№ 280
гр. Пловдив , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Десислава П. Порязова
като разгледа докладваното от Десислава П. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330200714 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш № 0009697 от 28.10.2019г. от ОД на МВР –
Пловдив на АР Маркет ЕООД е наложено административно наказание “
имуществена санкция ” в размер на 2000 лева за извършено административно
нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Жалбоподателят АР Маркет ЕООД обжалва наказателното
постановление, като моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно по съображения изложени в жалбата си и в писмени
бележки. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, а се
представлява от процесуалния си представител адв. Т., който поддържа
жалбата и прави същото искане.
Въззиваемата страна –ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител ,като взема писмено становище по жалбата.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваният електронен фиш е издадено против АГ МАРКЕТ ЕООД за
това, че на 28.10.2019 г.около 16:24 часа на Републикански път ІІ -86
кмл12+100 като юридическо лице ,което притежава МПС,регистрирано в
РБългария и не спряно от движение ,не е сключило застраховка Гражданска
1
отговорност. ЕФ е съставен в резултат на заснемане с техническо средство
SD2D0011. С това е нарушил чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
В тази връзка съдът намира, че несъмнено от събраните и проверени по
делото доказателства се доказа, че жалбоподателят АР МАРКЕТ ЕООД е
извършил нарушението, за което е бил наказан с обжалвания електронния
фиш .На първо място той е годен субект на нарушението по чл.483, ал. 1, т. 1
от КЗ, като се установява, че АР Маркет ЕООДС е бил собственик на
процесното МПС към датата на деянието. На следващо място от обективна
страна не се доказа че лекият автомобил – „товарен автомобил“ Фолксаваген
Кади“ с рег.номер ***** да е бил спрян от движение към 28.10.2019г.
Такива правомощия съгласно чл.574, ал.11 от КЗ имат органите на МВР,
които предприемат мерки за спиране от движение на моторните превозни
средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане
на съответните административни наказания, когато не е била сключена
задължителна застраховка. Мерките пък, които те предприемат съгласно
чл.171, т.2 от ЗДвП във връзка с чл. 40, ал.6 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г.
са свързани с издаване на Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, която се връчва на собственика на МПС-то, за което
той не е сключил задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Следователно процесното МПС не е било спряно от
движение към датата на констатиране на нарушението и спрямо
жалбоподателя са се осъществили фактите, предвидени в хипотезиса на
разпоредбата по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, и за него е съществувало
задължението да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. В тази връзка от справка Гаранционен фонд се доказа, че
към датата на проверката –28.10.2019г., жалбоподателят е нямал сключен и
действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Следователно
към момента на проверката – 16:24 часа на 28.10.2019 г. жалбоподателят е
нямал сключен застрахователен договор.
В тази връзка съдът намира за неоснователен доводът на
жалбоподателя, че видите ли същият е сключил такава гражданска
отговорност още преди МПС-то да бъде регистрирано в страната-видно от
представената застрахователна полица ведно с удостоверението за
собственост на МПС и това автоматично го освобождава от задължението му
по чл.483 ал.1 от КЗ. Това не е така ,тъй като именно затова е въведено
изискването към регистрираните в страната МПС-та. Тоест за въпросното
МПС и жалбоподател е следвало да сключи временна застраховка за
определен срок до регистрирането на МПС-то и след това да сключи
изискуемата такава по закон след регистрира МПС-то в страната .Тоест
доводът в т.1 от допълнителните мотиви на жалбата се явява неоснователен и
не освобождава лицето от това му задължение, нито пък омаловажа самия
2
казус. Основателен е ,обаче доводът в т.2 от допълнителните мотиви,както
посочи по-горе съдът са доказани всички изискуеми кумулативно дадени
елементи на нарушението по чл.483ал.1 от КЗ .Достатъчно е да се докаже ,че
процесното МПС е собственост на даденото ЮЛ или ФЛ,че няма сключен
договор за Гражданска отговорност. Но ,за да се издаде ЕФ съгласно
чл.638ал.4 от КЗ следва управлението на МПС да е установено и в този
смисъл да е вписано като обстоятелство от фактическия състав на
нарушението, за да породи своите последици. Невписването на този елемент е
процесуално нарушение и в този смисъл нарушава правото на защита на
жалбоподателя да узнае в пълнота елементите на нарушението и да се
защитава по тях. Макар да е от съществено значение да се определи
собственика на МПС -то, който следва да носи отговорност по този текст от
съществено значение е и това дали МПС е управлявано-предвид изискването
на чл.638ал.4 от КЗ.И в този смисъл това в достатъчна степен води до
процесуално нарушение по издаване на процесния фиш и в този смисъл до
неговата отмяна.Основателен е доводът в т.3 съгласно които е задължително
да бъде приложен протокол по чл.10 Наредба,а такъв в момента напълно
липсва и не може да бъде преценено неговото попълване и реквизити и в този
смисъл е тъждествено на липса на такъв протокол.А и съдебната практика е
напълно ясна и непротиворечива в тази насока.
За пълнота на произнасянето неоснователни са доводите в т.4 и т.5 от
допълнителните мотиви извършеното деяние не представлява маловажен
случай на административно нарушение. За да бъде деянието маловажен
случай, трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид. Действително по делото не се установяват предходни нарушения
на жалбоподателя на правилата за движение. В тази връзка следва да се
посочи, че липсата на настъпили вредни последици в резултат от деянието не
е обстоятелство, обосноваващо по-нисък интензитет на обществената
опасност. Това е така, защото нарушението, за извършването на което е
наказан жалбоподателят, е формално. Законодателят е предвидил
административно- наказателната отговорност в тези случаи да се реализира
след самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване
на някакъв допълнителен резултат. По тези съображения съдът намира, че
обстоятелството, че не са настъпили вредни поледици, не води до
маловажност на процесния случай, тъй като и обикновените случаи на
нарушения от този вид разкриват същата степен на обществена опасност.
Правният извод,който се налага е ,че посочените по-горе доводи в т.2 и
т. 3 в достатъчна степен водят до процесуални нарушения при издаване на
електронния фиш и от там нарушават правото на защита на жалбоподателя и
водят до отмяна на процесния оспорван електронен фиш.
3
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства,
развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От
своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в
хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
което е административният орган. Следователно в случая разноските следва
да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административно наказващият орган, а това е –ОДМВР-Пловдив.
По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в
пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен на лист 16 от делото, е удостоверено възнаграждението да е
заплатено в брой.Не е налице прекомерност ,освен с подаване на жалба срещу
електронния фиш е налице участие и в съдебно заседание.Поради ,което
следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер от 400 лв.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен Фиш Серия Г № 0009697 от 28.10.2019 ,с който на
АР Маркет ЕООд е било наложено административно наказание ,,
имуществена санкция ‘‘ в размер от 2000 лева за извършено от него
нарушение по чл. 483 ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА –ОД на МВР-Пловдив да заплати на АР МАРКЕТ ЕООД
ЕИК2021198839 представляван от Т.Д.А. сумата от 400 лева,представляваща
направени разноски по делото за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4