Решение по дело №90/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 58
Дата: 25 февруари 2022 г. (в сила от 25 февруари 2022 г.)
Съдия: Калинка Георгиева
Дело: 20221000600090
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 28 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. София, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова

Калинка Георгиева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Д. К. Ар.
като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600090 по описа за 2022 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
1. ИВАНКА ШКОДРОВА
2. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА

При СЕКРЕТАРЯ ПАВЛИНА ХРИСТОВА и с участието на ПРОКУРОРА Д.А. от
СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,

След като разгледа по реда на глава тридесет и трета от НПК докладваното от съдия
Георгиева НД № 90 по описа за 2022 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Налице е акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяването съобразно чл. 419,
ал. 1 от НПК: постановена на 15.12.2020 г. ПРИСЪДА № 260026 по НОХД № 430/2020 г. на
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, изменена само в частта относно продължителността на
лишаването от свобода и потвърдена в останалата част с въззивно РЕШЕНИЕ № 260000 от
05.01.2022 г. по ВНОХД № 143/2021 г. на ОКРЪЖЕН СЪД - КЮСТЕНДИЛ.
Внесено е искане за възобновяване на наказателното дело от лице, оправомощено
съобразно чл. 420, ал. 2 от НПК: Искането е подадено от нарочно упълномощен за
възобновително производство защитник (НД, л. 11) на осъдения Ц. К. Н. с ЕГН **********,
който е бил осъден за престъпление от общ характер (по чл. 343б, ал. 3 от НК) и не е бил
1
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на
чл. 78а от НК (бил е осъден на шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг
режим, не му е била наложена глоба и е бил осъден на осем месеца лишаване от
правоуправление на МПС).
Искането е внесено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК: Подадено е в РС на 10.01.2022
г., а шестмесечният срок за внасянето му тече от 06.01.2022 г. до 06.07.2022 г.
В искането се сочат основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал.
1, т. 2 от НПК, като се твърди нарушаване на процедурните изисквания на Наредба № 1 от
19.07.2019 г. относно реда за установяване на употребата на наркотик от осъдения, както и
липса на мотиви във въззивното решение относно направените от защитника възражения.
Иска се възобновяване на наказателното дело и или оправдаване на осъдения, или
връщане на делото за ново разглеждане от РС – Дупница.

Налице е компетентност за разглеждане на делото за СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД: актът по чл. 419 от НПК е постановен от РС, като присъдата не е била проверявана по
касационен ред.

В съдебните прения във възобновителното производство явилият се защитник
поддържаше искането по изложените в него съображения, а прокурорът заяви, че няма
основания за възобновяване на делото.

След като прегледа делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното:
Защитникът смята за нарушени процедурните изисквания на Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата) – чрез нарушения на предписанията
на Методически указания от 09.05.2016 г. на Директора на ГД „НП“ – МВР относно
тестването за употреба на наркотик с орален тест Дрегер ДрагЧек 3 000 (НОХД, л. 63-67 –
Методическите указания) при подготовката и провеждането на теста на осъдения за
употреба на наркотици. Конкретно защитникът твърди, че: от времето на спиране на
осъдения за проверка в 11:40 часа на 27.12.2018 г. съобразно АУАН (ДП, л. 19) до началото
на проверката му с тест за употреба на наркотици в 11:43 часа съгласно протокола за
извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества (ДП, л. 20) са
изминали само три минути, а проверяващите полицаи е следвало да изчакат поне 10 минути
след спирането, за да се уверят, че проверяваният няма в устата си субстанции като храна,
дъвка, тютюн или други; не била установена температурата при проверката, а тя е следвало
да бъде в интервала от 5 градуса по Целзий до 30 градуса по Целзий; нямало доказателства,
че тестът е проведен правилно, т.е. чрез движение на тампона в лявата и дясната част на
устата между бузата и венците в продължение на от 15 до 30 секунди; на теста нямало
написани имената и ЕГН на проверявания, поради което не било доказано, че приложеният
по делото и подложен на оглед като веществено доказателство тест (ДП, л. 26-28) е именно
направеният на осъдения тест; проведеният тест, подложен на оглед като веществено
доказателство, бил грешен, защото огледът бил проведен от 12:30 ч. до 12:45 ч., а
отчетеният резултат бил валиден до 10 минути от стартирането на теста, т.е. от 11:43 ч. до
11:53 ч.
Във връзка с всички изброени по-горе обстоятелства следва да се отчете на първо
място, че изискванията, на които се позовава защитникът, не са нормативно предвидени
нито в НК, нито в Наредбата. Посочените от защитника препоръки за практически действия
на проверяващи полицаи се съдържат в Методически указания от 09.05.2016 г. на Директора
на ГД „Национална полиция“ при МВР (НОХД, л. 63-67), поради което нямат нормативен
характер. Отделно от това, за всички посочени от защитника според него нарушения на
Методическите указания се отнася твърдението, че дори да бяха доказани, те нямат
2
характера на именно съществено нарушаване на процедурни изисквания при вземане на
проба и тестовото й отчитане – предвид съдържанието на събраните по делото гласни и
писмени доказателства, по реда и със средствата, предвидени в НПК.
Разгледани конкретно, твърденията на защитника за наличие на основания за
възобновяване се явяват неоснователни според съда.
Във връзка с произхода на наркотеста именно от осъдения следва да се отчете
следното: Снимката на теста в огледа му като веществено доказателство (ДП, л. 26 вр. 27-28)
обхваща почти напълно изписването на имената на осъдения – „Ц.К. Не…“ и коректния му
ЕГН – ********** (защитникът сочи погрешен номер в искането си за възобновяване).
Налице е неразривна верига от доказателствени средства, обвързващи произхода на теста
именно с осъдения: показания на полицейски служители за това, че осъденият е бил тестван
на място с наркотест, в пълно съответствие с които е писменото отразяване на тестването в
нарочния протокол за това (ДП, л. 20) и в акта за установяване на административно
нарушение (АУАН – ДП, л. 19), като отразяването на данните от теста е приключило с
огледа му като веществено доказателство (ДП, л. 26-28). Поради това не може да се приеме,
че съдилищата са приели авторството на теста без да се обосноват, т.е. без наличие на
съответни доказателства.
Във връзка със спазването на условията за подготовка и провеждане на теста
съгласно Методическите указания (като например температура на околната среда и начин на
обтриване на тампона) също е налице верига от доказателствени средства, обвързани
помежду си и с еднопосочно и безпротиворечиво съдържание: показания на полицейските
служители за провеждане на теста в пълно съответствие с изискванията на Методическите
указания и отразяването на това обстоятелство в АУАН и липсата на възражения на
осъдения при предявяване на акта, за което той се е подписал. Допълнително съображение в
подкрепа на извода за валидност на теста поради спазване на условията за подготовката и
провеждането му се съдържа в самата реакция на тестовата лента: в предвидения
десетминутен срок по раздел ІІ, т. 4.4. от Методическите указания са се появили двете
контролни линии, указващи валидност на теста, а също и четири контролни линии срещу
марките за пет от търсените вещества; не се е появила контролна линия само срещу марката
за опиати. Следователно тестът е сработил и самото му поведение е белег за неговата
валидност.
Във връзка с достоверността на показанието на теста и срока на неговата валидност
следва да се отчете следното: Тестването е започнало в 11:43 ч. на 27.12.2018 г. (ДП, л. 20 –
протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества). Показанието на теста
е било възприето веднага от намиращите се на мястото полицейски служители, които са го
въвели в делото чрез свидетелските си показания. След възприемането от страна на
полицейските служители на показанието на теста и преди да депозират показанията си пред
съда, полицейските служители са закрепили и писмено резултата от теста – в АУАН
(съставен своевременно, т.е. в деня и на мястото на проверката), а също и в протокола за
извършена проверка за употреба на наркотични вещества. Последното по време писмено
доказателство – огледът на теста, е било съставено от 12:30 ч. до 12:45 ч. на 27.12.2018 г.,
т.е. след десетминутния период за валидност на теста според раздел ІІ, т. 4.3. от
Методическите указания, но времето на извършване на огледа по никакъв начин не се
отразява на достоверността на теста – предвид горепосочената съвкупност от гласни и
писмени доказателства за показанието на теста.
Отделно от това, събрани са показания на полицейски служители, подкрепени с
писменото съдържание на протокола за извършване на проверката (ДП, л. 20), че към
проверката осъденият е имал и явни външни физиологични белези на повлияване от
употреба на забранени вещества – нарушено равновесие, несигурно шофиране, прекъсване
на двигателя при потегляне и спиране, възбудено поведение, безпокойство, блестящи или
воднисти очи.
В обобщение относно правилността на провеждане на проверката за употреба на
наркотици и достоверността на резултата от нея се обуславя извод, че цялата съвкупност от
3
свидетелски показания (на проверяващите полицаи А. Г. и С. Н.) и съдържание на писмени
доказателства (АУАН, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества и оглед на веществено доказателство – наркотест) правилно е била
използвана от инстанционните съдилища като обосноваваща фактическия им извод, че на
27.12.2018 г. именно осъденият е бил тестван по надлежния ред за употреба на наркотици и
използваният правилно тест е дал съответното достоверно показание за употреба на опиати
именно от осъдения. Поради това изводът на РС и ОС, че осъденият е осъществил състава
на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК е бил обоснован и материалният закон е бил
приложен правилно.
Защитникът твърди още, че мотивите на въззивната съдебна инстанция са непълни
поради невземането на становище по изявленията на двамата защитници във въззивните
съдебни прения. Прегледът на мотивите на въззивното решение установява точно
обратното: ОС – Кюстендил е изложил съображенията си по основните аспекти на
възраженията на защитниците срещу доказаност на значимите факти (ВНОХД, л. 44).
В заключение: Не са налице сочените в искането за възобновяване основания за това
(съществено нарушаване на процесуални правила при установяване на значими факти и при
обосноваване на въззивно решение), поради което искането е неоснователно.
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането входящ на РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА №
260040 от 10.01.2022 г. от защитник на осъдения Ц. К. Н. с ЕГН ********** за
възобновяване на наказателното производство – НОХД № 430/2020 г. на РАЙОНЕН СЪД –
ДУПНИЦА, ВНОХД № 143/2021 г. на ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4