РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Благоевград, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210101991 по
описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „Л****“ *, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. А**, ул. „П***, представлявано от управителя М* В* Л*, със съдебен адрес:
гр. А*, ул. „И* против „Т**” *, ЕИК *, със седалище на управление: гр. Б*, ул. „К* О***,
представлявано от управителя П* Ю* Д*
Ищецът твърди, че през периода 24.04.2020г. - 03.02.2021г., вследствие с постигнато с
ответника споразумение, като превозвач със собствения му влекач /камион/ с peг. №**** е
извършил множество международни превози на товари. Поддържа, че превозите са били
извършени по заявки на ответника-възложител, подадени по електронен път. Заявява, че за
превозите бил оформил транспортни товарителници (ЧМР-та), като цената на всеки отделен
превоз се определяла съобразно отдалечеността на товарния и разтоварния адрес, както и
според спецификата на товара. Излага, че бил извършил възложените му ответника
транспортни услуги, като за тях били издадени 11 броя фактури на обща стойност 24 900 лв.,
които са подробно описани в исковата молба. Сочи, че ответното дружество не е погасило в
пълен размер и в договорения срок паричните си задължения по процесните фактури. В тази
връзка навежда, че ответникът не му бил заплатил превозно възнаграждение по описаните в
исковата молба фактури. Претендира ответникът да му заплати и лихва за забава по всяка
една от отделните фактури в общ размер на 2880,32 лв. за периода 24.04.2020г. - 31.07.2021
г.
Ответникът оспорва предявените искове. Тази си процесуална позиция обосновава с
доводи, че претендираните вземания са и погасени по давност на основание чл. 32, ал. 1, б.
"в" от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки. На следващо място
излага съображения, че ищцовото дружество не било изправна страна по договорите, като
не бил налице фактическият състав, който да породи права на ищеца, тъй като съгласно т. 9
на стр. 1 от заявката-договор плащането на навлото следвало да бъдело извършено 30 дни
след получаване на оригинални 2 броя ЧМР и фактура. В тази връзка сочи, че превозвачът-
ищец не му бил предоставил 2 броя оригинали на заверени ЧМР-та и фактура, поради което
не е започнал да тече и договореният срок от 30 дни, за да извършил плащането. Смята, че
било налице отлагателно условие, което било елемент от фактическия състав, пораждащ
вземанията, претендирани от ищеца.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, извърши анализ на
1
събраните доказателства и съобрази приложимия закон, намира за установено по
делото следното от фактическа и правна страна:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
предявените при условията на обективно съединяване следните осъдителни искове:
- иск по чл. 79, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр.чл.367, вр. чл.372, ал.1 ТЗ – относно вземането за
сумата от 24 900 лв. – главница, представляваща незаплатено възнаграждение по
международни превози на товари, извършени в периода 24.04.2020г. - 03.02.2021г., за което
са били издадени фактури, подробно описани в исковата молба, ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване исковата молба до окончателното погасяване.
- иск по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от 2880,32 лв. – общ размер на
мораторната лихва върху главницата за периода 24.04.2020г. - 31.07.2021 г.
Относно осъдителния иск по чл. 79, ал.1, предл. 1 ЗЗД вр.чл.367, вр. чл.372, ал.1 ТЗ.
Уважаването на разглежданата искова претенция е предпоставено от кумулативното
наличие на следните изисквания: 1/ сключването на процесните международни превозни
договори с твърдяното съдържание за периода 24.04.2020г. - 03.02.2021г.; 2/ че превозите са
извършени съобразно уговореното; 3/ че стоките са доставени на получателя; и 4/
неизпълнение на насрещното задължението на ответника за заплащане на превозното
възнаграждение.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три
от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе
доказване относно погасяването на своето задължение.
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешението на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
С цел да докаже наличието на процесната сделка ищцовото дружество е ангажирало
писмени доказателства – Копия на заявки за транспорт от ответника „Т*” *, ЕИК *** към
ищеца „Л***“ ***, ЕИК *****, копия на Фактура № **********/24.04.2020г.; Фактура №
**********/07.05.2020г.; Фактура № **********/11.05.2020г.; Фактура №
**********/18.05.2020г.; Фактура № **********/26.05.2020г.; Фактура №
**********/03.06.2020г.; Фактура № **********/17.06.2020г.; Фактура №
**********/18.06.2020г.; Фактура № **********/24.06.2020г.; Фактура №
**********/01.07.2020г.; Фактура № **********/03.02.2021г., 11 броя товарителници и
Талони на МПС (влекачи) peг. № РВ9543ТР.
От съдържанието на цитираните фактури се констатира, че същите са издадени от „Л****“
*, в качеството му на международен превозвач на стоки.
За получател във всички фактури фигурира ответникът по делото – „Т***” **.
Посочено е във всички процесни фактури, че същите следва да се платят по банков път по
сметка на ищеца в „УниКредит Булбанк“ АД.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза и от
уточненията на вещото лице Д.Д., направени при проведеното му изслушване в открито
съдебно заседание на 11.02.2022г., по категоричен начин се констатира, че процесните
фактури са отразени в счетоводството на ответното дружество като разход, включени са в
дневниците за покупки по ДДС и по тях е ползвано и правото на приспадане на пълен
данъчен кредит.
Предвид установените фактически данни, че ответното дружество е осчетоводило като
разход процесните фактури и е ползвало пълен данъчен кредит, на която се базира ищцовата
претенция, неоснователно е възражението на ответника, че ищецът не е извършил
твърдените превози. В тази връзка следва да се отбележи, че сами по себе си тези действия
по осчетоводяване на процесните фактури представляват недвусмислено признание на
претендираното задължение и доказват неговото съществуване (в този смисъл е и съдебната
практика - вж. Решение № 185 от 14.04.2020 г. по т. д. № 3224/2018 г., ІІ т.о. на ВКС,
Решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г., ІІ т.о. на ВКС, както и Решение № 114
2
от 26.07.2013 г. по т. д. № 255/2012 г., І т.о. на ВКС).
В подкрепа на извода, че ищцовото дружество е извършило международни превози на
стоки съгласно заявките-договори на ответника за периода 24.04.2020г. - 03.02.2021г., са и
показанията на Д* П* Т*, от които се установява, че именно „Л****“ ** е транспортирало
многократно стоки по възлагане на ответника за релации Германия, Белгия и Нидерландия.
Следователно от приетите по делото доказателства се установява, че ищецът „Л***“ **, в
качеството си на изпълнител по процесните договори, е извършил многократно
международно превозване на стоки, като е осъществил тези превози по поръчка на
ответника-възложител „Т**” **.
От заключението на вещото лице става ясно, че общият размер на задължението по
издаваните фактури е в размер на 24,900 лв. Както вече беше изтъкнато, тежестта за
доказване на факта, че това задължение е погасено се носи от ответната страна, която обаче
не е провела доказване от такъв порядък.
За пълнота следва да се изтъкне, че възражението за погасяване по давност на
претендираното превозно възнаграждение е неоснователно. В тази връзка следва да се има
предвид, че съгласно чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, като тя се прекъсва при предявяване на иск (чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД)
и не тече в хода на самото съдебно производство (чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД). Искът се смята
за предявен с постъпване на исковата молба в съда (чл. 125 ГПК). За погасяване на
задължението за главница по процесните договори за превоз е приложим 5-годишният
давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Вземането за превозното възнаграждение е възникнало в
периода 24.04.2020г. - 03.02.2021г., а исковата молба е постъпила в съда на 03.08.2021г. При
това положение следва изводът, че давността не е изтекла.
В обобщение трябва да се изтъкне, че предявеният иск се явява основателен и като такъв
подлежи на уважаване.
Относно осъдителния иск по чл. 86, ал. 1, изр. първо ЗЗД.
В принципен план уважаването на този иск е предпоставено от кумулативната даденост на
следните условия: 1/ наличието на главен дълг, произтичащ от процесните международни
превозни договори; 2/ изпадане в забава на длъжника; 3/ размера на претендираното
обезщетение и 4/ неизпълнение на задължението на ответната страна да заплати лихвата за
забава.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три
от посочените изисквания. А в случай, че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе
доказване относно погасяването на своето задължение.
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешението на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият иск.
Както бе посочено по-горе, в настоящия случай се установи наличието на главен дълг,
произтичащ от процесните договори за международно превозване на стоки.
От коментираното вече заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза става
ясно, че за процесния период на (от 24.04.2020г. - 31.07.2021 г.) размерът на дължимата
мораторна лихва възлиза на сумата от 2660,68 лв.
В обобщение трябва да се изтъкне, че предявеният иск за мораторна лихва се явява
частично основателен и като такъв подлежи на уважаване за сумата от 2660,68 лв. и за
периода от 24.04.2020г. - 31.07.2021 г., като за разликата до пълния предявен размер от
2880,32 лв. следва да се отхвърли
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на
разноски е направено както от ищеца, така и от ответника. Въпреки отправеното от
ответника искане за присъждане на разноски, същият не е представил доказателства реално
да е сторил такива. При това положение разноски следва да се присъдят само на ищеца
съгласно списъка по чл. 80 ГПК в размер на общо 5461,87 лв.
3
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т***” *, ЕИК ***, със седалище на управление: гр. Б**, ул. „К* О* **,
представлявано от управителя П* Ю* Д* да заплати на „Л***** *, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. А***, ул. „П****, представлявано от управителя М* В*
Л*, със съдебен адрес: гр. А*, ул. „И* следните суми:
- 24 900 лв. /двадесет и четири хиляди и деветстотин лева/ на основание чл. 79, ал.1,
предл. 1 ЗЗД вр.чл.367, вр. чл.372, ал.1 ТЗ – главница, представляваща незаплатено
възнаграждение по международни превози на товари, извършени в периода 24.04.2020г. -
03.02.2021г., за което са били издадени следните фактури: Фактура №
**********/24.04.2020г.; Фактура № **********/07.05.2020г.; Фактура №
**********/11.05.2020г.; Фактура № **********/18.05.2020г.; Фактура №
**********/26.05.2020г.; Фактура № **********/03.06.2020г.; Фактура №
**********/17.06.2020г.; Фактура № **********/18.06.2020г.; Фактура №
**********/24.06.2020г.; Фактура № **********/01.07.2020г.; Фактура №
**********/03.02.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване исковата молба – 03.08.2021г. до окончателното погасяване.
- 2660,68 лв. /две хиляди шестстотин и шестдесет лева и шестдесет и осем стотинки/ на
основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – представляваща общ размер на мораторната лихва върху
главницата за периода 24.04.2020г. - 31.07.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата
над уважената част до пълния претендиран размер от 2880,32 лв. /две хиляди осемстотин и
осемдесет лева и тридесет и две стотинки/.
- 5461,87 лв. /пет хиляди четиристотин шестдесет и един лева и осемдесет и седем
стотинки/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – представляваща общ размер на дължимите
разноски в настоящето производство.
Присъдените суми на ищеца „Л****“ *, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
А*, ул. „П****, представлявано от управителя М* В* Л*, със съдебен адрес: гр. Ас*, ул. „И*
да се преведат от ответника „Т****” Е*, ЕИК *, със седалище на управление: гр. Б*, ул. „К*
О*, представлявано от управителя П* Ю* Д* по следната банкова сметка – IBAN: *, при
банка „У*“ **.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4