МОТИВИ към присъдата по
ВНОХД № 347 по описа на Варненски апелативен съд за 2020 г., Наказателно
отделение.
Производството
пред въззивния съд е за проверка на присъда № 9 от 13.05.2019г г., постановена по НОХД № 65/2019 г. на
Окръжен съд - Търговище, с която подсъдимият С.С.С. е
признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 256, ал.1 във вр. с
чл.26, ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК е осъден на наказание лишаване от
свобода за срок от 3 /три/ години и глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
На основание чл. 66, ал.1 от НК наложеното наказание лишаване от свобода е
отложено за изпитателен срок от пет години. С присъдата подсъдимият С. е
признат за невинен до пълния размер на първоначално предявеното му обвинение от
487 732,18 лева ДДС и е оправдан за разликата в размер на 282 081,77
лева, неправомерно възстановен ДДС, както и за това да е извършил
престъплението през периода от 03.10.2011 год. до 27.07.2012 год., и да е
извършил престъплението с използване на документи с невярно съдържание по
отношение дружествата „RU. CA. SRL“ и „EFODIASMOS EPE“.
Със
същата присъда подсъдимият С. е признат за невинен и оправдан изцяло по
обвинението чл. 255, ал.3 във вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 във вр. с чл.26, ал.1
от НК.
Подсъдимият С.С. е
осъден да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на финансите,
сумата от 205 650,41 лева ( двеста и пет хиляди шестстотин и петдесет лева
и четиридесет и една стотинка), ведно със законната лихва, считано от
03.10.2011 год., до окончателното им изплащане, представляваща уважен
граждански иск за имуществени вреди.
Съдът
възложил на подсъдимия направените по
делото разноски.
Делото
е за втори път пред въззивната инстанция. С решение №113/13.10.2020 г. по
к.н.д. №400 по описа за 2020 година Върховният касационен съд е отменил решение
№28/04.03.2020 г. по ВНОХД №224 по описа за 2019 година на Варненския
апелативен съд. В отменителното решение са дадени
указания производството пред въззивната инстанция да започне от стадия
на съдебното заседание.
Оправдаването на подсъдимия С. за част от
обема на първоначално повдигнатото обвинение за престъплението по чл.256, ал.1
от НК, оправдаването му изцяло по чл.255 от НК, както и частичното отхвърляне
на предявения граждански иск, не са протестирани от
прокурора и обжалвани от гражданския ищец. Присъдата в тази й част е влязла в
сила и не подлежи отново на въззивен
контрол.
Във
въззивната жалбата на подсъдимия и неговия защитник се навеждат доводи за
неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. С жалбата са направени доказателствени искания за разпит на свидетел и назначаване на
съдебно-икономическа експертиза.
Представителят
на Апелативна прокуратура–Варна счита, че въззивната жалба е неоснователна, а
постановената присъда от първоинстанционния съд законосъобразна и справедлива. Наведените
доводи в жалбата на подсъдимия се оспорват като неоснователни.
Повереникът
на гражданския ищец - Министерство на финансите пледира за потвърждаване на
първоинстанционната присъда.
Защитникът
на подсъдимия С. изцяло поддържа изложените в жалбата доводи, доразвивайки
допълнителни съображения в подкрепа на твърденията, изложени в нея.
В
последната си дума пред въззивния съд подсъдимият С.С. моли да бъде оправдан.
Варненският
апелативен съд, след като прецени доводите и становищата на страните, изложени
в жалбата и доразвити в съдебно заседание, както и след цялостна служебна
проверка на присъдата на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК констатира, че
жалбата на подсъдимия е основателна по следните съображения:
Срещу
подсъдимия С.С., прокурор от Търговищката окръжна
прокуратура е внесъл обвинителен акт за
извършени престъпления по чл. 255, ал.3 във вр. с ал.1, т.2, т.6 и т.7 във вр.
с чл.26, ал.1 от НК и по чл. 256, ал.1
във вр. с чл.26, ал.1 от НК. По обвинителния акт в Окръжен съд -
Търговище било образувано НОХД № 65/2019 г., приключило с присъда, предмет на
настоящата ревизия.
Съдебното
производство е проведено по общия ред.
От
събраната по делото доказателствена съвкупност Търговищкият окръжен съд е приел
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
С.С. бил управител и едноличен собственик на капитала на „Месни продукти“ ЕООД. Дружеството
изкупувало живи животни, добивало месо и го продавало в страната и чужбина. До
2008 год. износът бил предимно за Гърция. През пролетта на 2008 год. с помощта
на свой клиент подсъдимият започнал износ на месо за Италия - гр. Неапол. Поради
големия по обем доставки, той регистрирал второ дружество, което да извършва
само износ. На 23.01.2009 год. било регистрирано дружеството „Бонеси – Експорт Импорт“ ЕООД с ЕИК **********, с предмет
на дейност: внос и износ на месо, месни полуфабрикати и месни изделия,
спедиторска и транспортна дейност.
Управител и едноличен собственик на капитала на дружеството била съпругата на
подсъдимия – св. С. Славчева. След регистрацията на дружеството св. Славчева
упълномощила съпруга си да осъществява всички правни и фактически действия от
името и за сметка на дружеството, това станало с пълномощно № 398/02.02.2019
год. (л.302 в папка Обяснение от лица копия на документи). Дружеството „Бонеси Експорт Импорт“, нямало наети работници, складови
бази, транспортни средства и други материални активи. Обслужвало се от
счетоводството на „Месни продукти“. Фактически, дейността на дружеството се
осъществяло по следния начин: дружеството „Месни продукти“ закупувало живи
животни, заколвало ги, охлаждало месото и когато то било предназначено за износ
го продавало по документи на дружеството „Бонеси
Експорт Импорт“. Износът за Гърция и Италия се извършвал с транспортни средства
на „Месни продукти“ЕООД. Постъпилите в касата на „Бонеси
Експорт Импорт“ пари от продажбите били превеждани по сметка на „Месни
продукти“. Всичко това ставало по силата на сключен договор за съвместна
дейност (л.1419, том 8 НОХД). Издаването на фактури, ЧМР (международни товарителници),
справки декларации по ЗДДС, дневници за продажби на дружеството „Бонеси Експорт Импорт“ се извършвало от счетоводителките на
„Месни продукти“ - св. Нели Александрова и Г.П.. Те подавали по електронен път,
подписани с електронен подпис и справките по чл.124 и 125 от ЗДДС. Вторични
счетоводни документи като експедиционни, стокови и складови бележки, разписки и
пътни листи не се съставяли. Счетоводството на „Месни продукти“ и на „Бонеси Експорт Импорт“ било в гр. Търговище. Складовата база,
кланицата, транспортните средства се намирали в с. Здравец, общ. Търговище. На
счетоводителките Нели Александрова и Г.П. се предоставяли данните за фирмите,
количеството на стоките и те въз основа на тази информация оформяли фактури,
ЧМР и други, след което до 10-то число на следващия месец, с електронен подпис,
подавали справки към НАП по електронен път.
След
месец февруари 2009 год. само дружеството „Бонеси
Експорт Импорт“ ЕООД извършвало износ на месо за чужбина.
При
извършване на първия износ на месо за Италия подсъдимият С. се запознал със св.
Р.Л., който заявил, че е представител на множество италиански фирми, същият
говорел слабо български език. Св. Л.заявил на С., че искат да работят съвместно,
като обещал обемите на доставките да бъдат големи. Подсъдимият С. се съгласил.
През месец август 2009 год. св. Л.пристигнал в България. Потвърдил отново, че е
търговски представител на множество италиански фирми, но не представил никакви
документи в уверение на това. Подсъдимият С. чрез „Месни продукти“ ЕООД
започнал да изкупува живи животни и да добива месо за износ. Свидетелят Р.Л. идвал редовно в България и присъствал
при коленото, подготовката на месото, качването му в камионите, след което със самолет
се връщал в Италия и посрещал камионите в Неапол в базата „Кастела
дел Маре ди Стабия“.
На
09.06.2010 год. от името на дружеството „Бонеси –
Експорт Импорт“ ЕООД по електронен път е подадена справка-декларация ( СД ) №
25000956702, в която справка е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 48
306.82 лева. В производството по ускорено възстановяване на ДДС, служители от
данъчната администрация поискали документи и писмени обяснения от задълженото
лице (л.376, том2 от НОХД), с протокол от 21.06.2010 год. на данъчната
администрация са представени фактури, ЧМР, дневници за продажби и покупки,
декларация, главна книга, оборотна ведомост, с-ка
411, 401. Освен другите предоставени фактури и ЧМР били представени и:
фактура 27/01.05.2010 год. с предмет на
доставка месо със стойност на доставката 22 8556, ЧМР № 24/ 01.05.2010 год.;
потвърждение за доставка от 03.05.2010 год.; рег. № на МПС, с което е извършена
ВОД – СА 1355 ВХ, като купувач е посочено италианското дружество „LA BRUNA SRL“
с VIN IT 05913161211;
фактура № 29/13.05.2010 год. с предмет
на доставката месо със стойност 26 795.58, ЧМР № 28/13.05.2010 год. с
потвърждение на доставката 15.05.2010 год. с рег. № на МПС, което е осъществило
ВОД – Т 9342АС, като купувач е посочено италианското дружество „CARNI E CARNI
SRL“ с VIN IT 02607200645;
фактура
№ 32/28.05.2010 год. с предмет на доставка месо със стойност 26 063.6
лева, ЧМР № 30/28.05.2010 год., потвърждение на доставка 30.05.2010 год. с рег.
№ на МПС, с което е извършена доставка Т 9342 АС, като купувач е посочено
италианското дружество „CARNI E CARNI SRL“ с VIN IT 02607200645;
С акт за прихващане или възстановяване №
1016770/29.06.2010 год. ( л. 374 том 2 от НОХД) по посочените ВОД е
възстановено ДДС на „Бонеси – Експорт Импорт“ ЕООД:
за „LA BRUNA SRL“ 4 571.34 лева, а за „CARNI E CARNI SRL“ по двете фактури
е възстановен ДДС в размер на 10 571.84 лева.
На
01.07.2010 год. от името на дружеството „Бонеси
Експорт Импорт“ по електронен път е подадена СД № 25000957746, в която справка
е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 52 965.81 лв. В
производството по ускорено възстановяване на ДДС с протокол от 15.07.2010 год.
са представени фактури, ЧМР, дневници за продажби и покупки, декларация, главна
книга, оборотна ведомост, с-ка 411, 401 и др. Освен
другите предоставени фактури и ЧМР били представени и:
фактура № **********/07.06.2010 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 44 876.87, ЧМР № 32/
07.06.2010 год.; потвърждение за доставка от 09.06.2010 год.; рег. № на МПС, с
което е извършена ВОД – Т 6294КТ, като купувач е посочено италианското
дружество „LA BRUNA SRL“ с VIN IT 05913161211;
фактура № 35/24.06..2010 год. с предмет
на доставката месо със стойност 41 539.73 лв., ЧМР № 35/24.06.2010 год. с
потвърждение на доставката 27.06.2010 год. с рег. № на МПС, което е осъществило
ВОД – Т 9342АС, като купувач е посочено италианското дружество „CARNI E CARNI
SRL“ с VIN IT 02607200645;
С
акт за прихващане или възстановяване № 1018788/28.07.2010 год. (л. 393 том 2 от
НОХД) по посочените ВОД е възстановен
ДДС на „Бонеси Експорт Импорт“: за „LA BRUNA SRL“
8 975.37 лева, а за „CARNI E CARNI SRL“ е възстановен ДДС в размер на
8 307.95 лева.
На
04.08.2010 год. от „Бонеси – Експорт Импорт“ ЕООД по
електронен път е подадена СД № 25000959552, в която справка е деклариран ДДС за
възстановяване в размер на 45 348.31 лв. В производството по ускорено
възстановяване на ДДС с протокол от 11.08.2010 год. са представени фактури,
ЧМР, дневници за продажби и покупки, декларация, главна книга, оборотна
ведомост, с-ка 411, 401 и др. Освен другите
предоставени фактури и ЧМР били представени и:
фактура № **********/01.07.2010 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 53 366.66 лв., ЧМР №
37/ 01.07.2010 год.; потвърждение за доставка от 03.07.2010 год.; рег. № на
МПС, с което е извършена ВОД – Т 6294КТ, като купувач е посочено италианското
дружество „LA BRUNA SRL“ с VIN IT 05913161211.
фактура № **********/08.07.2010 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 54 683.76 лв., ЧМР №
38/ 08.07.2010 год.; потвърждение за доставка от 10.07.2010 год.; рег. № на
МПС, с което е извършена ВОД – СА 1355ВХ, като купувач е посочено италианското
дружество „LA BRUNA SRL“ с VIN IT 05913161211.
фактура № **********/15.07.2010 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 55 081.77 лв., ЧМР №
40/ 15.07.2010 год.; потвърждение за доставка от 17.07.2010 год.; рег. № на
МПС, с което е извършена ВОД – Т 6294КТ, като купувач е посочено италианското
дружество „LA BRUNA SRL“ с VIN IT 05913161211.
С
акт за прихващане или възстановяване № 1022068/12.08.2010 год. ( л. 417 том 2
от НОХД) по посочената ВОД е възстановен
ДДС на „Бонеси – Експорт Импорт“ ЕООД: за три
декларирани ВОД за „LA BRUNA SRL“ в
размер на 32 626.44 лева.
На
01.10.2010 год. от „Бонеси – Експорт Импорт“ ЕООД по
електронен път е подадена СД № 25000962818, в която справка е деклариран ДДС за
възстановяване в размер на 60 021.16 лв. В производството по ускорено
възстановяване на ДДС са представени фактури и ЧМР:
фактура № **********/10.09.2010 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 48 386.49 лв., ЧМР №
52/ 10.09.2010 год.; потвърждение за доставка от 12.09.2010 год.; рег. № на
МПС, с което е извършена ВОД – Т 6294КТ, като купувач е посочено италианското
дружество „LA BRUNA SRL“ с VIN IT 05913161211.
фактура № **********/24.09.2010 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 50 889.75 лв., ЧМР №
56/ 24.09.2010 год.; потвърждение за доставка от 26.09.2010 год.; рег. № на
МПС, с което е извършена ВОД – Т 6294КТ, като купувач е посочено италианското
дружество „LA BRUNA SRL“ с VIN IT 05913161211.
фактура № **********/30.09.2010 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 53 422.86 лв., ЧМР №
57/ 30.09.2010 год.; потвърждение за доставка от 02.10.2010 год.; рег. № на
МПС, с което е извършена ВОД – Т 6294КТ, като купувач е посочено италианското
дружество „LA BRUNA SRL“ с VIN IT 05913161211.
С
акт за прихващане или възстановяване № 1024914/21.09.2010 год. ( л. 434 том 2
от НОХД) по посочената ВОД е възстановен
ДДС на „Бонеси – Експорт Импорт“ ЕООД: за три
декларирани ВОД за „LA BRUNA SRL“ в
размер на 30 539.82 лева.
На
01.11.2010 год. от „Бонеси
– Експорт Импорт“ ЕООД по електронен път е подадена СД № 25000964521, в която
справка е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 60 428.11 лв. В
производството по така нареченото ускорено възстановяване са представени фактури
и ЧМР:
фактура № **********/08.10.2010 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 48 562.81 лв., ЧМР № 59/
08.10.2010 год.; потвърждение за доставка от 10.10.2010 год.; рег. № на МПС, с
което е извършена ВОД – не е посочено, като купувач е посочено италианското
дружество „LA BRUNA SRL“ с VIN IT 05913161211.
фактура № **********/12.10.2010 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 51 334.44 лв., ЧМР №
60/ 12.10.2010 год.; потвърждение за доставка от 14.10.2010 год.; рег. № на
МПС, с което е извършена ВОД – не е посочено, като купувач е посочено
италианското дружество „LA BRUNA SRL“ с VIN IT 05913161211.
фактура № **********/20.10.2010 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 55 926.57 лв., ЧМР №
62/ 20.10.2010 год.; потвърждение за доставка от 22.10.2010 год.; рег. № на
МПС, с което е извършена ВОД – не е посочено, като купувач е посочено
италианското дружество „LA BRUNA SRL“ с VIN IT 05913161211.
фактура № **********/23.10.2010 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 42 144.4 лв., ЧМР №
63/ 23.10.2010 год.; потвърждение за доставка от 25.10.2010 год.; рег. № на
МПС, с което е извършена ВОД – не е посочено, като купувач е посочено
италианското дружество „LA BRUNA SRL“ с VIN IT 05913161211.
фактура № **********/30.10.2010 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 45 315.37 лв., ЧМР №
65/ 30.10.2010 год.; потвърждение за доставка от 01.11.2010 год.; рег. № на
МПС, с което е извършена ВОД – не е посочено, като купувач е посочено
италианското дружество „LA BRUNA SRL“ с VIN IT 05913161211.
С
акт за прихващане или възстановяване № 1031721/26.11.2010 год. ( л. 462 том 2
от НОХД) по посочената ВОД е възстановен
ДДС на „Бонеси – Експорт Импорт“ ЕООД : за пет
декларирани ВОД за „LA BRUNA SRL“ в
размер на 48 650.72 лева.
На
01.12.2010 год. от „Бонеси – Експорт Импорт“ ЕООД по
електронен път е подадена СД № 25000966283, в която справка е деклариран ДДС за
възстановяване в размер на 64 069.77 лв. В производството по ускорено
възстановяване на ДДС са представени фактури и ЧМР:
фактура № **********/04.11.2010 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 44 880.43 лева,
декларирано в дневниците за продажба със стойност 38 597.17 лв., ЧМР № 67/
04.11.2010 год.; потвърждение за доставка от 06.11.2010 год.; рег. № на МПС, с
което е извършена ВОД – СА 1355ВХ, като купувач е посочено италианското
дружество „LA BRUNA SRL“ с VIN IT 05913161211
фактура № **********/10.11.2010 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 49 894.69, декларирана
в дневниците за продажба 42 909.43 лв., ЧМР № 68/ 10.11.2010 год.;
потвърждение за доставка от 12.11.2010 год.; рег. № на МПС, с което е извършена
ВОД – Т 6294КТ, като купувач е посочено италианското дружество „LA BRUNA SRL“ с
VIN IT 05913161211
фактура № **********/16.11.2010 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 47 466.53 лева,
декларирана в дневниците за продажба 40 821.21 лв., ЧМР № 69/ 16.11.2010
год.; потвърждение за доставка от 18.11.2010 год.; рег. № на МПС, с което е
извършена ВОД – СА 1355ВХ, като купувач е посочено италианското дружество „LA
BRUNA SRL“ с VIN IT 05913161211.
фактура № **********/20.11.2010 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 51 362.05 лева,
декларирана в дневниците за продажби 44 171.36 лв., ЧМР № 70/ 20.11.2010
год.; потвърждение за доставка от 22.11.2010 год.; рег. № на МПС, с което е
извършена ВОД – Т 62 94 КТ, като купувач е посочено италианското дружество „LA
BRUNA SRL“ с VIN IT 05913161211;
фактура № **********/23.11.2010 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 54 789.64 лева,
декларирана в дневниците за продажба 47 119.09 лв., ЧМР № 71/ 23.11.2010
год.; потвърждение за доставка от 25.11.2010 год.; рег. № на МПС, с което е
извършена ВОД – СА 1355ВХ, като купувач е посочено италианското дружество „LA
BRUNA SRL“ с VIN IT 05913161211;
декларирана фактура №
**********/30.11.2010 г. с предмет на доставка месо със стойност на доставката
38273.38 лв., като купувач е посочено италианското дружество „LA BRUNA SRL“ с
VIN IT 05913161211. Посочената фактура и ЧМР не са намерени.
С
акт за прихващане или възстановяване № 1034693/20.12.2010 год. ( л. 473 том 3
от НОХД) по посочената ВОД е възстановен ДДС на „Бонеси
– Експорт Импорт“ ЕООД : за шест декларирани ВОД за „LA BRUNA SRL“ в размер на
50378.32 лева.
На
03.01.2011 год. от „Бонеси – Експорт Импорт“ ЕООД по
електронен път е подадена СД № 25000968010, в която справка е деклариран ДДС за
възстановяване в размер на 63513.32 лв. В производството по ускорено
възстановяване на ДДС са представени фактури и ЧМР:
фактура № **********/23.12.2010 г. с
предмет на доставка месо със стойност на доставката 44 612.87 лева,., ЧМР
№ 80/ 23.12.2010 год.; потвърждение за доставка от 25.12.2010 год.; рег. № на
МПС, с което е извършено ВОД – Т 62 94 КТ, като купувач е посочено италианското
дружество „LA BRUNA SRL“ с VIN IT 05913161211.
С
акт за прихващане или възстановяване № 1100222/26.01.2011 год. ( л. 513 том 3
от НОХД) по посочената ВОД е възстановен
ДДС на „Бонеси Експорт Импорт“: за този ВОД на „LA
BRUNA SRL“ в размер на 8 922.57
лева.
В
обобщение, към „LA BRUNA SRL“ с VIN IT 05913161211, Италия от „Бонеси – Експорт Импорт“ ЕООД са декларирани 20 фактури в
СД по чл.125, ал.1 и 2 от ЗДДС за извършени ВОД за данъчни периоди от месец май
2010 год. до м. юли 2010 год. и от септември до декември 2010 год. на обща
стойност/ данъчна основа, според от заключението на двете съдебно-икономически
експертизи ( л.124 том 1 от ДП и л. 2167 том 10 от НОХД) в размер на
923 322.97 лева, като е възстановен ДДС на „Бонеси
– Експорт Импорт“ ЕООД в размер на 184 664.59 лева.
Към
„CARNI E CARNI SRL“ с VIN IT 02607200645, Италия от „Бонеси
– Експорт Импорт“ ЕООД са декларирани 3 фактури в СД по чл.125, ал.1 и ал.2 от ЗДДС за извършени ВОД за данъчни периоди от м. май до юни 2010 год. на обща стойност/ данъчна
основа 94 398.90 лева, според от заключението на експертите, като е
възстановен ДДС на „Бонеси – Експорт Импорт“ ЕООД в
размер на 18 879.78 лева.
Св. Хасан Х.( л.1315, том 6 НОХД)
работел дълги години в Гърция. В България имал ферма с овце. През месец
септември 2011 год. се договорил с представител на гръцкото дружество „АTANISIOS KORDALIS KE SIA“ да им продаде
свои агнетата. В България Х.се договорил с подсъдимия С. агнетата да бъдат
заклани в кланицата в с. Здравец. При разговора подсъдимият разбрал, че Х.ще ги
продаде в Гърция, като си осигурил и транспорт. Предложил му да оформят
документи, с които „Месни продукти“ да закупят тези агнета, след това да бъдат продадени
пак по документи на „Бонеси – Експорт Импорт“ ЕООД,
да му даде фактура и ЧМР, като след това Х.да му ги върне, за да може подсъдимият
С. да изтегли ДДС. Х.се съгласил, агнетата били заклани, били натоварени в
микробуса на св. Г.Х.(л.2010 том 9 от НОХД) – братовчед на Хасанов. За
извършения превоз св. Хюсеин въпреки, че имал регистрирано дружество „Двама братя
-2“ ЕООД не издал фактура за превоза, защото извършвал услуга на братовчеда си
Х.. За извършения превоз Х.платил на Х. сумата от 100 евро. От дружеството „Бонеси – Експорт Импорт“ ЕООД по електронен път била
подадена СД № 25000983119, с която е деклариран ДДС за възстановяване в размер
на 15 341.42 лв. В производството по ускорено възстановяване била
представена фактура №73/10.09.2011 с предмет на доставка месо на стойност
10 530.19 лева, ЧМР №37 с дата 10.09.2011 год. за извършен транспорт с
автомобил с рег. № Т 9659КТ, с което е извършена ВОД. За купувач било посочено дружеството
„АTANISIOS KORDALIS KE SIA“ с VIN № EL *********.
С
акт за прихващане или възстановяване № 1132350/13.10.2011 год. (л. 589, том 3
от НОХД) по посочената ВОД към „АTANISIOS
KORDALIS KE SIA“ е възстановен ДДС на „Бонеси – Експорт Импорт“ ЕООД в размер на 2 106.04
лева.
Окръжният
съд е приел, че такива вътрешнообщностни доставки не били извършвани и представените документи в
потвърждение на тези сделки като: справки- декларации по чл.124 и чл.125 от ЗДДС, фактури и ЧМР са документи с невярно съдържание.
Основният
довод на окръжния съд да направи този извод е, фактът, че италианските дружества
не са декларирали тези доставки. Този извод се основава на информация, дошла от
съдебните власти на Италия и от показанията на италианските свидетели Р.Л. и Д.
К., че в Италия такива доставки на месо не са осъществени. Съдът, обаче не е
подложил на задълбочен анализ показанията на Р.Л., Д. К. и Ф. Р.. Техните
показания са взаимно противоречиви и не трябва да бъдат приети изцяло за
достоверни. Необходимо е било те да се съпоставят и с останалите доказателства
с оглед преценката на тяхното обективност, добросъвестност и искреност.
Въззивният съд констатира следните противоречия:
В
показанията си свидетелят Р.Л., твърди че бил само „окачествител“
на месото, докато св. Д.К., определя Л.като посредник и лице, което е
извършвало плащанията по доставките от „Б.Е.И.” ЕООД на „LA BRUNA SRL". Свидетелят
Р.Л. твърди, че няма никакво участие при заплащането на извършените доставки,
докато свидетелят Д.К. заявява, че заплащането е станало чрез Р.Л., на когото е
предоставял необходимите средства. Тези обстоятелства се потвърждават от показанията
на свидетелите и определят Л.като основна фигура в осъществената търговската
дейност. Свидетелят Р.Л. е подавал
заявките за доставки, като е посочвал количествата на доставката, която трябва
да се извърши, фирмата-получател на името, на която трябва да се достави
месото, вкл. и идентификационните данни за същата, включващи VIN на съответната
фирма (регистрационен номер по ДДС), както и мястото на доставката. В тази
насока са показанията на всички български свидетели - счетоводителите във дружеството
- Г.П. ( л.789а, том4 и л.2484, том11), Нели Александрова ( л.1318, том 6),
шофьорите на автомобили в „Местни продукти“, осъществили превоза - свидетелите Е. С. (л.798, том.4 от НОХД),
Хр. Хр. ( л.800, том 4 от НОХД), Н. Панов ( л.817, том 4 от НОХД), Л. Лозанов (
л.1386, том. 7 от НОХД), и др. които са присъствали при подготовката на
доставките. От показанията на свид.Г.П. се установява,
че документите за износа - фактури и ЧМР (международна товарителница) са
съставяни от счетоводителите, но свидетелката изрично уточнява, че
наименованието на италианските дружества-получатели на доставките, включително
и VIN номера им са били посочвани от св. Р.Л. (протокол от 06.06.2018 г., стр.
31, том 4 от НОХД). В същия смисъл са и показанията на св. А., (протокол
10.09.2018 г., стр.18, том 6 НОХД) като тя посочва, че св. Р.Л. е бил
„посредник“ в отношенията с италианските дружества, че е представлявал много
италиански фирми. Данните за тях били представяни или от св. Р.Л. или са
изпращани от Италия по факс.
Разминавания
са налице и относно лицето А.К.. Свидетелят Д.К., твърди, че се е разделил с
баща си А.К., още когато бил малък. В същото време свид.
Р. Р. ( л.1382, том 7) сочи, че бащата на Д.К. - А.К. е прехвърлил дейността на
фирмата на сина си (протокол -11.09.2018 г. стр. 6), а св. Р.Л. заявява, че
собственик на „LA BRUNA SRL“ се казва Антонио, като за името на сина му не се
сеща.
Участието
на А.К. в сделките за доставка на месо се установява и от показанията на св. Хр.
Хр. и Л. Л.. Свидетелят Хр. Хр. изрично посочва, че потвърждението е подписвано
и подпечатвано от лице на име Антонио, което той възприел като собственик на
базата (протокол - 6.06.2018 г. стр. 44), а свидетелят Л. заявява, че в повечето случаи документите
са оформяни и подписвани от лице на име Антонио, което той е възприел като
собственик на фирмата или сина му, а в някои случаи и от св. Р.Л. (протокол
-11.09.2018 г. стр. 8 и 9).
Налице
е противоречие в показанията на св. Р.Л. относно подписването на документи.
Първоначално той твърди, че не е подписвал документи по доставките от името на
италианските предприятия, а след очната ставка със св. П., заявява, че е
подписвал само ЧМР (протокол 13.11.2019 г. стр.11). Това обстоятелство не
отговаря на истината, защото ЧМР не се подписват в България, а и графологичната
експертиза е установила, че ЧМР не са подписани от него.
Показанията на
Р.Л. следва да се ценят в светлината и на
другите обстоятелства, установени по делото. Самият Р.Л. заявява, че е
бил „окачествител“ на месото за „LA BRUNA SRL“,
„CARNI E CARNI SRL“ и „RU.CA. S.R.L“. Свидетелят Фр.
Р., който е бил едноличен собственик на капитала и управител на „RU.CA. S.R.L“ твърди
в показанията си, че не познава подсъдимия С., не знае за българското дружество
„Бонеси – Експорт Импорт“ ЕООД и не е имал никога
отношение с него и само е чувал за свидетеля Р.Л., но не го познава. Очевидно е
противоречието в показанията на Р.Л. и Франческо Р.относно това дали те са се познавали,
дали са имали съвместна стопанска дейност. На този фон обстоятелството, че са
налице два банкови превода ( л.2453 и л.2454, том 11 от НОХД) на 14.12.2009 год. и на 21.12.2009 год. от
„RU.CA. S.R.L“ към „Бонеси – Експорт Импорт“ ЕООД по
сметка в Първа инвестиционна банка за 98 хиляди евро дава основание да се
заключи, че Франческо Р. и Р.Л. не са искрени в показанията си. Очевидно е, че Д.К.
и Фр. Р. не желая да афишират връзката си с Р.Л. и
показанията им са взаимно противоречиви. Смущаващи са фактите, установени от
показанията на свид. Д.А. (л.2117, том10 от НОХД),
който посочва, че през месец март 2011 год., когато е придобил „RU.CA. S.R.L“
от св. Р. е бил зависим от наркотици. Предоставил
си личната карта на св. Р. за сумата от 1000 евро за да му бъде прехвърлено
дружеството „RU.CA. S.R.L“. Не му е предоставена никаква документация, а
дружеството продължило да бъде управлявано от св. Р., който от време на време
го викал да подписва документи и му плащал по 100 -150 евро. Озадачаваща също е
информацията, станала известна от показанията на свид. Л. Л. (л.1386
том 7), който заявява, че независимо за коя фирма е била доставката винаги ги е
посреща един и същ човек. (протокол -11.09.2018 г. стр. 8, том.7), както и от показанията на св. Попова (протокол от
07.06.2018 г. стр. 35, том 4), че св. Р.Л. е унищожавал пред нея касовите
бонове, издадени му за заплатени в брой суми с думите, че това не му трябва в
Италия.
Тези
обстоятелства дават основание на въззивния съд да цени показанията на посочените
трима свидетели като недостоверни и да не ги кредитира при извеждането на
фактическите изводи. Към това следва да се добавят и обстоятелствата, свързани
с регистрацията и дерегистрацията на дружества.
Първоначално при проверката, както на данъчните служители, така и
счетоводителките Нели Александрова и Г.П. в международната
система VIES дружествата „LA BRUNA SRL“,
„CARNI E CARNI SRL“ и „RU.CA. S.R.L“ са фигурирали като регистрирани по ДДС,
а в последствие са били дерегистрирани.
Дерегистрацията на дружествата е дало основание на данъчните служби в България
да не признаят вътрешнообщностните доставки, извършени от „Бонеси
– Експорт Импорт“ ЕООД. Свидетелките Йонка Кирова ( л.785 том 4); Миглена
Григорова (л.784а том 4) - данъчни служители, които са извършили ревизията не
са признали тези 20 фактури с купувач „LA BRUNA SRL“.
От
Европейските заповеди за разследване /ЕЗР/
за „CARNI E CARNI SRL“ (л.2208 том10) и „LA BRUNA SRL“ (л.2423 том11) и
показанията на свидетелките Роберта Райола (л.1382, том 7) и
Валерия Мастроиани (л.1960, том9) се
установява, че заличените дружества не са предоставили на ликвидаторите
документация, свързана с покупките за периода преди 2011 година. От това следва,
че няма как да се установи дали италианските дружества са извършвали покупка на
месо от „Бонеси Експорт Импорт“. От съобщението на
италианската приходна агенция (л.163 и 164 том1 от НОХД) пък се установява, че „…Италия
автоматично включи в системата /VIES/ като валидни
ДДС оператори всички национални оператори, които са извършили вътрешнообщностни доставки и са подавали редовно
обобщени /VIES/ декларации и ДДС
декларации през 2009 и 2010 година“. От гореописаните факти се налага заключението,
че в архивите на „LA BRUNA SRL“ и „CARNI
E CARNI SRL“ не
се намират документи, от които може е направи извод за извършени покупки на
месо от „Бонеси
Експорт Импорт“. От съобщението на италианската данъчна администрация се
налага един много важен извод, че са били дерегистрирани
тези търговски субекти, които не са подавали редовно обобщени/VIES/
и ДДС декларации през 2009 и 2010 година. Неизпълнението
на тези задължения явно е дало основание на италианските данъчни власти да дерегистрират със задна дата дружествата на „LA BRUNA SRL“ и „CARNI E CARNI SRL“ .
Фактите,
установени чрез международното правно сътрудничество и показанията на
българските данъчни служители навеждат на извода, че поведението на управляващите
италианските дружества не е било съобразено със закона, поради което е довело
до тяхната дерегистрация. Наличието само на два
превода на обща стойност 98000 евро би дало основание за регистрация по ДДС, а
оформянето на преводите като „авансово плащане при натоварване“ дава основание
да се мисли, че дружеството „RU.CA. S.R.L“ не официализирало
оборотите си за да избегне заплащането на съответните данъчни задължения в
Италия. В тази връзка е необходимо да се посочат и показанията на свидетелката Роберта
Райола ( л.1382 том 7) - ликвидатор на дружеството
„LA BRUNA SRL“, която заявява, че е получила само документи за продажбите на
дружеството, а не и тези за покупките. И това е напълно логично, защото от
счетоводните документи за покупките на дружеството, в случай, че те са се
водили стриктно, би станало известно за отношенията на дружеството с „Бонеси – Експорт Импорт“ ЕООД, а също би се установило
задължение за заплащане на ДДС при вътрешнообщностна
доставка.
Поради изложените по-горе факти и
доводи въззивният съд счита, че показанията на италианските свидетели Д.К.,
Франческо Р.и Р.Л. не дават достатъчно основания те да се преценят като
обективни, достоверни и отговарящи на истината. От това пък следва извода, че
не може категорично да се твърди липсата на вътрешнообщностни доставки от „Бонеси – Експорт Импорт“ ЕООД към италианските дружества.
Още повече, че първоинстанционният съд при същата фактология е оправдал
подсъдимия С. по обвинението за извършено престъпление по отношение на
дружеството „RU.CA. S.R.L“ В тази верига
от обстоятелства, допълнение внасят и данъчните служители Р. Н. ( л. 829 том 4)
и П. А. (л. 1320 том 6) на „Месни продукти" ЕООД и „Бонеси
– Експорт Импорт“ ЕООД те заявяват, че всичко е било според закона.
Въззивният съд констатира друга,
различна фактическа обстановка от тази приета от първоинстанционният съд.
Основната разлика се състои в това, че окръжният съд е приел, че дружеството „Б.Е.И.“
ЕООД не е извършвало доставка на месо за италианските дружества „CARNI Е CARNI
SRL“ и „LA BRUNA SRL“. Въззивната инстанция, обаче приема, че доставките са
налични. За извеждането на този извод служат приобщените в хода на съдебното
производство нови документи, които до този момент не са били известни на
органите на досъдебното производство и съда. Вещото лице по назначената от
въззивния съд съдебно-икономическа експертиза е установило документи, които са
предоставени от счетоводството на „Месни продукти“ ЕООД и „Б.Е.И.“ ЕООД,
отнасящи се до взаимните разплащания на двете дружества и вътрешнообщностните
доставки с „LA BRUNA SRL“и CARNI Е CARNI SRL“/л.140-л.170 от ВНОХД№347-2020/. Това са разпечатки от счетоводната програма на „Бонеси Експорт Импорт“ ЕООД и „Месни продукти“ ЕООД. Тези документи
са приобщени по делото на основание разпоредбата на чл.152, ал.3 от НПК, даваща
възможност на вещото лице да посочи материали, които до момента не са били
известни. Документите са заверени от подсъдимият в съдебно заседание и представляват
годно доказателствено средство в наказателния процес. Вещото лице е установило, че всички фактури,
които „Месни продукти“ ЕООД е издало на „Бонеси
Експорт Импорт“ ЕООД и „Бонеси Експорт Импорт“ ЕООД е
издало на „CARNI E CARNI SRL“, „LА BRUNA SRL“ и „Месни продукти“ ЕООД са
платени от „Бонеси Експорт Импорт“ ЕООД, което е описано
в приложение № 7 на заключението. Плащането
е извършено по б. път. Заключението е извършено въз основа на получена
информация, описана в другите приложения за движението на касата на „Бонеси Експорт Импорт“ ЕООД, за движението по
разплащателните сметки на „Бонеси Експорт Импорт“
ЕООД и по справката от „Месни продукти“ ЕООД за Сметка 411 – клиенти. Вещото лице е
установило механизма на разплащанията, изследвайки движението на сметка каса и
приложените приходни ордери. Установил е, че шофьорите, които са доставили
стоката са отчитали парите в касата на „Бонеси
Експорт Импорт“ ЕООД с приходни касови ордери. От там парите са внасяни в банката
и превеждани по сметката на „Месни
продукти“ ЕООД.
В приложение 1 е описано цялото движение на сметка каса на „Бонеси
Експорт Импорт“ ЕООД от 01.01.2010 г. до 31.12.2011 г.
Вещото лице пред съда пояснява, че ако разплащането е било по б. път, а не чрез
приходни касови ордери, отчетността за
движението на сумите би била видима и не би се
стигнало до ревизионен акт от страна на НАП.
Въз основа на всички счетоводни
документи, вещото лице дава категорично заключение, че е налице пълно
съвпадение в паричните потоци на плащанията между „Месни продукти“ ЕООД и „Б.Е.И.“
ЕООД. Писмените документи и заключението на експерта водят до категоричния и
безспорен фактически извод за движението на стоките от „Месни продукти“ ЕООД
към „Б.Е.И.“ ЕООД и оттам към италианските дружества. Доказана е обратната
връзка за движение на паричните потоци от италианските дружества „LA BRUNA
SRL“и CARNI Е CARNI SRL“ към „Б.Е.И.“ ЕООД и „Месни продукти“ ЕООД. Вещото лице
е установило наличието на приходни касови ордери, с които шофьорите на камиони
са отчитали парите на каса в дружеството „Б.Е.И.“ ЕООД. Оттам по б. път парите
по съответната фактура за съответната доставка са постъпвали в счетоводството
на „Месни продукти“ ЕООД. Същност с назначаването на съдебно икономическата
експертиза и нейното заключение се попълни една липсваща в цялата фактология
празнота, която е била интерпретирана от първоинстанционния съд, като липса на
доставка на стоки към италианските дружества. Безспорно е установено чрез писмени
доказателства, счетоводни документи, ЧМР-та, товарителници, търговски документи
пътят на движение на стоките от „Месни
продукти“ ЕООД през „Б.Е.И.“ ЕООД към италианските дружества и обратно
движението на паричната равностойност на тези стоки от италианските дружества
през „Б.Е.И.“ ЕООД до първоначалния доставчик „Месни продукти“ ЕООД.
Установяването на тези обстоятелства води до фактически безспорния извод, че са
налице вътрешнообщностни
доставки от българското дружество „Б.Е.И.“ ЕООД към италианските дружества „LA
BRUNA SRL“ и CARNI Е CARNI SRL“. От този фактически извод следват правните
изводи, за това, че отразените обстоятелства в справките-декларации, дневниците
за покупко-продажби, фактури и ЧМР ( международни товарителници ), върху които
се гради обвинението спрямо подсъдимия С. отговарят на истината, тоест те не са
с невярно съдържание. Напротив те отговарят на обективната действителност и се
потвърждават от огромната част от доказателствата, събрани в хода на
Наказателния процес.
Заключението на съдебноикономическата
експертиза и счетоводните документи от вещото лице не са единствените, върху
които въззивният съд гради убеждението си, че вътрешнообщностните
доставки от „Бонеси – Експорт Импорт“ ЕООД към
италианските дружества са действителни. Фактите установени чрез счетоводните
документи и изводите на вещото лице за пълно съвпадение на стоковия и паричния
поток от „Месни продукти" ЕООД през „Бонеси –
Експорт Импорт“ ЕООД към италианските дружества и обратно намира своето
потвърждение в показанията на счетоводителите на „Бонеси
– Експорт Импорт“ ЕООД и на „Месни продукти" ЕООД – свид.Г.П.
( л.789а, том 4 и л.2484, том11) и Нели Александрова (л.1318, том6).
Кореспондиращи са и показанията на четиримата свидетели - шофьорите Е. Стойнев
( л.798, том. 4 от НОХД), Хр. Христов ( л.800, том 4 от НОХД), Н. Панов ( л.817,
том 4 от НОХД), Л. Лозанов ( л.1386, том.7 от НОХД), които са извършвали доставките
до Италия. Техните показания пък се свързват безспорно с приложените по делото
приходни касови ордери, с които шофьорите са отчитали получените пари от Италия
в касата на „Бонеси – Експорт Импорт“ ЕООД. Допълнително
потвърждение тези факти намират в показанията на ветеринарния лекар свид. Г. (протокол
30.10.2018 г. стр. 4-6), от които се установява начина на издаването търговските
документи, реквизитите на документа и че не е имало случай той да издаде такъв
по молба на подсъдимия, без действително да е подготвена и извършена доставка.
Същият категорично твърди, че никога не е издавал в документ, който да не
отговаря на действителността.
В заключение следва да се обобщи, че
фактите, навеждащи към извода, че „Б.Е.И.“ ЕООД е извършвало действителни вътрешнообщностни доставки към италианските дружества са
многобройни, взаимно допълващи се, потвърдени от множество свидетели,
подкрепени документално и обобщени от заключението на вещото лице. Напротив, фактологията, която би следвало да утвърди, че не са налице
вътрешнообщностни доставки, твърдяна от свидетелите Р.Л.,
Д.К. и информацията от международноправното сътрудничество е противоречива,
непоследователна, неподкрепена документално, поради което не може да се приеме
за достоверна. За да се търси наказателна отговорност от определено лице
фактите, отнасящи се към състава на престъплението следва да се докажат по
безспорен и категоричен начин. В случая това не е налице.
Не се приемат доводите и за това, че
сделката „Б.Е.И.“ ЕООД и на „ATANISIOS
KORDALIS КЕ SIA“ е симулативна, поради това е
нищожна и в резултат на това съставлява престъпление по чл. 256, алинея първа
от Наказателния кодекс. При симулативните сделки
страните не желаят настъпването на декларираните правни последици. В случая
правните последици на сделката са настъпили като месото е доставено, на цената
е платена от купувача. Между „Бонеси – Експорт
Импорт“ ЕООД и Х.са налице гражданскоправни
отношения. Вътрешнообщностна доставка между „Б.Е.И.“ ЕООД и на „ATANISIOS KORDALIS
КЕ SIA“ е действителна, тъй както по силата на извършените прехвърляния,
собственик на изнесеното месо е именно „Б.Е.И.“ ЕООД. В случая без значение е
обстоятелството, как страните да уговорили разплащанията между отделните
участници в сделките и каква печалба са реализирали те. Налице е реална
доставка, при което следва изводът, че няма неосъществен престъпен състав.
Отделен е въпросът дали подобно поведение представлява нарушение на данъчното
законодателство, но той не е предмет на настоящото наказателно производство.
Накрая съставът на въззивния съд
счита, че следва да посочи началната негодност на обвинителния акт и
формулираното обвинение да доведат и до наказателна отговорност от подсъдимия С..
В обвинителния акт не е посочено и не е обоснован начина на извършване на
престъплението. Твърди се, че справките-декларации и счетоводните документи са
попълвани от счетоводителките, а не от С.. Обвинението не е прецизирано да е
извършено чрез посредствено извършителство. Не описан начина на осъществяване на
изпълнителното деяние - кой е съставил документите, как са представени пред
данъчните органи, какво е участието на подсъдимия С. при съставянето им и
представянето им. Прието е в обвинителния акт, че с деянието си С. е дал
възможност на себе си и на съпругата си да получи средства от държавния бюджет,
които не се следват. Така формулираното обвинение се разминава кардинално с
фактите, установени в хода на досъдебното производство, а именно, че средствата
по възстановения ДДС са постъпили по сметките на „Бонеси
– Експорт Импорт“ ЕООД, а не по сметките на С. или неговата съпруга. От
събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че всички
суми по възстановения данъчен кредит не са получени нито лично от С., нито от
неговата съпруга. Всички възстановени суми са превеждани по банковата сметка на
„Б.Е.И.“ ЕООД“ което е юридическо лице и самостоятелен субект на правото,
различно от неговия собственик. Само това е достатъчно според въззивния съд да
се прецени поведението на С. като несъставомерно с престъплението по чл.256,
алинея първа от Наказателния кодекс.
Предвид изложените доводи въззивният
съд намира, че Търговищкият окръжен съд е постановил незаконосъобразна присъда,
признавайки подсъдимия С.С.С. за виновен за деяние,
наказуемо по чл. 256, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Съдът след като прие, че подсъдимият С.
не е извършил престъпление чл. 256, ал.1
във вр. с чл.26, ал.1 от НК, намира че с поведението
си не е причинил имуществени вреди на държавата, поради което отхвърли изцяло и
предявения от министъра на финансите граждански иск.
Направените
в хода на наказателното производство следва да останат за сметка на държавата,
поради това, че подсъдимият С. бе признат за невинен и оправдан по повдигнатото
обвинение.
При служебната проверка на присъдата,
на основание чл. 313 от НПК, въззивният съд не констатира нарушения, които да
се явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат връщане на делото за ново
разглеждане на съда.
По изложените съображения, Варненският
апелативен съд, на основание чл. чл.336, ал.1, т.3 от НПК отмени изцяло постановената
от Окръжен съд гр.Търговище присъда, като вместо това постанови нова, с която
призна подсъдимия С.С.С. за невинен в това, че в това, че за периода от
23.07.2009 год. до 03.10.2011 год. в гр. Търговище, при условията на
продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание:
справки декларации по ЗДДС ( чл.125 от ЗДДС), дневници за продажби (чл.124 от ЗДДС), фактури и ЧМР ( международни товарителници ) за извършени вътреобщностни
доставки ( ВОД) с дружествата от Италия: „La BRUNA
SRL“ и „CARNI E CARNI SRL“, и гръцкото дружество „ATANIOSIOS KORDALIS KE SIA“,
без да са налице условията по чл.7, ал.1 от ЗДДС за наличие на ВОД, получил и
дал възможност на друго лице С.Д. Славчева – собственик и управител на „Бонеси-Експрот Импорт“ ЕООД да получи от държавния бюджет
неследваща се сума в големи размери – неправомерно възстановен ДДС в размер на
205 650.41 лева, поради което и на
основание чл.304 от НПК го оправда да е извършил деяние по чл. 256, ал.1 във
вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Водим от изложените съображения,
въззивната инстанция постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.