РЕШЕНИЕ
№ 340
гр. П., 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20221230100428 по описа за 2022 година
Производството е по предявени обективно (кумулативно) съединени осъдителни искове с
правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД – за плащане наемната цена за ползването на конкретна
вещ и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за присъждане на мораторна лихва.
Образувано е по искова молба на „М.“ ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление
с. М., общ. П., Главен път Е 79 № 1, представлявано от С.И.М., чрез адв. П. К. от АК-
Благоевград, със съдебен адрес гр. П., ул. А. № 6, срещу „Х.“ ЕООД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление с. М., Индустриална зона „М.“, общ. П., представлявано от
Н.Г.Л..
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за наем от 30.10.2015 г., по силата на
който ищцовото дружество, в качеството на наемодател е предоставило на ответното
дружество, в качеството на наемател, собствения си недвижим имот, находящ се в с. М.,
общ. П., който имот, съгласно Анекс № 4/14.12.2016 г. към договора, представлява част от
склад за промишлени стоки № 4 с обща площ от 1825 /хиляда осемстотин двадесет и пет/
квадратни метра, находящ се в имот УПИ XVII, квартал 40, по плана на село М.. Страните
договорили месечна наемна цена от 3285 евро, или левовата равностойност по курса на БНБ
към момента на заплащане, без включен ДДС, която следвало да се заплаща от наемателя на
наемодателя по банкова сметка от първо до десето число на месеца, за който се дължи срещу
надлежно издадени фактури.
Навежда се, че въпреки непрекъсваното ползване на наетия обект от страна на ответника
1
/включително и към момента на депозиране на исковата молба в съда/ и връчените му
фактури за заплащане на наемната цена за съответните месеци, ответното дружество не е
заплатило изцяло наемната цена на предоставения за ползване имот за съответните месеци.
Твърди се, че незаплатената наемна цена по договора за наем е формирана от сбора на:
4262,80 лв. с вкл. ДДС – неплатен остатък, дължим за месец февруари 2020 г. по фактура №
**********/04.02.2020 г. на обща стойност от 7709,88 лв. с вкл. ДДС; 4973,81 лв. с вкл. ДДС
– неплатен остатък, дължим за месец октомври 2020 г. по фактура № **********/01.10.2020
г. на обща стойност от 7709.88 лв. с вкл. ДДС; 11 лв. – неплатен остатък, дължим за месец
декември 2021 г. по фактура № **********/06.12.2021 г. на обща стойност от 7709.88 лв. с
вкл. ДДС; и 7709,88 лв. – неплатена наемна цена, дължима за месец януари 2022 г. по
фактура № **********/04.01.2022 г. Въпреки изпратената до ответното дружество покана за
доброволно изпълнение, последното не е изпълнило задължението си по договора за наем,
представляващо главница по горепосочените фактури, поради което остатъкът от наемната
цена не е платена.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество
„Х.“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление с. М., Индустриална зона „М.“,
общ. П., представлявано от Н.Г.Л., да заплати на „М.“ ООД, ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление с. М., общ. П., Главен път Е 79 № 1, представлявано от С.И.М. сумата
от 16 957,49 /шестнадесет хиляди деветстотин петдесет и седем лева и четиридесет и девет
стотинки/ лева, представляваща дължима сума по договор за наем от 30.10.2015 г., сключен
между „М.“ ООД и „Х.“ ЕООД, и издадени във връзка с него фактури, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски, както и разноските
направени по ч.гр.д. № 340/2022 г. по описа на РС-П., въз основа на което е издадена
обезпечителна заповед за обезпечаване на иска по настоящото производство.
В законоустановения срок ответното дружество, чрез надлежно упълномощен пълномощник
депозира отговор, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на така
предявения иск.
Не оспорва обстоятелството, че между страните има валидно облигационно отношение –
сключен договор за наем на 30.10.2015 г., по силата на който на ответното дружество е
предоставен за временно и възмездно ползване недвижим имот собственост на ищцовото
дружество. Не оспорва обекта на наемното отношение – част от склад за промишлени стоки
№ 4, находящ се в УПИ XVII, квартал 40, по плана на село М. с обща площ от 1825 /хиляда
осемстотин двадесет и пет/ квадратни метра, както и размера на наемната цена – 3 284 евро,
без вкл. ДДС или левовата равностойност по курса на БНБ към момента на плащане на
наемната вноска. Не оспорва и обстоятелството, че ответното дружество ползва
предоставеното му под наем помещение за осъществяване на дейността си.
Оспорва обаче твърденията на ищцовото дружество, за наличието на каквито и да било
неизпълнени задължения по цитирания договор за наем, включително за неплатени наемни
вноски, като се твърди, че ответното дружество не дължи сумите по посочените от ищеца
2
фактури. Също за правилното и точното записване в съответните счетоводни книги на
ищцовото дружество по отношение на плащанията от страна на ответното дружество
касателно заплащане на дължимия месечен наем, както и съответните консумативи за
наетия обект.
Твърди, че ищцовото дружество е получило от ответното такова недължимо заплатени суми
за използвана ел. енергия и вода за периода от 01.01.2019 г. до 01.04.2022 г., като в тази
връзка прави възражение за прихващане на сума в размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/
лева, представляваща сбор от 52 /петдесет и две/ надплатени от ответното дружество и
недължимо получени от ищцовото такова суми в размер на по 481 /четиристотин осемдесет
и един/ лева месечно, от които 440 /четиристотин и четиридесет/ лева за ел. енергия и 41
/четиридесет и един/ лева за вода и ВиК услуги. Твърди, че ищцовото дружество дължи на
ответното дружество получените от първото без основание компенсации, дължими за
периода от 01.10.2021 г. до 01.07.2022 г., съгласно Програма за компенсиране на небитовите
крайни клиенти на ел. енергия, което компенсиране се е следвало на ответното дружество,
като небитов бизнес абонат, чиято ел. енергия се отчита и отразява по партида на ищцовото
дружество, като в тази връзка прави възражение за прихващане на сума в размер на 20 000
/двадесет хиляди/ лева. Твърди, че в периода от 30.10.2015 г. до момента на подаване на
отговора на исковата молба, в наетия обект – собственост на ищцовото дружество, са
направени подобрения от страна на ответното дружество, като прави възражение за
прихващане за заплащане на всички направени от ответното дружество подобрения в размер
на 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на депозиране на отговора на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
С молба, представена в съдебно заседание, проведено на 06.06.2023 г. и съобразно приетите
по делото експертни заключения по назначените съдебни експертизи, ответното дружество
конкретизира по размер направените възражения за прихващане срещу ищцовото дружество
в следния смисъл: стойността/възстановителната стойност на всички направени от „Х.“
ЕООД подобрения в размер на 144 582 лв., от които подобрения - 133 926 лв. подобрения за
изградените в наетия обект двуетажна офис постройка с размери 16.80 м./6.30 м. и ЗП от 106
кв.м., както и сключена до нея едноетажна постройка със ЗП от 21 кв.м., представляващи
офисна част, подробно описани в експертното заключение на инж. П. Т., прието в съдебно
заседание на 24.01.2023 г., а сума в размер на 10 656 лв. - стойност на меден ел. кабел с
гумена обвивка и дължина 55 м, от която сума от 8 525 лв. стойност на кабела и 2 131 лв.
доставка и монтаж на кабела, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на отговора на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 6 373,85
лв. дължими компенсации на ответното дружество, като краен потребител на ел. енергия за
небитови нужди за периода от 01.01.2019 г. до 01.04.2022 г., ведно с дължимата законна
лихва, считано от 01.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа изложените в исковата молба съображения за основателност
на исковете. Моли за уважаване на предявената искова претенция и оставяне без уважение,
3
като неоснователно, възражението за прихващане от ответната страна. Претендира
сторените по делото разноски. Депозира писмена защита, в която анализира събраните в
хода на производството доказателства и навежда допълнителни съображения за
основателността на твърденията си.
Ответното дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител,
който поддържа възраженията наведени с отговора на исковата молба, като моли за
отхвърляне на депозирания иск и за уважаване на направеното възражение за прихващане.
Претендира разноски.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, изслушани са и са приети
заключенията на вещите лица по назначените съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертизи.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното с исковата молба заверено копие на Договор за наем, сключен на
30.10.2015 г. между контрагентите „М.“ ООД и „Х.“ ЕООД, е съществувала и облигационна
обвързаност.
Съгласно посочения договор ищцовото дружество, в качеството на наемодател, е
предоставило на ответното ЮЛ, в качеството на наемател, собствения си недвижим имот,
находящ се в с. М., общ. П., който имот, съгласно Анекс № 4/14.12.2016 г. към договора,
представлява част от склад за промишлени стоки № 4 с обща площ от 1825 /хиляда
осемстотин двадесет и пет/ квадратни метра, находящ се в имот УПИ XVII, квартал 40, по
плана на село М..
Страните договорили, че срокът на договора ще бъде десет години, считано от 01.03.2016 г.,
съгласно Анекс № 2 от 17.06.2016 г. към договора, месечна наемна цена от 3285 евро или
левовата равностойност по курса на БНБ към момента на заплащане, без включен ДДС,
съгласно Анекс № 4 от 14.12.2016 г. към договора, която следва да се заплаща от наемателя
на наемодателя по банкова сметка от първо до десето число на месеца, за който се дължи
срещу надлежно издадени фактури.
С договора за наем страните уговорили още, че наемодателят е длъжен да осигури за обекта
вода, канализация и електричество, съобразно наличните за имота мощности до границите
на наетия имот (т.4.1.3. от договора), да изгради конструкция за офис помещение на два
етажа със следните размери 6 м / 18 м (т.4.1.4. от договора), да изгради конструкция за
кранов път (т.4.1.5. от договора), да предостави на наемателя мостов кран, разположен в
средната част на халето (т.4.1.6. от договора), като наемодателят има право да получава
наемната цена в договорените размери и срок (т.4.2.1. от договора), както и да прекрати
договора при настъпване на условията за това (т.4.2.2. от договора).
Наемателят се е задължил да плаща наемната цена по начин и в срокове, посочени в
договора (т.4.3.2. от договора), да заплаща всички консумативни разходи, свързани с
обикновеното ползване на имота, включително телефон, ел. ток, ТВ, интернет и др.,
4
съгласно отчетените с индивидуални измервателни средства показатели (т.4.3.4. от
договора), като наемателят има право да извършва подобрения и преустройства в наетия
имот само с писменото съгласие на наемодателя, извършените от наемателя промени и
подобрения са за негова сметка и остават безвъзмездно в полза на наемодателя след
прекратяване на договора, независимо дали прекратяването е преди изтичане на срока или
предсрочно и независимо по чия вина (т.4.4.2. от договора).
Към исковата молба са представени заверени копия на фактури издадени от ищцовото
дружество, с посочен получател ответното такова, с дата на данъчното събитие датата на
издаване на съответната фактура:
фактура № ********** от 04.02.2020 г. на стойност 7 709,88 лв. с вкл. ДДС, с посочено
основание наем, съгл. договор - за м.02/2020 г.;
фактура № ********** от 01.10.2020 г. на стойност 7 709,88 лв. с вкл. ДДС, с посочено
основание наем, съгл. договор - за м.10/2020 г.;
фактура № ********** от 06.12.2021 г. на стойност 7 709,88 лв. с вкл. ДДС, с посочено
основание наем, съгл. договор - за м.12/2021 г.; и
фактура № ********** от 04.01.2022 г. на стойност 7 709,88 лв. с вкл. ДДС, с посочено
основание наем, съгл. договор - за м.01/2022 г.
В Извлечение от счетоводните регистри на сметка 411 /клиенти/, партида „Х.“ ЕООД към
09.03.2022 г., издадено от „М.“ ООД, е обективирано задължението на дружеството-клиент
по договор за наем, с отбелязване, че:
по фактура № **********/04.02.2020 г. (наем за м.02/2020 г.) е платена сума от 3 447,08 лв.,
с остатък за плащане - 4 262,80 лв.;
по фактура № **********/01.10.2020 г. (наем за м.10/2020 г.) е платена сума от 2 736,07 лв.,
с остатък за плащане - 4 973,81 лв.;
по фактура № **********/09.11.2020 г. (ДИ-консумативи) е платена сума от 0,00 лв., с
остатък за плащане – 1 734,32 лв.;
по фактура № **********/27.04.2021 г. (ДИ-консумативи) е платена сума от 0,00 лв., с
остатък за плащане – 234,70 лв.;
по фактура № **********/15.10.2021 г. (ДИ-консумативи) е платена сума от 0,00 лв., с
остатък за плащане – 135,26 лв.;
по фактура № **********/06.12.2021 г. (наем за м.12/2021 г.) е платена сума от 7 698,88 лв.,
с остатък за плащане - 11,00 лв.;
по фактура № **********/04.01.2022 г. (наем за м.01/2022 г.) е платена сума от 0,00 лв., с
остатък за плащане - 7 709,88 лв.
По делото са представени и заверени копия на фактури и дебитни известия, издадени от
ищцовото дружество, с посочен получател ответното такова, с дата на данъчното събитие
датата на издаване на съответния счетоводен документ, а именно:
5
фактура № ********** от 03.01.2017 г. на стойност 7 709,88 лв. с вкл. ДДС, с посочено
основание наем, съгл. договор - за м.01/2017 г.;
фактура № ********** от 02.07.2020 г. на стойност 7 709,88 лв. с вкл. ДДС, с посочено
основание наем, съгл. договор - за м.07/2020 г.;
фактура № ********** от 01.10.2020 г. на стойност 7 709,88 лв. с вкл. ДДС, с посочено
основание наем, съгл. договор - за м.10/2020 г. (приложено копие и към исковата молба);
фактура № ********** от 01.10.2021 г. на стойност 7 709,88 лв. с вкл. ДДС, с посочено
основание наем, съгл. договор - за м.10/2021 г.;
фактура № ********** от 03.08.2020 г. на стойност 7 709,88 лв. с вкл. ДДС, с посочено
основание наем, съгл. договор за м.08/2020 г.;
фактура № ********** от 06.12.2021 г. на стойност 7 709,88 лв. с вкл. ДДС, с посочено
основание наем, съгл. договор - за м.12/2021 г. (приложено копие и към исковата молба);
фактура № ********** от 02.05.2019 г. на стойност 7 709,88 лв. с вкл. ДДС, с посочено
основание наем, съгл. договор - за м.05/2019 г.;
фактура № ********** от 02.01.2020 г. на стойност 7 709,88 лв. с вкл. ДДС, с посочено
основание наем, съгл. договор - за м.01/2020 г.;
дебитно известие № ********** от 03.04.2020 г. към фактура № **********/04.02.2020 г. на
стойност 1 313,76 лв. с вкл. ДДС, с посочено основание наемна услуга-консумативи;
дебитно известие № ********** от 05.08.2020 г. на стойност 1 294,16 лв. с вкл. ДДС, с
посочено основание наемна услуга-консумативи;
дебитно известие № ********** от 09.12.2021 г. към фактура № **********/02.11.2021 г. на
стойност 3 808,00 лв. с вкл. ДДС, с посочено основание наемна услуга-консумативи;
дебитно известие № ********** от 06.10.2020 г. към фактура № **********/02.09.2020 г. на
стойност 1 379,56 лв. с вкл. ДДС, с посочено основание наемна услуга-консумативи;
дебитно известие № ********** от 11.01.2022 г. към фактура № **********/09.12.2021 г. на
стойност 3 955,50 лв. с вкл. ДДС, с посочено основание наемна услуга-консумативи;
дебитно известие № ********** от 04.07.2019 г. към фактура № **********/04.06.2019 г. на
стойност 766,92 лв. с вкл. ДДС, с посочено основание наемна услуга-консумативи;
дебитно известие № ********** от 04.12.2019 г. към фактура № **********/07.11.2019 г. на
стойност 940,78 лв. с вкл. ДДС, с посочено основание наемна услуга-консумативи;
дебитно известие № ********** от 03.05.2019 г. към фактура № **********/01.04.2019 г. на
стойност 553,00 лв. с вкл. ДДС, с посочено основание наемна услуга-консумативи.
Към доказателствения материал по делото са приложени заверени копия на фактура №
00059 от 02.03.2016 г., ведно с легализиран превод от английски език, фактура №
********** от 03.02.2016 г., фактура № ********** от 24.08.2016 г., фактура от 15.11.2016
г., фактура № ********** от 14.11.2016 г., фактура № ********** от 07.11.2016 г., фактура
№ ********** от 07.11.2016 г., фактура № 20000003003 от 22.05.2015 г., фактура №
6
********** от 27.07.2015 г., фактура № ********** от 06.10.2015 г., фактура № **********
от 28.12.2015 г., фактура № ********** от 07.11.2016 г., обективиращи доставката на
строителни стоки и услуги, както и на санитарни стоки от различни доставчици до
ищцовото дружество.
Приложени са и заверени копия на фактура № 250 от 30.01.2016 г., фактура № 482 от
19.01.2016 г., фактура № 21 от 01.02.2016 г., ведно с преводи на български от гръцки и
английски език, обективиращи доставката на строителни стоки и услуги, както и на врати,
кухненско обзавеждане и санитарни стоки от различни доставчици до ответното дружество.
Представено е и заверено копие на фактура № 92 от 04.05.2015 г., ведно с превод на
български от английски език, обектвираща доставката до ответното дружество на: Струг
CNC Victor V-Turn 26 сериен № 1689 на стойност 9 600,00 евро и Захранващ кабел NYY
3х185 + 120 на стойност 5 400,00 евро (единична цена 90,00 евро, количество 60).
В хода на процеса е представено заверено копие от Сигнал от С.М., в качеството на
управител на „М.“ ООД, против Н.Г.Л., като управител и едноличен собственик на капитала
на „Х.“ ЕООД, с който Началникът на РУ на МВР гр. П. е сезиран с оплакване за увреждане
на част от имуществото на „М.“ ООД.
В сигнала е посочено, че по силата на сключен между двете дружества договор за наем, „М.“
ООД, в качеството на наемодател, е предоставило на „Х.“ ЕООД, в качеството на наемател,
недвижим имот, представляващ Част от Склад за промишлени стоки № 4 с обща площ от
1825 (хиляда осемстотин двадесет и пет) квадратни метра, находящ се в имот УПИ XVII, кв.
40, по плана на с. М..
Поради неизпълнение на договорните задължения от страна на наемателя, с нарочно
уведомление последният е уведомен, че договорът за наем се прекратява след изтичането на
двадесет дни, считано от датата на връчване на уведомлението - 12.07.2022 г., след
изтичането на който срок следва да предаде владението на имота на собственика, като в
противен случай собственика ще възстанови владението си върху имота по реда на точка 6.2
от Договора за наем. След изтичането на дадения срок и съответно прекратяването на
договора, на 02.08.2022 г. до дружеството-наемател е отправено ново уведомление с покана
да предаде имота, като поради невъзможност от страна на наемателя и след проведени
преговори с управителя на дружеството, е постигната устна договорка да се предостави
допълнителен срок за това от 10 дни. На 12.08.2022 г., след изтичането на допълнителния
срок, дружеството-наемател отново не предало наемния обект, тъй като не било изнесено
цялото оборудване, поради което служители на „М.“ ООД, съгласно точка 6.2. от Договора
за наем, предприели действия за ограничаване достъпа до имота, като сменили ключалките
на входните врати на помещението, като същевременно управителят и служителите на „Х.“
ЕООД били уведомени, че изнасянето на останалата част от собствеността на дружеството
ще бъде осъществено само в присъствието на представител на собственика на имота.
Освобождаването на наетото помещение продължило и след края на работния ден, в
присъствието на служител на наемодателя, като възползвайки се от моментното отклонение
на служителя от прякото наблюдение на освобождаването на склада, на 12.08.2022 г., около
7
22,00 часа, служители на „Х.“ ЕООД демонтирали електрическото табло в Склад за
промишлени стоки № 4, находящ се в имот УПИ XVII, квартал 40, по плана на с. М.,
собственост на „М.“ ООД. Захванали захранващия кабел на таблото, модел СВТ 4 x 240 –
меден, за кран на фирма „Подем-Григоров“ ЕООД, гр. Сандански и упражнявайки му сила в
опит да го измъкнат и вземат с тях, повлекли главното електроразпределително табло,
намиращо се в съседната сграда. Тъй като кабела, като част от електрическата система в
индустриалната зона, е свързан в другия край също за табло, таблото паднало, счупило се и
прекъснало електрозахранването на две от съседните сгради, било прекъснато и
захранването на фотоволтаичната централа, разположена на покрива на една от засегнатите
сгради. След нанесената повреда три от обектите, собственост на „М.“ ООД останали без
електрическо захранване, като два от тях се ползвали от наематели.
Представено е и заверено копие от Жалба с вх. № 8350 от 07.09.2022 г. по описа на РП-
Благоевград от „Х.“ ЕООД, в която е изложено, че на 30.10.2015 г. между „М.“ ООД, в
качеството на наемодател, и „Х.“ ЕООД, в качеството на наемател, е сключен договор за
наем, като са посочени и съответни уговорки постигнати между страните. В жалбата е
наведено, че наемодателят не е изпълнил задълженията си по договора касателно
изграждане на конструкция за офис помещение на два етажа, изграждане конструкция за
кранов път и предоставяне на мостов кран, поради което дружеството „Х.“ ЕООД изградило
и реализирало конструкция за офис помещение на два етажа с посочените в договора
размери и оборудвало същото помещение до степен на реално ползване - с помещения за
почивка, офис, тоалетна, баня, стълбище за достъп до втория етаж за помещенията,
разположени на това ниво, остъкляването им с дограма и стъклопакет. Посочено е още, че
на 12.08.2022 г. дружеството-наемател преустановило ползването на наетия склад, без да му
била предоставена възможност да премахне направените подобрения, нито му била
заплатена тяхната стойност, като се твърди, че същите не са подобрения и преустройства по
смисъла на т.4.4.2. от договора за наем. Жалбоподателят излага, че на 12.08.2022 г. от
помещението бил издаден монтираният от дружеството мостов кран, но в обекта останали
захранващ кабел с дължина 70 м на стойност 6 000 евро, изградените офиси на два етажа, за
които дружеството-наемател вложило 35 000 евро и изграденият кранов път. Без правно
основание бил задържан депозит в размер на 3 600 евро, определен след приспадане на 1
400 евро, съгласно уговореното с Анекс № 3 от 23.08.2016 г. към договора за наем. Твърди
се, че са налице данни за разпореждане с имущество, собственост на наемателя в полза на
наемодателя и/или трето лице.
За изясняване на фактическата обстановка по делото, в качество на свидетели, са разпитани
лицата И.О.М.-В., Й.И.С., Г.З.М. и А.Д.М..
Свид. М.-В. установява, че от м. септември 2012 г. е назначена на длъжност „оперативен
счетоводител“ в „М.“ ООД, като в трудовите й задължения се включвало и подписване на
договори с наематели и проследяване на плащането. Твърди, че тя изготвяла фактурите
относно наемните отношения между страните, като до м. ноември - декември 2021 г.
фактурите били представяни в офиса на ответното дружество с подпис от страна на
8
управителя или на служител на фирмата, които фактури следвало да се заплащат от първо до
десето число на месеца. Свидетелката твърди, че никога не е получавала възражение от
страна на ответното дружество относно издадена от ищеца фактура спрямо него. Установява
още, че когато има плащане от страна на наемателя, ако последният е посочил конкретна
фактура, то платената конкретна фактура се затваря, а когато наемателят не е посочил
основанието и е пуснал банкова сметка се затваря/се погасява най-старото задължение,
както е по Закона за счетоводството.
Навежда, че при напускането на халето от страна на ответното дружество, ищцовото такова,
в качеството на наемодател, е спазило процедурата по уведомяване на наемателя, отправено
е предизвестие за прекратяване на договора и последващо за освобождаване на
помещението.
Изнася, че при освобождаване на халето, последното било изцяло компрометирано, поради
нанесени вътре в халето щети - компрометиран високоволтов кабел, който се наложило да
бъде ремонтиран от ищцовото дружество, като имало и подаден сигнал към полицията,
демонтирани/изнесени от страна на наемателя част от вратите на офис помещение,
демонтиран телфер, демонтирани стенни панели от офис сградата, оформящи помещението,
в резултат на което на първи етаж останала една част гола конструкция. Изразява
становище, че наемателят приел вещите за своя собственост и ги демонтирал, въпреки
предупрежденията от страна на служители на наемодателя, че при освобождаването няма
право да демонтира нищо. Сочи, че след отправена покана към ответното дружество за
съставяне на приемо-предавателен протокол при освобождаване на наетото помещение,
последното не отговорило, като протоколът бил съставен от свидетелката в присъствието на
двама нейни колеги. Уточнява, че нямало съставен протокол за въвод при приемане на
помещението от управителя на ответното дружество, тъй като последният не пожелал да
подпише такъв документ.
Касателно процеса на засичане на ел. енергия установява, че същото се извършвало между
първо и трето число, от служители на двете дружества, които засичали с контролни
електромери, като данните били налични и при двете страни, т.е. всеки имал информация за
изразходваното количество ел. енергия, след което на база данните се фактурирало дебитно
известие към фактурата от предходен месец, т.е. ел. енергията, изразходвана от ответното
дружество-наемател се префактурирала като дебитно известие.
Излага също, че „М.“ ООД е получавало подпомагане за ползване на ел. енергия,
включително и за ползваната от „Х.“ ЕООД енергия, като навежда, че през м. март или
април на управителя на ответното дружество е изпратена справка за компенсациите, които
следва да му бъдат възстановени, който момент съвпаднал с пораждане на спора за
задълженията на ответното дружество.
Твърди, че в счетоводството на ищцовото дружество има налични счетоводни фактури и
разписки, от които се установява закупуването на материали за изграждане на офис
помещението, както и че има фактура за високоволтовия кабел, който бил подменен.
9
Свид. С. посочва, че работил в ответното дружество от 2014 – 2015 г., когато било правено
халето на „М.“ ООД, без да установява други релевантни за делото факти.
Свид. М. установява, че е работник в ответното дружество от 2017 г., както и че от стари
работници на дружеството разбрал, че работниците на „Х.“ ЕООД направили доста от
нещата в наетото от „М.“ ООД хале, изградили офиси, донесли машините. Изнася, че в
процесното хале има една малка стая с алуминиева дограма и с няколко панела и офис за
брата на управителя на ответното дружество, както и офис сграда на два етажа,
представляваща заградено с панели помещение, което отдолу е цяло, с баня и тоалетна, и
отгоре на втори етаж има един-два офиса и кухня, като във всеки един офис има баня и
тоалетна.
Последователно описва, че започнали да изнасят от офис сградата бюрата и шкафовете,
демонтирали вратите с касите, като оставили кухнята, не били разбивани банята и
тоалетната, нито били сваляни душ батерии. За да извадят останалото в малкото помещение
(като офис) бюро, свалили два от панелите, като в този момент пазачът на ищцовото
дружество ги видял, като му обяснили причината за демонтиране на панелите, както и на
дошлите впоследствие полицейски служители. Изнася, че не били „тръгнали“ да развалят
нищо, като същевременно твърди, че по принцип трябвало да се свалят и панелите, но след
като дошли полицаите и работниците на наемодателя, не свалили нищо. Установява още, че
не знае дали е имало уговорка за премахване на кабел в халето, демонтиран бил един кран,
за който знаел, че е докаран на три части и монтиран на място от управителя на ответното
дружество.
Свид. М. излага, че работи с ответното дружество от четири години (считано от 06.06.2023 г.
- датата на провеждане на с.з., в което са разпитани свидетелите), като по време на
отпуската си през 2017 г. отишъл на място - в наето от гръцкия гражданин от „М.“ ООД
хале в с. М.. На място установил хале затворено с врати, на бетон, в което имало няколко
машини, нямало ток, нямало офиси, само желязната конструкция на офисите, които били на
два етажа, като бил отлят бетона на второто ниво и имало метална стълба за качване на
втория етаж, нямало преградни врати. Управителят на ответното дружество му казал, че той
ще си прави офисите, че няма време да чака, както и че си купил материалите, включително
и кран, и си направил инсталацията за тока, и всичко било за негова сметка. Когато започнал
работа в ответното дружество през 2018 г. офис сградата била вече изградена и завършена,
работил цехът и имало работници.
Свидетелят установява, че когато се наложило да се освободи обектът, първо искали да
свалят панелите на стаята където обядвали, намираща се на първи етаж, заедно с офисите,
когато дошли работниците на ищцовото дружество, заедно със сина на управителя, адвокат
и полиция, при което спрели демонтажа. Твърди, че управителят на ответното дружество му
казал, че имало уговорка да си вземат подпътния кран и захранващия кабел, но си взели
единствено подпътния кран, тъй като не им позволили да си вземат и кабела.
