РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Монтана, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на осемнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20221600500002 по описа за 2022 година
Въззивното производство по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на К. Д.
срещу решението на РС Монтана от 05.11.2021г. , постановено по гр. дело № 2520/2020г. по
описа му, с което е отхвърлен като неоснователен предявения от него срещу С.С. иск по чл.
27 във връзка с чл. 33 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ за унищожаване
договор за доброволна делба, сключен на 21.05.2020г. относно поземлен имот с
идентификатор *по КККР на гр. *, одобрени 2006г. с площ 391 кв.м , ведно с намиращия се
в имота самостоятелен обект с идентификатор *, представляващ жилище, апартамент на две
нива ,състоящ се на първия етаж от кухня,дневна баня-тоалетна, а на втория етаж – две
спални , с прилежащо мазе и е осъден да заплати разноски .
Поддържа се в жалбата, че решението е неправилно , поради неправилна преценка
от страна на съда на състоянието на крайна нужда, въздействието на това състояние върху
решението му да сключи процесния договор, както и относно еквивалентността на
насрещните престации по договора с подробно изложени в тази насока съображения .
Изложени са доводи, че от събраните по делото доказателства е установено финансовото-
икономическо състояние на семейството му от 2018г. до датата на сделката, от което е
видно, че в резултат на една продължителна и непрекъснато задълбочаваща се тенденция
семейството е останало с крайно недостатъчни средства за издръжка и посрещане на
изискуемите си задължения, като особено фрапираща е била годината на сделката, в която
семейството е разчитало единствено на дохода на съпругата му, а до тогава на получените
от него заеми. При така установеното обективно състояние на нужда от средства е взето и
1
решението за сключване на оспорената сделка, който факт не е съобразен от съда. Като
неправилни са оспорени и изводите на съда за еквивалентност на насрещните престации,
обосновани с оспорено заключение относно пазарната стойност на имота и получена сума за
процесния имот 30 000 лева.
Иска се отмяна на решението и уважаване на предявения иск, ведно със законните
последици.
Въззиваемия С. С. с подаден в срок писмен отговор чрез пълномощника си адвокат
К.Б. оспорва жалбата като неоснователна с доводи за правилност обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване от надлежна страна с правен
интерес от обжалване на решението, отговарят на изискванията на чл. 260 от ГПК, поради
което е допустима за разглеждане .
Във въззивното производство е прието заключение по назначена от съда на
основание чл. 266,ал.3 ГПК съдебно-оценъчна експертиза .
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата , предвид правомощията си по чл. 269 от ГПК ,
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Предмет на въззивен контрол е изцяло постановеното от РС Монтана решение от
05.11.2021г. по гр. дело № 2520/2020г. , с което е отхвърлен като неоснователен предявения
от К.Д. срещу С.С. иск за унищожаване на сключен на 21.05.2020г. между страните договор
за доброволна делба на съсобствен недвижим имот -поземлен имот с идентификатор *по
КККР на гр. *, одобрени 2006г. с площ 391 кв.м , ведно с намиращия се в имота
самостоятелен обект с идентификатор *, представляващ жилище, апартамент на две нива
,състоящ се на първия етаж от кухня,дневна баня-тоалетна, а на втория етаж – две спални , с
прилежащо мазе , поради сключването му при крайна нужда и явно неизгодни условия за
ищеца, като ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 2
467. 92 лева.
Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено по конститутивен иск с
правно основание чл. 33,ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, определящ за
унищожаем договорът, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия.
За да постанови решението си първостепенният съд , след анализ на събраните по
делото доказателства, е приел , че по делото не е установено преди сключване на договора за
доброволно делба ищецът да е бил в състояние на крайна нужда, дефинирано като липса
или недостатъчност на парични средства за задоволяване на основни потребности, повлияло
върху вътрешната воля на лицето да сключи сделката, като е обсъдил и втората кумулативна
предпоставка –сключване на договора при явно неизгодни условия, приемайки, че не е
налице съществена нееквивалентност на престациите.
Разгледано по същество решението на МРС е и правилно.
Решението е постановено от първостепенния съд при правилно установена предвид
събраните по делото при спазване процесуалните правила фактическа обстановка със
2
съответното приложение на материалния закон, като направените фактическите и правни
изводи , съдържащи се мотивите изцяло се споделят от въззивния съд, към които препраща с
оглед предоставената му от чл. 272 от ГПК процесуална възможност.
По наведените от въззивника доводи МОС намира следното:
С въззивната жалба конкретни доводи относно приетата от съда фактическа
обстановка не са изложени, като се спори за правното й значение за установяване
предпоставките на чл. 33,ал.1 ЗЗД-извършване на волеизявлението под влияние на крайна
нужда за един от съконтрахентите и явно неизгодни условия за същия.
Относно състоянието на крайна нужда, като причина за сключване на договора за
доброволна делба на 21.05.2020г. :
В исковата молба от фактическа страна ищецът е навел обстоятелства, че в
значителни периоди преди сключване на договора за делба е бил без работа и доходи, чрез
които да осигурява издръжка на семейството и на себе си, поради което и се е наложило да
набавя парични средства чрез заеми от трети лица, с които е посрещал най-належащите свои
и на семейството си нужди. Преустановил е здравното си осигуряване. По някои от заемите
е изпадал в просрочие, поради което се е налагало да погасява просрочените задължения
чрез нови заеми, като през май 2020 г. е изпаднал в просрочие по всичките си кредитни
задължения. Поради това състояние е взел решение да осребри притежаваната от него 1/2
ид. ч. от процесния недвижим имот, в резултат на което е сключил с ответника договора за
доброволна делба от 21.05.2020 г. срещу сумата 11 000 лева, за което не е уведомил
съпругата си, въпреки, че семейството му е живяло в същото жилище почти 20 години.
Сумата от 11 000 лева е крайно ниска и не съответства на действителната стойност на
имота, който ответникът е обявил впоследствие за продажба на цена 105 000 лева.
Договорът е сключил поради състоянието си на крайна нужда, без което не би взел решение
за сключване на договор за делба, нито да го сключи при уговорените неблагоприятни за
него и семейството му условия.
От фактическа страна е установено е, че ищецът е прекратил трудовото си
правоотношение с ЧЕЗ Е.Б. ЕАД , считано от 01.07.2018г. по взаимно съгласие на страните ,
за което не е уведомил съпругата си към този момент –св. М. В.. За факта на оставането му
без работа тя разбрала през април 2019г. от познати, като до този момент семейството явно
не е изпитвало материални затруднения по задоволяване основните си потребности,
свидетелство за което е изтеглен от М. В.през април 2019г. стоков кредит за закупуване на
компютърна конфигурация на стойност 1230 лева, очевидно стока, която не е от първа
необходимост за оцеляване на семейството.
Според показанията на св. В. финансовото състояние на семейството, вероятно след
април 2019г. било тежко, като с нейната заплата на общински служител не можела да
покрива ежемесечните разходи за издръжка. К.не давал почти нищо или това което давал
било съвсем оскъдно. За да покрива всички ежемесечни сметки се принудила да тегли през
декември 2019г. кредит / доказателства за такъв в размер на 400 лева/ , както и да ползва
3
заем по сключена застраховка Живот / доказателства за изтеглени 396 лева /, юли 2019г.
подала документи за получаване на детски надбавки. Чувала от познати, че К. им дължи
пари, получавала обаждания от кредитни институции за негови просрочни задължения.
Изненадващо за нея К. в началото на май, след като би заминал на работа в Т.С.се върнал ,
за да й съобщи, че ще продаде дела си в имота, в който семейството живеело от сключване
на брака през 2001г. и в който дом самата свидетелка била вложила много средства и труд,
за да го подобри и поддържа, а след няколко дни й съобщил, че това вече е факт и имотът е
на С.. Установено е, че К.К. е участвал през март 2020г. в конкурс за заемане на длъжност
юрисконсулт в Т.С. ЕАД, който е спечелил предвид доказателства за сключен трудов
договор за неопределено време, по който е започнал работа на 08.06.2020г. , като още преди
сделката този факт е бил известен на ищеца и св. В., която установява в показанията си, че
К. е заминал за С. , за да започне работа преди 08.05.2020г. .
По делото липсват доказателства, които да установяват, че въпреки безработицата на
ищеца в различни периоди на 2019г. и 2020г. семейството не е успявало да покрива
ежедневните си нужди от храна , плащане на битови сметки и други такива, свързани с
основните им потребности за живот, като несъмнено е установено, че същите са покривани
от доходите на св. В., предвид данните са наличие на постоянна трудова заетост по трудов
договор и доходи извън трудовото й правоотношение в размер на 1500 лева през 2019г. и
1000 лева през 2020г. . Не са установени тежки обстоятелства , свързани със семейството на
ищеца, преди сключване на сделката, които да са оказали въздействие върху решението му
да прехвърли дела си от имота, като това свое намерение дори не е обсъдил със съпругата си
към този момент.
Относно твърденията за кредитна задлъжнялост на ищеца , съдът приема следното:
По делото са приложени от ищеца 7 договори за заем, сключени с физически лица в
периода август-декември 2019г. , които като частни диспозитивни документи имат само с
формална доказателствена сила по отношение на авторството на подписалите ги лица, но не
доказват нито фактите, които са предмет на направените изявления, нито датата на
съставянето им. Изрично са оспорени от насрещната страна , като доказателства в подкрепа
на съдържащите се в тях обстоятелства за предоставени реално на ищеца заеми в
посочените размери и на посочените дати не са представени по делото. Наличието на
предоставени от различни физически лица заеми на К.К. в посочените размери от 800 до
5000 лева по тези договори не съответства и на показанията на св. М.В., която установява,
че сама е осигурявал издръжката на семейството си в през 2019г. и 2020г. , като К. е
участвал с оскъдни средства, т.е ако действително е получавал заеми по тези договори, то
неустановено е по делото за какво е изразходвал средствата.
Относно договора за заем между ищеца и Ц.П. с посочена в него дата 01.12.2019г. за
сумата 4500 лева със срок за връщане 01.03.2020г. , предвид оспорване истинността му с
обжалваното решение е прието, че не е подписан от Ц. П., съответно е неистински , като е
изпратен на РП Монтана. От приложеното във въззивното производство постановление на
РП Монтана от 10.02.2022г. за отказ за образуване досъдебно производство е видно, че от
4
името на Ц. П., майка на М. В., подпис е положен от М.В., тъй като майка й била в друго
населено място, като М. В. е подписала и разписката от 21.05.2020г. за връщане на сумата
4500 лева. В показанията си св. В. не споменава , че през декември 2019г. майка й е дала в
заем на К. сума от 4500 лева, като е напълно нелогично и житейски неоправдано, ако
семейството на В. е имало необходимост от средства за издръжка, то майка й да дава тази
значителна по размер парична сума на К., а не на дъщеря си.
По отношение договора за заем от 02.03.2020г., сключен със свидетеля А.П.за сумата
4500 лева безспорно е установено, че е подписан от него, както и разписката от 22.05.2020г.
за връщане на сумата , но в показанията си свидетелят не установява тези факти.
Установява, че е давал в заем на К. суми от порядъка на 500 лева, 1500 лева през 2020г. , но
не си спомня нито кога и точно колко му е дал, нито кога му ги е върнал. Свидетелят живее
на съпружески начала със сестра на М. В. , несъмнено е заинтересован от изход на спора в
полза на ищеца и доколкото показанията му не са конкретни относно дадената в заем сума
от 4500 лева, то не се установява факта на получаването й от ищеца.
Приложените от страна на ищеца в заверени копия договор за паричен заем № *от
31.10.2019 г. и договор за потребителски кредит, тип кредитна линия №*от 26.03.2020г. са
оспорени от ответника, като първостепенният съд е задължил ищеца на основание чл. 183
ГПК да представи оригиналите на същите с указание, че при непредставянето им ще бъдат
изключени от доказателствата по делото. Това задължение не е изпълнено от ищеца , поради
което и на основание чл. 183,ал. 1 ГПК преписите не представляват доказателства по делото
и не подлежат на обсъждане.
Ищецът е представил по делото три разписки от 21.05.2020г. и от една от
22.05.2020г. за погасени вноски по кредити в общ размер 3555 лева , както и за внесени на
27.05.2020г. здравни вноски в размер на 438 лева, като може да се предположи, че към
датата на сделката тези му задължения са били изискуеми. Сумата от 3555 лева като
кредитна задлъжнялост на ищеца обаче не е в такъв размер, че да налага извод, че е бил в
невъзможност да я погаси с други средства, включително и със заеми от свои близки , като
например от св. А.П. или майката на М. В. , или пък чрез продажбата на други свои вещи –
декларирани пред НАП като собствени земя и сграда в с. *или индивидуално
притежаваното МПС –лек автомобил *. Имал е и знанието, че ще получава трудови доходи
от предстоящата му работа в Т. С.ЕАД. Договорите , по които са били поети тези
задължения не са приложени по делото, съответно не е установен нито срокът за
погасяването им, нито наличието на обезпечения с оглед преценка състоянието на крайна
нужда.
Следва да се отбележи също така , че в показанията си св. М.В.установява, че по
време на брака си с ищеца семейството е обитавало процесния имот, като средствата за
поддържането и подобряването му е влагала единствено тя – теглила е кредити, наемала
майстори, „състоянието в което се продаде къщата на С. е това, което е подобрено от мен“ ,
„аз вложих много средства за покрив, за изливане, за дворното пространство,мебелите и
обзавеждането са купени с мои средства“, от които показания остава открит въпроса бил ли
5
е К. загрижен за благополучието на семейството си и смятал ли е този имот за свой дом.
Намерението да прехвърли притежаваната от него по наследство от родителите си идеална
част не е обсъдил със съпругата си към този момент, сам е поискал да се разпореди с нея,
към момента на сделката не е живял в имота, тъй като е започвал работа в *, като
споразумение за предаване на владението ответникът е сключил с М. В. Видно от
доказателствата за участие на ищеца в конкурси и по обяви за работа интересът му е бил да
си намери работа в населено място извън *, където е живяло семейството. Само няколко
месеца след сделката съпрузите са се развели, като ищецът се е установил трайно в гр.*,
видно от посочения адрес в исковата молба, подадена на 04.11.2020г. .
Всички тези обстоятелства, преценени и с оглед липсата на установено тежко
материално състояние на семейството му с недостиг на средства за задоволяване на основни
потребности и липсата на установена значителна кредитна задлъжнялост на ищеца водят до
извод, че по делото не е установено от страна на ищеца при условията на главно и пълно
доказване наличието на състояние на крайна нужда, повлияло му като единствена причина
да вземе решение за сключване на договора за доброволна делба, съответно не е установена
една от задължителните кумулативно дадени материалноправни предпоставки за уважаване
на иска с правно основание чл. 33 ЗЗД, поради което и същият като неоснователен правилно
е отхвърлен от първостепенния съд с обжалваното решение .
По довода във въззивната жалба относно еквивалентността на насрещните престации
, съдът приема следното:
Доколкото по делото не е установено състояние на крайна нужда към датата на
сделката , то размерът на цената , получена от ищеца като парично уравнение е без значение
за обвързващата сила на договора за доброволна делба.
Следва да се отчете и факта, че договорът не представлява чиста продажба, а се
доближава по своята правна характеристика до спогодбата, уредена в чл. 365 ЗЗД. С него
съсобствениците на един имот доброволно уреждат един възможен спор помежду си като
правят взаимни отстъпки, съответно пазарната стойност на имота не е определяща за
установяване налице ли е съществена нееквивалентност на престациите. Следва да се има
предвид родствената връзка между страните, в случая С. е племенник на ищеца, син на
негова починала сестра , факта, че съсобствения имот за дълъг период от време е ползван
единствено от ищеца, факта, че в самия договор страните са посочили, че ищецът е получил
други вещи от наследствената маса . Всички тези обстоятелства предвид характера на
договора за доброволна делба , свободата страните сами да определят съдържанието на
договора / 9 ЗЗД/, както и установените по делото обстоятелства , че общата цена получена
от ищеца и съпругата му М. В. е 30 000 лева при пазарна стойност в размер на 83 700 лева за
целия имот / 41850 лева за идеалната част на ищеца/ , определена единствено по метода на
пазарните аналози, установена от приетото във въззивното производство заключение, не
установява съществена нееквивалентност на престациите . Сумата от 30 000 лева, получена
от ищеца включва получените от него на 11.05.2020г. от бащата на ответника сума в размер
на 6000 лева за планираната към този момент продажна на имота на това лице , която безрно
6
е усвено по делото, че е е върната и касае процения имота., сумата 11 000 лева по договора
за делба, както и сумата 13000 лева получена от М.В. въз основа на споразумение от
04.08.2020г. със С.за подобренията в имота. Какви конкретно подобрения страните са взели
предвид при сключване на това споразумение по делото не е установено, но несъмнено са
такива, които не могат да бъдат отстранени без повреждане на имота, довели са до
увеличаване пазарната му стойност и взети предвид от вещото лице при определяне на тази
стойност. Безспорно е, че сумата от 13000 лева е свързана със сключения договор за
доброволна делба, плащането й е условие за предаване на владението му , като е получена
от съпругата на ищеца към този момент М. В. и представлява престация по договора за
делба , която следва да се съобрази при преценката за еквивалентността на престациите.
При тези обстоятелства получената от ищеца сума в размер на 30 000 лева като
парично уравнение на дела му относно недвижимия имот, предмет на договора за
доброволна делба, при пазарна стойност на този дял 41 850 лева не установява съществена
нееквивалентност на престациите , съотвено сключване на договора при явно неизгодни
условия, поради което не е установена и втората кумулативно дадена предпоставка за
основателност на предявения иск .
Предвид гореизложеното жалбата се явява неоснователна , а обжалваното решение на
РС Монтана правилно, поради което и следва да бъде потвърдено .
Предвид изхода на спора, изричното искане на въззиваемия С.В. за присъждане на
разноски, то следва да му се присъдят направените такива за въззивното производство в
размер на 2200 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 20.12.2021г..
Данъчната оценка на имота, предмет на оспорения договор е 21894 лева, съответно
цената иска , определена по реда на чл. 69,ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 ГПК е 10947 лева,
спорът е граждански, поради което и настоящето решение подлежи на касационно
обжалване.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжен съд – Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд Монтана от 05.11..2021г. постановено
по гр.д. № 2520/2020г. , КАТО ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА К. Д. да заплати на С.С. сумата 2200 лева въззивни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 280 и сл. от ГПК
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните .
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8