№ 91
гр. Кюстендил, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Любка Евг. Н.
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20241500500063 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в съда въззивна
жалба подадена от „Мобил – Вес – Бл“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Н. А. срещу
Решение № 478/23.10.2023 г. постановено от Районен съд – Дупница по гр.д.
№1509/2022 г. по описа на съда.
С обжалвания първоинстанционен съдебен акт „Мобил Вес- БЛ“ ЕООД гр.
Дупница, ЕИК *** е осъдено да заплати на Н. Н. И., Р. М. И., П. К. И., М. Р. И. и И. Р.
И. по 2 110 лв. наем за магазин в Благоевград ул. „***“ № 11 за всеки ищец за периода
01.08.2018 г.- 31.07.2022 г., ведно с законната лихва, считано от 05.08.2022 г.и 1 840
лв. деловодни разноски, като искът за разликата до 5 566.67 лв. е отхвърлен като
неоснователен.
„Мобил Вес- БЛ“ ЕООД обжалва посоченото по- горе решение в частта, с която
дружеството е осъдено да заплати на всеки от тримата ищци - П. К. И., М. Р. И. и И. Р.
И. по 2 110 лв. наем за магазин в Благоевград ул. *** № 11.
Във въззивната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е постановено
в нарушение на материалния закон, тъй като посочените трима ищци са конституирани
в хода на процеса в качеството на наследници по закон на първоначалния съищец Р. М.
И., починал след завеждане на иска, поради което те трябва да получат общо 2 100 лв.
Оспорва се и извода на районен съд, че всеки от ищците притежава по 1/12 ид.ч. от
магазина, като се твърди, че тримата ищци: П. К. И., М. Р. И. и И. Р. И. като
наследници по закон на Р. М. И. притежават общо 1/12 ид.ч. от правото на ползване.
Заявява се, че решението е постановено при съществени процесуални нарушения на чл.
236, ал.2 от ГПК, тъй като не е обсъдил събраните по делото доказателства и в
1
частност удостоверение за наследниците на Р. М. И. и приложените нотариални актове
за собственост на процесния магазин и протоколът за разпределение на ползването,
както и допуснал нарушение по чл. 202 от ГПК, приемайки безкритично част от
заключението на съдебно- техническата експертиза. Оспорва се решението и в частта
за разноските.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част, вкл. и за разноските.
Претендират се разноски за въззивната инстанция.
Препис от въззивната жалба е изпратен на насрещната страна, които в срока по
чл. 263, ал.1 от ГПК не са подали отговор.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните,
както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно
убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа страна
следното:
Съдът счита, че въззивната жалба е допустима, тъй като изхождаща от страна в
първоинстанционното производство, подадена е в срок и насочена срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивна проверка.
В съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган,
функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда,
изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
Решението е и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във
въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането
на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото,
като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и
формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените
доводи и възражения на страните.
Производството пред районен съд е образувано по депозирана от Н. Н. И., Р. М.
И. и Р. М. И., чрез пълномощника им адв. *** срещу „Мобил Вес - БД“ ЕООД, искова
молба, с която са предявени искове с правно основание чл. 59 ЗЗД, за осъждане на
ответното дружество да заплати на всеки един от ищците сума в размер на по 5 566,67
лв., представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на общо ¼ ид.ч.
/или по 1/12 ид.ч. за всеки от ищците/ на помещение- магазин, с площ от около 27 кв.м.,
разположено на партерния етаж на сграда с адрес: гр. Благоевград, ул. „***“ № 11 /на
ъгъла с ул. „***“/ за периода от 01.08.2018 г. до 31.07.2022 г., ведно със законната
лихва върху всяка от присъдените суми от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
На 17.09.2022 г. ищецът Р. М. И. е починал, като е оставил за свои наследници
П. К. И. – съпруга, М. Р. И. – син и И. Р. И. – син, видно от приложеното
2
удостоверение за наследници /л. 45 гръб от гр.д. 1509/2022 г. на ДнРС/. Същите са
конституирани в процеса като ищци, на мястото на починалия Р. И. с определение от
о.с.з., проведено на 17.01.2023 г. по делото.
По делото е приложено гр. д. № 2398/2018 г. по описа на ДнРС и в.гр.д. №
439/2019 г. по описа на КнОС. От материалите по същото се установява, че между
страните и по настоящото дело е било разглеждано гражданско дело с предмет
присъждане на обезщетение по чл. 59 от ЗЗД- лишаване от ползването на ищците на
помещение- магазин, но за друг различен от настоящия исков период, а именно: от
15.03.2017 г. до 31.07.2018 г.
От Нотариален акт № 187, том III, рег. № 6867 нот. д. № 531 от 2019 г. на
Нотариус *** се установява, че първоначалните ищци са собственици общо на 1/6
ид.ч. от процесния недвижим имот и изградената върху същия сграда. По делото не се
спори, че процесният магазин, намиращ се на ъгъла на улица „***“ и улица „***“ е
разпределен за ползване на наследниците на *** – *** И. /наследодател на ищците/,
*** и дружеството „Волонтер“ ЕООД, при квоти ½ за „Волонтер“ ЕООД и по ¼ ид.ч.
за *** И. и ***, като частта на *** И. е наследена от първоначалните ищци след
неговата смърт.
Не е спорно, че процесното помещение, се ползва като магазин от ответното
дружество „Мобил ВЕС – БЛ“ ЕООД, по силата на сключен между него и дружеството
„Волонтер“ ЕООД договор за наем от 15.03.2017 г. Не е спорно също така, че ищците
не са страна по договора за наем и не са давали съгласието си да бъде отдадено под
наем процесното помещение.
В първоинстанционното производство е назначена и изслушана съдебно-
техническа експертиза от вещо лице инж. *** от заключението на която се установява,
че стойността на наема за магазин със застроена площ от 25 кв.м., разположен на
партерния етаж на сградата с административен адрес гр. Благоевград, ул. „***“ № 11,
за периода от 01.08.2018 г. – 31.07.2022 г. е 25 323 лв., респ. размерът на приспадащата
се сума съобразно разпределеното ползване за ищците е ¼ или общо 6 331 лв. или по
1/12 за всеки от тях – 2110 лв.
С постановеното първоинстанционно решение, районният съд е приел
предявеният иск за основателен до размер на претенцията от по 2110 лв., съобразена
със заключението на вещото лице, като е осъдил ответното дружество да заплати в
полза на Н. Н. И., Р. М. И., П. К. И., М. Р. И. и И. Р. И. по 2110 лв. наем за процесния
магазин за всеки ищец за процесния период от 01.08.2018 г. – 31.07.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 05.08.2022 г., както и деловодни
разноски в размер на 1 840 лв., и е отхвърлил иска до първоначално предявения размер
от по 5 566,67 лв.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема
следното:
С оглед въведените във въззивната жалба оплаквания, спорът се концентрира
единствено върху обстоятелството дали в полза на всеки от конституираните като
ищци по делото П. К. И., М. Р. И. и И. Р. И. – наследници на починалия ищец Р. М. И.,
следва да бъде присъдена сумата от по 2 110 лева, като настоящата въззивна инстанция
счита, че жалбата е основателна.
Безспорно установено по делото е, че процесният магазин, намиращ се на ъгъла
на улица „***“ и улица „***“ е разпределен за ползване на наследниците на *** – ***
3
И. /наследодател на ищците/, *** и дружеството „Волонтер“ ЕООД, при квоти ½ за
„Волонтер“ ЕООД и по ¼ ид.ч. за *** И. и ***, като частта на *** И. е наследена от
ищците Н. Н. И., Р. М. И. и Р. М. И. след неговата смърт, респ. всеки от тях притежава
по 1/12 ид.ч. от правото на ползване.
От представеното по делото удостоверение за наследници на Р. М. И., което не е
съобразено от първоинстанционния съд, е видно, че негови законни наследници са: П.
К. И., М. Р. И. и И. Р. И., респ. тримата придобиват в съсобственост общо 1/12 ид.ч. от
правото на ползване върху процесния магазин.
Вещото лице, в приетото в първоинстанционното производство заключение, е
изчислило, че стойността на наема за процесния имот за периода от 01.08.2018 г. –
31.07.2022 г. е 25 323 лв, респ. дължимата сума за притежаваните от всеки от
първоначалните ищци 1/12 ид.ч. от правото на ползване е по 2 110 лв. След смъртта
му, делът на Р. И. от 1/12 ид.ч. е наследен общо от тримата му наследници, респ. в
тяхна полза следва да бъде присъдена сума от общо 2110 лв.
Предвид това обжалваното решение се явява неправилно в частта, в която
районният съд е присъдил в полза на П. К. И., М. Р. И. и И. Р. И. по 2110 лв. наем за
магазин в Благоевград ул. „***“ № 11 за всеки ищец за периода 01.08.2018- 31.07.2022
г. и следва да бъде отменено, като вместо това процесната сума бъде присъдена общо
в тяхна полза.
По разноските:
С оглед изхода на производството и уважаване на въззивната жалба на
въззивното дружество следва да се присъдят сторените от него разноски за въззивното
производство. Въззивникът претендира разноски в размер на 85 лв. държавна такса и
400 лева за адвокатско възнаграждение.
По обжалваемостта:
По аргумент от разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 решението не подлежи на касационно
обжалване, тъй като всеки от исковете е с цена под 5 000 лева.
Воден от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 478/23.10.2023 г. постановено от Районен съд – Дупница
по гр.д. №1509/2022 г. по описа на съда, в ЧАСТТА, в която „Мобил Вес- БЛ“ ЕООД
гр. Дупница, ЕИК *** е осъдено да заплати на П. К. И., М. Р. И. и И. Р. И. по 2110 лв.
наем за магазин в Благоевград, ул. „***“ № 11 за всеки ищец за периода 01.08.2018-
31.07.2022 г.,
ОСЪЖДА „МОБИЛ ВЕС-БЛ“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес: гр.
Дупница, ж.к. „Дупница“ бл. 6, вх. А, ап. 4 да заплати общо на П. К. И., ЕГН
**********, М. Р. И., ЕГН ********** и И. Р. И., ЕГН **********, тримата с адрес:
гр. Благоевград, ул. „К. и ***“ № 70, вх. Б, ет. 5, ап. 20, сума в размер на 2110 лв. -
наем за магазин в Благоевград, ул. „***“ № 11 за периода 01.08.2018 г.- 31.07.2022 г.
ОСЪЖДА П. К. И., ЕГН **********, М. Р. И., ЕГН ********** и И. Р. И., ЕГН
**********, тримата с адрес: гр. Благоевград, ул. „К. и ***“ № 70, вх. Б, ет. 5, ап. 20 да
заплатят на „МОБИЛ ВЕС-БЛ“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес: гр. Дупница,
4
ж.к. „Дупница“ бл. 6, вх. А, ап. 4 общо сумата от 485 лева, представляваща разноски
по водене на делото във въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5