Решение по гр. дело №1801/2021 на Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

 

№

 

гр. Перник, 15.09.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд – гражданска колегия, Х – ти състав, в публично съдебно заседание на първи септември  две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                                    Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

                                                                                                

като разгледа гр. д. № 1801 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Е.Т.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Н.Ц., САК, съдебен адрес:*** N° 1А, Търговски дом, ет. 2, к. 223 срещу  „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК: ********* с адрес на управление: гр. Пер­ник, кв. „Мошино", ТЕЦ „Република”, с която се иска ответното дружество което да бъде осъдено да заплати на ищцата следните суми, сумата в размер на 1958,99лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на настоящия иск, до окончателното й изплащане. Претендират се и сторените в настоящото производство разноски, съобразно представе­ния ДПЗС.

В исковата молба се посочва, че при ЧСИ С.Б., peг. № *** с район на действие ОС - Перник, по молба на ответ­ника „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК:*********, е заведено изпълнително дело ***, въз основа на Изпълнителен лист от 03.09.2015г., издаден по ЗИПЗ № *** от 03.06.2015г., по ч.гр.д. № ***г., от ПРС за заплащане на сумите в размер на: 1372,66лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода 01.10.2011г. до 30.04.2014г; 337,29лв. - мораторна лихва за периода 30.11.2011г. до 20.05.2015г., законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2015г., до окончателно изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски в размер на 34,20лв., в това число и тези за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. При посещение на кантората на съдебния изпълнител и след като се запознала с воденото срещу нея изпълнително производство, се сочи, че ищцата установила, че срещу нея и въз основа на горепосочения изпълнителен лист, е водено и предходно изпълнително дело, като от извършва­не на последното годно да прекъсне давността изпълнително действие по това първо изпълнител­но дело, до извършването на първото изпълнително действие по воденото пред ЧСИ Ст. Б. та­кова, доверителката ми установила, че е изминал по-голям от предвидения в закона срок, поради което и вземането следва да е погасено по давност.

С оглед на горното и в защита на своите интереси, ищцата и на основание чл. 439 ГПК, завела пред ПРС гражданско дело № *** по описа за 2020г., на VII с-в, с искане след като Съдът установил коректността на изложените факти и на тяхната правна интерпретация, да постанови решение, с което със СПН ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.Т.М., ЕГН: **********,*** НЕ ДЪЛЖИ на ответника „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК: ********* с адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино", ТЕЦ „Република” сумите по Изпълнителен лист от 03.09.2015г., издаден по ЗИПЗ № *** от 03.06.2015г., по ч.гр.д. № ***г., от ПРС, а именно: 1372,66лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода 01.10.2011г. до 30.04.2014г; 337,29лв. - мораторна лихва за периода 30.11.2011г. до 20.05.2015г., законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2015г., до окончателно изплащане на вземане­то, както и сторените по делото разноски в размер на 34,20лв., в това число и тези за юрисконсулт­ско възнаграждение в размер на 100лв., респективно сумите по ИД *** по описа на ЧСИ Ст. Б., per. № *** с район на действие ОС-Перник.Така заведеният иск е бил уважен изцяло, като по отношение на  С. Ф. с Решение № 16/28.01.2021г.. постановено по горепосоченото гр.д. № ***/2020г.. по описа на ПРС. влязло в законна сила, е признато за установено, че не дължи горните суми и въз основа на описания титул на ответника Топлофикация Перник АД. По време на установяване на горните обстоятелства и движение на висящото пред ПРС производство по гр.д. № ***/2021 г. обаче, от нея са били събрани по принудителен ред, чрез запор на банковите й сметки и трудово възнаграждение сумите в общ размер на 1958,99 лв., видно от представеното в оригинал като доказателство по настоящото дело Удостове­рение изх. № 20106/07.04.2021г., по описа на ЧСИ Ст. Б.. В тежест на от­ветника е да докаже, на какво основание е получил даденото. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основа­ние, както и когато ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът до­каже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание. Втората и третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това ос­нование не се е осъществило или е отпаднало.В тази насока е и ППВС №1/79 - т.1, съгласно който третият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо, когато е налице отпаднало основание, каквито са например унищожаване на договорите поради пороци на волята например, или при разваляне на договорите поради неизпълнение; при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие и в други подобни случаи, както и когато е извършено изпълнение въз основа на влязло в сила решение, което впоследствие е отменено. Поради това в доказателствена тежест на ищеца по иск на някое от трите правни основания е да установи нас­тъпването на факта на плащане, а в доказателствена тежест на ответника - доказването на същест­вуване на основание да го получи, съответно да задържи извършеното плащане /в този смисъл са и цитираните решения, както и Решение № 227 от 22.03.2019 г. по гр. д. № 896/2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, Решение № 29/ 28.03.2012 г. по гр.д. № 1144/ 2010 г. на ВКС, ГК, IV-mo отд и др./.

В настоящия случай, се твърди, че видно и от представените пред съда доказателства, независимо че от­ветникът е имал основание да получи сумите по Изпълнителен лист от 03.09.2015г., издаден по ЗИПЗ № *** от 03.06.2015г., по ч.гр.д. № ***г., от ПРС, но това основание вече е отпад­нало с влизането в сила на Решение № 16/28.01.2021г., постановено по горепосоченото гр.д. № ***/2020г., по описа на ПРС, VII с-в, т.к. със същото е прието за установено, че ищцата не дължи на ответника сумите посочени в изпълнителния лист. Именно и по тази причина същите подлежат на връщане по реда на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Съобразно представеното пред Съда с исковата молба заверено копие от Удосто­верение изх. № 20106/07.04.2021г., по описа на ЧСИ Ст. Б.,  представено по делото и в ори­гинал, по изпълнителното дело от длъжникът е посочено,че е видно, че е била събрана сумата в общ размер на 2363,29лв., като част от събраната сума, а именно сумата в размер на 1848.99лв. е предназначена за удовлетворяване притезанието на взискателя по процесния титул, сумата от 110лв. е била разпределена за заплащане на такси към съдебния изпълнител и преводни такси на банката, а сумата от 404,30лв. е била възстановена на ищцата с оглед прекратяване на производст­вото по реда на чл.433, ал. 1, т. 7 ГПК.

С оглед на изложеното за Е.Т.М. се пораждал прав­ният интерес да заведе настоящия иск, с който да осъди ответника „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК: ********* с адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” да й възста­нови /върне/ на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД събраните от нея на отпаднало основание суми в общ размер на 1958,99лв., както и същата да бъде обезщетена в размер на законната лихва, считано от датата на завеждане на настоящия иск.

  Приобщени по делото са доплнително и следните писмени доказателства гр.д. № ***/2020г., по описа на ПРС, VII с-в, ид.№ *** по описа на ЧСИ С. Б.Препис от Решение № 16/28.01.2021 г., постановено по горепосоченото гр.д. № ***/2020г., по описа на ПРС; Удостоверение изх. № 20106/07.04.2021г., по описа ЧСИ Б..

Ответното дружество не е подало отговор на исковата молба.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

                   Страните не спорят за наличието на ч.г.д.№  ***г., от ПРС, по което е бил издаден изпълнителен лист от дата 03.09.2015г., издаден по ЗИПЗ № *** от 03.06.2015г., по ч.гр.д. № ***г., от ПРС за заплащане на сумите в размер на: 1372,66лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода 01.10.2011г. до 30.04.2014г; 337,29лв. - мораторна лихва за периода 30.11.2011г. до 20.05.2015г., законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2015г., до окончателно изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски в размер на 34,20лв., в това число и тези за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.                                                                                        В исковата  молба се твърди, че при посещение на кантората на съдебния изпълнител и след като се запознала с воденото срещу нея изпълнително производство, ищцата    се сочи, че ищцата установила, че срещу нея и въз основа на горепосочения изпълнителен лист, е водено и предходно изпълнително дело, като от извършва­не на последното годно да прекъсне давността изпълнително действие по това първо изпълнител­но дело, до извършването на първото изпълнително действие по воденото пред ЧСИ Ст. Б..

             Видно от представеното по делото съдебно решение № 16/28.01.2021г.. постановено по горепосоченото гр.д. № ***/2020г.. по описа на ПРС, влязло в законна сила, е било признато за установено, че ищцата не дължи горните суми и въз основа на описания титул на ответника Топлофикация Перник- АД. По време на установяване на горните обстоятелства и движение на висящото пред ПРС производство по гр.д. № ***/2021 г. обаче, от нея са били събрани по принудителен ред, чрез запор на банковите й сметки и трудово възнаграждение сумите в общ размер на 1958,99 лв., коетое видно от представеното в оригинал като доказателство по настоящото дело Удостове­рение изх. № 20106/07.04.2021г., по описа на ЧСИ Ст. Б.. Тези суми са събрани принудително от длъжника с цел удовлетворяване на вземането на взискателя по горепосочения изпълнителен титул, поради което и доколкото с влязло в сила съдебно решение е установено със СПН, че същи­те не се дължат от длъжник /ищеца в настоящото производство/, то събраните по принудителен ред суми от нея следва да бъдат възстановени /върнати/ на длъжника, като събрани по отпаднало с обратна сила основание- порадиналичието на хипотезатана  неоснователното обогатяване в хипотезата на чл.55 ЗЗД.

              С доклада си,  съдът е посочил, при разпределянето на доказателствената тежест в процеса, че -В тежест на ищеца е да установи наличието на разместване на имуществени блага, т. е. от ищеца е принудително са събирани  процесните суми, които са получени от ответника и/или е послужила за погасяване на негово задължение (заплащане на разноски в изпълнителното производство).

В тежест на ищеца е да установи, че основанието за получаване на сумата е отпаднало с обратна сила с постановяване на влязло в сила решение гр. д. №***/2020г., по описа на ПРС.

От приложеното по делото копие на  изп. дело №  ***, на ЧСИ Ст. Б., рег. № *** с район на действие Пернишки съдебен район, се установява, че същото е образувано въз основа на Изпълнителен лист от 03.09.2015г., издаден по ЗИПЗ № *** от 03.06.2015г., по ч.гр.д. № ***г., от ПРС за заплащане на сумите в размер на: 1372,66лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода 01.10.2011г. до 30.04.2014г;337,29лв. - мораторна лихва за периода 30.11.2011 г. до 20.05.2015г., законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2015г., до окончателно изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски в размер на 34,20лв., в това число и тези за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. Същото е било образувано по молба на ответника вх. № 9069 на 19.06.2020г., като по делото са извършени справки в ТД на НАП/НОИ, БНБ и КАТ, проучено е имущественото състояние на ищцата, след което на 29.06.2020г., са изготвени Запорно съобщение изх. № 12718 до работодател /ВинтеркоБГ ЕООД/ и Запорно съобщение изх. № 12712 до Уникредит Булбанк АД. Видно от отбелязването на гърба на изпълнителния лист, въз основа на горепосочения изпълнителен лист, издаден в полза на ответника /взискателя/ Топлофикация - Перник АД, е било образувано и предходно изпълнително дело, което съгласно поставения печат на изпълнителния лист, било водено от неизвестен съдебен изпълнител под № 21/16г., като последното валидно изпълнително действие по това дело, съгласно посоченото, било извършено на 05.04.2016г.

Последица от това е перемиране на производството след изтичане на двугодишния срок по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което е посочено и в горецитираното дело на ПРС и в частност е видно от влязлото в сила съдебно решение, в което също е посочено и че с оглед приложното поле на действащия към момента процесуален закон, уреждащ последиците от неизпълнение на императивните изисквания на т. 8, делото е било прекратено дори и да не е налично постановление на ЧСИ, към 05.04.2018г., без изрично изявление на съдебния изпълнител.Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и задълженията на ищеца. Предвид на това вземанията на кредитора за незаплатена топлоенергия за периода преди 05.04.2019г. / предвид момента на извършване на последното изпълнително действие което е прекъснало давността /, са погасени по давност. Молбата от 19.06.2020г. за образуване на ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист прекъсва давността, но в случая към датата на образуване на повторното дело е изтекъл и 3 годишния давностен срок.

Така установените факти са безспорни по настоящото делото, като същевременно, видно от цитираното изп дело и от  допълнително ангажираните  от ищеца писмени доказателства- видно от представеното в оригинал като доказателство по настоящото дело Удостове­рение изх. № 20106/07.04.2021г., по описа на ЧСИ Ст. Б. –са били събрани принудително от длъжника с цел удовлетворяване на вземането на взискателя по горепосочения изпълнителен титул сумите в общ размер на 1958,99 лв.,, поради което и доколкото с влязло в сила съдебно решение е установено със СПН, че същи­те не се дължат от длъжник /ищеца в настоящото производство/, то събраните по принудителен ред суми от нея следва да бъдат възстановени /върнати/ на длъжника, като събрани по отпаднало с обратна сила основание- порадиналичието

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. “трето” ЗЗД.

Съгласно чл. 55, ал. 1, предл. “трето” ЗЗД, който е получил нещо с оглед на отпаднало основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав включва следните елементи - получаване на имуществена облага; основанието съществуващо при получаване на имуществената облага (престацията) и отпадане на основанието с обратна сила.

 Съдът намира, че ответното дружество е получило сумите, както следва: в общ размер на 1958,99 лв., видно от представеното в оригинал като доказателство по настоящото дело Удостове­рение изх. № 20106/07.04.2021г., по описа на ЧСИ Ст. Б. са били събрани принудително от длъжника с цел удовлетворяване на вземането на взискателя по горепосочения изпълнителен титул, което отвтната страна не оспорва по делото.

 

            По делото се доказа, че с влязло в сила решение № 16/28.01.2021г.. постановено по горепосоченото гр.д. № ***/2020г.. по описа на ПРС, влязло в законна сила, е било признато за установено, че ищцата не дължи горните суми и въз основа на описания титул на ответника Топлофикация Перник- АД- не дължи на ответното дружество сумите по Изпълнителен лист от 03.09.2015г., издаден по ЗИПЗ № *** от 03.06.2015г., по ч.гр.д. № ***г., от ПРС, а именно: 1372,66лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода 01.10.2011г. до 30.04.2014г; 337,29лв. - мораторна лихва за периода 30.11.2011г. до 20.05.2015г., законната лихва върху главницата, считано от 02.06.2015г., до окончателно изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски в размер на 34,20лв., в това число и тези за юристконсултско възнаграждение в размер на 100лв., поради изтичане на 3 годишен давностен срок.

