Определение по дело №3/2023 на Административен съд - Кърджали

Настоящето производство е образувано след постановяването на Определение № 1/03.01.2023 г. по а.д. № 225/2021 г. по описа на Административен съд – Кърджали, с което е отделена за разглеждане в самостоятелно производство жалбата на С. М. Г. от [населено място], с [ЕГН], против Виза за проучване и проектиране от 05.07.2021 год., издадена от главния архитект на община Момчилград, за: Инвестиционно проучване и проектиране на „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване - работилница (етапно строителство в условията на чл. 152, ал. 2 от ЗУТ), находяща се в [УПИ] – пл.сн. № [номер], кв. [номер] по плана на [населено място], [община], [област] и против Разрешение за строеж № 31 от 04.08.2021 год., издадено от главния архитект на община Момчилград, за строеж – етапно строителство, на: „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване - работилница, находящ се в [УПИ] – пл.сн. № [номер], кв. [номер] по ПУП на [населено място], [община], [област]”.

По делото е проведено открито съдебно заседание на 03.07.2025 г. като с оглед уважените доказателствени искания на страните производството е отложено за 25.09.2025 г.

Съдът, след като се запозна с постъпилото а.д. № 225/2021 г. по описа на Административен съд – Кърджали, счита, че същото като относимо към предмета на спора следва да бъде прието като доказателство по настоящето дело.

Във връзка с горното настоящият състав, след като извърши преценка на влязлото в сила Решение № 787/17.06.2024 г. по а.д. № 225/2021 г. на Административен съд – Кърджали, намира, че депозираната от С. М. Г. от [населено място], жалба против Разрешение за строеж № 31 от 04.08.2021 год., издадено от главния архитект на община Момчилград, за строеж – етапно строителство, на: „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване - работилница, находящ се в [УПИ] – пл.сн. № [номер], кв. [номер] по ПУП на [населено място], [община], [област]”, се явява недопустима.

Съображенията на съда за това са следните:

Разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от ЗУТ сочи заинтересованите лица, имащи право на жалба срещу издадено по реда на чл. 148 от ЗУТ разрешение за строеж, съответно актовете за неговото изменение и допълване, а именно: 1. в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята; 2. в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж - лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2; 3. в случаите по чл. 185, ал. 1 - собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях; 4. в случаите по чл. 185, ал. 2 - собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост.

С горепосоченото Решение № 787/17.06.2024 г. по а.д. № 225/2021 г. състав на Административен съд – Кърджали е отменил Заповед № 387 от 16.11.2005 г., издадена от кмета на община Момчилград, с която, на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, е одобрено изменение на Подробния устройствен план – План за регулация и застрояване/ПУП – ПРЗ/ за част от квартал [номер] по плана на [населено място], с което изменение се обособяват урегулирани поземлени имоти (УПИ) [УПИ]; [УПИ]; [УПИ]; [УПИ] и [УПИ] и се дава режим на нискоетажно свободно жилищно застрояване, В ЧАСТТА Й относно одобреното изменение на плана за застрояване/ПЗ/, с която част, за новообразуваните [УПИ] и [УПИ], кв.[номер] по плана на [населено място], се определя режим на СВЪРЗАНО нискоетажно/до три етажа/ жилищно застрояване.

Съдът е приел, че предмет на производството по делото е изменението на регулацията по отношение разделянето на [УПИ], кв.[номер] по плана на [населено място] и отреждането на съсобствения поземлен имот, в който С. М. притежава права, в самостоятелен [УПИ], кв. [номер] по плана на [населено място], като доводите й са в насока за неяснота относно определения режим на застрояване - нискоетажно свободно жилищно такова, съобразно текстовата част на заповедта или свързано между новообразуваните [УПИ] и [УПИ], кв. [номер], както е отразено в графичната й част.

С оспорената частично Заповед № 387/16.11.2005 г. на кмета на община Момчилград е било одобрено изменение на ПУП - ПРЗ за част от кв. [номер], като от съществуващия [УПИ]-„за жилищно строителство и магазини“ са създадени [УПИ], [УПИ], [УПИ], [УПИ] и [УПИ], с режим на нискоетажно свободно жилищно застрояване.

В настоящето производство не е спорно, че С. М. Г. е съсобственик на [УПИ], съседен на [УПИ], за който са издадени оспорените по делото Виза за проучване и проектиране от 05.07.2021 год. и Разрешение за строеж № 31 от 04.08.2021 год. Горепосочените два имота са попадали по предходен план в [УПИ]-„за жилищно строителство и магазини“.

С други думи, С. Г. е съсобственик на съседен имот и тъй като не притежава вещни права върху [УПИ], кв. [номер] по плана на [населено място], в който ПИ е предвидено построяването на процесната „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване – работилница“, то жалбоподателката не се легитимира като заинтересовано лице по смисъл на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. М. не попада и в хипотезата и на чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ във връзка с чл. 39, ал. 2 от същия, предвид обстоятелството, че РС касае изграждането на нов стоеж, а не на промяна на предназначението на част или на цяла сграда /която е съществуваща/ в жилищни, курортни или вилни зони, когато преустройството е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване. В случая жалбоподателката не притежава собственост или ограничени вещни права върху сградата и тъй като се касае за нов строеж, а не за преустройство, то спрямо нея не са налице и предпоставките на чл. 149, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗУТ.

Без значение в случая, че за основната сграда е предвидено свързано застрояване на северозапад, което обстоятелство не води до попадането на С. Г. в кръга на заинтересованите лица по чл. 142, ал. 2 от ЗУТ. В този смисъл е налице трайна и непротиворечива съдебна практика - Определение № 14792 от 30.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11728/2020 г., II о., Определение № 6291 от 13.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5316/2023 г., II о., Определение № 5026 от 28.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1881/2020 г., II о.

В заключение съдът намира за необходимо да посочи и че до обратния извод не води и влязлото в сила Определение № 10629/22.11.2022 г. по а.д. № 9197/2022 г. на ВАС, като изложените в този връзка доводи в обратната насока в в постъпилата молба с вх. № 2853/11.07.2025 г. депозирана от С. М., са неоснователни. Действително в посоченото определение съставът на ВАС е разгледал по частна жалба определение по а.д. № 225/2021 г. на Административен съд – Кърджали, с което производството по делото е било прекратено и жалбата е била оставена без разглеждане. ВАС е отменил акта на административния съд и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия, но е изложил доводи, че изводът за недопустимост на оспорването срещу визата за проектиране и разрешението за строеж, издадени за съседния [УПИ], тъй като жалбоподателката не попада в кръга на заинтересуваните лица по чл. 131, ал. 2, т. 1-5 ЗУТ, съответно по чл. 149, ал. 2 ЗУТ, е преждевременно направен. Съдът е посочил, че едва след приключване на производството срещу заповедта за одобряване изменението на регулационния и застроителния план от 2005 г. е възможно да се извърши проверка и да се отговори на въпроса дали тя е в кръга на заинтересуваните лица по чл. 131 ЗУТ, респ. на чл. 149, ал. 2 ЗУТ, доколкото се легитимира като собственик на [УПИ], съседен на [УПИ], за който са издадени визата за проектиране и разрешението за строеж, предвид попадането на двата имота по предходен план в [УПИ]-"за жилищно строителство и магазини".

Горното обосновава извода, че ако Заповед № 387/16.11.2005 г. на кмета на община Момчилград, с която е било одобрено изменение на ПУП - ПРЗ за част от кв. [номер], като от съществуващия [УПИ]-„за жилищно строителство и магазини“ са създадени [УПИ], [УПИ], [УПИ], [УПИ] и [УПИ], с режим на нискоетажно свободно жилищно застрояване бе отменена и в частта относно изменението на регулацията по отношение разделянето на [УПИ] и отреждането на съсобствения на М. поземлен имот, в който притежава права, в самостоятелен УПИ, то тя би била съсобственик в [УПИ], при което ще попада в кръга на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. В случая обаче заповедта в тази й част не е била предмет на съдебен контрол и е влязла в сила, поради което жалбоподателаката като съсобственик на съседен УПИ, по изложените по-горе съображения, не попада в кръга на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ.

С други думи С. М. няма правен интерес от оспорване на процесното РС. Защитата против начина на застрояване може да се търси с оспорването на акта за одобряване на ПУП, което в случая е било извършено по а.д. № 225/2021 г. Този акт подлежи на отделен съдебен контрол, а заинтересованите да ги обжалват лица се определят в чл. 131, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗУТ, като те не са идентични с лицата по чл. 149, ал. 2 от ЗУТ. В случая не намира приложение разпоредбата на чл. 131, ал. 2 от ЗУТ, относима при определяне на кръга на заинтересуваните лица, когато се оспорва виза за проектиране или заповед за одобряване, респ. изменение на подробен устройствен план.

Предвид това, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 159, т. 4 от АПК, а именно процесната жалба в частта й, с която се оспорва Разрешение за строеж № 31 от 04.08.2021 год., издадено от главния архитект на община Момчилград, за строеж – етапно строителство, на: „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване - работилница, находящ се в [УПИ] – пл.сн. № [номер], кв. [номер] по ПУП на [населено място], [община], [област]”, следва да бъде оставена без разглеждане и производството в тази му част бъде прекратено.

Водим от горното и на основание чл. 171 от АПК и чл. 159, т. 4 от АПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА като доказателство по делото а.д. № 225/2021 г. по описа на Административен съд – Кърджали.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. М. Г. от [населено място], [жк], [улица], [адрес], с [ЕГН], в частта й против Разрешение за строеж № 31 от 04.08.2021 год., издадено от главния архитект на община Момчилград, за строеж – етапно строителство, на: „Жилищна сграда с магазин за авточасти, автомивка и автосервиз с допълващо застрояване - работилница, находящ се в [УПИ] – пл.сн. № [номер], кв. [номер] по ПУП на [населено място], [община], [област]”.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 3/2023 г. по описа на Административен съд – Кърджали, в частта му относно оспорването по жалба на С. М. Г. от [населено място], на Разрешение за строеж № 31 от 04.08.2021 год., издадено от главния архитект на община Момчилград.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба, в 7- дневен срок от съобщаването му.