№ 1177
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20231000501944 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №1171/08.03.2023 г. по гр. д. №11403/2021 г. по описа на
Софийски градски съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение
№3376/23.06.2023 г. , е осъдено Застрахователно акционерно дружество „ОЗК
- Застраховане“ АД, ЕИК ********* да заплати на Д. Б. М., ЕГН **********,
IBAN ********** на основание чл. 432, ал.1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД, във
връзка с ПТП от 22.09.2016 г. по вина на водача на л.а. „Киа“ с рег. №
******** Д. М. Н., чиято гражданска отговорност като водач на автомобил е
застрахована от ответното дружество и което ПТП в пряка причинно-
следствена връзка е довело до смъртта на Б. Д. М. с ЕГН **********: сумата
от 150 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди; сумата от
1500 лв. – съставляваща 1/2 от дължимо застрахователно обезщетение за
увредено МПС Хонда Хорнет 600С с рег. № *******, собственост на Б. Д. М.,
както и сумата от 1300 лв. - разходи за погребението на Б. Д. М., ведно със
законната лихва върху посочените суми, считано от 17.09.2021 г. до
окончателното им заплащане, като е отхвърлена претенцията за законна лихва
за периода 31.01.2017 г. - 16.09.2021 г.
Посоченото решение е обжалвано единствено в отхвърлителната част, с
която претенции за законна лихва върху главниците е отхвърлена за периода
от 31.01.2017 г. до 16.09.2021 г., от ищеца в първоинстанционното
производство - Д. Б. М., действащ чрез процесуалния си представител. Във
1
въззивната жалба се излагат съображения, че решението в обжалваната част е
постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано. Твърди се, че допуснатото от
първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение се състой в
непълнота на доклада по чл. 146 ГПК, недаване на указания по чл. 146, ал. 2
ГПК и неразпределянето на доказателствената тежест по отношение на
претенцията за дължима лихва за забава върху глваниците, представляващи
застрахователни обезшетения. Моли се да бъдат отстранени посочените
процесуални нарушения от страна на въззивния съд, като решението в
обжалваната част бъде отменено. Претендира се присъждане на сторените във
въззивното производство разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в
първоинстанционното производство –„ОЗК - Застраховане“ АД, действащ
чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба.
В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба.
Моли се решението да бъде потвърдено в обжалваната част, като въззивната
жалба бъде оставена без уважение.
Въззивната жалба е подадена в срок от активно легитимирана страна в
процеса против съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционното решение не е обжалвано от страните в частта, в
която исковете на основание чл. 432, ал.1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД са уважени,
като Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД е
осъдено да заплати на Д. М. Н.: сумата от 150 000 лв. - обезщетение за
претърпени неимуществени вреди; сумата от 1500 лв. – съставляваща 1/2 от
дължимо застрахователно обезщетение за увредено МПС Хонда Хорнет 600С
с рег. № *******, собственост на Б. Д. М., както и сумата от 1300 лв. -
разходи за погребението на Б. Д. М..
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и
гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно Д.ие лице е сключил
договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата
2
деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника –
застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която
са уважени исковете за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени и имуществени вреди при настъпване на
процесното застрахователно събитие (в частта, в която първоинстанционното
решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните
материалноправи юридически факти) на предявените осъдителни искове е
установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се
съсредоточава върху момента, от който е дължима законна лихва върху
присъдените суми като застрахователно обезщетение.
Настоящият състав възприема разрешенията, дадени в актуалната
практика на ВКС, обективирана в решение № 72 от 29.06.2022 г. по т. д. №
1191/2021 г. на I т.о. Според нея, Кодексът за застраховането, в сила от
01.01.2016 г., изрично диференцира отговорността на застрахователя за
собствената му забава – чл. 497 КЗ – от отговорността му за забава, като
функционално обусловена от отговорността на делинквента - чл. 494, т. 10
КЗ, чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3, вр. с чл. 430, ал. 1,
т. 2 КЗ. В решението е направен извод, че застрахователят следва да покрие
спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие, или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е
най-ранна. След изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на
произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, същият дължи
законната лихва върху обезщетението за собствената си забава. С решението е
изоставено разбирането, обективирано в решение по т. д. № 2013/2019 г., а от
друга страна, изцяло е възприето становището в постановените решения по т.
д. № 2466/2018 г. и по т. д. № 122/2020 г. на I т. о. В мотивите на решението
по т. д. № 2466/2018 г. изрично е отразено, че: лихвите за периода от датата
на деликта до датата на уведомяване на застрахователя не се покриват от
застрахователя, а разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо
увреденото лице обезщетение за забава от делинквента и съответно - от
застрахователя, се извежда не само от изричното правило на чл. 429, ал. 3,
изр. 2 КЗ, но и предвид въведената с КЗ, в сила от 01.01.2016 г., абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на пряк иск срещу застрахователя
3
на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
С оглед на посоченото в разглеждания случай застрахователят следва да
дължи законна лихва, считано от датата на която му е предявена претенцията
от уреденото лице за заплащане на застрахователно обезщетение. Установява
се по настоящото въззивно дело, че застрахователните претенции са
предявени пред Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“
АД на 30.09.2016 г. (л. 26 от в. гр. д. №1944/2023 г.). Поради изложените
съображения въззивният съд намира, че в разглежданият случай неправилно
първоинстанционният съд е определил, че законна лихва се дължи от
застрахователя, считано от 17.09.2021 г., тъй като по делото пред СГС не е
било доказано, че преди предявяване на исковата молба застрахователят е бил
поканен да заплати обезщетение. Едва във въззивното производство са
представени и приети доказателства, че е предявена претенция по реда на чл.
380 КЗ на 30.09.2016 г. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че
лихвата върху процесните главници е дължима, считано от 31.01.2017 г., от
която дата е поискано с исковата молба.
Поради изложените съображения въззивната жалба е основателна,
следва да бъде уважена, като първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в обжалваната част. Ирелевантно към предмета на настоящото
въззивно производство е обстоятелството, че след постановяване на
първоинстанционното съдебно решение, ответникът е заплатил вземанията, за
които същото като необжалвано е влязло в законна сила.
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззивника – ищец се дължи
присъждане на сторените във въззивното производство разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК. Доказателства за реално
извършени такива обаче не са представени, нито списък по реда на чл. 80
ГПК, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ОТМЕНЯ в обжалваната част – момента, от който се дължи законна
лихва, решение №1171/08.03.2023 г. по гр. д. №11403/2021 г. по описа на
Софийски градски съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение
№3376/23.06.2023 г., в частта, в която са отхвърлени исковите претенции за
законна лихва за периода от 31.01.2017 г. до 16.09.2021 г., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -
Застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати на Д. Б. М., ЕГН **********,
IBAN ********** на основание чл. 432, ал.1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД
присъдените суми с решение №1171/08.03.2023 г. по гр. д. №11403/2021 г. по
4
описа на Софийски градски съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение
№3376/23.06.2023 г., (сумата от 150 000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди; сумата от 1500 лв. – съставляваща 1/2 от дължимо
застрахователно обезщетение за увредено МПС Хонда Хорнет 600С с рег. №
******* и сумата от 1300 лв. - разходи за погребението на Б. Д. М.), ведно със
законната лихва върху тях, считано от 31.01.2017 г. до окончателното им
заплащане.
Решението в останалата част, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК -
Застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати по бюджетна сметка на
Софийски апелативен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 25 лв. –
дължима държавна такса за въззивното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5