РЕШЕНИЕ
№ 1517
гр. Бургас, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20222120100338 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от С. П. П. против Д. Д. Д. и Н. Т.
Т. иск за осъждане на ответниците да премахнат изградената от тях тухлена стена на
стълбището, водещо до жилището на третия етаж (втори жилищен етаж), представляващо
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* по кадастралната карта на гр. Б***,
да премахнат входната врата и да не препятстват достъпа на ищцата до антрето в партерния
етаж на същата сграда, както и да не извършват действия, с които да й пречат да упражнява
запазеното й пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота. Ищцата твърди, че
е била собственик на горепосочения недвижим имот, като с договор от 16.10.1997 г. е
дарила жилището, ведно с прилежащите му общи части от сградата, на *** си Н. О., но е
запазила за себе си пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху него. Твърди също
така, че през 2019 г. ответниците са закупили жилището на първия жилищен етаж, като
скоро след покупката му са преградили с тухлена ограда стълбището, водещо до жилището
на втория жилищен етаж, в резултат на което тя няма достъп до имота и не може да го
ползва по предназначение. Отделно от това ответниците преградили и ползват цялото антре
на партерния етаж на сградата, което е обща част и половината от него принадлежи към
жилището, върху което тя има право на ползване, като не я допускат там. Ищцата твърди, че
с действията си по преграждане на стълбището и на антрето в партерния етаж и
недопускането й до тях ответниците са извършили действия, с които й пречат да упражнява
правото си на ползване върху имот с идентификатор ******* и прилежащите му части,
поради което е предявила настоящият негаторен иск. В съдебно заседание ищцата се явяват
лично и с процесуален представител, поддържа иска, претендира присъждане на
направените разноски по делото. Ангажирани са доказателства.
1
Така предявеният иск е с правно основание чл. 109 от ЗС, като същият е допустим.
В законоустановения срок ответниците са подали отговор, в който са оспорили иска
като недопустим, неоснователен и недоказан. Оспорили са, че ищцата е собственик или
ползвател на имота, находящ се над техния имот. Признават, че стълбището към третия етаж
на къщата, в която се намират собствените им самостоятелни обекти, е преградено, но
твърдят, че тези действия са били извършени преди много години, от предходните
собственици на имота. Заявяват, че собственикът на третия етаж е изградил метално
стълбище от североизточната част на къщата, което представлява самостоятелен вход към
третия етаж, т.е. всеки от собствениците използва различен вход към имота си, като това
стълбище е съществувало още към м. март 2012 г. Молят предявеният против тях иск да
бъде отхвърлен, както и да им бъдат присъдени направените разноски по делото.
От своя страна ответниците са предявили насрещен иск против С. П. П., с който
молят тя да бъде осъдена да премахне изградената тухлена стена на стълбището между
втория и третия етаж в сграда с идентификатор ***** по КККР на гр. Б***, да не
възпрепятства достъпа им до таванския етаж/подпокривното пространство на сградата,
както и да не извършва действия, с които да им пречи да упражняват правото си на
собственост върху общите части на сградата. Твърдят, че ответницата по насрещния иск е
изградила преградна стена на стълбището между втория и третия етаж на сградата и
възпрепятства достъпа им до таванския етаж/подпокривното пространство, което е обща
част.
Така предявеният насрещен иск е с правно основание чл. 109 от ЗС, като същият е
допустим.
Ответниците се явяват лично и с процесуален представител в съдебно заседание,
поддържат отговора по главния иск и предявения насрещен иск, ангажират доказателства.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответницата по
насрещния иск, в който се твърди, че същият е неоснователен. Не се оспорва правото на
ищците по насрещния иск да имат достъп до подпокривното пространство, но се твърди, че
за това е необходимо самите те да премахнат преградната стена на стълбището, водещо до
етажа на ищцата и до подпокривното пространство.
По делото е конституирано трето лице-помагач на страната на ответниците, а именно
П. Р. Г., от която те са закупили имота си в процесната сграда. В писмено становище същата
е оспорила предявения главен иск, като твърди, че нито ответниците, нито тя или нейните
родители, са извършили действията, за които ищцата твърди, че й пречат да упражнява
своето право, а тези действия са били извършени преди родителите й да закупят първия
жилищен етаж от процесната сграда. Твърди също така, че наличните прегради на
стълбищната клетка не пречат на ищцата да ползва имота си, тъй като тя има осигурен
самостоятелен вход към него чрез външна метална стълба, изградена преди повече от 30
години.
Третото лице-помагач П. Г. се явява лично и с процесуален представител в съдебно
заседание, поддържа изразеното становище за неоснователност на главния иск, ангажира
доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните
и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е представено разрешение за строеж от 24.01.1975 г., с което на Г. Г. и С.
О. (ищцата по делото) е позволено строителството на двуетажна двуфамилна жилищна
сграда-близнак в п-л * и ** в кв. ** по плана на с. М***.
Представени са и две съдебни решения от 17.03.1983 г., постановени по гр.д. №
3406/1982 г. на БРС, от които е видно, че е била допусната и извършена съдебна делба на
2
построената в п-л ** в кв. * по плана на кв. М** жилищна сграда-близнак между настоящата
ищца и бившия й ** И. О., при която в дял на И. О. се е паднал първият жилищен етаж
(междинен етаж) от сградата, ведно с ½ ид.ч. от общото стълбищно помещение в трите
етажа, ½ ид.ч. от вътрешното общо помещение в приземния етаж, ½ ид.ч. от общите части
на сградата и двете югоизточни помещения към страничния двор, а в дял на С. Г.
(понастоящем П.) се е паднал вторият (последен) жилищен етаж от сградата, ведно с ½ ид.ч.
от общото стълбищно помещение в трите етажа, ½ ид.ч. от вътрешното общо помещение в
приземния етаж, ½ ид.ч. от общите части на сградата, гараж и складово помещение
(североизточно) към вътрешния двор.
Видно от представения Нотариален акт № **, т. ***, дело № 10562/1997 г. от
16.10.1997 г., С. П. е била призната за собственик по реализиране на отстъпено право на
строеж върху държавна земя, делба и давностно владение върху следния недвижим имот:
целия втори жилищен етаж от източна къща-близнак, представляващ жилище със застроена
площ от 63,82 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и тоалетна, със самостоятелен вход, както
и на гараж със застроена площ от 22,14 кв.м. и склад с площ от 10,60 кв.м., в западната
половина на партерния етаж от същата къща, ведно с прилежащите им ½ ид.ч. от антрето на
партерния етаж, стълбището и другите общи части на сградата, която е изградена в
държавно дворно място, представляващо УПИ ** с пл. № ***, в кв. **, който е идентичен с
част от бивш п-л * и бивш п-л **, в бивш кв. ** по плана на гр. Б**, кв. ***, с площ от 1 015
кв.м., с адрес гр. Б**, кв. ***.
С Нотариален акт № **, т. ***, дело № 10563/1997 г. от 16.10.1997 г., С. П. П. е
дарила на *** си Н. И. О. втория жилищен етаж, ведно с прилежащите му общи части от
сградата, като е запазила правото си на ползване върху дарения имот - пожизнено и
безвъзмездно. Тя е запазила също така и правото си на собственост върху находящите се в
западната половина на партерния етаж гараж и складово помещение.
Видно от приложените схеми на самостоятелни обекти в сграда, жилището, върху
което ищцата има запазено пожизнено право на ползване, е отразено в КККР на гр. Б** като
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *******, а гаражът и складът са отразени
като един самостоятелен обект с идентификатор ***** и с площ от 32,74 кв.м., с
предназначение – друг вид самостоятелен обект в сграда, ведно с прилежащи части – ½ ид.ч.
от антре в партерния етаж и съответните идеални части от общите части на сградата.
По делото е представен нотариален акт № **, т. **, дело № 4761/1991 г. от 10.10.1991
г., с който И. Н. О. е продал на В.Б. собствения си недвижим имот, представляващ първия
жилищен етаж (междинен етаж) от югоизточния близнак на жилищната сграда, построена в
УПИ ** с пл. № ***, в кв. **, по плана на гр. Б**, ведно с ½ ид.ч. от общото стълбищно
помещение на трите етажа, ½ ид.ч. от вътрешното общо помещение в приземния етаж, ½
ид.ч. от общите части на сградата, двете югоизточни помещения към страничния двор,
ведно с ползването на ¼ ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху общинско място с площ
от 670 кв.м., при площ на целия парцел от 1015 кв.м.
Впоследствие с нотариален акт № **, т. **, дело № 4428/1993 г. от 15.06.1993 г. В.Б. е
продал гореописания имот на В. П. Г. и Р. Г. Г., като имотът е описан по същия начин, както
в предходния нотариален акт.
