№ 18
гр. София, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Станимира И.
Членове:Райна Мартинова
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Йорданка В. П.а
като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно
гражданско дело № 20211100506439 по описа за 2021 година
С решение № 20074681/23.03.2021 г. по гр.д. № 65556/2020 г. по описа на СРС, II
ГО, 126-ти с-в са отхвърлени предявените от ПЛ. М. П. срещу „Д. ЕС.Б.“ ЕООД искове
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал.
2 КТ с предизвестие № 2075/20.10.2020 г. и съгласно Заповед № 76/20.10.2020 г. на
управителя, по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението
длъжност „управител на супермаркет ниво Б“ и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за
обезщетение за оставане без работа по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 15 000.00 лв. за
периода от 21.10.2020 г. до 21.04.2021 г.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца ПЛ. М. П.
чрез процесуалния му представител – адв. Г., с доводи за неправилност и
необоснованост на решението и искане за неговата отмяна, по подробно изложени в
жалбата съображения. В жалбата не са направени доказателствени искания.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника „Д. ЕС.Б.“ ЕООД
чрез адв. Т.И., в който се съдържат доводи за неоснователност на подадената въззивна
жалба и искане същата да бъде оставена без уважение. Не са заявени доказателствени
искания.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
1
установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 22025758/31.12.2020
г., подадена от ПЛ. М. П. с ЕГН: ********** срещу „Д. ЕС.Б.“ ЕООД с ЕИК: *******,
с която ищецът е поискал от съда на основание чл. чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ да
признае за незаконно и отмени уволнението му, извършено със Заповед за
прекратяване на трудов договор № 76/20.10.2020 г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ,
считано от 21.10.2021 г., да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност –
„управител на супермаркет ниво Б" от Администрация – отдел Дистрибуция, в магазин
Варна – „звено Управители“, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение за
времето, през което е останал без работа за периода от 6 месеца, считано от 21.10.2020
г. до 21.04.2021 г. в размер на 15 000.00 лв., както и разноски по делото. Ищецът
поддържа, че с предизвестие № 2075/20.10.2020 г., както и съгласно заповед за
прекратяване на трудов договор № 76/20.10.2020 г. на управителя, връчени му на
20.10.2020 г., считано от 21.10.2020 г. правоотношението е прекратено на основание
чл. 328, ал. 2 КТ. Счита уволнението за незаконно поради това, че е налице
противоречие между текстовото и цифровото изписване на уволнителното основание в
заповедта, както и че не са налице предпоставките на чл. 328, ал. 2 КТ. Твърди и че не е
предвиденият в договора срок за предизвестие, че не е налице сключен договор за
управление, както и че не е заемал ръководна длъжност.
Ответникът - "Д. ЕС.Б.“ ЕООД в предоставения му срок за отговор оспорва
исковете. . Навежда твърдения, че са налице всички предпоставки за законосъобразно
упражняване правото на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение
по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, а именно кумулативното наличие на следните
предпоставки: сключен договор за управление на предприятието, прекратяване на
трудовото правоотношение в рамките на 9 месеца от началото на изпълнението на
договора за възлагане на управление, служителят или работникът да заема ръководна
позиция в структурата на предприятието. Твърди, че документите за прекратяване на
трудовото правоотношение са подписани от компетентен орган, а именно от
новоназначения управител Е.М.П. съгласно Акт за представяне на протокол на
управителния съвет на дружеството „Д.А.Т.Д.о“ АД № 128 от 02.10.2020 г. Сочи, че
заради неспазения срок на предизвестие на ищеца е било заплатено обезщетение на
основание чл. 220, ал. 1 КТ. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на исковете.
По делото са определени като безспорни на основание чл. 153 ГПК следните
обстоятелства: считано от 21.02.2018 г. между страните е било налице безсрочно
трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността
„управител на супермаркет ниво Б“, както и че е бил назначен в магазин 5 в гр. Варна;
трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ с
предизвестие № 2075/20.10.2020 г. и съгласно заповед № 76/20.10.2020 г. на управителя
2
на ответното дружество считано от 21.10.2020 г., връчени на работника на 20.10.2020
г., както и че размерът на брутното трудово възнаграждение, получено за последния
пълен отработен месец преди уволнението, е в размер на 2 500.00 лв.
По делото са приети, неоспорени от страните, трудов договор №
01319/21.02.2018 г., допълнително споразумение № 2265/23.03.2018 г. за изменение на
трудовото правоотношение, по силата на които ищецът е приел да работи на пълен
работен ден при условията на чл. 139а КТ на ненормирано работно време, като му се
предоставя допълнителен платен годишен отпуск до 5 работни дни, както и
допълнително споразумение № 2317/24.04.2018 г. за изменение на трудовото
правоотношение, съгласно което служителят приема да изпълнява длъжността
„управител супермаркет ниво Б“ от Администрация – отдел Дистрибуция в магазин 5
Варна – звено „Управители“ с адрес: гр. Варна, бул. „*******
Съгласно представените и неоспорени от страните предизвестие за прекратяване
на трудов договор на основание №2075/20.10.2020 г. на основание чл. 328, ал. 2 КТ и
заповед за прекратяване на трудов договор № 76/20.10.2020 г. на управителя на "Д.
ЕС.Б." ЕООД, е прекратен на основание чл. 328, ал. 2 КТ трудовият договор между "Д.
ЕС.Б" ЕООД и П.П. – служител на длъжност „управител супермаркет ниво Б“ от
Администрация – отдел Дистрибуция в магазин 5 Варна – звено „Управители“,
считано от 21.10.2020 г., като е предвидено на ищеца да се изплати на основание чл.
220, ал. 1 КТ обезщетение за неспазения срок на предизвестие. Актовете са връчени на
ищеца на 20.10.2020 г. срещу подпис.
Приета е длъжностна характеристика за длъжността "управител на супермаркет
ниво Б“, неоспорена от страните, с код по НКПД 1420 3005, видно от която основните
функции и задължения на ищеца са: 1. да асистира на управителя при съставянето на
работни графици на обслужващ магазин и касиери; 2. да следи за изпълняване
работното време от служителите на магазина; 3. да изпълнява решенията на управителя
на магазина във връзка с повишаване производителността на труда; 4. да отчита
резултата от възложената работа на прекия ръководител; 5. да участта в аранжирането
на нови магазини на територията на страната; 6. да поема задълженията и
отговорностите на управител магазин при неговото отсъствие; 7. да взема
самостоятелни решения в рамките на пълномощията му; 8. да контролира търговския
вид и аранжировката на стоките, които се продават в търговския обект; 9. да
контактува с държавни органи и институции. В длъжностната характеристика е
отразено, че за позицията се изисква наличие на професионален опит, висше
образование, познаване на отчетната документация, съпровождаща дейността, както и
владеене на задължителен английски език или гръцки. Същата е подписана от ищеца
на 20.02.2018 г.
По делото е прието извлечение от поименно длъжностно разписание от
3
търговския обект – магазин 5 Варна на работодателя, чийто управител на супермаркет
ниво Б е ищецът, от което извлечение се установява, че в звеното работят също 3
аранжори, 5 ръководители в отдел дрехи + бебе и трима супервайзъри, 1 обслужващ
магазин - каса, 3 супервайзъри в отдел бебе, 10 служители в отдел играчки + bookie, 4
супервайзъри в отдел играчки и 3 обслужващи магазин – каса, 4 супервайзъри в отдел
HOME 1 + HOME 2 и 1 обслужващ каса, 4 супервайзъри и 3 обслужващи магазин в
отдел HOME2, 2 супервайзъри и 5 обслужващи каса в отдел сезони, 2 екстра
мърчендайзъри, 2 началници - склад, 7 складови работници, 2 служител в отдел прием
на стока, 12 касиери, 1 склададжия в склад веве, 3 рецепционисти, 1 склададжия в
склад играчки, 3 склададжии в склад HOME, 4 служители в главни каси, 3
рецепционисти, 2 инспектори – вътрешен контрол, 2 специалисти с контролни
функции, търговия, 2 хигиенисти и 1 инспектор, качество на продукти ниво Б.
Представен е и нотариално заверен акт за представяне на протокол на
Управителния съвет на дружеството „Д.А.Т.Д.о“ АД № 128 от 02.10.2020 г. от
нотариус К. П. К., видно от който А.-Е.В. - председател на Управителния съвет на "Д.
ЕС.Б. " ЕООД и едноличен негов собственик, от името на "Д. ЕС.Б." ЕООД е възложил
на Е.П., по баща М., управлението и представителството на "Д. ЕС.Б.“ ЕООД с ЕИК:
******* съгласно изготвения превод от гръцки на български език от С. С.Л..
По делото е приет Договор от 21.09.2020 г. за възлагане на управлението на „Д.
ЕС.Б." ЕООД, сключен между „Д. ЕС.Б.“ ЕООД и Е.М.П., по силата на който
доверителят възлага, а управителят приема да управлява и представлява дружеството в
рамките на предоставените правомощия и съобразно действащото законодателство и
решенията на Общото събрание, да назначава и освобождава от длъжност персонала на
дружеството и определя условията по гражданските и трудовите договори, като
управителят е длъжен да осъществява дейността си с грижата на добрия стопанин и в
интерес на дружеството, в съответствие с действащото законодателство, да предаде на
доверителя всичко получено във връзка с изпълнението на пълномощията си, да
изпълни определения от доверителя бизнес план от 15.09.2020 г. и да изработи
стратегия за изпълнението на поставените задачи от доверителя и др., за което
получава възнаграждение съгласно условията, уговорени в допълнително
споразумение между страните.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите
въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г.
4
по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. По правилността на решението в обжалваната му част:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. с
чл. 225, ал. 1 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца П.П.,
извършено на основание чл. 328, ал. 2 КТ със заповед за прекратяване на трудов
договор № 76/20.10.2020 г., издадена от управителя на "Д. ЕС.Б." ЕООД, считано от
21.10.2020 г., за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност -
„управител супермаркет ниво Б“ от Администрация – отдел Дистрибуция в магазин 5
Варна – звено „Управители“ в ответното дружество и за изплащане на обезщетение на
ищеца за оставането му без работа за период от 6 месеца след прекратяване на
трудовото правоотношение – за периода от 21.10.2020 г. до 21.04.2021 г. в общ размер
на 15 000.00 лв.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КТ "ръководство на предприятието"
включва работодателят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които
е възложено ръководство на трудовия процес, включително и в поделение на
предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет,
управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни).
По делото е отделено като безспорно обстоятелството, че страните са били
обвързани от валидно правоотношение по безсрочен трудов договор №
01319/21.02.2018 г.; въз основа на допълнително споразумение за изменение на
трудовото правоотношение № 2265 от 23.03.2018 г. ищецът е следвало да работи на
пълен работен ден при условията на чл. 139а КТ на ненормирано работно време,
считано от 01.04.2018 г. на същата длъжност, а с допълнително споразумение №
2317/24.04.2018 г. е изменено мястото на работа в магазин 5 Варна - звено
„Управители“; на 20.10.2020 г. на ищеца са връчени предизвестие № 2075/20.10.2020 г.
и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 76/20.10.2020 г. с
ответното дружество на основание на чл. 328, ал. 2 КТ, считано от 21.10.2020 г.
Трудовият договор на ищеца е бил прекратен на основание чл. 328, ал. 2 КТ.
Нормата сочи, че освен в случаите по ал. 1, служителите от ръководството на
предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ
и поради сключването на договор за управление на предприятието. Уволнението може
да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не
по - късно от 9 месеца.
Уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 КТ е приложимо само в хипотеза, в
която в предприятието има сключен договор за управление на предприятието и засяга
само ограничен кръг лица - служители от ръководството на предприятието. За да е
законно уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ, е необходимо да са налице следните
5
предпоставки: 1/ да е сключен договор за управление на предприятието, респ.
дружеството, със стопански задачи, с новоизбрания или новоназначен управляващ
предприятието на работодателя, без оглед формата на собственост на капитала на
дружеството; 2/ правото за прекратяване на трудовото правоотношение да е упражнено
в деветмесечен срок от започване изпълнението на договора за управление и 3/
заеманата от уволнения служител длъжност да е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 ДР
на КТ, съгласно който "ръководство на предприятието" е ръководителят на
предприятието, неговите заместници и други лица, на които е възложено ръководство
на трудовия процес, включително и в поделение на предприятието, както и
колективните изборни органи за управление /стопански съвет, управителен съвет,
изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни/.
За да е законосъобразно уволнението е достатъчно да има нов договор за
управление, сочещ конкретни бизнес задачи, независимо дали посоченият за управител
е ново лице /възможно е последователно сключване на договори за управление с едно
и също лице/ и дали бизнес задачите са нови или са сходни или идентични със стара
бизнес програма. Същественото е да са поставени бизнес задачи с конкретни
икономически показатели като производителност, рентабилност, обем на работа,
печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и
инвестиции. Въз основа на така поставените бизнес задачи управляващият следва да
разработи бизнес програма, която следва да изпълни по време на действието на
договора, но не е необходимо програмата нито да е нова, нито да е разработена от
новия управител. Стопанската цел и задачи може да са част от договора за управление
или от други документи, които го съпътстват /в този смисъл решение № 68/16.05.2018
г. по гр. д. № 3105/2017 г. на ІІІ г. о. на ВКС; решение № 261/30.10.2017 г. по гр. д. №
593/2017 г. на ІV г. о. на ВКС; решение № 152/15.06.2016 г. по гр. д. № 1104/2016 г. на
ІІІ г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК/.
С разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ е дадена по - голяма свобода на управителя
да формира управленския екип на предприятието, който да го подпомага за изпълнение
на поставените с договора за управление задачи. Приложното поле на основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ е ограничено до
служителите от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ, като
това ограничение следва от целта на основанието - да се даде възможност на
управителя да определи своя ръководен екип. Дали един служител е част от
ръководството на предприятието или не е винаги фактически въпрос, при
разрешаването на който наименованието на длъжността не е определящо. От
съществено значение са възложените на служителя трудови функции /по длъжностна
характеристика/, както и мястото на длъжността в системата на управление на
предприятието. Основанието по чл. 328, ал. 2 КТ намира приложение независимо дали
служителят е пряко и непосредствено подчинен на управителя или е подчинен
6
посредством други служители в управленската структура на предприятието. То е
приложимо по отношение на всички лица, на които е възложено управлението на
трудовия процес във всяко едно отделно звено на предприятието. Приносът на
различните звена за резултатите от работата на предприятието обаче не е еднакъв.
Целта на основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 2 КТ е да
улесни управителя за постигане на предвидените в "бизнес плана" стопански резултати
като му дава възможност да формира ръководния екип, с който да работи за
постигането на тези цели. Затова то трябва да се прилага само по отношение на онези
ръководни служители, които ръководят звена, от работата на които зависят
стопанските резултати на предприятието, но не и по отношение на такива, които
ръководят звена, от работата на които постигането на тези резултати не зависят /в този
смисъл решение № 123/13.09.2016 г. по гр. д. № 117/2016 г. на IV г. о. на ВКС/.
Основанието по чл. 328, ал. 2 КТ е приложимо по отношение на служители, трудовите
функции на които включват планиране, организиране, ръководене и контролиране на
трудовия процес и работата им има определящо значение за стопанските резултати на
предприятието, поставени с договора за управление /решение № 257/15.05.2019 г. по
гр. д. № 4002/2017 г. на IV г. о. на ВКС/. От друга страна само по себе си
обстоятелството, че длъжността носи наименованието "ръководител" /какъвто е
настоящият случай/ или се определя като ръководна по Единния класификатор на
длъжностите, не обосновава извод за ръководни /управленски/ функции на служителя
/в този смисъл решение № 250/13.02.2014 г. по гр. д. № 2682/2013 г. на ІІІ г. о. на ВКС,
решение № 442/08.06.2010 г. по гр. д. № 1621/2009 г. на ІІІ г. о. на ВКС, решение №
388/06.12.2012 г. по гр. д. № 582/2012 г. на ІІІ г. о. на ВКС, решение № 15/02.02.2017 г.
по гр. д. № 2303/2016 г. на IV г. о. на ВКС и др./.
Пред въззивната инстанция е спорен въпросът относно наличието на одобрена
бизнес програма по отношение на ответното дружество за постигане на конкретни
стопански и финансови резултати /съгласно чл. 28 ПРУПДТДДУК/, въз основа на
която управляващият да предприема структурни и кадрови промени, както и въпросът
относно сключването на валиден договор за управление, поради което, съобразявайки
твърденията на ищеца за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на
предявените искове и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно
диспозитивното начало в гражданския процес, съдът следва да разгледа единствено
въпроса налице ли е първата предпоставка за законосъобразното упражняване на
правото по чл. 328, ал. 2 КТ –дали е съществувало уволнителното основание към
момента на прекратяване на правоотношението – считано от 21.10.2020 г.
Фактите, които подлежат на доказване по делото са тези, посочени от ищеца, както
и тези, посочени от ответника, като пораждащи правото му на уволнение. (В този
смисъл Решение № 237/10.01.2017 г. по гр. д. № 919/2016 г. на ІІІ-то Г. О. на ВКС по
гр. д. № 919/2016 г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК). В случая твърденията на
страните за фактите са такива, че предмет на изследване в настоящото производство е
съществуването към 21.10.2020 г. при ответника на договор за управление с конкретен
бизнес-план предвиждащ стопански цели, постигането на които е свързано с
7
функциите на длъжността на ищеца.
Уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 от КТ е приложимо само в хипотеза, в
която в предприятието има сключен договор за управление. Това уволнително
основание засяга само ограничен кръг лица - служители от ръководството на
предприятието. Разпоредбата предоставя широка свобода за прекратяване на трудови
договори на управителя, с който е сключен договор за управление – без мотиви да
прекратява трудови договори, поради което и разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ
следва да се тълкува стриктно, а не разширително. За да е законосъобразно
уволнението по чл. 328, ал. 2 от КТ, е необходимо сключване на договор за управление
със стопански задачи, обуславящи възможността за смяна на ръководния екип на
предприятието, да е започнало изпълнението на този договор и да не са изтекли 9
месеца от започване на изпълнението на договора. Без значение е дали бизнес-задачата
е нова – възможно е тя да е била задача и по предходен план за стопанско развитие в
предприятието. Без значение е дали управителят е нов -възможно е последователно
сключване на договори за управление с едно и също лице. Това е така, защото
преценката дали да се довери на определено лице, съответно да приеме като цел
определени стопански задачи, е на принципала и тя не подлежи на съдебен контрол. За
да е законосъобразно уволнението, е достатъчно да има нов договор за управление,
сочещ конкретни бизнес-задачи, независимо дали посочения за управител е ново лице
и дали бизнес-задачите са нови или са сходни или идентични със стара бизнес-
програма. Стопанската цел и задачи може да са част от договора за управление или от
други документи, които го съпътстват. Същественото е да са поставени бизнес-задачи
с конкретни икономически показатели, като производителност, рентабилност, обем на
работа, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения
и инвестиции. Въз основа на така поставените бизнес-задачи управляващият следва да
разработи бизнес-програма/план, която да приложи. В хипотеза, в която е необходимо
административно одобрение на бизнес-плана от собственика на капитала или друг
правен субект, за да е законно извършено уволнението не е необходимо това
административно одобрение да е получено. Това е така, защото стопанската дейност е
ежедневна и оперативна, изпълнението й при започнало изпълнение на договора за
управление не може да се отлага, не може да се отлага и 9-месечния срок по чл. 328, ал.
2 от КТ. Да се приеме обратното би означавало да се отрече правото на управителя да
избере ръководния си екип поради забава ва снабдяването с административно
одобрение/съгласуване на програма по бизнес-задачи, приети към сключването на
договора за управление, а това не е целта на законодателя с разпоредбата на чл. 328,
ал. 2 от КТ. (В този смисъл Решение № 68/16.05.2018 г. по гр. д. № 3105/2017 г. на ІІІ-
то Г. О. на ВКС; Решение № 261/30.10.2017 г. по гр. д. № 593/2017 г. на ІV-то Г. О. на
ВКС; Решение № 152/15.06.2016 г. по гр. д. № 1104/2016 г. на ІІІ-то Г. О. на ВКС,
Решение № 117/30.04.2015 г. по гр. д. № 5537/2014 г. на ІV-то Г. О. на ВКС; всички
постановени по реда на чл. 290 от ГПК).
Както вече се посочи, при сключване на нов по време договор за управление,
независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за
управление, дали бизнес програмата следва да е нова, сходна или идентична като
съдържание е без значение. Същественото е всеки договор за управление да съдържа
бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият
предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на
оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови
задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес задачата, управляващият е длъжен да
8
изпълни бизнес програмата по времето на действие на договора. Освен това
възнаграждението му следва да обвързано от постигнатите финансови резултати, като
при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, поради което
при сключване на договора се определя и гаранция. С оглед изложеното на управителя
е предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което му се
предоставят правата по чл. 328, ал. 2 КТ.
Няма пречка да се ползва бизнес план на предходния управител, както и да бъдат
поставени същите или изцяло нови задачи в сравнение с тези на досегашния
управител, които да се изпълняват в бъдеще. Тази стопанска цел и конкретните бизнес
задачи могат да бъдат възложени както с новия договор за управление на
предприятието, така и с други документи, стоящи извън него и съставени преди или
след сключването на самия договор. Същественото е при възлагане на управлението да
се преследва определена стопанска цел, за чието изпълнение е предоставена
възможност на управителя да сформира нов управленски екип в деветмесечен срок. В
този смисъл, за да бъдат упражнени правата по чл. 328, ал. 2 КТ, при сключването на
нов договор за управление е достатъчно да има икономически /бизнес/ план в
предприятието, независимо дали преди или след възлагане на управлението са
поставени за изпълнение същите или изцяло нови задачи, в сравнение с тези на
предходния управител /в този смисъл са Решение № 76/27.03.2012 г. по гр. д. №
937/2011 г., на ВКС, III г.о., Решение № 481/13.12.2011 г. по гр. д. № 168/2011 г., на
ВКС, III г.о. и Решение № 261 от 30.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 593/2017 г., IV г. о./.
В настоящия казус следва да се вземе предвид основният предмет на дейност на
дружеството, който е свързан с производство и търговия на едро и дребно с всякакви
видове стоки ( включително стоки за деца, детски играчки, електрически уреди и др.).
В хипотезата когато едно и също лице сключва следващ договор за управление на едно
и също предприятие изискването e само за съставяне на бизнеспрограма със задачи.
Дали те са със сходно или идентично съдържание, или е с изцяло ново съдържание, е
въпрос, който се решава от управителя и този, който възлага управлението на
предприятието. Когато управителят на предприятието е ново лице, договорът му също
следва да съдържа бизнеспрограма и задачи. Дали те ще бъдат изцяло различни в
сравнение с тези на предходния управител или същите, също е въпрос, който се решава
от новия управител и този, който възлага управлението на предприятието. Изхождайки
от основния предмет на дейност на дружеството и вземайки предвид представения по
делото бизнес план от 15.09.2020 г., настоящият състав счита, че в същия са посочени
конкретни цели, към които ответното дружество се стреми, а именно: минимизиране
на загубите, претърпени от пандемичната обстановка; намаляване на разходите и
стабилизиране нивото на продажбите в магазините; постигане на ръст на продажбите
до 9% в следващите три години; подобряване на качеството на обслужване;
инвестиране в обучения, инструктажи и повишаване на квалификацията на
служителите и избягване на съкращения. В представения бизнес план е предвидено
изрично и задължението на управителя да изготви проекти на атестационни карти,
съдържащи критерии, по които на всеки 6 месеца да се извършва оценка на работата на
всеки служител. Изложените параметри, противно на изложеното от въззивника, не са
абстрактно определени, напротив – конкретни са, като дружеството е съобразило
изложените задачи и цели във връзка и с потенциалните рискове, пред които ще се
изправи ответното дружество. Предвид изложеното, от приетия по делото бизнес план
се установява, че дружеството е поставило конкретни стопански цели, които ще
преследва за в бъдеще и които са специфични и свързани с дейността и работата на
9
дружеството, същите се съдържат в бизнес плана от 15.09.2020 г., поради което и
оплакванията на въззивника за липсата на поставени конкретни стопански цели и
задачи се явяват неоснователни.
По отношение на изразеното от въззивника възражение относно представения
договор за възлагане на управление и липсата на изрично приемане от страна на новия
управител на отразените бизнес задачи, настоящият състав счита същото за
неоснователно по следните съображения. Основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение със служител от ръководството на предприятието по чл. 328, ал. 2 КТ
е сключването на договор за управление на предприятието, като това право може да
бъде упражнено от управителя, комуто е възложено управлението след започване на
изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца. Договорът за
управление се индивидуализира с неговото съдържание и предмет, както и със
страните – възложителят и управителят. Затова само управителят може да упражни
правото по чл. 328, ал. 2 КТ и то след встъпването му в длъжност, от когато започва за
тече срокът за това. Когато управителят бива заменен, без промяна в съдържанието и
предмета на договора, той /договорът/ не остава същия. Това е нов договор между
различни страни. Новият управител не встъпва в положението на предходния
управител /както при встъпване в дълг по чл. 101 ЗЗД или при заместване в дълг по чл.
102 ЗЗД/ и не отговаря нито е обвързан от неговите действия. Правомощията на новия
управител не произтичат от чуждия договор, а от новото овластяване. Той е обвързан
от предмета и съдържанието на новия договор и независимо от това дали те се
различават от предмета и съдържанието на стария, той отговаря за изпълнението на
договора, що обвързва него и упражнява свои правомощия по чл. 328, ал. 2 КТ в 9-
месечен срок от своето встъпване в длъжност. Той не продължава правомощията на
предходния управител, а упражнява свои правомощия, така както не отговаря за
чуждия дълг, а самият той е длъжник по новия договор /в този смисъл е Решение №
162 от 26.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4477/2016 г., IV г. о./.
В конкретния случай от приетите по делото писмени доказателства се установява,
че на 21.09.2020 г. на заседание на Управителният съвет на ответника е взето решение
за прекратяване възлагането на управлението, оттегляне на пълномощието и
освобождаване от длъжността управител на българското дъщерно дружество „Д. ЕС.Б“
ЕООД с ЕИК: ******* на М. К. П.. За управител на процесното българско дъщерно
дружество е определена госпожа Е.П., по баща М., на която е възложено да сключи
договор за управление от страна и за сметка на българското дъщерно дружество „Д.
ЕС.Б“ ЕООД с ЕИК: *******. Взето е и решение българското дъщерно дружество да
бъде представлявано както от упълномощената изпълнителка госпожа А.Н. М., така и
от госпожа Е.П., по баща М., заедно и/или по отделно, като на 02.10.2020 г. точно
копие от протокола от проведеното събрание на Управителния съвет на дружеството е
представен и заверен от нотариус К. П. К.. Приетия по делото договор за управление не
сочи бизнес-задачи с конкретни икономически показатели. Конкретна бизнес-
програма, която да поставя цели за производителност, рентабилност, обем на работа,
печалби, поддържане на работните места, финансови задължения и инвестиции и др.
10
по делото е представена в производството пред първата инстанция. Изрично в чл. 5 от
представения договор за управление от 21.09.2020 г. е предвидено, че доверителят е
определил бизнес задачите на дружеството, които поставя за изпълнение от управителя
в бизнес план, одобрен на 15.09.2020 г, а управителят следва да изработи стратегия за
изпълнението на поставените от доверителя бизнес задачи. Договорът е подписан
както от доверителя, така и от управителя, поради което и настоящата инстанция
приема, че е налице съгласие и изрично приемане на изработената бизнес програма от
новия управител, доколкото с подписването на договора за възлагане на управление,
управителят се е запознал с възложените му задачи и приема постигането на конкретни
резултати, заложено в одобрената бизнес програма от 15.09.2020 г.
Досежно обстоятелството, касаещо разминаването в датите между договора за
възлагане на управление, бизнес програмата и датата на нотариалната заверка на
протокола от проведеното общо събрание на Управителния съвет на дружеството,
респ. възражението за антидатиране на договора за възлагане на управление, то същото
е основателно. Практиката на ВКС е константна относно съдържанието на понятието
"трети лица" по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК. Частният документ не се ползва с
обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако посочената в
него дата бъде оспорена от страната по делото, на която частният документ се
противопоставя, тази дата следва да бъде установена с други доказателствени средства
– по общия ред, като доказателствената тежест е за страната по делото, която
претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или
обективирани в частния документ, т. е. – ползва се по делото от документа.
Настоящият съдебен състав споделя тази актуална практика на ВКС, която е в
съответствие с чл. 180 и чл. 181 от ГПК. Предвид това, съдът намира, че под
„достоверна дата" на частен документ по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК, не е датата,
посочена в документа като такава на съставянето му, и която е спорна по делото, а
датата, на която е настъпило обстоятелство, установяващо по безсъмнен начин
предхождащото го съставяне на документа. Когато по делото се установи такова
несъмнено обстоятелство (каквито примерно са изброени в чл. 181, ал. 1 от ГПК),
съдът е обвързан (задължен) да приеме, че частният документ е съставен преди или
най-късно на датата на настъпването на това обстоятелство, а не че е достоверна
датата, посочена в документа, която е оспорена по делото. Настоящият съдебен състав
намира, че всяко лице, което не е автор на частния документ (т.е. не го е подписало), и
на което този документ се противопоставя като доказателство в исковото производство
от насрещната страна по делото (какъвто е и настоящият случай), за да опровергае
негови твърдения и/или да отрече негови права (независимо дали те произтичат пряко
или не от документа), е лице, чиито интереси биха могли да бъдат увредени при
антидатиране на този неподписан от него и неизгоден за него частен документ, т. е –
представлява трето лице по смисъла чл. 181, ал. 1 от ГПК, и ако то оспори датата на
документа, в тежест на насрещната страна по делото, която се ползва от документа, е
да докаже – с всякакви други доказателствени средства - достоверна дата на
документа по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК ( в този смисъл е и Решение № 273 от
2.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1067/2019 г., IV г. о., ГК, както и Решение № 1326 от
25.Х.1984 г. по гр. д. № 763/84 г., IV г. о.).
