Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………./25.01.2017г.
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав,
в публичното съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при
секретаря Ю. Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 5372 по описа за 2013г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искове на Я.-Л. М., действаща чрез законния си представител С.А.
и Е.-Й. М., действащ лично и със съгласието на своята майка С.А. предявени
срещу „Д.З.“ ЕАД с правно основание чл.
226, ал.1 от КЗ (отм.) за заплащане на сумата от по 100 000,00 лева –
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на
баща им М. К. М. в резултат на ПТП от 20.04.2008г, настъпило около 05:00 часа
на път II-86,
километър 16+400 между гр.П. и гр.А. по причина на противоправното поведение на
В.А., водач на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № *******, ведно със
законната лихва, считано от 20.04.2008г. до окончателното им изплащане.
При
условия на евентуалност се иска осъждането на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД да им заплати на основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.)
сумата от по 100 000,00 лева – застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от смъртта на баща им М. К. М. в резултат на
ПТП от 20.04.2008г, настъпило около 05:00 часа на път II-86, километър 16+400 между гр.П. и
гр.А. по причина на противоправното поведение на Д. Ч., водач на лек автомобил
„Форд Торнео“ с рег. № ********, ведно със законната лихва, считано от
20.04.2008г. до окончателното им изплащане.
При
условия на евентуалност се иска осъждането на Г. Ф. да им заплати на основание чл. 267, ал.3 от КЗ (отм.)
сумата от по 100 000,00 лева – застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от смъртта на баща им М. К. М. в резултат на
ПТП от 20.04.2008г, настъпило около 05:00 часа на път II-86, километър 16+400 между гр.П. и
гр.А. поради изчерпан лимит и неЗ.еляне на резерв от застрахователите на
гражданската отговорност на отговорните за произшествието водачи, ведно със
законната лихва, считано от 20.04.2008г. до окончателното им изплащане.
В исковата молба
ищците извеждат качеството си на кредитори по съдебно предявените вземания при
твърдения, че в резултат на ПТП произшествие от 20.04.2008г, настъпило около
05:00 часа на път II-86, километър 16+400 между гр. П. и гр. А., по причина на противоправното
поведение на В.А., водач на лек
автомобил „Опел Вектра“ с рег. № *******, евентуално на Д. Ч., водач на лек
автомобил „Форд Торнео“ с рег. № ********, почива баща им М. К. М.. За
претърпените от това неимуществени вреди считат, че имат право на обезщетение в
размер на по 100 000,00 лева, платимо от застрахователите или
Г. Ф. в посочената по-горе поредност, ведно със законната лихва върху
претендираната главница, считано от
20.04.2008г. до окончателното им изплащане.
Ответникът
„Д.З.“ ЕАД оспорва твърдението, че вина за настъпване на произшествието има
водача на застрахования при него автомобил „Опел Вектра“ с рег. № *******, тъй
като той е принуден на насочи управлявания от него автомобил в другата лента
като спасителна маневра, за да избегне челния сблъсък с другия автомобил „Форд
Торнео“ с рег. № ********, чиито водач го управлява след употреба на алкохол и
наркотични вещества. Размерът на претендираното обезщетение се счита завишен с
оглед критериите за справедливост. Твърди съпричиняване на вредоносния
резултат, тъй като пострадалия приема да се вози в автомобила на пияния водач. Исковете
се оспорват и с възражение за давност. По изложените съображения се иска
отхвърляна на исковете.
Ответникът
„ДЗИ – О.З.“ ЕАД оспорва исковете с възражения, че: не е застраховател на
гражданската отговорност на водача на товарния автомобил „Форд Торнео“ с рег. №
********, тъй като полицата № 06508430408213000736 не е подписана от страните
по договора съгласно чл. 184 КЗ и не е внесена уговорената премия; не е налице
солидарна отговорност между застрахователите; вина за настъпване на ПТП има
единствено и само водача на лекия автомобил „Опел Вектра“ с рег. № *******,
евентуално е с по-голяма принос за настъпването му от водача на товарния
автомобил „Форд Торнео“ с рег. № ********; размерът на претендираното
обезщетение е завишен с оглед критериите за справедливост; исковете са погасени
по давност. По изложените съображения се иска отхвърляна на исковете.
