Н.о.х.д. № 775 / 2012 год. на
ХРС
МОТИВИ:
Обвинението срещу подсъдимия М.К.А. *** е повдиганто за това,
че на 16.01.2012г., в гр.Хасково,
отнел чужди движими вещи – а именно дамска чанта, съдържаща дамски портфейл с 4
лева в него, лична карта, дебитна карта на името на Ж.И.Н. на банка ДСК, карта
на магазин „Пени”, мобилен телефон марка „Нокия”, модел 1208 и калъф очила с
диоптър, всички на обща стойност от 151 лв. от владението на Ж.И.Н. ***, без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за
това сила – издърпване на дамската чанта – престъпление по чл.198 ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на
РП-Хасково поддържа така повдигнатото обвинение. Фактическата обстановка в
обвинителния акт се установявала безспорно. Пледира, че наказанието на
подсъдимия следвало да се определи при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК като
се слезе под минимума от 3 години и наказание от порядъка на 10 месеца лишаване
от свобода щяло да постигне целите на индивидуалната и генералната превенции.
Тъй като подсъдимият бил неосъждан изпълнението на наказанието с оглед чл.66 ал.1
от НК следвало да се отложи с изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият М.А. се признава за виновен
и е съгласен с изложената в обв.акт фактическа обстановка в производството по
съкратено съдебно следствие. Съдът чете определение по чл.372 ал.4 от НПК.
Защитникът на подсъдимия споделя изложеното от представителя на районна
прокуратура за размера и вида на наказанието.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена от
фактическа страна обстановката, описана в обвинителния акт, а именно :
На 16.01.2012г.,
около 19:30 часа, св.Ж.И.Н. се
прибирала от работа и се движела по стълбите между ул.„Омуртаг" и ул.„Мургаш"
в гр.Хасково. Когато стигнала
непосредствено на края на стълбите, изкачвайки ги, усетила нечие присъствие
зад гърба си.
По това време, до Автогара – гр.Хасково бил подсъдимия М.А., който забелязал
св.Ж.Н. и тръгнал след нея. Св.Н. държала в дясната си ръка дамска чанта, като я била
хванала за двете дръжки и чантата висяла покрай крака й, а в другата
си ръка държала найлонова торбичка с покупки.
В дамската си
чанта св.Ж.Н. държала мобилен телефо „Нокия”, модел 1208, кожено
портмоне с четири лева в него, калъф за очила , очила с диоптър, като и лична карта , дебитна карта
, карта на магазин ,,Пени” и бележки от транзакции.
Когато усетила, че зад гърба й има човек, в първия момент не обърнала внимание и продължила
да се движи спокойно, защото си помислила, че някой просто минава покрай нея. В същия момен обаче, подсъдимият М.А. рязко с ръка издърпал назад дамската
чанта на св.Николава, тя извила ръката си назад и я изпуснала.
Подсъдимият А. грабнал дамската чанта на св.Н. и държейки я, избягал в посока ул.”Ст.Стамболов”. Св.Н. се развикала и
му казала да й върне обратно чантата, но А. избягал.
В последствие св.Ж.Н.
се прибрала в дома си и по-късно съобщила за станалото в РУП -Хасково.
От своя страна, подсъдимият М.А., след като взел чантата, минал покрай сградата на „Природо-математическа гимназия” – гр.Хасково, където спрял и
пребъркал чантата и отвътре взел портмонето с четири лева, личната карта, дебитната карта и картата за магазин
„Пени" и бележките от транзакции.
Слез това обв.А.
изхвърлил чантата в храстите на бул.”Ст.Стамболов”, без да види,
че вътре има и мобилен телефон. Сащата
вечер А. похарчил четирите лева за
храна и се видял със своя приятел св.Ангел А. Михайлов.
Св.Михайлов споделил на подс.А., че заложил личната си карта при св.Борислав Велчев Мишев за сумата от 31 лева. Тогава А. показал на св.Михайлов личната карта на св.Ж.Н. и предложил да заложат личната карта на св.Н., вместо личната карта на
св.Михайлов. На следващият ден А. и Михайлов отишли до св.Мишев и разменили личната карта на св.Н. за картата на Михайлов, който
си я прибрал обратно.
На 20.01.2012г.,
около 23,00 часа,
зад Автогара – гр.Хасково,
подсъдимият М.А. бил спрян за
полицейска проверка от св.Петър Пеев - служител
на РУП-Хасково, тъй
като поведението му било съмнително. В последствие подсъдимият бил отведен в
РУП-Хасково и при направен личен обиск в него били
открити останалите .документи на св.Н., предадани
в последствие с протокол за доброволно предаване заедно с черна
обложка за лични документи.
Били проведени оперативно-издирвателни мероприятия, но дамската чанта и мобилният телефон св.Н. не били открити на посоченото място от подс.А.
Според
заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза, стойността на откраднатия мобилен
телефон „Нокия”, модел 1208 е 18 лева , на дамската чанта
-40 лева, на кожено портмоне – 3 лева,
на калъф за очила - 4 лева, очила с диоптър - 80 лева -
всичко на стойност 147 лева . Освен това в
портмонето е имало и 4 лв., което прави общата стойност на всички вещи 151 лв.
Личната карта,
дебитната карта и картата
на магазин "Пени" нямат пазарна стойност.
Личната карта като документ за
самоличност съгласно Закона за българските документи
за самоличност е собственост на държавата.
Подсъдимият А. не е осъждан. Няма криминални
регистрации. Има
лоши характеристични данни.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Подсъдимият М.К.А.
*** е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.198
ал.1 от НК – като на
16.01.2012г., в гр.Хасково, отнел чужди движими вещи – а именно дамска чанта,
съдържаща дамски портфейл с 4 лева в него, лична карта, дебитна карта на името
на Ж.И.Н. на банка ДСК, карта на магазин „Пени”, мобилен телефон марка „Нокия”,
модел 1208 и калъф очила с диоптър, всички на обща стойност от 151 лв. от
владението на Ж.И.Н. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила – издърпване на дамската чанта.
От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при условията на
пряк умисъл – М.А. е съзнавал обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на престъпния резултат и е искал именно неговото
настъпване – отнемането на чуждите движими вещи.
В тази връзка съдът определи наказането
на подсъдимия по следния начин :
Разпоредбата на чл.198 ал.1 от НК
предвижда наказане „лишаване от свобода” за срок от 3 – до 10 години. Съдът
счете, че в случая са налице изключителни смекчаващи вината обстоятелства –
самопризнанията на подсъдимия на досъдебното производство, оказаното съдействие
на органите, липсата на минала съдимост, липсата на криминални регистрации, относително
младата възраст на подсъдимия. Ето защо съдът определи наказанието при
условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, като слезе под минимуа от 3 години и
определи наказанието в интервала 3 месеца – 3 години. С оглед чл.58а ал.4 от НК
– приложението на чл.55 от НК е по-благоприятно за дееца, от приложението на
чл.58а ал.1 от НК и правилото за едната трета. Съдът обсъди съотношениетно на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи обстоятелства съдът
прие пълните самопризнания на досъдебното производство, оказаното съдействие на
органите и съда, изразеното критично отношение, липсата на минала съдимост и
криминални регистрации. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взе в
предвид лошите характеристични данни на подсъдимия. Ето защо съдът прие относителен
превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което определи наказанието
„лишаване от свобода” на 10 месеца. Подсъдимият е неосъждан, поради което съдът
с оглед чл.66 от НК отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок от 3
години.
С така наложеното наказание съдът счита,
че ще бъдат постигнати целите на личната и генералната превенция на закона,
което ще въздействува възпитателно и предупредително както върху дееца, така и
по отношение на останалите членове на обществото.
С оглед чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият
бе осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 70 лв., за
възнаграждение на вещо лице.
Воден от горното, съдът постанови
присъдата си.
Районен
съдия:/п/
Вярно с оригинала!
Секретар:С.К.