М. твърди, че чрез него не са отправяни уведомления до ищцовото дружество за извършвани
подобрения, както и че дори да са извършвани някакви подобрения, не са уведомявали за
10
това ищцовото дружество-наемодател.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-техническа експертиза и от
разпита на изготвилото я вещо лице, се установява, че процесния договор за наем е сключен
за 2 халета /кораба/ от целия склад от 3 халета /кораба/, като наетото помещение,
индивидуализирано като Част от Склад за промишлени стоки № 4, находящ се в имот УПИ
XVII, кв. 40, по плана на с. М., с обща площ от 1825 кв.м., съгласно Анекс № 4 от 14.12.2016
г. към Договор за наем от 30.10.2015 г., представлява източният и централният кораб от
трикорабния промишлен склад, представляващ Промишлен склад № 4 в имот УПИ XVII, кв.
40, по плана на с. М., целия с площ от 2940,68 кв.м.
Констатирано е от вещото лице, че към момента на изготвяне на експертното заключение,
базирано на извършения на 06.01.2023 г. оглед на място, в двете халета на процесното наето
помещение са изградени допълнителна двуетажна постройка с размери 16,80/6,30 м и ЗП от
106 кв.м., височина на всеки от етажите - 3,00 м, както и сключена до нея едноетажна
трапецовидна постройка със ЗП от 21 кв.м. и височина - 2,60 м, представляващи офисна
част, чиято носеща конструкция е стоманена, със сечение от квадратен кух профил 140/140
мм, фундиран в основата на склада, като външните стени и покрива на тези допълнителни
постройки са изпълнени със сандвич панели - 3 см. Връзката между етажите е изпълнена с
трираменно стоманено стълбище със стъпала от рифелова ламарина.
На първия етаж в двуетажната постройка са обособени 2 самостоятелни помещения, всяко
от които със санитарен възел, оборудвани със санитарно оборудване - мивка, санитарен
моноблок, като в едното от тях /съблекалня за работници/ са монтирани 3 бр. мивки,
ел.бойлер - 80 л., пода е на циментова замазка, а във второто помещение, в което има
директен излаз към улица пода е на теракот. На втория етаж са обособени общ коридор, 3
офиса, 1 кухня, 2 санитарни възела. Подът е на теракот, стените са на гипскартон върху
метална конструкция, прозоречната дограма е ПВЦ, червена със стъклопакет. В санитарните
възли пода е на теракот, стените са на фаянс, налична е санитарно оборудване - в едната има
моноблок, биде, мивка с долен шкаф и керамичен смесител, а в другия санитарен възел -
моноблок, мивка с долен шкаф и керамичен смесител, както и душ кабина 90/90. В кухнята
са монтирани кухненски шкафове - долен ред с размери 202/50/87 см, горен ред с размери
202/30/57 и гардеробна секция с една врата - 40/47/202 см. На долния ред кухненски
шкафове е монтирана и мивка алпака с 1 корито и размери 80/43 см със стоящ керамичен
смесител за вода. Кухненските шкафове са изпълнени от ПДЧ плоскости.
Едноетажната постройка до двуетажната постройка е еднопространствена със санитарен
възел, който е за ремонт и с монтирана частично ПВЦ бяла дограма.
За всички помещения са изпълнени ел. и ВиК инсталации, както и всички помещения са със
свалени врати от ответника.
В наетата част от Промишлен склад № 4 е изпълнен и подземен захранващ ел. кабел за кран,
чийто вид е NУУ 3x185+1x92, който е с дължина 55 м до ел. таблото, което е в съседното
западно хале.
11
По отношение на пазарната стойност на офисната част от наетото помещение към
01.01.2019 г. и към настоящия етап, експертът е изчислил стойността по метода на
„Възстановителната стойност“. Посочил е, че оценката по метода се базира на разходите за
възстановяване/придобиване/създаване на нови, аналогични активи според настоящо им
използване и предназначение, при отчитане на настъпилите в процеса на експлоатация
овехтяване, недостатъци и повреди или подобрения и всички влияещи върху стойността
обстоятелства. За определяне на производствената стойност оценителят се позовава на
официална информация за средните строителни пазарни цени на „еталонни“ сгради,
публикувана в периодичното издание „Строителен обзор“ на „Стройексперт-СЕК“ към
датата на оценка. Производствената стойност се коригира с физическото овехтяване,
технически повреди или подобрения, настъпили в процеса на експлоатация, както и с
икономическо обезценяване /или повишаване/ на стойността в зависимост от индикациите
на пазара на аналогични активи, към датата на оценката. Към коригираната стойност на
сградите се прибавят стойността на земята /или правото на строеж/ и стойността на
строителните съоръжения и подобрения в имота.
Съгласно метода на „Възстановителната стойност“, пазарната стойност, без ДДС, на трайно
закрепените СМР подобрения /офисна част/ в Промишлен склад № 4, е разделена между
наемодателя и наемателя според споделения при огледа на имота опит при извършването на
СМР на обекта, и към 01.01.2019 г. същата възлиза на: 70 700 (седемдесет хиляди и
седемстотин) лева за Мантар – А ООД и 68 680 (шестдесет и осем хиляди шестстотин и
осемдесет) лева за Х. ЕООД. Пазарната стойност, без ДДС, на трайно закрепените
подобрения /ДМА/ в офисна част /втори етаж/ на Промишлен склад № 4, към 01.01.2019 г. е
1 071 (хиляда седемдесет и един) лева, изпълнени от Х. ЕООД.
Съгласно метода на „Възстановителната стойност“, пазарната стойност, без ДДС, на трайно
закрепените СМР подобрения /офисна част/ в Промишлен склад № 4, е съобразена с
обстоятелството, че към момента на огледа на място е установено, че всички врати в
офисната част са свалени, и към 06.01.2023 г. същата възлиза на: 113 600 (сто и тринадесет
хиляди и шестстотин) лева за Мантар – А ООД и 106 514 (сто и шест хиляди петстотин и
четиринадесет) лева за Х. ЕООД. Пазарната стойност, без ДДС, на трайно закрепените
подобрения /ДМА/ в офисна част /втори етаж/ на Промишлен склад № 4, към 06.01.2023 г. е
944 (деветстотин четиридесет и четири) лева, изпълнени от Х. ЕООД.
По отношение на пазарната стойност на изградения в обекта кран и неговото ел. захранване,
както и на цялата изградена в обекта ел. инсталация към 01.01.2019 г. и към настоящия етап,
експертът е посочил, че към момента на огледа, в наетата част от Промишлен склад № 4 е
изпълнен и оставен единствено подземен захранващ ел. кабел за монтирания и свален кран.
Видът на този меден ел. кабел е NYY3x185+92мм2 с гумена обвивка, който е с дължина 55 м
до ел. таблото, което е в съседното западно хале. Пазарната стойност, без ДДС, на меден ел.
кабел NYY3x185+92мм2 с гумена обвивка и дължина 55 м, към 2017 - 2019 г. е 10 656 (десет
хиляди шестстотин петдесет и шест) лева, представляваща сбор от стойността на кабела
/франко Пловдив/ - 8 525 лв. /55 м х 155 лв./1м/ и стойността на доставката с монтажа - 2 131
12
лв. /25% х 8 525 лв./. Пазарната стойност, без ДДС, на същия меден ел. кабел
NYY3x185+92мм2 с гумена обвивка и дължина 55 м, към 2023 г. е 10 010 (десет хиляди и
десет) лева, представляваща сбор от стойността на кабела /франко Пловдив/ - 7 700 лв. /55 м
х 140 лв./1м/ и стойността на доставката с монтажа - 2 131 лв. /30% х 7 700 лв./.
От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза и от
разпита на изготвилото я вещо лице, се изяснява, че процесните фактури №
**********/04.02.2020 г., № **********/01.10.2020 г., № **********/06.12.2021 г. и №
**********/04.01.2022 г., на стойност 30839,52 лева, са отразени в счетоводството и на
двете дружества, в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и
Националните счетоводни стандарти.
В счетоводството на ищеца цитираните данъчни фактури, издадени от последния за
наемната цена по договора за наем, са осчетоводени в счетоводството му и отчетени
съгласно изискванията на ЗДДС, респективно дължимият данък добавена стойност е внесен.
В счетоводството на ищцовото дружество:
Данъчна фактура № **********/04.02.2020 г. е осчетоводена на 04.02.2020 г., вписана е в
справка-декларацията по чл.125 и Дневниците за продажби по ДДС за м. февруари 2020 г. и
отчетена в ТД на НАП-Благоевград на 13.03.2020 г., за плащането на която на 28.04.2020 г.
по банков път от сметката на ответника е преведена по сметката на ищеца сумата от 9023,64
лева за плащане на три броя фактури с основание на превода „наем“, сумата осчетоводена за
частичното погасяване на задълженията по процесната фактура е в размер на 3447,08 лева,
като остава неиздължен остатък от 4262,80 /четири хиляди двеста шестдесет и два лева и
осемдесет стотинки/ лева,
Данъчна фактура № **********/01.10.2020 г. е осчетоводена на 01.10.2020 г., вписана е в
справка-декларацията по чл.125 и Дневниците за продажби по ДДС за м. октомври 2020 г. и
отчетена в ТД на НАП-Благоевград на 13.11.2020 г., за плащането на която на 23.11.2020 г.
по банков път от сметката на ответника е преведена по сметката на ищеца сумата от 9344,20
лева за плащане на три броя фактури с основание на превода „наем“, сумата осчетоводена за
частичното погасяване на задълженията по процесната фактура е в размер на 2736,07 лева,
като остава неиздължен остатък от 4973,81 /четири хиляди деветстотин седемдесет три лева
и осемдесет и една стотинки/ лева,
Данъчна фактура № **********/06.12.2021 г. е осчетоводена на 06.12.2021 г., вписана е в
справка-декларацията по чл.125 и Дневниците за продажби по ДДС за м. декември 2021 г. и
отчетена в ТД на НАП-Благоевград на 13.01.2022 г., като на 01.01.2022 г. е издадено
Дебитно известие към ДФ0000004394/06.12.2021 г. под № **********, което е осчетоводено
на 01.01.2022 г. за сумата от 3 955,50 лева с основание „консумативи“, с което общото
задължение по процесната фактура възлиза на 11 665,38 лева. За плащането на фактура №
**********/06.12.2021 г. на 01.02.2022 г. по банков път от сметката на ответника е
преведена по сметката на ищеца сумата от 11 654,38 лева за плащане на две фактури и
издаденото дебитно известие с основание на превода „фактури“, с която сума са погасени
частично задълженията по фактурата ведно с дебитното известие, като остава неиздължен
13
остатък от 11,00 /единадесет/ лева,
Данъчна фактура № **********/04.01.2022 г. е осчетоводена на 04.01.2022 г., вписана е в
справка-декларацията по чл.125 и Дневниците за продажби по ДДС за м. януари 2022 г. и
отчетена в ТД на НАП-Благоевград на 11.02.2022 г., по която няма направени плащания,
като остава неиздължен остатък от 7709,88 /седем хиляди седемстотин и девет лева и
осемдесет и осем стотинки/ лева.
Извършеният от ответното дружество банков превод на 28.04.2020 г. за сумата от 9023,64
лева е осчетоводен в ищцовото дружество за погасяване на задълженията по данъчна
фактура № **********/03.01.2017 г. - сумата от 4262,80 лева, по дебитно известие №
**********/03.04.2020 г. - сумата от 1313,76 лева, по данъчна фактура №
**********/04.02.2020 г. - сумата от 3447,08 лева.
Извършеният от ответното дружество банков превод на 23.11.2020 г. за сумата от 9344,20
лева е осчетоводен в ищцовото дружество за погасяване на задълженията по данъчна
фактура № **********/02.07.2020 г. - сумата от 5313,97 лева, по дебитно известие №
**********/05.08.2020 г. - сумата от 1294,16 лева, по данъчна фактура №
**********/01.10.2020 г. - сумата от 2736.07 лева.
Извършеният от ответното дружество банков превод на 02.02.2022 г. за сумата от 11654,38
лева е осчетоводен в ищцовото дружество за погасяване на задълженията по данъчна
фактура № **********/06.12.2021 г. - сумата от 7709,88 лева, по дебитно известие №
**********/11.01.2022 г. - сумата от 3944.50 лева.
В резултат на посочените счетоводни записвания, вземането на ищцовото дружество по
процесните фактури от ответното дружество е в размер на 16 957,49 /шестнадесет хиляди
деветстотин петдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки/ лева.
От представения хронологичен регистър на сметка 411 „Клиенти“, партида № 149 “Х.“, за
целия период от сключване на договора за наем до датата на изготвяне на експертизата
/31.03.2023 г./, вещото лице е установило осчетоводяване на вземания от клиента за 726
210,38 лева, като осчетоводените плащания са в размер на 686 264,18 лева, при което
задължението към датата на изготвяне на експертизата възлиза на 39 946,20 /тридесет и
девет хиляди деветстотин четиридесет шест лева и двадесет стотинки/ лева. Всички
направени счетоводни записвания са с налична и установима документална обоснованост.
В счетоводството на ответника:
Данъчна фактура № **********/04.02.2020 г. е осчетоводена на 04.02.2020 г., като на
21.02.2020 г. е направено плащане по банков път, като от сметката на ответника е преведена
по сметката на ищеца сумата от 9227,62 лева, от които 7709,18 лева по процесната фактура и
1518,44 лева по издаденото дебитно известие № **********/08.02.2020 г. към нея, има
неиздължен остатък от 0,70 /седемдесет/ стотинки, а сумата по банковия превод е
осчетоводена в счетоводството на дружеството на 21.02.2020 г.,
Данъчна фактура № **********/01.10.2020 г. е осчетоводена на 01.10.2020 г., като на
14
26.10.2020 г. е направено плащане по банков път, като от сметката на ответника е преведена
по сметката на ищеца сумата от 9089,44 лева, от които 7709,18 лева по процесната фактура и
1379,56 лева по издаденото дебитно известие № **********/06.10.2020 г. към нея, няма
неиздължен остатък, а сумата по банковия превод е осчетоводена в счетоводството на
дружеството на 21.02.2020 г.,
Данъчна фактура № **********/06.12.2021 г. е осчетоводена на 06.12.2021 г., вписана е в
справка-декларацията по чл.125 и Дневниците за покупки по ДДС за м. декември 2021 г. и
отчетена в ТД на НАП-Благоевград на 11.01.2022 г., като на 31.01.2022 г. е направено
плащане по банков път, като от сметката на ответника е преведена по сметката на ищеца
сумата от 11517,88 лева, от които 7709,18 лева по процесната фактура и 3808,00 лева по
издаденото дебитно известие № **********/09.12.2021 г. към нея, няма неиздължен остатък,
а сумата по банковия превод е осчетоводена в счетоводството на дружеството на 31.01.2022
г.,
Данъчна фактура № **********/04.01.2022 г. е осчетоводена на 04.01.2022 г., вписана е в
справка-декларацията по чл.125 и Дневниците за покупки по ДДС за м. февруари 2022 г. и
отчетена в ТД на НАП-Благоевград на 10.03.2022 г., като на 28.02.2022 г. е направено
плащане по банков път, като от сметката на ответника е преведена по сметката на ищеца
сумата от 11654,38 лева, от които 7709,18 лева по процесната фактура и 3955,50 лева по
издаденото дебитно известие № **********/11.01.2022 г. към нея, има неиздължен остатък
от 11,00 /единадесет/ лева, а сумата по банковия превод е осчетоводена в счетоводството на
дружеството на 28.02.2022 г.
В резултат на посочените счетоводни записвания, задължението на ответното дружество по
процесните фактури към доставчика - ищцовото дружество е в размер на 11,70 /единадесет
лева и седемдесет стотинки/ лева.
От представения хронологичен регистър на сметка 401 „Доставчици“, партида № 6 “М.“, за
периода от 01.11.2020 г. /смяна на счетоводната фирма обслужваща дружеството/ до датата
на изготвяне на експертизата /31.03.2023 г./, вещото лице е установило осчетоводяване на
задължения към доставчика 223 118,09 лева, като осчетоводените плащания са в размер на
201 987,85 лева, при което задължението към датата на изготвяне на експертизата възлиза на
21 130,24 /двадесет и една хиляди сто и тридесет лева и двадесет и четири стотинки/ лева.
Всички направени счетоводни записвания са с налична и установима документална
обоснованост, с изключение на взетата счетоводна операция на 30.12.2020 г., с която е
отразено погасяване на задължения в размер на 11 639,73 лева, като изплатени от касата на
дружеството, за която няма документална обоснованост /съгл. чл. 3, ал. 1 от Закона за
счетоводството/, т.е. няма издаден първичен документ /РКО/ в счетоводството на
дружеството.
За периода от датата на сключване на договора - 30.10.2015 г. до 01.04.2022 г. общо всички
плащания направени от ответното дружество по договора за наем, са в размер на 665 982,96
/шестстотин шестдесет и пет хиляди деветстотин осемдесет и два лева и деветдесет и шест
стотинки/ лева по месеци за наеми и консумативи, начислени и платени въз основа на
15
разходно-оправдателни документи - данъчни фактури за дължимия наем и дебитни известия
към тези фактури за извършените разходи за ток и вода. За периода от датата на сключване
на договора - 30.10.2015 г. до датата на изготвяне на заключението - 31.03.2023 г., общо
всички плащания направени от ответното дружество по договора за наем, са в размер на 686
264,16 /шестстотин осемдесет и шест хиляди двеста шестдесет и четири лева и шестнадесет
стотинки/ лева по месеци за наеми и консумативи, начислени и платени въз основа на
същите разходно-оправдателни документи - данъчни фактури за дължимия наем и дебитни
известия към тези фактури за извършените разходи за ток и вода. Всяко от извършените от
ответното дружество плащания са отразявани в счетоводството на основание платежните
нареждания за направените банкови преводи.
Съгласно заключението на вещото лице, ответното дружество е извършило в полза на
ищцовото такова плащания за използване на ел. енергия и вода, за периода от 01.01.2019 г.
до 01.04.2022 г., в размер на 71 942,39 /седемдесет и една хиляди деветстотин четиридесет и
два лева и тридесет и девет стотинки/ лева, като плащанията са направени по банков път, на
основание издадените от ищцовото дружество-наемодател дебитни известия към издадените
данъчни фактури за наем.
Компенсациите, които ищцовото дружество е получило като подпомагане, съгласно
Програма за компенсиране на небитови крайни клиенти на ел. енергия заради високите цени
на ел. енергия от държавата, за периода от 01.01.2019 г. до 01.04.2022 г., са в размер на
62 587,29 /шестдесет и две хиляди петстотин осемдесет и седем лева и двадесет и девет
стотинки/ лева. Ищцовото дружество не е префактурирало и превеждало на ответното
дружество съответните, дължими му се компенсации за ползваната от същото ел. енергия.
За периода от 01.01.2019 г. до 01.04.2022 г. компенсациите, които се полагат на ответното
дружество, като краен потребител на ел. енергия за небитови нужди, са в размер на 6 373,85
/шест хиляди триста седемдесет и три лева и осемдесет и пет стотинки/ лева с ДДС.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна
страна:
Основателността на иска с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД се обуславя от
кумулативното наличие на няколко предпоставки, от които валидно възникнало между
страните наемно правоотношение, с твърдения предмет и сочените в исковата молба
параметри, изпълнение от страна на ищеца на договорните задължения, като изправна
страна, факта на предаване на наетата вещ, постигнато съгласие за дължима наемна цена в
сочения размер и настъпване на падежа за плащане. Липсата на една от предпоставките води
до неоснователност на претенцията на кредитора да иска изпълнението на задължението. В
тази връзка, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на валидно сключен договор, по силата на който е предоставил за ползване на
ответника наемната вещ, обстоятелството, че се явява изправна страна в облигационната
връзка, поради което му се дължи плащане в претендирания размер, т.е. ищецът следва да
докаже претенцията си както по основание, така и по размер. Съответно в тежест на
16
ответника по делото е да установи всички положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, включително че е заплатил сумите.
