Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../23.01.2023г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Е
въззивен състав, в публично съдебно заседание тринадесети май през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
ИВАН КИРИМОВ
при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело № 614 по описа
за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение №78752/29.04.2020г.,
постановено по гр.д. №10266/2017г. по описа на СРС, 142 състав, е осъден П.И.И.
да заплати на А.И.И. по иск с правно основание чл.59 от ЗЗД сумата в размер на
9500 лева, представляваща задържана без основание сума, с която ответникът се е
обогатил за сметка на ищеца, задържайки получените от името на ищеца наемни
вноски за отдаваното под наем собствено на ищеца жилище, находящо се в ж.к. „********,
за периода от 01.01.2017г. до 02.03.2012г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 17.02.2017г. до окончателното изплащане на
сумите, както и сумата в размер на 2225 лева, представляваща неоснователно
задържани суми от отдаването под наем на съсобствения на страните недвижим
имот, находящ се в гр. София, ул. „********, за периода след смъртта на А.И.(13.03.2012г.)
до 2014г., включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 17.02.2017г. до окончателното изплащане на сумите. Осъден е А.И.И.
да заплати на П.И.И. на основание чл.30, ал.3 от ЗС сумата в размер на 4304,80
лева, представляваща съответната ид. част от стойността на извършените в
съсобствения на страните недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „********,
подобрения, ведно със законната лихва за забава от предявяване на насрещната
искова молба – 17.07.2017г. до окончателното изплащане на сумите, като е
отхвърлен искът за остатъка от 187,24 лева до пълния предявен размер от 4492,04
лева. Осъден е П.И.И. да заплати на А.И.И. на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата в размер на 1055,66 лева, представляваща съдебни разноски, съобразно
уважената част от първоначалния иск, както и на основание чл.78, ал.2 от ГПК
сумата от 12,23 лева – разноски за адвокатско възнаграждение по насрещния иск.
Осъден е А.И.И. да заплати на П.И.И. на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата в
размер на 715,35 лева, представляваща съдебни разноски, съобразно уважената
част от насрещния иск.
Постъпила е
въззивна жалба от ищеца и ответник по насрещния иск А.И.И., чрез пълномощника
адв. А.К., срещу решението в частта, с която е уважен предявеният срещу него
насрещен иск. Излагат се доводи, че в обжалваната част решението е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, както и, че съдът не се е произнесъл по някои от оспорванията
и възраженията, направени от ответната страна. По делото не били доказани
твърденията на ответника и ищец по насрещния иск за извършени разноски за
саниране на сградата, нито вида на извършените СМР, както и съдът неправилно
определил квотите на страните. Своевременно ответникът по насрещния иск
възразил, че не е давал съгласие да бъде извършван ремонт на къщата и не било
установено същият да е уведомен за ремонта. Твърди, че през м.март всяка година
идва в гр. София и контактува с брат си П.И. и с неговото семейство. Поради
това не било нужно да му се обаждат по телефона, както твърдяла св. И., след
като можели да обсъдят евентуален ремонт в личен контакт. Не му били
предоставени нито оферти за предстоящи СМР, нито калкулации за евентуалната им
цена, поради което нямало как да се е съгласил с такъв ремонт. Не следвало да
бъдат кредитирани показанията на св. И., която била лично заинтересована от
изхода на делото. Излагат се доводи, че описаните ремонтни дейности касаят общи
части на сградата, поради което размерът на разходите следвало да се определя
съобразно размера на дела на всеки съсобственик от общите части на сградата. В
случая неправилно били присъдени 1/3 от разходите за общите части на сградата,
калкулирани от вещото лице, тъй като общата наследодателка на страните
притежавала ¼ ид.ч. от общите части на сградата, поради което разходите
за ответника следвало да бъдат в размер на 1/8 ид.ч. от всички сторени разходи.
За финансиране на ремонтни дейности А.И. дал на брат си суми в по-голям размер.
Не били представени доказателства за извършвани от П.И. разходи. Било
установено, че единственият ремонт в жилището на майката на страните била
подмяната на старата дограма, но тази подмяна можело да бъде извършена и през
2012г., когато на П.И. били дадени пари за дограма и ремонт. Тези получени суми
не били приспаднати от общата претенция. Налице били противоречия в показанията
на св. И., поради което същите не следвало да бъдат кредитирани. Бил извършен
ненужен, луксозен и целенасочено оскъпен ремонт. Вещото лице не установило на
място какви точно дейности са извършени, както и били оценени дейности, които
не са претендирани от ищеца. Посочената площ на поставената външна изолация
била неправилно изчислена и завишена. Установило се, че ремонт на апартамента
не бил правен. В жилището били сменени само прозорците и не бил извършван
основен ремонт. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната
част и да бъде постановено друго, с което предявеният насрещен иск да бъде
отхвърлен изцяло.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба по реда и в
срока на чл.131, ал.1 от ГПК от насрещната страна П.И.И., чрез пълномощника
адв. П.Т.. Излагат се доводи, че жалбата е неоснователна и е направено искане
първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Установило
се от показанията на св. С.И. какви подобрения са извършени в имота, както и
обстоятелството, че А.И. е знаел за ремонта, не се е противопоставил и е
заявил, че е съгласен с извършените ремонтни работи. Извършените ремонтни
дейности се установили и от показанията на св. И.Г., както и от заключението на
вещото лице по СТЕ. Излагат се доводи във връзка с притежавания от страните дял
от общите части на сградата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
Предмет на въззивно обжалване е първоинстанционното решение в частта, с
която е уважена предявената от ответника в производството П.И.И. срещу А.И.И.
насрещна претенция с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС за сумата от 4304,80
лева, представляваща съответна на дела на ответника част от стойността на
извършените в съсобствения на страните недвижим имот, находящ се в гр. София,
ул. „********, подобрения.
Не е спорно между страните и се установява от събраните по делото
доказателства, че страните са наследници по закон на А.П.И., починала на
13.03.2012г., както и, че същата е била собственик на основание съдебна
спогодба за делба, одобрена с определение по протокол от 29.09.1983г. по гр.д.
№15733/1983г. по описа на СРС, на следния недвижим имот: апартамент, заемащ
таванския етаж от жилищната сграда на ул. „********, в гр. София, застроен на
около 40 кв.м.и състоящ се от една стая, хол, кухненски бокс и две тавански
помещения, както едно мазе, заедно с ¼ ид.ч. от общите части на
сградата, без дворното място.
Когато
съсобственикът извършва подобрения в съсобствения имот в качеството си на
владелец на своята част и държател на частите на останалите съсобственици,
какъвто е настоящият случай, ликвидацията на облигационните отношения, породени
от извършените подобрения, се извършва при условията на чл. 30, ал. 3 от
ЗС, ако подобрението е извършено със съгласието на останалите
съсобственици, ако липсва съгласие на останалите по правилата на водене на
чужда работа без пълномощие чл. 60 и сл. ЗЗД, а ако останалите
съсобственици са се противопоставили по правилата на чл. 59 от ЗЗД,
с което те са се обогатили до размера на обедняването. В случая от събраните по
делото доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин, че в
процесния имот са извършени описаните в насрещната искова молба подобрения през
периода 2016г.-2017г. Това обстоятелство се установява от показанията на
разпитаните по делото свидетели И.П.Г.и С.А.И., както и от заключението на
съдебно-техническата експертиза, като вещото лице е посочило изрично, че е
извършило оглед и измервания на място. Съдът, като подложи на обстоен критичен
анализ показанията на св. С.И., съпруга на ответника и ищец по насрещния иск П.И.,
съгласно изискването на чл.172 от ГПК, намира, че същите следва да бъдат
кредитирани, тъй като съответстват на събраните по делото доказателства. Св. И.
посочва, че ищецът и ответник по насрещния иск А.И. е бил уведомен по телефона
за извършваните подобрения и не е възразил. В тази насока са и показанията на
св. И.Г., който посочва, че апартаментът се вижда от неговата къща, както и, че
е видял да се извършва сериозен ремонт на цялата къща – саниране,
хидроизолация, канали по къщата, поставена нова дограма, преди около 2-3
години. Ищецът и ответник по насрещния иск А.И. твърди, че е възложил на св. Г.да
отдава друг негов имот под наем, както и да получава наемната цена, а св. Г.заявява,
че е бил натоварен от него да следи финансовите му дела от края на 2011г. и до
момента. Така установените отношения между ответника по насрещния иск и
свидетеля предполагат отношения на доверие и регулярна комуникация между тях, и
поради това противоречи на житейската логика твърдението на А.И., че
извършеният ремонт в съсобственото на страните жилище, който безспорно е станал
достояние на св. Г., е бил извършен без негово знание. Неотносими към настоящия
спор са твърденията за предоставени преди извършване на ремонта във връзка с
други ремонтни дейности парични средства от страна на ответника по насрещния
иск на ищеца по същия.
Въззивната
инстанция намира за основателно възражението на ответника по насрещния иск
относно размера на присъдения дял от разноските за съсобствената вещ, тъй като
част от извършените ремонтни дейности касаят общи части на сградата, поради
което съсобствениците отговарят съобразно дела си от общите части на сградата,
а именно ¼ идеална част от общите части на сградата общо за страните или
1/8 идеална част за ответника по насрещния иск. Поради това претенцията за
стойността на извършените разноски за съсобствената вещ е основателна и
доказана до размер на ½ част за извършените СМР в имота и 1/8 идеална
част от извършените СМР, касаещи общите части на сградата.
Поради изложеното
решението следва да бъде отменено в частта, с която А.И. е осъден да заплати на
П.И. сумата над 2920,81 лева до пълния присъден размер от 4304,80 лева, като
искът по чл.30, ал.3 от ЗС следва да бъде отхвърлен за сумата от 1383,99 лева,
представляваща дял от извършени разходи за съсобствения имот над притежаваната
от ответника 1/8 идеална част от общите части на сградата, както и в частта, с
която в полза на ищеца по насрещния иск са присъдени разноски по делото за
разликата над сумата от 598,26 лева до присъдения размер от 715,35 лева. В
частта, с която П.И.И. е осъден да заплати на А.И.И. сумата в размер на 9500
лева и сумата в размер на 2225 лева, ведно със законната лихва от 17.02.2017г.
до окончателното изплащане на сумите, решението е влязло в сила на 10.11.2020г.
като необжалвано.
По разноските:
При този изход на
спора на основание чл.
78, ал. 1 и ал.3 от ГПК, във вр. с чл. 273
от ГПК, разноски се дължат и на двете страни, но въззиваемата страна не е
представила доказателства за направени разноски за въззивната инстанция, поради
което такива не следва да бъдат присъждани. На въззивника следва да бъдат
присъдени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция, съобразно изхода на спора, а именно сумата от 123,55 лева.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІV-Е въззивен състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
решение №78752/29.04.2020г., постановено по гр.д. №10266/2017г. по описа на
СРС, 142 състав, В ЧАСТТА, с която е
осъден А.И.И. да заплати на П.И.И. на основание чл.30, ал.3 от ЗС сумата в
размер над 2920,81 лева до присъдения размер от 4304,80 лева, представляваща
разликата от стойността на извършените в съсобствения на страните недвижим
имот, находящ се в гр. София, ул. „********, подобрения, над притежаваната от
ответника 1/8 идеална част от общите части на сградата, както и в частта, с
която А.И.И. е осъден да заплати на П.И.И. разноски по делото за разликата над
сумата от 598,26 лева до присъдения размер от 715,35 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от П.И.И. срещу А.И.И. насрещен иск по чл.30, ал.3 от ЗС за сумата
от 1383,99 лева, представляваща дял от извършени разходи в периода от м.май
2016г. до м. май 2017г., за съсобствения на страните недвижим имот, находящ се
в гр. София, ул. „********, над притежаваната от ответника 1/8 идеална част от
общите части на сградата.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №78752/29.04.2020г., постановено по гр.д. №10266/2017г. по описа на
СРС, 142 състав, в останалата обжалвана част.
Решението е
влязло в сила като необжалвано в частта, с която П.И.И. е осъден да заплати на А.И.И.
сумата в размер на 9500 лева и сумата в размер на 2225 лева, ведно със
законната лихва от 17.02.2017г. до окончателното изплащане на сумите.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.