О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на 10.02.2020г. в състав:
Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове:НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
Като разгледа
докладваното от съдията ПЕЛОВСКА
в.ч.гр. дело N 66 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.407 от ГПК.
И.П.К. *** е обжалвал разпореждане
№1318/07.08.2015г.на Районен съд-Мездра, постановено по гр.дело №58/2012г., с
което е разпоредено издаването на изпълнителен лист, както следва:
- в полза на К.И.
К., въз основа на Решение № 162/19.02.2009 г. постановено по гр. дело №
186/2003 г. на МРС и Решение № 489/25.06.2009 г. постановено по гр. дело №
256/2009 г. на ВрОС, с които И.П.К. и М.Н.К. са осъдени да заплатят на К.И. К.,
сумата от 75 лв. ведно със законната лихва върху горната сума считано от
09.11.2007 г., представляваща ¼ ид. част от вложени суми за подмяна и
поставяне на нови улуци на цялата къща, както и сумата от 72.50 лв. за направа
на бетонова ограда с мрежа и железни тръби и поставяне на желязна порта, ведно
със законната лихва върху горната сума до окончателното и изплащане, начиная от
09.11.2007г.;
- в
полза на К.И. К., въз основа на Решение № 8/10.01.2012 г. постановено по гр.
дело № 19/2011 г. на ВрОС, с което И.П.К. и М.Н.К. са осъдени да заплатят на К.И.
К., сумата от 1906 лв., представляващи стойността с която се е увеличила
стойността на втория етаж от двуетажна масивна жилищна сграда находяща се в
парцел ІХ в кв. 3 по плана на гр. Мездра, в следствие на извършени от К.И. К.
подобрения, подробно описани от пункт 3 до пункт 20 в Решение № 162 на МРС от
19.02.2009 г. по гр. дело № 186/93 на МРС ведно със законната лихва от
09.11.2007 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски пред
въззивната инстанция в размер на 115 лв.;
- в
полза на К.И. К., въз основа на Решение №
323/29.07.2014 г. по гр. дело № 747/2013 г., ВрОС, с което съдът е
осъдил И.П.К. ***, да заплати на К.И. К. сумата от 325 лв., представляваща
равностойността на дела му от сумата, с която се е увеличила стойността на
делбения имот, в следствие извършено от ищците подобрение – построяване на
лятна кухня, описани като пункт 2 в молбата им от 09.11.2007 г., както и
деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 07.06 лв.
В частната жалба се твърди, че обжалваното
разпореждане е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон,
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Развиват се съображения, че от момента на влизане в сила на съдебните решения,
въз основа на които е постановено издаването на изпълнителните листове, до
настоящия момент, са изминали повече от 5 години, през които кредиторът е
бездействал и не е предприемал действия по принудително изпълнение. Жалбоподателят
счита, че поради това вземанията на кредитора по влезлите в сила решения, са
погасени с изтичането на общата 5 годишна погасителна давност.
Препис от частната жалба е бил връчен на
ответницата М.Н.К., но отговор от нея не
е постъпил.
Преписи от частната жалба са били връчени и
на наследниците на починалия К.И. К.- В. К. К., З. К. Ш. и В. К.К., като
отговор е подаден само от ответницата по жалбата В. К. К.. В отговора се
поддържа, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, както и че
възражението за изтекла погасителна давност е материалноправно и не може да се
разглежда в настоящето производство.
Врачанският окръжен съд, след като обсъди
данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
Видно от приложената покана за доброволно
изпълнение, получена от жалбоподателя на 01.10.2029г., частната жалба е
подадена в срока по чл.407, ал.1 от ГПК от процесуално легитимирана страна и е
насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, частната жалба се
явява неоснователна.
С Решение № 162/19.02.2009 г. постановено
по гр. дело № 186/93 г. на МРС, И.П.К. и М.Н.К. са осъдени да заплатят на К.И. К.
и В. К. К. сумата от 50 лв. представляваща ¼ ид. част от вложени суми за
подмяна и поставяне на нови улуци на цялата къща, като в останалата му част до
пълния предявен размер от 300 лв. иска е отхвърлен. Със същото решение съдът е
осъдил И.П.К. и М.Н.К. да заплатят на К.И. К. и В. К. К. сумата от 72.50 лв. за
направа на бетонова ограда с мрежа и железни тръби и поставяне на желязна
порта, като иска в останалата му част до размера от 290 лв. е отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
Решението е обжалвано и с решение №
489/25.06.2009 г. по гр. дело № 256/2009 г. на ВрОС , съдът е отменил решение №
162/2009 г. по гр. дело № 186/93 г. на МРС в частта му с която иска е отхвърлен
в частта му над 50 лв. до 150 лв. и вместо него е постановил друго, с което е
осъдил И.П.К. и М.Н.К. да заплатят на К.И. К. и В. К. К. сумата от 100 лв., или
общо 150 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 09.11.2007
г. до окончателното изплащане. Със същото решение ВрОС е отменил решението на
МРС и в частта му, в която искът на К.И. К. и В. К. К. е отхвърлен за сумата
над 72.50 лв. до 145 лв. и вместо него е постановил друго такова с което е
осъдил И.П.К. и М.Н.К. да заплатят на К.И. К. и В. К. К. още 72.50 лв., или
общо 145 лв. представляващи припадащата им се идеална част върху подобрението
ведно със законната лихва върху тази сума начиная от 09.11.2007 г. В останалата
част по тези искове решението е оставено в сила.
Въззивното решение № 489/25.06.2009 г. по
гр. дело № 256/2009 г. на ВрОС е обжалвано с касационна жалба в частта му в
която съдът е оставил в сила решението от 19.02.2009 г. по гр. дело № 186/93 на
МРС, и с решение № 897/10 г. от 04.01.2011 г. състав на ВКС го е върнал за
разглеждане от нов състав на ВрОС само в отменената част. С решение №
8/10.01.2012 г. постановено по гр. дело № 19/2011 г. на ВрОС, Решение № 162 от
19.02.2009 г. по гр. дело № 186/93 г. на МРС е отменено в частта в която са
отхвърлени предявените от К.И. К. и В. К. К. против И.П.К. и М.Н.К. искове по
чл. 286 ал. 1 ГПК /отм./ от пункт 3 до пункт 20 на стойност 3812 лв. за
заплащане на извършени подобрения в имота и вместо него е осъдил И.П.К. и М.Н.К.
да заплатят на К.И. К. и В. К. К. сумата от 3812 лв. представляваща стойността
с която се е увеличила стойността на втория етаж от двуетажна МЖС находяща се в
парцел ІХ в кв. 3 по плана на гр. Мездра, в следствие на извършени от К.И. К. и
В. К. К. подобрения, подробно описани от пункт 3 до пункт 20 в Решение № 162 на
МРС от 19.02.2009 г. по гр. дело № 186/93 на МРС ведно със законната лихва от
09.11.2007 г. до окончателното изплащане на сумата, като със същото решение И.П.К.
и М.Н.К. са осъдени да заплатят на К.И. К. и В. К. К. разноски пред въззивната
инстанция в размер на 230 лв.
Това решение е влязло в сила на 10.01.2012
г. и подлежи на изпълнение.
С решение № 489/25.06.2009 г. постановено
по гр. дело № 256/2009 г. ВрОС е обезсилил Решение № 268/2007 г. по гр. дело №
186/93 г. на МРС в частта му за претенция по сметка с правно основание по чл.
286 ал. 1 ГПК /отм./ вр. с чл. 72 ЗС, за подобрения в делбения имот изразяващи
се в построяване на втори етаж от двуетажна железобетонна сграда и лятна кухня
с железобетонна плоча на обща стойност 5053.50 лв., и е върнал делото за
разглеждане от нов състав на съда по заявените и приети за разглеждане по чл. 286 ГПК /отм./
подобрения - построяване на втори етаж
от двуетажна железобетонна сграда и лятна кухня. С решение № 187/24.07.2013 г.
по гр. дело № 58/2012 г. на МРС е отхвърлил иска като неоснователен и
недоказан.
Решението е обжалвано с въззивна жалба пред
ВрОС и с Решение № 323/29.07.2014 г. по гр. дело № 747/2013 г., ВрОС е отменил
решение № 187/24.07.2013 г. по гр. дело № 58/2012 г. на МРС в частта с която е
отхвърлен предявеният от К.И. К. и В. К. К. иск против И.П.К., и вместо него е
осъдил на основание чл. 61 ал. 2 ЗЗД И.П.К. да заплати на К.И. К. и В. К. К.
сумата от 650 лв. представляваща равностойността на дела му от сумата, с която
се е увеличила стойността на делбения имот в следствие извършено от ищците
подобрение – построяване на лятна кухня, описани като пункт 2 в молбата им от
09.11.2007 г. Със същото решение съдът е осъдил И.П.К. да заплати на К.И. К. и В. К. К. сумата от 14.12 лв.
направени деловодни разноски.
В тази част решението на ВрОС е влязло в
сила на 29.07.2014г.
С молба вх.№5591/13.07.2015г., отправена до
Окръжен съд-Враца и препратена за произнасяне на РС-Мездра, наследодателят на
настоящите страни В. К. К., З. К. Ш. и В. К.К. – починалия К.И. К. ***, е
поискал издаването на изпълнителен лист по влезлите в сила решение
№489/25.06.2009г.на ОС-Враца, постановено по гр.дело №256/2009г., решение
№8/10.01.2012г.на Окръжен съд-Враца, постановено по гр.дело №19/2011г. и
решение №323/29.07.2017г.на Окръжен съд-Враца /в частта му, в която е
окончателно/, постановено по гр.дело №747/2013г.
С обжалваното разпореждане РС-Мездра е
уважил молбата за издаване на изпълнителен лист, като е съобразил, че тъй като
молбата изхожда само от съделителя К. К., то тя ще следва да бъде уважена само
до размер на правата му /1/2/ от присъдените с решенията суми.
Обжалваното разпореждане е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 404, т.1 от ГПК съдът издава изпълнителен лист въз основа на изрично посочените актове,
вкл. влезлите в сила решения и определения на съдилищата, когато са налице
предпоставките на чл. 406, ал. 1 от ГПК- актът е редовен от външна страна и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, за което се иска
издаване на изпълнителен лист. В производството по издаване на изпълнителен
лист съдът следи единствено за наличието на посочените предпоставки-влязъл в
сила съдебен акт, редовен от външна страна, който удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане, без да разглежда други възражения, включително за
несъществуване на съдебно установените вземания.
В разглеждания случай частната жалба се
основана единствено на възражението, че вземанията на съделителя К. К. са
погасени по давност, тъй като от влизането в сила на съдебните решения до
постановяване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист, са изтекли
повече от 5 години. Настоящият съдебен състав намира това възражение за
неоснователно. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД установените със съдебно решение
вземания се погасяват с нова 5-годишна давност, но давността не се прилага
служебно /чл. 120 ЗЗД/. За да се приеме, че съдебно признати вземания са
погасени по давност, е необходимо длъжниците да направят възражение за давност.
Оспорването на вземането може да стане чрез иск по реда на чл.439 от ГПК, като
в спорния исков процес с участието и на двете страни /кредитор и длъжник/ съдът
ще разгледа възражението за погасяване на вземанията по давност, ако същото е
наведено като основание за несъществуване на съдебно признатото вземане,
подлежащо на принудително изпълнение. Съгласно чл.439, ал.2 ГПК искът на
длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, а изтеклият нов 5-годишен давностен период е именно такъв факт. Само
в исковото производство могат да бъдат преценявани не само твърденията на
длъжника за изтекла погасителна давност, но и евентуалните възражения на
кредитора за спиране и/или прекъсване на давностния срок, както и за наличие на
хипотезите на чл.115 ЗЗД.
По така изложените съображения
разпореждането на РС-Мездра №1318/07.08.2015г. ще следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане
№1318/07.08.2015г.на Районен съд-Мездра, постановено по гр.дело №58/2012г., за
издаване на изпълнителен лист.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........