№ 373
гр. Велико Търново, 20.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Георги Драгoстинов
ПЕНКО ЦАНКОВ
като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20224100500288 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Обжалвано е Определение № 535/29.12.2021г. по гр.д.№ 323/2021г. на
районен съд гр. Свищов, с което е прекратено производството по делото по
предявени против Й. Н. Ф., с ЕГН ********** искове: по чл. 422 от ГПК, във
връзка с ч.гр.д. № 602/2020г. по описа на РС-Свищов, с цена - 2261.08 лева и
осъдителен иск по чл. 38 от ЗУЕС за дължими вноски, след периода по
заповедното производство с цена 477.10 лева. С определението е постановено
и обезсилване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК №379, от 26.06.2020г. издадена по ч.гр. д. № 602/2020 г. по описа на РС
Свищов.
В депозираната жалба от етажните собственици /ЕС/ на жилищна сграда,
находяща се в град С., .., район С.., ж.к. С.. град, ул. П.., блок 1 - част от
затворен жилищен комплекс О.., състоящ се от 6 сгради - блокове е номера 1,
2, 3, 4, 5, 6, общите части на който, се управляват чрез съвместно Общо
събрание, по реда на чл. 18 от ЗУЕС, представлявани от К.. ООД, ЕИК ...,
като лице на което са възложени правомощията по поддръжка и управление
на общите части, чрез пълномощник адвокат И.С. М. – САК, се навеждат
оплаквания, според които обжалваното определение на районния съд е
незаконосъобразно. Излагат се съображения, според които неправилно
решаващият съд е приел, липсата на активна процесуална легитимация на
ищеца и липса на представителна власт на „К..“ ООД, респективно, такава по
1
отношение на упълномощения от дружеството защитник. Представени са
писмени доказателства в подкрепа на направените твърдения. Претендира се
отмяна на обжалваното определение и присъждане на направените по делото
разноски .
В законоустановения срок, са депозирани отговори на подадената
въззивна жалба от: Н. А., в качеството му на управител на етажната
собственост на самостоятелна жилищна сграда, находяща с в гр. С., общ. С.,
ул. „П.., както и от ответницата Й. Н. Ф.. Излагат се доводи, според които
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение,
а обжалваното определение да бъде потвърдено.
Въззивният съд, като взе предвид изложените възражения в частната
жалба, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна, по следните
съображения:
Районният съд, след като е разменил книжа по делото, по реда на чл. 130
и чл. 131 от ГПК, с Разпореждане № 646 от 17.08.21г., е бил сезиран с молба с
вх. № 3357/20.10.21г. от Н. А., в качеството му на управител на етажната
собственост на самостоятелна жилищна сграда, находяща с в гр. С., общ. С.,
ул. „П...
В съдържанието и молителят твърди, че ищеца по делото - етажните
собственици /ЕС/ на жилищна сграда, находяща се в град С., .., район С.., ж.к.
С.. град, ул. П.., блок 1 - част от затворен жилищен комплекс „О..“, състоящ
се от 6 сгради - блокове е номера 1, 2, 3, 4, 5, 6, общите части на който, се
управляват чрез съвместно Общо събрание по реда на чл. 18 от ЗУЕС,
представлявани от К.. ООД, ЕИК ..., като лице на което са възложени
правомощията по поддръжка и управление на общите части, и
упълномощеният от дружеството повереник в лицето на адвокат И.С. М. –
САК, не разполагат с представителна власт по отношение на процесното дело,
както и с такава по преюдициалното такова по Ч.Гр.д № 602/2020г., с което е
била издадена Заповед №379 от 26.06.20г., за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу Й. Н. Ф..
Твърди се, че осъществените от „К..“ ООД действия по образуване и
водене на описаните граждански производство, респективно действията на
упълномощения от тях повереник в лицето на адв. И.М. са били извършени
2
без представителна власт, като се изразява, изрично, че не се потвърждава
същите, от негова страна, действащ в качеството му на управител на етажната
собственост на блок № 1 (подробно описан по – горе). При това молителят е
заявил, че оттегля депозираната искова молба и желае производството по
делото да бъде прекратено.
По делото са приобщени като доказателства писмените материали
съдържащи се в ЧГРД № 602/20г. на РС Свищов, тези по ГРД № 323/21г. на
РС - Свищов, както и тези по ВЧГРД № 288/22г. на ВТОС.
По делото е установено и не е спорно между страните, че Н. А., в
периода м.юли 2018г. и към на настоящият момент е управител на етажната
собственост на самостоятелна жилищна сграда, находяща с в гр. С., общ. С.,
ул. „П... В посочената сграда се намира имот, собственост на Й. Н. Ф., която
със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №379, от
26.06.2020г. издадена по ч.гр. д. № 602/2020 г. по описа на РС Свищов е
осъдена да заплати на жалбоподателя парични суми в размер на 2261,08лв.,
представляващи главница, произтичаща от неизпълнение на задължения по
незплатени вноски за управление и поддръжка на етажна собственост за
периода от 01.10.2018г. до 31.05.20г., както и да заплати лихви и разноски,
подробно описание в съдържанието на заповедта.
От съдържанието на приложения като доказателство по делото препис
от Договор за управление и поддръжка на етажна собственост, прилежащи
площи и общи части и инсталации в жилищен комплекс „О..“ от 19.09.2018г.
се установява, че собствениците на самостоятелни обекти в жилищна сграда
блок № 1 от комплекса, представлявани от Н. А., в качеството му на
управител, ведно с управителите на етажните собствености на останалите пет
сгради в комплекса, сключват договор за управление и поддръжка на
етажната собственост на комплекса с фирма „К..“ ООД, за срок от две години,
с права подробно описани в съдържанието на договора, сред които и такива
по събиране на просрочени задължения и водене на съдебни производства за
това. Считано от 01.11.2020г., е бил сключен нов договор за управление на
посочения жилищен комплекс, който не е бил подписан, като страна по него
от Н. А., в качеството му на управител на етажната собственост на блок № 1 и
представляващ собствениците в нея.
Приложен е препис от правилник за вътрешния ред на етажната
собственост от 29.01.2019г., регламентиращ установени в него права и
3
задължения, както и органи на управление на етажната собственост на
комплекса, състоящи се от общо събрание, на отделните, етажни
собствености (по сгради 1-6); Общо събрание на собствениците на имоти в
комплекса, Управителен съвет, състоящ от управителите на отделните етажни
собствености (по блокове от 1- 6). По отношение на функционирането и
работата на съвместното общо събрание (чл. 13) е била разпределена тежестта
на гласуване, съобразена с размера на идеалните части на имотите в блокове
от 1-6, и съответните идеални части от общата РЗП на целия комплекс,
според което бл. 1-4 имат по 1 глас, бл. № 5 – 6 по 4 гласа.
Представен е и Протокол № 5 от 27.05.2019г., от проведено събрание на
ЕС на живущите в блок № 1 на комплекса, с който е взето решение за
завеждане на съдебни производства за събиране на дължими парични суми за
управление и поддръжка, срещу живущите в апартамент № 4 от сградата
(Й.Ф.), което е възложено на дружеството управител - „К..“ ООД .
С обжалваното определение районният съд е прекратил производството
по делото като е приел, че дружеството – ищец, като представител на ЕС и
упълномощеният от него повереник адв. И.М. не разполагат с представителна
власт да предявят претенциите за заплащане на дължимите на етажната
собственост парични суми, както в заповедното производство по чл. 410 от
ГПК, така и в това по реда на чл. 422 от ГПК, доколкото не било извършено
изрично възлагане на такива правомощия съобразно т.1.1.10 от договора. При
това съдът е възприел, че не е налице потвърждаване на осъществените от
представителите („К..“ ООД и адв. М.) действия, нито упълномощаване за
това. От друга страна е обоснован извод за осъществено, от лице имащо
право на това, според районният съд, на оттегляне на депозираната искова
молба.
Настоящият съдебен състав намира, че определението на районен съд е
неправилно.
Съгласно разпоредбите на ЗУЕС, етажната собственост се представлява
в отношенията й с органите на местната власт и с други правни субекти от
управителния съвет (управителят) (чл. 23, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС). Председателят
на управителния съвет (управителят) представлява собствениците в етажната
собственост пред съда във връзка с предявени искове (чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС), а
в случай на неизпълнение от страна на собственик, ползвател или обитател на
взети от общото събрание решения, материално компетентен да сезира съда е
4
председателят на управителния съвет (управителя) по (арг. от чл. 38, ал. 2 от
ГПК).
ЗУЕС предвижда възможност за делегиране на всички или конкретни
правомощия на управителния съвет (управителя) на юридическо лице, която
произтича от нормата на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС. В този случай, за да бъде
налице валидно учредена представителна власт на юридическото лице, което
не е собственик, е необходимо да бъде взето решение на общото събрание на
етажните собственици с мнозинството повече от 67 на сто идеални части от
общите части на етажната собственост, като договорът за възлагане се
одобрява с решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 67 на
сто идеални части от общите части на етажната собственост и се сключва от
упълномощено от общото събрание лице.
