Р Е Ш Е Н И Е
№ 14.01.2020 г. гр.С.З.
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І-ви въззивен състав,
в закрито съдебно заседание, проведено в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА -
ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС АТАНАСОВ
като разгледа докладваното от съдия
Атанас Атанасов в.гр.д. № 1678 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води по реда
на чл.435, ал.2 от Граждански
процесуален кодекс /ГПК/ и сл.
Образувано е по жалба на Г.В.Ф. *** – длъжник в
изпълнителното производство по изп.д.№ 20198650400844 на ЧСИ М.Д., с рег.№ 865
по регистъра на КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – С.З., срещу постановление от 22.10.2019 г. за отказ да
прекрати изпълнителното производство.
Излагат се оплаквания, за незаконосъобразност на
обжалваното постановление, т.к. ЧСИ незаконосъобразно е присъединил публично
държавно вземане в размер на 5 142,90
лв., касаещо вземане в размер на 5 000,00 лв. е възникнало от глоба
по н.о.х.д.№ 310/2009 г. на 24.04.2009 г., към изпълнителен лист №
740/04.09.2017 г. в полза на ОД на МВР – гр.С.З. за сумата от 112,56 лв.,
представляваща разноски по ДП № 1959 ЗМ 621/2017 г.
От поканата за доброволно изпълнение за публичното
държавно вземане в размер на 5 142,90 лв. били минали повече от 5 години и
на основание чл.171 от ДОПК същото било погасено по давност.
Освен това публичното държавно вземане в размер на
5 000,00 лв. било присъединено и към изп.д.№ 201286504000557 по описа на
ЧСИ М.Д., по което било започнало принудително изпълнение на сумата чрез
наложен запор на банковата сметка на жалбоподателя .
Претендира се отмяната на обжалваното постановление, с
което съдебният изпълнител е отказал прекрати изпълнителното производство.
В законоустановения срок по чл.436, ал.3 от ГПК
насрещните страни в изпълнителното производство - взискателят ОД на МВР – гр. С.З.
и присъединеният взискател ТД на НАП – гр.П. не са подали писмени възражения.
ЧСИ М.Д. е депозирала мотиви, в които е изразила
становище за неоснователност на жалбата.
След
запознаване със становищата на страните и мотивите на съдебния изпълнител, въз
основа на представените доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
От материалите по приложеното копие на
изп.д.№ 20198650400844 на ЧСИ М.Д. се установява, че изпълнителното
производство е било образувано на 11.09.2019 г. по молба на ОД на МВР –гр.С.З.,
въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу длъжника Г.В.Ф. ***, за сумата
от 112,56 лв. – разноски по ДП № 1959 ЗМ 621/2017 г.
За започналото принудително
изпълнение ЧСИ М.Д. е уведомила ТД на НАП – гр.П. с искане за издаване на
удостоверение по чл.191 от ДОПК, като на 26.09.2019 г. е получила удостоверение
изх.№ 240371902397471/26.09.2019 г. на ТД на НАП –гр.П., от което се
установява, че Г.В.Ф. има публични задължения в размер на 5 142,90 лв. по
изп.д.№ 24040096581/2004.
С постановление от 26.09.2019 г. ЧСИ М.Д.
е конституирала Държавата като присъединен взискател.
Също така е наложила запор на
банковата сметка на длъжника в „Ю.Б.“ АД и е разпоредила на длъжника да се
изпрати покана за доброволно изпълнение, с която да му се съобщи и наложения
запор.
С поканата за доброволно изпълнение Г.В.Ф.
е бил поканен да заплати общо задължение в размер на 5 990,69 лв., от
които 112,56 лв. – необихвяеми вземания /съдебни разноски/, 735,23 лв. – такси
по ТТРЗЧСК, ведно с включен ДДС, както и публични задължения в размер на
5 142,90 лв.
Поканата за доброволно изпълнение е
била получена от длъжника на 02.10.2019 г., а на 03.10.2019 г. „Ю.Б.“ АД е
превело по сметката на ЧСИ М.Д. сумата от 955,04 лв. в изпълнение на запорното
съобщение, като е изпратило и съобщение до съдебния изпълнител, че наличността
по сметката не е достатъчна за покриване на цялата посочена в запорното
съобщение сума, както и че върху вземането по сметка няма предишно наложени
запори.
На 18.10.2019 г. Г.В.Ф., чрез
пълномощник-адвокат, е депозирал молба пред ЧСИ М.Д., с която е поискал
прекратяване на производството по делото, т.к. от издаване на изпълнителния
лист в полза на ОД на МВР – С.З. били изминали повече от две години, в които взискателят
не бил предприел действия за събиране на вземането.
Освен това като основания за
прекратяване на производството длъжникът изложил и съображенията, които е
изтъкнал в жалбата, предмет на разглеждане в настоящото производство.
С обжалваното постановление съдебният изпълнител
отказал да прекрати производството по делото, т.к. не преценя давност.
Постановлението е било връчено на пълномощника на
длъжника на 25.10.2019 г.
От представените с жалбата на длъжника писмени
доказателства се установява, че със споразумение от 24.04.2009 г. по н.о.х.д.№
310/2009 г. Г.В.Ф. е бил признат за извършване на престъпление, като са му били
наложени наказания, едно от които глоба в размер на 5 000,00 лв.
През 2012 година срещу него е било образувано изп.д.№
20128650400557 на ЧСИ М.Д., за събиране на вземане в полза на „М.“ ЕАД за
сумите от 323,70 лв. – главница, ведно със законна лихва върху нея, считано от
30.11.2011 г. до изплащане на вземането, както и 65,00 лв. – съдебни разноски.
В производството по делото като присъединен взискател
била конституирана Държавата за публични държавни вземания в размер на
6 518,94 лв.
От представеното в производството по това изпълнително
дело удостоверение изх.№
2403711200628213/22.05.2012 г. на ТД на НАП – гр.П. се установява, че към тази
дата Г.В. Атанасов е имал публични задължения в общ размер от 6 518,94
лв., от които 20,00 лв.- глоба по фиш № 0071217/29.10.2011 г. на Охранителна
полиция- С.З. и 6 498,94 лв. по
изпълнително дело № 96581/08.07.2004 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е
редовна, т.к. отговаря на законовите изисквания за съдържание и приложения,
и е допустима, т.к. е подадена от процесуално
легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител, в предвидения в закона срок за обжалване.
Разгледана по същество намира жалбата
за неоснователна, поради следните
съображения:
Разпоредбата на чл.433, ал.1 от ГПК
предвижда основанията, при които изпълнителното производство се прекратява с
постановление.
Изброяването на основанията в закона е изчерпателно, а
самата норма не подлежи на разширително тълкуване.
В конкретния случай не е налице предвидено в закона
основание за прекратяване на изпълнителното производство.
В частност не е налице хипотезата на чл.433, ал.1 т.8
от ГПК, на която длъжникът се е позовал пред ЧСИ М.Д., т.к. в нея се визира
бездействие на взискателя да поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години от образуване на изпълнителното производство, а такъв
срок в производството по изп.д.№ 20198650400844 на ЧСИ М.Д. обективно не е
изтекъл.
Изтеклият срок от издаването на изпълнителния лист до
подаването на молба за образуване на изпълнително дело не се включва в този
двугодишен срок и е ирелевантен при преценка за наличие на основанието по
чл.433, ал.1 т.8 от ГПК.
Без абсолютно никакво правно значение за наличието или
липсата на основание за прекратяване на изпълнителното производство са и
обстоятелствата, посочени в жалбата на Г.В.Ф., касаещи присъединяването на
Държавата като взискател за публично държавно вземане, което според длъжника е
погасено по давност и за което държавата е присъединена като взискател в друго
производство на ЧСИ М.Д. срещу същия длъжник.
В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно
чл.458 от ГПК Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й
от длъжника публични вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния
изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебния изпълнител
изпраща съобщение на НАП за всяко започнато от него изпълнение и за всяко
разпределение.
Извън преценката на съдебния изпълнител е дали дадено
публично държавно вземане на длъжника е погасено по давност или не, като негово
задължение е да присъедини Държавата като взискател щом наличието на такова
вземане му е било съобщено от органите на НАП, които съгласно чл.173 от ДОПК са
компетентни да отпишат публично държавно вземане поради погасяването му по
давност.
Не е налице законова пречка за едно и също публично
държавно вземане Държавата да бъде
присъединена като взискател на основание чл.458 от ГПК в различни изпълнителни
производства, образувани за събирането на различни задължения на един и същи
длъжник.
По изложените съображения съдът
намира, че жалбата на Г.В.Ф. против постановлението за отказ да се прекрати
изпълнителното производство следва да се остави без уважение.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.437, ал.4
от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на
Г.В.Ф., ЕГН - ********** *** – длъжник в изпълнителното производство по изп.д.№
20198650400844 на ЧСИ М.Д., с рег.№ 865 по регистъра на КЧСИ и район на
действие при Окръжен съд – С.З., срещу постановление
от 22.10.2019 г. за отказ да прекрати изпълнителното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.