Евентуалният
ответник Г. Ф. оспорва исковете като твърди, че: за товарния автомобил „Форд
Торнео“ с рег. № ******** е налице валидна застраховка Гражданска отговорност
съгласно полицата № 06508430408213000736, за която не е подавана информация за
прекратяването й към Ф.а; за другия водача е налице валидна застраховка ГО към З.
„В.“ АД съгласно полица № 151070016726; двамата водачи съпричиняват
настъпването на произшествието; размерът на претендираното обезщетение е
завишен с оглед критериите за справедливост; исковете са погасени по давност.
По изложените съображения се иска отхвърляна на исковете.
Третите
лица-помагачи на страната на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, И.И.Ч. и Ш.И.Ч., не оспорват описания
в исковата молба механизъм за настъпване на исковете, тъй като вина за
настъпване на произшествието има водачът на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.
№ *******. Оспорват твърденията, че водачът на товарен автомобил „Форд Торнео“
с рег. № ******** е под въздействието на алкохол и упойващи вещества; както и
съдебно-медицинската експертиза на труп и съдебно-химическите експертизи, като
се твърди, че са изготвени в отклонение на процедурата разписана в Наредба
№30/27.06.2001г. за установяване на употребата на алкохол или друго упойващо
вещество. Считат исковете за погасени по давност.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Между
страните не спорно, че на 20.04.2008г, около 05.00 часа, на ІІ-86, км. 16+400
между гр.П. и гр.А. настъпва пътно-транспортно произшествие между лек автомобил
„Опел Вектра“ с рег. № *******, управлявано от В.А. и товарен автомобил „Форд
Торнео“ с рег. № ********, управлявано от Д. Ч., в резултат на което настъпва
смъртта на М. К. М..
Не
е спорно, че ищците Я.-Л. М. и Е.-Й. М. са деца ма починалия М. К. М..
Със
застрахователна полица № 151070016726/16.05.2007г. лек автомобил „Опел Вектра“
с рег. № ******* е застрахован по З.ължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при З. „В.“ АД със срок на валидност до 15.05.2008г. Правоприемник
на З. „В.“ АД е „Д.З.“ ЕАД.
Със
комбинирана застрахователна полица № 06508430408213000737 от 07.02.2008г,
товарен автомобил „Форд Торнео“ с рег. № ******** е застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при
автомобил „ДЗИ – О.З.“ ЕАД със срок на валидност до 09.02.2009г.
Договорът е подписан за застрахователя. Премията в размер на 148,20 лева е
внесена с приходен касов ордер на 08.02.2008г.
С
постановление от 15.07.2008г. по досъдебно производство № 104/2008 г. по описа
на ОП – гр. П.., Сектор "Пътна полиция", е прекратено наказателното
производство, водено срещу неизвестен извършител, тъй като деецът е починал.
От
заключението на вещото лице М.М. – токсиколог се установява, че водачът на товарен
автомобил „Форд Торнео“ управлява автомобила с концентрация на алкохол в кръвта
2,89 промила, което отговаря на тежка степен на алкохолно опиване. Тежката
степен на алкохолно опиване се проявява
с тежко потискане на централната нервна система до сомнолентност, сопор, кома.
В зависимост от индивидуалната поносимост при тази степен на алкохолно опиване
дори, докато водачът е в съзнание времето за възприемане на слухови и зрителни
дразнения е удължено, времето за реакция също. Дори и при по-ниски степени на
алкохолно опиване времето за реакции се забавя, а наблюдателността намалява.
Страничен наблюдател би забелязъл нарушена координация и равновесие, сънливост
и заспиване, мълчаливост или засилена бъбривост, но ако и страничния наблюдател
е употребил алкохол, неговата наблюдателност също е нарушена. Направените в
хода на досъдебното производство експертизи за наркотични вещества, не
изследват количество, а качество, установените стойности 300ng/ml кокаин и 50ng/ml марихуана, показват
чувствителността на използвания метод. Наркотичните вещества намаляват
самокритичността, нарушават концентрацията и променят възприятията. В
комбинация с алкохола допълнително потискат съзнанието, повлиявайки на
самокритичността и концентрацията.
Съгласно
заключението на вещото лице Т. Д., причината за смъртта на М. М. е остра
сърдечно-съдова недостатъчност настъпила от разкъсване на аортата и бързото
изливане на голямо количество кръв в гръдната кухина, състояние което е
несъвместимо с живота. Уврежданията и смъртта са в причинна връзка с
настъпилото пътнотранспортно произшествие.
Съгласно
заключението на САТЕ изготвено от вещото лице доц. д-р инж. А.А., механизмът на
настъпване на произшествието е следния: лек автомобил „Опел Вектра“ се движи по
второкласен път II-86
в посока от гр. П. към град А. в южната пътна лента, най-вероятно със скорост
около 90.00 км/ч. При наближаване на километър 16+400 срещу него от предстоящия
завой излиза насрещно движещия се лекотоварен автомобил „Форд Торнео“, който
след преминаване на завоя навлиза в насрещната за него лента за движение. Двата
автомобила се движат известно време един срещу друг в една и съща лента за
движение. Когато лекия автомобил „Опел Вектра“ отстои на около 79,5 метра преди
мястото на удара, водачът му взема решение за аварийно спиране, като
същевременно предприема завиване наляво към северната пътна лента, като навлиза
в нея. Водачът на товарния автомобил „Форд Торнео“ реагира по-късно на
опасността и само предприема завиване на ляво, за да се върне в своята лента за
движение, без да предприеме спиране. Тъй като и двамата водачи предприемат
маневра за навлизане в северната пътна лента между тях настъпва челен кос
ексцентричен удар в предните леви части на автомобилите. Поради по-високата
скорост на Форда, след удара той продължава още 10,00 метра напред като се
завърта почти в обратно на движението си, в резултат на което водача и пътника
до него почиват. Тъй като водачът на Опела предприема аварийно спиране, при
удара неговата скорост е 37,00 - 38,00 км/ч, която е по-ниска от тази на Форда
и след удара той е върнат назад около 10,00 метра като е изтласкан на север, в
северния банкет, където се преобръща. Според вещото лице причините за настъпване
на произшествието са две: навлизането на товарен автомобил Форд след десния за
него завой в лентата за насрещно движение и забавяне на връщането му; втората е
неправилната маневра на водача на Опела, който навлиза в лентата за насрещно
движение, вместо да завие надясно и да навлезе в десния банкет.
От
заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице проф. д.т.н. инж. С.К. се
установява следния механизъм на настъпване на произшествието, а именно:
автомобилът Форд се движи в нощни условия по двулентово двупосочно платно за
движение със скорост около 117 км/ч. поради неизвестни причини автомобилът
навлиза в насрещната пътна лента, като срещу него приближава автомобила Опел с
неизвестна по делото скорост. Водачът на Опела към момента на удара намалява
скоростта си на движение до около 54,00 км/ч. Непосредствено преди удара
водачът на автомобила Форд завива надясно, за да се върне в дясната пътна
лента. Паралелно с това водача на автомобила Опел с цел да избегне сблъсъка
завива наляво и автомобилът му навлиза в насрещната пътна лента. Настъпва удар
между предните части на автомобилите, повече с десните им страни. Под действие
на ударния импулс автомобилът Форд рязко намалява скоростта си и силно се
завърта по посока на часовниковата стрелка и остава на платното за движение.
Автомобилът Опел под действието на ударния импулс рязко променя траекторията си
като се отклонява силно наляво, връщайки се малко назад, преминава през банкета
и навлиза в тревния участък след него, преобръща се и се самозапалва.
Техническите причини за възникване на произшествието са движението на
автомобила Форд в насрещната пътна лента при наличие на насрещно движещ се
автомобил и промяната на направлението на движението на автомобила Опел от
неговата лента за движение към пътната лента за насрещно движение. Без наличие
на данни, че водачът на л.а. „Форд Торнео“ е извършвал криволинейни движения в
насрещната лента (което може само да се предполага, предвид евентуалното
приемане на алкохол и наркотично вещество), не може да се прием, че той
представлява опасност за водача на л.а. „Опел Вектра“ и че той не би имал
техническа възможност да предвиди действията на водача на л.а. „Форд Торнео“.