С нотариален акт № ***, т. *, рег. № **, дело № 156/2019 г. от 08.03.2019 г. П. Р. Г. е
продала на Д. Д. Д. и Н. Т. Т. следните свои недвижими имоти: СОС с идентификатор *****
по КККР на гр. Б***, с адрес на имота гр. Б***, ж.к. ***, ул. ***, с площ от 80 кв.м., при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта - ***** и
*****, над обекта - *******, ведно с ½ ид.ч. от вътрешно общо помещение, както и с 0,500
% ид.ч. от общите части на сградата и съответния процент ид.ч. от правото на строеж върху
поземления имот, както и СОС с идентификатор *****, по КККР на гр. Б**, с адрес на
имота гр. Б**, ж.к. ***, ул. ***, представляващ гараж с площ от 25 кв.м. В нотариалния акт е
3
посочено, че съгласно предходен документ за собственост продаваните имоти представляват
апартамент с площ от 80 кв.м., разположен на целия първи жилищен етаж от двуетажна
жилищна сграда с приземен етаж – югоизточен близнак, построена в общински УПИ **, в
кв. **, по плана на гр. Б**, кв. ***, ведно с 0,500 % ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху терена, както и югоизточната част от приземния етаж на сградата,
със застроена площ от 25 кв.м., състояща се от две помещения, представляващи гараж и ½
ид.ч. от вътрешното общо помещение.
По делото са изготвени няколко експертизи.
В основното заключение на в.л. К. М. е посочено, че в помещенията на ищцата в
приземния етаж се влиза през врата откъм улицата, като двете помещения (които според
плановете представляват гараж и складово помещения) са обединени и не са в добро
състояние, в тях се вижда запушване с тухлена зидария на врати, които донякъде съвпадат с
тези, означени на левия близнак от одобрените архитектурни чертежи. До помещенията на
ответниците, разположени на партерния етаж, се стига през врата на югоизточната фасада на
сградата, като вътре е разположено стълбището, водещо до втория етаж. По вътрешното
стълбище няма достъп до третия етаж, тъй като на стълбището към третия етаж има
изградена тухлена стена. По североизточната фасада на къщата има външна метална стълба,
по която се стига до междинната площадка на втория етаж и от там по вътрешното стълбище
се стижа до третия етаж и до подпокривното пространство. Посочено е също така, че
подпокривното пространство е обща част на сградата и достъпът до него се осъществява
през външното метално стълбище до площадката на етаж 2 и след това по вътрешното
стълбище през метална врата, като по време на огледа вратите не са били заключени и е
имало достъп до таванското помещение. Според вещото лице, при уважаване на предявения
от С. П. иск ще е необходимо да се изкърти съществуващата зидария, да се изнесат
строителните отпадъци и да се подмажат местата с изкъртени участъци. За да се приведе
имота във вид за живеене, ще е необходимо също така да се зазида отвора на
североизточната фасадна стена и да се извършат довършителни работи по общите части до
подпокривното пространство – мазилка, шпакловка и боя по стени, както и настилка по
пода. Вещото лице е установило, че в имота на ответниците в приземния етаж е изградена
тоалетна, която не е предвидена в одобрените проекти и е част от общите части, като при
уважаване на иска ще е необходимо събаряне и изнасяне на строителни отпадъци от двете
врати и тоалетната, обръщане на отвори около врати, изграждане на стена и монтиране на
врати. Според вещото лице, необходимите СМР, които следва да се извършат при уважаване
на иска, са на обща стойност 3 278,81 лв. с ДДС. В експертизата също така е посочено, че
външното метално стълбище е построено без одобрени строителни книжа, като в сградата
има изградено стоманобетонно стълбище, водещо от приземния етаж до подпокривното
пространство. Според вещото лице преградните стени, посочени в исковата молба, са
изградени в период, близък до изграждането на сградата - най-много 10 години след това.
Външното стълбище води от нивото на двора до площадка на ниво 2 вътре в сградата, като
то представлява метална конструкция, еднораменно е, с метален парапет и с една площадка
пред вратата на североизточната фасада, като елементите, от които е изпълнено, са налични
на пазара и към днешна дата, но състоянието на стоманата и схемата на изграждане са
характерни за периода около 1990 г. – 2000 г. В съдебно заседание вещото лице е посочило,
че според наличните в общината строителни книжа, процесната сграда се състои от два
етажа – приземен и жилищен, но няма тавански етаж. Посочило е също така, че всички
вътрешни прегради са изграждани в близък период от време, като според вещото лице това е
станало около 1985 г. – 1990 г.