В конкретния казус, съдът е отделил като безспорно обстоятелство по делото, ненуждаещо
се от доказване, че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение,
възникнало по силата на сключения на 30.10.2015 г. между „М.“ ООД и „Х.“ ЕООД Договор
за наем, съгласно който ищцовото дружество, в качеството на наемодател, е предоставило
на ответното дружество, в качеството на наемател, собствения си недвижим имот, находящ
се в с. М., общ. П., който имот, съгласно Анекс № 4/14.12.2016 г. към договора,
представлява част от склад за промишлени стоки № 4 с обща площ от 1825 /хиляда
осемстотин двадесет и пет/ квадратни метра, находящ се в имот УПИ XVII, квартал 40, по
плана на село М.. По силата на цитирания договор страните уговорили месечна наемна цена
от 3285 евро или левовата равностойност по курса на БНБ към момента на заплащане, без
включен ДДС, съгласно Анекс № 4 от 14.12.2016 г. към договора, която следва да се заплаща
от наемателя на наемодателя по банкова сметка от първо до десето число на месеца, за който
се дължи срещу надлежно издадени фактури.
Страните по делото не спорят касателно размера на наемната вноска, нито за нейния падеж
и начин на плащане, а единствено досежно съществуването на вземането за конкретни
наемни вноски, като ищцовото дружество претендира вземане от 16 957,49 лева,
представляващо дължима сума по договор за наем от 30.10.2015 г., сключен между страните
и издадени във връзка с него фактури, и се позовава на фактура № ********** от 04.02.2020
г., фактура № ********** от 01.10.2020 г., фактура № ********** от 06.12.2021 г. и фактура
№ ********** от 04.01.2022 г., като твърди, че незаплатената наемна цена по договора за
наем е формирана от сбора на: 4262,80 лв. с вкл. ДДС – неплатен остатък, дължим за месец
февруари 2020 г. по фактура № **********/04.02.2020 г. на обща стойност от 7709,88 лв. с
вкл. ДДС; 4973,81 лв. с вкл. ДДС – неплатен остатък, дължим за месец октомври 2020 г. по
фактура № **********/01.10.2020 г. на обща стойност от 7709.88 лв. с вкл. ДДС; 11 лв. –
неплатен остатък, дължим за месец декември 2021 г. по фактура № **********/06.12.2021 г.
на обща стойност от 7709.88 лв. с вкл. ДДС; и 7709,88 лв. – неплатена наемна цена, дължима
за месец януари 2022 г. по фактура № **********/04.01.2022 г.
Съгласно изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, процесните
четири на брой фактури са отразени в счетоводството и на двете дружества, в съответствие
с изискванията на Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти, като
всяка една от фактурите е осчетоводена и в двете дружества на датата на издаването й. В
счетоводството на ищеца цитираните данъчни фактури, издадени от последния за наемната
цена по договора за наем, са осчетоводени в счетоводството му и отчетени съгласно
изискванията на ЗДДС, респективно дължимият данък добавена стойност е внесен. Изрично
в заключението си вещото лице е посочило, че в резултат на счетоводните записвания в
двете дружества, подробно описани в заключението, по процесните данъчни фактури, в
счетоводството на ищеца вземането му по фактурите от ответника е в размер на 16 957,49
17
/шестнадесет хиляди деветстотин петдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки/
лева, а в счетоводството на ответника задължението му по фактурите към доставчика
/ищеца/ е в размера на 11,70 /единадесет лева и седемдесет стотинки/ лева.
Отново от заключението на вещото лице, се установява, че разликата в сумите по
процесните фактури в счетоводствата на двете дружества се дължи на обстоятелството, че:
Извършеният от ответното дружество банков превод на 28.04.2020 г. за сумата от 9023,64
лева е осчетоводен в ищцовото дружество за погасяване на задълженията по данъчна
фактура № **********/03.01.2017 г. - сумата от 4262,80 лева, по дебитно известие №
**********/03.04.2020 г. - сумата от 1313,76 лева, по данъчна фактура №
**********/04.02.2020 г. - сумата от 3447,08 лева; Извършеният от ответното дружество
банков превод на 23.11.2020 г. за сумата от 9344,20 лева е осчетоводен в ищцовото
дружество за погасяване на задълженията по данъчна фактура № **********/02.07.2020 г. -
сумата от 5313,97 лева, по дебитно известие № **********/05.08.2020 г. - сумата от 1294,16
лева, по данъчна фактура № **********/01.10.2020 г. - сумата от 2736.07 лева; Извършеният
от ответното дружество банков превод на 02.02.2022 г. за сумата от 11654,38 лева е
осчетоводен в ищцовото дружество за погасяване на задълженията по данъчна фактура №
**********/06.12.2021 г. - сумата от 7709,88 лева, по дебитно известие №
**********/11.01.2022 г. - сумата от 3944.50 лева.
Докато в ответното дружество: На 21.02.2020 г. е направено плащане по банков път на
сумата от 9227,62 лева, от които 7709,18 лева по данъчна фактура № **********/04.02.2020
г. и 1518,44 лева по издаденото дебитно известие № **********/08.02.2020 г. към нея, има
неиздължен остатък от 0,70 /седемдесет/ стотинки; На 26.10.2020 г. е направено плащане по
банков път на сумата от 9089,44 лева, от които 7709,18 лева по данъчна фактура №
**********/01.10.2020 г. и 1379,56 лева по издаденото дебитно известие №
**********/06.10.2020 г. към нея, няма неиздължен остатък; На 31.01.2022 г. е направено
плащане по банков път на сумата от 11517,88 лева, от които 7709,18 лева по данъчна
фактура № **********/06.12.2021 г. и 3808,00 лева по издаденото дебитно известие №
**********/09.12.2021 г. към нея, няма неиздължен остатък; На 28.02.2022 г. е направено
плащане по банков път на сумата от 11654,38 лева, от които 7709,18 лева по данъчна
фактура № **********/04.01.2022 г. и 3955,50 лева по издаденото дебитно известие №
**********/11.01.2022 г. към нея, има неиздължен остатък от 11,00 /единадесет/ лева.
Следователно, превежданите по банков път суми от ответното дружество в полза на
ищцовото такова и представляващи плащания по договора за наем, са осчетоводявани от
дружествата по различен начин, като един банков превод в ищцовото счетоводство е
ползван за погасяване на задължения по едни фактури, а в ответното счетоводство същият
този банков превод е ползван за плащане на задължения по други фактури.
В тази връзка е необходимо да се посочи, че фактурата, като първичен счетоводен документ,
е предназначена да документира стопанските операции във връзка с изискването за пълно и
точно водене на счетоводната отчетност в предприятието на търговеца. Тя е частен
свидетелстващ документ, който удостоверява предоставянето на определена стока или
18
услуга. Съгласно трайно установената и последователна съдебна практика, отразена в
редица решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, отразяването на фактурата в
счетоводството на купувача, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и
ползването на данъчен кредит по нея, представлява недвусмислено признание на
задължението за плащане на получените стоки и услуги и доказва неговото съществуване.
В конкретния случай, единствено данъчна фактура № **********/06.12.2021 г. е вписана в
Справка декларация по чл. 125 и Дневниците за покупки по ДДС за м. декември 2021 г. при
ответното дружество.
Независимо от това обстоятелство обаче, видно от счетоводните записвания на ответното
дружество, последното е осчетоводило и четирите процесни фактури, като е нареждало и
съответни суми за погасяване на задълженията си по тях – на 21.02.2020 г. е наредило
плащане по фактура № **********/04.02.2020 г., на 26.10.2020 г. е наредило плащане по
фактура № **********/01.10.2020 г., на 31.01.2022 г. е наредило плащане по фактура №
**********/06.12.2021 г., на 28.02.2022 г. е наредило плащане по фактура №
**********/04.01.2022 г. Т.е. ответното дружество е признало задължението си за плащане
на цената на предоставената услуга, обективирано в процесните фактури, още повече, че
задължението му за плащане на наемната цена възниква по силата на сключения между
страните договор за наем, за което наемодателят издава съответна фактура.
В т.3.4. от Договора за наем, сключен между страните на 30.10.2015 г., изрично е посочено,
че наемателят – ответното дружество заплаща наемните вноски от първо до десето число на
месеца, за който се дължат. Видно от основанието на процесните фактури, падежът на
вземането по всяка една от тях е настъпил и същите са станали изискуеми.
Следователно претенцията на ищцовото дружество е доказана по основание.
Същевременно, извършените от ответното дружество банкови преводи за погасяване на
задълженията му, произтичащи от договора за наем и обективирни в издадени от
наемодателя данъчни фактури и данъчни известия към тях, не съдържат конкретно
основание, по което се нарежда плащането, а само общото „наем“ или „фактури“, без
индивидуализиране на конкретния месец, за който се плаща наемът или номера на
фактурата, по която се плаща.
Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 1 на ТР № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС, по
тълк. д. № 3/2017 г. ОСГТК, условията и поредността за погасяване на задълженията по чл.
76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да
определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При предложено от
длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в
договора или от закона, нормите на чл. 76 ЗЗД не се прилагат. При липса на уговорка между
страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл.76, ал.1
ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва
кредитора. В случай, че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се
извършва по реда на чл.76, ал. 1, изр. 1 или изр. 3 ЗЗД.
19
В тази връзка и съгласно разпоредбата на чл.76, ал.1 ЗЗД, при наличието на няколко
еднородни задължения /наемни вноски, обективирани в данъчни фактури и/или разходи за
консумативи, обективирани в данъчни известия/, както и обстоятелството, че липсва
изрична уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и длъжникът –
ответното дружество не е направил избор, като не е посочил конкретното основание на
плащането си, са налице условията за приложение на чл. 76, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ЗЗД – при
няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото.
С оглед така установеното и приобщения към делото доказателствен материал, в частност
констативно-съобразителната част на експертното заключение по приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, както и показанията на свид. И. М.-В., правилно в
счетоводството на ищцовото дружество:
- сумата от 9023,64 лева за плащане на три броя фактури с основание на превода „наем“,
преведена на 28.04.2020 г. по банков път от сметката на ответника по сметката на ищеца, е
осчетоводена за частичното погасяване на задълженията по фактура №
**********/04.02.2020 г. в размер на 3447,08 лева, като по фактурата остава неиздължен
остатък от 4262,80 /четири хиляди двеста шестдесет и два лева и осемдесет стотинки/ лева;
- сумата от 9344,20 лева за плащане на три броя фактури с основание на превода „наем“,
преведена на 23.11.2020 г. по банков път от сметката на ответника по сметката на ищеца, е
осчетоводена за частичното погасяване на задълженията по фактура №
**********/01.10.2020 г. в размер на 2736,07 лева, като по фактурата остава неиздължен
остатък от 4973,81 /четири хиляди деветстотин седемдесет три лева и осемдесет и една
стотинки/ лева;
- сумата от 11 654,38 лева за плащане на две фактури и издаденото дебитно известие с
основание на превода „фактури“, преведена на 01.02.2022 г. по банков път от сметката на
ответника по сметката на ищеца, е осчетоводена за частично погасяване на фактура №
**********/06.12.2021 г. ведно с дебитно известие към нея под № **********, с което
общото задължение по процесната фактура възлиза на 11 665,38 лева, като остава
неиздължен остатък от 11,00 /единадесет/ лева.
Доколкото от ответното дружество не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които
категорично да се установява плащане по процесните фактури - в цялост по фактура №
**********/04.01.2022 г. и за неиздължения остатък по фактура № **********/04.02.2020 г.,
фактура № **********/01.10.2020 г. и фактура № **********/06.12.2021 г., исковата
претенция е доказана и по размер.
По отношение на възраженията за прихващане, съдът намира следното :
Съгласно разпоредбата на чл.103, ал.1 от ЗЗД прихващането е възможно когато две лица си
дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. В този случай всяко едно от тях,
ако неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.
За това е необходимо това лице да направи изявление по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, в
посочения смисъл, което да достигне до другата страна в правоотношението. Законът обаче
20
не обвързва момента, в който прихващане поражда действие, с момента на извършването на
изявлението по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД
на прихващането има обратно действие като двете насрещни вземания се смятат погасени
до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.
В случаите, когато при предявен иск ответникът по него направи възражение за прихващане
на претендираното от ищеца вземане със свое вземане към ищеца, съдът ще трябва да
разгледа това възражение и да се произнесе по отношение на него. С това възражение
ответникът твърди, че искът е неоснователен, тъй като вземането на ищеца, до размера на
предявеното с възражението насрещно вземане, е погасено чрез извършено прихващане.
При това в ГПК, освен правилото на чл. 298, ал. 4 от ГПК, не се съдържат специални
правила по отношение на правото на прихващане и упражняването му, поради което
приложение намират тези, установени с разпоредбите на чл. 103 - чл. 105 от ЗЗД. От същите
е видно, че решаващо за прихващането е изявлението на една от страните по реда на чл. 104,
ал. 1 изр. 1 от ЗЗД, което е насочено към насрещната страна в правоотношението.
С оглед на това, съдът извършва проверка за това дали са били налице предпоставките за
прихващане, осъществили ли са се те и към кой момент, като намери, че възражението е
неоснователно ще уважи иска, а ако го намери за основателно ще отхвърли иска до размера
на заявеното с възражението вземане. Затова произнасянето на съда се свежда до това дали е
налице прихващане и до обявяване на последиците от същото.
С отговора на исковата молба ответното дружество е направило възражение за прихващане
по отношение на ищцовата претенция, като с допълнителна молба, представена в съдебно
заседание, проведено на 06.06.2023 г. и съобразно приетите по делото експертни
заключения по назначените съдебни експертизи, възраженията за прихващане срещу
ищцовото дружество са конкретизирани по размер. Същите са в следния смисъл:
стойността/възстановителната стойност на всички направени от „Х.“ ЕООД подобрения в
размер на 144 582 лв., от които подобрения - 133 926 лв. подобрения за изградените в наетия
обект двуетажна офис постройка с размери 16.80 м./6.30 м. и ЗП от 106 кв.м., както и
сключена до нея едноетажна постройка със ЗП от 21 кв.м., представляващи офисна част,
подробно описани в експертното заключение на инж. П. Т., прието в съдебно заседание на
24.01.2023 г., а сума в размер на 10 656 лв. - стойност на меден ел. кабел с гумена обвивка и
дължина 55 м, от която сума от 8 525 лв. стойност на кабела и 2 131 лв. доставка и монтаж
на кабела, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
отговора на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 6 373,85 лв. дължими
компенсации на ответното дружество, като краен потребител на ел. енергия за небитови
нужди за периода от 01.01.2019 г. до 01.04.2022 г., ведно с дължимата законна лихва,
считано от 01.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
По първото възражение за прихващане срещу вземането на ищцовото дружество, касаещо
стойността/възстановителната стойност на всички направени от ответното
дружество подобрения в размер на 144 582 лв. /сто четиридесет и четири хиляди
петстотин осемдесет и два лева/ :
21
Съгласно сключения на 30.10.2015 г. договор за наем между страните, наемодателят -
ищцовото дружество е длъжен да изгради конструкция за офис помещение на два етажа със
следните размери 6 м / 18 м (т.4.1.4. от договора), да изгради конструкция за кранов път
(т.4.1.5. от договора), да предостави на наемателя мостов кран, разположен в средната част
на халето (т.4.1.6. от договора).
Ответното дружество възразява, че наемодателят е изпълнил посочените задължения по
договора и тъй като е неизправна страна дължи заплащане на направените от наемателя
подобрения в наетото помещение.
Направеното възражение за прихващане на сумата от 133 926 лв., представляваща
подобрения за изградените в наетия обект двуетажна офис постройка с размери 16.80 м./6.30
м. и ЗП от 106 кв.м., както и сключена до нея едноетажна постройка със ЗП от 21 кв.м.,
представляващи офисна част, срещу вземането на ищцовото дружество, е неоснователно,
тъй като вземането на прихващащия не е доказано по основание и размер.
На първо място, в отклонение от сключения договор за наем страните не са подписали
приемо-предавателен протокол при подписване на договора за наем и предаване на имота за
ползване на наемателя, нито протокол-опис при освобождаване от страна на наемателя
наетото помещение при прекратяване на договора. За състоянието на наетия имот към
момента на сключване на договора може да се придобие косвена представа от събраните в
хода на производството гласни доказателствени средства. За разлика от свид. Йордан С.,
който не навежда каквито и да е релевантни за делото факти, както и свид. Г. М., който
твърди, че към момента на започване на работа в ответното дружество през м.септември
2017 г., с месторабота наетото помещение, всичко било готово, като преразказва факти,
станали му известни от други работници, без да уточнява кои са те, лични впечатления от
наетия имот изнася единствено свид. Асен М., който описва наетото помещение към 2017 г.
като хале, затворено с врати, което е само на бетон и желязна конструкция на офисите на
два етажа, с отлят бетон и метална стълба за втори етаж.
Следователно, почти две години след сключване на договора за наем, в наетото хале е имало
желязна конструкция за офис помещението на два етажа, което съответства на задължението
на наемодателя съгласно т.4.1.4. от договора.
Същевременно, от представените от ответното дружество доказателства, в подкрепа на
твърдените подобрения на наетия имот, липсват такива, удостоверяващи закупуване на
строителни материали за изграждане на желязна конструкция за офис помещенията, нито
такива, удостоверяващи заплащане на услуга касаеща изграждането на такава. Доколкото
вмененото с договора на наемодателя задължение се изчерпва единствено с изграждане на
конструкция за офис помещение на два етажа, представените от ответното дружество
фактури, обективиращи доставката на дребни строителни стоки и материали, както и на
врати, кухненско обзавеждане и санитарни стоки от различни доставчици, не доказват
изпълнение на задължението на наемодателя по договора от страна на наемателя, който
претендира подобренията.
22
Коментираното обстоятелство се потвърждава и от заключението по назначената и приета
по делото съдебно-техническа експертиза. При определяне пазарната стойност на офисната
част към 01.01.2019 г., в част „груб строеж“, вещото лице е посочило, че разходите за земни
работи и конструкция са за сметка на наемодателя - ищцовото дружество.
Наистина, в наетия имот са направени подобрения от страна на наемателя - ответното
дружество, но както се установи от изложението, липсват доказателства, които по
категоричен начин да потвърждават, че тези подобрения касаят изграждане на
конструкцията за офисната част в наето помещение. А съгласно т.4.4.2 от договора за наем,
сключен между страните, наемателят има право да извършва подобрения и преустройства в
наетия имот само с писменото съгласие на наемодателя, като извършените от наемателя
промени и подобрения са за негова сметка и остават безвъзмездно в полза на наемодателя
след прекратяване на договора, независимо дали прекратяването е преди изтичане на срока
или предсрочно и независимо по чия вина.
По отношение на възражението за прихващане на сумата в размер на 10 656 лв.,
представляваща стойността на меден ел. кабел с гумена обвивка и дължина 55 м, от която
сума 8 525 лв. - стойност на кабела и 2 131 лв. - доставка и монтаж на кабела, срещу
вземането на ищцовото дружество, съдът намира същото за неоснователно.
В заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, е
посочено, че в наетото помещение към момента на огледа на място е изпълнен и оставен
единствено подземен захранващ ел. кабел за монтирания и свален кран, като видът на този
меден ел. кабел е NYY3x185+92мм2 с гумена обвивка, който е с дължина 55 м до ел.
таблото, което е в съседното западно хале. Представеното от ответното дружество заверено
копие на фактура № 92 от 04.05.2015 г., ведно с превод на български от английски език,
обектвираща доставката до ответното дружество на стоки, сред които и Захранващ кабел
NYY 3х185 + 120, на стойност 5 400,00 евро (единична цена 90,00 евро, количество 60), не
кореспондира с установения на място от вещото лице вид на кабела. Т.е. не са ангажирани
доказателства, установяващи закупуването от страна на наемателя на установения на място
/наетото помещение/ меден ел. кабел NYY3x185+92мм2 с гумена обвивка и с дължина 55 м.
С оглед изложеното, възражението за прихващане на сумата, представляваща
стойността/възстановителната стойност на всички направени от ответното дружество
подобрения, от които подобрения за изградените в наетия обект двуетажна офис постройка с
размери 16.80 м./6.30 м. и ЗП от 106 кв.м., както и сключена до нея едноетажна постройка
със ЗП от 21 кв.м., представляващи офисна част, и стойността на ел. кабела, неговата
доставка и монтаж, е неоснователно, поради недоказано по основание и размер вземане на
прихващащия.
По второто възражение за прихващане срещу вземането на ищцовото дружество,
касаещо сумата от 6 373,85 лв. /шест хиляди триста седемдесет и три лева и осемдесет и
пет стотинки/, представляваща дължими компенсации на ответното дружество, като
краен потребител на ел. енергия за небитови нужди за периода от 01.01.2019 г. до
01.04.2022 г., ведно с дължимата законна лихва, считано от 01.04.2022 г. до
23
окончателното изплащане на сумата :
Както се установи по делото, ведно със задължението за заплащане на месечните наемни
вноски, със сключването на договора за наем наемателят - ответното дружество се е
задължил да заплаща и всички консумативни разходи свързани с наетия имот. Съгласно
заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза, ответното дружество е извършило в полза на ищцовото такова плащания за
използване на ел. енергия и вода, за периода от 01.01.2019 г. до 01.04.2022 г., в размер на 71
942,39 /седемдесет и една хиляди деветстотин четиридесет и два лева и тридесет и девет
стотинки/ лева, като плащанията са направени по банков път, на основание издадените от
ищцовото дружество - наемодател дебитни известия към издадените данъчни фактури за
наем.
На 26 октомври 2021 г. Министерският съвет на Р България е приел Програма за
компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа енергия, обхващаща периода
01.10.2021 г. – 30.06.2022 г.
Компенсациите, които ищцовото дружество е получило като подпомагане, съгласно
Програма за компенсиране на небитови крайни клиенти на ел. енергия заради високите цени
на ел. енергия от държавата, от началото на програмата /01.10.2021 г./ до 01.04.2022 г., са в
размер на 62 587,29 /шестдесет и две хиляди петстотин осемдесет и седем лева и двадесет и
девет стотинки/ лева, съгласно заключението на вещото лице, като същото посочва, че
ищцовото дружество не е префактурирало и превеждало на ответното дружество
съответните, дължими му се компенсации за ползваната от наемателя ел. енергия.
Възражението за прихващане на сумата от 6 373,85 лв., представляваща дължими
компенсации на ответното дружество, като краен потребител на ел. енергия за небитови
нужди, обаче, е оспорено от ищцовото дружество, като същото твърди, че възражението е
неоснователно. Процесуалният представител на ищеца поддържа, че за темпоралния период,
за който от ответното дружество се претендира компенсация като краен потребител на ел.
енергия за небитови нужди, са налични неизпълнени от страна на ответното дружество
задължения за заплащане на консумативни разходи, в това число и за изразходвана ел.
енергия.
Наистина, вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, е изчислило, че за
периода от началото на програмата /01.10.2021 г./ до 01.04.2022 г. компенсациите, които се
полагат на ответното дружество, като краен потребител на ел. енергия за небитови нужди, са
в размер на 6 373,85 /шест хиляди триста седемдесет и три лева и осемдесет и пет стотинки/
лева с ДДС, като посочените компенсации обхващат периодите октомври/ноември 2021 г.,
ноември/декември 2021 г., декември 2021 г./януари 2022 г., януари/февруари 2022 г.,
февруари/март 2022 г. и март/април 2022 г. Но по делото са налични и данни, че в
счетоводството на ищцовото дружество, съгласно заключението на същото вещо лице по
назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, от представения
хронологичен регистър на сметка 411 „Клиенти“, по партидата на ответното дружество, за
24
целия период от сключване на договора за наем до датата на изготвяне на експертизата
/31.03.2023 г./, е установено осчетоводяване на вземания от клиента за 726 210,38 лева, като
осчетоводените плащания са в размер на 686 264,18 лева, при което задължението към
датата на изготвяне на експертизата възлиза на 39 946,20 лева, като всички направени
счетоводни записвания са с налична и установима документална обоснованост. Доколкото
ищцовата претенция касае вземане в размер на 16 957,49 лева, по делото не е установено
основанието на задължението на клиента - ответното дружество над претендирания размер.
С оглед така направеното оспорване на възражението, както и поради обстоятелството, че
ответното дружество не е ангажирало безспорни доказателства, установяващи правото му на
компенсация по приетата от МС Програма за компенсиране на небитови крайни клиенти на
електрическа енергия, не може да се приеме, че вземането на ответното дружество, по
отношение на което е направено възражение за прихващане, е ликвидно. Същото не е
установено по категоричен начин, както по основание, така и по размер, тъй като от
ответното дружество не са представени каквито и да е доказателства, сочещи заплащане от
страна на дружеството - наемател на изразходвана ел. енергия за темпоралния период, от
сумата, по което плащане да не е приспадната дължимата се компенсация по цитираната
програма, приета от Министерски съвет. Което налага и крайния извод, че възражението за
прихващане на сумата от 6 373,85 лв., представляваща дължими компенсации на ответното
дружество, като краен потребител на ел. енергия за небитови нужди, е неоснователно.
Предвид всичко изложено и съобразно основателността на ищцовата претенция по главния
иск и отхвърляне на възраженията за прихващане, основателна се явява и акцесорната
претенция за присъждане на мораторна лихва.
Съгласно правилото на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Ищцовото дружество претендира законна лихва от
датата на завеждане на исковата молба до окночателното изплащане на сумата, като
претенцията следва да бъде уважена.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на „М.“ ООД, като ищец по
уважения главен иск и акцесорен такъв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство в общ размер на 2 060 (две хиляди
и шестдесет) лева, от които сумата от 1 200,00 (хиляда и двеста) лева - заплатен адвокатски
хонорар, сумата от 680,00 (шестстотин и осемдесет) лева - заплатена държавна такса, и
сумата от 180,00 (сто и осемдесет) лева - депозити за вещо лице, както и сторените по
производството за обезпечение на настоящия иск в общ размер на 590,00 (петстотин и
деветдесет) лева, от които сумата от 550,00 (петстотин и петдесет) лева - заплатен
адвокатски хонорар и сумата от 40,00 (четиридесет) лева - заплатена държавна такса,
съгласно представен списък с разноски по чл. 80 от ГПК, или разноски в общ размер на
2 650 (две хиляди шестстотин и петдесет) лева.
25
По отношение претендираните и посочени в списъка с разноски по чл. 80 от ГПК, сума от 30
(тридесет) лева - заплатена такса за образуване на изпълнителното дело и сума от 30
(тридесет) лева - заплатена такса за запор на банкова сметка, по делото не са ангажирани
доказателства за действително сторени разноски за образуване на изпълнително дело и такса
за запор на банкова сметка, поради което такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения, П.кият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.79, ал.1 вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД „Х.“ ЕООД, ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление с. М., Индустриална зона „М.“, общ. П., представлявано
от Н.Г.Л., да заплати на „М.“ ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление с. М.,
общ. П., Главен път Е 79 № 1, представлявано от С.И.М., сумата от 16 957,49 (шестнадесет
хиляди деветстотин петдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки) лева,
представляваща дължима сума по договор за наем от 30.10.2015 г., сключен между „М.“
ООД и „Х.“ ЕООД, и издадени във връзка с него фактури, и която сума представлява сбор
от: сума в размер на 4262,80 лв. с вкл. ДДС – неплатен остатък, дължим за месец февруари
2020 г. по фактура № **********/04.02.2020 г. на обща стойност от 7709,88 лв. с вкл. ДДС;
сума в размер на 4973,81 лв. с вкл. ДДС – неплатен остатък, дължим за месец октомври 2020
г. по фактура № **********/01.10.2020 г. на обща стойност от 7709.88 лв. с вкл. ДДС; сума
в размер на 11 лв. – неплатен остатък, дължим за месец декември 2021 г. по фактура №
**********/06.12.2021 г. на обща стойност от 7709.88 лв. с вкл. ДДС; и сума в размер на
7709,88 лв. – неплатена наемна цена, дължима за месец януари 2022 г. по фактура №
**********/04.01.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 04.04.2022 г. до погасяването.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Х.“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и
адрес на управление с. М., Индустриална зона „М.“, общ. П., представлявано от Н.Г.Л., да
заплати на „М.“ ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление с. М., общ. П.,
Главен път Е 79 № 1, представлявано от С.И.М., сумата от 2 650 (две хиляди шестстотин и
петдесет) лева, направени разноски по настоящото производство и по производството за
обезпечение на настоящия иск.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Благоевградския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
26