Практиката показва, че при прием на голямо количество алкохол и висока степен
на алкохолно опиване траекторията не е равномерна, праволинейна и оптимална, но
това е предполагаемо. Технически правилно е водачът на л.а. „Опел Вектра“ да
предприеме спиране в своята лента. Действията му, изразяващи се в завиване
наляво са категорично технически неправилни. Ако водачът на л.а. „Опел Вектра“
при движението си беше останал в своята лента, не би настъпило ПТП. Този извод
се базира на реалната фактическа обстановка, при която водачът на л.а. „Опел
Вектра“ действително е намалил скоростта и това е категорично. Ако водачът не
намалява скоростта и остане в своята лента за движение, тогава зависи от това
каква е неговата скорост дали ще има разминаване или не. Отговорът на въпроса
дали ще се разминат двете МПС изключително зависи от изходната скорост на л.а.
„Опел Вектра“, ако водачът не намалява скоростта. Ако л.а. „Опел Вектра“ кара
бързо и не намалява скоростта в своята лента, то тогава л.а. „Форд Торнео“ няма
да се е прибрал в своята лента и ще се ударят. Водачът на л.а. „Опел Вектра“ има техническа възможност,
непосредствено преди удара, още в своята лента, да възприеме промяната в
траекторията на движение на л.а. „Форд Торнео“ от насрещната лента към дясната
лента. Това обаче е съизмеримо с времето за реакция на водача на л.а. „Опел
Вектра“, при което той вече е взел решение за завиване наляво, т.е. времената
на движение на двата автомобила, с промяната на траекторията, имайки предвид
времената за реакция и на двамата водачи, и времената за задействане на
кормилните механизми, са абсолютно съизмерими едно спрямо друго, при което има
време водачът на л.а. „Опел Вектра“ да възприеме промяната на траекторията, но
няма време за промяна на своето решение, той вече го е взел. Със сигурност
водачът на л.а. „Опел Вектра“ е намалил скоростта със спиране до 54 км/ч в
момента на удара. Това означава, че той вече е взел решение с изминало време за
реакция за намаляване на скоростта.
От
показанията свидетеля Кемал М. се установява, че децата на починалия преживяват
тежко смъртта му. Живели са в едно домакинство, както и че бащата е бил
финансовата им опора.
По исковете срещу предпочитания
ответник „Д.З.“ ЕАД.
Събраните
по делото доказателства установяват, че в срока на действие на задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ сключена със застрахователна полица №
151070016726/16.05.2007г, с която ЗАД „В.“ АД поема задължение да изплати
застрахователно обезщетение за противоправно и виновно причинените вреди от
водача на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № *******, настъпва застрахователното
събитие от 20.04.2008г. Правоприемник на ЗАД „В.“ АД е предпочитания ответник „Д.З.“
ЕАД.
Спорът
между страните се концентрира относно механизма на настъпване на произшествието
и дали вина за него носи водача на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № *******
застрахован при предпочитания ответник.
Настоящия
състав основавайки се на заключенията на вещите лице по САТЕ намира, че
отговорност за настъпване на произшествието имат и двамата водачи. Въз основа
на заключенията съдът приема, че водачът на лекия автомобил „Опел Вектра“ с
рег. № *******, застрахован при предпочитания ответник, предприема маневра в
опасната зона за спиране чрез изменение на посоката си на движение, с които
цели предотвратяване настъпването на пътно-транспортно произшествие с водача на
товарния автомобил „Форд Торнео“, с която нарушава разпоредбата на чл. 25, ал.1
от ЗДвП да се убеди, че
няма да създаде опасност за другите участници в движението като се съобрази с
тяхното положение, посока и скорост на движение. Маневрата е предизвикана от
създадената от водача на т.а. „Форд Торнео“ опасност, тъй като непосредствено
преди удара и в един период от време преди това, той управлява товарния
автомобил в насрещната за него пътна лента, със скорост над разрешената и едва
в последния възможен момент, предприема маневра за прибиране в своята пътна
лента. С поведението си водача на т.а. „Форд Торнео“ неизпълнява изискванията
на чл. 5, ал. 2, т. 2 и т.3 и чл. 8 от ЗДвП в редакциите им към момента на
настъпване на произшествието да не затруднява другите участници с управляваното
от него превозно средство, да се движи възможно най-дясно на пътното платно.
Категорично е нарушена и забраната на чл. 16 от ЗДвП да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение и чл. 20 ЗДвП да управлява превозното средство със
съобразена скорост, която да му позволи да спре в случай на опасност.
Водачът
на л.а. „Опел Вектра“ има техническа възможност, непосредствено преди удара,
още в своята лента, да възприеме промяната в траекторията на движение на л.а.
„Форд Торнео“ от насрещната лента към дясната лента. Това обаче е съизмеримо с
времето за реакция на водача на л.а. „Опел Вектра“, при което той вече е взел
решение за завиване наляво, т.е. времената на движение на двата автомобила, с
промяната на траекторията, имайки предвид времената за реакция и на двамата
водачи, и времената за задействане на кормилните механизми, са абсолютно
съизмерими едно спрямо друго, при което водачът на л.а. „Опел Вектра“ има време
да възприеме промяната на траекторията, но няма време за промяна на своето
решение, той вече го е взел. По делото няма данни, дали водачът на т.а. „Форд
Торнео“ е извършвал криволинейни движения в насрещната лента преди удара,
поради което не може да се приеме, че водачът на л.а. „Опел Вектра“ не е имал
техническа възможност да предприеме по-адекватно на ситуацията поведение - спиране
в неговата лента за движение и/или отклоняване в банкета по посока на
движението си. Отделно от това, за да се приеме за правомерна предприетата от
водач на лекия автомобил „Опел Вектра“ спасителна маневра, с нея следва да се избегне
или ограничи настъпването на вредоносните последици. Необходимо е освен това
последиците да не е възможно да бъдат предотвратени по друг правомерен начин – така
практиката по реда на чл. 290 ГПК обективирана например в решение № 61 от
6.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 751/2008 г., I т. о. и Тълкувателно решение №
106 от 31.X.1983 г. по н. д. № 90/82 г., ОСНК. Предприетата от вода на л.а Опел
Вектра спасителна маневра не ограничава вредите, които се опитва да избегне с
нея. Даже напротив, от техническа гледна точка тя спомага настъпването на
произшествието, извод за което са направили и двете вещи лица, че ако не е
навлязъл в другата пътна лента е нямало да настъпи и удара. Не е избегната и
смъртта, както на водачите, така и на техните спътници.
След
като произшествието от 20.04.2008г. настъпва в резултата на противоправното и
виновно поведение и на двамата водачи, те отговарят солидарно за причинените от
поведението им вреди – арг. от чл. 53 от ЗЗД. При солидарна отговорност искът
за цялото вземане може да бъде насочен и срещу само един от солидарните
длъжници – арг. от чл. 122, ал.1 от ЗЗД. Той не разполага с възражение към
кредитора за поредност. В случай, че плати в повече от своята част, той има иск
срещу останалите длъжниците за разликата – арг от чл. 127, ал.2 от ЗЗД.
Отговорността
на застрахователя е производна на тази на делинквента. Следователно
застрахователите на гражданската отговорност на двамата водачи също отговарят
солидарно. Заради солидарната отговорност, пострадалите могат да предявят
исковете си за заплащане на застрахователно обезщетение срещу всеки един от
застрахователите на гражданската отговорност на делинквентите. Застрахователят,
срещу който е предявен иска по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) не може да противопоставени
на пострадалите възражение за съпричиняване на вредата от другия водач по
аргумент от чл. 122 ЗЗД. Съдът също не е длъжен да определи процент на това
съпричиняване в настоящото производство, защото по делото не е предявяван и
приемана за съвместно разглеждане иск по реда на чл. 127, ал.2 от ЗЗД от единия
към другия застраховател, а спрямо кредитора всеки от тях дължи цялото.
Съгласно
заключението на вещото лице Т. Д., причината за смъртта на М. М. е острата
сърдечно-съдова недостатъчност настъпила от разкъсване на аортата и бързото
изливане на голямо количество кръв в гръдната кухина, състояние което е
несъвместимо с живота, които увреждания и смъртта са в причинна връзка с
настъпилото пътнотранспортно произшествие. Не е спорно и че ищците са децата на
починалия М. М..
Следователно
исковете са доказани по основание.
Относно размерът,
съдът съобрази указанията дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с
Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС. Сред лицата с право на обезщетение са и децата
на починалия, които в най-висока степен са засегнати от смъртта му, бидейки
лишени завинаги от неговата родителска обич и морална подкрепа, а до определена
възраст - и от дължимата по закон финансова подкрепа под формата на издръжка. Моралната
подкрепа, приятелството, емоционалната близост и пр. могат да обогатят връзката
между родителя и детето след неговото израстване. Неимуществените
вреди от загубата на родител са неизмерими с пари. Какъвто и размер на
обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира с вредата. Размера на
обезщетението не е остойностява човешкия живот, нито оценява загубата на ищците.
За целите на реализиране на отговорността следва да се определи размер на
задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий
включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за
справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в
съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Всички тези
обстоятелства по настъпването на вредите и ефектът, който оказват върху начина
на живот на ищците, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените
неимуществени вреди възлизат на сумата от по 100 000.00 лева за всеки един от
тях.
Основателно е
възражението на ответника за съпричиняване. В т.7 на ТР №1/2014 г. на ОСТК на
ВКС цитираното тълкувателно решение се приема, че пътуването в моторно превозно
средство с водач, употребил алкохол, е рисково поведение на увредения –
изразяващо се в поемане на предвидим и реално очакван риск, или в неговото
неоправдано игнориране и съставлява обективен принос, който е противоправен и е
в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното
пътно - транспортно произшествие. Тежестта за доказване е върху позоваващата
се на съпричиняването страна в процеса - делинквент или застраховател. Тя
следва да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства обективния
факт на знание на увредения, респ. възможността за узнаване при проявена
дължима грижа, че водачът на моторното превозно средство, в което е пътувал, е
употребил алкохол. Тези предпоставки в случа съдът приема, че са налице. От
токсикологичната експертиза се установява, че към момента на произшествието
водачът, при който е пътувал починалия, е бил с концентрация на алкохол в
кръвта 2,89 на хиляда. Тази концентрация съответства на тежка степен на
интоксикация, при която е налице значително затруднение на мисловната дейност,
нарушение на речта, вниманието и съобразителността, ориентирането и
координацията на движенията, силно забавени реакции. Направените в хода на
досъдебното производство експертизи за наркотични вещества, не изследват
количество, а качество. Установените стойности 300 ng/ml
кокаин и 50ng/ml марихуана показват чувствителността на
използвания метод. Наркотичните вещества намаляват самокритичността, нарушават
концентрацията и променят възприятията. В комбинация с алкохола допълнително
потискат съзнанието, повлиявайки на самокритичността и концентрацията. Съдът
приема, че доколкото в голямата си част тези проявления на тежкото алкохолно
опиване и приетите наркотични вещества имат изразени външни признаци като
нарушение на речта, нарушение на координацията на движенията, силно забавени
реакции, те няма как да не бъдат забелязани от спътника в автомобила при проява
да дължимата грижа. Тези проявления на тежкото алкохолно опиване могат да се
изведат и от заключенията на САТЕ, в които безпротиворечиво вещите лица приемат,
че след завоя водачът на товарния автомобил „Форд Торнео“ продължава да го
управлява в насрещното платното за движени, въпреки наличието на насрещно
движещо се МПС. Управлява автомобила с превишена скорост. Освен маневра за
прибиране в своята лента за движение преди удара, той не предприема други
действия за избягване на произшествието. Съгласно протоколът за оглед по
пътното платно няма следи от спирачен път. Всички тези обстоятелства
свидетелстват за завишено време за възприемане на слухови и зрителни дразнения
и завишено време за реакция. Страничен наблюдател би забелязал нарушената
координация и равновесие, сънливост и заспиване, мълчаливост или засилена
бъбривост, освен ако и страничния наблюдател не е употребил алкохол, с което
неговата наблюдателност също да е нарушена. Следователно пострадалия като спътник
на водача не може да не знае, че водачът е употребил алкохол или най-малкото е
имал възможност да узнае това при проявена дължима грижа. Поради това съдът
приема, че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат,
приемайки да пътува с водач, употребил алкохол. По изложените съображения съдът
приема, че определеното застрахователно обезщетение следва да се намали с 20%
на основание чл.51, ал.2 ЗЗД до сумата от по 80 000,00 лева за всеки един
от ищците.
В тежест на
ответника е да докаже способ за погасяване на задължението. Последният не
твърди плащане, поради което и съдът не може да приеме, че такова е налице. Неоснователно
е възражението за давност. Отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) се погасява с изтичане на общата 5-годишна давност. Давността започва
да тече от настъпване на деликта, т.е. от 20.04.2008г. Броен съгласно чл. 60 от ГПК срокът изтича на 20.04.2013г, а исковата молба е депозирана в
регистратурата на съда на 17.04.2013г. С предявяване на иска съгласно чл. 116,
б.“б“ от ЗЗД давността се прекъсва и през времетраенето му тя не тече.
Следователно
исковете са доказани по основание до размера на сумата от по 80 000,00
лева за всеки един от ищците, които суми предпочитания застраховател следва да
заплати ведно със законната лихва, считано от 20.04.2008г. до окончателното им
изплащане. За разликата над сумата от по 80 000,00 лева до пълния предявен
размер от по 100 000,00 лева исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни.
По исковете срещу първия евентуален ответник „ДЗИ – О.З.“
АД.
С частичното
отхвърляне на исковете срещу предпочитания ответник се сбъдва условието, под
което са предявени за съвместно разглеждане исковете по чл. 226, ал.1 от КЗ
(отм.) срещу първия евентуален ответник „ДЗИ – О.З.“ АД. Исковете срещу
предпочитания ответник се отхвърлят, тъй като настоящия състав приема, че
ищците не се легитимират като кредитори по вземане за застрахователно
обезщетение за претърпените от смъртта на баща им неимуществени вреди в
по-голям размер от сумата от по 80 000,00 лева за всеки един от тях. При
това положение исковете срещу първия евентуален ответник „ДЗИ – О.З.“ АД следва
да се отхвърлят като неоснователни за разликата над сумата от по 80 000,00
лева до сумата от по 100000,00 лева, тъй като ищците недоказват вреди в
по-голям размер.
По исковете срещу втория евентуален ответник Г. Ф..
С оглед изложеното
по-горе съдът приема, че се е сбъднало условието, под което са предявени
исковете срещу втория евентуален ответника. По делото се установи валидното
пораждане на твърдяното застрахователно правоотношение за товарния автомобил
„Форд Торнео“ с първия евентуален ответник „ДЗИ – О.З.“ АД. Представената по
делото полица е подписана за застрахователя, платена е уговорената с нея
застрахователна премия и е подадено уведомление за сключването и към Г. Ф..
След като в нито един момент преди настъпване на произшествието застрахователя
по нея не е оспорвал действителността на правоотношението, той не може да
направи това и в последствие по аргумент от чл. 293, ал. 3 от ТЗ. След като
водачът на товарния автомобил „Форд Торнео“ има валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, която съществува към настъпване на
застрахователното събитие, отговорност за противоправното му поведение се носи
от последния, а не от Гаранционния Ф.. Не се установява и да е изчерпан лимита
по застрахователната полица от 1 000 000.00 лева. Следователно
исковете срещу този ответник също следва да се отхвърлят като неоснователни.
По разноските.
С оглед изхода на
делото право на разноски имат и двете страни по спора.
Ищците имат право
на разноски за депозитите за експертизите в размер на 400,00 лева, от която
съразмерно на уважената част от исковете следва им се заплати от предпочитания
ответник сумата от 320,00 лева.
Предпочитания
ответник има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
4530,00 лева и 400,00 лева за експертизи, от които съразмерно на отхвърлената
част от исковете следва да му се присъдят 986,00 лева.
След съдебна
компенсация ищците дължат на предпочитания ответник разноски в размер на 666,00
лева.
Предпочитания
ответника следва да се осъди да заплати на адв. Р. на основание чл. 38 от ЗАдв
сумата от 3624,00 лева, изчислена съразмерно на уважената част от исковете.
Предпочитания
ответника следва да се осъди да заплати на Софийски градски съд на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 6400,00 лева, държавна такса за производството
изчислена съразмерно на уважената част от исковете.
Ищците следва да се
осъдят да заплатят на „ДЗИ – О.З.“ АД на основание чл. 78, ал.3 от ГПК разноски
в размер на 6640,00 лева, включващи платените депозити за вещи лица, свидетел и
адвокатско възнаграждение.
Ищците следва да се осъдят да заплатят на Г. Ф.
на основание чл. 78, ал.3 от ГПК разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 4530,00 лева.
При тези мотиви,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД, ЕИК ********* и адрес:
гр. София, бул. „******** да заплати на
Я.-Л. М. с ЕГН **********, действаща чрез законния си представител С.А. и на Е.-Й. М. с ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на своята майка С.А. и двамата с адреси за
призоваване: град П., ул. „*********, на
основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) по 80 000,00
лева – застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
смъртта на баща им М. К. М. в резултат на ПТП от 20.04.2008г, настъпило около
05:00 часа на път II-86,
километър 16+400 между гр.П. и гр.А. по причина на противоправното поведение на
В.А., водач на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № *******, ведно със
законната лихва, считано от 20.04.2008г. до окончателното им изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над сумата от по 80 000,00 лева до пълния
предявен размер от по 100 000,00 лева.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Я.-Л. М. с ЕГН **********, действаща
чрез законния си представител С.А. и Е.-Й. М. с ЕГН **********, действащ лично
и със съгласието на своята майка С.А. и двамата с адреси за призоваване: град П.,
ул. „********* предявени срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК *********,
със съдебен адрес:***, с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.)
за сумата от по 100 000,00 лева – застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от смъртта на баща им М. К. М. в резултат на
ПТП от 20.04.2008г, настъпило около 05:00 часа на път II-86, километър 16+400 между гр.П. и
гр.А. по причина на противоправното поведение на Д. Ч., водач на лек автомобил
„Форд Торнео“ с рег. № ********, ведно със законната лихва, считано от
20.04.2008г. до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Я.-Л. М. с ЕГН **********,
действаща чрез законния си представител С.А. и Е.-Й. М. с ЕГН **********, действащ
лично и със съгласието на своята майка С.А. и двамата с адреси за призоваване:
град П., ул. „********* предявени срещу Г.
Ф. с адрес: *** с правно основание чл. 267,
ал.3 от КЗ (отм.) за сумата от по 100 000,00 лева – застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на баща им М. К. М.
в резултат на ПТП от 20.04.2008г, настъпило около 05:00 часа на път II-86, километър 16+400 между гр.П. и
гр.А. поради изчерпан лимит и незаделяне на резерв от застрахователите на
гражданската отговорност на отговорните за произшествието водачи, ведно със
законната лихва, считано от 20.04.2008г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Я.-Л. М. с ЕГН **********,
действаща чрез законния си представител С.А. и Е.-Й. М. с ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на своята майка С.А. и двамата с адреси за
призоваване: град П., ул. „********* да
заплатят на „Д.З.“ ЕАД на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 666,00 лева – разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете и по компенсация.
ОСЪЖДА Я.-Л. М. с ЕГН **********,
действаща чрез законния си представител С.А. и Е.-Й. М. с ЕГН **********,
действащ лично и със съгласието на своята майка С.А. и двамата с адреси за
призоваване: град П., ул. „********* да
заплатят на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 6640,00 лева – разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Я.-Л. М., действаща чрез законния
си представител С.А. и Е.-Й. М., действащ лично и със съгласието на своята
майка С.А. да заплатят на Г. Ф. с адрес: *** на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 4530,00 лева – разноски съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адв. В.А.Р. с ЕГН ********** и адрес: ***, офис 8, на основание чл. 38, ал.1 и ал. 2 от ЗАдв. сумата от 3624,00 лева – адвокатско
възнаграждение за процесуалното представителство на ищците в производството
пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата
от 6400,00 лева – държавна такса съразмерно на уважената част от исковете.
Решението
може да се обжалва от страните с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: