№ 4681
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100512591 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 18578 от 12.11.2023 г. по гр.д. № 27020/2023 г. Софийски
районен съд, 82 състав осъдил НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК *********, да заплати на Р. К.
И., ЕГН **********, на основание чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ сумата от 4 200 лева,
ведно със законната лихва от 14.09.2022 г. до окончателното изплащане,
представляваща застрахователно обезщетение за нанесени неимуществени
вреди, изразяващи се в получени травматични увреждания на главата, тялото,
горните и долни крайници в резултат от застрахователно събитие – ПТП,
настъпило на 08.07.2022 г. около 17:15 часа на РП I-1, км 86+500, по вина на
водач на ППС влекач марка „Волво“, модел „VTA23Y”, с рег. № ****, със
сключена валидна застраховка по системата „Зелена карта“ при Anadolu
Sigorta – Турция към деня на събитието, както и сумата от 214.80 лева, ведно
със законната лихва от 14.09.2022 г. до окончателното изплащане,
представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени
вреди, представляващи разходи за лечение, във връзка с претенция с вх. № 2-
0671/14.09.2022 г., заведена при ответника, като отхвърлил иска за
1
неимуществени вреди за разликата над сумата от 4 200 лева до пълния
претендиран размер от 15 000 лева. На основание чл. 78, ал 3 ГПК ищецът е
осъден да заплати на ответника сумата 2 397.60 лева – разноски по делото; На
основание чл. 38 ЗА ответникът е осъден да заплати на адв. А.В.М. от САК,
личен № **********, адвокатско възнаграждение в размер на 504 лева.
С определение № 35858 от 05.09.2024 г., постановено по същото дело,
което не е обжалвано, е оставено без уважение искането на пълномощника на
ищеца за изменение на решението в частта за присъденото му адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Р. К. И., който го
обжалва в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над 2 400 лв. до 10 000 лв., с оплаквания за
неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и и необоснованост.
Първостепенният съд правилно кредитирал заключението на САТЕ, според
която причина за настъпване на ПТП било поведението на водача на товарна
композиция „Волво“ с рег. № ****, който с избора си на скорост и органите на
управление допуснал навлизането на ремаркето в лентата за насрещно
движение, където настъпило ПТП. От техническа гледна точка водачът на
турския ТИР имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, а
ищецът, управляващ товарна композиция „Волво“ с peг. № ****, нямал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП. Ищецът нямал
никакъв принос за настъпване на ПТП и за настъпване на вредоносните
последици, което не било отчетено от първостепенния съд. Намаляване на
обезщетението с 40 %, колкото приел съдът, можело да се приеме само ако
ищецът бил първопричина за настъпването на ПТП. Съдът подробно описал в
решението си нараняванията, получени от ищеца при ПТП, но независимо от
вида и броя на описаните травми – прорезни рани по цялото тяло на ищеца,
всяка от които поотделно, а и заедно му причинили силни болки, неправилно
и в нарушение на чл. 52 ЗЗД определил обезщетение в размер на 7 000 лв.
Съдът не коментирал болките и страданията на ищеца при болничния престой,
нито че на ищеца е извършена операция за изваждане на стъклата от крака,
съгласно представената епикриза; Не съобразил и наложилата се впоследствие
допълнителна оперативна интервенция от същия вид, която се установила от
показанията на св. Ц.; Не обсъдил и не взел предвид свидетелските показания
2
в частта им относно търпените продължително време болки и страдания и как
са се отразили на ищеца; Не обсъдил и не взел предвид представените
болнични листи, свидетелстващи за продължителността на периода, през
който ищецът бил действително неработоспособен; Не определил и
обезщетение за психическите преживявания на ищеца, установени от
медицински документ за посещение при психиатър на 31.08.2022 г. и
свидетелските показания, и наложилата се употреба на психотропни
медикаменти като последица от посттравматичното стресово разстройство;
Не взел предвид и останалите след катастрофата трайни белези на много места
по главата и тялото на ищеца, които според вещото лице щели да бъдат
пожизнени. При определяне на справедливия размер на обезщетението съдът
не отчел както съдебната практика по сходни случаи, така и икономическата
обстановка в страната. По отношение на неправилно приетия процент
съпричиняване от 40 % поддържа, че не бил взет предвид механизма на ПТП –
след като бил избутан от пътя, камионът на ищеца паднал в крайпътно дере и
се преобърнал, при което върху него отвсякъде се изсипали счупени стъкла и
предмети от купето на камиона. Това бил механизмът на получаване на
разкъсно-контузните рани. Логиката сочела, че ищецът би ги получил със или
без предпазен колан. Поставянето или не на колан нямало как да предотврати
изсипването върху ищеца на стотици режещи предмети, то можело само да
придържа тялото на едно място и да предотврати фрактури, а такива ищецът
нямал. Изводът на СРС, че е налице пряка причинна връзка между нанесените
увреждания и непоставянето (или неправилното поставяне) на предпазен
колан бил необоснован. Поради това моли съда да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част, вкл. в частта за
разноските и вместо това постанови друго, с което да му присъди обезщетение
за неимуществени вреди до размер от 10 000 лв. Претендира разноски за двете
инстанции, вкл. присъждане на възнаграждение на пълномощника му на
основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗА, като за въззивното производство
представя списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Ответникът Сдружение „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“ е депозирал насрещна въззивна
жалба, с която обжалва първоинстанционното решение в частите, с които
3
искът за неимуществени вреди е уважен за разликата над 2 500 лв. до
присъдения размер от 4 200 лв., както и в частта, с която искът за
имуществени вреди е уважен за разликата над 107.40 лв. до присъдения
размер от 214.80 лв. Решението в обжалваните части било неправилно като
постановено при неправилно приложение на материалния закон и
необосновано. Определеният от съда размер на обезщетението за
неимуществени вреди бил завишен съобразно претърпените от ищеца болки и
страдания от настъпилите от ПТП телесни увреждания и техния вид, обем,
интензитет и продължителност. Определеният процент съпричиняване бил
занижен с оглед неправомерното му поведение, което ако не изцяло, то в
изключителна степен довело до настъпване на вредоносните последици.
Освен това съдът неправилно приложил приетия за установен принос само по
отношение на обезщетението за неимуществени вреди, а не и по отношение на
това за имуществени вреди. Съдът правилно установил причинените на ищеца
при ПТП телесни увреждания, които представлявали повърхностни
наранявания, охлузвания и натъртвания, по своя характер мекотъканни
увреждания, без засягане на костни и други структури. Съдът основал
изводите си на приетото заключение на СМЕ, съгласно което нараняванията не
са тежки, болковият синдром е бил по-интензивен 1-2 дни след ПТП, като е
отшумял в обичайния период от 2 седмици. Раните на ищеца били обработени
в болнично заведение под местна анестезия, като бил изписан след тридневен
болничен престой при свободен режим, без да му бъде предписано домашно
лечение. Въпреки това съдът определил несъответно на принципа за
справедливост обезщетение в размер на 7 000 лв., който се явявал завишен
спрямо действително претърпените неимуществени вреди. Съдът не отчел, че
ищецът не установил продължителен период на болки и страдания,
заключението на СМЕ не установило усложнения от нараняванията, както и
предприето лечение извън болничното; Не съобразил и че заключението на
СМЕ не установява връзка между твърдяния от ищеца посттравматичен стрес
и ПТП, както и не установявало провеждането на предписано лечение със
Сетопрам и Хедонинт, с оглед на което ищецът не бил доказал по-тежки
емоционални травми от обичайния при ПТП стрес, който, без да се подценява,
не можел да обоснове извод за възникнало вследствие на ПТП психично
заболяване. От представените медицински документи не се установявала
повторна операция за изваждане на стъкла, което опровергавало
4
свидетелските показания на майката на ищеца, както и твърденията на
свидетелката за промяна в поведението на ищеца и психичното му състояние
вследствие ПТП, което да продължава и към настоящия момент. Отделно,
видно и двата болнични листа било, че предписаният на ищеца режим бил
„свободен с право да напуска населеното място“, а не домашен амбулаторен,
както се твърдяло. Съдът правилно приел, че е налице съпричиняване на
вредите от пострадалия. От приетите заключения на СМЕ и САТЕ безспорно
се доказало, че в нарушение на императивни норми ищецът управлявал
товарно МПС без поставен обезопасителен колан, като в случай че е бил
обезопасен с колан нямало да настъпят всички или по-голяма част от
нараняванията му. Вещото лице от СМЕ при изслушване на заключението
изрично заявило, че по-голямата част от уврежданията в дясната част на
тялото са получени при преобръщане на превозното средство надясно и
падане на тялото надясно, при което контактувало с дясно стъкло и било
посипано със стъкла, които се изсипали вдясно. Въпреки че ПТП настъпило по
вина на чуждестранния водач, по делото било безспорно установено, че
всички или по-голяма част от нараняванията на ищеца са получени
вследствие свободното движение на тялото в кабината на ППС, поради
нефиксирането му с обезопасителен колан. Поради това неправилен бил
изводът на съда относно тежестта на приноса на ищеца за настъпване на
вредите, който бил занижен и следвало да бъде определен на поне 50 %. Със
същия процент следвало да се намали и обезщетението за имуществени вреди.
Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в
обжалваните от него части, вкл. в частта за разноските и вместо това
постанови друго, с което да отхвърли иска за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над 2 500 лв., и иска за обезщетение за имуществени вреди
– за разликата над 107.40 лв. Претендира разноски за двете инстанции, като за
тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК.
С отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК всяка от страните оспорва
жалбата на другата страна и моли съда да я остави без уважение.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са процесуално
допустими като подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, респ. чл. 263, ал. 2 вр.
ал. 1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което съдът следва да се произнесе по основателността им.
5
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ - за сумата 15 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания от травматични увреждания, причинени на ищеца при ПТП,
състояло се на 08.07.2022 г. около 17:15 часа на РП I-1, км 86+500, по вина на
водача на ППС влекач марка „Волво“, модел „VTA23Y”, с рег. № ****, със
сключена валидна застраховка по международната система за автомобилна
застраховка на „Гражданска отговорност“ – „Зелена карта“ със
застрахователно дружество Anadolu Sigorta – Турция, последното без
кореспондент на територията на страната, и за сумата 214.80 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, като
е претендирана и законната лихва върху главниците от 14.09.2022 г. до
окончателното изплащане.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е оспорил предявените искове с възражения, част от които се
поддържат и в насрещната въззивна жалба. Искал е от съда да отхвърли
исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части,
но настоящият въззивен състав го намира за частично неправилно по следните
съображения:
Първоинстанционното решение е влязло в сила в частите, с които са
уважени частично предявените искове за обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди – съответно до размер от 2 500 лв. и до размер от 107.40
лв., поради което следва да се приемат за доказани всички елементи от състава
на непозволено увреждане – фактът на настъпилото ПТП, наличието на
виновно и противоправно поведение на дееца – водачът на товарната
композиция „Волво“ с рег. № ****, довело до процесното ПТП, и причинени
при него телесни увреждания на ищеца и направени разходи за лечение, както
6
и предпоставките на чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ за ангажиране на отговорността на
ответника поради наличието на валидно застрахователно правоотношение за
увреждащото МПС по международната система за автомобилна застраховка
на „Гражданска отговорност“ – „Зелена карта“ със застрахователно дружество
без кореспондент на територията на страната.
Спорни в настоящото производство са въпросите какъв е справедливият
по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди,
налице ли е принос от страна на ищеца за настъпване на вредоносния
резултат, а ако такъв е налице – в каква степен е допринесъл за настъпването
на вредите.
От приетия констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2022-10-
23-381, приложеното ДП № 721/202 г. на РУ – Монтана, пр.пр. № 3245/2022 г.
на РП – Монтана и приетото заключение на САТЕ се установява, че на
08.07.2022 г. около 17:15 часа товарен автомобил „Волво“ с peг. № ****, с
ремарке с peг. № ****, се движи по път I-1, с посока от гр. Видин към гр.
Монтана и скорост около 73 км/ч. В същото време и в противоположна посока
се движи товарна композиция „Волво“ с peг. № **** с ремарке с рег. № **** и
скорост около 63 км/ч. При км 86+500, при навлизане в крива на десен завой,
товарната композиция „Волво“ с peг. № **** губи напречната си устойчивост,
като полуремаркето навлиза в лентата за насрещно движение, където настъпва
удар с насрещно движещия се товарен автомобил „Волво“ с peг. № ****.
Първоначалното съприкосновение е между предна лява част на товарен
автомобил „Волво“ с peг. № **** и задната странична част на полуремаркето с
peг. № ****. След удара под действие на инерционните сили товарна
композиция „Волво“ с peг. № **** се отклонява надясно, удря се в
предпазната мантинела и се преобръща вдясно от пътното платно.
Вещото лице от САТЕ посочва, че пътното платно на мястото на
произшествието е съставено от две ленти за движение, разделени помежду си
с единична непрекъсната линия. За товарен автомобил „Волво“ с peг. № ****
мястото на ПТП е крива на десен завой, като произшествието е настъпило в
светлата част на денонощието, при условията на дневна светлина и мокра
асфалтова настилка. От техническа гледна точка причината за настъпване на
процесното ПТП е поведението на водача на товарна композиция „Волво“ с
peг. № ****, който с избора на скорост и органите за управление е допуснал
7
навлизането на ремаркето в лентата за насрещно движение, където е
настъпило процесното ПТП; От техническа гледна точка водачът на влекач
„Волво VTA 23Y” с peг. № **** и ремарке с peг. № **** е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП, ако с избора на
скорост и органите за управление на превозното средство не е допуснал
навлизане в лентата за насрещно движение. В момента, в който водачът на
товарен автомобил „Волво“ с peг. № **** е имал възможност да възприеме
насрещно движещата се товарна композиция, същият се е намирал на
разстояние около 39.2 метра от мястото на удара, като това разстояние е по-
малко от опасната му зона и водачът не е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на удара. От техническа гледна точка маневрата на
водача на товарен автомобил „Волво“ с peг. № **** за изнасяне плътно вдясно
на превозното средство е правилна, като се вземе предвид траекторията на
движение на насрещно движещото се полуремарке – отляво надясно спрямо
ориентацията на товарна композиция „Волво“ с peг. № ****.
Вещото лице посочва също, че товарен автомобил „Волво“ с peг. № ****
е с широчина 2.495 метра, като на предните седалки е оборудван с два
триточкови инерционни колани. Въздушните възглавници сработват при
поставен предпазен колан, за да се избегне придвижването на тялото напред и
получаване на шийна травма от бързото отваряне на възглавницата. След
проверка по номера на рамата на управлявания от ищеца товарен автомобил
вещото лице е установило, че същият не е оборудван с предпазна въздушна
възглавница. Функцията на предпазния колан е да фиксира тялото на водача и
пътниците към облегалката и седалката на автомобила, да ограничи
движението им напред при рязко спиране и да предотврати контакт с детайли
от вътрешността на купето на автомобила - арматурното табло, волана,
страничните колони, предното и страничните стъкла и други детайли. По този
начин се намаляват възможностите за получаване на тежки телесни
наранявания при автомобилната травма в салона на автомобила. За
максимален ефект от предпазния колан и неговия обтегач, същият е
необходимо да бъде поставен по указания от производителя начин, като този
колан обхваща оптимално плътно гърдите и таза. Коланите на предните и на
задните седалки се прибират и блокират посредством автоматичен механизъм.
Поставен в нормалния си режим на аварийно заключване, триточковият колан
не изисква специално нагласяне по дължината и позволява свобода на
8
движението, когато автомобилът се движи с постоянна скорост и не се налага
рязко придвижване на тялото напред - при аварийно спиране. Коланите са
конструирани и изработени така, че да издържат човешката маса (тегло) при
моментно ускорение на тялото напред, за да се предотврати нараняване
главата, лицето, гръдния кош, таза и долните крайници в предното стъкло,
арматурното табло, волана, облегалките на задните седалки или други
разположени пред водача и пътниците части от автомобилния салон.
Обезопасителните колани, монтирани в автомобилите, задържат тялото на
шофьора и пътниците към облегалката при наличие на отрицателно ускорение
по направлението на движение - при челни сблъсъци (удари). От приложения
по делото снимков материал вещото лице констатира, че предпазният колан на
предна лява седалка (мястото на водача) е закопчан в обособеното за това
място, като същият не е сработил.
При изслушване на заключението вещото лице обяснява, че видният на
снимките колан не е бил поставен от водача. Когато коланът сработи, той
остава в крайното си положение, остава отпуснат, няма как механизмът да го
затегне обратно. В случая става въпрос за колан, който е бил поставен зад
тялото на водача и така е управлявано ППС.
Съдът кредитира заключението на САТЕ като обективно, компетентно и
обосновано. Същото не е оспорено от страните по реда и в срока по чл. 200,
ал. 3 ГПК.
Съгласно приетия лист за медицински преглед на пациент в КБД/СО на
МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД – гр. Монтана от 08.07.2022 г. (18.40 – 19.35
ч.), на ищеца е поставена основна диагноза Контузио капитис ет регио
лумбалис. След ПТП ищецът се оплаквал от болки в главата, врата и кръста,
твърдял, че не е губил съзнание.
Приета по делото е и епикриза на МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД – гр.
Монтана, Отделение по ортопедия и травматология, видно от която ищецът е
постъпил в болницата на 11.07.2022 г. и е изписан на 14.07.2022 г.
Окончателната диагноза е Множествени открити рани на подбедрицата. В
анамнеза е посочено, че по сведение на пациента при катастрофа получил
охлузвания и попадане на чуждо тяло в областта на лявата подбедрица.
Извършена е операция на 11.07.2022 г. – ексцезия на мека тъкан с местна
анестезия. Спокоен следоперативен период, оперативната рана заздравява в
9
срок. Изписан с препоръки за стерилна превръзка, конците да се свалят на 14-
ти следоперативен ден. Даден болничен лист. Последният е приет по делото
(л. 50 от делото на СРС), видно от който ищецът е бил в отпуск за временна
неработоспособност от 11.07.2022 г. до 23.07.2022 г. при посочен режим на
лечение „болничен“ и „свободен – с право да напуска населеното място и
границите на РБ“.
Приет по делото е амбулаторен лист от 25.07.2022 г. (л. 45). Констатирано
състояние на ищеца без промяна, рана спокойна. Ограничени движения с ляв
крайник. Издаден вторичен болничен лист. Видно от втория приет болничен
лист (л. 51), ищецът е бил в отпуск за временна неработоспособност от
24.07.2022 г. до 12.08.2022 г. Режим на лечение „свободен – с право да напуска
населеното място и границите на РБ“.
Прието по делото е медицинско направление от 31.08.2022 г. (л. 52) от д-р
С., психиатър. На ищеца е поставена диагноза Посттравматично стресово
разстройство и са предписани медикаменти (рецепта на л. 53). В
направлението са посочени оплакванията на ищеца – често се буди през
нощта, като си спомня за инцидента (процесното ПТП), страхува се да се
движи по улицата. Чувства се потиснат, няма апетит. Оплаква се от треперене
и изпотяване, виене на свят – под формата на „пристъп“. Психичен статус:
Вътрешно напрегнат. Всестранно ориентиран. Споделя тревожни мисли.
Апсихотичен.
Въз основа на тази медицинска документация, както и на приетото
съдебномедицинско удостоверение от 11.07.2022 г. (л. 46 – 49) е изготвена
СМЕ. В приетото заключение вещото лице посочва, че двукратно определяло
дати за личен преглед на ищеца, но същият не се явил, поради което преглед
не е извършван. Видно от медицинската документация, след ПТП на
08.07.2022 г. на ищеца при съдебномедицинското освидетелстване е
установено:
наранявания на главата с разкъсно-контузна и охлузна рани в областта зад
лявата ушна мида;
наранявания в областта на гръдния кош и корема: кръвонасядане и
охлузване по предната повърхност на гръдния кош вдясно; множество
охлузвания, драскотини и повърхностни разкъсно-контузни ранички по гърба
в областта на и под лявата лопатка и под дясната лопатка; кръвонасядане на
10
кръста отзад вляво; множество охлузвания, драскотини и повърхностни
разкъсно-контузни рани в областта на долната част на кръста около
гръбначният стълб и надолу в областта на кръстеца и към седалищните
мускули; кръвонасядане и дълбока охлузна в областта отзад на десния хълбок;
наранявания в областта на горните крайници с множество охлузвания,
драскотини и повърхностни разкъсно-контузни ранички по задната
повърхност на дясната мишница, дясната лакетна става и дясна предмишница;
охлузвания по предната повърхност на дясната гривнена става; охлузни
ранички в областта на палеца на дясна ръка; охлузвания и драскотини по
задно-външната повърхност на лява мишница;
наранявания в областта на долните крайници с охлузвания и драскотини
по задната повърхност на ляво бедро; охлузвания, драскотини и повърхностни
разкъсно-контузни ранички по външностраничната повърхност на лявата
колянна става и лява подбедрица; разкъсно-контузна рана и охлузване по
задната повърхност на лявата подбедрица в областта на прасеца; охлузвания и
драскотини по вътрешно-страничната повърхност на лява подбедрица в
долната и половина; охлузване и драскотини по предната повърхност на дясно
бедро в долната му половина; разкъсно-контузна рана в областта над дясната
колянна става; охлузвания и драскотини по предната повърхност на дясна
подбедрица в горната половина.
Тези увреждания се дължат на действието на твърди предмети - такива с
тъпоръбеста повърхност, както и остри такива с режещи ръбове - счупени
стъкла. При получаване на уврежданията пострадалият е изпитвал болки и
страдания в първите едно - две денонощия. Те са преминали за срок от около
две седмици, при обичаен срок за възстановяване. Там, където са описани
рани, същите са зараснали с образуване на ръбец (белег), който има траен,
постоянен характер и ще остане за цял живот.
Вещото лице посочва, че съгласно представеното медицинско
направление от 31.08.2022 г., на ищеца е поставена диагноза Посттравматично
стресово разстройство. В него е отразено, че от края на юли е много напрегнат
и тревожен. Предписана е терапия със Сетопрам и Хедонинт. Съгласно
представените по делото разходни документи за издаване на СМУ,
потребителска такса, покупка на лекарства Сетопрам и Хедонинт (от
01.09.2022 г.), касови бележки от прегледи от хирург, лекарства и превързочни
11
материали, ищецът е направил разходи на обща стойност 214.80 лв. Те са били
необходими за лечение и обективизиране на уврежданията.
Вещото лице посочва още, че видно от приложените снимки по делото,
мястото около водача на МПС, където е бил пострадалият, е запазено и от това
следва извод, че ако е бил фиксиран с правилно поставен предпазен колан, не
би получил описаните увреждания, или в най-тежкия случай много малко от
тях.
При изслушване на заключението вещото лице обяснява, че ищецът няма
тежки травми, най-тежките такива са рани по кожата, има и охлузвания,
драскотини и кръвонасядания, мекотъканни повреди само по кожата, под
кожата няма увреждания на други структури, на кости и вътрешни органи,
няма описани такива. При политането на тялото на ищеца надясно, то е било
посипано със стъкла отдясно. Ако тялото е било фиксирано горе с колан, при
това накланяне надясно щеше да има по-малко наранявания от стъкла,
отколкото е в случая. Ищецът е бил без колан. От снимките по делото е видно,
че около мястото на водача интериорът е бил съхранен. Ако тялото е било
фиксирано, при политането надясно много по-малка част от горната част на
тялото щеше да попадне в обсега на счупените стъкла, затова е изводът в
заключението, че щеше да получи много по-малко наранявания, ако е бил с
колан. В мига, когато камионът излита, скоростта му вече е била убита и
много леко се е завъртял, с не толкова голяма скорост. Практически
уврежданията на ищеца са получени при обръщане настрани и попадането на
тялото вдясно, в зоната, където се намират ламарините и падат стъклата. При
ищеца има описани охлузвания, не всички наранявания са от стъкла.
Охлузванията се дължат на тъпоръбести предмети, части от деформиране на
интериора. На снимките се вижда, че коланът не е сработил, коланът е бил
закопчан зад гърба на водача. Ако беше с колан, нямаше да залитне настрани и
да получи всичките тези рани.
Съдът кредитира заключението на СМЕ като обективно, компетентно и
обосновано. Същото не е оспорено от страните по реда и в срока по чл. 200,
ал. 3 ГПК.
От показанията на свидетелката М.Ц., майка на ищеца се установява:
Ищецът й се обадил от болницата в Монтана след ПТП от 07.2022 г., казал й,
че се чувства зле. Бил много стресиран след шока, който преживял. От
12
катастрофата имал натъртвания, охлузвания, порезни рани от стъкла, правена
му била операция за изваждане на стъкла от крака. Първата операция не била
успешна и се наложило пак да вадят стъкла. Сега имал белези по цялото тяло -
по гърба, главата, гърдите, краката и ръцете. Непосредствено след
катастрофата имал нужда от специални грижи, приятелката на ищеца се
грижела за него. Известно време след това свидетелката се видяла със сина си,
уточнява, че била при сина си около две седмици след престоя му в болница.
Не бил добре, бил нервен, с болки по цялото тяло, не можел да спи, трудно
лягал и ставал, трудно му било да седи, да лежи, бил схванат непрекъснато,
подложен на голям стрес и физическа болка. Наложили се консултации със
специалисти, посещавал психиатър, защото не можел да спи и нервничел.
Изпитвал страхове от това, което му се е случило. Все още не се чувствал
добре. В периода докато свидетелката била при него се оплаквал от физически
болки и най-вече от стреса. Трудно се движел. Имал ограничения с
движението заради операцията за изваждане на стъклата. След случилото се
имало промени в поведението му, оплаквал се понякога от физическо
неразположение, но психически също бил разстроен, непрекъснато сънувал
катастрофи, събуждал се, не можел да спи спокойно. В момента синът й вече
работел, върнал се на работа месец и нещо след катастрофата.
С оглед така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира
за неоснователни доводите на страните за неправилно определяне от
първостепенния съд на справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение
за причинените на ищеца неимуществени вреди при ПТП.
Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Според т. 11 на ППВС № 4/1968 г., както и съгласно
константната практика на ВКС (решение № 206/12.03.2010 г. по т.д. №
35/2009 г., решение № 93/26.03.2011 г. по т.д. № 566/2010 г., ІІ ТО, решение №
59/29.04.2011 г. по т.д. № 635/2010 г., ІІ ТО, решение № 25/17.03.2010 г. по т.д.
№ 211/2009 г., ІІ ТО, решение № 111/01.07.2011 г. по т.д. № 676/2010 г., ІІ ТО,
решение № 16/06.03.2012 г. по т.д. № 461/2011 г., ІІ ТО, решение №
129/29.11.2012 г. по т.д. № 346/2011 г., ІІ ТО и др.), понятието „справедливост”
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства. При телесни увреждания
това могат да бъдат обемът, характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания,
13
физическите и психологически последици за увредения, преценени в тяхната
съвкупност, допълнително влошаване на здравето, осакатявания и пр.
Неимуществените вреди включват всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни физически и емоционални
изживявания на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт за
определен период от време. Съгласно практиката на ВКС (решение № 242 от
12.01.2017 г. по т.д. № 3319/2015 г., ІІ ТО, решение № 248 от 02.08.2018 г. по
т.д. № 1565/2017 г., ІІ ТО, решение № 15 от 26.02.2019 г. по т.д. № 1277/2018
г., ІІ ТО и др.), при определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се отчита и икономическото състояние в
страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент.
Установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно
значение и не се ползват с приоритет при прилагането на чл. 52 ЗЗД, а следва
да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния
момент - моментът на настъпване на увреждането.
В случая по делото се установи, че в пряка причинна връзка с процесното
ПТП на ищеца са причинени - по главата, торса и крайниците - множество
мекотъканни увреждания – рани и повърхностни разкъсно-контузни ранички,
охлузвания, натъртвания и драскотини, като съгласно кредитираното
заключение на СМЕ, по-силни болки и страдания ищецът е изпитвал в
първите едно - две денонощия, а обичайният срок за възстановяване от
травмите е около две седмици; По делото се доказа извършване на една
операция с местна анестезия за изваждане на стъкла от лява подбедрица
(медицински документи във връзка с твърдяната от св. Ц. втора операция не
са представени по делото); Във връзка с операцията на долния крайник
ищецът е бил в отпуск за временна неработоспособност в периода 11.07.2022 г.
– 12.08.2022 г., след което същият се е върнал на работа, в който смисъл са и
показанията на св. Ц.; Не се установява при ищеца да са настъпили
усложнения, нито такива се очакват и за в бъдеще. Същевременно съдът
отчита и че от раните при процесното ПТП са останали белези, които ще
останат за цял живот, но и че раните по главата са били в окосмената част на
главата (съгласно съдебномедицинското удостоверение); Следва да се
съобразят и неминуемо изпитаните от ищеца непосредствено след ПТП стрес
14
и негативни изживявания. От неоспореното медицинско направление се
установи, че от края на м. юли и към 31.08.2022 г. ищецът е бил напрегнат и
тревожен, имал тревожни мисли и проблеми със съня (установено и от
показанията на св. Ц.), във връзка с което посетил психиатър на 31.08.2022 г. и
му е поставена диагноза посттравматично стресово разстройство, като са му
били предписани и успокоителни лекарства. Следва обаче да се отчете и че
няма данни в какъв период ищецът е приемал такива лекарства, а показанията
на св. Ц., ценени по реда на чл. 172 ГПК, не са подкрепени от други
доказателства, от които да се установи че и понастоящем ищецът има
психични проблеми, още повече, че и според свидетелката около месец и
нещо след катастрофата същият се е върнал на работата си като шофьор.
Отчитайки всички тези обстоятелства, както и възрастта на ищеца към датата
на ПТП – на 27 години, въззивният съд намира, че обезщетение в размер на
7 000 лв. е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Предвид доказаните по
делото вреди, така определеното обезщетение е съобразено и с обществено-
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането -
08.07.2022 г.
По възражението за съпричиняване от страна пострадалия:
Съгласно чл. 52, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите, обезщетението може да се намали.
Съгласно т. 7 от ППВС 17/1963 г., обезщетението за вреди се намалява,
ако и самият пострадал е допринесъл за настъпването им, като от значение е
причинната връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат. Според т. 7 от Тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г.
по тълк.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, „съпричиняването на вредата изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения -
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В
този случай трябва да бъде направено разграничение между допринасянето на
пострадалия за възникване на самото пътно-транспортно произшествие, като
правно значим факт, който обуславя прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, и
приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също
15
води до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Придобилият гражданственост
термин „съпричиняване“ е с по-тясно значение спрямо използвания в закона –
„допринасяне за настъпването на вредите“. Същият илюстрира първата от
посочените хипотези - допринасяне за настъпване на произшествието. Във
втората хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието,
но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за
увеличаване размера на вредата. Дали поведението на пострадалия е рисково
и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки
конкретен случай“.