По делото са представени доказателства (Договори за управление от
19.09.2018г. и Договор от 01.11.2020г.), установяващи, че ищецът („К..“ ООД)
има качеството на управител по смисъла на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС на Етажната
собственост. Тази активна легитимация, респективно представителна власт не
се прекъсва от обстоятелството, че собствениците на самостоятелни обекти в
жилищна сграда блок № 1 от комплекса, представлявани от Н. А., в
качеството му на управител не са подписали новия договор на управление от
01.11.2020г., тъй като, същият е подписан от управителите на останалите пет
етажни собствености, представляващи 91% от идеалните части на комплекса.
Наличието на етажна собственост по отношение на шестте жилищни
сгради в комплекса произтича от закона (чл. 38 от ЗС), като защитава
колективният интерес, свързан с ползването и управлението на общите за
собствеността, в случая целия жилищен комплекс, части. Изявлението на
отделен управител, представляващ етажна собственост на една сграда (бл.1),
имащ право на един глас, в съвместното общо събрание, равняващ се на
8,33% от общите идеални части, не може да десезира съда от участие по
делото и да иска неговото прекратяване, в случаи, когато се касае за защита
на общи, за жилищния комплекс, интереси. Такива права, както бе посочено
по – горе, предвид на сключения договор за управление, и съобразно нормата
на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, са делегирани на управителния съвет (управителя), в
случая на „К..“ ООД. Дружеството в качеството си на "управител" на
етажната собственост и съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС е предприело действия
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1, т. 1 от
5
Гражданския процесуален кодекс.
В подкрепа на обективирания от съда извод са и вида и характера на
претендираните по делото, за дължими, от страна на Й.Ф., парични суми.
Същите не произтичат от задължения към етажната собственост на блок № 1,
а са свързани с управление и поддръжка на целия комплекс и прилежащите
към него общи части (тревни площи, разходи за охрана, ремонти и др.).
Предвид на това управителя на отделната етажна собственост, в частност на
блок № 1, не се явява лице с представителна власт в производството по
делото, като влизат в правомощията на управителя, съобразно чл. 19, ал. 8 от
ЗУЕС, в лицето на „К..“„ ООД, което от своя страна, видно от приложените
по делото пълномощни е упълномощило адв. И.М. с права по процесните
съдебни производства.
На следващо място съдът приема за неоснователни наведените от
страна на ответниците по жалбата твърдения, и направения във връзка с тях
извод на районния съд относно приложимостта на разпоредбата на т.1.1.10 от
договор от 19.09.2018г. по отношение на визираните допълнителни условия,
фиксиращи, според страните представителната власт на ищцовото дружество.
Периода, за който се претендира дължимост на неизплатените към етажната
собственост задължения, за времето от 01.10.2018г. до 12.05.2020г. не
попадат в приложното поле на цитираното ограничение, фиксирано в
разпоредбите на т.1.1.10, доколкото, към датата на претендирания краен
период на просрочие 12.05.20г. и момента на завеждане на делото не са
минали повече от 180 дни.
Предвид гореизложеното въззивният съд счита, че обжалваното
определение е неправилно, поради което същото следва да се отмени и делото
да се върне на РС-Свищов за продължаване на съдопроизводствените
действия.
С оглед изхода на настоящото производство, и като съобрази неговия
характер (производство в хода на основното производство), настоящият
съдебен състав приема, че по отношение на направеното искане за
присъждане на сторените от жалбоподателя разноски, не дължи произнасяне.
Като претенцията по отношение на тях е предмет на разглеждане в хода на
постановяване на окончателен съдебен акт в производството пред РС-
Свищов.
Водим от гореизложеното съдът
6
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 535/29.12.2021г. по гр.д.№ 323/2021г. на
Районен съд гр. Свищов, с което е прекратено производството по делото по
предявени против Й. Н. Ф., с ЕГН ********** искове: по чл. 422 от ГПК, във
връзка с ч.гр.д. № 602/2020г. по описа на РС-Свищов, с цена - 2261.08 лева и
осъдителен иск по чл. 38 от ЗУЕС за дължими вноски, след периода по
заповедното производство с цена 477.10 лева и е обезсилена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 379, от 26.06.2020г.,
издадена по ч.гр. д. № 602/2020 г. по описа на РС Свищов.
ВРЪЩА делото на РС - Свищов за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7