№ 5390
гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20221110126855 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН, подадена от Р. С. И., ЕГН **********, срещу
Р. Я. Д., ЕГН **********, лице, от което молителката има дете, с искане за налагане на
мерки за защита на молителката и детето на страните – Р. Р. Д., ЕГН **********
/конституирано на основание чл. 9, ал. 2 ЗЗДН като страна по делото/, при твърдения за
извършен от ответника спрямо молителката в присъствие на детето акт на домашно насилие
на 05.05.2022 г., изразяващ се в следното: около 15,45 ч. на посочената дата молителката,
докато била на работа, започнала да получава чрез приложение VIBER на телефония си
номер – **********, съобщения от страна на ответника, ползващ телефонния номер на
детето Р. Р. Д. – **********, със следното съдържание: „Zn kvo za posleden put ti kazam
hvani so dovlechi mirizlivia kurvenski guz do tuka I se razberi s deteto vednuj za vinagi shtoto
naistina mi omruzna ot tia tvoite cirkove”, “ idvash I se razbirame I vsichko da prikliuchva”, “kaji
be bokluk mrusen ne se pravi che ne vigdash”, “mnogo ste revesh, nali znaesh”, “Maika ti deba
dolna”, „Ei pomiar kaji shte doidesh li ili ne”, do sega az si mulchah no poneje si mnogo nagla I
dolna kurva I ne znaesh kak da se durjish normalno sega ste ti se ebe maikata kurvenska””, ama ste
qdesh huia”, izburshi si mirizlivata putka s tях az ste mu kupa drugi. След това молителката,
придружена от майка си, отишла в дома на ответника, където той се намирал заедно с детето
в кв. б., бл. 3, пред който блок ответникът заедно с детето се намирали в момента на
пристигането на молителката и майка й и ги чакали. Още с паркирането на колата
молителката чула как ответникът в присъствието на детето и други съседи от блока казва:
1
„Е` я, тая курва идва“, „Роска, ето я майчицата ти долна“. Молителката се разплакала от
огорчение и притеснение, че детето става свидетел на тези неща. След това ответникът й
казал да се качат в стаята в блока и тримата се качили. Ответникът седнал и взел в скута си
детето, молителката се опитала да хване детето за ръката, казвайки му: „Маме, ние с тате ще
се разберем“, при което ответникът блъснал ръката й и казал: „Парцал мършав, не пипай
детето, кой знае с кой си се въргаляла и си му държала оная работа“. Молителката се
разплакала и избягала от стаята, тичала към автомобила си и дори нямала спомен как е
стигнала до него, след което влязла вътре. Майка й се намирала вътре и също плачела.
Казала й: „Р., ще викам полиция“. Молителката потеглила, като нямала спомен какво са
говорели по пътя с майка си. Докато шофирала получила съобщение от ответника да се
върне и го сторила с надежда да види детето си. Ответникът отново й казал да се качи в
стаята, тя го направила, взели детето и тримата се качили. Отново ответникът крещял, а
детето било разстроено. Молителката си тръгнала към дома си, придружена от своята майка,
като преди да слезе от автомобила й причерняло. Твърдят се и системни актове на домашно
насилие спрямо детето чрез непрекъснато използване на обидни думи от бащата по
отношение на майката в присъствие на детето – „курва“, „парцал“, „отрепка“, „боклук“,
„търкаляла си се по чаршафите с някой друг, затова няма да дам детето да спи при теб“,
„ебавай си майката, подлого мръсна“, „парцал гнусен“. Молбата за защита се поддържа и в
съдебно заседание.
Ответникът, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание, като оспорва молбата.
Не оспорва наличието на писмена комуникация между тях, оспорва съдържанието на
кореспонденцията. Сочи, че на процесната дата молителката, слизайки от колата е започнала
да обижда ответника пред детето.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз
основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните
правни и фактически изводи:
Съгласно чл.2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”.
