№ 58
гр. Дупница, 30.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ели Д. Анастасова Мицевска
при участието на секретаря Росица К. Ганева
като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело
№ 20241510101666 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по следните предявени от Р. С. Д. срещу „Царев Връх“ ЕООД
обективно съединени искове:
I. Осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата
от 4 619.92 лв. – трудово възнаграждение по трудов договор № 015/01.09.2012г. за
периода 01.09.2023г. – 21.12.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху нея,
считано от датата на подаване на исковата молба – 17.07.2024 г. до окончателното й
плащане;
II. Осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
от 397.45 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 4 619.92 лв., начислено за
периода от 25.10.2023 г. до 16.07.2024 г.;
III. Осъдителен иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за заплащане на
сумата от 1 560 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовия
договор от служителя без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ;
IV. Осъдителен иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за присъждане на
сумата от 3 120 лв., представляваща обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск за 2022г. в размер на 20 дни и за 2023 год. в размер на 20 дни.;
V. Осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ за присъждане на
сумата от 10 920 лв. – обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудовата
книжка в периода 21.12.2023 г. - 16.07.2024 г., ведно със законната лихва върху нея,
1
считано от 17.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че
между него и ответното дружество „Царев връх“ ЕООД, е съществувало трудово
правоотношение за периода от 01.09.2012 г. до 21.12.2023 г. Сочи, че е заемала
длъжност „Търговски директор" с месечно възнаграждение в размер на сумата от 1560
лв. На 18.12.2023 г. ищецът подала (чрез поща) до управителя на дружеството
заявление за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ
поради неплащане на трудовото й възнаграждение, което било получено на 21.12.2023
г. Ищецът счита, че трудовото й правоотношение е прекратено от момента на
получаване на писменото изявление за прекратяване на договора - считано от
22.12.2023 г. Твърди, че към 21.12.2023 г. - датата на подаване на заявлението за
прекратяване на трудовия договор и към настоящия момента не са й изплатени
трудови възнаграждения за периода от м. 09.2023 г. до 21.12.2024 г. общо в размер на
4619,92 лв., а именно неизплатени възнаграждения както следва:
• за м. 09.2023 г. в размер на 1597,27 лв. и мораторна лихва от 25.10.2023 лв. до
датата на подаване на исковата молба в размер на 156,99 лв.
• за м. 10.2023 г. в размер на 1319,48 лв. и мораторна лихва от 25.11.2023 лв.
до датата на подаване на исковата молба в размер на 114,78 лв.
• за м. 11.2023 г. в размер, на 1319,48 лв. и мораторна лихва от 25.12.2023 лв.
до датата на подаване на исковата молба в размер на 100,36 лв.
• за м. 12.2023 г. в размер на 393,69 лв. и мораторна лихва от 25.01.2024 лв. до
датата на подаване на исковата молба в размер на 25,32 лв.
Сочи още, че при прекратяване на трудовото правоотношение от служителя без
предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ответното дружество му дължи и
обезщетение на основание чл. 221, ал.1 КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение
в размер на сумата от 1560 лв.
Ищецът заявява, че не й е изплатено и полагащото й се обезщетение на
основание чл. 224, ал.1 КТ в размер на 3120 лв. за неизползван платен годишен отпуск
за 2022 г. в размер на 20 дни и за 2023 г. в размер на 20 дни.
На следващо място твърди, че до момента на подаване на исковата молба в
съда, работодателят не е оформил трудовата й книжка, което поискала още с подаване
на заявлението за прекратяване на трудовия договор. Сочи, че още при
първоначалното й постъпване на работа при ответника, предоставила трудовата си
книжка в деловодството на дружеството, като до момента същата се съхранява в
личното й трудово досие. Излагат се съображения, че с непредаването на трудовата й
книжка работодателят я препятствал и тя не успяла да се регистрира като безработна и
2
да получава обезщетение по КСО. Непредаването й попречило и да кандидатства за
работа при друг работодател и да реализира трудов доход, поради което търпи вреди.
По тези съображения и на осн. чл. 226, ал. 3, пр. 2 КТ, счита, че „Царев връх“ ЕООД, й
дължи обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудовата книжка в периода
от 21.12.2023 г. до датата на подаване на исковата молба в съда в размер на 10920 лв.
При тези твърдения моли съдът да се произнесе с решение с което да осъди
ответника да й заплати следните суми: сумата от 4 619,92 лв. неплатено трудово
възнаграждение по трудов договор № 015/01.09.2012 г., за периода 01.09.2023 г. –
21.12.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на
подаване на исковата молба – 17.07.2024 г. до окончателното й плащане; сумата от
397,45 лв. – обезщетение за забава (законна лихва) върху главницата за неплатени
трудови възнаграждения, начислено за периода 25.10.2023 г. – 16.07.2024 г.; сумата от
1 560 лв. – обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника
или служителя без предизвестие по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ в размер на едномесечно
брутното трудово възнаграждение; сумата от 3 120 лв. – обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск за 2022 г. в размер на 20 дни и за 2023 год. в размер на 20 дни.
сумата от 10 920 лв. - обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудовата
книжка в периода 21.12.2023 г. - 16.07.2024 г., ведно със законната лихва, считано от
10.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски за
производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Излагат се съображения, че
трудовото правоотношение между страните не е прекратено, поради злоупотреба с
права от страна на ищеца. Ответникът сочи, че със заповед № РЗ-07-23-42/06.12.2023г.
е разпоредил на търговския пълномощник - Р. Д. да представи подробен доклад за
текущото финансово състояние на дружеството, а при наличие на обективна пречка
пред Д., заповедта да бъде изпълнена от гл. счетоводител - ищеца в настоящото
производство. Причините за издаване на заповедта били лошото финансово състояние
на дружеството, тревожните констатации на комисията извършваща годишна
инвентаризация на активите на дружеството за установени значителни хранителни
продукти над счетоводно отразените в баланса на дружеството и опитът на ищеца да
уговори управителя и законен представител на дружеството да подпише граждански
договори, без подпис на изпълнителите, за определени суми пари, в т.ч. и.разходни
ордери към тях, без да може да обясни на какво основание се предлага извършване на
плащането, за какъв период и т.н. Ответникът счита, че неизпълнението на заповедта
(по т. 6) представлява нарушение на трудовата дисциплина, тъй като пречи на
работодателя да формира пълна и точна картина на състоянието на дружеството като
права, задължения и фактически отношения. Липсата на доклад по т. 6 от заповедта
обосновавала отговорността на ищеца свързана с неизпълнение на законните
3
нареждания на работодателя, както и осъществява състава на злоупотреба с доверието
на работодателя – предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“
по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ.