При така възприетото разрешение на поставения по делото процесуалноправен
въпрос, в тежест на ответното дружество е да докаже, че към релевантната за спора
дата на процесното уволнение – 21.10.2020 г., е съществувал представеният по делото
писмен договор за управление, чиято дата 21.09.2020 г. е оспорена от ищеца. Съгласно
11
представения акт за протокол на Управителния съвет на дружеството „Д.А.Т.Д.о“ АД
№ 128 от 02.10.2020 г. се установява, че договорът за управление следва да се сключи с
новия управител. В тази хипотеза, районният съд е възприел, че частният документ
следва да се счита за валидно сключен и съществуващ от 21.09.2020 г., поради което и
към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е имало договор за
управление с достоверна дата. Настоящата инстанция не споделя този извод. В
разпоредбата по чл. 328, ал. 2 КТ предвиденият деветмесечният срок е обвързан само
от едно условие – сключване на договор за управление. Когато този факт е налице,
срокът започва да тече от датата на сключване на договора. В настоящия случай обаче
след като посочената в договора за управление дата е оспорена от страната по делото,
на която частният документ се противопоставя, то тази дата следва да бъде установена
с други доказателствени средства – по общия ред, като доказателствената тежест е за
страната по делото, която претендира изгодни за себе си правни последици от фактите,
удостоверени или обективирани в частния документ, т. е. тази, която се ползва по
делото от документа. В този случай, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът следва да
прецени оспорения документ заедно с останалите събрани по делото доказателства, за
да установи достоверната дата и съдържанието му, а именно че договорът за възлагане
на управление е съществувал към посочения момент и е противопоставим на третите
лица.
Понятието „достоверна дата" на частен документ по смисъла на чл. 181, ал. 1 от
ГПК, не е датата, посочена в документа като такава на съставянето му, и която е
спорна по делото, а датата, на която е настъпило обстоятелство, установяващо по
безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Когато по делото се
установи такова несъмнено обстоятелство (каквито примерно са изброени в чл. 181, ал.
1 от ГПК), съдът е обвързан (задължен) да приеме, че частният документ е съставен
преди или най-късно на датата на настъпването на това обстоятелство, а не че е
достоверна датата, посочена в документа, която е оспорена по делото, като тежестта за
доказване в този случай е за страта по делото, която се ползва от документа и да
докаже – с всякакви други доказателствени средства – достоверна дата на документа
по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК. Съгласно Определение № 94 от 27.01.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 4910/2014 г., III г. о., ГК е възприето, че няма пречка достоверността
на датата на частен свидетелствуващ документ да бъде доказана по чл. 181, ал. 1 ГПК с
друг частен свидетелствуващ документ, в който фигурира оспорената дата на първия
частен свидетелствуващ документ и е включен в предмета на спора по направено от
жалбоподателя оспорване на датата на сключения договор за управление с твърдение
за антидатиране. Такова доказване от страна на ответното дружество обаче не е
проведено по делото. По делото няма доказателства в тази насока, включително и че е
налице вписването в търговския регистър на новия управител, което вписване да е
извършено именно поради сключването на този договор или изрична декларация, с
която новият управител е декларирал, че изрично в качеството си на управител приема
съществуващия бизнес план, с който да заяви, че ще се придържа към показателите,
залегнали в този бизнес план, включително и да извършва промени в състав на
предприятието или друг частен свидетелстващ документ. В допълнение следва да се
посочи, че дори и в самата заповед за прекратяване на трудовия договор №
76/20.10.2020 г. като причина за прекратяване на трудовото правоотношение не е
посочен сключеният договор за управление, а е посочено, че се извършва с оглед
„настъпили структурни и организационни промени в дружеството“, което
обстоятелство също не сочи, че новоназначеният управител е започнал в
действителност да изпълнява функциите, вменени му с договора за възлагане на
12
управление, а основанието на уволнението по чл. 328, ал. 2 ГПК е именно сключеният
договор за управление. Неоснователни са оплакванията и доводите на въззиваемия, че
ищецът по делото в случая не е трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК. Както и
сам последният сочи в отговора си, в закона няма императивно изискване в търговския
регистър да се обявява договорът за управление (в случая – такъв по чл. 244, ал. 7, изр.
1 от ТЗ), респ. – няма изискване той да се представя при заявяване на вписването.
Въззиваемият и не твърди да е представил декларация към договора за управление,
като приложение към последния – заедно с решението от 21.09.2020 г. за избора на нов
управител, в който случай датата на подписване на подобна изрична декларация би
била и достоверна дата на договора за управление, независимо че последният не е сред
изискуемите се за вписване в търговския регистър документи или друг частен
свидетелстващ документ, в който да фигурира оспорената дата на документа, предмет
на спора. При липсата и на други ангажирани по делото доказателства, че процесният
договор за управление има достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК към
датата на процесното уволнение, настоящата въззивна инстанция намира, че
уволнението е незаконосъобразно, тъй като липсва първата предпоставка за това по чл.
328, ал. 2 от КТ – съществуването към този момент на договор за управление. В този
смисъл са Решение № 273 от 2.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1067/2019 г., IV г. о., ГК,
Определение № 639 от 27.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1698/2020 г., IV г. о., ГК,
Определение № 510 от 12.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1067/2019 г., IV г. о., ГК.,
Определение № 60693 от 14.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1484/2021 г., III г. о., ГК,
Предвид изложеното и с оглед обстоятелството, че процесният договор за
управление няма достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК към датата на
процесното уволнение, следва извод, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като
липсва първата предпоставка за това по чл. 328, ал. 2 от КТ – съществуването към този
момент на договор за управление.
Понеже спорен между страните пред въззивната инстанция е въпросът досежно
наличието на бизнес план с конкретно поставени цели и задачи, както и дали е
уволнението е било извършено от компетентен за това орган, въззивният съд не дължи
произнасяне по останалите предпоставки на чл. 328, ал. 2 КТ. Предвид липсата на
посочените по- горе материално- правни предпоставки за приложимост на
уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 КТ, по преценка на настоящия въззивен съд
уволнението на ищеца П.П. е незаконосъобразно извършено, което обосновава извод за
основателност на иска му по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и за отмяна на извършеното от
ответника уволнение.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ:
Предвид изхода на спора по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 т КТ, основателен се явява и
иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ. Налице са предпоставките за уважаването му: признаване
на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и наличие на трудово
правоотношение за неопределен срок, което прави възможно възстановяване на
трудово-правната връзка между страните.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ:
Предвид изхода на спора по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 т КТ, основателен се явява и
13
иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Налице са предпоставките за уважаването му: признаване
на уволнението за незаконно и неговата отмяна, оставане без работа на ищеца за 6
месеца след уволнението. По делото се установи, че ищецът е работел при ответника
при брутно месечно възнаграждение за последният пълен отработен месец от 2 500 лв.,
че за 6 месеца обезщетението е в размер на 15 000 лв., че към приключване на
въззивното дело е изтекъл 6 месечния срок след уволнението. При така възприетото,
искът за присъждането на обезщетение за оставането му без работа в резултат на така
извършеното уволнение за периода от 21.10.2020 г. до 21.04.2021 г.по чл. 344, ал. 1, т. 3
от КТ е изцяло основателен.
Предвид изложеното, доколкото се установява по делото, че извършеното
уволнение да е незаконно, то обжалваното решение, с което районният съд е отхвърлил
предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ следва да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което уволнението на
ищеца, извършено със Заповедта за прекратяване на трудовия договор № 76/20.10.2020
г., следва да се признае за незаконосъобразно, ищецът да бъде възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност, а ответното дружество следва да заплати на
ищеца сума в размер от 15 000.00 лв., представляваща обезщетение за периода от
21.10.2020 г. до 21.04.2021, през който ищецът е останал без работа.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на въззивника. Претендирал е
разноски в размер на 4 000.00 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред първата и въззивната инстанция като е представила договор за
правна защита и съдействие, както и доказателства за извършването им. Въззиваемият
не е релевирал възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 20074681/23.03.2021 г., постановено по гр.д. №
65556/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Второ ГО, 126 – ти състав, с което са
отхвърлени предявените от ПЛ. М. П., ЕГН: ********** срещу „Д. ЕС.Б“ ЕООД с
ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление: гр. София – 1404, район
„Триадица“, бул. „*******1, представлявано от управителя Е.М.П. искове по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 2 КТ, с
предизвестие № 2075/20.10.2020 г. и съгласно заповед № 76/20.10.2020 . на управителя,
по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност
„управител супермаркет ниво Б“ и по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за обезщетение за оставане
14
без работа по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 15 000 лв. за периода 21.10.2020 г. –
21.04.2021 г., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание на чл. 344, ал. 1, т. 1
от КТ уволнението на ПЛ. М. П., ЕГН: **********, извършено със Заповед №
76/20.10.2020 г. на управителя Е.М.П., с която на основание на чл. 328, ал. 2 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение между страните за длъжността "управител
супермаркет – ниво Б".
ВЪЗСТАНОВЯВА ПЛ. М. П., ЕГН: ********** на основание на чл. 344, ал. 1,
т. 2 от КТ на заеманата преди уволнението длъжност "управител супермаркет – ниво Б"
в магазин 5 Варна – Звено Управители.
ОСЪЖДА „Д. ЕС.Б“ ЕООД с ЕИК: ******* със седалище и адрес на
управление: гр. София – 1404, район „Триадица“, бул. „*******1, представлявано от
управителя Е.М.П. да заплати на ПЛ. М. П., ЕГН: ********** на основание чл. 344, ал.
1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 3 от КТ сумата в размер от 15 000.00 (петнадесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за
период от 6 месеца за периода от 21.10.2020 г. – 21.04.2021 г.
ОСЪЖДА въззиваемия „Д. ЕС.Б“ ЕООД с ЕИК: ******* със седалище и адрес
на управление: гр. София – 1404, район „Триадица“, бул. „*******1, представлявано от
управителя Е.М.П. да заплати на ПЛ. М. П., ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сума в размер от 4 000.00 лв. – възнаграждение за процесуално
представителство в първоинстанционното и във въззивното производство.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 1- месечен срок от
съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15