
7
Според вещите лица може да се обсъжда психично разстройство лека
умствена изостаналост, но към момента на деянието същият е разбирал
свойството и значението на извършеното, могъл е да запаметява и да
възпроизвежда факти и събития, имащи отношение към инкриминираната
дата. С оглед леката умствена изостаналост според експертите А. е могъл да
попадне под чуждо влияние и да придобие определени стереотипи на
поведение. Във връзка с твърдяната от св. А. и пред въззивната инстанция
употреба на марихуана въпросната вечер, вещите лица са изразили мнение, че
няма основания да се счита, че употребата на марихуана през
инкриминираната вечер се е отразила на субективните му възприятия, още
повече, че няма данни за вида и количество на употребеното вещество. В тази
връзка, съобразявайки конкретните психични и интелектуални възможности
на св. А., констатирани и при разпита му пред настоящата инстанция, съдът
счита, че неговите показания следва да бъдат преценявани във връзка с други
уличаващи доказателства, които в съвкупност дават еднозначен отговор на
въпроса за авторството на деянието. В материалите по делото, както правилно
е приел и ВРС липсват други преки доказателства. Безспорно св. А. в
показанията си през целия ход на наказателното производство е дал
еднопосочни показания, в които е уличил подсъдимите като лицата,
извършили престъплението. Признанието направил предвид обстоятелството,
че не му било заплатено, така както А. му обещал. Като друг мотив за
признание изтъква упражнено спрямо него насилие от полицейски служители,
което категорично се отрича от св. М.. Налице са известни несъответствия
между всички негови разпити, включително и пред настоящата инстанция, но
те са несъществени и биха могли да се отдадат на изминалия период от време.
Повторния разпит на пострадалия А. пред въззивната инстанция не съдържа
нови факти и обстоятелства, като информацията поднесена пред съдебния
състав съвпада със заявеното от него пред първостепенния съд. Във
въззивното съдебно следствие св. А. отново посочва четиримата подсъдими
като лицата, които са отнели предмета на престъпно посегателство, както и
обстоятелството, че това е станало след предварителна уговорка с подс. А.,
който му обещал парично възнаграждение. Потвърждава заявеното пред
първата инстанция, че четиримата дошли с един бус и един джип, начина, по
който са били застреляни телетата, че са вързани за краката и теглени.
Свидетелят сочи, че макар, че било тъмно, той все пак разпознал подсъдимите,
тъй като ги познавал от малък. Свидетелства, че на другия ден е имало следи
от дърпане и от малко кръв. Твърди, че познава превозните средства като буса
е на А., а джипа е на Х.то. Идентично е съдържанието на разпитите и по
отношение на лицето, което е застреляло животите- А.. По идентичен начин в
хода на съдебното следствие пред първата инстанция св. Г. А. пресъздава
случилото се на инкриминираната дата. Косвено, неговите показания се
потвърждават и от справката от мобилния оператор относно клетката, в която
се е намирало, ползваното от подс. Х.ев мобилно устройство в
инкриминираната нощ, а именно тази, обслужваща с. Дъбравино. По
отношение на останалите подсъдими е видно, че няма данни да са били в
обхвата на местопроизшествието и да са били активни в сочения от св. А.
8
времеви период. Всъщност обвинението се огради, освен на показанията на св.
А. и на справката от мобилния оператор за ползвания от Х. телефон. Други
доказателства, установяващи участието на подсъдимите в инкриминираното
деяние, не са установени. Св. Ж. в показанията си потвърждава движението на
бял микробус и тъмен джип без резервна гума въпросната вечер, но не и
регистрационните им номера, поради което по делото не са идентифицирани
техните притежатели и съответно установено, че това са превозните средства,
съобщени от А. и притежавани от подсъдимите. Назначената от първата
инстанция съдебно- балистична експертиза също не способства за
утвърждаване показанията на св. А. относно начина на отстрелване на
животните, доколкото на мястото на престъплението не са открити гилзи, а
самият свидетел твърди, че четиримата подсъдими не са търсили такива след
изстрелите. В това отношение правилно ценейки заключението на вещото
лице по тази експертиза първостепенния съд е изградил извода си за
недоказаност на обвинението, което се споделя и от настоящият състав.
Безспорно същото като обективно и компетентно извършено установява
обстоятелството, че най- подходящи за поставяне на шумозаглушител са
полуавтоматична ловна карабина – Браунинг и Ловна карабина – Рюрег, но е
необходимо да им бъде направена резба на цевта, тъй като в това състояние не
може да бъде поставен фабричен такъв. Предвид това и заключението не
способства са установяване на средството, с което са застреляни животните и
обстоятелството дали това е сторено с някое от притежаваните от
подсъдимите огнестрелни оръжия.
От показанията на св. И. се установява факта на отнемане на животните,
техния брой, вид и следите оставени на местопроизшествието в посока с.
Венелин. Пред първата инстанция свидетелят сочи, че от кмета на с.
Дъбравино и от работниците си първоначално научил за разказаното от А. на
полицията и участниците в престъплението, а след това самият той му
разказал. Пред въззивния съд отрича последното обстоятелство, а именно А.
да му е разказал за случилото се след признанието в полицията. Горното
разминаване не е от съществено значение, а от друга страна това
несъответствие не може да обоснове извод за оказано въздействие от
пострадалия спрямо А. за признанието.
С оглед горното настоящата инстанция счита, че правилно ВРС е приел, че
обвинението спрямо подсъдимите А., Х., С. и С. не е доказано съобразно
изискуемият стандарт на чл.303 от НПК.
С оглед оправдателната присъда правилно е отхвърлен и предявеният от
пострадалия И. граждански иск срещу подсъдимите А., Х., С. и С. за
причинените му имуществените вреди от престъплението, предмет на
настоящото дело. С оглед недоказаност на обвинението е безпредметно и
обсъждането на техния размер и обосноваността на заключенията по
назначените в тази връзка експертизи, доколкото се оспорва стойността на
отнетите животни.
По изложените съображения и предвид липсата на служебно
констатирани основания за отменяване на присъдата, на основание чл.338 от
НПК, съставът на Окръжен съд - Варна, като въззивна инстанция,
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда №197 от 05.09.2024г. по НОХД
№5283/2021г. по описа на ВРС
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10