Решение по дело №17038/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3990
Дата: 1 октомври 2019 г. (в сила от 26 октомври 2019 г.)
Съдия: Таня Кунева
Дело: 20183110117038
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ …………………/01.10.2019 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 50 с-в, в открито заседание, проведено на тринадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА

 

при секретаря Мариана Маркова,

като разгледа докладваното от съдията

гр. д. № 17038 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от Г. * срещу Х.Ж.Т. регресен иск с правно основание чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 6000 лв., представляваща изплатеното обезщетение по щета № */23.09.2013 г. за неимуществени вреди, причинени на * при настъпило ПТП на 06.02.2013 г. в гр. *“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се в исковата молба, че на 06.02.2013 г. около 01,05 часа в тъмната част на денонощието в гр. * посока обръщача на автобус № * към изхода на квартала, л. а. „*“, управляван от ответника – неправоспособен водач под влияние на алкохол (2,14 ‰), със скорост на движение 81 км./ч., се отклонява от дясната пътна лента в насрещното движение и се насочва към левия тротоар. Водачът предприел аварийно спиране, вследствие на което гумите на автомобила блокирали и той се ударил последователно в две дървета. Съгласно споразумение по НОХД № 2263/2013 г. по описа на Районен съд – *, виновен за катастрофата е ответникът. Ищецът поддържа, че в нарушение на чл. 260 КЗ (отм.) към датата на ПТП ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В резултат на това ПТП били нанесени травматични увреждания на пострадалия пътник, който предявил претенция към ищеца и била образувана щета № */23.09.2013 г. Сочи се, че на 03.12.2013 г. ищецът изплатил на Тончо Ганчев Тончев определеното обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в размер на 6000 лв. С покана с изх. № * ответникът бил поканен да възстанови изплатената от Г. фонд сума, но и до днес лицето не е погасило задължението си. При тези съображения ищецът моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозирана е писмена молба от 11.09.2019 г., с която се поддържа предявения иск и се изразява становище за неоснователност на релевираните в отговора на исковата молба възражения.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Х.Ж.Т., чрез назначения му особен представител, депозира писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че поканата за плащане, отправена от „Гранционен фонд“, не е достигнала до знанието на ответника, тъй като не бил спазен редът за връчване по чл. 46 ГПК, понеже видно от известието за доставка, пратката е връчена на лице с различно име. Поддържа се, че неправилно е определено обезщетението и е в завишен размер, като не било взето предвид наличието на съвина за получените наранявания от страна на пострадалото лице. Навежда се довод, че същият сам е поставил в риск живота и здравето си като е приел да бъде превозван от видимо пиян водач. Твърди се, че предвид нараняванията, които е получил пострадалият, същият е бил без поставен предпазен колан, който факт следвало да се отчете при определяне на дължимото обезщетение от страна на ответника. Посочва се, че определената като обезщетение сума била преведена не на пострадалия *, а на адв. К. *, без последния да има представителни права за това. В този смисъл ответникът моли за отхвърляне на предявения иск.

В открито съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от особен представител адв. П., който изразява становище за неоснователност на предявения иск и моли за отхвърлянето му.

Настоящият съдебен състав на ВРС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото протокол от с.з. от 08.08.2013 г. по НОХД №2263/2013 г. по описа на Районен съд – Варна, се установява, че със споразумение от същата дата подсъдимият Х.Ж.Т. е признат за виновен, за това че на 06.02.2013 г. в гр. * при управление на МПС - лек автомобил „*“ с рег. № *, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20,ал.1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Тончо Ганчев Тончев, изразяваща се в счупване на 2,3,7 леви ребра, обусловило трайно затруднение движението на снагата, като това е довело до нараняване на белодробната тъкан  и в тази връзка обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота, като деянието е извършено в пияно състояние, установено по надлежния ред с протокол на химическа експертиза №130/07.02.2013 г. – 2,14 на хиляда  на отделение на Съдебна медицина при *“ като водачът е бил и неправоспособен, което е престъпление по чл.343 ,ал.3, пр. 1 и пр. 6, б.”а”, пр. 2 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл. 66 от ГПК е отложено с изпитателен срок от пет години. Определението е влязло в сила на 08.05.2013 г.

Представен е констативен протокол за ПТП с пострадали лица №*/06.02.2013 г., съставен от служител при РПУ *, видно от който на датата на съставяне на протокола в гр.* при настъпилото ПТП е пострадал * – гръден кош и пет счупени ребра. Като причина за настъпилото ПТП в протокола е посочено движение с несъобразена с пътните условия скорост от страна на водача.

От представената епикриза, издадена на 18.02.2018 г. от МБАЛ „** на * се установява, че от направената графия на гръден кош са констатирани сепийни счупвания на ребра в ляво и засенен КД синус. Съгласно епикризата състоянието на пациента се изразява в спонтанна и палпаторна болезненост в цялата лява гръдна половина, като същата леко изостава в дишането, отслабено дишане в лява основа. Извършена е операция. Указани са предписания за ограничаване на физическото натоварване и извършване на контролни прегледи на 10ти и 20ти ден.

От представената справка извлечение от базата данни на * се установява, че към датата на инцидента за автомобила управляван от ответника липсват данни да е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

По повод представената по делото заявление № */23.09.2013 г. от Тончо Тончев до ищеца е образувана преписка по щета № */23.09.2013 г., по която съгласно протоколно решение №*/10.10.2013 г. на УС на ГФ е взето решение за изплащане на обезщетение на пострадалия, за причинените им от процесното ПТП неимуществени вреди в размер на  6000 лв.

С молба от 28.11.2013 г. пострадалия * е изразил съгласие с определеното обезщетение и е посочел банкова сметка ***.

Видно от представеното платежно нареждане от 03.12.2013 г. на *, чрез пълномощник К.К. е изплатено обезщетение 6000 лв. от Г. *, като в платежното нареждане като основание за плащане е посочено обезщетение по  щета*/13 г.

С регресна покана до ответника, получена от последния на 20.06.2015 г., е предоставен седмодневен срок от получаването на поканата за да заплати на Гаранционния фонд, сумата от 6134,70 лв., платена като обезщетение на пострадалото лице при ПТП, причинено от ответника. 

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал.1, т. 2, б. ”а” от КЗ (отм.), фондът изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за причинени имуществени/неимуществени вреди, в случаите когато ПТП е настъпило на територията на Република България, причинено е от МПС, което обичайно се намира на територията на страната и виновния водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, като в този случай, съгласно ал.12 на същата разпоредба след изплащането на обезщетението фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на заплатеното обезщетение и има право на регресен иск срещу причинителя на вредата. 

За основателността на иска по чл. 288 от КЗ (отм.) следва да установи от ищеца при условията на пълно и главно доказване наличието на следните обстоятелства, а именно: виновно причиняване на щета на трето лице от ответника с управлявания от него автомобил, че ответникът е управлявал автомобила в нарушение на задължението си да има за същия сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, размера на вредата, както и обстоятелството на изплащане на щетата на третото лице.

В случая фактът на настъпилото ПТП, както и че същото е настъпило по вина на ответника, вида и характера на причинените в резултат от ПТП телесни повреди, се установяват и от влязлото в сила споразумение 08.08.2013 г. по НОХД №2263/2013 г. по описа на Районен съд Варна, което съгласно чл.383, ал.1 от НПК има последиците на влязла в сила присъда, а съгласно чл.300 от ГПК - влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Обвързващият характер на присъдата, в това число и споразумението, се отнася до всички установени от наказателния съд елементи на престъпния състав. Престъпният резултат включва конкретен вид телесно увреждане, а именно средна телесна повреда, поради което настоящият състав е обвързан от констатирания вид на увреждането, който е част от обективната страна на състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 1 и пр. 6, б.”а”, пр. 2 от НК (в този смисъл решение по т.д. № 1882/2014 г. на ІІ т.о., решение по гр.д. № 50310/2016 г. на І г.о. на ВКС; определение №742/17.11.2016 по дело № 2851/2016 на ВКС, ГК, III г.о.; решение № 18/09.03.2018 г. по т.д. № 1512/2017 г. на ВКС). Още повече, наличието на причинените телесни повреди се установява и от представената по делото епикриза и констативен протокол, съобразно отразеното в тях. Следователно, със споразумението на наказателния съд безспорно се установява противоправността на деянието, настъпилата вреда по вид и характер, вината на дееца и причинно-следствената връзка между тях.

Установява се от представената справка извлечение, че ответникът не е имал сключена задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите действаща към датата на настъпване на процесното ПТП. За причинените на пострадалото лице вреди, ищецът в изпълнение на задължението си по  чл. 288 от КЗ (ОТМ.) е заплатил обезщетение в размер на 6000 лева, което обстоятелство се установява от представеното по делото платежно нареждане. Ето защо, след  заплащането на обезщетението за ищеца е възникнало правото по чл. 288, ал.12 от КЗ (отм.) да встъпи в правата на увредения срещу лицето причинило виновно вредата.

По изложените съображения съдът намира, че искът е доказан по своето основание .

Спорен между страните е въпросът относно размера на заплатеното от ищеца обезщетение като се твърди от особения представител на ответника, че обезщетението е в завишен размер, поради това, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия  на вредоносните последици от деянието извършено от ответника.

Следва да се съобрази, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (в този смисъл решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010 г.). За изложените от особения представител обстоятелства – за липсата на поставен предпазен колан, не са ангажирани доказателства, поради което съдът намира, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Фактът, че деецът е бил в пияно състояние, не води до извод, че пострадалият е знаел за него и с това е допринесъл за причиняване на вредите. Доказателства в тази насока също не са ангажирани. Ето защо, възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат се преценяват за неоснователни.

Размерът на обезщетението на неимуществените вреди е ограничен от законодателя единствено от критерия на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД. Съгласно задължителните за съдилищата указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ППВС № 4/1968 год. определянето на размера на паричното обезщетение за неимуществени вреди следва да се извърши след отчитане на характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнително влошаване на здравето, морални страдания, осакатявания и др.

В случая съдът, като взе предвид  характера, степента, тежестта и броя на уврежданията - счупване на 2,3,7 леви ребра, обусловило трайно затруднение движението на снагата, като това е довело до нараняване на белодробната тъкан  и в тази връзка обусловило разстройство на здравето временно опасно за живота, интензивността на причинените болки и страдания, възрастта, физическото състояние на пострадалия, установено от представените писмени доказателства (епикриза), както и при отчитане на средното ниво на икономическото благосъстояние на правните субекти в страната към момента на настъпване на увреждането, налага извода, че справедливият размер на паричното обезщетение за установените неимуществени вреди от причиненото увреждане справедливо е определена в размер на 6000 лева.

По изложените съображения съдът намира предявения иск за основателен и следва да бъде уважен в пълен размер за сумата от 6000 лева.

Предвид  уважаването на иска, следва да се уважи и искането за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума от момента на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

На основание 78, ал.1 от ГПК следва да се уважи искането на ищеца за присъждане на направените по делото разноски в размер 690 лв., от които 240 лева за заплатена държавна такса, 350 лева внесен депозит за особен представител и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Х.Ж.Т., ЕГН **********, с пост. адрес ***, да заплати на Г. *, ***, представлявано от изпълнителните директори *, сумата от 6000 лв. (шест хиляди лева), представляваща изплатеното обезщетение по щета № */23.09.2013 г. за неимуществени вреди, причинени на * при настъпило ПТП на 06.02.2013 г. в гр. *“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.

 

ОСЪЖДА Х.Ж.Т., ЕГН **********, с пост. адрес ***, да заплати на Г. *, ***, представлявано от изпълнителните директори *, сумата от 690 лв. (шестстотин и деветдесет лева), представляващи направени разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :