Решение по дело №258/2020 на Административен съд - Стара Загора

                                     Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                         

          

         № 296     08.10.2020 година   град Стара Загора

                 

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 Старозагорският административен съд, в публично съдебно  заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                  Председател:   БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                 Ч                                                                           Членове:    ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                                                                                             РАЙНА  ТОДОРОВА                                  

 

при секретар  Ива Атанасова           

и с участието на прокурор Петя Драганова                                                    

като разгледа докладваното от  съдия  Р. Тодорова  КАН дело № 258 по описа за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 

   Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, против Решение № 293 от 30.06.2020г., постановено по АНД № 361/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 6456 от 17.10.2019г., издадено от Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София.   

            В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд извод, че фактическото формулиране на административнонаказателното обвинение не позволява да се направи еднозначен извод за какво точно съставомерно деяние е санкционирано наказаното лице. Поддържа, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено извършването на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано по административнонаказателния състав на чл. 53, ал.1, т.2 във вр. с чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от Закона за пътищата. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 6456 от 17.10.2019г.

 

Ответникът по касационната жалба – И.Д.И., чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е отменил наказателното постановление, като незаконосъобразно.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

           Разгледана по същество жалбата е неоснователна.  

 

           Производството пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на И.Д.И. ***, срещу Наказателно постановление № 6456 от 17.10.2019г., издадено от Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 7308/ 10.09.2019г., на И.Д.И. е наложено административно наказание глоба в размер 1 000лв., на основание чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата /ЗП/, за нарушение на чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП във вр. с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/ 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС.  Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 10.09.2019г., в 12.15ч., на път І-5, км.222+400 в посока Казанлък - Стара Загора, И.Д.И. е управлявал и осъществявал движение на МПС с 4 оси с две управляеми оси марка „Скания”, модел П 124 с рег. ***, като при извършената проверка и направеното измерване е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва: при измерено разстояние между осите 1.46м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 26.850т, при максимално допустимо натоварване 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б. „в” от Наредба № 11/ 03.07.2001г. Наказващият орган е приел, че към момента на проверката водачът на ППС И.Д.И. е осъществявал движение на извънгабаритно ППС по см. на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/2001г., респ. тежко по см. на чл.3, т.2 на Наредбата, без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на раздел IV от Наредба № 11/ 2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.

 

   Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че фактическото формулиране на административнонаказателното обвинение не позволява да се направи еднозначен извод за какво точно съставомерно деяние е санкциониран водачът И.Д.И. – за управление на извънгабаритно ППС по см. на §1, т.1 от ДР на Наредба № 11/2001г., респ. тежко по см. на чл.3, т.2 на Наредбата, без разрешение по чл.26 от ЗП или за управление на такова ППС, но без квитанция за платена пътна такса по чл.14, ал.3 от Наредба № 11/2001г. В мотивите към решението са изложени съображения, че с оглед начина на формулиране на изпълнителното деяние, не може еднозначно да се установи волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона, което води до нарушаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице.

 

Решението на Старозагорския районен съд е правилно.

             

           От фактическа страна по делото не е спорно, че управляваното от санкционираното лице МПС с четири оси, следва да бъде квалифицирано като тежко ППС по см. на определението по чл. 3, т.2 във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б. „в” от Наредба № 11/ 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. По смисъла на приложимото законодателство движението на извънгабаритните и/или тежките ППС е разрешено да се извършва или с разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи /чл.8, ал.2 от Наредба  № 11/ 03.07.2001г./ или след заплащане само на дължимата такса /чл.14, ал.3 от Наредбата/. Когато движението на извънгабаритно ППС се извършва без необходимото разрешение по чл.8, ал.2 от Наредбата № 11/ 03.07.2001г. във вр. с чл.26, ал.3 от ЗП, е налице нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква ”а” от ЗП и се осъществява състава на чл.53, ал.1 от ЗП. Когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл.14, ал.3 от Наредбата, се осъществява състава на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не състава на чл.53, ал.1 от ЗП. Както правилно е приел Старозагорският районен съд, касае се за различни хипотези, тъй като разрешението за движение на тежко и/ или извънгабаритно ППС се издава от органа, посочен в чл. 26, ал.3 от ЗП /управителния съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за републиканските пътища и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища/, а в хипотезата на чл. 14, ал.3 от Наредбата се заплаща такса без да се издава индивидуален административен акт. Поради това няма как заплащането на такса да бъде приравнено по правни последици на издаването на разрешение по чл.26, ал.3 от ЗП, респективно липсата на платена такса не е съставомерен елемент на нарушението на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП. Доколкото не може да се приеме, че движението на извънгабаритно или на тежко ППС, както в хипотезата на липса на издадено разрешение по общия ред, така и в хипотезата без заплатена такса по реда на чл.14, ал.3 от Наредбата, съставлява нарушение на разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата и съставомерно деяние по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, липсата на яснота във  фактическото формулиране на административнонаказателното обвинение /осъществяване на движение на ППС без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), не позволява да се направи еднозначен извод относно приетото като релевантно към съставомерността на деянието обстоятелство, респ. за какво точно съставомерно деяние е санкциониран водачът на ППС, с което е нарушено и правото на защита на привлеченото към отговорност лице.

           С оглед на гореизложеното обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е приел, че липсва изискуемото се ясно, точно и конкретно формулиране на административното обвинение от фактическа страна. Изложените в касационната жалба фактически обстоятелства, дори и да могат да се установяват от доказателствата по административно наказателната преписка и от събраните в хода на съдебното следствие такива, е следвало да намерят еднозначен израз в съдържанието на наказателното постановление, като наличието на доказателства за извършването на нарушението не може да санира неяснотата във фактическата формулировка на административнонаказателното обвинение.

 

         Касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК за отмяна на обжалваното съдебно решение е посочено бланкетно – не са релевирани каквито и да е било съществени нарушения на процесуалните правила по см. на чл.348, ал.3 от НПК и порочни съдопроизводствени действия на въззивния съд при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение.

 

         С оглед на изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на процесуалните правила, следва да бъде оставено в сила.

 

Предвид изхода на делото искането на ответника за присъждане на направените разноски в касационното производство следва да бъде уважено, като на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София следва да бъде осъдена да заплати на И.Д.И. сумата от 270 лева, представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено процесуално представителство в касационното производство.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

                            

  Р     Е     Ш     И     :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 293 от 30.06.2020г., постановено по АНД № 361/ 2020г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 6456 от 17.10.2019г., издадено от Началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” в Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София.      

 

          ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, да заплати на И.Д.И. ***, ЕГН **********, сумата от 270 /двеста и седемдесет/ лева, представляваща направени разноски в съдебното производство пред касационната инстанция.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

                   

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

                                                                          2.