Решение по дело №287/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по подадена касационна жалба от инж. И. П. С. - Директор на Регионална дирекция по горите /РДГ/ гр. Ловеч, чрез процесуалният представител главен юрисконсулт С. Т., срещу Решение № 49/23.04.2024г., постановено по АНД № 351/2023г. по описа на Районен съд гр. Троян. С посоченото решение съдът е отменил Наказателно постановление № 379/12.10.2023г., издадено от Директора на РДГ гр. Ловеч, с което на М. Ю. Т. с [ЕГН] от с. Борима, обл. Ловеч, е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лева за нарушение на чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1, пр. 1 от Закона за горите във вр. чл. 108, ал. 3 от същия закон във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 7, пр. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. С подадената касационна жалба се прави искане за отмяна на решението на първоинстанционният съд като незаконосъобразно и неправилно и се потвърди наказателното постановление. В жалбата са изложени подробни аргументи в този смисъл.

В съдебно заседание Директорът на РДГ гр. Ловеч, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт С. Т., която поддържа жалбата и по същество на делото излага подробни аргументи за основателност на същата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 180 лева.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба М. Ю. Т., редовно призован, се явява лично и с адв. Е. Ц., който оспорва касационната жалба и излага подробни аргументи за законосъобразност и правилност на обжалваното решение на Районен съд гр. Троян с искане същото да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч – прокурор Ц. П. счита, че обжалваното решение на Районен съд гр. Троян е правилно и мотивирано, поради което моли да бъде потвърдено.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна, в законоустановеният срок.

Разгледана по същество касационната жалба, подадена от Директора на РДГ гр. Ловеч, настоящият касационен състав намира за основателна.

Първоинстанционният съд е провел съдебно следствие, като е събрал относими писмени и гласни доказателства. В постановеното решение съдът е изложил подробни мотиви, като е приел, че обжалваното наказателно постановление е издадено от упълномощен за това орган, с оглед разпоредбата на чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите и Заповед № РД-49-199 от 16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните и Заповед № 4/05.01.2022г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, АУАН също е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения, спазен е шестмесечният срок за издаване на наказателно постановление, както и че АУАН и НП съдържат изискуемите от закона задължителни реквизити и отговарят на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдът е приел също, че в хода на производството по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да нарушават правото на защита на санкционираното лице и да обосновават отмяна на наказателното постановление. Тези изводи на първоинстанционният съд се споделят напълно от настоящият касационен състав.

В обжалваното решение съдът е приел, че нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на М. Ю. Т., е осъществено от него от обективна и субективна страна и е доказано със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че Т. е субект на нарушението, тъй като е лице, упражняващо лесовъдска практика, вписано с Удостоверение № 4351/20.09.2011 година. Приел е също, че в това си качество Т. е бил запознат с технологичния план за добив на дървесина, за което се е подписал на 29.03.2023г., като в т. 7 от този технологичен план не е посочено направа на технологични просеки. В мотивите на обжалваното решение съдът е посочил, че лицензираният лесовъд съгласно чл. 12б, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии е длъжен да не допуска започване на сечта, в случай че не са спазени изискванията за отбелязване на дърветата за сеч, обозначаването на технологичните просеки и извозните пътища, а съгласно ал. 2 на посочената разпоредба, в случаите, когато извършеното маркиране не съответства на посочения в позволителното вид сеч, лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ са длъжни преди започване на сечта да уведомят писмено съответната РДГ, като в случай че маркирането е в държавни или общински горски територии – и съответното ДГС/ДЛС или община. Правилни са изложените от първоинстанционният съд доводи, че М. Ю. Т., в качеството си на лице по чл. 108, ал. 2 и ал. 3 от ЗГ не е изпълнил задълженията си да следи за спазването на одобрения технологичен план, вследствие на което е допуснал прокарването на просека в западната част на насаждението на площ от 1 дка. Тези изводи на съда съответстват на всички събрани в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства.

Спорното по делото е дали е била прокарана просека или се касае за уширение на стар съществуващ път, така както е посочило вещото лице инж. А. П. К. в заключението по допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-лесотехническа експертиза. За да отмени Наказателно постановление № 379/12.10.2023г., издадено от Директора на РДГ гр. Ловеч, въззивният съд e приел, че независимо от задълженията, които има М. Ю. Т. като лицензиран лесовъд, по делото не е доказано, че в процесния имот е прокарана просека в западната част от насаждението на площ от 1 дка, което да е в причинна връзка с бездействието на Т. и по-конкретно, с неизпълнение на задълженията му като лицензиран лесовъд да следи за спазване на одобрения на 06.10.2022г. технологичен план. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по реализираната съдебно-лесотехническа експертиза и е приел, че в случая е налице уширение на стар съществуващ път, а не прокарана технологична просека, като причината да се получи уширението не е отсичането на маркираните дървета, защото пътят си е съществувал. В заключение първоинстанционният съд е направил извод, че не е налице елемент от обективната страна на състава на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на М. Ю. Т., поради което неправилно е приложен административния материален закон и е отменил издаденото наказателно постановление.

