Р
Е Ш Е Н И Е № 907
гр.Попово, 20.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският
районен съд, в закрито заседание на двадесети ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 52 по описа за 2018 г. на ПпРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 247 от ГПК.
Постъпила е молба от „БНП
П.П.Ф.С.А.“, П., рег. № ***, упражняващо дейност в Република Б. чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“, клон Б., с която
моли да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №
115/17.08.2018 г. по гр.д. № 52/2018 г.
описа на ПпРС.
Съдът, след като се запозна с
постъпилата молба, приема за установено следното от фактическа страна:
С решение № 115/17.08.2018 г. по
гр.д. № 52/2018 г. описа на
Поповския районен съд съдът е отхвърлил предявените
от „БНП П.П.Ф.С.А.”, рег. № *** – Търговски и фирмен регистър на П.,
упражняващо дейност в Република Б. чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“, клон Б., ЕИК ***,
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от Д. Д., против Н.Х.А., ЕГН **********,***, ИСКОВЕ по чл. 415 от ГПК във вр. чл. 9 от ЗПК, във вр. чл. 79,
във вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за установяване съществуване на
вземането на „БНП П.П.Ф.С.А.”, рег. № *** – Търговски и фирмен
регистър на П., упражняващо дейност в Република Б. чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“, клон Б.,
ЕИК *** от Н.Х.А., за сумата 304.54 лв. (триста и четири лева и 54 ст.) –
главница и сумата 6.37 лв. (шест лева и 37 ст.) – мораторна лихва за периода
20.10.2016 г. – 11.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението – суми,
претендирани като дължими по Договор за потребителски заем №
CREX-11422078/31.08.2015 г., за което
вземане е издадена заповед №
907/24.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 965/17 г. по описа на Поповския районен съд, поради
погасяване на задължението чрез извършено плащане на 01.02.2018 г.
Със същото решение съдът е осъдил Н.Х.А.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „БНП П.П.Ф.С.А.”,
рег. № *** – Търговски и фирмен регистър на П., упражняващо дейност в Република
Б. чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“, клон Б., ЕИК ***, вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от Д. Д., сумата 75.00 лв. (седемдесет и пет
лева 00 ст.) – разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 965/2017 г. по описа на ПпРС, както и сумата
125.00лв. (сто двадесет и пет лева
00 ст.) – разноски в настоящото
исково производство по гр.д. № 52/2018 г. по описа на ПпРС.
В мотивите на решението съдът е посочил, че ответницата следва да заплати
на ищцовата страна разноски за настоящото исково производство – в размер 125.00
лв. (в
т.ч. 25.00 лв. – за заплатена държавна такса и 100.00 лв. – за възнаграждение
на юрисконсулт).
При така установеното, от правна страна, съдът приема следното:
Тъй като молбата за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка е
подадена от легитимирано лице – страна по делото, по което е постановено
решението, същата се явява допустима.
Разгледана по същество, съдът приема молбата за неоснователна, по следните
съображения:
Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната
истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на
решението. За очевидна фактическа грешка се касае, когато съдът е обсъдил даден
проблем във връзка с правния спор между страните и е изразил становището си по
същия в мотивите към решението, но в диспозитива е пропуснал да отрази това
свое становище или пък го е отразил погрешно. От това следва, че при очевидната
фактическа грешка спорният въпрос по делото е бил предмет на мисловна дейност
на съда и във връзка с това съдът е направил съответен правен извод, отразен в
мотивите на решението, но при изписване на диспозитива, е допусната техническа
грешка, като или не е отразено нищо относно тези правни изводи или отразеното е
погрешно (в този смисъл – Решение № 2192/28.12.1984 г. по гр.д. № 1124/84 г.,
ІІ г.о. на ВС, както и проф. д-р Ж. С. – „Българско гражданско процесуално
право, седмо допълнено и преработено издание, стр. 480). Ще бъде налице
очевидна фактическа грешка и когато диспозитивът на съдебното решение не
съответства на описанието на претенцията в петитума на исковата молба. На
поправка по реда на чл. 247 от ГПК подлежат само очевидните фактически грешки,
като това производство не може да се ползва от страната за изменение на
съдебното решение.
В настоящия случай съдът приема, че няма несъответствие между мотиви и
диспозитив в решение № 115/17.08.2018 г. по гр.д. № 52/18 г. по описа на ПпРС.
Както бе посочено по-горе, в мотивите на решението съдът е посочил, че за исковото производство се
дължат разноски от ответницата в размер 125.00 лв. и в диспозитива на решението
сумата, която е присъдена за разноски в исковото производство е в същия размер
– 125.00 лв., т.е. изразената в мотивите воля на съда е отразена и в
диспозитива на решението.
В случай, че се приеме, че молбата е за изменение на решението в частта за
разноските, съдът приема, че същата отново е неоснователна и като такава следва
да бъде оставена без уважение. Действително, от данните по делото е видно, че
ищцовата страна е заплатила по сметка на съда държавна такса за исковото
производство в размер 125.00 лв. и е претендирала възнаграждение на юрисконсулт
– в размер 100.00 лв. , а с решението е присъдена общо сумата 125.00 лв. – за разноски, но съдът приема, че
несъответствието между решението в частта за разноските и претенцията на
ищцовата страна за разноски се дължи на факта, че съдът е преценил, че
дължимата държавна такса по делото за образуване на исковото производство след
проведено заповедно производство е в размер 25.00 лв., а не 125.00 лв., колкото
е платена от ищцовата страна. Заплащането от ищеца на такса в по-висок от
дължимия размер обаче не е основание за
присъждането й в тежест на ответника при положение, че по-високият размер
е недължим. Сумата от 100.00 лв. над дължимата такса от 25.00 лв. подлежи на
връщане на ищцовата страна в случай на поискване.
Предвид всичко гореизложено, съдът приема, че молбата е неоснователна и
като такава следва да бъде оставена без уважение.
Предвид горното и на основание чл.
247, ал.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата,
подадена от „БНП П.П.Ф.С.А.”, рег. № *** – Търговски и фирмен регистър на П.,
упражняващо дейност в Република Б. чрез „БНП П.П.Ф.С.А.“, клон Б., ЕИК ***,
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията, със седалище и адрес
на управление: гр. ****, представлявано
от Д. Д., за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 115/17.08.2018
г. по гр.д. № 52/2018 г. описа на
Поповския районен съд в частта относно присъдените с решението разноски за
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Търговищки окръжен съд.
СЪДИЯ: