РЕШЕНИЕ №
18.07.2016 г., гр. Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ граждански състав, в открито заседание на
седемнадесети юни две хиляди и шестнадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА
МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: Д.Б.
разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 2217 по описа на съда за 2015 г.
Производството е образувано по иск с правно основание
чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД, предявен от М.Л.Д. *** срещу Агенция „****“ - гр. София (с поделение в Пазарджик – Областно
пътно управление) за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 5000
лв., представляваща обезщетение за понесени от ищеца неимуществени вреди –
стрес, притеснение и страдание, в резултат от пътнотранспортно произшествие от
16.03.2015 г., причина за което според ищеца били четири дупки на пътното
платно.
В исковата молба се твърди, че на 16.03.2015 г. около
19:42 ч. (в тъмната част на денонощието) ищецът управлявал автомобил,
собственост на В. Т. от с. **, като пътувал
от гр. *** за гр. ** по
републиканския главен път II-37, който
свързва ** с автомагистрала „Тракия“. На километър 118+381
автомобилът попаднал в четири необезопасени и дълбоки дупки вдясно на платното,
вследствие на което настъпили повреди по автомобила. Ищецът веднага се обадил
на органите на пътната полиция и пристигнал екип, който съставил протокол за
ПТП с дата 16.03.2015 г. и час 20:25 ч. Били фотографирани четирите дупки и бил
направен оглед на автомобила, като щетите били описани в протокола за ПТП.
Оказало се, че има скъсана предна дясна гума, която е станала негодна за
употреба, както и други щети по предната броня от дясната страна и по ходовата
част на автомобила. Било установено, че водачът (ищецът) не е употребил
алкохол. Допълнителен оглед на автомобила в специализиран сервиз установил
необходимост от смяна, освен на гумата, и на други части на автомобила, както и
настройка за сходимост на предните гуми. Ищецът научил, че и след ремонта
автомобилът показва дефекти по ходовата част във връзка с това ПТП, включително
това, че на задната дясна гума се е появила издутина, т.нар. „жаба“.
Ищецът твърди, че в началото на пътуването е бил
спокоен, карал е внимателно, а при произшествието, когато автомобилът спукал
гума и подскочил, е изпитал голям и „неописуем“ стрес, който още не може да
преодолее. Неудобства преживял и във връзка с това, че не стигнал до крайната
цел на пътуването си, а трябвало и да изчака полицейските служители и да се
подложи на проверка за алкохол. Не по-малък бил и стресът, свързан с това, че
на ищеца се наложило да върне автомобила повреден на собственичката му, да
обяснява, че не е виновен за повредите, както и това, че се наложило да се
ангажира за отстраняването им, нещо повече – по автомобила продължили да се
установяват повреди. Твърди, че преживеният стрес се отразява неблагоприятно на
цялостното му състояние като човек и водач, тъй като все му се привижда
станалото и понякога се буди нощем и сънува кошмари, че това пак се е случило.
Като обезщетение за всички описани вреди от преживения
стрес, притеснения и неудобства ищецът претендира сумата от 5000 лв. заедно със
законната лихва за забава, считано от деня на произшествието.
Постъпил е отговор от ответника, в който се заявява,
че искът е допустим, но неоснователен изцяло. Заявява се, че не е установен по
безспорен начин механизмът на ПТП и че протоколът за ПТП има обвързваща сила
единствено за обстоятелствата, възприети лично от съставителя му, а
съставителят не е възприел скоростта на движение на автомобила при ПТП и само
по данни на водача е отразил в ПТП, че тя е била съобразена с пътните условия.
Има разминаване между отразеното в протокола за една дупка на пътя и
твърдението на водача за четири дупки. Не е установена по безспорен начин и
вината на А“ПИ“ за реализираното ПТП. Не са представени медицински документи,
удостоверяващи състоянието на стрес и безпокойство у ищеца и продължителния
период, през който те са налице. В случай, че съдът счете иска за основателен,
ответникът заявява, че поддържането на процесния участък от пътя е възложено с
договор за възлагане на обществена поръчка на гражданско дружество (ДЗЗД),
съставено от две търговски дружества – „***“ АД – ** и „**“ ЕООД – ***. С
оглед този договор между ответника и споменатите две дружества е поискано и
допуснато привличането им като подпомагащи ответника страни и е приет за
съвместно разглеждане обратен иск на ответника А“ПИ“ срещу двете дружества за
осъждането им да заплатят на А“ПИ“ солидарно сумата, която агенцията бъде
евентуално осъдена да заплати на ищеца М.Д.. Правната квалификация на обратния
иск е по чл. 82 от ЗЗД.
