РЕШЕНИЕ
№ 260076
гр. Перник, 18.09.2020 г.
ПЕРНИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито съдебно заседание проведено осемнадесети
август две хиляди и двадесета година, в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ ВЕЛИЧКОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ:
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ |
|
|
АНТОНИЯ АТАНАСОВА
- АЛЕКСОВА |
при
участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПАВЛОВА, като разгледа докладваното от съдия
Атанасова-Алексова възз. гр. д. № 245
/ 2020 г. по описа на Окръжен съд
Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”, чл. 258
и сл. от ГПК, образувано
по въззивна жалба подадена
ОТ: З.Р.З., ЕГН **********, с адрес: ***
чрез адв. Б.В.
със съдебен
адрес:***
ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 2096 от 09.01.2020 г.
постановено по
гр. дело №
1242 / 2019 г. по описа на Районен съд – Перник.
С жалбата
първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно, необосновано и не кореспондиращо
със събраните по делото доказателства.
В подадената
въззивна жалба се излагат доводи, че договорът за овърдрафт е прекратен по
силата на самия договор /при неплащане на три вноски/ и по силата на закона, а
не както е приел първоинстанционния съд, че същия не е бил прекратен към
момента на подаване на исковата молба. Съгласно твърденията във въззивната
жалба кредита е с обявена предсрочна изискуемост на ***г., от когато е
започнала да тече и погасителната давност /която според него е тригодишна/,
която към момента на подаване исковата молба е била изтекла.
В
законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата
страна е подала отговор на въззивната жалба. Със същия моли да бъде потвърдено
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и бъдат отхвърлени
доводите на жалбоподателя, като неоснователни, тъй като по делото било
установено, че въпреки, че кредита е осчетоводен от банка ДСК като просрочен на
***г. то тази предсрочна изискуемост не е била обявена на въззивника до момента
в който той е получил исковата молба с приложенията към нея, предвид на това и
според въззиваемата страна не е изтекла погасителната давност по отношение на
процесните вземания.
В съдебно заседание жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, моли
да бъде уважена подадената въззивна жалба по изложените подробни съображения в
нея, като бъде отменено постановеното от РС Перник – решение, като неправилно и
незаконосъобразно, тъй като не било възприето възражението за изтекла давност
на вземането, както и че договора между страните бил прекратен. На ***г. било
осчетоводеното от дружеството ищец – че вземането било предсрочно изискуемо,
поради което и от тази дата започнала да тече погасителната давност.
Моли за присъждане на направените разноски
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, както в настоящото така и в
първоинстанционното производство.
В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител,
оспорва подадената въззивна жалба, като моли да бъде оставена без уважение, а
решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено. Не можело да се приеме, че изискуемостта на вземането била
настъпила с момента на осчетоводяването на ***г., като предсрочно изискуемо.
Прекратяването на договор било направени с изрична писмено изявление от
кредитора обективирано в исковата молба съгласно уговорките в т.22- 1 от Общите
условия.
Моли за присъждане направените разноски в
хода на въззивното производство, за което прилага и списък по чл. 80 от ГПК.
Жалбоподателя е направил възражение за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение.
Пернишки окръжен съд, като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
За да
постанови решението си, районния съд е приел, че:
На ***г. между „Банка ДСК“ ЕАД, чрез ФЦ „П.“ като
кредитор и З.З., като кредитополучател, е сключен Договор за кредит овърдрафт
за сума в размер на 3 500,00 /три хиляди и петстотин/ лв., при лихва, падежна
дата и други условия, подробно уговорени в Договора, заверено копие от който е
приложен по делото.
По силата на който на ответника З. по разплащателна
сметка била предоставена сумата размер на 3 500,00 лева /три хиляди и петстотин
лева/, която била усвоена от кредитополучателя видно и от изслушаната по делото
ССЧЕ. От заключението на допусната ССЧЕ първоинстанционният съд установил, че на
*** г. било извършено последно плащане на лихва по кредит овърдрафт в размер на
34.15 лв. Три вноски на дължими лихви по кредит овърдрафт не били платени в
размер на 103.92 лв.: 05.02.2012 г. - лихва 34.18 лв., на 05.03.2012 г. - лихва
34.63 лв. и на 05.04.2012 г. - лихва 35.11 лв. На 06.04.2012 г. кредита бил
осчетоводен като просрочен овърдрафт. Общото задължение на кредитополучателя З.Р.З.,
ЕГН: **********, с адрес: *** по Договора за кредит овърдрафт от *** г. към
датата на подаване на исковата молба в съда /20.02.2019 г./, вещото лице
заключило, че общото задължение на ответника към кредитора „Банка ДСК“ ЕАД било
в размер на 4986.44 лв., от които усвоена и неплатена главница по Договор за кредит
овърдрафт от *** г. - 3500.00 лв. и санкционираща лихва в размер на 1486.44 лв.
за периода 20.02.2016 г. до 19.02.2019 г. върху главница от 3500.00 лв. и
санкционираща лихва 13.95 % върху главницата. Въз основа на Договор
за покупко-продажба на вземания (цесия) от ***г., и Извлечение от
Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от *** г. сключен между кредитодателят“БАНКА
ДСК“ ЕАД (Цедент) и ищеца „ОТП Факторинг България“ ЕАД (Цесионер) придобило
процесното вземане срещу З.Р.З., ведно с всичките му привилегии, обезпечения и
други принадлежности. От потвърждение от „БАНКА ДСК” ЕАД до “ОТП ФАКТОРИНГ
БЪЛГАРИЯ” ЕАД за прехвърлянето на вземанията съгласно Договор за
покупко-продажба на вземания от *** г., се установявало, че е договора е влязъл в сила и е произвел своето
действие. Приел, че ответникът бил надлежно уведомен за прехвърлянето на
вземането, но не с изпратеното до него уведомително писмо, а с връчване на
препис от искова молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред
които и самият договор за цесия, писмото - уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
и пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия.
Тъй като кредитополучателят
не бил погасил в продължение на повече от 3 (три) поредни месеца дължимите суми
за лихва, били настъпили предпоставките по чл. 16.1. от Общите условия и
усвоеният кредит започнал да се олихвява със санкциониращата лихва, предвидена
в Общите условия. Макар кредитополучателят да не бил изпълнил задълженията си
за връщане на дължимите по договор редовни и санкциониращи лихви и главницата
по усвоения кредит, кредитора „БАНКА ДСК” ЕАД не бил упражнила правото си по
чл. 18.1 от ОУ за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по
процесния Договор. Доколкото цедентът „Банка ДСК“ ЕАД не бил упражнила надлежно
правото си да обяви вземането по процесния Договор за кредит за предсрочно
изискуемо първоинстанционния съд приел, че с подаването на исковата молба от
цесионера била обявена предсрочна изискуемост на всички задължения по процесния
Договор за кредит овърдрафт, сключен на ***г. между „Банка ДСК“ ЕАД, чрез ФЦ „П.“
като кредитор и З.Р.З., ЕГН ********** като кредитополучател. Доколкото с
получаване на препис от исковата молба и доказателствата към нея ответникът бил
уведомен за извършената цесия с уведомления изходящи от цедента, то ирелевантно
било дали предходното уведомяване е достигнало до знанието му.
Възражение за погасяване на
вземането предмет на исковата претенция по давност първоинстанционния съд приел
за неоснователно, тъй като от събраните по делото доказателства се установило,
че банката не била обявила кредита за предсрочно изискуем, поради което от
датата на депозиране на исковата молба започнал да тече срока за петгодишна
давност, който към момента на разглеждане на делото не би изтекъл.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269
от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално
допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се
явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в
рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището на въззиваемата
страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното:
Съгласно договор за банков кредит-овърдрафт от ***г.,
сключен между "Банка ДСК"АД - като кредитор и З.Р.З., ЕГН **********,
с адрес: *** - като кредитополучател, банката предоставя кредит в размер на 3 500.00
лв. под формата на овърдрафт по разплащателна сметка на клиента в банката, със
срок на ползване от 12 месеца, който изтичал на ***г., с обезпечение залог
върху вземанията по трудово правоотношение.
Процесният договор за кредит „овърдрафт“ съгласно легалното
му определение в § 1, т.7 от Закона за
потребителския кредит е вид договор за банков кредит, при който кредиторът изрично предоставя на
потребителя възможност да ползва средства, превишаващи наличността по
разплащателната му сметка. По дефиницията и на чл. 430 от ТЗ този договор е
консенсуален, а не реален /за разлика от заема по чл. 240 ЗЗД/. Въпреки, че
няма значение за валидността на договора, предоставянето на сумата по банковия
кредит е предпоставка за основното задължение на кредитополучателя – да върне
същата, заедно с уговорените лихви, в съответните срокове. Изпълнението на
задължението за предаване на сумата 3 500.00 лв. чрез превод по посочената
в договора банкова сметка на кредитополучателя се установява от
съдебно-икономическата експертиза, приета в първоинстанционното производство
без оспорване от страните. Задължението за отпускане/предоставяне на
кредитополучателя на парична сума се счита изпълнено от момента на заверяване на
сметката на кредитополучателя съгласно съответните записвания в електронната
система на банката /чл. 305 ТЗ/ и за доказване на този факт не е необходимо
издаване на нарочен писмен документ /разписка/, и при положение, че няма
възражения от ответника в обратен смисъл.