Съгласно трайната практика на ВКС (решение № 118 от 27.06.2014 г. по
т. д. № 3871/2013 г., ТК, I ТО на ВКС, решение № 15 от 16.06.2017 г. по т. д. №
2662/2015 г., II ТО на ВКС, решение № 147 от 05.12.2017 г. по т. д. №
60341/2016 г., I ГО на ВКС, решение № 84 от 30.06.2022 г. по т. д. № 1125/2021
г., I ТО на ВКС, решение № 84 от 15.08.2016 г. по т. д. № 1308/2015 г., II ТО на
ВКС, решение № 60126 от 19.11.2021 г. т.д. № 1999 по описа за 2020 г., I
ТО, решение № 198 от 03.02.2017 г. по т.д. 3252/15 г., II ТО на ВКС и др.), за
да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение,
приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от ответника
чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната,
която го е въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат,
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Намаляване на
обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са
събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха
били в по-малък обем. При определяне степента на съпричиняването подлежи
на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения,
за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е
допринесъл за настъпването на пътното произшествие.
В случая по делото се установи по безспорен начин от кредитираните
заключения на САТЕ и СМЕ, а и от албума от повторния оглед на 12.07.2022 г.
по досъдебното производство, че при процесното произшествие ищецът е бил
без поставен обезопасителен колан, което съставлява нарушение на чл. 137а,
16
ал. 1 ЗДВвП. От кредитираното заключение на СМЕ се установи, че липсата
на поставен предпазен колан е допринесла за причинените на ищеца
травматични увреждания, като вещото лице е посочило, че при поставен
колан ищецът би претърпял увреждания в по-малък обем.
Същевременно при определяне степента на съпричиняването следва да
бъде съпоставена тежестта на нарушението на делинквента и това на
увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от
тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие.
В случая по делото се установи, че причина за настъпване на ПТП е
поведението на водача на турския товарен автомобил, който с избора на
скорост и органите на управление е допуснал навлизането на ремаркето в
лентата за насрещно движение, където е настъпило процесното ПТП. С това
си поведение виновният за ПТП водач е нарушил както разпоредбата на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, така и на чл. 58, т. 4 вр. чл. 60 ЗДвП, като освен че не е съобразил
скоростта си на движение с релефа на местността, със състоянието на пътя и
на превозното средство, е навлязъл с ремаркето на управляваната от него
товарна композиция в платното за насрещно движение. При съпоставка на
тежестта на допуснатите от виновния водач нарушения на правилата за
движение по пътищата, от една страна, и нарушението на чл. 137а, ал.
1 ЗДвП от ищеца, от друга страна, въззивният съд намира, че приносът на
ищеца за настъпилите вследствие на процесното ПТП вреди е по-малък от
определения от районния съд и следва да бъде определен на 20 %.
Поради това определеното по реда на чл. 52 ЗЗД обезщетение в размер
на 7 000 лв. следва да бъде намалено с 20 %, или искът за обезщетение за
неимуществени вреди е основателен до размер от 5 600 лв.
Съответно с този процент следва да бъде намалено и обезщетението за
имуществени вреди, или този иск е основателен до размер от 171.84 лв.
Крайните изводи на двете инстанции частично не съвпадат, поради
което първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която искът с правно основание чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 4 200 лв. до 5 600 лв. и
вместо това ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в
размер на още 1 400 лв., ведно с претендираната законна лихва върху тази
сума от 14.09.2022 г. до окончателното плащане, както и да бъде отменено в
17
частта, с която искът с правно основание чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ за обезщетение
за имуществени вреди е уважен за разликата над 171.84 лв. до 214.80 лв. В
частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за
разликата над 2 500 лв. до 4 200 лв., в частта, с която същият иск е отхвърлен
за разликата над 5 600 лв. до 10 000 лв., както и в частта, с която предявеният
иск с правно основание чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ за обезщетение за имуществени
вреди е уважен за разликата над 107.40 лв. до 171.84 лв. решението следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да бъде
отменено и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника
разноски за първата инстанция за разликата над 2 066.74 лв. до присъдените
2 397.60 лв. На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 ЗА ответникът следва да
бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на още 178.84 лв.
По разноските за въззивното производство: При този изход и изричните
претенции, разноски се следват и на двете страни съобразно уважената и
отхвърлената част от жалбите.
Въззивникът-ищец е претендирал присъждане на адвокатско
възнаграждение на пълномощника му на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3
ЗА. Съгласно задължителното за националните съдилища решение от
25.01.2024 г. на СЕС по дело C‑438/22, съдът не е обвързан от минималните
размери по Наредба № 1/2004 г. на ВАС и следва да откаже прилагането й,
вкл. когато присъжда възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, тъй като същата
нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС. Последователна е
практиката на ВКС с оглед цитираното задължително решение на СЕС, че
посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир, те не обвързват съда, вкл. при служебното
определяне на възнаграждения и подлежат на преценка с оглед цената на
предоставените услуги, като се съобразяват вида на спора, материалния
интерес, количеството извършена работа, и най-вече - фактическата и/или
правна сложност на делото.
В случая съдът, съобразявайки материалния интерес, вида на спора,
извършеното от пълномощник на въззивника-ищец и липсата на фактическа
и/или правна сложност на спора в настоящата инстанция, намира за
18
справедливо възнаграждение в размер на 1 000 лв. – във връзка с въззивната
жалба, и в размер на 500 лв. – във връзка със защитата срещу насрещната
въззивна жалба. Съобразно обжалваемия интерес по въззивната жалба на
ищеца от 5 800 лв. и уважената й част, въззивникът-ответник следва да бъде
осъден да заплати на пълномощника на въззивника-ищец адвокатско
възнаграждение в размер на 241.38 лв., и в размер на 488.11 лв. –
възнаграждение във връзка със защитата срещу насрещната въззивна жалба.
Или общо на пълномощника следва да се присъдят 729.49 лв.
Въззивникът-ответник е направил разноски във връзка с иска за
имуществени вреди в размер на 25 лв. – държавна такса. По банков път
въззивникът-ответник е заплатил общо адвокатско възнаграждение за
подаване на насрещна въззивна жалба и на отговор на жалбата на насрещната
страна в размер на 2 100 лв. с ДДС, от които 1 044 лв. – за насрещна въззивна
жалба, и 1 056 лв. – за отговор на въззивна жалба.
Възражението на въззивника-ищец за прекомерност по смисъла на чл.
78, ал. 5 ГПК на заплатеното адвокатско възнаграждение във връзка с
подаването на насрещна въззивна жалба съдът намира за основателно. При
обжалваем интерес по тази жалба от 1 807.40 лв., възнаграждение в размер на
1 044 лв. с ДДС е прекомерно съобразно горепосочените критерии, поради
което следва да бъде намалено на 600 лв. с ДДС. Или, от общо 625 лв.
разноски, съразмерно с уважената част от насрещната въззивна жалба ищецът
дължи на ответника разноски в размер на 14.85 лв. Възнаграждението в
размер на 1 056 лв. с ДДС за защита срещу въззивната жалба на ищеца съдът
не намира да е прекомерно, като съразмерно с отхвърлената част на ответника
следва да се присъдят 801.10 лв. Или въззивникът-ищец следва да бъде осъден
да заплати на въззивника-ответник разноски за въззивното производство в
общ размер 815.95 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 18578 от 12.11.2023 г., постановено по гр.д.
№ 27020/2023 г. на Софийски районен съд, 82 състав в частта, с която
предявеният от Р. К. И., ЕГН **********, срещу Сдружение НАЦИОНАЛНО
БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК
19
*********, иск с правно основание чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 4 200 лв. до 5 600 лв.,
както и в частта, с която предявеният от Р. К. И., ЕГН **********, срещу
Сдружение НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 511, ал. 1, т.
2 КЗ за обезщетение за имуществени вреди е уважен за разликата над 171.84
лв. до 214.80 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика от 14.09.2022 г.
до плащането, както и в частта, с която Р. К. И., ЕГН **********, е осъден
да заплати на Сдружение НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК *********, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК разноски над сумата от 2 066.74 лв., и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Сдружение НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, да заплати на
Р. К. И., ЕГН **********, гр. София, ул. ****, на основание чл. 511, ал. 1, т. 2
КЗ сумата от още 1 400 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие ПТП, настъпило на 08.07.2022 г. около 17:15
часа на РП I-1, км 86+500, по вина на водач на ППС влекач марка „Волво“,
модел „VTA23Y”, с рег. № ****, със сключена валидна застраховка по
системата „Зелена карта“ при Anadolu Sigorta – Турция към деня на събитието,
ведно със законната лихва върху тази сума от 14.09.2022 г. до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. К. И., ЕГН **********, гр. София, ул.
****, срещу Сдружение НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, иск с правно
основание чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ за обезщетение за имуществени вреди –
разходи за лечение вследствие ПТП, настъпило на настъпило на 08.07.2022 г.
около 17:15 часа на РП I-1, км 86+500, по вина на водач на ППС влекач марка
„Волво“, модел „VTA23Y”, с рег. № ****, със сключена валидна застраховка
по системата „Зелена карта“ при Anadolu Sigorta – Турция към деня на
събитието, за разликата над 171.84 лв. до предявения размер от 214.80 лв.,
като неоснователен.
20
ПОТВЪРЖДАВА решение № 18578 от 12.11.2023 г., постановено по
гр.д. № 27020/2023 г. на Софийски районен съд, 82 състав в частта, с която
предявеният от Р. К. И., ЕГН **********, срещу Сдружение НАЦИОНАЛНО
БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК
*********, иск с правно основание чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди е уважен за разликата над 2 500 лв. до 4 200 лв., както
и в частта, с която същият иск е отхвърлен за разликата над 5 600 лв. до
10 000 лв., както и в частта, с която предявеният от Р. К. И., ЕГН
**********, срещу Сдружение НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 511, ал. 1, т. 2 КЗ за обезщетение за имуществени вреди е
уважен за разликата над 107.40 лв. до 171.84 лв.
ОСЪЖДА Сдружение НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ
АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, да заплати на
адв. А.В.М., ЕГН **********, служебен адрес: гр. София, ул. ****, на
основание чл. 38 ЗА сумата от още 178.84 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца в
първоинстанционното производство, както и сумата 729.49 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ във въззивното производство.
ОСЪЖДА Р. К. И., ЕГН **********, гр. София, ул. ****, да заплати на
Сдружение НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ
ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 2, на основание чл. 78 ГПК сумата
815.95 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
В необжалваните части решението по гр.д. № 27020/2023 г. на Софийски
районен съд, 82 състав е влязло в сила.
Решението в частта му по иска за обезщетение за имуществени вреди е
окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, а в
останалата част подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването.
21
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22