Решение по дело №7/2024 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 253
Дата: 26 февруари 2024 г.
Съдия: Георги Митев
Дело: 20243110200007
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 253
гр. Варна, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20243110200007 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Производството по делото е образувано по повод жалба от Мета ББ ЕООД чрез
адвокат Г. В. от Адвокатска колегия Варна против наказателно постановление № 03-
2300928/11.10.2023 г., издадено от П.М.М., на длъжност директор на Дирекция
Инспекция по труда/ДИТ/ гр. Варна, с което на основание чл.81а ал.1 от Закона за
насърчаване на заетостта/ЗНЗ/ на дружеството е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2500 лева за извършено нарушението по чл.74л ал.5
във връзка с чл.74е ал.2 т.3 от ЗНЗ. С въззивната жалба се счита наказателното
постановление за неправилно и незаконосъобразно, излагат се мотиви за това и се моли
съда да отмени изцяло наказателното постановление.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
адвокат Г. В., редовно упълномощена. По същество адв.В. след анализ на събраните
доказателства счита, че Мета ББ ЕООД не е извършило описаното в наказателното
постановление нарушение, неправилно е приложен материалния закон и в условията на
евентуалност е налице маловажен случай на административно наказание, поради което
моли съда да отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от процесуален
представител – старши юрисконсулт Й.Й., редовно упълномощен, който по същество
оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление, както и да им
присъди юрисконсултско възнаграждение.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1
Съдът, като анализира поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка
представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намери за установено от фактическа страна
следното:
С удостоверение № 421/17.11.2022 г. на Министерството на труда и социалната
политика/изискано от съда и приложено копие/ Мета ББ ЕООД е регистрирано за
извършване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа с валидна
регистрация до 17.11.2027 г.
Съгласно разпоредбата на чл.74е ал.1 от ЗНЗ дейността по осигуряване на
временна работа се осъществява въз основа на регистрация в Агенцията по заетостта.
По силата на чл.74е ал.2 т.7 от ЗНЗ за регистрация могат да кандидатстват юридически
лица, които имат сключена групова застраховка в размер 200 000 лв. или безусловна и
неотменяема банкова гаранция в размер 200 000 лв. за вземанията на работниците и
служителите, които ще бъдат наемани от тях за осигуряване на временна работа, а
съгласно ал.3 на същия член лицата трябва да отговарят на условията по ал.2 през
целия период на регистрация.
По силата на чл.74л ал.5 от ЗНЗ всяка година до 30 юни предприятията, които
осигуряват временна работа, представят в Агенцията по заетостта заверени копия от
застрахователните или банковите документи, които удостоверяват изпълнението на
изискванията на чл.74е ал.2 т.7.
С оглед на посочените разпоредби Мета ББ ЕООД като предприятие, което
осигурява временна работа, всяка година е задължено до 30 юни да представя в
Агенцията по заетостта заверени копия от застрахователните или банковите
документи, които удостоверяват изпълнението на изискванията на чл.74е ал.2 т.7.
На 29.08.2022 г. е сключена полица № BG 0815 22 ********* на ЗАД
ДаллБогг.Живот и здраве АД/изискано от съда и приложено копие/, с която Мета ББ
ЕООД е застраховано за застраховка „Отговорност на работодателя“ с лимит 200 000
лева с валидност от 00:00 часа на 30.08.2022 г. до 24:00 часа на 29.08.2023 г.
Застрахователната полица е постъпила в Агенцията по заетостта с писмо рег.№ ВР-04-
27 от 08.09.2023 г./изискано от съда и приложено копие/.
От съда бе изискано и приложено по делото заверено копие от полица № BG
0815 23 ********* от 11.09.2023 г. на ЗАД ДаллБогг.Живот и здраве АД, с която Мета
ББ ЕООД е застраховано за застраховка „Отговорност на работодателя“ с лимит
200 000 лева с валидност от 00:00 часа на 12.09.2023 г. до 24:00 часа на 11.09.2024 г. и
Добавък към застрахователната полица, в който е посочено, че лимитът от 200 000 лева
е само за неизплащане на заплати и осигуровки от предприятията за осигуряване на
временна работа. С писмо рег.№ ВР-04-27 от 08.09.2023 г. на Агенцията по заетостта
по електронна поща от Мета ББ ЕООД чрез адв. Г. В. е изпратено копие от новата
застраховка.
С писмо № 20-00-2469/17.08.2023 г./приложено заверено копие/ на
изпълнителния директор на Агенция по заетостта до изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда е изпратен списък на предприятия,
които осигуряват временна работа съгласно чл.74л ал.4 и ал.5 от ЗНЗ, които не са
изпълнили своите задължения. В писмото изрично е посочено, че санкциите следва да
се налагат по чл.81а ал.2 от ЗНЗ. В този списък фигурира и Мета ББ ЕООД.
С писмо № ДОК230111152/23.08.2023 г. на главния секретар на Изпълнителна
агенция Главна инспекция по труда е изпратен този списък до директорите на
2
Областните служби, включително и до директора на Инспекция по труда Варна за
търсене на отговорност от предприятията.
На 26.09.2023 г. главен инспектор при ДИТ-Варна М. О. М.Ж. съставила акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ № 03-2300928/26.09.2023
г./приложен оригинал/ на Мета ББ ЕООД за това, че в качеството на предприятие,
осигуряващо временна работа, притежаващо удостоверение № 421/17.11.2022 г., не е
представило в Агенцията по заетостта до 30 юни 2023 г. заверени копия от
застрахователните или банкови документи, които удостоверяват изпълнението на
изискванията на чл.74е ал.2 т.7 от Закона за насърчаване на заетостта, а именно, че има
сключена групова застраховка в размер на 200 000 лева или банкова гаранция в размер
на 200 000 лева за вземанията на работниците и служителите, които ще бъдат наемани
от дружеството за осигуряване на временна работа. Нарушението е извършено на
03.07.2023 г. в гр. Варна ул.Шипка № 10, докогато и където е следвало Мета ББ ЕООД
да е представило заверени копия от застрахователните или банковите документи.
Видно от писмо № 20-00-2469/17.08.2023 г. на Агенция по заетостта дружеството не е
представило в Агенцията по заетостта до 30 юни 2023 г. заверени копия от
застрахователните или банковите документи. Актосъставителката е квалифицирала
нарушението по чл.74л ал.5 във връзка с чл.74е ал.2 т.3 от ЗНЗ. Като опис на
писмените материали в АУАН е посочено писмо № 20-00-2469/17.08.2023 г. на
Агенция по заетостта. АУАН е предявен на 26.09.2023 г. на упълномощеното лице
ИВ.В. по пълномощно № 12158/2159 от 05.08.2022 г., който се запознал с неговото
съдържание, не направил възражения и получил копие от АУАН.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно
постановление № 03-2300928/11.10.2023 г., издадено от П.М.М., на длъжност директор
на Дирекция Инспекция по труда гр. Варна/приложен оригинал към АНП/. Като
описание на фактическата обстановка, свързана с нарушението, в наказателното
постановление фигурира идентична на тази, отразена в акта за установяване на
административно нарушение. Административно-наказващият орган е квалифицирал
нарушението на въззивника по чл.74л ал.5 във връзка с чл.74е ал.2 т.3 от ЗНЗ и е
наложил административно наказание имуществена санкция 2 500 лева на основание
чл.81а ал.1 от ЗНЗ.
В съдебно заседание бе разпитана в качеството на свидетел актосъставителката
М. О. М.Ж., която потвърждава констатациите от АУАН. Потвърждава, че в хода на
проверката са били представени доказателства от дружеството, че застраховката вече
е сключена и представена в Агенцията по заетостта.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена чрез показанията
на свидетеля М. О. М.Ж., както и от писмените доказателства, подробно изброени по-
горе и приобщени на основание чл.283 от НПК.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът кредитира свидетелските показания на М. О. М.Ж. като обективни и
подкрепящи се от писмените доказателствени средства.
Съдът кредитира изцяло и приобщените писмени доказателствени средства
като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и представящи в
хронологичен ред събитията.

3
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
По допустимостта на въззивната жалба:
Наказателното постановление е връчено на служителката на дружеството П.Д.
на 10.11.2023 г., видно от известието за доставяне/приложено заверено копие/, жалбата
срещу него е заведена на 23.11.2023 г., видно от печата върху нея.
Жалбата е подадена чрез адвокат Г. В. от Адвокатска колегия Варна. От
служебно изготвената справка за актуалното състояние на Мета ББ ЕООД от
Търговски регистър е видно, че дружеството е с управител и едноличен собственик на
капитала Б.К.Б.. Към въззивната жалба е приложено нотариално заверено пълномощно
от Б.К.Б. в качеството му на управител и представляващ Мета ББ ЕООД за адвокат Г.
В. да представлява дружеството пред всички съдебни учреждения, като подписва,
подава и получава всички необходими документи.