Постъпили са отговори от двете трети лица помагачи.
Становището, изразено по главния иск от „***“ ЕООД е, че той е неоснователен. Според дружеството
причината за настъпилото ПТП е неспазване на правилата за движение по пътищата
от страна на М.Д. – при полагане на по-голяма грижа и внимание от негова страна
и съобразяване на скоростта на движение с атмосферните условия, състоянието на
пътя и превозното средство и видимостта не би се стигнало до произшествието. По
същите съображения, в случай, че съдът счете иска за основателен, се иска
намаляване на обезщетението на осн. чл. 51, ал. 1 от ЗЗД. Отделно се сочи,
че налице разминаване между твърденията
в исковата молба и отразеното в протокола за ПТП относно броя на дупките,
поради което според тази страна протоколът не би могъл да се смята за годно
доказателство за механизма на ПТП. Заявява се още, че ако наистина е било
настъпило ПТП на път, поддържан от А“ПИ“, е било задължително присъствието и на
представител на агенцията, за да бъде безспорно установено на кой участък от
пътя е настъпило произшествието и дали този участък се поддържа от агенцията,
респективно дали дейности по поддръжката на този участък са възложени на „***“ ЕООД и другото трето лице помагач по главния иск.
„***“ ЕООД счита
за неоснователен и обратния иск, насочен срещу него. На първо място, според
този ответник е недопустимо да се предявява и срещу двамата участници в
обединението (гражданското дружество) иск за общия размер на задължението. На
второ място, А“ПИ“ има нормативно вменено задължение да поддържа пътищата в
изправно състояние, докато „***“ ЕООД е
поело ангажимент да извършва текущ рмонт и поддържане, възлагано съгласно
договора с годишни, месечни, допълнителни и извънредни задания. Одобреното
месечно задание за м. март 2015 г. е възложено с писмо с изх. номер от
11.03.2015 г. Обединението и в частност „***“ ЕООД точно и добросъвестно е изпълнявало всички
задължения, произтичащи от договора, включително задължението да започва работа
веднага след поява на необходимост и да поддържа републиканските пътища на
договореното ниво. Няма съставен констативен протокол за неизпълнение на
възложените работи или за каквото и да било друго неизпълнение на договора, а
ако е имало неизпълнение или некачествено изпълнение, възложителят, който
съгласно договора изпълнява цялостен и непрекъснат контрол при изпълнение на
работите, е щял да го констатира, за да може да ангажира с това отговорността
на изпълнителя за причинени вреди на трети лица.
Според изложеното в отговора на „***“ АД обратната искова молба е нередовна, тъй като не съдържа
изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Ищецът по обратния
иск се позовава на уговорка от договора за обществена поръчка, която се отнася
до „имуществена и неимуществена отговорност“ на обединението, но не сочи
конкретни основания за ангажиране на тази отговорност, няма твърдения за
конкретно неизпълнение на възложени дейности. Освен това този ответник счита,
че искът срещу него е и неоснователен. Според него ищецът по обратния иск е
представил само избрани откъси от договора, но не и пълния текст, като
съдържанието на представеното не кореспондира с действителните отношения между
страните по повод обществената поръчка. Ищецът по обратния иск не установява
видовете работи, които попадат в обхвата на понятието „дейности по поддържането“.
От приложените към исковата молба текстове се вижда, че дейностите по
поддържането се възлагат на изпълнителя с
годишни, месечни, допълнителни и извънредни задания, но ищецът нито
твърди, нито доказва извършване на възлагането по предвидения в договора ред.
Ответникът заявява, че оспорва да е имало такова възлагане на дейности в
процесния участък, дадено в посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 от
договора срокове. Заявява още, че е изпълнил качествено и в срок всички
задължения по поддържане, възложени по реда, предвиден в действащия договор, и
че в тази връзка представя одобрено задание от възложител А“ПИ“, който е приел
извършените работи без забележка, а преди да се подпише всеки един сертификат,
съответните участъци се обхождат от нарочно съставена комисия от представители
на възложителя и изпълнителя, констатира се действителното изпълнение на
възложените дейности, след което възложителят приема изпълнените видове СМР.
Изпълнителят изпълнява единствено възложените видове СМР по проблемните участъци,
посочени от възложителя. В този участък малко преди посочената дата на ПТП е
правено цялостно асфалтиране на двете платна (не изкърпване на дупки),
изпълнението е прието с протокол от 26.02.2015 г. и няма как две седмици след
изцяуло ново асфалтиране да се появи дупка, от което следва, че или не е имало
дупка, или че тя не е в този участък, а в случай, че все пак такава
неизправност на пътната настилка е имало, тя не може да се вмени в отговорност
на ответниците по обратния иск.
По отношение на главния иск становището на „***“ АД е, че той също е неоснователен. Този ответник
също счита за недоказан механизма на ПТП, сочи, че в тази си част протоколът на
ПТП не притежава обвързваща съда сила, тъй като ПТП не се е осъществило пред
съставилото го длъжностно лице, протоколът не може да установи поведението на
водача, нито техническото състояние на автомобила; не е налице и удостоверяване
на местоположението на автомобила след ПТП. Твърди се, че участъкът от пътя е
бил в добро експлоатационно състояние иПТП не може да е настъпило в резултат на
неизправност на пътната настилка, но дори и да е настъпило по този начин,
такова събитие не е в състояние да предизвика негативни емоции и стрес с
интензитета, който се твърди. Произшествие от такава категория далеч не е
причина за изживяване на сериозни душевни страдания, болки или сънуване на
кошмари; крайно неуместно е да се въприема като неимуществена вреда
необходимостта от изчакване на извиканите от самия ищец длъжностни лица и
подлагането на тест за поет алкохол, а и самият факт на преминаване през дупка
за водач на МПС в България не е необичайно явление, предизвикващо значителен
стрес, когато е станало със съобразена с пътните условия скорост. Според
ответника претендираният размер на обезщетението е многократно завишен с оглед
интензитета на преживените емоции.
В съдебно заседание и в представените писмени защити
страните поддържат изложените доводи, като допълнително ответникът по главния
иск и подпомагащите го страни, ответници по обратния иск, се позовват и на
недоказаност на твърденията за настъпването и механизма на ПТП, позовавайки се
на заключението на вещите лица и на противоречия, съществени според тях, в
показанията на свидетеля С.В..
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 16.03.2015 г. в сочения от ищеца час и място на ПТП
– 19,42 ч. на километър 118+381 на главен път II-37 – вдясно на пътното платно в посока от ** към с. ** са били
налице три последователни дупки с ширина и дължина около 40 до 60 см. и
дълбочина, равна или малко по-голяма от дебелината на слоя асфалт, т. е.
приблизително десетина, на места до около двадесет см. Дупките са се намирали
на границата между по-стария и по-новия слой асфалт, като новият слой не е
достигал до страничния край на пътя, а там е оставала непокрита с нов асфалт
ивица от стария.
Ответниците оспорват твърдението, че на това място от
пътя на посочената дата е имало дупки. Това обаче се установява не само от
показанията на свидетеля В. и протокола за ПТП, съставен от него, но и от
заключението на вещото лице П., което през м. април 2016 г. е посетило мястото
и е установило, че там има видими следи от запълване на дупки с асфалт и те
отговарят на фотографираното от полицейския служител в деня на твърдяното ПТП,
т.е. става дума за същото място на пътя.
Изводът за часа се подкрепя от данните за сигнала на
телефон 112. Разминаването с 2 часа между часа, отразен в протокола за ПТП –
20:25 ч., и часа, вкопиран според заключението на вещото лице П., във файловете
със снимки от полицейския таблет, могат да се обяснят с различни причини.
Наистина, получен е отговор от Пътна полиция, който гласи, че поначало
вградените във файловете часове (зададеният на самото устройство час) се
сверяват автоматично от интернет, а при нужда се въвеждат и ръчно. Не е
невъзможно обаче автоматичното настройване на часа по някаква причина да не е
работело, или пък ръчно по погрешка да е бил въведено време с два часа напред
спрямо действителното. Във всички случаи няма причина разминаването на часовете
да се счита за обстоятелство във вреда на ищеца. При положение, че ищецът е
позвънил на телефон 112 в 19:43 ч. и това е установено с данни от оператора на
телефона, няма смислена причина ищецът или извиканите от него полицаи да бавят
изготвянето на снимките на местопроизшествието, независимо дали постъпват
добросъвестно, или не. Дори да се твърди евентуално, че ПТП не е имало или че
то е било инсценирано от ищеца, той едва ли би позвънил на тел. 112, без да
разполага вече със съответното местопроизшествие, което да бъде заснето веднага
при пристигането на полицията. Поради тази причина следва да се приеме, че
снимките с полицейския таблет са направени около 20:25 ч. или малко след това,
като не е задължително съставянето на протокола да е завършило в посочения час
20:25 – възможно е това да е часът, в който да е започнало съставянето на протокола,
а завършването му да е станало няколко минути или дори 10-20 минути по-късно.
Фактът, че в протокола се говори за една дупка, в
исковата молба – за четири, а на снимките се виждат три, може да се обясни с
това, че при съставянето на протокола съставителят е обърнал внимание основно
не на броя дупки и цялостния вид на пътя, а на механизма на произшествието,
приемайки, че спукването на гума е станало в една от дупките; ищецът от своя
страна през м. май 2015 г. е направил свои снимки на мястото, е видял на тези
снимки четири петна нов асфалт като от запълване на дупки (снимки 1.1. и 1.2,
предмет на заключението на в.л. П.) и е напълно възможно поради наличието на
четири петна да е решил, че всички дупки към 16.03.2015 г. са били общо четири,
а не три.
Управлявайки посочения в исковата молба автомобил и
минавайки през трите дупки, ищецът пукнал предната дясна гума на автомобила.
Останалите щети, налични по автомобила – драскотини по
предната броня отдясно и повреди в ходовата част – според вещите лица,
изготвили заключението на комплексната автотехническа експертиза, категорично
не могат да се получат от преминаване през подобни дупки. Следва да се приеме,
че това е така, доколкото съдът няма необходимите специални знания и по делото
няма други убедителни данни, опровергаващи заключението. По данни отново на
заключението на експертизата гумата, за която се твърди, че е пукната при
преминаването през дупките, е била силно износена и не би следвало изобщо да се
ползва, а по нея е имало и следи от влачене с блокиран спирачен механизъм,
които са получени не при настоящото ПТП, а преди това. Според вещите лица (при
отговор на въпрос в съдебно заседание) преминаване през тези дупки със скорост
до разрешената – 90 км. в час, не би следвало да доведе дори до спукване на
гумата. Тъй като обаче е общоизвестно, че гумите на автомобилите понякога се
спукват при преминаване на автомобила през дупки, особено с висока скорост и
при дупки с остри ръбове, съдът приема, че в настоящия случай това е станало,
като е било в голяма степен способствано от износеността на гумата, налични
отпреди това повреди по ходовата част на автомобила и по всяка вероятност от
висока скорост. Пристигналият на място полицейски екип е заварил пукната и вече
сменена гума, а няма данни за възможно друго събитие или място на пътя, което
да е станало причина за това спукване.
Обясненията на ищеца, подкрепени от показанията на
свидетеля В., относно причината при заснемането на местопроизшествието
автомобилът да се намира преди, а не след дупките, са напълно правдоподобни и
няма основание да се смятат за неверни. Наличието на снимките на трети
автомобил, неспоменат в исковата молба, освен управлявания от автомобила и този
на полицейския екип, също не е основание за съмнение в това, че спукване на
гума е имало. Напълно възможно е, както е заявил и пълномощникът на ищеца в
последното съдебно заседание, на място да е пристигнал приятел на ищеца, който
да му е помогнал да смени гумата.
При положение, че се приема, че повредите по ходовата
част на автомобила нямат причинна връзка с процесното ПТП, без значение остава
твърдението на ищеца, че в резултат на тези повреди в течение на времето след
ПТП се е появила издутина („жаба“) на задната дясна гума.
Установява се от данните по делото и преди всичко от двете
снимки, предоставени от ищеца на вещото лице (снимки 1.1 и 1.2 от
заключението), че към дата 18 май 2015 г. дупките вече са били запълнени с
асфалт.
Съдът намира, че отрицателните последици, преживени от
ищеца във връзка с преживяното ПТП, не са от такъв интензитет, че да бъдат
оценени по справедливост на 5000 лв. Преминаването през дупка на пътя и
разтърсването на автомобила, дори придружено от спукване на гума, както е в
случая, не е дотолкова тежко преживяване, че да доведе до будене от сън, нужда от
успокоителни лекарства и кошмарни сънища за месеци напред, още повече в нашата
страна, където неремонтирана в продължение на дълго време дупка в асфалтов път
у нас съвсем не е рядко явление и се среща включително и по натоварени
републикански пътища като процесния. Ищецът е в зряла, сравнително млада
възраст, без никакви данни за лабилна психика, и нещо повече – има опит като
пътен полицай (макар и този опит да е свързан с чужди пътни произшествия, в
които ищецът не е участник лично) и това прави още по-малко възможни каквито и
да било трайни последици за психиката му. Поради тази причина не следвада се
кредитират показанията за сериозни психически последици, дадени от двамата
разпитани за тези факти свидетели, единият от които е баща, а другият – приятел
на ищеца, и като такива не са безпристрастни. Допълнително освен изложеното
дължимото на ищеца по справедливост обезщетение следва да се намали и поради
неговото съпричиняване, изразяващо се в управление на автомобил с износени гуми
и с явно висока скорост. Съдът намира, че сумата от 300 лв. е достатъчно
висока, за да обезщети неприятните усещания, претърпени от него във връзка с
произшествието, в това число неудобството от недостигането на целта на
пътуването и загубата на време за изчакването на повикания полицейски екип и
съставянето на протокол за ПТП. Върху сумата следва да се присъди и законната
лихва от деня на увреждането.
По отношение на предявения обратен иск, който с оглед
резултата по главния иск следва да се разгледа само до размера от 300 лв.,
съдът намира следното.
В исковата молба наистина, както сочи и ответникът „***“ АД, не е посочено конкретно действие или липса на
действие, в което според ищеца да се изразява лошото изпълнение или
неизпълнението. Това обаче не следва да се счита за нередовност на исковата
молба, тъй като фактическите твърдения в нея са достатъчно конкретизирани чрез
посочването на договора, сключен между страните по обратния иск, и на
увреждането, за което ищецът по главния иск търси обезщетение.
Неоснователно е и възражението на „***“ ЕООД, че е недопустимо иск за цялата сума от 5000
лв. да се предявява и срещу двамата ответници. Такова искане за солидарно
осъждане е напълно допустимо от процесуалните правила, а за основателността му
има значение това, дали солидарността е била уговорена в договора или
предвидена в закона, или не е.
За да се прецени основателността на иска следва да се
отговори на въпроса дали е налице задължение на двамата ответници, което да не
е изпълнено и което да е в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Не е уговорено и не следва от закона задължение на
изпълнителите по договора за обществена поръчка да следят за изправността на
пътя, т.е. ако в резултат на нормална експлоатация или извънредни събития в
участък от пътя, поддържан от тях съгласно договора, се появи дупка или друга
неизправност на настилката, остава задължение на А“ПИ“ да възложи изрично на
изпълнителите задача („задание“) да я поправят.
По делото има данни, както и изявление на „***“ АД, че през м. февруари 2015 г. на изпълнителите е
бил възложен и е бил извършен цялостен превантивен ремонт на процесния участък
от пътя ** – **, включващ и
цялостно асфалтиране, а не само изкърпване на дупки. Работата е приета с
протокол от 26.02.2015 г. Очевидно, след като към 16.03.2015 г. в същия участък
са били налице дупки, е неоснователно възражението на „***“ АД, основано на твърдение, че не е възможно толкова
скоро след цялостно асфалтиране да се отворят дупки. Наистина не е нормално и
очаквано само 20 дни след ремонт да са налице дупки по ремонтираната настилка.
Въпреки това обаче работата по ремонта е била приета от възложителя без
забележки. В случай, че става дума за скрити недостатъци, които не биха могли
да бъдат забелязани при приемането, за сключения договор важи чл. 264, ал. 2 от ЗЗД, тъй като по същината си договорът представлява разновидност на договор за
поръчка – възложителят е следвало да уведоми изпълнителя за откритите
недостатъци на работата, т.е. за появилите се дупки в настилката. Към
18.05.2015 г. дупките са били вече поправени, тоест очевидно преди този момент
възложителят А“ПИ“ е бил научил за тях и е възложил на някого – било на
ответниците по обратния иск или на трети лица – поправянето им. Няма данни и
твърдения обаче възложителят А“ПИ“ да е известил ответниците, че счита дупките
за резултат от недостатъци в изпълнението. По тази причина съдът счита, че той
е изгубил правото да търси от тях обезщетение за вредите от лошо изпълнение и
обратният иск следва да се отхвърли.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Осъжда
***“ – гр. **, ЕИК
*********, да заплати на М.Л.Д.,***, сумата 300 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – стрес и безпокойство в резултат на претърпяно от него
на 16.03.2015 г. на главен път ІІ-37 ПТП, заедно със законната лихва за забава
върху сумата, считано от 16.03.2015 г. до изплащане на задължението, като
отхвърля иска за разликата над 300 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв.
Решението
е постановено при участието на срещу „***“ АД –
**, ЕИК *********, и „***“ ЕООД – гр. ***, ЕИК
*********.
Отхвърля иска на ***“ – гр. София, срещу „***“ АД – **, ЕИК
*********, и „***“ ЕООД – гр. **, ЕИК *********, за осъждането на ответниците да
заплатят на ищеца солидарно сумата 300 лв., които ищецът е осъден да заплати на
М.Л.Д. по настоящото дело, като оставя без разглеждане иска за разликата над
300 лв. до пълния размер от 5000 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: