Решение по дело №2518/2024 на Административен съд - Варна

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл., във връзка с чл. 83, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „Монарх 96“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], с адрес за кореспонденция с НАП: гр. Варна, [улица], представлявано от управител Л. А. Ф., подадена, чрез адв. Т., против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220992401601532/25.03.2024 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 125/23.08.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП.

Издаденият акт за дерегистрация по ЗДДС се оспорва като нищожен, в условия на евентуалност като незаконосъобразен. Жалбоподателят твърди, че към датата на издаване на оспорения акт седалището на дружеството е било в гр. София, поради което на основание чл. 156 от ДОПК, счита че компетентен да се произнесе е Административен съд – София град. Излага доводи, че актът е нищожен поради липса на компетентност на издателя, тъй като според жалбоподателя компетентността на органа за издаване на акт за дерегистрация се преценява към момента на неговото издаване, а не към момента на образуване на производството по проверка по реда на ДОПК, поради което счита акта за нищожен. Твърди, че актът за дерегистрация не съдържа конкретни данни за установените факти и обстоятелства относно липсата на изпълнено задължение за заплащане на данък по ЗДДС, поради което му е нарушено правото на защита. Освен това според жалбоподателя неплащането на дължим данък не представлява системно неизпълнение на задълженията по ЗДДС, поради което не може да бъде основание за дерегистрация. На следващо място поради липса на ясно указан от органа по приходите ден и място за представяне или осигуряване на достъп до издадени от проверяваното лице оригинални счетоводни документи, жалбоподателят счита, че за него не е възникнало задължение за тяхното представяне, поради което не е налице и обстоятелство по чл. 176, т. 6 от ЗДДС. С оглед изложеното моли съда да прогласи нищожността на оспорения акт, в условия на евентуалност да го отмени като незаконосъобразен. С допълнителна молба излага съображения, че следва настоящото дело да се прекрати и жалбата да се изпати по компетентност на Административен съд – София град.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Т., който поддържа жалбата. Не претендира разноски.

Ответната страна – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП - Варна, редовно призован, се представлява от гл. експерт С., която оспорва жалбата. Поддържа депозираното писмено становище. Моли съда да потвърди акта за дерегистрация по ЗДДС, както и потвърждаващото го решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С резолюция за извършване на проверка № 032692400546493 от 05.02.2024 г. /л. 7 от преписката/ е възложена проверка за установяване на наличие или липса на основания за дерегистрация по ЗДДС на жалбоподателя.

При извършената проверка органите по приходите са констатирали, че „Монарх 96“ ЕООД е регистрирано в Търговския регистър /ТР/ на 13.7.2017 г., с едноличен собственик на капитала, представляващ и управляващ Л. Ф.. Дружеството е регистрирано по ЗДДС от 01.12.2017 г. на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Към датата на възлагане на проверката седалището и адресът на управление на дружеството е в гр. Варна, [улица], вх. *** и адрес за кореспонденция – гр. Варна, [улица]. В хода на проверката на 21.02.2024 г. в ТР е вписана промяна на седалището и адреса на управление: гр. София, [жк], [улица].

На 05.02.2024 г. проверяващите са изпратили ИПДПОЗЛ на декларирания ел. адрес за кореспонденция с НАП – ***. Със същото задълженото лице е уведомено за възложената проверка и са изискани конкретни счетоводни, търговски, банкови документи и писмени обяснения /л. 28 от преписката/. Искането е връчено на 05.03.2024 г. чрез активиране на електронна преписка /л. 33 от преписката/.

На 19.03.2024 г. по ел. път са представени електронно подписани от Л. Ф. писмени обяснения и банкови извлечения от банковата сметка на дружеството в „Алианц България“ АД за периода 01.02.2023 г. – 19.06.2024 г. – датата на закриване на банковата сметка. Изисканите с ИПДПОЗЛ счетоводни документи не са представени. След извършена проверка в информационната система на НАП проверяващите са установили, че дружеството няма активни трудови договори. За едноличния собственик има подадена декларация за начало на дейност и осигуряване в дружеството, считано от 15.09.2017 година. Установено е, че в системата на НАП има данни за регистрирани 3 бр. фискални устройства.

В хода на проверката е установено също така, че срещу „Монарх 96“ ЕООД е образувано производство по принудително изпълнение с ИД № *********/2023 г. за задълженията, по което няма постъпили плащания. Наложени са обезпечителни мерки – запор на три банкови сметки. В писмо от Дирекция „Събиране“ към ТД на НАП Варна е приложена справка от 31.01.2024 г. за проучено имуществено състояние и категоризация на „Монарх 96“ ЕООД, съгласно която дружеството не разполага с активи за обезпечаване на задълженията към НАП.

Органите по приходите са извършили проверка в данъчно-осигурителната сметка на дружеството и са установили, че има непогасени задължения в общ размер на 43 557,68 лв., в това число задължения по ЗДДС по СД за шест данъчни периода в общ размер на 19 069,71 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и събраните доказателства органите по приходите са приели, че е налице обстоятелство по чл. 176, т. 3 от ЗДДС – системно неизпълнение на задълженията по ДДС, предвид невнасяне на дължимия ДДС за три и повече периода в указания от закона срок по чл. 89, ал. 1 от ЗДДС. Констатирано е също така, че до приключване на проверката не са представени всички изискани с ИПДПОЗЛ документи, а именно – оборотна ведомост, справка за налични активи за проверявания период, както и информация за причините за непогасяване на изискуемите задължения към НАП. Предвид установеното органите по приходите са приели, че са налице и обстоятелствата по чл. 176, т. 6 от ЗДДС – непредставени оригинални счетоводни документи, изискани от органа по приходите, освен ако документите са загубени или унищожени, за което лицето е уведомило органите по приходите. Във връзка с констатациите е издаден Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220992401601532/25.03.2024 г. /56-57 от преписката/. В акта е посочено, че датата на дерегистрация е датата на връчване на акта. Същият е връчен по електронен път на декларирания от дружеството електронен адрес – *** на 13.05.2024 година /л. 55 от преписката/.

Дружеството е обжалвало процесния акт по административен ред. С Решение № 125/23.08.2024 г. Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП Варна е потвърдил акта за дерегистрация. В решението си административният орган е приел, че е налице основанието по чл. 176, т. 3 от ЗДДС, тъй като се касае за неплащане на задължения за шест последователни данъчни периода, което обосновава извод за системност в поведението на задълженото лице относно неизпълнението на чл. 89, ал. 1 от ЗДДС. Посочено е, че към датата на издаване на решението просрочените задължения по СД за ДДС за шестте данъчни периода не са внесени. Напротив, дружеството не е внесло декларирания данък по СД за ДДС и за следващите два данъчни периода – д.п.м. 04.2024 г. и д.п.м. 05.2024 г., което според административния орган е достатъчно като основание за дерегистрация по чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Във връзка с връчването на ИПДПОЗЛ по реда на чл. 32 от ДОПК и непредставянето на изисканите документи е преценено, че са налице основанията по чл. 176, т. 6 от ДОПК. По отношение на възраженията на дружеството, че актът за дерегистрация е издаден от некомпетентен орган по приходите, горестоящият административен орган е счел, че към момента на възлагане не проверката – 05.02.2024 г., както и към момента на извършените две посещения на 07.02.2024 г. и 16.02.2024 г., адресът на дружеството е бил в гр. Варна, [улица], вх. Б, ет. 1, ап. 3, т.е. възложената проверка предшества датата на вписване на промяната на седалището и адреса на управление на дружеството – 21.02.2024 година. Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП Варна е приел, че правилно производството по проверката е довършено от органи по приходите към ТД на НАП Варна. Решението е връчено на дружеството по електронен път на 01.10.2024 г. съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път /л. 9 от делото/.

При така установеното от фактическа страна съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на оспорване акт – акт за дерегистрация по ЗДДС, и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Неоснователно е възражението, направено с допълнителна молба от жалбоподателя, за прекратяване на делото и изпращането му за разглеждане на Административен съд – София град, тъй като адресът на управление на дружеството – жалбоподател е в гр. София. Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението. Делото се разглежда от административния съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя към момента на извършването на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите. След като към момента на издаване на резолюцията за извършване на проверка, както и към извършване на двете проверки, обективирани в протоколи от органите по приходите, седалището и адресът на управление на дружеството са били в гр. Варна, правилно и законосъобразно административният орган е изпратил жалбата на Административен съд – Варна, който се явява компетентният да я разгледа съд.

Неоснователно в жалбата се твърди, че Акт за дерегистрация № № 220992401601532/25.03.2024 г. е издаден от териториално некомпетентен орган предвид факта, че към датата на издаване на процесния акт седалището и адресът на управление на дружеството е в гр. София. Резолюцията за извършване на проверка на „Монарх 96“ ЕООД е издадена на 05.02.2024 година. С цел връчване на издаденото ИПДПОЗЛ № 032692400546493-1/05.02.2024 г. са извършени две проверки на адреса на дружеството, видно от протоколи с №№ 1873144/07.02.2024 г. и 1873147/16.02.2024 година и към тези дати седалището и адресът на управление на „Монарх 96“ ЕООД са били в гр. Варна, [улица], ***. Ето защо съдът приема, че на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК компетентна териториална дирекция на НАП е териториалната дирекция по седалището на местните юридически лица, а именно ТД на НАП Варна. Действително по преписката са налице доказателства, че адресът на управление на дружеството е променен в хода на извършената проверка, а именно на 21.02.2024 г., но в случая приложение намира разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ДОПК, според при промяна в обстоятелствата, обуславящи териториалната компетентност, производството се довършва от органа, който го е образувал. С оглед горното актът за дерегистрация е издаден от териториално компетентен орган.

При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да опорочават административното производство и да водят до отмяната му. Актът за дерегистрация, видно от материалите по административната преписка, е подписан с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ.

В случая оспореният акт съдържа фактическите и правните основания за издаването му. В контекста на изложеното съдът приема оспореният по съдебен ред акт за дерегистрация за съответстващ на законовите изисквания за форма на административния акт по чл. 120 от ДОПК. При неговото издаване не са допуснати съществени процесуални нарушения, като такива не се и твърдят в от жалбоподателя.

По материалната законосъобразност съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяването на регистрацията по ЗДДС е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Нормата на чл. 106, ал. 2, т. 2, б. „б“ от ЗДДС предвижда като основание за дерегистрация наличие на обстоятелство по чл. 176 от същия закон. Целта на законодателя е да се санкционират неизправните данъчни субекти, които нееднократно нарушават законовите разпоредби.

Според чл. 176, т. 3 от ЗДДС компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което системно не изпълнява задълженията си по този закон.

Разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от ЗДДС гласи, че когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период.

По отношение на обстоятелствата по чл. 176, т. 3 от ЗДДС установените факти от приходната администрация не са оборени от жалбоподателя към датата на издаване на акта за посочените данъчни периоди, както и не са представени доказателства, че към датата на издаване на акта декларираният от жалбоподателя ДДС в общ размер 19 069,71 лв., ведно с дължимите лихви, е платен. Това обстоятелство се установява от приложената към преписката справка за задълженията. Не може да се сподели изложеното в жалбата, че липсват конкретни периоди, за който се твърди липса на изпълнение на задълженията за заплащане на данък по ЗДДС. Действително в акта за дерегистрация е посочено единствено, че дружеството има задължения по ЗДДС по СД за шест данъчни периода и общият размер на сумата, но към него е приложена подробна справка за общите задължения на „Монарх 96“ ЕООД, в която са посочени подробно периодите, номерата на справките-декларации и дължимите суми. Още повече, че самият жалбоподател следва да е наясно за кои конкретни периоди дължи заплащане на данък по ЗДДС, след като дружеството е задължено да подава справки-декларации /аргумент от чл. 125 от ЗДДС/, в които посочва дължимият за внасяне данък. Нещо повече, в Решение № 125/23.08.2024 г. Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП е посочил справките-декларации по дати, данъчният период и дължимата сума. Така от една страна ако приемем, че е налице порок във формата, то подобно саниране е допустимо с оглед разрешението, дадено по сила на тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г., ОСГК на ВС, а именно: „Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил акта, като е изложил съображения, позволяващи да се провери законосъобразността му при обжалването му по съдебен ред“. Освен това в решението си административният орган е установил и още два данъчни периода, за които се дължи данък по ЗДДС, а именно д.п.м. 04.2024 г. и д.п.м. 05.2024 година. Настоящото производство е по чл. 155 от ДОПК, като решаващият орган е инстанция по същество и като такава по принцип може да допълва мотивите за издаване на оспорения първоначален акт, но само когато изводите са въз основа на същите факти, какъвто именно е и настоящият случай. С оглед на изложеното не се споделя възражението на оспорващото дружество, че в случая му е нарушено правото на защита.

