№ 1353
гр. Варна, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20223100501416 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 37/18.03.2022 год., постановено по гр.д. № 1530/2021 год.,
ДРС – 4-ти състав е отхвърлил предявения от Териториална дирекция - Варна
на Национална агенция по приходите срещу „РУДИ - 90“ ЕООД, ЕИК:
********* и Г. В. Г., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 216 ал. 1 т.
2 от ДОПК, а в условие на евентуалност - иск с правно основание чл. 216 ал. 1
т. 6 от ДОПК, евентуално иск с правно основание чл. 216 ал. 1 т. 4 от ДОПК, с
искане да бъде обявена за относително недействителна спрямо Държавата
следната сделка: покупко - продажба на недвижим имот, обективирана в
Нотариален акт № 18, том I, per. № 225, дело № 16 от 23.01.2017 г., вписан в
АВ - СВ гр. Девня, вх. per. № 71, акт № 28, том I, дело 30/2017, с който Д.Н.
Г.а, в качеството си на управител на „РУДИ - 90“ООД /сега ЕООД/,
прехвърля на Г. В. Г. следния недвижим имот: ПОСТРОЙКА НА
ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ, състояща се от магазин за зеленчуци;
магазин за риба; дюнер и клуб, с площ от 250 кв.м., изградена в урегулиран
поземлен имот XXI-918, в квартал 42, по плана на гр. Суворово, общ.
Суворово, обл. Варна, с площ 755 кв.м. заедно с всички подобрения и трайни
1
насаждения, при граници на имота: улица УПИ ХХ-918, УПИ XIX- 917, като
е осъдил ищеца за разноски.
Недоволен от горното е останал ищеца по делото, който чрез назначен
особен представител обжалва постановеното решение с доводите за неговата
неправилност и незаконосъобразност. Конкретните оплаквания са, че съдът
не с е произнесъл по нито един от предявените в евентуалност искове като е
формирал правни изводи само по отношение на процеса относно издаване,
връчване, обжалване и влизане в сила на РА, въз основа на който е
образувано изпълнителното производство. А законосъобразността и
обосноваността на последния не е от компетентността на гражданския съд,
като се аргументират и с разпоредбата на чл.17, ал.2 ГПК. Нещо повече, че
самите ответници не спорят по връчването на заповедта, който факт е доказан
и с писмени доказателства. Поради горното, счита, че е налице доказаност на
хипотезите, визирани в нормата на чл.216 ДОПК и моли за отмяна на
решението и уважаване на предявените искове.
В срока по чл.263 ГПК, ответникът Г. В. Г. депозира писмен отговор, с
който оспорва жалбата като счита, че решението е правилно и обосновано.
Моли за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, ответникът „РУДИ - 90“ не депозира писмен
отговор на въззивната жалба.
В с.з. по същество, въззивникът, чрез представителя си, поддържа
жалбата и моли за отмяна на решението, ведно сприсъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. по същество, въззиваемата страна Г., моли за потвърждаване на
решението.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и
отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
2
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Депозираната въззивна жалба е поставила във висящност
първоинстанционното решение в осъдителната му част, което съдържа
реквизитите на чл.236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на
предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от
решението, като служебно следи за нарушение на императивна
материалноправна разпоредба, дори ако тяхното нарушение не е въведено
като основание за обжалване /ТР №1/2013 г. на ОСГТК/.
В сезиралата настоящият съд жалба, релевираните от въззивника такива
по същество са свързани с изводите на съда относно неоснователността на
предявените искове, основавайки се на недоказаност на влизане в сила на
ДРА, с който са установени публични задължения спрямо първия ответник по
делото.
Предмет на образуваното първоинстанционно производство са
съединени в условията на евентуалност искове, както следва: с правно
основание в чл.216, ал.1 т.2 ДОПК, основан на твърдения за възмездно даване
на права, значително надхвърлящи по стойност получената престация,
евентуално с правно основание чл.216, ал.1 т.6 ДОПК, основан на твърдения
за договаряне във вреда на публичния взискател със свързано с длъжника
лице и евентуално с правно основание чл.216, ал.1 т.4 ДОПК, основан на
извършена от длъжника сделка с намерение да се увреди публичния
взискател.
Основателността им се предпоставя, на първо място, от доказване от
ищеца, главно и пълно, наличието на влязъл в сила ревизионен акт, чрез
който се установяват публични задължения в тежест на първия ответник
„РУДИ -90“ ЕООД, редовно връчване на заповедта за възлагане на ревизия на
ответното дружество, както и момента на връчване, извършване на
разпоредителна сделка от ответното дружество във вреда на публичния
взискател /държавата/, след датата на връчване на заповедта за възлагане на
3
ревизия. На следващо място, на доказване подлежат предвидените във
фактическите състави специални предпоставки на нееквивалентност на
престацията, качеството „свързано лице“ по смисъла на § 1, т.3 от
Допълнителните разпоредби на ДОПК на приобретателя по разпоредителната
сделка и намерението за увреда на прехвърлителя.
Общата предпоставка, предвидена в нормата на чл.216, ал.1 ДОПК -
сключване на договора за продажба след връчване на заповед за ревизия,
приключила с установяване на публични задължения към държавата, съдът
намира за установена по положителен начин чрез представените писмени
доказателства.
Установява се от представените писмени доказателства, че сделката,
чиято недействителност се претендира, е осъществена на 23.01.2017 год., при
неоспорено от двамата ответници връчване по електронен път на заповедта за
ревизия на 19.09.2016 год. Установява се също така, че в резултат от
извършената ревизия са установени публични задължения за периода 2011,
2014 и 2015 година, обективирани в РА № Р-03000316006114-091-
001/06.04.2017 год. Цитираният РА е връчен по реда на чл.32 ДОПК, видно от
съобщение № 46296-15/05.05.2017 год., като представените пред
първоинстанционния съд писмени доказателства - протоколи за извършена
проверка № 0192245/20.04.2017 год. и № 0192361/03.05.2017 год.
удостоверяват наличието на основанието за прилагане на горецитираната
разпоредба.
С оглед на така представените доказателства и липса на насрещно
твърдение за обжалване на РА в срок, възражението на ответника Г. за
невлизането му в сила съдът преценява за неоснователно и приема, че №
данъчните задължения на ответника – продавач „РУДИ – 90 ЕООД в общ
размер на 44 969,71 лв, са доказани на основание чл.108, ал.1 ДОПК с
ревизионния акт РА № Р-03000316006114-091-001/06.04.2017 год. на НАП –
ТД Варна.
Ответникът Г. е възразил също така, че доколкото се касае за
задължения от 2011, 2014 и 2015 год. същите е следвало да бъдат отписани от
публичния изпълнител поради погасяването им по давност.
Действително, с отменителния иск по чл.216, ал.1 ДОПК се обезпечават
само безспорни действителни публични вземания, които не са погасени към
4
момента на решаване на спора, поради което и съдът следва да разгледа и се
произнесе по наведеното възражение за погасяване по давност на
задълженията, установени с конкретния ревизионен акт, в тежест на
дружеството-отчуждител на имотите по атакуваните разпоредителни сделки
/решение № 59 от 27.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1465/2021 г., III г. о., ГК/.
Въпреки горното, като съобрази, че не се касае за публични
задължения, чието начало на давностния срок тече, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, а за такива установени с РА, вследствие на извършена ревизия,
то давността започва да тече от датата на влизане в сила на същия и към
датата на предявяване на исковата молба не е изтекла. Само поради горното
не се налага изследване на основания за прекъсване или спиране на давността
на някое от предвидените в ДОПК основания.
Първият предявен иск е основан на твърдения за възмездно даване на
права, значително надхвърлящи по стойност получената престация, с правно
основание чл.216, ал.1 т.2 ДОПК. С решение № 107 от 14.11.2011 г. на ВКС
по т. д. № 742/2010 г., I т. о., ТК, е прието, че равностойността на престациите
следва да се преценява към момента на сключването на сделката, тъй като
критерият "равностойност" не е еднозначен и не може да се тълкува като
пълен идентитет между цената на даденото и цената на полученото по
сделката. За да е налице несъответствие по смисъла на цитираната разпоредба
не е достатъчно наличието на неравностойност /несъответствие на платената
цена с действителната стойност на придобитото имущество/, а е необходимо
то да бъде „значително“. И доколкото не е налице единен критерии относно
това, кое е "значително", дали неравностойността на престациите е
значителна следва да се преценява във всеки конкретен случай и въз основа
на всички събрани доказателства.
Както се посочи по-горе, продажната цена на процесния имот,
съставляващ магазин за зеленчуци, магазин за риба, дюнер и клуб /търговски
обекти/, е 9 900 лева, при данъчна оценка на същия към датата на изповядване
16 817 лева. Установява от представените доказателства, че разпореденият от
търговското дружество имот е единствен такъв, респективно че същият не
притежава друго имущество за удоволетворяване на публичния взискател. По
делото не е проведена съдебна ексепртиза за установяване на пазарната
5
стойност на продадените обекти, но съдът съобразява обстоятелството, че
същата обичайно е по-висока от определената за данъчни цели оценка. Съдът
отчита, че макар и продавач по делото да е търговско дружество, към датата
на сделката съдружници в същото са били двете деца и бившата съпруга на
приобретателя – ответника Г., които са били и управители на дружеството –
заедно и поотделно, като само седем дни след продажбата /30.01.2017 год./ са
заличени като такива поради прехвърляне на притежаваните от тях дялове.
Съобразявайки отношенията между страните, липсата на друго
имущество дружество, което може да послужи за удоволетворяване на
публичния взискател, както и цифровото изражение на критерия
„значително“, а именно, че продажната цена е почти 50 % по-малка от
данъчната оценка на продаваемите обекти, се налага извода, че е налице
осъществена хипотезата на чл.216, ал.1 т.2 ДОПК и даденото значително
надвишава полученото. Тук следва да се посочи и че с оглед особения
предмета на правно регулиране - възпрепятстване евентуалното осуетяване на
събирането на установени публични задължения, по които кредитор е
държавата, не следва да се прави аналогия с нищожността на сделката поради
противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на престациите.
Обстоятелството, че земята, ведно със сградата, е предмет на договорна
ипотека от 2008 год. за обезпечаване на вземания по договор за кредит, по
която ответникът Г., след атакуваната разпоредителна сделка, е поел
изплащането на вноските по кредита е ирелеватно. Предвид различието на
правните субекти по договора за кредит /физическото лице Д. Г.а/ и
продавача по сделката /“РУДИ-90“ ЕООД/, изплащаните след нея вноски не
могат да обусловят наличието на защитим от закона интерес за
отчуждаването на търговските обекти на по-ниска цена.
Налага се извод за основателност на предявения с правно основание
чл.216, ал.1 т.2 ДОПК иск, като с оглед несбъдване на вътрешното
процесуално условие, съдът не дължи произнасяне по предявените в
евентуалност искове.
Поради различие в правните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да се отмени и се постанови друго, с
което се уважи предявения иск.
Предвид изхода от спора и направеното от въззивника искане, в тежест
6
на въззиваемата следва да се присъди сумата от 300 лева, съставляваща
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 37/18.03.2022 год., постановено по гр.д. №
1530/2021 год. на ДРС – 4-ти състав, с което е отхвърлен предявения от
Териториална дирекция - Варна на Национална агенция по приходите срещу
„РУДИ - 90“ ЕООД, ЕИК: ********* и Г. В. Г., ЕГН: ********** иск с правно
основание чл. 216 ал. 1 т. 2 от ДОПК, а в условие на евентуалност - иск с
правно основание чл. 216 ал. 1 т. 6 от ДОПК, евентуално иск с правно
основание чл. 216 ал. 1 т. 4 от ДОПК, с искане да бъде обявена за
относително недействителна спрямо Държавата следната сделка: покупко -
продажба на недвижим имот, обективирана в Нотариален акт № 18, том I, per.
№ 225, дело № 16 от 23.01.2017 г., вписан в АВ - СВ гр. Девня, вх. per. № 71,
акт № 28, том I, дело 30/2017, с който Д.Н. Г.а, в качеството си на управител
на „РУДИ - 90“ООД /сега ЕООД/, прехвърля на Г. В. Г. следния недвижим
имот: ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩО ЗАСТРОЯВАНЕ, състояща се от
магазин за зеленчуци; магазин за риба; дюнер и клуб, с площ от 250 кв.м.,
изградена в урегулиран поземлен имот XXI-918, в квартал 42, по плана на гр.
Суворово, общ. Суворово, обл. Варна, с площ 755 кв.м. заедно с всички
подобрения и трайни насаждения, при граници на имота: улица УПИ ХХ-918,
УПИ XIX- 917, както и в частта за разноските
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по
отношение на ДЪРЖАВАТА обективираната в Нотариален акт № 18, том I,
per. № 225, дело № 16 от 23.01.2017 г., вписан в АВ - СВ гр. Девня, вх. per. №
71, акт № 28, том I, дело 30/2017, с който Д.Н. Г.а, в качеството си на
управител на „РУДИ - 90“ ООД /сега ЕООД/, прехвърля на Г. В. Г. покупко-
продажба на недвижим имот: ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩО
ЗАСТРОЯВАНЕ, състояща се от магазин за зеленчуци; магазин за риба;
дюнер и клуб, с площ от 250 кв.м., изградена в урегулиран поземлен имот
XXI-918, в квартал 42, по плана на гр. Суворово, общ. Суворово, обл. Варна, с
площ 755 кв.м. заедно с всички подобрения и трайни насаждения, при
7
граници на имота: улица УПИ ХХ-918, УПИ XIX- 917, поради възмездно
даване на права, значително надхвърлящи по стойност получената престация,
на основание чл.216, ал.1 т.2 ДОПК.
ОСЪЖДА Г. В. Г., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „НАП – ТД
Варна сумата от 300 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8