По делото е отделено като безспорно обстоятелството, че ответникът и молителката имат
общо дете, а именно - конституираното като пострадало лице дете /последното се установява
и от удостоверение за раждане, приложено по делото/, предвид което ответникът безспорно
попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 3-4 ЗЗДН. Молбата е
подадена от лице, което твърди, че лично е пострадало от акт на домашно насилие, както и
за защита на свой низходящ, поради което е подадена от процесуално легитимирано за това
лице съгласно чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно
насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено
емоционално насилие. Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок по чл. 10, ал.
2
1 ЗЗДН. Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която
подробно са описани актовете на домашно насилие, за които се търси защита с процесната
молба. Същата обаче, по аргумент от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, не може да се ползва от своята
материална доказателствена сила, доколкото на твърдения акт на домашно насилие са
присъствали очевидци - по твърдения и на двете страни. По делото е разпитан доведеният от
молителката свидетел - нейната майка Светла Н.а И., чиито показания съдът не кредитира,
доколкото ги намира за вътрешно противоречиви, нелогични, а и преценявайки ги по реда
на чл. 172 ГПК - и за противоречащи на други събрани по делото доказателства. Това е така
по следните съображения: свидетелят, на първо място, изобщо не е сигурен за времето, през
което е бил очевидец на конкретния акт на насилие, говори за време от два месеца преди
провеждане на разпита /проведен на 15.12.2022 г., а твърденият акт на насилие се сочи да е
осъществен на 05.05.2022 г./; освен това, нелогично е твърдението на свидетелката, че е
отишла с молителката, за да види детето, а в същото време изобщо не е слязла от
автомобила; нелогично за съда е изнесеното от свидетелката, че тъй като била напазарувала,
седяла на задната седалка на автомобила, за да бъде при покупките си; на следващо място,
показанията на този свидетел са недостоверни и поради обстоятелството, че при първото
спиране на автомобила пред блока на ответника свидетелят, който твърди да се е намирала
вътре в колата, е чул и цитира конкретни изрази, които сочи да е чула лично, от случващото
се отвън, а при второто спиране на автомобила, заявява, че не е чула нищо, тъй като се
намирала вътре в автомобила /така, както се намирала вътре в автомобила и първия път и
при положение, че по твърдения на самия свидетел автомобилът и двата пъти е бил
паркиран на съвсем същото място/. Прави впечатление също, че при въпрос на съда относно
причината молителката и свидетелката да се върнат отново при ответника след като са си
тръгнали, първоначално свидетелят не посочва конкретна причина, а заявява, че са се
върнали, защото, като се върнали обратно, ответникът казал на молителката: „Ела, ма, ела,
какво искаш ти?“, в което няма каквато и да било логика. Едва впоследствие, при
допълнително зададен въпрос свидетелят отговаря, че са се върнали, защото ответникът се
заканвал на молителката. Нелогично е и твърдението на свидетеля, че е разбрала как,
влизайки във входа, страните и детето им отиват в конкретна стаичка по това, че като се
влиза във входа, се вижда къде отиват, при положение, че самата свидетелка сочи входът да
не е с прозорци и да не знае накъде трябва да се завие, за да се стигне до тази стаичка. По
тези съображения съдът не кредитира показанията на този свидетел и не ги взема предвид
при формиране на вътрешното си убеждение. Показанията противоречат и на показанията
на другия разпитан по делото свидетел /доведен от ответника/, който в показанията си сочи,
че в колата на молителката не е имало друг човек. Съдът не обсъжда показанията на този
свидетел, както и изложеното от детето в хода на социалното проучване, тъй като не са в
подкрепа на молбата за защита. Предвид изложеното съдът намира твърденията за
осъществен акт на домашно насилие в кв. б., бл. 3, от страна на ответника спрямо
молителката в присъствие на детето за недоказан.
3
По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, от заключението по която се
установява, че през програма за незабавна комуникация Вайбър от страна на ответника са
изпратени до молителката съобщения със съдържание, каквото се сочи в молбата за защита.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като го намира за обективно и
компетентно изготвено. Самият ответник не оспорва наличието на съобщения от негова
страна, оспорва единствено съдържанието им, което пък съдържание, от своя страна, се
установява от заключението на вещото лице. Ответникът признава, че в писмена
кореспонденция обижда молителката и в хода на социалното проучване /което е посочено
изрично в постъпилия по делото социален доклад/. Ето защо по отношение на изпратените
съобщения с обидно съдържание от ответника спрямо молителката съдът намира молбата за
доказана, включително и по отношение на твърденията за обиди от негова страна спрямо
молителката в електронна кореспонденция извън срока по чл. 10 ЗЗДН.
Предвид изложеното съдът намира, че безспорно се установява по делото да са налице
конфликтни отношения между страните, като счита за доказано по делото наличието на
агресивно поведение от страна на ответника спрямо молителката, изразяващо се в
емоционално насилие в кореспонденция чрез приложение Вайбър. Всичко изложено по-горе
дава основание на съда да приеме молбата за защита за доказана по отношение на този акт
на насилие, поради което същата следва да бъде уважена. По отношение на другия твърдян
акт на насилие молбата е неоснователна, тъй като е недоказана, и като такава, следва да
бъде отхвърлена. Доколкото именно този друг акт се твърди да е извършен в присъствие на
детето на страните, то отхвърлянето на молбата в тази част води и до отхвърляне на
искането за защита по реда на ЗЗДН за детето на страните.
По вида на мерките за защита.
Мерките за защита по чл.5, ал.1 ЗЗДН не представляват наказание за извършителя, а
принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които имат за цел защита
на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да извърши друг акт на
насилие срещу него и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към
пострадалото лице, както и ограничаване на последиците за последното от акта на насилие.
При налагане на мерките по чл.5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или
становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки /чл.16, ал.1 ЗЗДН/. В настоящия случай, с оглед характера и интензитета на акта на
акта на домашно насилие, съдът намира за подходящи спрямо ответника мерките за защита
по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН: задължаване да се въздържа от домашно насилие спрямо
пострадалото лице - молителката. За посочената мярка за защита по т. 1 на чл. 5 ЗЗДН не
следва да се определя срок - задължението на ответника да се въздържа от домашно насилие
е постоянно негово законово задължение и не е ограничено във времето.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200 до 1000 лв. Съдът, след като
съобрази характера и интензитета на извършеното от ответника домашно насилие, както и
4
обстоятелството да се установява извършването на актове с подобен характер и извън срока
по чл. 10 ЗЗДН, счита, че на същия следва да бъде наложена глоба в размер от 500,00 лв.
Относно разноските за делото.
С оглед изхода на делото молителката има право на разноски, но предвид липсата на
доказателства за тяхната направа, не следва да бъдат присъждани /не се установи по делото
какъвто и да е представен от молителката договор за правна защита и съдействие, а
единствено пълномощно, в което не е отразено твърдяното от адв. Я. обстоятелство, че
процесуалното представителство по делото е уговорено да се осъществи безплатно при
условията на чл. 38 ЗАдв./. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на
25,00 лв. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, като държавната такса за неоснователната молба за
защита на малолетното дете не се дължи на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Р. Я. Д., ЕГН **********, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Р. Я. Д., ЕГН **********, да се въздържа
от извършване на домашно насилие по отношение на Р. С. И., ЕГН **********.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН Р. Я. Д., ЕГН **********, че при
констатирано от полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, ще бъде
задържан и предаден на прокуратурата, като неизпълнението на заповедта представлява
престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на Р. Я. Д., ЕГН **********, глоба в размер на
500,00 лв., платима в полза на държавния бюджет.
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 103865/25.05.2022 г. с правно основание чл. 8, т. 1 и 2 ЗЗДН,
подадена от Р. С. И., ЕГН **********, срещу Р. Я. Д., ЕГН **********, в частта, с която се
търси защита за Р. С. И., ЕГН **********, и за Р. Р. Д., ЕГН **********, акт на домашно
насилие от 05.05.2022 г. в кв. “б.”, бл. 3, изразяващ се в обиди в присъствие на дете.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Р. Я. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка
на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 ЗЗДН/, като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните за
сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6