            Следва да се посочи също, че съгласно чл. 79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случа­ите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след за­почване на изпълнителното производство /т. 1/, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда /т.2/. Това е така, т.к. дължимите се по изпълнението такси и разноски се внасят авансово от взискателя. Затова, на основание чл. 79 ГПК, между него и длъж­ника възниква материалноправно отношение за възстановяването им. По силата на това правоот­ношение взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги възста­нови, т.к. именно той с поведението си е станал повод за направата на тези разноски /в този сми­съл Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3 / 2015 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК/.От същата норма обаче, се установявало и че извън предвидените в ал. 1 случаи, т.е. когато делото бъде прекратено на някое от посочените в чл. 433 ГПК основания или взискателят изостави изпълнението, то таксите по изпълнителното дело следва да се поемат не от длъжника, а от взискателя /в този смисъл и Определение № 241 от 09.03.2016 г. по гр. д. № 6040/2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение и др./, т.к. по отношение на тях не се дължи заплащане от страна на длъжника. Именно по тази и причина искът по чл. 55. ал. 1 ЗЗД следвало да е насочен само и единствено по отношение на взискателя /ответник по настоящото производство/, т.к. на първо място делото се прекратява на някое от предвидените в чл. 433 случаи, а именно по чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което и същите следва да останат в тежест на взискателя, а освен това и длъжни­кът не е станал повод с поведението си за извършването им. Това е така, т.к. към момента на за­веждане на изпълнителното производство, действията на съдебния изпълнител са били основател­ни и законни, още повече като се има предвид, че същият не носи отговорността по преценката дали изпълняемото право е погасено по давност, поради което и същият не може, а и не следва да търпи негатива от незаконосъобразното изпълнение, доколкото същото не се дължи на неговото поведение, а на това на взискателя. Ако ответникът от своя страна счита, че същите следва да бъ­дат възстановени от съдебния изпълнител, а не от него самия, то той е този, който евентуално мо­же да привлече като помагач и/или да заведе спрямо съдебния изпълнител регресен иск за събра­ните от него суми, послужили за заплащане на съответните авансови такси.Именно с оглед на горното искът за цялата събрана от длъжника сума, независимо как е разпределена същата, следва да се заведе изцяло спрямо взискателя, а не частично - само за суми­те послужили за удовлетворяване на взискателя по листа. Горепосочените суми са събрани принудително от длъжника с цел удовлетворяване на вземането на взискателя по горепосочения изпълнителен титул, поради което и доколкото с влязло в сила съдебно решение е установено със СПН, че същи­те не се дължат от длъжник /ищеца в настоящото производство/, то събраните по принудителен ред суми от нея следва да бъдат възстановени /върнати/ на длъжника, като събрани по отпаднало с обратна сила основание.По отношение на неоснователното обогатяване в хипотезата на чл.55 ЗЗД е налице трайна практика на съдилищата и по-специално на ВКС, обективирана в Решение №138/07.10.2009 г. по т.д. №375/2009 г. на II ТО на ВКС, Решение №556/13.07.2010 г. по гр.д. №46/2009 на IVГО на ВКС, Решение №211 от 26.11.2013 г. по т.д. М91082/2012 г., II ТО на ВКС и мн.др. Според тези решения и в трите хипотези на неоснователно обогатяване по чл. 55 ал. 1 ЗЗД - начална липса на основание, неосъществено или отпаднало основание, общият правопораждащ положителен факт е фактът на плащане на сумата, чието връщане се претендира.

 

Предвид всичко изложено предявеният иск е основателен и като такъв следва да се уважи.

По разноските:

Ищцата е направила разноски както следва: 50 лева - държавна такса и 360 лева - адвокатски хонорар. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК така направени разноски, които са общ размер на 485, 36  лева, следва да се възстановяват от ответника, съгласно списък по чл. 80 ГПК- СТР-41 ОТ ДЕЛОТО.  

Водим от горното, Пернишкият районен съд,

 

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „Топлофикация -Перник”-АД, ЕИК: ********* с адрес на управление: ***, кв. „Мошино", ТЕЦ „Република”, представлявано от изпълнителния директор, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Т.М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Перник, чрез адв. Н.Ц., САК, съдебен адрес:*** N° 1А, Търговски дом, ет. 2, к. 223  сумата в размер на 1958,99лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на настоящия иск, до окончателното й изплащане, събрани по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ С. Б.

ОСЪЖДА „Топлофикация -Перник”-АД, ЕИК: ********* с адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино", ТЕЦ „Република”, представлявано от изпълнителния директор Любомир Спасов, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Т.М., ЕГН: ********** сумата в размер на485, 36  лева, представляваща направени разноски за държавна такса и адвокатски хонорар в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

Вярно с оригинала:С.Г.                                    Районен съдия: