РЕШЕНИЕ
гр.
София, 22.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав,
в публично заседание на двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ
при секретаря Р. Манолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6669 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищцата Т.Н. твърди, че на 16.12.2017 г. в гр.
София е настъпило ПТП, причинено по вина на водача на л.а. „Тойота Корола“ с
рег. № *******, който при извършване на маневра за завиване в обратна посока не
пропуска и удря насрещно движещия се л.а. „Ауди А6“ с рег. № *******. Вследствие на удара ищцата, която управлява л.а. „Ауди
А6“, е получила телесни увреждания, подробно описани в исковата молба, като
процесното събитие е довело и до отрицателно отражение върху емоционалното
състояние на ищцата и върху начина ѝ на живот. Ищцата твърди, че
гражданската отговорност на водача на л.а. „Тойота Корола“ към момента на
процесното ПТП е застрахована при ответника, поради което иска той да й заплати
сумата от 30 000 лв. – обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху посочената сума от 14.05.2018
г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски в производството.
Ответникът „З.Б.И.“ АД оспорва иска. Не оспорва
обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на л.а. „Тойота Корола“ е застрахована при ответника към
момента на ПТП. Твърди, че причина за процесното ПТП е изключително поведението
на водача на л.а. „Ауди А6“, която е управлявала автомобила с превишена и
несъобразена с пътните условия скорост. Оспорва, че ищцата е пострадала при
процесното събитие, като счита, че липсва причинна връзка между уврежданията на
ищцата и процесното ПТП. При условията на евентуалност прави възражение, че
причина за настъпване на процесното ПТП е не само поведението на водача на л.а.
„Тойота Корола“, а също и поведението на ищцата, включително
възразява, че за настъпване на вредоносния резултат е допринесло и поведението
на ищцата, тъй като твърди, че тя е пътувала без поставен предпазен колан.
Оспорва вида на твърдените неимуществените вреди, както и размера на
претендираното обезщетение, като счита този размер на прекомерен. Претендира
разноски.
Съдът, като взе
предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира
следното:
По делото страните не спорят, като това се
установява и от представения констативен протокол за ПТП от 17.12.2017 г., че
на 16.12.2017 г. в гр. София е настъпило ПТП между л.а. „Тойота Корола“ с рег.
№ ******* и л.а. „Ауди А6“ с рег. № *******. От показанията
на свидетеля Г.Д., който е управлявал л.а. „Тойота Корола“ в момента на
процесното ПТП, както и от заключението на автотехническата експертиза по
делото, като вещото лице е съобразил представените по делото скица на
местопроизшествието и снимков материал, изготвени в досъдебното производство,
се установява, че процесното ПТП е настъпило, след като водачът на л.а. „Тойота
Корола“ е предприел маневра за обратен завой, без да изчака преминаването на
насрещно движещия се л.а. „Ауди А6“. Според показанията на свидетеля Г.Д.,
когато е решил да извърши обратен завой и е започнал маневрата, погледът му е
бил отклонен наляво към странична улица, към която първоначално е възнамерявал
да завие, преди да реши да направи обратен завой. Освен това ПТП е настъпило в
тъмната част на денонощието, когато е валял дъжд, което предполага намалена
видимост, дори и на осветена улица. При това положение, както сочи свидетелят Г.Д.,
той е забелязал насрещно движещия се л.а. „Ауди А6“, едва след като вече е
започнал маневрата и е навлязъл в лентата за насрещно движение. Според
свидетеля и съгласно отбелязаното в скицата на местопроизшествието между
лентите за движение в двете посоки на мястото на ПТП маркировката представлява
непрекъсната линия (маркировка М1). Съгласно заключението на автотехническата
експертиза ударът между двата автомобила е настъпил в лентата за движение на л.а.
„Ауди А6“, както е отбелязано и на скицата на местопроизшествието, като
скоростта на л.а. „Ауди А6“ преди удара е била около 40 км/ч, а тази на л.а.
„Тойота Корола“ е била около 10 км/ч.
Следователно с поведението си водачът на л.а. „Тойота
Корола“ е нарушил на първо място правилото на чл. 6,
т. 1 ЗДвП вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП, изискващо
водачите да съобразяват поведението си с пътната маркировка, която в случая
забранява преминаването през линията, разделяща лентите за насрещно движение.
Поради това в случая водачът на л.а. „Тойота Корола“
поначало не е следвало да извършва маневра обратен завой, тъй като не е
следвало да навлиза в лентата за насрещно движение с оглед на поставената
маркировка. Освен това той е нарушил и правилото на чл. 38, ал. 2 ЗДвП,
като не е пропуснал насрещно движещия се л.а. „Ауди А6“, преди да извърши
предприетата от него маневра обратен завой. Поради това именно посоченото
противоправно поведение на водача на л.а. „Тойота Корола“
следва да се определи като причина за процесното събитие (както е посочено и в
заключението на техническата експертиза), особено като се съобрази, че този
водач дори не е забелязал насрещно движения се л.а. „Ауди А6“, тъй като
погледът му е бил отклонен в друга посока.
В резултат от процесното ПТП е
пострадала ищцата Т.Н., която е управлявала л.а. „Ауди А6“, както е отразено в
констативния протокол за ПТП и съгласно заключението на медицинската експертиза
и на съдебнопсихиатричната експертиза по делото. Следователно в резултат на
противоправното поведение на водача на л.а. „Тойота Корола“,
което е и виновно с оглед на презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, са причинени
вреди на ищцата. Поради това за нея е възникнало правото на обезщетение за
причинените ѝ неимуществени вреди.
Според заключението на
съдебномедицинската експертиза, която е съобразила и представената по делото
медицинска документация, както и според посоченото от свидетеля Н.Н., вследствие на процесното ПТП ищцата е получила контузия
и навяхване на китката на лявата ръка, контузия на дясното коляно, контузия в
областта на долната челюст и хематом на долната устна. От посочените увреждания
ищцата се е възстановила за около 40 дни (като се съобрази и посоченото от
свидетеля), като по-интензивни болки е изпитвала през първите 2 седмици, както
и след това при провежданата впоследствие рехабилитация, продължила също 2
седмици (както сочи медицинската експертизата, а също и свидетелят).
По-сериозни за ищцата, според свидетеля и заключението на експертизата, са били
последиците от травмата на китката на лявата ръка, която първоначално е
обездвижена за период от 3 седмици поради съмнения са спукване на костта (фисура), но и след това ищцата е изпитвала болка в ръката,
което е наложило и рехабилитация. Поради обездвижването и болките в ръката ищцата
е имала затруднения и в ежедневието си и особено при грижата за детето си,
което по това време е на около година и половина.
Следва да се отчете, че след
посочения по-горе период ищцата е напълно възстановена от физическите си
увреждания. Този период на възстановяване е определен съгласно заключението на
медицинската експертиза, като той е по-кратък от сочения от свидетеля. В тази
връзка следва да се съобрази, че при преценка на показанията на свидетеля
съгласно чл. 172 ГПК, тъй като той е съпруг на ищцата, трябва да се отчете, че
сочения от свидетеля период, през който ищцата е била с обездвижена ръка
(според свидетеля за повече от месец), както и това, че ищцата е получила
счупване на китката (която всъщност е само навехната) не отговарят на данните
от представената медицинска документация, анализирани от медицинската
експертиза. Поради това, и доколкото липсват други доказателства в тази насока,
не следва да се възприемат по-продължителните периоди, в които е продължило
възстановяването на ищцата, посочени от свидетеля, при съпоставяне с периодите,
определени в заключението на медицинската експертиза. Следва да се съобрази
обаче, че ищцата продължава да изпитва понякога болки в ръката, както сочи
свидетелят, което поначало е нормална последица при подобни травми, макар и да
не може да се приеме, че тези болки са твърди чести или интензивни, за да
затруднят ежедневието на ищцата, доколкото и свидетелят не дава подобна
информация.
Като по-продължителни и в този
смисъл от съществено значение следва да се определят психичните последици на
процесното събитие за ищцата. Според заключението на вещото лице по
психиатричната експертиза, допълнено и при разпита му в съдебно заседание, при
процесното ПТП ищцата е изживяла силен страх както за собствения си живот, така
и за този на детето си, което е пътувало на задната седалка на автомобила (за
последното обстоятелство дава показания и свидетелят Г.Д.). Така ищцата е
развила остра стресова реакция, предизвикана от събитието, която впоследствие е
преминала в посттравматично стресово разстройство, за което данни се съдържат и
в представената по делото медицинска документация, разгледана от експертизата,
а също така вещото лице установява симптоми, характерни за това разстройство и
при прегледа на ищцата. Основно проявление на това психично разстройство са
тревожността, кошмарните сънища и оживяването на спомени във връзка със
събитието, които са придружени и с външна проява на емоционалната реакция –
плач, треперене на гласа и тялото, зачервяване, които са установени и при
прегледа на ищцата, извършен от вещото лице. За такива реакции на ищцата, които
са били по-интензивни през първите 3-4 месеца след инцидента, съобщава и
свидетелят Н.Н.. Според неговите показания, а това е
установено и от прегледа на вещото лице, подобни реакции все още се наблюдават
при ищцата, макар и по-рядко.
Подобрението в психичното
състояние на ищцата след първите 3-4 месеца след процесното събитие следва да
се свърже с предприетото от нея психиатрично лечение, за което по делото са
представени медицински документи, обсъдени от експертизата, и за което сочи
свидетелят Н.. Това лечение е било прекъснато (приема на медикаменти) по
обективни причини – ищцата е забременяла с второто си дете, а след това го е
кърмила. Въпреки това обаче е отразен положителен ефект от лечението, който е
отбелязан и в заключението на експертизата, като включително и самата ищца
споделя с вещото лице, че като цяло негативните ефекти върху емоционалното
ѝ състояние са отминали, макар вещото лице да установява, че все още се
наблюдават симптоми на посттравматично стресово разстройство. Също така ищцата
все още се страхува да управлява автомобил, особено когато в него се возят
други хора и най-вече децата ѝ (както сочи и свидетелят Н.). Следователно
повече от година и половина след инцидента ищцата все още не се е възстановила
напълно от посттравматичното стресово разстройство, макар в бъдеще прогнозата
за пълното ѝ възстановяване да е положителна (според психиатричната експертиза).
Като се съобразяват посочените
по-горе обстоятелства относно получените от ищцата телесни увреждания от
процесното ПТП, които не са твърде значителни, съответно възстановителният
период е бил кратък (до 40 дни), без трайни последици за здравето на ищцата, а
и без съществени последици за начин ѝ на живот по време на
възстановяването ѝ, но също така, като се вземе предвид продължителният
период (повече от година и половина), през който ищцата изпитва сериозен
емоционален дискомфорт като последица от все още неотминалото психично
разстройство, получено от нея в резултат на процесното събитие, а също така
като се съобрази и че ищцата към момента на процесното събитие през 2017 г. е
на 28 г., съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за
претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да се определи на 18 000
лв.
По отношение на направените от
ответника възражения за принос на ищцата към настъпване на процесното събитие
(във връзка с възражението на ответника относно начина на осъществяване на
процесното ПТП с оглед на поведението на двамата водачи), както и за настъпване
на процесните увреждания (доколкото ответникът твърди, че ищцата не е била с
поставен предпазен колан) следва да се посочи следното. От наличните по делото
доказателства, анализирани и от автотехническата експертиза, не може да се
направи извод, че поведението на ищцата като водач на л.а. „Ауди А6“ има пряка
връзка с настъпването на процесното ПТП и поради това възражението на ответника
в тази насока е неоснователно. Според експертиза л.а. „Ауди А6“ се е движел
преди удара със скорост от 40 км/ч, която поначало е в рамките на допустимата в
населено място (доколкото липсват данни на мястото да има други ограничения на
скоростта), а следва да се приеме и за съобразена с конкретните пътни условия.
От показанията на свидетеля Г.Д., както и от показанията на ищцата, дадени на
досъдебното производство съгласно представения протокол за разпит на свидетел
от 09.03.2018 г., се установява, че процесното ПТП е настъпило при намалена
видимост – тъмно и дъждовно време. Въпреки това при липса на голямо натоварване
на движението (няма данни за такова) и при осветеност на булеварда, където е
настъпило събитието (както сочи и свидетелят Д.), трябва да се приеме, че
скоростта на ищцата е била съобразена с конкретните пътни условия. Както сочи и
свидетелят Д., той е предприел маневрата за обратен завой и едва тогава е
забелязал автомобилът, управляван от ищцата, тъй като не е гледал в тази
посока, т.е. л.а. „Тойота Корола“ е навлязъл в
лентата за движение на л.а. „Ауди А6“ на такова разстояние, при което ищцата не
е имала възможност да спре или по друг начина да избегне удара (както е видно и
от заключението на автотехническата експертиза). Още повече, че за ищцата
насрещно движещият се л.а. „Тойота Корола“ не може да
се приеме и като предвидима опасност с оглед на забраната за навлизане в
лентата за насрещно движение, въведена с пътната маркировка на мястото, както и
доколкото няма данни водачът на л.а. „Тойота Корола“
да е сигнализирал за предстоящата маневра, която ще извърши.
Неоснователно е и възражението на
ответника за това, че ищцата е пътувала без поставен предпазен колан. Според
заключението на медицинската експертиза по делото получените от ищцата
увреждания водят до извод, че тя е била с поставен предпазен колан, тъй като в
противен случай би получила по-тежки увреждания, а освен това естеството на
уврежданията е такова, че те могат да бъдат получени и при поставен предпазен
колан.
По делото е безспорно, като това
се установява и съгласно посоченото в констативния протокол за ПТП, че към
момента на процесното ПТП гражданската отговорност на водача на л.а. „Тойота Корола“, причинил процесното събитие, е застрахована при
ответника З. „Б.и.“ АД. Поради това предявеният иск за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди следва
да се уважи за сумата 18 000 лв.
Съгласно чл. 429, ал. 2, т. 2 вр.
с ал. 3 КЗ ответникът, като застраховател на гражданската отговорност на
причинилия ПТП водач, покрива и отговорността на застрахованото лице за лихви
за забава върху дължимото обезщетение за причинените вреди от датата на
уведомяване за застрахователното събитие или предявяване на претенция от
увреденото лице. Според чл. 84, ал. 3 ЗЗД при непозволено увреждане лицето,
причинило увреждането, е в забава и без покана, т.е. от момента на настъпването
на вредите, поради което от този момент той дължи и законната лихва за забава
върху сумата на обезщетението за вреди (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Следователно
застрахователят поначало отговаря и за законната лихва за забава върху
дължимото обезщетение, която се включва в застрахователното обезщетение, но от
по-късен момент – не от настъпването на вредите, а от уведомяването му за
застрахователното събитие (от застрахования или от увреденото лице). В случая,
видно от представената по делото молба от ищцата до ответника, ищцата е предявила
пред ответника претенцията си във връзка с процесното събитие на 10.02.2018 г.,
поради което от този момент ответникът дължи заплащането и на лихвата за забава
върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Поради това следва да се
уважи и претенцията на ищцата за заплащане на лихва за забава, считано от
14.05.2018 г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата следва да
се присъдят разноски, съответно на уважената част от иска, които възлизат общо
на 450 лв. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие ищцата не
е заплатила на адвоката си по делото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА, поради което съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът
следва да заплати на адвоката на ищцата възнаграждение в размер на 858 лв.,
което е съответно на уважената част от иска. Възнаграждението за процесуалния
представител на ищцата е определено от съда въз основа на минималните размери,
предвидени в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
тъй като определяне на възнаграждение в по-голям размер би противоречало на
самата идея за предоставяне на безплатна правна помощ на материално затруднени
лица. Тази идея произтича от обществената значимост на адвокатската професия,
което налага адвокатът, освен развиването на собствената си икономическа
дейност (той поначало предоставя услуги само срещу възнаграждение – чл. 36 ЗА),
да оказва съдействие и изобщо да полага грижи за утвърждаването на правовата
държава, включително чрез подпомагане на отделни членове на обществото при
защитата на правата им (действия на адвоката, известни още като pro bono). Следователно самата концепция за извършване на общественополезна
дейност от адвоката поради мястото и значението на адвокатската професия в
обществото изключва възможността адвокатът да получава възнаграждение за тази
дейност, доколкото това е изключение от обичайната дейност на адвоката, която
винаги е платена. Доколкото обаче чл. 38, ал. 2 ЗА определя минимално
възнаграждение, което съдът е длъжен да определи за адвоката в настоящия
случай, възнаграждение следва да бъде определено, но с оглед на посочената идея
на института на безплатната адвокатска помощ, това възнаграждение никога не
следва да бъде в по-голям от минималния размер.
На ответника също следва да се присъдят разноски
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съответни на отхвърлената част от иска,
които възлизат общо на 1 120 лв. Възражението на ищцата за прекомерност на
разноските на ответника за адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото
заплатеното възнаграждение от 2 000 лв. (без ДДС), съответно 2 400
лв. (с ДДС) не надхвърля значително минималния размер, който в случая е 1 430
лв., и като се съобрази, че настоящото производство се отличава с известна
фактическа сложност. По-същественото в случая обаче е субективната преценка на
ищцата за това, че възнаграждение от 2 000 лв. представлява нормалният
размер на възнаграждението за адвокат, което следва да се дължи в конкретния
случай. Тази нейна преценка е изразена в представения по делото договор за
правна защита и съдействие, в който ищцата се е съгласила, че възнаграждението
за нейния процесуален представител по делото следва да се определи на
2 000 лв. (макар и това съгласие да не обвързва преценката на съда).
Поради това възражението на ищцата срещу прекомерния размер на разноските за
възнаграждение за адвоката на ответника трябва да се приеме като недобросъвестно
упражняване на процесуални права в смисъла на чл. 3 ГПК, при
положение, че тя намира същия размер за адекватен на правната и фактическа
сложност на делото по отношение на възнаграждението на собствения си
процесуален представител. Това съображения е само по себе си достатъчно, за да
не бъде уважавано възражението на ищцата.
Тъй като ищцата е частично освободена от заплащане
на държавна такса и разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 6 вр. с ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
съда общо сумата 750 лв., представляваща дължимата от ищцата такса (570 лв.) и
разноски за експертизи (180 лв.), съответно на уважената част от иска.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Т.В.Н.,
ЕГН **********, адрес *** на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 18 000 лв. (осемнадесет хиляди лева) –
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 16.12.2017 г.
в гр. София, причинено от водача на л.а. „Тойота Корола“
с рег. № *******, заедно със законната лихва върху тази сума от 14.05.2018 г.
до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния предявен размер от 30 000 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Т.В.Н.,
ЕГН **********, адрес *** сумата 450
лв. (четиристотин и петдесет лева) –
разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на
адвокат Н. А. М.,***, адрес *** на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 858 лв.
(осемстотин петдесет и осем лева) – разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Т.В.Н., ЕГН **********, адрес *** да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** сумата
1 120 лв. (хиляда сто и двадесет лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата 750 лв. (седемстотин и петдесет лева)
– разноски по делото за държавна такса (570 лв.) и съдебни експертизи (180 лв.).
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: