Р Е Ш Е Н И Е
№ 146
гр. Русе, 29.05.2023 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, VII – ми състав, в публичното заседание на 9 май, през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдия АГУШ
административно
дело № 100 по описа за 2023 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 215, ал. 1, във връзка с чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл.
225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Постъпила
е жалба от М.Д.Р. ***, депозирана чрез процесуален представител адв. О.Б.,
против Заповед № РД-01-134
от 12.01.2023 г. на Заместник-кмет по УТ на Община Русе, с която е наредено на М.Д.Р.,
в качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж категория VІ
(шеста): „Едноетажна сграда на допълващото застрояване“, намираща се в Урегулиран
поземлен имот (УПИ) ХІ-1525, кв. 85 по регулационния план на с. Червена вода,
общ. Русе, с административен адрес: ул. „Александър Стамболийски“ № 98, с.
Червена вода, общ. Русе.
Излагат се твърдения за
незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните
разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Претенцията е да се отмени
оспорената заповед и да се присъдят направените в съдебното производство
разноски.
Ответникът
в производството - Заместник-кмет
по УТ на Община Русе оспорва основателността на жалбата. Претендира
направените разноски.
Административен съд - Русе, след като
обсъди данните по делото и доводите на страните и след преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, и заключението по назначената
съдебно-техническа експертиза, намира за установено следното:
По фактите
Заместник-кметът по УТ на
Община Русе, при
условията на делегирана компетентност по § 1, ал. 3, предложение първо от ДР на
ЗУТ, е издал оспорената в настоящото производство Заповед № РД-01-134 от 12.01.2023 г., като
видно от представената по делото Заповед № РД-01-3580 от 05.12.2019 г. на Кмета
на Община Русе, на инж.
Магдалина Илиева, на длъжност Заместник-кмет на Община Русе, са делегирани
определени функции от кмет на община по издаване на заповеди по ЗУТ,
включително и на такива по чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ за
премахване на незаконен строеж от четвърта до шеста категория (л. 3 от делото).
С процесната заповед, на
основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на М.Д.Р., в качеството му на
извършител, да премахне незаконен строеж категория VІ (шеста): „Едноетажна
сграда на допълващото застрояване“, намираща се в Урегулиран поземлен имот
(УПИ) ХІ-1525, кв. 85 по регулационния план на с. Червена вода, общ. Русе, с
административен адрес: ул. „Александър Стамболийски“ № 98, с. Червена вода,
общ. Русе (л. л. 6 - 8 от преписката).
Посочено е още, че се
определя 60-дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно
изпълнение, като е указано, че при неспазване на срока за доброволно изпълнение
ще се извърши принудително премахване.
Основанията за издаване на
обжалвания акт са наличие на строеж, извършен без съответните строителни книжа
– разрешение за строеж, което определяло строежа като незаконен по смисъла на
чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
За да постанови оспорената
пред настоящата инстанция заповед и да стигне до изложените в нея изводи за
наличие на незаконен строеж, административният орган въз основа на съставен от
длъжностни лица от Община Русе Констативен акт № НС-17 от 21.10.2022 г. (л. л.
17 - 19 от преписката), е приел за установено и безспорно доказано в мотивите на
същата следното:
УПИ XI-1525, кв. 85 по регулационния
план на с. Червена вода, общ. Русе, с административен адрес: ул. „Александър
Стамболийски“ № 98, с.Червена вода, общ. Русе, е собственост на П.М.Ц., Р. Д.Р.
и М.Д.Р., съгласно Удостоверение за наследници № 199 от 08.12.2015 г. на Д.Р.Ц.
(починал) – л.37 от преписката и Договор за доброволна делба на недвижим имот
Акт № 193, том I от 07.06.2012 г., вписан в Службата по вписвания вх. № 6806 от
07.06.2012 г., № 162, том 5, дв. входящ регистър: 6621 (л. 36 от преписката).
Възложители по смисъла на чл. 161 от ЗУТ са П.М.Ц., Р. Д.Р. и М.Д.Р..
Строител/Извършител е М.Д.Р., като
строежът е изпълнен през пролетта на 2021 г., съгласно декларация, представена
с писмо вх. № 94И-8942-1#9 от 17.10.2022 г., с която Р. декларира, че през пролетта на 2021 г. по стопански начин с
негови сили и средства в имот УПИ XI-1525, намиращ се в с. Червена вода, обл. Русе, изградил
лятна кухня, която се явява като
допълващо застрояване към другата построена преди това сграда „Навес за лек
селскостопански инвентар“. (л. л. 21 и 22 от преписката). В приобщената към
делото административна преписка се съдържа и друга, предходна декларация, представена
с писмо вх. № 94И-8942-1#3 от 01.09.2022г., с която Р. също е декларирал, че
през пролетта на 2021 г. по стопански начин е изградил лека постройка
(допълващо застрояване – лятна кухня) – л. л. 32 и 33 от преписката.
Строителен надзор: не се изисква.
Строежът представлява едноетажна
сграда на допълващото застрояване с дървена четирискатна покривна конструкция с
размери в план 5,10/8,05 м и височина до стрехата 2,20 м.
Същият е ситуиран в югоизточната част
на УПИ XI-1525, кв. 85 по регулационния план на с. Червена вода, общ. Русе.
Постройката е разположена на около 11
(единадесет) метра от североизточната реализирана ограда на УПИ XI-1525, кв. 85
по регулационния план на с. Червена вода, общ. Русе и на около 4,80 (четири и
осемдесет) метра от югоизточната реализирана ограда на същия имот.
При направения оглед е установено, че
строежът е захранен с електрическа енергия и вода.
Длъжностните лица по чл. 223, ал. 2
от ЗУТ са счели, че същият представлява „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУТ.
Приели са, че строежът е VI (шеста)
категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т.6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1 от
30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи.
Направили са извод, че извършеното
строителство не попада в хипотезата на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, с оглед което за
извършването му е било необходимо издаването на разрешение за строеж.
Установено е, че строежът е изпълнен
без да е издадено изискващото се разрешение за строеж по предвидения от закона
ред, в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и не е допустим по
действащите правила и нормативи.
Направен е извод и за това, че за
строежа не е приложим § 127, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на
Закона за изменение и допълнение на ЗУТ, поради това, че е изграден през 2021
г., съгласно декларация, представена с писмо вх. № 94И-8942-1#9 от 17.10.2022
г.
Установено е и че строежът не
съответства на регулационния и застроителен план за УПИ XI-1525, кв. 85 по
регулационния план на с. Червена вода, общ. Русе, одобрен със Заповед № РД
01/523 от 26.03.2012 г. на Кмета на Община Русе. С одобрения регулационен и
застроителен план за УПИ XI-1525, кв. 85 по регулационния план на с. Червена
вода, общ. Русе не се предвижда допълващо застрояване. Предвид изложеното е
прието, че визираната постройка е недопустима по подробните градоустройствени
планове и по сега действащите правила и нормативи.
Въз основа на така констатираното
длъжностните лица по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ са счели, че описаният строеж
безспорно е незаконен по смисъла на чл.225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и не е търпим, и
подлежи на премахване, което е основание за започване на административно
производство по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.
Съставеният Констативен акт № НС-17 от 21.10.2022 г. е съобщен по реда
на § 4 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУТ (л. л. 10 – 15 от преписката).
По същия в законоустановения срок е постъпило възражение вх. № 94М-10274-2
от 18.11.2022 г. от жалбоподателя (л. 9 от преписката).
Във възражението се излагат твърдения, че изградената постройка
представлява преместваем обект по смисъла на чл. 56 от ЗУТ, като същата била
изпълнена по следния начин: направена е конструкция от дървени греди, която
била отворена от двете страни; стените, които са направени не били стабилни и
нямало отливани бетонни колони по тях. В мотивната част на оспорената заповед е
даден отговор на това възражение, като същото е прието за неоснователно и се потвърждава
даденото становище в констативния акт, а именно, че описаният обект
представлява „строеж“ по смисъла на ЗУТ и за изграждането му е било необходимо
издаването на разрешение за строеж. Посочено е, че изпълненото не отговаря на
определението за преместваем обект, освен това за изграждането на такъв вид
обекти, дори и в частен имот е необходимо да бъдат спазени разпоредбите на ЗУТ
и Наредба № 7 на Общински съвет - Русе за реда и условията за разполагане на
преместваемите обекти, на рекламно-информационните и монументално-декоративни
елементи, и за осъществяване на рекламната дейност на територията на Община
Русе, като е необходимо издаване на разрешение за поставяне, издадено от гл.
архитект на Община Русе.
На 12.01.2023 г. е издадена и
оспорената в настоящото производство Заповед № РД-01-134 на Заместник-кмет по
УТ на Община Русе. Тя се основава изцяло на констатациите в Констативен акт № НС-17
от 21.10.2022 г. (л. л. 6 - 8 от преписката).
С Писмо изх. № 94И-8942-1#12 от 23.01.2023 г. Заповед №
РД-01-134 от 12.01.2023 г. на Заместник-кмет по УТ на Община Русе е изпратена
на жалбоподателя, на П.М.Ц., Р. Д.Р. и до лицето Иво Тодоров Шумолинов, подало
сигнал, по повод на който е била извършена и проверката в УПИ XI-1525, кв. 85
по регулационния план на с.Червена вода, общ. Русе – л. л. 76 и 77 от
преписката (л. л. 1 - 5 от преписката). Заповедта е получена от жалбоподателя
на 24.01.2023 г., от Р. Р. – на 30.01.2023 г. и от Пенка Цветкова – на
24.01.2023 г.
В приобщената към делото административна преписка се
съдържат още и документи касателно изградения в същия имот – в югозападната му
част „Навес за селскостопански инвентар и външни ВиК връзки“ (л. л. 34 – 63 от
преписката).
Жалба до АдмС – Русе срещу
заповедта е подадена чрез административния орган на 06.02.2023 г. от М.Д.Р.,
като основното възражение на жалбоподателя се изразява в това, че отразената в
заповедта фактическа обстановка не отговаря на действителната такава, с оглед
на което и органът е извел неправилни и необосновани правни изводи относно
наличието на незаконен строеж. Твърди се, че не се касае за незаконен строеж, а
за постройка по смисъла на ЗУТ – лека
постройка, изградена с дървени колони, без стоманобетонови колони и греди, с
дървена покривна конструкция, открита от двете страни, предназначена за
отоплителни материали и инвентар, за която постройка съгласно разпоредбата
на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж (л. 6 от
делото).
По делото, за изясняване на
възникнали въпроси, за които са необходими специални знания и които са от
съществено значение за правилното разрешаване на спора бе назначена и
съдебно-техническа експертиза. От заключението й, както и от допълнително
направените уточнения от вещото лице в съдебно заседание се установява
следното:
След
извършен оглед на място и направени измервания на размерите на строежа и
отстоянието от регулационни линии, вещото лице е констатирало строеж с неправилна форма в план и максимални размери 5,09/9,15 м. Измерена е
височина до стряхата 2,20 м и светла височина на помещението /до билната
столица/ - 3,15 м.
Разстоянието от строежа до плътната част на съществуващата ограда по
североизточната странична регулационна линия е измерено 10,77 м и 4,88 м до
плътната част на съществуващата ограда по уличната регулационна линия.
Изпълненият на място строеж, предмет на оспорената заповед, е
едноетажен. Състои се от едно помещение, покрито с дървен, четирискатен покрив.
Североизточната и югоизточната стени на
строежа са плътни и върху тях отвън и отвътре е положена каменна облицовка. Югозападната стена е частично
плътна и частично остъклена с неотваряема дограма - прозорци тип „френски“.
Северозападната фасада е изцяло остъклена
с отваряема дограма. От тази фасада се осъществява достъпът в помещението.
На североизточната стена на помещението е
изградено огнище - камина и пещ с комин от огнеупорни тухли. В тази връзка следва да се има предвид, че това огнище, макар и неописано
конкретно в заповедта при описанието и характеристиките на строежа, ясно се
вижда на съдържащия се в приобщената към делото преписка снимков материал.
Освен това в съдебно заседание вещото лице прави уточнение, че това огнище е
част от строежа, вградено е в него, като половината част от него се намира
вътре в помещението, а другата му част е извън него, то няма характеристиките
на самостоятелен строеж. Именно поради факта, че не е изрично описано, нито в
оспорената заповед, нито в съставения КА, се получава и незначителното
разминаване в параметрите на строежа, посочени в заповедта и КА, и тези
измерени от вещото лице при огледа на строежа, като то е включило и частта на
това огнище, която е извън помещението.
По време на огледа, в източния ъгъл на помещението вещото лице
констатирало наличието на камара от чували, тип биг бегове, затиснати странично
с две вътрешни гуми на превозни средства и в останалата част на помещението
установило косачки, пръскачки, няколко чувала с пелети, 2 бр. чадъри, дървена
кушетка, стол и др. За да установи наличието на мивка и масивни плотове по североизточната
и югоизточната стени на помещението, видни на снимковия материал, изготвен от
служителите на отдел КС на Община Русе, поискало жалбоподателят да измести
чувалите, тип биг бегове. Същото било отказано от процесуалния му представител,
като от двамата било декларирано наличието на мивка и плотове по част от двете
стени на помещението.
Към момента на огледа от вещото лице, строежът бил захранен с ток и
вода.
С цел да бъде установено от какво са изградени двете плътни стени, били
отстранени един контакт и разклонителна кутия, при което се установило, че стените са изпълнени от бетонови блокчета на
разтвор.
Вещото
лице дава заключение, че като размери и технически характеристики, изпълненият
на място строеж, с известни изключения е сравнително точно описан в процесната
заповед.
В
обхвата на установените изключения, на първо място, като съществена неточност
на оспорената заповед, според вещото лице, при описание на процесния строеж
като размери посочва липсата на информация за изграденото огнище - камина и пещ
с комин от огнеупорни тухли, което е част от строежа. На следващо място, с
изключение на материала на покривната конструкция, не било посочено от какви
материали и по каква технология е изпълнен строежът. На последно място, вещото
лице сочи, че в процесната заповед не е установено предназначението на строежа.
Строежът
има следните технически характеристики:
На
място е установен строеж е неправилна форма в план и максимални размери
5,09/9,15м. Същият е ситуиран на 10,77 м в югозападна посока от съществуваща
ограда по североизточната странична регулационна линия на поземления имот и на
4,88 м североизточно от съществуваща ограда по уличната регулационна линия.
Изпълненият на място строеж е едноетажен. Състои се от едно помещение, което е
захранено с ток и вода и в него има изградени масивни плотове с мивка и огнище -
камина и пещ от огнеупорни тухли. Североизточната, югоизточната и частично
югозападната стени са изградени от зидария от бетонови блокчета на разтвор.
Върху зидарията двустранно е положена каменна облицовка. Северозападната и
частично югозападната стени са изпълнени от дървени колони с монтирана между
тях дограма. Покривът представлява дървена четирискатна покривна конструкция. Светла
височина на помещението /до билната столица/ е 3,15 м, съответно височина до
билото - 3,45 м и височина до стряхата - 2,20 м.
По
отношение на местоположението на разпоредения за премахване строеж, експертът е
установил, че съвпада с изпълненото на място. Относно размерите, дава
заключение, че при описване на разпоредения за премахване строеж не е взета
предвид застроената площ, попадаща под част от огнището - камина и пещ, в
частта пещ и измерени на място размери 0,95/1,33 м. В процесната заповед и
Констативен акт № НC-17 от
21.10.2022 г. липсва информация от какви материали, с каква конструкция или по
каква технология е изпълнен строежът, с изключение на покривната конструкция.
Категорично
е заключението на вещото лице, че разпореденият за премахване строеж и
констатиран от него на място представлява постройка на допълващото застрояване
за санитарно-битово обслужване - място за приготвяне на храна, хранене и
почивка.
Според експерта, предвид изпълненото строителство на място, постройката
не следва да бъде определена като лека. Като това е така, тъй като две от
стените на постройката изцяло, а една – частично са изградени от зидария от
бетонови блокчета на разтвор.
Възможно е постройката да бъде
ползвана за съхранение на отоплителни материали и инвентар, но тогава, предвид
отреждането на имота, тя би се явявала сграда на основното застрояване.
По правото
Жалбата е
процесуално допустима като подадена
в 14-дневния срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването.
Разгледана
по същество, жалбата се явява неоснователна.
Оспореният индивидуален административен акт е
законосъобразен – издаден е от компетентен орган, в писмена форма, при спазване
на материалния закон и административнопроизводствените правила, и в
съответствие с целта на закона.
Заместник-кметът по УТ на
Община Русе, при
условията на делегирана компетентност по § 1, ал. 3, предложение първо от ДР на
ЗУТ, е издал оспорената в настоящото производство Заповед № РД-01-134 от 12.01.2023 г., като видно
от представената по делото Заповед № РД-01-3580 от 05.12.2019 г. на инж. Магдалина Илиева, на длъжност
Заместник-кмет на Община Русе, са делегирани определени функции от кмет на
община по издаване на заповеди по ЗУТ, включително и на такива по чл. 225а, ал.
1, във вр. с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж от
четвърта до шеста категория. Следователно оспорената заповед се явява издадена
от компетентен орган.
Тя е в предписаната от закона
форма и фактическите основания за издаването й обосновават приложеното правно
основание по чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Спазени са и административнопроцесуалните правила – съставен
е констативен акт от длъжностни лица за контрол по строителството на Община
Русе (чл. 225а, ал. 2, във връзка с чл. 223, ал. 2 от ЗУТ), същият е връчен на
заинтересованите лица, дадена е възможност за депозиране на възражения.
Изяснени са факти и обстоятелства от съществено значение за правилното
разрешаване на спора.
Жалбоподателят не оспорва факта, че през 2021 г. в
съсобствен имот - УПИ
XI-1525, кв. 85 по регулационния план на с. Червена вода, общ. Русе, с
административен адрес: ул. „Александър Стамболийски“ № 98, с.Червена вода, общ.
Русе е изградил постройка, която се явява като допълващо застрояване към
другата построена преди това сграда „Навес за лек селскостопански инвентар“. В жалбата до съда обаче навежда твърдение, че не се
касае за незаконен строеж, а за постройка по смисъла на ЗУТ – лека постройка, изградена с дървени колони,
без стоманобетонови колони и греди, с дървена покривна конструкция, открита от
двете страни, предназначена за
отоплителни материали и инвентар, за която постройка съгласно разпоредбата
на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ не се изисква разрешение за строеж.
При осъществяване на контрола за законосъобразност на акта
съдът изследва фактическото и правно основание, посочени в индивидуалния
административен акт, както и съответства ли фактическото основание на правната
норма, посочена в заповедта.
Съгласно
легалната дефиниция на понятието, дадена в §. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, „Строежи“
са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни
работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла
на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими
културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението, т.е.
понятието строеж включва сграда и постройка.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че предметът
на оспорваната заповед, съобразно определението, дадено в §. 5, т.38 от ДР на ЗУТ, категорично е строеж.
Съгласно
правната норма на чл. 70 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи
за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, застрояването
в урегулираните поземлени имоти, предназначени за застрояване, е:
1. основно
- със сгради, мрежи и
съоръжения, чието предназначение отговаря на конкретното предназначение на
поземления имот, определено с подробния устройствен план;
2. допълващо
е постройки, мрежи и
съоръжения, обслужващи или допълващи дейностите в сградите на основното
застрояване в урегулирания поземлен имот.
Такава
е и терминологията, използвана в ЗУТ - сгради на основното застрояване и
постройки на допълващото застрояване.
С Подробния устройствен план, одобрен със
Заповед № РД 01/523 от 26.03.2012 г., за УПИ XI-1525, кв. 85 по регулационния план на с. Червена
вода, общ. Русе, с административен адрес: ул. „Александър Стамболийски“ № 98 е
определена Предимно производствена зона /Пп/ и Производствено селскостопанско
предназначение.
С оглед данните по делото, конкретно заключението по
назначената СТЕ, несъмнено процесната постройка се явява такава на допълващото
застрояване, за която съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ не
се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за
строеж, като изключение съгласно тази разпоредба правят постройките по чл. 151,
ал.1, т. 3 от ЗУТ – леки постройки за отоплителни материали и инвентар, за
които не се изисква разрешение за строеж.
Съответно правилно е определена и категорията на строежа – VI (шеста) категория, съгласно чл.
137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 12 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи.
В хода на съдебното дирене не се събраха доказателства, от
които да се установява твърдяното от жалбоподателя обстоятелство, че
изграденото от него представлява лека
постройка, изградена с дървени колони, без стоманобетонови колони и греди, с
дървена покривна конструкция, открита от двете страни, предназначена за отоплителни материали и инвентар.
На първо
място едва в депозираната пред съда жалба Р. посочва, че предназначението на
процесната постройка е за съхранение на отоплителни материали и инвентар и се
ползва именно по посоченото предназначение. Събрания по делото доказателствен
материал, в своята съвкупност, категорично опровергава това твърдение.
Следва да
се има предвид, че в хода на проведеното производство пред административния
орган, жалбоподателят винаги е твърдял, че през пролетта на 2021 г. е изградил лятна кухня (вж. декларация, представена с писмо вх. №
94И-8942-1#9 от 17.10.2022 г. - л. л. 21 и 22 от преписката, декларация, представена
с писмо вх. № 94И-8942-1#3 от 01.09.2022 г. – л. л. 32 и 33 от преписката и възражение вх. № 94М-10274-2 от 18.11.2022 г. - л. 9 от преписката).
От заключението по назначената СТЕ
става ясно, че експертът, при огледа му на място, е установил, че разпореденият
за премахване строеж се състои от едно помещение, което е захранено с ток и
вода и в него има изградени масивни плотове с мивка и огнище - камина и пещ от
огнеупорни тухли.
Това е видно и от
приложения към преписката снимков материал, изготвен по време на огледите на
обектите в имота (л. 19, л. 24, л. 70 от преписката).
Както се установява от заключението
на вещото лице, по време на огледа, в източния ъгъл на
помещението вещото лице констатирало наличието на камара от чували, тип биг
бегове, затиснати странично с две вътрешни гуми на превозни средства и в останалата
част на помещението установило косачки, пръскачки, няколко чувала с пелети, 2
бр. чадъри, дървена кушетка, стол и др. За да установи наличието на мивка и
масивни плотове по североизточната и югоизточната стени на помещението, видни на
снимковия материал, изготвен от служителите на отдел КС на Община Русе,
поискало жалбоподателят да измести чувалите, тип биг бегове. Същото било
отказано от процесуалния му представител, като от двамата било декларирано
наличието на мивка и плотове по част от двете стени на помещението. В този смисъл, с оглед данните по
делото няма абсолютно никакво съмнение какво е предназначението на изградената
от жалбоподателя постройка – същата представлява лятна кухня и че същата се ползва за санитарно-битово обслужване –
приготвяне на храна, хранене и отдих и както сочи и експертът в подкрепа на
този извод се явява именно наличието на масивните плотове с мивка, огнището -
камина и пещ, а и с оглед другите характеристики на помещението – това са
големите площи с остъкления, положената каменна облицовка по стени и каменна
настилка по под. Според съда, наличието на малогабаритен инвентар в строежа по
време на огледа от вещото лице не опровергава този извод, като наличието му към
този момент е единствено с цел да се докаже наведеното от жалбоподателя
твърдение, че помещението се ползва за съхранение на отоплителни материали и
инвентар и съответно да обоснове приложимостта на разпоредбата на чл.151, ал.
1, т. 3 от ЗУТ, в който случай не се изисква разрешение за строеж. Видно е от
приложения снимков материал, че при извършената проверка на 21.10.2022г. от
служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, констатираният от вещото лице при
извършения от него оглед на 25.04.2023 г., не е бил наличен в помещението, не е
бил наличен и при предходните проверки (вж. л. 19, л. 24, л. 70 от преписката).
На следващо място, за да
се отговори на въпроса дали процесната постройка има характеристиките на лека
такава е необходимо да се изследва изпълненото строителство по отношение на
вложените материали, носеща конструкция и по отношение на начина на изпълнение
– технология. В това отношение вещото лице по назначената по делото СТЕ е
установило, че североизточната, югоизточната и частично югозападната
стени на постройката са изградени от зидария от бетонови блокчета на разтвор.
Върху зидарията двустранно е положена каменна облицовка. Северозападната и
частично югозападната стени са изпълнени от дървени колони с монтирана между
тях дограма. Покривът представлява дървена четирискатна покривна конструкция. Според експерта, предвид изпълненото строителство на
място, постройката не следва да бъде определена като лека. Като това е така, тъй като две от стените на постройката
изцяло, а една – частично са изградени от зидария от бетонови блокчета на
разтвор. Възможно
е да бъде ползвана за съхранение на отоплителни материали и инвентар, но
тогава, предвид отреждането на имота, тя би се явявала сграда на основното
застрояване.
Категорично
е заключението на вещото лице, че разпореденият за премахване строеж и
констатиран от него на място представлява постройка на допълващото застрояване
за санитарно-битово обслужване - място за приготвяне на храна, хранене и
почивка.
При тези данни не е налице хипотезата на чл. 151, ал. 1, т.
3 от ЗУТ, за която не се изисква издаване на разрешение за строеж.
Следователно, при извършване на видовете строителни работи,
довели до изграждане на процесната постройка, е абсолютно необходимо наличие на
строителни книжа, респ. издаване на строително разрешение.
Административният орган правилно приема, че е налице
незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ поради липсата на
строителни книжа – издадено разрешение за строеж.
Липсата на каквито и да било строителни книжа се установява
от КА, а и това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. В хода на
съдебното производство жалбоподателят е имал възможност да представи писмени
доказателства за извършване на процесния строеж с изискващите се строителни
книжа, но не го е сторил. Съдът приема, че фактите, установени от
административния орган, съответстват на приложената от него правна норма.
Установеното от общинските органи
незаконно строителство, отразено и в Констативния акт, не е опровергано от
жалбоподателя.
По делото се установява, че като размери и технически
характеристики, изпълненият на място строеж, с известни изключения, както
заключава и вещото лице по назначената СТЕ, сравнително точно е описан в
оспорената заповед. Всъщност по отношение на размерите, единствената неточност
идва от обстоятелството, че при описание на строежа, както в КА, така и в
заповедта за премахване, не е изрично описано установеното от експерта при
огледа на място огнище – камина и пещ, от което една част е вътре в
помещението, а друга – извън. Тази непълнота при описанието на строежа обаче,
според настоящия съдебен състав, не представлява съществено нарушение, като не
води до неяснота относно предмета на заповедта. По отношение на самото огнище,
в съдебно заседание експертът уточнява, че то е част от строежа, вградено е в
него, като то самото няма характеристики на самостоятелен строеж. На следващо
място, действително в КА и заповедта са налице единствено данни за покривната
конструкция на строежа, материала и технологията по която са изпълнени стените
на същия обаче са подробно описани от вещото лице по назначената СТЕ, като
същите подкрепят извода на АО за наличието на строеж по смисъла на закона, не
водят до извод за наличието на „лека постройка“ или „преместваем обект“, поради
което и този пропуск не се явява съществен. Освен това вещото лице е
категорично, че предвид изпълнението на строителството на място, процесната
постройка не следва да бъде определена като лека.
Относно предназначението на постройката, както беше посочено и по-горе в
настоящото изложение, това обстоятелство в хода на производството пред АО не е
било спорно – винаги Р. е твърдял, че изграденото от него е „лятна кухня“ и
едва в жалбата, депозирана пред съда, се навежда твърдение за това, че същата
представлява лека постройка, предназначена за отоплителни материали и инвентар, за която
постройка съгласно разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ не се изисква
разрешение за строеж.
По делото по несъмнен и категоричен начин се установи, че разпореденият
за премахване строеж и констатиран от експерта на място представлява постройка
на допълващото застрояване за санитарно-битово обслужване - място за приготвяне
на храна, хранене и почивка.
Не
представлява съществена неточност и обстоятелството, че в заповедта незаконният
строеж е посочен като сграда, а не като постройка на допълващото застрояване.
Както сам сочи жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, в
депозираната по делото писмена защита вх. № 2066 от 18.05.2023 г. по описа на
съда, легалното определение за сграда и постройка, дадено в § 1, т. 1б от ДР на
ЗКИР, е идентично, но в условията на алтернативност, а именно „сграда“
или „постройка“ е самостоятелен строеж на основното или на
допълващото застрояване по Закона за устройство на територията, трайно прикрепен към земята, с
отделени от външната среда организирани вътрешни пространства и с функционално
предназначение съгласно класификатора, определен с наредбата по чл. 31.
По отношение на посочения в КА и
заповедта за премахване административен адрес на имота, в който е процесната
постройка, следва да се има предвид, че същият този адрес - ул. „Александър
Стамболийски“ № 98, с.Червена вода, общ. Русе е посочен и от самия жалбоподател
във възражението му по КА (л. 9 от преписката). Също така, че имотът, в който е
процесната постройка, УПИ ХІ-1525, кв. 85 по регулационния план на с.Червена
вода, общ. Русе е с административен адрес - ул. „Александър Стамболийски“ №98,
с. Червена вода, общ. Русе е видно и от данните по делото – вж. копие на скица
на л. 78 от преписката.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваният
индивидуален административен акт е законосъобразен, а оспорването е
неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК на ответника следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в общ размер на 614,80 лв., от които 514,80 лв. за
възнаграждение за вещо лице и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 219 от ЗУТ и чл. 215, ал. 7, изр. 1 от ЗУТ,
Административният съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на М.Д.Р. *** против Заповед № РД-01-134 от 12.01.2023 г.
на Заместник-кмет по УТ на Община Русе, с която е наредено на М.Д.Р., в
качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж категория VІ (шеста):
„Едноетажна сграда на допълващото застрояване“, намираща се в Урегулиран поземлен
имот ХІ-1525, кв. 85 по регулационния план на с. Червена вода, общ. Русе, с
административен адрес: ул. „Александър Стамболийски“ № 98, с.Червена вода, общ.
Русе.
ОСЪЖДА
М.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на Община Русе сумата от 614,80 лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: