Определение по дело №206/2020 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 юли 2020 г.
Съдия: Полина Пенкова Пенкова
Дело: 20204200500206
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2020 г.

Съдържание на акта

                                          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                              

                         гр.Габрово , 08.07.2020г.

                      В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Габровски окръжен съд в закрито заседание  на осми юли през две хиляди и двадесета година,в състав :

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.Пенкова

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: К.Големанова

                                                                            И.Димова

                                                                           

като разгледа  в.ч.гр.д. №206 по описа за 2020г., докладвано от съдията Пенкова и за да се произнесе, взе предвид   следното:

Производството е образувано по частна жалба на „Профи Кредит България“ЕООД, подадена чрез пълномощника юрк.И. срещу разпореждане на Габровски районен съд по ч.гр.д.№396/2020г. , с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против П.П.М. за договорно възнаграждение, възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, за такси по Тарифа за извъсъдебно събиране на вземането и лихви за забава.

В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното разпореждане. Твърди се,че неправилно първоинстанционният съд е приел наличие на неравноправни клаузи  по смисъла на ЗПП.

Претендира се за отмяна на обжалваното разпореждане  и уважаване искането на заявителя за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните вземания.

           Частната жалба е подаден в срок,от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

            Предмет на обжалване е разпореждане от 06.03.2020г. на Габровски районен съд по ч.гр.д.№396/2020г., в частта ,с която  е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България“ЕООД  за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от 471,90лв. договорна лихва за периода 20.12.2018г.-28.08.2019г.; за сумата 1547,86лв. закупен допълнителен пакет услуги; за сумата от 30лв. неплатени такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземания за периода 04.01.2019г.-28.08.2019г. и сумата от 154,50лв.  лихва за забава за периода 21.09.2018г.-28.08.2019г.

             Първоинстанционният съд  е приел,че процесните вземания се основават на вероятно неравноправна клауза. Уговорената лихва в договора за потребителски кредит  в размер на 41,17% противоречи на добрите нрави , съобразно установената съдебна практика и има неравноправен характер. Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги  противоречи на чл.10а ,ал.2 ЗПК. Наказателната лихва за забава  е начислена върху главница,в която  е включено вземането по  Споразумението за предоставяне  на пакет от допълнителни услуги.

Въззивният съд,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи , намира жалбата за частично  основателна.

В подаденото  по ч.гр.д.№396/2020г. на ГРС заявление  от „Профи Кредит България „ЕООД по чл.410 ГПК  срещу длъжника  П.П.М. ,в т.9  е посочен видът на всяко от претендираните парични вземания, размер, периодите на  акцесорните вземания за лихви . Изложените в т.12 обстоятелства, обосновават създадено правоотношение по договор за  потребителски кредит ,на основание на което се претендират и посочените в заявлението вземания за главница, договорна и мораторна лихва, такси ,възнаграждение за закупен  допълнителен пакет услуги. Изложените в т.12 от заявлението твърдения съдържат надлежно конкретизиране по основание и размер на всяко от претендираните вземания, като изрично е посочено като дата на обявяване на  предсрочната изискуемост 28.08.2019г. Към заявлението е приложен договор за потребителски кредит , сключен на 05.07.2018 г. между заявителя като кредитор и П.П.М.  като клиент, за предоставяне на кредит от 2000лв.. Съгласно клаузите на договора , същият е със срок 24 месеца.; размер на  месечната погасителна вноска 123,64лв.; годишен лихвен процент  41,17%%; обща дължима сума по кредита 2967,36лв. ;ГПР 49,89%.; възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги 1857,60лв. Представено е и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, ОУ на  Профи Кредит България „ЕООД към  договора за потребителски кредит, покасителен план към договора за потребителски кредит, стандартен европейски формуляр  за предоставяне на информация за потребителските кредити.

 С измененията в чл.411  ГПК , обнародвани в бр. 100/2019г. ДВ, заповедният съд следва  служебно да следи  освен за наличието на  визираното в  ал.2,т.2 основание - искането да не противоречи на закона и на добрите нрави,то и за  това   съгласно чл. 411 ал.2 т.3 ГПК / нова/ искането да не се основава на неравноправна клауза в договора ,сключен с потребител  или да е налице обоснована вероятност за това.

Постановения с обжалваното разпореждане отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми е основан на чл.411,ал.2,т.3 ГПК.

            В случая, от мотивите на обжалваното разпореждане не се установява въз основа на какви конкретни обстоятелства,заповедният съд е обосновал извода си, че уговорената лихва в размер на  41,17% противоречи на добрите нрави и има неравноправен характер.

 В частната жалба се възразява, че  уговореното между страните договорно възнаграждение  не противоречи на добрите нрави, предвид рискът, който поема  кредитора, а освен това ГПР не надхвърлял петкратният размер  за законната лихва  по просрочени вземания.

            Въззивният съд счита, че не е налице обоснована вероятност за неравноправие на тази клауза от процесния договор за потребителски кредит,с която е уговорен ГЛП в размер на 41,17% . Разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД предоставя договорна свобода на страните, лимитирана единствено от непротиворечие с добрите нрави. Като се вземе предвид това, както и факта, че размерът на ГПР в процесния договор за потребителски кредит е съобразен с разпоредбата на чл. 19 ал.4 ЗПК, не може да се направи извод в едностранното заповедно производство за вероятно противоречие на клаузата за договорна лихва с добрите нрави.Предвид на това заявлението по чл.410 ГПК следва да бъде уважено за сумата от 471,90лв.При предсрочна изискуемост на вземането, която в случая се твърди, че е настъпила на 28.08.2019г., на кредитора се дължи непогасеният остатък от главницата и договорната лихва по действалия до този момент погасителен план.В случая договорната лихва е претендирана до датата на предсрочната изискуемост- за периода 20.12.2018-28.08.2019г.

 Съгласно т. 2 от ТР  № 3 от 27.03.2019 г. по т.д. № 3/2017 на ОСГТК на ВКС  размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му.С оглед на това до датата на предсрочната изискуемот ,за посоченя в завялнеието период 21.09.2018г. – 28.08.2019г.  не следва да се присъжда лихва за забава, както е претендирано в заявлението - лихва от 154,50лв. Като краен извод правилно заповедният съд е приел,че за тази сума  искането в заявлението следва да бъде отхвърлено.

За сумата от 1547,86лв.,претендирана като неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги .В договора е включен и съответен избран и закупен пакет от допълнителни услуги, за който кредитополучателя дължи заплащане на възнаграждение, включено в погасителния план. Клаузите за заплащане на възнаграждение по допълнителния пакет услуги противоречат на добрите нрави и на нормите на 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК.

             Относно сумата от 30 лева, претендирани такси за разноски за извънсъдебно събиране на вземането. С уговарянето на таксата на практика се постига заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Подобна клауза противоречи на чл. 33 от ЗПК, тъй като преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава.

На основание изложеното въззивният съд прие,че жалбата е  частично основателна  и следва да бъде уважена относно претендираното вземане за сумата от 471,90лв.,а в останалата част оставена без уважение и потвърдено обжалваното разпореждане – за сумата 1547,86лв. закупен допълнителен пакет услуги; за сумата от 30лв. неплатени такси по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземания за периода 04.01.2019г.-28.08.2019г. и сумата от 154,50лв.  лихва за забава за периода 21.09.2018г.-28.08.2019г. Следва да се доприсъди като разноски за заповедното производство сумата от 27,24лв. съразмерно уважената част от заявлението по чл.410 ГПК.

На основание изложеното, въззивният съд

                        О П Р Е Д Е Л И:

  ОТМЕНЯ разпореждане №1404 от 06.03.2020г. по ч. гр. д. №396/2020г. на Габровски районен съд в ЧАСТТА с която е отхвърлено подадено от „Профи Кредит България „ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против П.П.М. за сумата от от 471,90лв. договорна лихва за периода 20.12.2018г.-28.08.2019г.,ВМЕСТО КОЕТО  ПОСТАНОВИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на "Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК175074752,със седалище и адрес на управление гр.София, бул.България №49, бл.53 Е,вх.В , Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника П.П.М., ЕГН**********,*** ,за сумата от 471,90 лв. договорна лихва за периода 20.12.2018г. – 28.08.2019г .,и допълнително за  сумата от 27,24лв. разноски за заповедното производство .

ПОТВЪРЖДАВА  разпореждане №1404 от 06.03.2020г. по ч.гр.д. №396/2020г. на Габровски районен съд в останалата отхвърлителна ЧАСТ.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Габрово за издаване на заповедта за изпълнение съобразно настоящото определение.

           Определението не подлежи на обжалване.

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                               ЧЛЕНОВЕ :