От друга страна, в процесния договор е предвидено
възникването на парично задължение по т. 4. заплащане възнаградителна лихва е в
общ размер на 8.95 %, а съгласно т. 5 дължима на 5 число на месеца, за
предоставеното ползване на кредита. Следователно, когато кредитът е реално
усвоен частично или изцяло, за кредитополучателя с оглед разпоредбата чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ. се пораждат парични задължения по договора за заплащане
на възнаградителна лихава. Предвид специфичния режим за ползване на банков
кредит под формата на овърдрафт, усвояването на кредита е право на
кредитополучателя и не зависи от поведението на банката, тъй като сумите до
определения кредитен лимит се усвояват чрез волеизявление и по преценка на
кредитополучателя, направено чрез касова или безкасова транзакция, т.е. само
титулярът на сметката има право да се разпорежда със средствата по нея. Това
означава, че ползването или неползването на кредита не се отнася до фактическия
състав по сключване на договора, респ. не представлява основание за неговото
прекратяване, а е относимо към неговото изпълнение.
Разглеждайки въпроса за договорения срок за ползване и
издължаване на кредита, съдът намира, че посочения в договора срок касае
правото на длъжника да ползва кредита-овърдрафт, а не е свързан със
съществуването на облигацията, тъй като при частично или цялостно погасяване на
ползвания овърдрафт от постъпленията по разплащателната сметка, същият може да
бъде ползван отново, до договорения размер от 3500.00 лв., неограничено във
времето с оглед 22.1 от ОУ /която не би могла да се приеме за неравноправно клауза по смисъла на чл. 12
от ЗПК/отм/ в. с чл. 143, ал.1, т.9 /доп.-ДВ бр. 57/28.07.2015г / от ЗЗП, тъй като договора
е сключен на 19.03.2008г., към който
момент е действаща разпоредбата на чл. 143 (Обн. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в
сила от 10.06.2006г., която предвижда само необосновано кратък срок за
мълчаливо съгласие за продължаване на договора при непротивопоставяне на
потребителя)/. Това е
същностна характеристика на кредит - овърдрафт, който е безсрочен и
кредитополучателят може да поиска прекратяването му по всяко време, при
условие, че кредитът - овърдрафт е изцяло погасен. Несъмнено това е волята на
съдоговарящите страни съобразно правилата на формалната логика. Повече от
очевидно е, че срокът касае правата на кредитополучателя, а не и цялата сделка
видно от съдържанието на договорните клаузи. Наред с това следва тази уговорка
да се тълкува систематически във връзка с целия договор и по специално с т. 16.1
от ОУ която касае начисляването на санкционни лихви и т 17.1 от ОУ касаеща принудително
събиране на вземането. В аспекта на казаното т.17.1 от ОУ определя, че факт с
правно значение даващ право на банката да обяви кредита за изискуем е непогасяване
в 30-дневен срок на посочените в т.16.2 задължения правото на ползване се
прекратява, т.е. преустановява се не действието на договора, а правото на
ползване на кредита. В случая забавата не е взета предвид от кредитора и
отношенията между страните са продължили и след крайната дата за издължаване
кредита на 19.03.2009г. до 09.01.2012г., видно от писмените доказателства и
икономическата експертиза, като се установява, че и след крайната дата за
издължаване кредита е налице движение по разплащателната сметка - усвояване на
суми и начисляване на лихви по кредита. Макар и овърдрафтът да е падежирал
преди това, кредитът е преоформен от банката на 06.04.2012г. като просрочен и
съответно от тази дата са начислявани лихви за просрочена главница. Всичко това
води до еднозначния извод, че с насрещни и покриващи се волеизявления,
извършени с конклудентни действия е продължен срокът за усвояване на кредита,
поради което липсата на анекс е без значение в случая, включително и по арг. от
чл. 293, ал. 3 от ТЗ. Така или иначе дори и да се приеме, че срокът на действие
на договора е изтекъл, ако страните продължат да изпълняват предмета на
договора, то се счита, че действието на договора е продължено за срока, за
който е налице изпълнение на предмета на договора. Тъй както се посочи по-горе
този вид кредит има специфики по начина на усвояване на сумата, а не по
дължимостта й от кредитополучателя след крайния падеж. Ето защо, настоящият
въззивен състав, счита че между страните е съществувала валидна облигационната
връзка, въз основа на която кредитодателят, при наличието на настъпил падеж и
изискуеми суми е могъл по всяко време да претендира тяхното връщане от страна
на кредитополучателя до момента, в който тази претенция е достигнала до негово
знание, а именно с изложеното в исковата молба „кредита да се счита за
предсрочно изискуем“, на 03.06.2019г. когато надлежно му е бил връчен препис от
същата. Но даже и да се приеме, че договора за кредит „овърдрафт“ от ***г. е
бил прекратен на ***г., когато е бил „оформен“ като неразрешен овърдрафт, вникналите
до момента на прекратяването правоотношения не се заличават с обрана сила, а за
напред. Поради което исковата претенция за заплащане на сумите посочени като
главница, лихви, разноски по прекратен договор са въз основа на договорно, а не
на извъндоговорно основание.
От заключението на допуснатата съдебно - икономическата
експертиза, по делото се доказа, че кредитополучателят от 05.02.2012г. не е
изпълнявал задължението си заплащане на дължимите се лихви върху ползваната част
от кредита, както и да са извършени други плащания по процесния договор. Според
чл.182 ГПК вписванията в счетоводните книги служат, като доказателство на
лицето или организацията, които са ги водили. По делото не са оспорени
констатациите на съдебно-икономическата експертиза, опиращи се именно на такава
извлечения-справки от счетоводството на кредитора, и установяващи усвояване и
липсата на постъпили плащания по договора за кредит. Предвид това установените
от експертизата дължими суми по договора към момента на подаване на исковата
молба (20.02.2019 г.) са общо 1986.44 лв., от които 3 500.00 лв. – усвоена
и непогасена главница и санкционираща лихва 1486 лв. – начислена за периода 20.02.2016г.-
20.02.2019 г.
С оглед изложеното по делото безспорно се установи, че
в хода на производството от момента, в който е достигнало до знанието на
кредитополучателя изложеното в исковата молба „кредита да се счита за
предсрочно изискуем“ задълженията по процесния кредитен договор за целия размер
на невърнатата главница и за договорните лихви са ликвидни – определени по
основание и размер, и изискуеми, поради настъпил
преди предявяване на исковата молба както и в хода на производство преди
обявяване делото за решаване по същество – падеж, поради което и предявения иск
за тяхното присъждане се явява доказан по основание и размер.
Наред с уведомяването за настъпилата изискуемост, с
приложеното уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на
вземанията по договора за кредит по силата на сключения между „Банка ДСК“ ЕАД и
„ОТП факторинг България” ЕАД договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
***г. кредитополучателят З.З. е бил надлежно уведомен и за прехвърлянето на
вземането. Видно както от самия договор за цесия (чл.5.4), така и от представените
нарочно потвърждение за извършеното прехвърляне и пълномощно, дадено от
законния представител на дружеството – цедент на ищцовото дружество (л.27,),
цесионерът е бил надлежно упълномощен от предходния кредитор да стори това. За
извършването на действие по уведомяване на длъжника по чл.99, ал.3 от ЗЗД от
пълномощник липсва законова пречка. В конкретния случай от ответника – длъжник
не са противопоставени твърдения, че до предявяването на иска е погасил
задължението си на стария кредитор, поради което липсата на предходно
уведомяване се явява ирелевантен факт. Поради което следва да се приеме, че
процесната цесия има действие за длъжника З.З. и тъй като същият не твърди да е
извършил плащане на прехвърлените суми, то ищецът - цесионер „ОТП факторинг
България” ЕАД се явява носител на тези вземания. Както правилно е установил и
първоинстанционния съд.
По отношение на възражението на ответника - длъжник за погасяване по
давност на правото да се изисква плащане на търсените с иска вземания, въззивния
съд за да се произнесе съобрази следното:
Съгласно чл.114 ал.1 ЗЗД, давността тече от момента, в
който вземането е станало изискуемо. Когато е уговорено задължение със срок,
тоест задължението да бъде платено в определен срок: длъжникът трябва да изпълни
до изтичането на този срок. Изискуемостта, като критерий за началото на течение на давността, следва
да бъде преценявана съобразно уговорения падеж - срока за плащане. Задължението
на длъжника да върне заетата сума може да бъде разсрочено за определен период
от време, но това не го прави периодично плащане. Поради това задължението на
ответника за връщане на главницата се погасява с предвидената в чл.110 от ЗЗД
обща петгодишна погасителна давност. Началото на този давностен срок предвид
същностна характеристика на кредит - овърдрафт, който е безсрочен и
кредитополучателят може да поиска прекратяването му по всяко време, при
условие, че кредитът - овърдрафт е изцяло погасен, не е от датата на обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, а от датата, на която е следвало да бъде
погасен. Касателно настоящия случай с т.17 от ОУ когато в 30-дневен срок не се
погасят сумите по т.16.2, а именно - начислени и санкционни лихви и главница по
усвоения кредит, кредитора предприема действия за принудително събиране на
вземането т.е. вземането става
изискуемо. Видно от заключението на съдебно – счетоводната експертиза на
06.04.2012г. съгласно т.16.1 от ОУ кредита бил осчетоводен като просрочен
овърдрафт т.е. съгласно т.16.2 на 06.05.2012г. вземането е станало изискуемо. Давностния
срок се прекъсва с предявяването на иска относно вземането на основание чл.117,
б.“б“ от ЗЗД. В случая исковата молба е депозирана на 05.02.2020г. поради което вземането на
кредитора по Договор за овърдрафт от ***г., чийто падеж е настъпил преди 05.02.2015г.,
се явява погасено по давност. Следователно, предявеното вземане за главницата
от 3 500.00лв. се явява погасено по давност.
По отношение на претендираното вземането за възнаградителна
лихва макар да е приложима кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111,
б. „в” от ЗЗД, чийто начален момент е падежа на всяка отделна погасителна
вноска, доколкото същото се явяват акцесорно вземане, на основание чл. 119 ЗЗД,
като последица от погасяване по давност на правото да се изисква плащане на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,
макар давността за тях да не е изтекла.
С оглед изложеното обжалваното решение
следва да бъде отменено поради погасяване
по давност на правото да се изисква плащане на претендираните с исковата молба
вземания, като се постанови да се постанови ново, с което да бъдат отхвърлени
изцяло.
По разноските за
производството:
С оглед изхода на спора и своевременно направените
искания на осн.чл.273 във връз. с чл. 78, ал.2 от ГПК на жалбоподателя следва
да се присъдят разноски във въззивното производство, които съобразно изхода от
спора, възлизат на сумата от 102.73 лв. /заплатена държавна таксата с преводно
нареждане от 25.02.2020г. л. 12/ посочени в представени списък по чл. 80 от ГПК.
Предвид изхода на спора, на
жалбоподателката се дължат разноски и за първоинстанционното производство,
които съобразно изхода на спора възлизат на сумата от 800.00 лв. / платено
адвокатско възнаграждение съгласно договор за защита и правно съдействие от ***г.
С оглед цената на иска,
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3,
т. 1, пр. първо ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Предвид изложеното,
Пернишки окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 2096 от 09.01.2020
г. по гр. д. № 1242/2019г. по описа на
РС Перник, като ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ОТП Факторинг
България” ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***
/универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация
дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД с ЕИК *********/, представлявано от И. Г. Д. – М. –
изпълнителен директор и Е. Д. К. – прокурист, чрез юк. К. срещу З.Р.З., с ЕГН **********, с адрес: ***, кумулативно обективно съединените осъдителни искове,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите по договор за банков
кредит-овърдрафт от ***г., сключен между "Банка ДСК"АД - като
кредитор и З.Р.З., ЕГН **********, с адрес: *** - като кредитополучател както
следва: изискуема главница в размер на 3 500,00 лева и санкционираща лихва в
размер на 1 486,44 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 3 500,00
лева от датата на подаване на искова молба – 20.02.2019г. до окончателното
изплащане, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА „ОТП Факторинг България” ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: *** /универсален правоприемник
на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг
България“ ЕООД с ЕИК *********/,
представлявано от И. Г. Д. – М. – изпълнителен директор и Е. Д. К. –
прокурист, чрез юк. К. ДА ЗАПЛАТИ
на З.Р.З., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в общ размер на 903.73 лв. /деветстотин и три лева и 73ст./ представляваща съдебно
деловодни разноските сторени пред двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.