От събраните по делото и неоспорени от жалбоподателя писмени доказателства се установява, че е налице системно неизпълнение на задължение по смисъла на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, доколкото според наложеното в съдебната практика разбиране, а и възприето в редица закони, системност е налице при три или повече нарушения, извършени от едно и също лице. Правилен е изводът на органа по приходите, че невнасянето на дължимия ДДС от страна на жалбоподателя – данъчно задължено лице по подадени от него справки-декларации по ЗДДС за период от 8 последователни месеца, е системно и това поведение на проверяваното лице осъществява състава на чл. 176, т. 3 от ЗДДС, при което приходният орган законосъобразно е прекратил регистрацията на жалбоподателя по ЗДДС. В ЗДДС няма легално определение на понятието системно неизпълнение на дадено задължение, но в теорията и практиката се приема, че такова е налице, когато същото не е изпълнено три или повече пъти/ каквито са резултатите не само от извършената проверка, но и от събраните доказателства. Нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство, жалбоподателят обори извода на органа по приходите, че за посочените по-горе данъчни периоди е внесъл дължимия ДДС по подадените от него справки-декларации. Неоснователно се сочи от жалбоподателя, че неплащането на данъци в срок има за последица образуване на принудително изпълнение, но не и дерегистрация на лицето по ЗДДС. Както беше посочено, чл. 176, т. 3 от ЗДДС гласи, че регистрацията на лице по ЗДДС може да се прекрати, когато системно данъчно задълженото лице не изпълнява задълженията си по този закон. В разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от ЗДДС е регламентирано задължението на лицето, а именно: да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период. След като дружеството не е изпълнявало задължението си, то съвсем законосъобразно органът по приходите е прекратил регистрацията му на основание нормата на чл. 176, т. 3 от ЗДДС.

Съгласно чл. 176, т. 6 от ЗДДС компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което не представи или не осигури достъп до издадени или съставени от него оригинални счетоводни документи, изискани от органа по приходите, освен ако документите са загубени или унищожени, за което лицето е уведомило органите по приходите.

По отношение на обстоятелствата по чл. 176, т. 6 от ЗДДС, установените факти от органите на приходната администрация също не са оборени от жалбоподателя към датата на издаване на акта. Основното възражение на оспорващото търговско дружество е, че от органа по приходите не му е определен конкретен ден, място и час за предоставяне на издадените оригинални счетоводни документи. В представеното по преписката Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице № 032692400546493-1/05.02.2024 г. /л. 28 от преписката/ е посочено, че на задълженото лице е предоставен срок от 7 дни за представяне на изисканите документи, като е посочено, че следва да бъдат представени на инспектор В., с посочване на точен адрес и електронна поща. За органа не съществува задължение да определя конкретен ден и час за представяне на документите. С оглед на което възражението, че не е възникнало обстоятелство по чл. 176, т. 6 от ЗДДС, е неоснователно. Освен това по преписката е приложена молба от дружеството – жалбоподател /л. 19/, с която е поискано срокът за предоставяне на изисканите оригинални счетоводни документи да бъде удължен, т.е. към момента на депозиране на молбата жалбоподателят е считал, че за него е налице задължение да представи изисканите документи.

Органите по приходите са установили, че дружеството не изпълнява задължението си за представяне на необходимите за целите на осъществявания от органите по приходите данъчен контрол документи от счетоводството си, след като е било надлежно уведомено по установения в ДОПК ред. С оглед горното правилно и законосъобразно е прието, че са налице предпоставките за издаване на акт за дерегистрация, предвидени в чл. 176, т. 6 от ЗДДС.

Предвид изложеното доказателствата по делото установяват, че оспореният акт е издаден при наличие на материалните предпоставки на закона за прекратяване на регистрацията на дружеството по ЗДДС, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на административния орган, юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 лева, определено на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1, пр. посл. във вр. с чл. 83, ал. 4 ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Монарх 96“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], с адрес за кореспонденция с НАП: гр. Варна, [улица], представлявано от управител Л. А. Ф., подадена, против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220992401601532/25.03.2024 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 125/23.08.2024 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА Монарх 96“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], с адрес за кореспонденция с НАП: гр. Варна, [улица], представлявано от управител Л. А. Ф., да заплати на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.