Сочи се още, че в процеса на инвентаризация на дружеството и извършената
финансова проверка от експерти се установили съществени несъответствия между
касата на дружеството и предоставените счетоводни справки. Установила се
манипулация на счетоводната информация - изтриване на счетоводния годишен
архивен запис с дата предхождаща молбата за прекратяване на трудовото
правоотношение, което според ответникът представлява особено съществено
нарушение на трудовата дисциплина, тъй като води до невъзможност дружеството да
приключи счетоводно финансовата година пред органите на НАП и влече след себе си
административно-наказателна и имуществена отговорност.
В отговора на исковата молба се излагат съображения, че възнагражденията на
работниците и служителите в дружеството са одобрявани от Р. Д., на която са били
предоставени права и изплащани от А.Т. в качеството му на счетоводител и касиер.
Възнагражденията на всички работници и служители за процесния период били
изплатени, с изключение на възнаграждението на ищеца, от когото всъщност е
зависело това. Ето защо ответникът счита, че се касае за получено месечно
възнаграждение, без за това да е оформена съответната документация или за
злоупотреба с права, за да си осигури ищеца удобна причина за прекратяване на
трудовото правоотношение.
Сочи се още, че изявлението на ищеца за едностранно прекратяване на
правоотношението не е било депозирано пред работодателя, а пред Рилската света
обител, видно от сигнатурата върху документа, поради което едностранното
волеизявление не е породило своето правно действие и трудовият договор
продължавал валидно да обвързва страните по правоотношението, откъдето следва
неоснователност на претенцията за заплащане на обезщетенията за неизползван платен
годишен отпуск, обезщетение за неспазен срок на предизвестието за прекратяване на
трудовия договор и обезщетение за вреди от неоснователно задържане на трудовата
книжка.
Ответникът оспорва размера на претендираните трудови възнаграждения, тъй
като от счетоводната информация, с която разполагал не било възможно да се
установи дали ищецът е престарал работна сила, кога и с каква продължителност, тъй
като липсвало надлежно оформена форма 76 за присъствените дни на служителите на
дружеството. Счетоводителят и търговският пълномощник Р. Д., въпреки че били
длъжни, не оформяли по надлежния ред и в архива на дружеството такава
документация не била намерена, за което била информирана Д“ИТ“ – Кюстендил.
Излагат се съображения, че поведението на ищеца следва да се квалифицира като
4
злоупотреба с права, тъй като именно на нея били предоставени правата (т.5 от
нотариално заверено пълномощно с изх. № РЗ-07-22-6/09.03.2022 г.) - „Да
представлява дружеството пред физически и юридически лица, независимо от правно-
организационната им форма, както и работодателя във връзка с възникването,
развитието, изменението и прекратяването на трудовите правоотношения, в това число
и в дисциплинарните производства.“ С оглед на това ответникът счита, че ищцата е
разполагала с пълната правна и фактическа възможност да получи от дружеството
работодател полагащото й се възнаграждение (ако такова е било дължимо), както и да
бъде оформена трудовата й книжка, но не е упражнила тези права, поради което следва
да търпи неблагоприятните последици на собственото и бездействие.
Ответникът оспорва „датата на оформяне, съдържанието и авторството на
трудовите договори“ представени с ИМ, подписани от Д., като съставени за целите на
процеса, за да ползват и обслужат интереса на ищцата и въвежда възражение по
смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗЗД срещу действията на договаряне сам със себе си на
ищцата за всички сключени трудови договори. Сочи, че правата да договаря сама със
себе си не са й били предоставени и следователно трудовият договор, за да произведе
своето действие е следвало да носи подписа на законния представител на
работодателя. С оглед това, ответникът счита, че всички допълнителни споразумения,
представени от ищцата, са нищожни на основание чл. 74, ал, 1, предл. 1-во КТ,
досежно договорения размер на възнаграждението. При тези твърдения моли съдът да
отхвърли предявените искове, като неоснователни и претендира разноски за
производството.
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.128, т.2 КТ, чл.221, ал.1 КТ, чл.224, ал.1 КТ, чл. 226, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.128, т.2
КТ се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. съществуване
на трудово правоотношение между страните по делото като ищецът е полагал труд
съобразно уговореното, а за ответника е възникнало задължението за плащане на
трудово възнаграждение; 2. размерът на нетното трудово възнаграждение за
съответния период; 3. обстоятелството, че трудовото правоотношение е прекратено на
твърдяното основание по чл.327, ал.1, т.2 КТ. При установяване на горните
предпоставки в тежест на ответника е да обори презумпцията за добросъвестно
5
изпълнение на задълженията от страна на ищеца, както и да е изпълнил задълженията
си за заплащане на претендираното възнаграждение.
При изследване на предпоставките от фактическия състав на предявения иск,
следва да се изложат следните съображения: видно от представения по делото трудов
договор с № 15/01.09.2012г. /л. 34, стр. 2/ се установява, че на 01.09.2012г. между
ищцата, в качеството й на служител и ответното дружество, в качеството му на
работодател е сключен трудов договор, по силата на който ищцата е назначена на
длъжността „търговски директор“ в ответното дружество като трудовият договор е
сключен за неопределен срок, а основното месечно трудово възнаграждение е било
определено на сумата от 1000.00 лева. Интерес представлява обстоятелството, че
ответното дружество е представлявано от ищцата. В тази връзка по делото е
представено общо пълномощно с нотариална заверка на подписите с изх. № РЗ-07-22-
6/09.03.2022г. /л. 24/, от което се установява, че на посочената дата – 09.03.2022г.
Е.С.С., в качеството си на управител на ответното дружество е упълномощил ищцата
да представлява дружеството пред държавните и частните институции, както и да
представлява дружеството пред физически и юридически лица, независимо от правно-
организационната им форма, както и работодателя, във връзка с възникването,
развитието, изменението и прекратяването на трудови правоотношения, в това число и
в дисциплинарните производства.
По делото са представени и шест допълнителни споразумения: от 01.01.2017г.
/л. 11/; от 02.01.2018г. /л. 10/; от 01.01.2019г. /л. 9/; от 05.02.2020г. /л. 8/; от 01.04.2022г.
/л. 7/ и от 01.01.2023г. /л. 6/, от които се установява, че основното трудово
възнаграждение на ищцата е било увеличавано шест пъти, като с последното
допълнително споразумение от 01.01.2023г. то вече е възлизало на сумата от 1560.00
лева. Във връзка с представените допълнителни споразумения ответникът е оспорил
автентичността и истинността на съдържанието, както и положените печати, поради
което съдът е открил производство по чл. 193 ГПК. С оглед разпределената
доказателствена тежест по делото е приета Сграф. Е /л. 93-л. л. 121/, от която се
установява следното: подписите за работник/служител в изследваните 6 броя
допълнителни споразумения са положени от ищцата; подписите за „работодател“ в
изследваните 6 броя допълнителни споразумения са положени от Р. С. Д.; при
извършеното сравнение на отпечатъците от елипсовидни печати – обект на
експертизата с отпечатъците от печат, положени и отразени в протокол за снемане на
образци от печат от 12.11.2024г. /със зелено тампонно мастило/фото – 13/ и използвани
за сравнителен материал са констатирани съвпадения във всички дъговидни надписи,
отстояния между отделните буквени знаци и отстоянията между символите, което дава
основания за извода, че сравняваните отпечатъци са поставени с един и същ печат /л.
106/.
6
Ето защо съдът намира, че в случая са налице автентични допълнителни
споразумения, подписани от посоченото в тях лице – ищцата Р. С. Д..
По делото са представени и писмо и справка от НАП /л.
179-л. 180/, от които се установява, че подадените от ответното дружество декларации
образец 1, включващи и ищцата за периода от 01.01.2023г. до 31.12.2023г. са подавани
в срок и по електронен път с автор на КЕП А.Й.Т. като в срок до края на м. февруари е
подавана справка – декларация по чл. 73 ЗДДФЛ; справката – декларация по чл. 73, ал.
6 ЗДДФЛ за изплатения през 2023 година облагаем доход по трудови правоотношения
е подадена от ответното дружество на 28.02.2024г. по електронен път с автор на КЕП
Е.С.С..
От представеното по делото заявление от 18.12.2023г. /л. 12/ се установява, че
ищцата е упражнила правото си да прекрати трудовото си правоотношение, на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ – поради неизплащане /забавяне на изплащането/ на
дължимото трудово възнаграждение. Заявлението е адресирано до управителя на
ответното дружество епископ Евлогий. Със заявлението ищцата е поискала да й бъде
оформена трудовата книжка и останалите документи, свързани с прекратяване на
трудовото й правоотношение, както и да й се начисли дължимото обезщетение на
основание чл. 221, ал. 1 и чл. 224 КТ по банков път. По отношение на възражението на
ответника в отговора на исковата молба, че едностранното волеизявление на ищеца не
е било депозирано пред работодателя, съдът намира същото за неоснователно, поради
следните съображения: видно от отговора на исковата молба, представените по делото
трудов договор и допълнителни споразумения, както и след служебна справка в
Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на ответното
дружество е Рилска Св. Обител – Рилски манастир, седалището му е: ман. Рилски
манастир, бул./ул. хотелски комплекс „Царев връх“, а управител е адрианополски
епископ Е.С.С.. В тази връзка видно от депозираното заявление се установява, че
същото е адресирано до управителя на ответното дружество епископ Евлогий като от
представената обратна разписка /л. 12, стр. 2/ се установява, че същото е получено от
Румен Гечев, в качеството му на пълномощник на епископ Евлогий на 21.12.2023г. Ето
защо съдът намира, че ищцата надлежно е упражнила правото си да прекрати
трудовото си правоотношение, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ – поради неплащане
на дължимото трудово възнаграждение.
По отношение на размера на нетното възнаграждение за процесния период
следва да се посочи, че от приетата по делото ССчЕ /л. 58– л. 62/, кредитирана от съда
като компетентно и обективно изготвена се установява, че същото възлиза на сумата
от 4561.78 лева /л. 60/. Действително вещото лице сочи, че липсва надлежно оформена
форма 76 за присъствените дни за процесния период на служителите на дружеството,
но при разпита на вещото лице в проведеното открито съдебно заседание /л. 81/
7
същото заявява, че преди изготвяне на експертизата не е поискало от ответното
дружество да му предоставят вътрешните правила за изготвяне на работната заплата
като основният документ, който е бил нужен на вещото лице, за да изготви
заключението са били ведомостите, а не вътрешните правила. Експертът изтъква още,
че е определил размера на трудовото възнаграждение въз основа на данните, които са
посочени във ведомостите, предоставени от ответното дружество като в тази връзка е
взел предвид отработените работни дни, работната заплата, класа за прослуженото
време и въз основа на всички тези компоненти е определил брутното трудово
възнаграждение /л. 81, стр. 2/.
По отношение на възраженията на ответника за недължимост на трудовото
възнаграждение, предвид констатирана манипулация на счетоводната информация –
изтриване на счетоводния годишен архивен запис с дата предхождаща молбата за
прекратяване на трудовото правоотношение, което представлява особено съществено
нарушение на трудовата дисциплина, следва да се изложат следните съображения: по
делото е представена Заповед с № РЗ-07-23-42/06.12.2023г. на игумена на Рилската
обител адрианополски игумен Евлогий /л. 25/, в която е посочено, че поради
необходимост от вземане на управленско решение относно дейността на ответното
дружество за зимния сезон от началото на м. декември 2023г. следващата финансова
година е наредено на Р. С. Д. – търговски пълномощник на дружеството да предостави
в срок до 08.12.2023г. подробен доклад за текущото финансово състояние на ответното
дружество като в случай, че по обективни причини това не може да бъде изпълнено от
търговския пълномощник, цялата изискана информация следва да бъде предоставена
от главния счетоводител на дружеството – ищеца в определения със заповедта срок.
По делото е представена и докладна записка, изготвена от ищцата, в
качеството й на търговски пълномощник и от главния счетоводител А.Т. във връзка с
посочената заповед /л. 21-л. 22/, с която се предоставят изисканите със заповедта
финансови документи.
Във връзка с начина на изпълнение на служебните задължения на ищеца, по
делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на четирима свидетели: двама
свидетели на ищцата – А.Й.Т. /л. 185, стр. 2 и сл./ и К.В.М. /л. 186, стр. 2 и сл./ и двама
свидетели на ответника – М. И. П. /л. 187 и сл./ и Г. Й. Б. – Я. /л. 191 и сл./.
От показанията на свидетеля А.Й.Т. /л. 185, стр. 2 и сл./ се установява
следното: свидетелят Т. познава ищцата от 01.12.2008г., когато започнал работа в
Рилския; свидетелят бил назначен на длъжността „Главен счетоводител“, която заемал
до 11.12.2023г., когато пуснал молба за напускане в канцеларията на Рилския
манастир; ищцата започнала да работи през месец ноември 2008г., като са били в една
канцелария с процесуалния представител на ответното дружество; през месец
декември, когато ответното дружество отваря дейността си, ищцата била назначена
8
като управител, по силата на договор за управление и вписана в Търговския регистър;
ищцата била управител към момента на напускането на свидетеля, но била в болничен
като към момента на показанията ищцата вече е напуснала; свидетелят Т. напуснал,
защото не се изплащали редовно заплатите, поради трудното финансово състояние на
дружеството, което се виждало и от финансовите отчети, подавани и от свидетеля, и от
лицето, която изпълнява длъжността „счетоводител“ в момента; имало години, в които
заплатите се изплащали редовно, и в един момент – от КОВИД кризата насам имало
забава в изплащането на трудовите възнаграждения; след издаване на решение на МС
за увеличаване на минималната работна заплата от 01 януари с разликата между
получаваната заплата за миналата година и тази, дължаща се на увеличението се
увеличавала заплатата на всички служители; на всички служители свидетелят Т.
пускал допълнителни споразумения, които са подписвани от работниците и от ищцата
Р. Д., в качеството й на търговски пълномощник; свидетелят Т. нямал право да ги
подписва; всички заплати се получавали от служителите на ръка, като за целта
служителят се подписвал във ведомостта; в посочените ведомости присъствало само
името на ищцата Р. Д., в качеството й на управител; във ведомостта се полагал подпис
единствено и само от страна на служителя, но не и от ищцата; от 2008г. нямало
подписана нито една ведомост от страна на ищцата като всички ведомости се
подписвали от служителите; свидетелят Т. съставял допълнителните споразумения от
програмата, която е „Труд и работна заплата (ТРЗ)“; в нея имало бланки, свидетелят Т.
ги попълвал и ги пускал за принтиране; в тази програма имало и форма 76;
допълнителното споразумение се пускало в два екземпляра: един за работника и един
за ответното дружество; това допълнително споразумение се връчвало на всеки
работник, подписано от него и от ищцата, и подпечатано; след разрешение от игумена,
свидетелят Т. изплащал заплатите; когато имало пари свидетелят Т. отивал лично до
манастира, срещал се с игумена и той трябвало да му разреши да изплати заплатите;
имало периоди от по 6-7 месеца, в които нямало никакви пари и нямало как да се
изплащат заплатите, и когато дойдело лятото и успеели да реализират финансови
средства, тогава изплащали старите възнаграждения; свидетелят Т. изготвял разчетно-
платежните ведомости с програмата „ТРЗ“ и ги предоставял на ищцата за преглед и за
утвърждаване; след одобрение от страна на ищцата свидетелят Т. предоставял
ведомостите на всеки един от служителите да ги разписва; трудовите досиета били в
канцеларията и при всяко назначение свидетелят изготвял трудовите договори и ги
оставял на бюрото на ищцата за подпис и печат; нямало конкретен служител, който да
отговаря за съхранението на трудовите досиета; свидетелят Т. и ищцата ползвали
канцеларията, но влизали всички служители.
От показанията на свидетеля на ищцата К.В.М. /л. 186, стр. 2 и сл./ се
установява следното: свидетелят Мишов познава ищцата от 2006-2007г., когато бил
назначен на длъжност „огняр“ в ответното дружество; ищцата била назначена преди
9
свидетеля на длъжността „управител“; свидетелят изпълнявал длъжността „огняр“ до
2013г.; от 2013г. до 2022г. изпълнявал длъжността „поддръжка“, а от 2022г. до 2024г.
бил „снабдител“, когато се пенсионирал през месец юни или юли 2024г.; когато
освободили свидетеля Мишов, ищцата работила на длъжността „управител“;
свидетелят не получавал редовно трудовото си възнаграждение; получавал го на ръка,
като за целта се разписвал във ведомост, а заплатата се намирала в плик с фиш; във
ведомостта било посочено името на свидетеля, срещу което се разписвал; свидетелят
се подписвал в полето, съдържащо името му, като не е възприел дали е посочено
друго име; ведомостта му била предоставяна от счетоводителя А.Т.; получавал си
заплатата, която била в плик, и се подписвал на ведомостта от А.; заплатите ги
раздавал А.Т.; всяка година се получавала забава в трудовото възнаграждение на
свидетеля за срок от 5-6 месеца; тези забави започнали да се получават в последните 6-
7 години, а преди това свидетелят получавал редовно възнаграждението си; докато
свидетелят бил огняр, работел по график; ищцата идвала сутрин, като свидетелят не е
ясно колко точно време е оставала, но не оставала през нощта; пряк ръководител на
ответното дружество, докато свидетелят заемал длъжността огняр бил човек от
рецепцията; когато свидетелят бил назначен на длъжността „снабдител“, преки
ръководители му били А. и готвачите; през цялото време, докато свидетелят е работел,
шефът на цялото предприятие била ищцата
От показанията на свидетеля на ответника М. И. П. /л. л. 187 и сл./ се
установява следното: свидетелят П. не познава лично ищцата; познава бившия главен
счетоводител на ответното дружество А.Т. от месец декември 2023г.; свидетелят П.
получила обаждане с покана от игумена на Рилския манастир за помощ – извършване
на финансов одит и финансов анализ на дейността на „Царев връх“; свидетелят П. е
одитор и има 25 години стаж в областта на финансите, вътрешен и външен одит; Има
сертификат за вътрешен одитор в публичния сектор, издаден от Министерство на
финансите през 2007г.; преди това свидетелят П. е работила в държавния финансов
контрол; в средата на месец декември 2023г. се осъществила среща между свидетеля
П. и игумена, на която присъствал Р. М. /процесуален представител на ответното
дружество/, като те поканили свидетеля П. да извърши анализ на финансовото
състояние на дружеството; след тази среща свидетелят П. започнала проверката, като
първоначално трябвало да се запознае с наличната финансово-счетоводна
документация; проверката извършила заедно със свидетеля А.Д., която също била
експерт в областта на счетоводството и финансите, работела и като вещо лице по дела;
първото действие по тази проверка било да поискат документацията от игумена, след
което направили среща с А.Т., който съгласно документите заемал длъжността „главен
счетоводител“; проверката била извършена много трудно, защото финансово-
счетоводната документация на ответното дружество не била водена по надлежния ред,
имало множество пропуски и нарушения на Закона за счетоводството и редица други
10
нормативни актове; били предоставени от адв. М. досиета, които не отговаряли на
формалните изисквания за досиета, защото представлявали някакви екземпляри или
образци на договори или допълнителни споразумения, без необходимите реквизити по
чл. 66 КТ, в това число липсвали подписи и на работодател, и на работник;
последният договор, съдържащ подписа на А.Т., в качеството му на главен
счетоводител бил от 2018г., може би от м. декември; други документи с неговия
подпис нямало след 2018г.; била проведена среща с А.Т., на която било извършено
приемане и предаване на счетоводната документация, която се намирала в офис или
стая на ответното дружество в края на 2023г. или в началото на 2024г.; имало
предишни документи, от които се установявало, че А.Т. заема длъжността „Главен
счетоводител“ от 2009г. до началото на декември 2023г.; неговото име фигурирало и в
годишната заповед за инвентаризация от началото на месец декември 2023г.; била
извършена проверка на всички задължения на дружеството към контрагенти и наети
лица; проверката била затруднена, заради липсата на аналитична отчетност;
първичните документи като разчетно-платежни ведомости за заплати, разходни касови
ордери и приходни касови ордери, не били оформени надлежно, тоест липсвали им
задължителни реквизити по Закона за счетоводството; липсвали подписи на
съставителя, на главен счетоводител, подписи на ръководителя или пълномощника,
както и подписи на разчетно-платежните ведомости, както и на касовите ордери;
свидетелят П. не може да заяви дали А.Т. е изготвил разчетно-платежните ведомости,
защото нямало негов подпис, но в документите фигурирало и неговото име като
главен счетоводител; във ведомостите за заплати имало и имената на работниците и
служителите, които би трябвало да са работили в дружеството; нямало
разходооправдателни документи по отношение на възнагражденията на работниците и
служителите /трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди за платен
отпуск, форма 76, която доказва дали тези хора са работили или не/; липсвали
заповеди за полагане на извънреден труд и заповеди, с които се определя
възнаграждението на хората, които са положили извънредния труд, както и заповеди за
изплащане на обезщетение, защото свидетелят П. и другият проверяващ видяли във
ведомостите, че има изплащани обезщетения; в самите ведомости имало положени
подписи на служителите, но не на всеки фиш имало подпис на служител за „получил
сумата“; имало много неподписани фишове; от 2018г. до края на 2023г. стойността на
сумите варирала в размер от над 30 000 лева; същевременно били изписвани на разход,
тоест че тези суми са платени; с изключение на последните месеци – месец август,
септември, октомври и ноември 2023г., установили друго несъответствие: че
ведомостите за заплати за тези месеци са подписани от всички работници и
служители, с изключение на места от А.Т. и ищцата Р. Д., но не за всеки от месеците; Р.
била получавала възнаграждения за някои от тези месеци, а за други – не; независимо,
че имало положени подписи от работниците и служителите, били взети счетоводни
11
операции за депониране на възнагражденията /„Депониране“ според свидетеля е,
когато работникът или служителят не е дошъл, за да получи възнаграждението си/;
общата сума, с която А.Т. взимал тази операция за депониране била много по-голяма
от неподписаните фишове в тези платежни ведомости; имало и други несъответствия,
като например осчетоводени на разход възнаграждения на управителя на дружеството
и на изплащане по каса при условие, че липсва подпис, положен на разчетно-
платежните ведомости, като сумата била над 6 000 лева; липсата на реквизити в
счетоводните документи касаела цялата счетоводна дейност на дружеството, а не само
документите, касаещи А.Т.; във връзка с липсата на разходооправдателни документи
извършили преизчисление на възнагражденията на А.Т. и ищцата Р., като взели
предвид и документи, в които само работникът е положил подпис, и установили, че за
периода от януари 2018г. до ноември 2023г. включително същите са получили
възнаграждения, които надвишават полагащите се съгласно наличните документи;
надвзетото възнаграждение от А. било около 10 000 лева за този период, а надвзетото
от Р. мисля, че беше около 12 000 лева; цялата база данни за извършените продажби
преди декември беше изтрита; били извършвани на разход суми за материали за
хранителни продукти без налични фактури; били плащани продуктите в един месец, а
разходът бил осчетоводен и плащането от касата било осчетоводено след един, два,
три месеца; имало случаи, в които парите, които А. и Р. са плащали /става въпрос за
сумата за продуктите, които те са плащали/, без да взимат аванс от дружеството,
възлизали на 8-10 хиляди лева в различни случаи; Р. и А. разполагали с голямо
количество пари в брой, с които да платят предварително и след това ги
възстановявали от касата на дружеството; на разчетно-платежните ведомости най-
отдолу присъствали имената на А.Т. и на Р.; от предявената на свидетеля разчетно-
платежна ведомост на лист 192 от делото свидетелят П. твърди, че се установява, че
главният счетоводител не се е подписал, като и Р. Д., в качеството си управител също
не се е подписала; съпоставили сумите в разчетно-платежните ведомости с
осчетоводените разходи за заплати като имало равенство; не била извършена
съпоставка между тези данни и данните в разчетно-платежните ведомости; при
проверката не са разглеждала декларация образец 1, тъй като тя не била предмет на
проверката, както и декларация образец 6; за извършването на финансовия одит
свидетелят П. била наета от игумена на Рилския манастир – Е.С.; свидетелят не е
виждала графици за работното време като след разговор със служителите в
дружеството ответник е установила, че е имало хвърчащи листове на графици, които
са били давани на ищцата; свидетелят счита, че по счетоводни данни е било възможно
заплащането на трудовото възнаграждение на ищцата, доколкото е имало касови
налчности.
От показанията на свидетеля на ответника Г. Й. Б. – Я. /л. 191 и сл./ се
установява следното: свидетелят Я. не познава лично ищцата; в периода от месец
12
април 2023г. до края на месец юли 2024г. сътрудничила на адв. М. в правно-
административното обслужване на Рилския манастир, в качеството й на адвокат; до
25.07.2024г. била адвокат; почти всекидневно пътувала с адв. М. до манастира, където
имало обособена канцелария, и извършвала правно-административно обслужване на
Рилския манастир; в процеса на работа разбрала, че Рилският манастир е едноличен
собственик на капитала на „Царев връх“ ЕООД, чийто управител е Е.С., и също така
разбрала, че управлението на дейността на дружеството е възложено чрез пълномощно
от игумена на ищцата Р. Д., а главен счетоводител на дружеството в този период е бил
А.Т.; впоследствие научила, че те са отдавна там, някъде от 2008-2009г.; двамата
заемали тези длъжности до декември 2023г.; на тях била възложена организацията на
дейността, която осъществява това дружество, като неговият предмет на дейност бил
хотелиерство и ресторантьорство; хотелски комплекс „Царев връх“ не работел, а
дейността се развивала в ресторант „Рила“, който е в района на така наречения
„Самоковски двор“ на Рилския манастир; Р. Д. и А.Т. ползвали като канцелария стая в
хотелски комплекс „Царев връх“; през м. август 2023г. игуменът по някаква причина
се бил усъмнил в поредността на техните действия и започнал да упражнява засилен
контрол върху дейността, която се извършвала в ресторант „Рила“, и да изисква чести
отчети може би за оборот, за приходи, за разходи и т.н.; вероятно в края на м. ноември
или в началото на м. декември 2023г. адв. М. бил извикан (свидетелят и адв. М.
работели в една стая и на практика свидетелят Я. била наясно с почти всичко, което се
случва) от игумена на манастира, след което се върнал в канцеларията и носел в себе
си документ – граждански договор с подготвен касов ордер за изплащане и обяснил,
че документите са му дадени от игумена на манастира за становище, тъй като А.Т. ги
бил представил с искане да се плати по този граждански договор, но проблемът бил, че
този договор не бил подписан от двете страни по него; това внесло вече допълнителни
въпроси или подозрения; в началото на м. декември 2023г. се провела съвместна
оперативка с игумена, като последният възложил на адв. М. да се подготви заповед,
съгласно която А. и Р. да предоставят пълна информация за финансовото състояние на
дружеството – приходи, разходи, задължения, мисля че и щатно разписание;
въпросната заповед била подготвена, като същевременно била връчена на А. и Р. като
в много кратък срок представили доклад по тази заповед; имало приложени документи
към доклада; част от тях били и лични трудови досиета на работещите в „Царев връх“
ЕООД; един от поводите за тази заповед била да се установи цялото финансово
състояние на дружеството и да се прецени от манастирското ръководство как да
продължи да работи дружеството; към докладната били представени документи, част
от които били лични трудови досиета, които разглеждали с адв. М. и им направи
впечатление, че в тези досиета голяма част от документите били без подписи на
страните – нито за работник или служител, нито за работодател; само върху някои от
документите имало подпис и някъде само печат; по отношение на документите за А. и
13
за Р., подписи на двете страни носели само началните документи от 2008-2009г., тоест
първите сключени от тях договори, след това специално в досието на А. имало
приложени редица допълнителни споразумения, касаещи увеличение на трудовото
възнаграждение, в които имало положени подписи само от него; за работодател
нямало положени подписи; след представяне на докладната, няколко дни след това
(декември 2023г.) А.Т. подал молба за напускане в деловодството на Рилския
манастир; същевременно бил оставил ключовете от целия комплекс в счетоводното на
Рилския манастир и тогава разбрали, че той напуснал много изненадващо; бил
назначен одит по разпореждане на игумена на цялата финансово-счетоводна дейност
на дружеството, като били ангажирани две лица: М. П. – одитор и Анелия Димова –
счетоводител; до един момент А. се отзовавал на обажданията на адв. М.; през месец
януари или февруари 2024г., А. поел ангажимент да съдейства за приключване на ДДС
за месец декември и дошъл в манастира, където той извърши необходимите действия
(мисля, че се подготви декларация за ДДС от А. по съответна програма, до която само
той имаше достъп с парола, той си носеше и лаптопа); след тази дата се правели много
опити от страна на адв. М. да се свърже отново с А., но не успял да се свърже.
Настоящият състав намира, че ответникът не е доказал възражението си за
извършена от ищцата съвместно със свидетеля А.Т. манипулация на счетоводната
информация, доколкото в разпоредбата на чл. 195 ГПК законодателят изрично е
посочил, че за изясняването на някои възникнали по делото въпроси са необходими
специални знания из областта на науката. В случая ответникът се е опитал чрез
ангажираните от него гласни доказателства да докаже наличието на счетоводни
нарушения, извършени от ищцата, като по този начин се заобикаля изискването на
нормата на чл. 195 ГПК за назначаването на вещо лице, избрано от съда, което да
провери цялата счетоводна информация на ответното дружество и да изготви
заключение, в което да обоснове извода за наличието или липсата на счетоводна
манипулация. Доколкото съдът не притежава специални знания в областта на
счетоводството и доколкото ответникът, въпреки разпределената му доказателствена
тежест не е ангажирал доказателствено искане по реда на чл. 195 ГПК, то съдът
намира възражението на ответника за извършена от ищцата манипулация на воденото
счетоводство за недоказано. За пълнота, следва да се посочи, че след служебна
справка в Търговския регистър съдът установи, че на 20.10.2008г. ищцата е вписана
като управител на ответното дружество като на 12.01.2009г. това обстоятелство е
заличено и като управител е вписан Е.С.С. като видно от представения по делото
трудов договор с № 15/01.09.2012г. /л. 34, стр. 2/ се установява, че на 01.09.2012г.
между ищцата, в качеството й на служител и ответното дружество, в качеството му на
работодател е сключен трудов договор, по силата на който ищцата е назначена на
длъжността „търговски директор“ в ответното дружество. През целия този период
няма наложени дисциплинарни наказания на ищцата като същата доброволно е
14
напуснала ответното дружество, поради незаплащане на дължимите й се трудови
възнаграждения. От гласните доказателства, получени чрез разпита на свидетелите на
ищцата А.Й.Т. /л. 185, стр. 2 и сл./ и К.В.М. /л. 186, стр. 2 и сл./, които са били
служители в ответното дружество безспорно се установи, че ответното дружество
представлява туристическо място с активен летен туристически сезон, чийто приходи
се получавали през лятото; служителите на дружеството – ответник получавали
месечното си възнаграждение по различно време, като нямало конкретна дата за
получаването му; редовно имало забава в заплащането на трудовото им
възнаграждения, и то за дълги периоди. Действително при кредитиране на показанията
на свидетеля на ищцата А.Й.Т. съдът следва да съобрази обстоятелството, че е налице
съдебно дело между свидетеля Т. и ответното дружество, но същевременно
показанията му напълно кореспондират на показанията на другия свидетел Кирил
Мишов, както и на приетата по делото ССчЕ, поради което съдът ги кредитира изцяло.
По отношение на направеното от ответника оспорване на представителната
власт на ищцата, съдът намира същото за неоснователно, поради следните
съображения: в разпоредбата на чл. 301 ТЗ законодателят установява презумпция за
мълчаливо съгласие на търговеца със сключената без представителна власт сделка, ако
не се е противопоставил веднага след узнаването й. При търговските сделки, сключени
при липса или при превишаване пределите на представителна власт, или при
недостатъчна представителна власт е налице висяща недействителност до узнаване и
непротивопоставяне на търговеца, от чието име е сключена сделката без
представителна власт. За разлика от облигационното право, при което сделката,
сключена без представителна власт или извън представителната власт на
представителя се намира във висяща недействителност и не може да породи действие,
докато не бъде потвърдена от лицето, от името на което е сключен договорът /чл. 42,
ал. 2 ЗЗД/, търговецът, от името на когото е сключен договор без представителна власт
или при превишаването й, следва да се противопостави изрично след узнаването й.
Или при възникнало търговско правоотношение по повод договор, сключен от името
на търговеца от лице без представителна власт или при превишаването й, действието
на това лице поражда правен ефект за търговеца, но той може да може да отпадне с
обратна сила, ако търговецът се противопостави веднага след узнаването за сключване
на договора /в този смисъл са и Решение № 30/08.04.11г по т. д. № 416/10 на ВКС, I т.
о.; Решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/08 г. на ВКС, II т. о.; Решение 44 от
31.03.2009 г. по т. д. 447/08 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 202 от 06.02-2012 г. по т. д. №
87/2011 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 18 от 4.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 24/2013 г., I
т. о., ТК /. В случая ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства за
противопоставяне по отношение на сключения трудов договор с № 15/01.09.2012г.
веднага след узнаването за него или за сключени впоследствие от ищцата договори и
допълнителни споразумения, поради което съдът намира възражението на ответника в
15
тази насока за недоказано.
С оглед всички гореизложени съображения, съдът намира предявения иск за
основателен и доказан.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва, считано от
17.07.2024г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане на
вземането.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 397.45 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 4 619.92 лв.,
начислено за периода от 25.10.2023 г. до 16.07.2024 г.
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите,
които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е
акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият
го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по
отношение на главното задължение.
От приетата по делото ССчЕ, кредитирана от съда като обективно и
професионално изготвена се установява, че размерът на лихвата възлиза на сумата от
405.14 лева /л. 61/, но доколкото ищецът е поискал сума в по-нисък размер, то
съобразно принципа за диспозитивното начало, съдът е обвързан от размера на
заявената претенция. Ето защо искът е основателен и доказан изцяло.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за заплащане
на сумата от 1560 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовия
договор от служителя без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1. съществуване на трудово правоотношение между страните
по делото като ищцата е полагала труд съобразно уговореното, а за ответника е
възникнало задължението за плащане на трудово възнаграждение; 2. брутното трудово
възнаграждение за последния пълен отработен месец преди прекратяването на
трудовото правоотношение; 3. обстоятелството, че трудовото правоотношение е
прекратено на твърдяното основание по чл.327, ал.1, т.2 КТ; 4. доказване на
обстоятелството, че ищцата е поканила ответника да му заплати обезщетенията по
чл.221, ал.1 КТ.
При изследване на предпоставките от фактическия състав на предявения иск
16
следва да се посочи следното: с оглед гореизложените съображения по делото се
установи съществуване на трудово правоотношение между страните по делото като
ищцата е полагала труд съобразно уговореното, а за ответника е възникнало
задължението за плащане на трудово възнаграждение, както и обстоятелството, че
трудовото правоотношение е прекратено на твърдяното основание по чл.327, ал.1, т.2
КТ. От изготвената по делото ССчЕ се установява, че размерът на брутното трудово
възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец преди прекратяването
на трудовото правоотношение възлиза на сумата от 1700.40 лева /л. 61/.
В депозираното от ищцата заявление от 18.12.2023г. /л. 12/, достигнало до
ответника на 21.12.2023г. /л. 12, стр. 2/ се установява, че ищцата е поканила ответника
да й заплати обезщетенията по чл.221, ал.1 КТ.
С оглед изложените съображения искът се явява основателен, като доколкото
ищцата е поискала сума в по-нисък размер, то съобразно принципа за диспозитивното
начало, съдът е обвързан от размера на заявената претенция.
Ето защо искът е основателен и доказан изцяло.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за присъждане
на сумата от 3 120 лв., представляваща обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск за 2022г. в размер на 20 дни и за 2023 год. в размер на 20 дни.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1. съществуване на трудово правоотношение между страните
по делото като ищцата е полагала труд съобразно уговореното, а за ответника е
възникнало задължението за плащане на трудово възнаграждение; 2. доказване на броя
на дните неизползван платен годишен отпуск и размера на среднодневното брутно
трудово възнаграждение за последния календарен месец, през който работникът или
служителят е отработил най-малко 10 работни дни; 3. обстоятелството, че трудовото
правоотношение е прекратено на твърдяното основание по чл.327, ал.1, т.2 КТ; 4.
доказване на обстоятелството, че ищцата е поканила ответника да й заплати
обезщетението по чл.224, ал.1 КТ.
При изследване на предпоставките от фактическия състав на предявения иск
следва да се посочи следното: с оглед гореизложените съображения по делото се
установи съществуване на трудово правоотношение между страните по делото като
ищцата е полагала труд съобразно уговореното, а за ответника е възникнало
задължението за плащане на трудово възнаграждение, както и обстоятелството, че
трудовото правоотношение е прекратено на твърдяното основание по чл.327, ал.1, т.2
КТ. От изготвената по делото ССчЕ се установява, че размерът на обезщетението по
чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван годишен отпуск в размер на 20 дни за 2022г. и 20 дни
17
за 2023г. е на стойност 3400.80 лева. /л. 61/.
С оглед изложените съображения искът се явява основателен, като доколкото
ищецът е поискал сума в по-нисък размер, то съобразно принципа за диспозитивното
начало, съдът е обвързан от размера на заявената претенция.
Ето защо искът е основателен и доказан изцяло.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ за присъждане
на сумата от 10 920.00 лева – обезщетение за вреди от незаконно задържане на
трудовата книжка в периода 21.12.2023 г. - 16.07.2024 г.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: наличието на валидно възникнало трудово правоотношение с
ответника, който да е първи по ред работодател на ищцата, прекратяване на трудовото
правоотношение и съответно размера на брутното възнаграждение за месеца преди
прекратяването, респ. претърпените вреди. При доказване на горните факти, в тежест
на ответника е да докаже, че незабавно след прекратяване на правоотношението е
оформил и предал на ищеца трудовата книжка, респ. погасяване на претендираното
вземане.
От подробно анализираните доказателства се установи, че още към
20.10.2008г., когато ищцата е вписана като управител на ответното дружество същата е
представила трудовата си книжка в деловодството на ответното дружество и от тогава
до момента на прекратяване на трудовото правоотношение, трудовата книжка се е
съхранявала там. С оглед гореизложените съображения, настоящият състав намира, че
ищцата е доказала при условията на пълно и главно доказване наличието на всички
предпоставки от фактическия състав на предявения иск. Относно размера на брутното
възнаграждение за месеца преди прекратяването, от приетата по делото ССчЕ се
установява, че същият възлиза на сумата от 1700.40 лева /л. 62/ като за процесния
период размерът на обезщетението възлиза на сумата от 11862.20 лева.
С оглед изложените съображения искът се явява основателен, като доколкото
ищцата е поискала сума в по-нисък размер, то съобразно принципа за диспозитивното
начало, съдът е обвързан от размера на заявената претенция.
Ето защо искът е основателен и доказан изцяло.
Основателно е и искането за присъждане на законна лихва, считано от
17.07.2024г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане на
вземането.
По отговорността за разноските:
18
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски възниква за ищцата, които
възлизат на сумата от 900.00 лева – адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС – Дупница сумата от 1744.69 лева – държавна такса по предявените и
уважени искове и заплатените разноски за допуснатите по делото експертизи.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 221, ал. 1 КТ, чл.
224, ал. 1 КТ и чл. 226, ал. 2 КТ „ЦАРЕВ ВРЪХ“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: н.
м. Рилски манастир, община Рила да заплати в полза на Р. С. Д., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Дупница, ул. „Невена Коканова“ № 10 следните суми: сумата от 4 619.92 лв.
– трудово възнаграждение по трудов договор № 015/01.09.2012г. за периода
01.09.2023г. – 21.12.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от
датата на подаване на исковата молба – 17.07.2024 г. до окончателното й плащане;
сумата от 397.45 лв. – обезщетение за забава върху главницата от 4 619.92 лв.,
начислено за периода от 25.10.2023 г. до 16.07.2024 г.; сумата от 1 560 лв.,
представляваща обезщетение при прекратяване на трудовия договор от служителя без
предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ; сумата от 3 120 лв., представляваща
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за 2022г. в размер на 20 дни и
за 2023 год. в размер на 20 дни.; сумата от 10 920 лв. – обезщетение за вреди от
незаконно задържане на трудовата книжка в периода 21.12.2023 г. - 16.07.2024 г., ведно
със законната лихва върху нея, считано от 17.07.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 900.00 лева – разноски за
производството пред РС – Дупница.
ОСЪЖДА „ЦАРЕВ ВРЪХ“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес: н. м. Рилски
манастир, община Рила да заплати по сметка на РС – Дупница сумата 1744.69 лева,
представляваща държавна такса и депозити за вещи лица, на основание чл. 78, ал.6
ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред ОС – Кюстендил в
двуседмичен срок, считано от получаването му в препис.
19
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
20