Тези мотиви на първоинстанционният съд не се споделят от настоящият касационен състав и са неправилни и несъответни на събраните по делото доказателства. На първо място след като са били отсечени дървета, дори и с поставена контролна горска марка, не може да се приеме, че е налице уширение на съществуващ стар път, което има естествен характер. Напротив това прието от вещото лице уширение се е получило именно вследствие на извършената сеч. На второ място безспорно е, че в технологичният план, с който М. Ю. Т. е бил запознат, което обстоятелство е удостоверил с подписа си, няма предвидена просека. Такава е била прокарана след изготвяне на технологичния план и след издаване на Позволително за сеч № 0718325/29.03.2023г., получено от Т.. Съдът напълно споделя изложеното от главен юрисконсулт С. Т. в касационната жалба, че след като необходимо условие за издаване на позволително за сеч е наличието на одобрен технологичен план и в същият не е отразена като налична прокарана просека, то същата не е прокарана преди издаването на позволителното за сеч. Изготвянето на технологичният план е преди издаване на позволителното за сеч и отразява актуалното състояние на съответния имот. Освен това от изисканата и приета по делото горскостопанска карта от 2017г. за имот № 05445.60.20, отдел 105, подотдели „л“, „м“, „ш“ и „ю“, землището на с. Борима, обл. Ловеч, се установи, че в отдел 105, подотдел „ш“ няма наличие на съществуващ извозен път, още по-малко на стар съществуващ извозен път, както е приело вещото лице. След като на терен има извършена сеч на дървета, независимо дали е законна или не, е налице прокарана технологична просека, а не уширение на стар съществуващ извозен път. След като такава технологична просека не е била отразена в одобрения технологичен план за добив на дървесина от насаждението, то безспорно се доказва извършеното нарушение по чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1, пр. 1 от Закона за горите във вр. чл. 108, ал. 3 от същия закон във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 7, пр. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. Налице е извършено нарушение от М. Ю. Т. както от обективна, така и от субективна страна, тъй като Т. е бил запознат с одобрения технологичен план, за което се е подписал на 29.03.2023 година.

В този смисъл неправилен се явява извода на първоинстанционният съд за липса на елемент от обективният състав на нарушението и неправилно приложение на материалния закон. Правилни са както правната квалификация на извършеното от М. Ю. Т. нарушение по чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1, пр. 1 от Закона за горите във вр. чл. 108, ал. 3 от същия закон във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 7, пр. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, така и наложеното административно наказание е определено в съответствие с разпоредбите на Закона за горите и чл. 27 от ЗАНН.

Предвид изложеното настоящият касационен състав счита, че обжалваното Решение № 49/23.04.2024г., постановено по АНД № 351/2023г. по описа на Районен съд гр. Троян, с което е отменено Наказателно постановление № 379/12.10.2023г., издадено от Директора на РДГ гр. Ловеч следва да бъде отменено, а наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.

С оглед изхода на делото и направеното искане от главен юрисконсулт С. Т., ще следва на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, да се присъди на РДГ гр. Ловеч юрисконсултско възнаграждение в размер на 120.00 лева за настоящата съдебна инстанция.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. чл. 63в във вр. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, Административен съд Ловеч, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 49/23.04.2024г., постановено по АНД № 351/2023г. по описа на Районен съд гр. Троян и вместо това: ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 379/12.10.2023г., издадено от инж. П. Г. П. – изпълняващ длъжността Директор на РДГ гр. Ловеч, с което на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите на М. Ю. Т., [ЕГН], с адрес: с. Борима, обл. Ловеч, [улица] наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 – петстотин лева, за извършено нарушение по чл. 257, ал. 1, пр. 2, т. 1, пр. 1 от Закона за горите във вр. чл. 108, ал. 3 от същия закон във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 7, пр. 1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, като законосъобразно и правилно.

ОСЪЖДА М. Ю. Т., [ЕГН], с адрес: с. Борима, обл. Ловеч, [улица], да заплати на Регионална дирекция по горите гр. Ловеч, с адрес: гр. Ловеч, ул. „Търговска“ № 56, сумата 120.00 – сто и двадесет лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.