Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1111
гр.
Пловдив, 14.07.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХV н.с., в
публично съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН БЕКЯРОВ
при
участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7666/2019 г.
по описа на Районен съд Пловдив, ХХV н.с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
/НП/ № 36-0000554/20.11.2019 г., издадено от и.д. *** на Областен отдел
„Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което на И.Е.М. с ЕГН ********** ***
на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАП/ е
наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лева за нарушение
на чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на Министъра на транспорта, на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП е наложено административно наказание – глоба
в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 18, т. 3 от Наредба № 34 от
06.12.1999 г. на Министъра на транспорта и на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАП е
наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева за нарушение на
чл. 40, изр. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на Министъра на транспорта
(нататък Наредбата).
Жалбоподателят моли да се отмени НП.
Аргументира становището си с възражения за липсата на нарушение от фактическа
страна, доколкото не е водач на таксиметров автомобил, че нарушението може да
бъде извършено само при реален превоз на пътници или товари, за допускането на
нарушение в съдържанието на актовете в производството за нарушението по чл. 18,
т. 3 и 5 и чл. 40, изр. 1 от Наредбата, състоящо се в липсата на конкретно
описание на обстоятелствата, при които е извършено деянието, пълното
наименование на нарушената наредба, както за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна не изпраща
процесуален представител. В писмено становище до съда моли да се потвърди НП
като правилно и законосъобразно, съобразено с процесуалния и материални закон. Счита,
че не е налице маловажен случай. Приема, че нарушението е доказано.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.
От
фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят И.М. бил сключил трудов
договор № 16/23.06.2019 г. със „Сиф“ ЕООД, по силата на който работното време
било определено на 4 часа. Същевременно се установява, че за периода 15.08.2011
г. – 01.04.2017 г. жалбоподателят работил в дружеството „Русев и Ко“ ООД.
Установява се жалбоподателят да е едноличен собственик на капитала и управител
на „Лъки акаунт“ ЕООД, както и да притежава свидетелство за успешно придобита
професионална квалификация по професия „строителен техник“, специалност
„транспортно строителство“ и да притежава образователно-квалификационна степен
„бакалавър“ по специалност „стопански и финансов контрол“ с професионална
квалификация „икономист“ от стопанска академия „Димитър Апостолов Ценов“ гр.
Свищов.
Свидетелят А.В. – полицейски служител в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, на 31.10.2019 г. осъществявал
пътен контрол, патрулирайки в обслужвания му район. Около 12:40 ч. на път II-86 км 9+100, около Овощарски
институт в посока село Марково, спрял за проверка лек таксиметров автомобил
марка и модел „Дачия Логан“ с рег. № ****, собственост на „Русев и Ко“ ООД.
Установил водачът като жалбоподателя И.М.. При проверката забелязал, че на
предното обзорно стъкло от вътрешната страна на таблото не е поставена табела
„Не работи“, че е с включен касов апарат и апарат със светеща зелена светлина,
както и че табелата „Такси“ на тавана на автомобила не е покрита с калъф, каквото
е изискването, ако автомобилът не е в работещ режим за превоз на пътници и
товари. Затова и преценил таксито като работещо. Проверката приключила като
полицейският служител констатирал, че водачът не е попълнил редовно и точно
пътната книжка, като не е попълнил пътен лист № 000099 е пътна книжка №РВ-19,
заверена от 07.02.2019 г. до датата на проверката, че при поискване не е
представил удостоверение за психологическа годност и не притежавал такова,
както и че управлява автомобила с включен апарат и без табела „Не работи“ и
закрита с калъф табела „Такси“. Затова и служителят на реда направил снимки на водача,
както е в автомобила си,
със
служебния таблет. Водачът възразил, че не упражнява таксиметрова дейност, а е
на трудов договор в друго дружество.
Установява се, че към датата на
нарушението лекият таксиметров автомобил не е извършвал курсове за превоз на
пътници или товари, не е имал оборот и не е изминал разстояние в километри в
работен режим, за което са представени отчети от фискална памет от
устройството, с което е било снабден автомобила. Същевременно съгласно
представената пътна книжка жалбоподателят е управлявал лекия таксиметров
автомобил в качеството му на водач, за което е попълнил редовно пътната
книжката, на 12.07.2019 г., 27.07.2019 г. и 06.08.2019 г.
Въз основа на резултатите от проверката
бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА
бл. № 432324/31.10.2019 г. срещу жалбоподателя
за нарушение на чл. 18, т. 5, т. 3 и чл. 40, изр. 1 от Наредба № 34 на
Министъра на транспорта. Актът е съставен в присъствието на свидетел очевидец и
жалбоподателя. Последният направил възражение в акта, което било свързано с
неизвършването на таксиметрова дейност в конкретния момент.
За извършеното нарушение било издадено
НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 2000 лв. за
нарушението по чл. 18, т. 5 от Наредбата на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от
ЗАП, глоба в размер на 2000 лв. за нарушението по чл. 18, т. 3 от Наредбата на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП и глоба в размер на 200 лв. за нарушението
по чл. 40, изр. 1 от наредбата на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАП.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетеля А.В. - актосъставител, както и от
приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, отчет
от фискална памет от 24.10.2019 г. до 31.10.2019 г., справка в Регистър на
психологическите изследвания на водачите за явяванията на психологическо
изследване, пътна книжка серия РВ № 19 от 07.02.2019 г., трудов договор №
16/23.06.2019 г., справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5
от КТ от НАП, справка за актуално състояние на трудовите договори кум
04.02.2020 г. на жалбоподателя, разпечатка от Търговски регистър и регистър на
ЮЛНЦ, свидетелство за професионална квалификация от Център за професионално
обучение към „Консулт ДМ“ ЕООД, диплома за висше образование от Стопанска
академия „Димитър Апостолов Ценов“ гр. Свищов, ведно с приложение към нея, два
броя снимки и заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на МТИТС.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят В.
потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. Допълнително
посочва, че е извикан на място за проверка по повод на участието на
жалбоподателя в ПТП, както и че е извършена на място справка в базата данни на
автомобилната администрация, която показала, че лицето не притежавало валидно
свидетелство за преминато психологическо изследване, че не е поставен калъф на
табелата на покрива на автомобила, както и табела на предното табло. Показанията
му съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с
приетите по делото писмени доказателства и писмената справка от регистъра за
психологически изследвания, поради което им дава вяра. Съответстват и на
направените от него снимки, които са надлежно приобщени към доказателствения
материал.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП обаче не са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН. Констатираха се нарушения на процедурата по съставянето на
АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното
производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с
разпоредбата на чл. 43 от ЗАНН, като нарушенията са описани и са посочени
обстоятелствата, при които са извършени те, които се изразяват в следното
описание „1. не отговаря на изискванията за лек таксиметров автомобил; 2. не
отговаря на изискванията за психологическа годност; 3. Не попълва редовно и
точно пътната книжка, не е попълнил пътен лист № 99 в пътна книжка № РВ-19,
заверена на 07.02.2019 г.“ Актът е съставен от компетентно лице и в същия е
дадена правна квалификация на установеното нарушение. Не е ограничено правото
му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени
възражения по него. Още към съставянето на акта жалбоподателят е могъл и е
възразил срещу него.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона
форма и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН, но в него съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
С обжалваното НП жалбоподателят е бил
санкциониран от фактическа страна за същите обстоятелства, които са били
посочени в АУАН и които са дословно цитирани по-горе.
Съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН актът
трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
относно реквизитите на постановлението. При преценка на съдържанието на съществените
за производството актове съдът намира, че именно посочените норми не са
спазени, като нито АУАН, нито НП съдържат подробно и изчерпателно описание на
релевантните по делото факти, такива каквито са действително констатирани от
актосъставителя. Посочената за нарушена норма на чл. 18 от Наредба № 34 от
06.12.1999 г. на Министъра на транспорта за таксиметров превоз на пътници
гласи, че водачът на лек таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните
изисквания: 1. да притежава свидетелство за управление на МПС; 2. да не е
осъждан за умишлено престъпление от общ характер и да не е лишен по съдебен или
административен ред от правото да управлява моторно превозно средство; 3. да е
психологически годен по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона
за движението по пътищата; 4. (отм. - ДВ, бр. 13 от 2012 г.); 5. (изм. - ДВ,
бр. 67 от 2014 г.) да притежава удостоверение „Водач на лек таксиметров
автомобил“, валидно за съответната община (приложение № 7). От прочита на
разпоредбата се открояват две съществени противоречия между фактическият състав
на въздигнатото с АУАН и по-късно възпроизведено в НП нарушение.
Чл. 18, т. 3 и 5 от Наредбата изискват
съответно водачът на лекия таксиметров автомобил да е психологически годен по
смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по
пътищата, съответно да притежава удостоверение за „Водач на лек таксиметров
автомобил“. Следвало е в АУАН и НП именно липсата на удостоверение или
психологическата негодност/липсата на документ за психологическа годност/ да бъдат
подведени като съставомерни факти. Вместо това органите на
административнонаказателното производство са приели за съставомерни факти,
които не са предвидени в нормата, по която е квалифицирано нарушение. Тоест има
разминаване между квалификацията на нарушението и фактическото му описание.
Фактите, които са приели за осъществени, са, че водачът не отговаря на
изискванията за удостоверение за лек таксиметров автомобил и за психологическа
годност. Нещо повече. Неяснота се съдържа и относно обстоятелството на кои
точно изисквания не отговаря, доколкото и психологическата годност и
удостоверението на „Водач на лек таксиметров автомобил“ представляват сложни
фактически състави, чиито край именно е издаването на съответния документ.
Затова и именно материята за психологическа годност е уредена с отделна
наредба, а именно Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите
изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на
МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания (Загл.
доп. - ДВ, бр. 89 от 2010 г.), която подробно предвижда конкретните изисквания,
на които следва да отговаря водачът на лек таксиметров автомобил. Колкото до
удостоверението за „Водач на лек таксиметров автомобил“, редът, начинът и
условията са посочени в чл. 19 от Наредбата и отново изисква множество
предпоставки, за да се издаде такъв документ, които нямат общо с носенето на
конкретното удостоверение и задължението на водача на лек таксиметров автомобил
да притежава такова именно по вменената правна норма.
По изложените съображения съдът счита,
че е допуснато съществено нарушаване на правата на жалбоподателя, като
изначално последният е бил поставен в неизвестност да разбере за какви точно
факти и коя е релевантната им правна норма, която се твърди да е нарушена, е
възбудено административнонаказателното производство срещу него. Тези пороци
засягат правата му по т. 1 и 2 от НП по отношение на нарушенията по чл. 18, т.
3 и 5 от Наредбата и в тази част постановлението следва да бъде отменено,
доколкото нарушението е съществено и е ограничило правата на нарушителя по
начин, че да не може да организира защита си по адекватен начин от самото
начало на производството, и не може да бъде санирано пред настоящия едва във
въззивното производство.
Неправилно още
обсъжданото нарушение по чл. 18, т. 3 от Наредбата е съотнесено към санкционната
разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Последната
предвижда общо правило за санкциониране
на водачите на моторно превозно средство, които извършват обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му. Същевременно в Закона за движението по
пътищата е предвидена специална норма, а именно тази на чл. 178в, ал. 5, която
предвижда да се наказва с глоба в размер 500 лв. водач, който извършва
таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или
товари без валидно удостоверение за психологическа годност.
В случая
субектите адресат на нормите на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП и на чл. 178в, ал. 5
от ЗДвП са идентични. Двете норми се намират в съотношение на обща към
специална, като специалната норма на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП изключва
приложението на общата норма на чл. чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП. Това е така,
доколкото нормата на чл. 93 от ЗАП обявява за нарушение упражняването на
дейност без валиден документ, като видовете документи са общо посочени, а в
случая на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП е конкретизиран документът, чиято валидност
се изисква, а именно - удостоверение за психологическа годност. По тази причина
според съда санкцията за така извършеното нарушение, която жалбоподателят е
следвало да понесе, е предвидената такава съобразно разпоредбата на чл. 178в,
ал. 5 от ЗДвП, а именно глоба в размер на 500 лева, а не тази наложена му
съобразно разпоредбата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП в размер на 2000 лева. В
този смисъл като неправилно е определил нарушената санкционна норма за
извършеното нарушение, касаещо липсата на валидно удостоверение за психическа
годност, административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно наказателно
постановление. Санкционирането на нарушителя по общата, а не по специалната
норма особено съществено нарушава правото му на защита, доколкото предвидените
за двете норми санкции са напълно различни. Затова и съдът счита, че това представлява
такова неправилно приложение на материалния закон и санкционната разпоредба,
което обуславя безусловната отмяна на обжалваното НП. Затова и не следва да
бъде обсъждана справедливостта и законосъобразността на наложената санкция.
Това представлява допълнително основание за отмяна на постановлението като
незаконосъобразно.
Колкото до нарушението по чл. 40, изр. 1
от Наредбата съдът счита, че са спазени изискванията за неговото надлежно
описание в АУАН и НП от фактическа страна, като и административнонаказващият
орган, и актосъставителят са посочили ясно и подробно в обстоятелствената част
всичките му индивидуализиращи белези
(време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова
не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и
последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана
отговорността му – за нередовно попълване на пътната книжка.
Неоснователни са възраженията, свързани
с неизписването на цялото наименование на подзаконовия нормативен акт, който
съдържа нарушената норма, доколкото описанието му в актовете позволява
безпроблемното му идентифициране.
От
правна страна съдът намира следното:
На базата на
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище,
че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали
поведението на жалбоподателя за нередовно и неточно попълване на пътната книжка
като нарушение на посочената разпоредба на чл. 40, изр. 1 от Наредбата.
С посочената разпоредба се задължават водачите
на леки таксиметрови автомобили да попълват редовно и точно пътната книжка.
Безспорно се установява, че
жалбоподателят е бил водач на лек таксиметров автомобил, както се изисква по
нарушената норма, доколкото съгласно представените снимки и установеното от
актосъставителя той е управлявал лекия автомобил без поставен калъф на табелата
на покрива на колата и без поставена табела „не работи“ на предното табло. Не
се изисква съгласно същата норма водачът да е извършвал превоз на пътници.
Безспорно е установено, че жалбоподателят е управлявал МПС, предвидено за
превоз на пътници, макар и към онзи момент да е бил празен и да не е попълнил
пътен лист № 99 от пътната книжка. В този смисъл представената пътна книжка в
пътни листове от 12.07.2019 г., 27.07.2019 г. и 06.08.2019 г. установява, че нарушителят
е попълвал книжката именно като водач на автомобила, съставил е пътните листове
и действително към тези дати е осъществявал с таксиметровия автомобил превоз на
пътници, доколкото са отразени приходи и оборот. В този смисъл за неоснователни
и неотговарящи на действителността се намериха възраженията му за това да не е
упражнявал ефективно дейност по таксиметров превоз на пътници, към момента на
констатиране на нарушението.
Нарушителят е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че
неизпълнението на задължението му може да доведе до настъпване на
общественоопасни последици – за контрола на дейността по превоз на пътници от
страна на администрацията. Затова съдът намира, че деянието му е извършено при
пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване, като е
искал да осъществи превоз на пътници без да попълва редовно и точно пътната
книжка.
Въпреки
изразеното становище за допуснато съществено нарушение на процесуалните правили
при съставяне на актовете от администратинвонаказателното производсто, съдът
счита, че следва все пак да посочи, че се установява от събраните доказателства
жалбоподателят да не е притежавал удостоверение за „Водач на лек таксиметров
автомобил“, както и да е психологически годен по смисъла на закона и
подзаконовите нормативни актове, за да може легално да управлява таксиметров
автомобил. За същите деяния съдът счита, че нарушителят е проявил пряк умисъл в
осъществяването им.
По наказанието:
Правилно
описаното нарушение по чл. 40, изр. 1 от Наредбата е съотнесено към
съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 105, ал. 1 от ЗАвП, която
предвижда, че за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове,
издадени въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни
товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или
имуществена санкция 200 лв. Такова е именно и цитираното нарушение, тъй като за
него не е предвидено специална санкционна разпоредба.
Съдът намира,
че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за
оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, доколкото размерът
на наложената санкция е фиксиран на 200 лв. Следва да се отбележи, че
административнонаказващият орган правилно е посочил санкционната разпоредба,
така че основанието за налагане на всяка санкция е ясно и разбираемо, посочено
по недвусмислен начин и не се нарушават правата на жалбоподателя.
Определеното
спрямо жалбоподателя наказание в НП отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение. При тълкуване на посочената норма следва да се
съобразят същността и целите на административнонаказателното производство,
уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при която
за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на
санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с НП е наложена
административно наказание „глоба“ за неизпълнение на задължение по редовно и
точно попълване на пътна книжка при осъществяване на дейност по превози на
пътници. Поначало обществената опасност на този вид нарушения не е определена
от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение със сравнително
по-ниска степен на риск за нарушаване на значими законозащитими интереси по
ЗАвП. Не се изисква щета, която да настъпи от нарушението. Целта е
гарантирането на безпрепятствения контрол по осъществяване на дейността от
страна на администрацията. Конкретното нарушение е формално, на просто
извършване, в състава му не е предвидено настъпването на определен съставомерен
резултат. Ето защо липсата на такъв съставомерен резултат на нарушението при
формалния характер на състава на отговорността по чл. 40, изр. 1 от Наредбата
няма отношение при преценката за наличието или значителността /респ. липсата
или незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо
отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в
контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК.
Затова и съдът счете, че случаят не може да се определи такъв с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия
вид и не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Като е взел
предвид това, административнонаказващият орган е наложил санкция от 200 лв. за
нарушението, което съдът намира за законосъобразно и справедливо. Неоснователно
е възражението за допуснато нарушение, свързано с квалификация на санкцията на
нарушението. Посочената от жалбоподателя санкционна норма третира случаи
свързани с непритежаването на конкретните документи, а не по притежанието, но
нередовното изпълнение на задължението по попълването им.
С оглед на
изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя
от административнонаказателна отговорност за нарушението по чл. 40, изр. 1 от
Наредбата. В тази част съдът счита, че наказателното постановление е
законосъобразно от материална и процесуална страна, определеното наказание е
справедливо, поради което и следва да се потвърди. Същевременно наказателното
постановление по изложените по-горе причини се намери за незаконосъобразно в
частта относно нарушенията по чл. 18, т. 3 и т. 5 от Наредбата поради
допускането на съществени нарушения по прилагането на материалния и
процесуалния закон, поради което обжалвания акт следва да бъде отменен като
незаконосъобразен, но само в тази част.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 36-0000554/20.11.2019 г., издадено от и.д. *** на
Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Пловдив, с което на И.Е.М. с ЕГН
********** *** на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАП/ е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000
лева за нарушение на чл. 18, т. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на Министъра
на транспорта и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП е наложено
административно наказание – глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 18,
т. 3 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на Министъра на транспорта.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателното постановление в останалата част.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на АПК на касационните основания по НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала.
А.
Д.