№ 416
гр. Г.О., 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., III СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цветелина Св. Цонева
при участието на секретаря Вероника П. Петрова
като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело №
20204120101706 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 92
ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от „ЮБЦ" ЕООД срещу С. Д. К. иск за
заплащане на сума 88.68 лева- неустойка за предсрочно прекратяване на договора на
потребени далекосъобщителни услуги, сключен между „БТК" ЕАД и ответника и.
Ищецът „ЮБЦ" ЕООД твърди, че БТК ЕАД сключил с ответника С. Д. К. Договор за
мобилни услуги с индивидуален клиентски номер №******* от
22.09.2016г./Договора/.Издадени са фактури за периода 01.07.2017г. -30.04.2017г.Абонатът
не заплатил ползвани мобилни услуги на обща стойност 80,80 лева, което е обусловило
правото на оператора да прекрати едностранно договора.Датата на деактивация-
30.05.2017г.Генерирана е неустойка от 88, 68 лева/, уговорена в т.2 от договора- формирана
като сбор от трикратния размер на месечните абонаментни такси.
По силата на договор за цесия БТК ЕАД е прехвърлил на „С.Г.Груп ООД, с който
вземането е прехвърлено, впоследствие прехвърлено от „С.Г.Груп ООД на ЮБЦ" ЕООД.
Отправено е искане да се приеме за установено по реда на чл.422 ГПК съществуване
на вземане от 88,68 лева, като частична претенция на оспорено вземане от 447, 86 лева по
издадена заповед за изпълнение №66/03.09.2020г. по ч.гр.дело № 1312/2020г. по описа на
ГОРС- неустойка, уговорена в т.2 от Договора- формирана като сбор от трикратния размер
на месечните абонаментни такси.
1
Претендират се разноски.
Ответникът, е депозирал отговор на исковата молба чрез адв. Десислав Михайов.
Ответникът счита ИМ за редовно и допустима, но неоснователна.Липсва основание за
претендираната сума, в договора за цесия не е посочено право на ищеца да се позовава на
клауза за претендиране на неустойката, не са индивидуализирани паричните вземания освен
общ размер.Липсват данни за първия договор за цесия. Не е установено отправено до
ответника писмено предизвестие за прекратяване на договора.Релевират се доводи за
нищожност на клаузите за неустойка,като неравноправна и противоречаща на добрите
нрави. Претендира разноски.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представените Договор за мобилни услуги с индивидуален клиентски номер
№******* от 22.09.2016г. и Общи условия на за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги се установява, че „ БТК“ ЕАД и ответникът са сключили
договор, по силата на който дружеството се задължило да предостави на ответника за срок
от 24 месеца електронни съобщителни услуги
В сключения между „ БТК“ ЕАД и ответника договор е уговорено, че при
прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или инициатива на потребителя,
той дължи заплащане на неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти
за съответния абонаментен план до края на срока на договора, на което основание ищецът
претендира сумата от 88.68 лева. Съдът счита, че тази клауза е нищожна на основание
чл.146, ал.1 ЗЗП, като неравноправна в хипотезата на чл.143, т.5 ЗЗП, поради което въз
основа на нея не би могло да възникне претендираното вземане. Обсъжданата клауза е
уговорена в договора между страните. От съдържанието му е видно, че не е изготвен
нарочно за правоотношението с ответника, доколкото в него са уредени права и задължения
по услуги, които не са предмет на договора. Това, че клаузата за неустойка е част от
съдържанието на типизиран бланков договор, касаещ всички предлагани от оператора
мобилни услуги, е основание съдът да приеме, че същата не е уговорена индивидуално с
ответника (така и в Решение № 98/25.07.2017 г. по т.д. №535/2016 на I T.O. на ВКС;
Решение № 65/06.07.2018 г. по т.д. № 1556/2017 г. на I Т.О. на ВКС). Уговорката за
заплащане на обсъжданата неустойка е във вреда на потребителя, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Основание за този извод е това, че неустойката се
дължи всякога при прекратяване на договора от потребителя, без значение дали по негова
вина или по негова воля, т.е. нежелание за по нататъшно продължаване на договорните
отношения. Така потребителят няма никаква възможност да прекрати договора без да
2
заплати неустойка. Размерът на неустойката е равен на месечните абонаментни такси до
края на срока на договора, при което операторът би получил една и съща парична сума и
при изпълнение, и при виновно или безвиновно прекратяване на договора, но в последния
случай – никаква насрещна престация. Така с посочената клауза са създадени предпоставки
за значително облагодетелстване на оператора от икономически по-слабата страна в
правоотношението, защото тя изключва риск за оператора –при всяко положение той ще
получи всички абонаментни такси до края на срока на договора. Начинът на формулиране
на неустойката определя нейния размер като необосновано висок спрямо абонаментните
такси.
По делото липсват доказателства, че „С.Г.Груп“ ЕАД е продало същото вземане на
ищеца. Съгласно договор за цесия това дружество е прехвърлило на ищеца вземания,
индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, от датата на подписването му (чл.1,
ал.1 и чл.2, ал.1 от договора). Приложение № 1 не е представено, а страните описали
вземанията са на обща стойност, от което не е възможно да се установи кои са длъжниците,
какво е основанието и какъв е размера на всяко от вземанията, в т.ч. и дали вземането срещу
ответника е прехвърлено.
Представено е изходящо от ищцовото дружество извлечение, че вземане срещу
ответника, произтичащо от „договори за мобилни услуги, лизингови договори и начислени
неустойки по тях“ е включено в приложение № 1 към договора за цесия. Това е частен
документ, съдържащ изгодни за издателя му факти (възпроизвеждане на неговите твърдения
от исковата молба), не се ползва с материална доказателствена сила, не е противопоставим
на трети лица и липсват други доказателства за същия факт, поради което съдът не би могъл
да приеме, че отразеното в документа на самия ищец е осъществено. На следващо място – в
посоченото ищцово изявление вземането срещу ответника не е надлежно
индивидуализирано. Какъвто и способ за тълкуване на изявлението да се приложи, не става
ясно дали цялото вземане произтича от един или от всички посочени основания.
Основанието на вземането е съществен негов елемент, без който то не може да бъде
определено. Понеже вземането съставлява предмета на договора за цесия, ако то не е
индивидуализирано, липсва и съществен елемент на договора за цесия.
Посоченото води на извод, че ищецът не доказа да е придобил вземане срещу
ответника от „С.Г.Груп“ ЕАД– частен правоприемник на „ БТК“ ЕАД, поради което
обсъждане на въпроса с уведомяване на ответника за цесииите не се налага. Доколкото
ищецът черпи основание за материалноправната си легитимация именно от договор за цесия
с „С.Г.Груп“ ЕАД, а не се установи предметът на този договор и в частност дали той
включва вземането на „„ БТК“ ЕАД срещу ответника, не се установи и ищецът да е
кредитор на ответника. Това води на извод за неоснователност на предявените искове и
предпоставя тяхното отхвърляне.
Договорът за цесия, от който ищецът черпи права е нищожен поради липса на
3
предмет, вземането следва да бъде описано по основание, размер и начало на възникването.
В настоящия случай има представено извлечение, съставено от ищеца, за да услужи
исковата молба, но в представените договори за цесия не е описано вземането с посочените
признаци.
С оглед гореизложеното исковата претенция следва да се отхвърли, без да се
обсъждат правопогасяващи възражения на ответника за изтекла давност.
По присъждане на направените разноски:
Ответникът, представляван от процесуален представител, е сторил разноски в
производството в размер на 300 лева, заплатено адвокатско възнаграждение, което се
претендира, а на ищеца, с оглед изхода от спора, няма основание да му бъдат присъдени
такива.
Не следва да се присъждат и разноски по заповедното производство ч.гр.дело №
1312/2020г. по описа на ГОРС.
С молба с вх. № 10620/03.12.2020г. ищецът оттегля претенцията си за мораторна
лихва в размер на 23.57 лева, депозирана преди да бъде връчена исковата молба по реда на
чл. 13 ГПК.В тази част производството следва да се прекрати.Сума от 23.57 лева- мораторна
лихва за периода от 20.05.2017г.-01.04.2020г. не е претендира в производството по ч.гр.дело
№1312/2020г. по описа на ГОРС.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на "ЮБЦ" ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., Район „*****” № 81, вход „В“, етаж 8, представлявано от управителя
Ю.Б.Ц. срещу С. Д. К., ЕГН ********** с настоящ адрес: с. П., община Г.О., обл. В.Т., ул.
***** за сумата от 88, 68 лева- неустойка, уговорена в т.2 от договора- формирана като
сбор от трикратния размер на месечните абонаментни такси по договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ******* от 22.09.2016г., сключен между
длъжника С. Д. К., ЕГН ********** и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД,
ЕИК *******, по издадена фактура № *********/01.06.2017г. като частична претенция на
оспорено вземане от 447, 86 лева по издадена заповед за изпълнение №66/03.09.2020г. по
ч.гр.дело № 1312/2020г. по описа на ГОРС.
ОСУЖДА "ЮБЦ" ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
4
гр.С., Район „*****” № 81, вход „В“, етаж 8, представлявано от управителя Ю.Б.Ц. да
заплати на С. Д. К., ЕГН ********** с настоящ адрес: с. П., община Г.О., обл. В.Т., ул.
***** сумата от 300 лева, разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
ПРЕКРАТЯВА образуваното производство по гражданско дело № 1706/2020г. по
описа на Районен съд – Г.О., на основание чл.232 ГПК в частта за претендираната сума от
23.57 лева- мораторна лихва за периода от 20.05.2017г.-01.04.2020г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – В.Т. в
двуседмичен срок от връчване на преписи на страните, а в прекратителната част в
едноседмичен срок.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
5