Спазен е 14-дневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, жалбата е подадена в срока на
обжалване от процесуално легитимно лице, срещу административен акт, подлежащ на
обжалване, пред компетентния районен съд по местоизвършване на деянието, поради
което същата е процесуално допустима.
По компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган:
АУАН е издаден от компетентен орган - главен инспектор М. О. М.Ж.,
държавен контролен орган съгласно изискванията на чл.85 ал.1 от ЗНЗ.
Наказателно постановление № 03-2300928/11.10.2023 г. е издадено от
компетентен орган - П.М.М., на длъжност директор на Дирекция Инспекция по труда
гр. Варна, съгласно изискванията на чл.85 ал.4 от ЗНЗ и Заповед № З-0864/17.10.2022 г.
на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по
труда/приложено заверено копие/, с която се упълномощават директорите на дирекции
Инспекции по труда да издават и подписват наказателни постановления по актове за
установяване на административни нарушения, издадени от инспектори от съответната
Дирекция Инспекция по труда. Съгласно изискано от съда и представено заверено
копие на заповед № 714/03.10.2023 г. на главния секретар на Изпълнителна агенция
Главна инспекция по труда е видно, че по време на отсъствието на директора на
Дирекция Инспекция по труда със седалище Варна за периода от 05.10.2023 г. до
12.10.2023 г. всички задължения на длъжността да се изпълняват от П.М.М..
По процесуалния закон:
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
Разпоредбите на чл.40 ал.2 и чл.43 ал.1 от ЗАНН са спазени, доколкото АУАН
е съставен в присъствието на един свидетел при съставянето на акта, в присъствие на
представител на дружеството, като препис от АУАН е връчен по законоустановения
ред. Спазени са сроковете по чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН за съставянето на АУАН и за
издаването на наказателното постановление. Наказателното постановление е надлежно
връчено на жалбоподателя. Както АУАН, така и наказателното постановление
отговарят на чл.42 и респективно чл. 57 от ЗАНН.
Както в АУАН, така и в наказателното постановление се съдържат
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушението, вменено във
4
вина на въззивника, посочени са дата и място на извършване, както и нарушените
законови норми.
Наказателното постановление съдържа изискуемите от закона в чл.57 от ЗАНН
задължителни реквизити, а именно посочени са имената и длъжността на лицето, което
го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено
наказателното постановление, посочени са имената и длъжността на актосъставителя,
както и местослуженето на същия, данните на нарушителя, визирани в т.4 на чл.57 от
ЗАНН, описано е извършеното нарушение, мястото на което е извършено, законовите
разпоредби, които са нарушени, вида и размера на наказанията, дали наказателното
постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. Наказателното
постановление е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и
визираният в чл.34 ал.3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление.
Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административно-наказателното
производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна.
По материалния закон:
При възприетата фактология съдът счете, че в случая Мета ББ ЕООД е
осъществило от обективна страна състава на нарушение по чл.74л ал.5 във връзка с
чл.74е ал.2 т.3 от ЗНЗ.
От показанията на св.М. О. М.Ж. и от писмените доказателства по делото –
писмо от Агенцията по заетостта, списък, заверено копие от застраховка за 2023 г.,
2024 г. и други, по безспорен и категоричен начин се установява, че Мета ББ ЕООД е
било предприятие, осигуряващо временна работа, притежавало е и съответното
удостоверение за това, като не е представило до 30.06.2023 г. в Агенцията по заетостта
заверени копия от актуална сключена групова застраховка в размер на 200 000 лв. или
банкова гаранция в размер на 200 000 лв. за вземанията на работниците и служителите,
които ще бъдат наемани за осигуряване на временна работа, каквито са изискванията
на чл.74л ал.5 вр.чл.74е ал.2 т.7 от Закона за насърчаване на заетостта. Тези
обстоятелства не се и оспорват. В този смисъл съдът намира, че описаното в акта и
постановлението нарушение безспорно е извършено. Правилно е било прието, че то е
осъществено на 03.07.2023 г., доколкото 01.07.2023 г. и 02.07.2023 г. са били
неприсъствени дни и поради това последният възможен ден за изпълнение на
задължението е бил 30.06.2023 г. След като то не е било изпълнено в този последен
ден, то нарушението е осъществено именно на 03.07.2023 г. Правилно е била
ангажирана отговорността на Мета ББ ЕООД, в качеството му на работодател чрез
налагане на административно наказание имуществена санкция. Това по своята правна
същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на правния
субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния
случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина,
степента на обществена опасност на дееца и т. н.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Съдът намира обаче, че наказващият орган неправилно е определил
санкционната норма на чл.81а ал.1 от ЗНЗ, тъй като в нея е предвидена имуществена
санкция за предприятие, което осигурява временна работа без регистрация. В случая
безспорно е доказано, че дружеството е имало регистрация, но е осигурявало временна
работа в нарушение на изискванията на глава осма „а“ от ЗНЗ. Поради това,
съобразявайки Тълкувателно решение № 8/16.09.2021г. на ОСС от І и ІІ колегия на
5
ВАС, в което е посочено, че в производството по реда на ЗАНН районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-
леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението, и като взе предвид, че съгласно чл.130 ал.2 от Закона за съдебната власт
тълкувателните решения са задължителни за приложение за органите на съдебната
власт, съдът намира, че следва да измени основанието, на което на Мета ББ ЕООД е
наложена имуществена санкция - от чл.81а ал.1 от ЗНЗ на чл.81а ал.2 от ЗНЗ, където
именно е предвидено наказание за осигуряване временна работа в нарушение на
изискванията на глава осма „а“ от ЗНЗ, каквото в случая е налице. В този смисъл е и
практиката и на Административен съд Варна/решение по касационно административно
дело № 1379/2021 г., решение по КНАХД № 220/2022 г./.
Съобразно всички обстоятелства, свързани с конкретното нарушение и като взе
предвид разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, съдът счита, че на дружеството следва да се
наложи административно наказание „имуществена санкция“ в минималния предвиден
в наредбата размер от 1 000 лева, като това наказание в цялост ще изпълни целите на
ЗАНН.

ПО ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА :
1. Съдът приема посоченото във въззивната жалба обстоятелство, че Мета ББ ЕООД
на 29.08.2022 г. е сключило застраховка „Обща гражданска отговорност“ за
дейност „Осигуряване на временна заетост“ – застрахователна полица № BG 0815
22 ********* със срок от 30.08.2022 г. до 29.08.2023 г., представена в Агенцията
по заетостта заедно с искането за регистрация и към посочената дата в
наказателното постановление дружеството е имало застраховка. Но
административната отговорност на дружеството не е ангажирана за това, че не е
имало към инкриминираната дата действаща застраховка, а за това, че не е
представило в Агенцията по заетостта до 30 юни 2023 г. заверени копия от
застрахователните или банкови документи, които удостоверяват изпълнението на
изискванията на чл.74е ал.2 т.7 от Закона за насърчаване на заетостта, а именно,
че има сключена групова застраховка в размер на 200 000 лева или банкова
гаранция в размер на 200 000 лева за вземанията на работниците и служителите,
които ще бъдат наемани от дружеството за осигуряване на временна работа,
което нарушение действително е било налице.
2. Съдът приема посоченото във въззивната жалба обстоятелство, че Мета ББ ЕООД
на 11.09.2023 г. е сключило застраховка „Обща гражданска отговорност“ за
дейност „Осигуряване на временна заетост“, като новата застрахователна полица
№ BG 0815 23 ********* със срок от 12.09.2023 г. до 11.09.2024 г. е представена
и приета от Агенцията по заетостта. Но това е станало след изтичане на
предвидения в чл.74л ал.4 от ЗНЗ срок до 30 юни.
3. Съдът приема възражението от въззивната жалба за неправилно приложение на
материалния закон при избор на относима санкционна норма – наложено е
наказание на основание чл.81а ал.1 от ЗНЗ за осигуряване на временна работа без
регистрация, а в случая дружеството има регистрация и наказанието следва да е
на основание чл.81а ал.2 от ЗНЗ, като своите аргументи относно санкционната
норма съдът изложи по-горе.
4. Съдът приема възражението от въззивната жалба, че е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 2 500 лева, което не е предвидено в чл.81а ал.1
6
от ЗНЗ, тъй като там наказанието е с фиксиран размер от 5 000 лева. Това
действително е така, но в случая това не е основание за отмяна на наказателното
постановление, тъй като за да е такова освен допускането на съществено
процесуално нарушение, то това процесуално нарушение трябва да е довело и до
нарушаване на правата на привлеченото към административно-наказателна
отговорност юридическо лице, което не е налице в случая, тъй като е наложена
санкция в по-нисък размер от фиксираната в закона.
5. Съдът не приема възражението от въззивната жалба, че при неправилна
квалификация на нарушението съдът има единствено правомощието да отмени
наказателното постановление, а не да променя правното основание, на което е
следвало да бъде наложено наказанието. В жалбата е посочено, че това
становище се споделя и от настоящия състав, но то не се споделя от настоящия
състав и явно този абзац в жалбата е останал от някое от цитираните съдебни
решения. Стоите аргументи за правомощията на въззивния съд и възможността за
изменение на наказателното постановление съдът изложи по-горе.
6. Относно изложения във въззивната жалба евентуално аргумент за наличието на
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН:
Съобразно така установената фактическа обстановка, съдът приема, че случаят
не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Нарушението действително е било
отстранено, но самото то не е с по-ниска степен на обществена опасност от останалите
от този вид. Обстоятелството, че дружеството през 2023 година не е наемало лица на
временна работа, не води до отпадане на административно-наказателната му
отговорност, а би обусловило налагане на санкция в по-малък размер. В конкретния
случай осъщественото деяние не може да се приеме за малозначително, тъй като е
общественоопасно и неговата обществена опасност не е явно незначителна. Целта на
законодателя е да гарантира правата на наетите лица, в частност правото на
възнаграждение. Задължението за предприятието, осигуряващо временна работа, да
има застраховка или банкова гаранция съществува през целия период на регистрацията
и следва да удостовери наличието им с представяне на документи ежегодно в рамките
на установения срок. Законовото задължение не отпада и при липса на сключени през
календарната година трудови договори с работници или служители. От изложеното
следват изводи, че бездействието на нарушителя във връзка с процесното задължение е
противоправно деяние и неговата степен на обществена опасност е значителна.
Деянието не е резултатно и е без значение липсата на вредни последици от
извършването му. По делото не се доказват и обстоятелства, сочещи на по-ниска
степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид.

ПО РАЗНОСКИТЕ:
От процесуалния представител на въззиваемата страна директор на Дирекция
Инспекция по труда гр. Варна в съдебно заседание бе направено искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
По силата на чл.63д ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство, страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В АПК
въпросът за разноските е третиран в чл.12 ал.3 според която по производствата по
този кодекс не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е
предвидено в него или в друг закон, както и в случаите на обжалване на
7
административни актове по съдебен ред и при предявяване на иск по този кодекс. В
чл.144 е посочено, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс/ГПК/, поради което съдът счита, че в настоящия случай следва
субсидиарно да се приложат разпоредбите на ГПК.
В ГПК въпросът за разноските е уреден в глава Присъждане на разноски
чл.78. Съгласно ал.8 в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
По силата на Наредбата за заплащането на правна помощ, приета на основание
чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ - чл.27е възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120
лв.
Съобразявайки се с всички посочени нормативни разпоредби съдът стига до
извода, че в конкретния случай минималния размер на юрисконсултско
възнаграждение е 80 лева. Въззивникът не направи искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение, въззиваемата страна направи искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, без да посочва неговия размер. Според спецификата
на настоящия случай – изменение на основанието и размера на наложеното с
наказателното постановление наказание, участието на процесуални представители и на
двете страни в едно съдебно заседание с разпит на един свидетел, специфичната
материя, изискваща време и усилия за преглед и усвояване на нормативната база и
практиката по нея и ръководейки се от принципа за разумно остойностяване на
положения труд, прецененото с оглед на правната и фактическа сложност на случая
съдът счита, че в случая справедливо юрисконсултско възнаграждение е в размер на 80
лева.
Предвид изложеното съдът прави извода, че атакуваното наказателно
постановление е постановено в съответствие с разпоредбите на закона, същото не
страда от пороци, които го правят процесуално недопустимо, но следва да бъде
изменено основание и размера на наложеното наказание имуществена санкция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Изменя наказателно постановление № 03-2300928/11.10.2023 г., издадено от
П.М.М., на длъжност директор на Дирекция Инспекция по труда гр. Варна, с което на
основание чл.81а ал.1 от Закона за насърчаване на заетостта на Мета ББ ЕООД,
Булстат 207 056 605, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.Иван Вазов №
39, офис № 1, представлявано от Б.К.Б., за нарушение на чл.74л ал.5 във връзка с чл.74е
ал.2 т.3 от Закона за насърчаване на заетостта е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2 500 лева, като определя като основание за налагане
на административно наказание разпоредбата на чл.81а ал.2 от Закона за насърчаване на
заетостта и налага имуществена санкция в размер на 1000 лева.
8
Осъжда Мета ББ ЕООД, Булстат 207 056 605, да заплати на Дирекция
Инспекция по труда гр. Варна сумата от 80 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на Мета ББ ЕООД чрез адвокат Г. В. и на Дирекция
Инспекция по труда гр. Варна, че решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в
четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено,
пред Административен съд Варна по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението административно-наказателната преписка да
се върне на Дирекция Инспекция по труда гр. Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9