Решение по дело №7876/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 3593                                                   16.12.2019 г.                                             гр. Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                               ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На единадесети декември                                              две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

 

Секретар: Милена Манолова,

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 7876 по описа на БРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Д.И.Д. против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД и е за установяване на дължимост от ответника на сума, оспорена по ч.гр. дело № ***/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

В законоустановения срок постъпва писмен отговор от ответника, който оспорва искът по основание и размер. Счита, че: съществува законово основание за начисляване на процесната сума; дружеството няма задължение да доказва виновно поведение на ищеца; липсата на предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция в ОУ на дружеството, не е основание да се отрече дължимостта на сумата по направената корекция. Моли съда да отхвърли иска, представят се доказателства.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание процесуалният му представител депозира писмено становище, с което моли съда да уважи иска, като присъди на страната сторените по делото разноски.

В съдебно заседание представител на ответното дружество не се явява. Преди съдебното заседание процесуалният му представител депозира писмено становище, с което моли съда да отхвърли иска, като присъди на страната сторените по делото разноски.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Титуляр на партида с клиентски номер *** за обект с ИТН ***, находящ се в гр. Бургас, ***, е ищецът Д.И.Д..

На 22.01.2019 г. служители на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД извършват проверка на електромер № ***, отчитащ доставената електрическа енергия в обекта на ищеца. Проверката е с цел демонтаж на електромера за последваща проверка в Български институт по метрология (БИМ).  Електромерът е демонтиран и е монтиран нов. За проверката е съставен констативен протокол, който е подписан от двама свидетели, но не и от абоната, тъй като същият не е открит.

Демонтираният електромер е изпратен за експертиза, изготвена от БИМ, резултатите от която са обективирани в констативен протокол № ***/07.02.2019 г. В документа се сочи, че в хода на експертизата е констатиран осъществен достъп до вътрешността на електромера, като в измервателната му верига монтирано допълнително устройство, което се задейства от светлина (непринадлежащо към схемата на електромера). В резултат на тази манипулация при понижена интензивност на светлината електромерът не отчита консумираната електроенергия. Към протокола от експертизата е изготвена справка за коригиране на сметката за електроенергия.

Впоследствие на ищеца е изпратено писмо от 28.06.2019 г., с което „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД го уведомява, че на основание чл.48 и чл.51, ал.1 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия, които към настоящия момент са отменени – за краткост Правилата (отм.), ще бъде коригирана сметката за електрическа енергия за периода от 24.10.2018 г. до 22.01.2019 г., за 90 дни. Допълнително начислената сума е на стойност 640,27 лева, като за нея е издадена фактура № ***/28.06.2019 г.

През юли месец 2019 г. ищецът заплаща на дружеството сумата по фактурата.

На 29.07.2019 г. Д. подава заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответното дружеството, по което е образувано ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на РС – Пловдив. На 02.08.2019 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение № 7116, с която е разпоредено дружеството да заплати на Д. сумата от 640,27 лева, представляваща платена без основание стойност на електрическа енергия по коригираща сметка, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. Тъй като дружеството длъжник по заповедта възразява в срок срещу вземането по нея, ищецът предявява установителен иск, по който е образувано настоящото дело.

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.55, ал.1 от ЗЗД.

В тежест на ответника е да докаже, че е получил сумата от 640,27 лева на правното основание, на което я претендира като дължимо платена, т.е. да докаже фактите, въз основа на които твърди, че има право да извършва корекция на сметка, респективно че е спазена процедурата за това.

Ответното дружество твърди, че сметката за електрическа енергия е коригирана на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, вр. чл.51, вр. чл.48, ал.1 от Правилата (отм.).

Според разпоредбата на чл.48, ал.1 от Правилата (отм.) в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни.

С Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен състав, в сила от 14.02.2017 г., са отменени Правилата, с изключение на разпоредбите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от тях. Последните са отменени с Решение № 2315/21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г. IV о., в сила от 23.11.2018 г. Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение (чл. 195, ал. 1 АПК). Следователно към датата на извършване на проверката, 22.01.2019 г., липсва приложим нормативен акт, в съответствие с който да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, тъй като е отменена разпоредбата на чл.47 от Правилата (отм.), която определя реда, по който се извършват проверките на измервателните системи. Към момента на проверката са отменени и разпоредбите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от Правилата (отм.), описващи различните случаи и начини на извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи. Новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия са в сила от 30.04.2019 г.

На следващо място, практиката на ВКС по този вид спорове е константна в разбирането си за допустимост на корекцията на сметката за електрическа енергия, когато отклоненията в показателите се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя – в този смисъл Определение № 165 от 12.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 183/2016 г., IV г. о. Така например съгласно решение № 38 от 15.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 5/2013 г., I т. о. допустимата корекция е налице, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя и доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия период.

Ето защо неправомерното поведение на абоната следва да се докаже от доставчика при това в условията на пълно и главно доказване, т.е. то не може да се предполага. По делото липсват доказателства ищецът лично или чрез друго лице да е въздействал неправомерно върху електромера. Обективната отговорност е изключение, тъй като ангажира отговорността на едно лице, независимо от неговото поведение, поради което нейното предвиждане е правомощие единствено на законодателя, а не и на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, който издава Правилата – в този смисъл решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. по описа на ІІ т.о. на ВКС.

На последно място, според цитираното от ответника решение № 150/26.06.2019 г. по гр. дело № 4160/2018 г. по описа на III Г.О. на ВКС при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането й от електромера, приложение следва да намери чл.183 от ЗЗД. Този нормативен акт обаче не предвижда безвиновна отговорност на длъжника. По делото не бе установено, че именно абонатът е осъществил достъп до вътрешността на електромера, респективно че е монтирал допълнително устройство. Освен това, потребителят дължи заплащане на „реално потребената електрическа енергия“, ако доставчикът докаже наличието на потребление в действителния му размер за процесния период, за което доказателства по делото не бяха събрани.

Ето защо не е осъществен фактическият състав за едностранна корекция на сметката за електрическа енергия за периода 24.10.2018 г. – 22.01.2019 г., поради което Д. е заплатил сума без основание, която подлежи на връщане. Искът е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски. Заплатеното от Д. адвокатско възнаграждение както за заповедното, така и за исковото производство е в размер на 350 лева. Според разпоредбите на чл.7, ал.2, т.1 и чл.7, ал.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение с оглед материалния интерес както в заповедното, така и в исковото производство е 300 лева. Следователно, размерът на изплатеното от ищеца адвокатското възнаграждение и за двете производства не е прекомерен и следва да се присъди изцяло.

Ищецът е направил разноски и в заповедното, и в исковото производство в размер на 375 лева (заплатена държавна такса от 25 лева и адвокатско възнаграждение от 350 лева) или общо 750 лева, които са в тежест на ответника, който няма право на разноски.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК – *********, дължи на Д.И.Д., ЕГН – **********, сумата от 640,27 лева (шестстотин и четиридесет лева и двадесет и седем стотинки), представляваща платена без основание стойност на допълнително начислена електрическа енергия за периода 24.10.2018 г. – 22.01.2019 г., за която е издадена фактура № ***/28.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 29.07.2019 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на РС – Пловдив.

ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК – *********, да заплати на Д.И.Д., ЕГН – **********, сумата от 375 (триста седемдесет и пет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа на РС – Пловдив, и сумата от 375 (триста седемдесет и пет) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

            Вярно с оригинала!

            ММ