Съгласно допълнително заключение на в.л. М. от 05.12.2022 г., в представените от
ищцата строителни книжа, голяма част от които са липсвали в архива на общината, са
налични вертикален разрез фасади на сградата, където тя е изобразена като триетажна – с
приземен и два жилищни етажа, като тези чертежи са от 1974 г. и 1976 г. и върху тях е
4
поставен печат на БГНС със съдържание „Одобрявам нанесените поправки на строеж“.
Посочено е също така, че разрешението за строеж от 24.01.1975 г. е за двуетажна,
двуфамилна жилищна сграда с площ от 118 кв.м., а изградената сграда е в отклонение от
тези параметри, като вещото лице не е открило документ, удостоверяващ, че сградата е била
изпълнена и приета без отклонения или че отклоненията при изпълнението й се приети от
общината. Съгласно това заключение, на представения от ищцата вертикален разрез на
сградата от 1976 г., одобрен от БГНС за нанесени поправки, има стълбище, водещо до
третия жилищен етаж, но няма стълбище до подпокривното пространство. Вещото лице
също така е изготвило скица на партерния етаж, като при съпоставката му с одобрения
архитектурен проект се установява, че същият е изграден в отклонение от проекта –
огледално, като са налице и следните промени - два зазидани входа към помещенията на
ищцата откъм входното антре, свързването на тези две помещения чрез събаряне на част от
стената между тях и направа на врата от външната страна на помещението, което по проект
представлява гараж, както и приобщаване на част от антрето на приземния етаж към
помещението на ответниците и изграждането на тоалетна там, каквато липсва в проекта.
Вещото лице е представило и второ допълнително заключение – от 24.01.2023 г.,
съгласно което представените от ищцата архитектурни проекти са за различна от процесната
сграда, като в съдебно заседание е уточнило, че този извод се налага от факта, че сграда е
изградена по коренно различен начин от предвиденото в проекти. Вещото лице също така е
установило, че изградените в приземния етаж баня и тоалетна попадат върху преустроения
за жилищни нужди гараж.
Изготвено е и трето допълнително заключение от същото вещо лице със задача да
установи общата площ и границите на входното антре, като в заключението е посочено, че
реалното изпълнение на партерния етаж на процесната сграда отговаря на разпределението
на левия близнак, който е собственост на други лица, поради което вещото лице не е могло
да установи къде реално попада антрето.
Предвид липсата на категоричен отговор в последното допълнително заключение на
в.л. М., същият въпрос е бил поставен към друго вещо лице. В заключението си в.л. М. също
е посочил, че приложените по делото проекти не отговарят на измерените на място обекти,
най-вече относно положението на стълбищната клетка (и за двата близнака), която е
променена по време на строителството, но по делото няма представен екзекутив. Вещото
лице е заснело антрето на втория жилищен етаж и го е проектирало върху приземния етаж,
като са отчетени заснетите зидове на приземния етаж и са добавени липсващите зидове от
втория на приземния етаж. От изготвените от вещото лице приложения 2 и 2А към
експертизата е видно, че проекцията на антрето от втория жилищен етаж попада в
притежавания от ответниците имот на приземния етаж и в частност върху неговото антре и
тоалетната. В съдебно заседание вещото лице е заявило, че изграденото на място не
отговаря на одобрените проекти, а по време на строителството е направено промяна и двата
близнака са разменени огледално, като стълбищата са изнесени в двете страни. Поради това
няма съответствие между проектите и съществуващото антре.
По делото са разпитани свидетелите Г. Б. (без родство със страните), М. П. (*** на
ищцата), С. Р. (**** на ищцата), Р. Г. (*** на третото лице-помагач) и И. М. (без родство със
страните).
Св. Б. заявява, че е работил като консултант по недвижими имоти във фирма „***“ и
от там познава ответниците по делото, тъй като те са търсили да закупят къща. Свидетелят
им предложил етаж от процесната къща, те го харесали и го купили. Имотът представлявал
втори етаж и гараж, който се намирал на първия етаж и бил обзаведен като жилищно
помещение. Между втория и третия етаж нямало вътрешен преход, а имало външно
стълбище към третия етаж. На първия етаж в ляво имало помещение, след това стълби за
втория етаж, както и подстълбищно пространство, но свидетелят не помни дали е имало
5
антре с обособен санитарен възел.
Св. П. твърди, че построената от *** и нейния *** къща на калкан е била на три
етажа, като първоначално достъпът до третия етаж и до тавана се е осъществявал по
вътрешното стълбище и по него е имало достъп до трите етажа и до тавана. След това (през
1993 г. - 1994 г.) е бил затруднен достъпът на ищцата през вътрешното стълбище, като при
връщането си от Г** тя намерила изградено без нейно знание и съгласие външно метално
стълбище до третия етаж, а вътрешното стълбище било преградено. Според свидетелката
външното стълбище не може да се ползва, тъй като се люлее при качване по него. Твърди
също така, че е било преградено и антрето, през което се е влизало в гаража на ищцата.
Свидетелката заявява, че на 01.12.2022 г. ищцата се опитала да влезе в имота, но входната
врата на двора била заключена. Собственикът на първия етаж излязъл и се стигнало до
скандал между тях, дошла и полиция. Тогава ищцата не успяла да влезе нито в двора, нито
във входното антре.
Св. Р. заявява, че до 2000 г. е живяла в съседство с имота на ищцата. Твърди, че
къщата на ищцата е била изградена през 1972 г. или 1973 г. и се е състояла от гараж и два
етажа над него. Имало изградено вътрешно стълбище, което водело от партерния до
таванския етаж. През 1993 г. било изградено външно метално стълбище, като свидетелката
заявява, че не знае кой го е направил, но по това време ищцата била в Г** и при връщането
си в Б*** през същата година не могла да стигне до жилището си през вътрешното
стълбище. Според свидетелката, от много години ищцата не може да ползва имота си.
Свидетелката твърди също така, че ищцата не може да ползва външното стълбище, тъй като
качването по него е много опасно.
Св. Г*** твърди, че през 1993 г. е купил от В.Б. имот в ж.к. *** – тристаен
апартамент на средния етаж и едно помещение с коридорче на долния етаж, като преди това
е бил молен лично от ищцата да купи имота, за да се отърве тя от Ч.. Заявява, че сградата, в
която се намира този имот, се състои от наземен етаж, два жилищни етажа над него и
таванско помещение. Достъпът до третия етаж е бил чрез метално стълбище, което според
свидетеля е било направено от Ч. още преди той да купи имота. Вътрешното стълбище е
стигало до неговото жилище на втория етаж, тъй като на стълбищната площадка е имало
изградена тухлена стена, която е преграждала достъпа по стълбището към третия етаж.
Свидетелят заявява, че ищцата не е искала от него да събори преградната стена на
стълбището, нито се е възпротивявала за външното стълбище. Твърди, че външното
стълбище е било елементарно направено. Външната стена на сградата е била разбита и чрез
външното стълбище се е стигало до стълбищната площадка на вътрешното стълбище – от
другата страна на изградената преградна стена на етажа на свидетеля, след което по
вътрешното стълбище се е стигало до третия етаж. Твърди, че ищцата се върнала веднъж в
Б*** от Г** със съпруга си, като тогава те са отседнали в апартамента на третия етаж за
няколко дни и са се качвали по металното стълбище, като между него и ищцата не е имало
конфликти в тази връзка. Твърди също така, че е предложил на ищцата тя да му отстъпи 2-3
кв.м. от нейното място на партерния етаж, а в замяна той да й направи външно бетонно
стълбище, тъй като самият той виждал, че металното стълбище е паянтово, като
първоначално тя се съгласила, но след това отказала. Свидетелят заявява, че когато е купил
имота, партерният етаж е бил преграден и той е купил половината от него, която
представлявала една стая с коридорче и със самостоятелен вход от площадката, като в
коридорчето имало и тоалетна, но свидетелят я премахнал. Останалата половина от
партерния етаж, към която нямало врата от площадката, била собственост на ищцата и
представлявала две преходни стаи, без санитарен възел, със самостоятелен вход отвън, като
там живеел *** до смъртта му. Впоследствие свидетелят продал жилищния етаж във вида, в
който го купил – с преградната стена на стълбището и с металното стълбище отвън.
Помещението на партерния етаж продал без санитарен възел.
6
Св. М. заявява, че е живял на около 100 метра от сградата, в която се намира имотът
на ищцата, като според него сградата се състои от гаражен етаж, два етажа отгоре и таванско
помещение. Металната стълба била направена след построяването на къщата, но свидетелят
не може да посочи точното време на изграждането й, като според него външното стълбище
било направено от собственика преди Р. Г., който се казвал В..
В съдебно заседание на 12.12.2022 г. е изслушана ищцата С. П. по реда на чл. 176 от
ГПК. Същата заявява, че до 1993 г. е ползвала вътрешното стълбище, а след това е ползвала
външното метално стълбище. Твърди, че при третото й връщане от Г**, това външно
стълбище вече е било изградено, като то е било свързано с къщата чрез разбИ.е на задната й
стена. Според ищцата, външното стълбище е било изградено от В.Б. през 1992 г. или 1993 г.,
като той е направил и преградата на вътрешното стълбище.
При така събраните доказателства, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗС, при сгради, в които етажи или части от
етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху
която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни
стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите,
гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените
помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и
вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове
инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на
портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо
ползване.
В случая от доказателствата по делото се установи, че ищцата С. П. и ответниците Д.
Д. и Н. Т. са собственици на отделни самостоятелни обекти, разположени в една и съща
сграда, а ищцата е носител и на вещно право на ползване върху друг самостоятелен обект в
сградата, т.е. сградата е в режим на етажна собственост.
Установи се също така от ангажираното основно заключение, че в сградата има
вътрешно стоманобетонно стълбище, което по проект започва от приземния етаж и води до
последния етаж, като то е било изградено по този начин при строежа на сградата.
Впоследствие това стълбище е било преградено, като е била иззидана стена на стълбищната
площадка на нивото на първия жилищен етаж, която препятства възможността по него да се
стигне до втория жилищен етаж, където е разположено жилището, върху което ищцата има
запазено пожизнено право на ползване. От показанията на свидетелите Г. и М. се установи,
че тази преградна стена е била изградена от бивш собственик на първия жилищен етаж
(В.Б.) в периода преди 1993 г. (когато св. Г. е закупил този имот), като за осигуряване на
достъп до втория жилищен етаж е било изградено външно метално стълбище, без
необходимите строителни книжа. Следващите собственици на първия жилищен етаж,
включително и настоящите такива (ответниците по делото), не са премахнали преградната
стена на вътрешното стълбище, която пречи по това стълбище да се достига и до втория
жилищен етаж, т.е. поддържат положението, при което на ищцата се пречи да достига до
жилището, върху което тя има запазено право на ползване чрез вътрешното стълбище. С
оглед на това и тъй като стълбището в сграда - етажна собственост е обща част по смисъла
на чл. 38 от ЗС и служи за общо ползване на всички етажни собственици, а не само на
собствениците на първия жилищен етаж, съдът намира, че преграждането му представлява
неоснователно действие, чрез което е създадена трайна пречка на ищцата да упражнява
своето вещно право на ползване в пълен обем, като към момента това противоправно
положение се поддържа от ответниците.
Според съда е без значение дали на ищцата е осигурен достъп до втория жилищен
етаж по друго стълбище (външното метално стълбище), тъй като - на първо място - такова
стълбище липсва в строителните книжа на сградата и по делото не се твърди и не се доказа
7
то да е изградено законно, а освен това наличието на такова стълбище не представлява
основание за лишаване на ищцата от достъп до имота й по вътрешното стълбище, което по
естеството си и по предназначение е обща част на сградата и служи за общо ползване от
всички етажни собственици.
Предвид горното, съдът намира, че предявеният главен негаторен иск е основателен в
частта относно създадените пречки на ищцата да достига до третия жилищен етаж по
вътрешното стълбище, поради което на осн. чл. 109 от ЗС ответниците следва да бъдат
осъдени да премахнат изградената на нивото на първия жилищен етаж преградна стена на
стълбището.
Съдът намира за основателен предявеният главен иск и в частта относно общото
помещение в партерния етаж (т.нар. антре), тъй като от доказателствата по делото се
установи, че при извършената делба на сградата във всеки от двата дяла са били поставени и
по ½ ид.ч. от вътрешното общо помещение в приземния етаж, като към момента ищцата
притежава право на ползване и върху тази идеална част от общото помещение, а останалата
½ ид.ч. от това общо помещение представлява част от закупения от ответниците през 2019 г.
имот.
От заключението на в.л. М. се установи, че към момента помещението, което би
следвало да представлява общо помещение в приземния етаж, включително и идеалната част
на ищцата, попада в имота на ответниците в приземния етаж - в неговото антре и в
тоалетната. Съдът намира, че за настоящия правен спор е ирелевантно дали сградата е била
построена в съответствие с одобрените строителни книжа, а от значение е само дали такова
помещение (антре на партерния етаж) е било реално изградено, като от представените
писмени доказателства (решенията за делба и нотариалните актове, с които са извършвани
различни прехвърлителни сделки) това обстоятелство се установява по несъмнен начин. С
оглед на това и тъй като се доказа, че към момента общото помещение на партерния етаж,
върху ½ от което по документи ищцата има право на ползване, е приобщено към
притежавания от ответниците самостоятелен обект с идентификатор *****, съдът намира, че
същите следва да бъдат осъдени да премахнат сега наличната входна врата към обекта им,
която прегражда достъпа на ищцата до това помещение, както и да не препятстват достъпа
на ищцата до антрето в партерния етаж на същата сграда.
Ответниците също така следва да бъдат осъдени и в бъдеще да не извършват
действия, с които да пречат на ищцата да упражнява правото й на ползване върху имота.
По отношение на предявения от ответниците против ищцата насрещен иск, който
също е с правно основание чл. 109 от ЗС, съдът намира, че същият е неоснователен с оглед
установените по-горе факти, а именно, че не ищцата, а праводател на ответниците е
преградил стълбището между първия и втория жилищен етаж, поради което именно те
следва да премахнат тази преградна стена, която пречи както на ищцата, така и на самите
ответници да достигат до последния етаж на сградата и до подпокривното пространство.
По делото не се установиха каквито и да било действия или бездействия на ищцата, с
които тя да възпрепятства достъпа на ответниците до подпокривното пространство и да им
пречи да упражняват правото си на собственост върху общите части на сградата, поради
което насрещният негаторен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид уважаването на главния иск и отхвърлянето на насрещния иск, на осн. чл.
78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК ответниците следва да заплатят на ищцата направените от нея
съдебно-деловодни разноски, които са в размер на 1 288 лв. Възражението за прекомерност
на платеното от ищцата адвокатско възнаграждение, направено от процесуалния
представител на ответниците в последното съдебно заседание, е неоснователно, тъй като
възнаграждението на процесуалния представител на ищцата е в размер на 500 лв. и същото
не надвишава предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимален размер.
8
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН **********, и Н. Т. Т., ЕГН **********, двамата от гр. Б**,
кв. **, да премахнат изградената тухлена стена, с която е преградено вътрешното
стоманобетонно стълбище в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Б***, водещо до самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ******* по КККР на гр. Б***, представляващ жилище, разположено на
третия етаж (втори жилищен етаж) от сградата, да премахнат изградената на партерния етаж
входна врата към самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******* по КККР на гр.
Б*** и да не препятстват достъпа на С. П. П., ЕГН **********, от гр. Б**, кв. ***** и
ползването от нея на ½ ид.ч. от антрето на партерния етаж в сграда с идентификатор *****,
както и да не извършват действия, с които да пречат на С. П. П. да упражнява запазеното си
пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ******* по КККР на гр. Б*** и прилежащите му ½ ид.ч. от антрето на
партерния етаж, от стълбището и от другите общи части на сградата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. Д., ЕГН **********, и Н. Т. Т., ЕГН **********,
двамата от гр. Б**, кв. **, против С. П. П., ЕГН **********, от гр. Б***, кв. ****, иск за
осъждане на ответницата да премахне изградената тухлена стена на стълбището между
втория и третия етаж в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Б***, да не възпрепятства достъпа им до таванския
етаж/подпокривното пространство на сграда с идентификатор ***** по КККР на гр. Б***,
както и да не извършва действия, с които да им пречи да упражняват правото си на
собственост върху общите части на сградата.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН **********, и Н. Т. Т., ЕГН **********, двамата от гр. Б**,
кв. **, да заплатят на С. П. П., ЕГН **********, от гр. Б***, кв. ****, сумата от 1 288,00 лв.
(хиляда двеста осемдесет и осем лв.), представляваща направените от нея разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
9