Р Е Ш Е Н И Е
№107 26.03.2020г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Берберова-Георгиева
Секретар: Красимира Любенова
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева
административно наказателно дело № 80 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по
реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по повод
жалбата на И.Г.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, подадена чрез процесуалния му
представител – адв.Т.Т. ***, със съдебен адрес:***, кантора № 10 против
Наказателно постановление № 18-0304-001843 от 24.07.2018г. на Началник Сектор
към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с което на основание чл.638, ал.1, т.1 в .
чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/, на жалбоподателя А. е наложено
наказание – глоба в размер на 250 /двеста
и петдесет/ лева, за административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Моли
се съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
административно-производствените правила.
В съдебно заседание жалбоподателят
А. не се явява и не изпраща представител. Представя писмени доказателства.
За РУП-гр.Несебър, представител не
се явява. Представят писмени и ангажират гласни доказателства.
Съдът намира, че жалбата е
подадена в срок пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и
съдържа изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид исканията на
жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази
закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 10.07.2018г., около 16.25 часа,
в гр.Свети Влас, общ.Несебър, обл.Бургас, ул.“Св.Власий“ № 1, органите по КАТ
спрели за проверка лек автомобил „*****” с рег.№ *****, собственост на Н.П.. При
проверката било установено, че водачът управлява автомобила, който не е
регистриран на територията на РБългария и без да има валиден договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. За така констатираната
нарушение, на жалбоподателя А. бил съставен акт, въз основа на който било
издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото
наказателно постановление е останал жалбоподателят А., който е сезирал съда с
жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство по делото. В жалбата си
същият на първо място излага доводи за наличието на съществени противоречия
между изложената в акта фактическа обстановка и възприетата такава от
наказващият орган и отразена в
обжалваното наказателно постановление. На следващо място, жалбоподателят
отрича, че на процесната дата е управлявал автомобила без за същият да е имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и представя такава
/вж.застрахователна полица - л.6/. Независимо от горното излага доводи за
неприложимост на визираната в НП санкционна разпоредба по отношение на него.
Съдът, в контекста на правомощията
си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното
наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта и
наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат
доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган.
Наказателното постановление е издадено в срока по чл.52, ал.1, изр.второ от ЗАНН, от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия. Независимо от
това обаче, съдът счита, че същото страда от съществени пороци налагащи
неговата отмяна. Съображенията за това са следните:
От данните по
делото се установява, че жалбоподателят А. е бил санкциониран на основание
чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, съгласно който: „На лице по чл.483, ал.1, т.1,
което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага: 1. глоба от
250 лв. - за физическо лице. Съгласно разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, „Договор
за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно
да сключи всяко лице, което: 1.притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение;
това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на
моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор“.
Безспорно
установено по делото е, че към момента на проверката жалбоподателят А. не е бил
собственик на процесния автомобил, обстоятелство, което се потвърждава и от
приложеното по делото копие на немски талон за регистрация на автомобила с рама
№ *********. С оглед на това, същият е
следвало да бъде санкциониран на основание чл.638, ал.3 от КЗ, съгласно който: Лице, което
не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с
глоба от 400 лв.“. Наказващият орган не е взел предвид това
обстоятелство и е санкционирал незаконосъобразно жалбоподателя на основание
чл.638, ал.1, т.1 от КТ, което е достатъчно основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Независимо от горното, съдът намира описаното в наказателното
постановление административно нарушение за недоказано. Видно от представените
от жалбоподателя писмени доказателства – немски талон за регистрация на
управлявания от него автомобил и застрахователна полица за същия с период на
действие от 21.06.2018г. до 20.06.2019г. /л.5 и 6 вкл./, към датата на
проверката – 10.07.2018г., за процесния автомобил, чийто номер на рамата,
посочен в застрахователната полица съвпада с номера, отразен в представеното
свидетелство за регистрация на същия, е имал сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Предвид гореизложеното, съдът намира
за недоказано вмененото във вина на жалбоподателя А. административно нарушение,
поради което издаденото срещу същия наказателно постановление следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно.
С оглед изхода по делото и на
основание чл.63, ал.3 вр. чл.143, ал.1
от АПК, в тежест на наказващият орган следва да се възложат заплатените от съда
пътни разноски за явяване на актосъставителя И.Д.С. общо в размер на 41,81
лева.
Мотивиран от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0304-001843
от 24.07.2018г. на Началник Сектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с което на
основание чл.638, ал.1, т.1 в . чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането КЗ/,
на И.Г.А. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, кантора № 10
/чрез адв.Т.Т. ***/, е наложено наказание – глоба в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, за
административно нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
ОСЪЖДА
Министерството на вътрешните работи да
заплати на Районен съд – гр.Несебър сумата общо в размер на 41,81 лева /четиридесет и един лева и
осемдесет и една стотинки/, представляващи заплатени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: