№ 37
гр. Попово, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря Мая Й. Ангелова
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20223520100063 по описа за 2022 година
Предявен е установителен иск по реда на чл.415 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „В. и К. - В.” ООД гр.В. твърди в исковата си молба, твърди, че
наследодателя на ответната страна бил потребител на ВиК услуги, за водоснабден имот в
гр.*****. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитали по партида с абонатен номер
1505327, чийто титуляр бил ответникът П. М. Г..
Ищецът твърди, че от този момент възникнали облигационни задължения по повод
предоставяне на ВиК услуги, по силата на което дружеството се задължило да снабдява
потребителя-ответник с питейна вода, а ответника се задължил да заплаща тяхната стойност.
В отчетния период 07.12.2019г. до 21.08.2021г. дружеството предоставило до имота
питейна вода, отведени и пречистени отпадни води, с което изпълнило задължението си по
договор за доставка. За предоставените ВиК услуги, дружеството издало 21 бр. фактури
(подробно описани в ИМ) всички на обща стойност 422.75лв., която ответника следвало да
заплати. Тъй като посочените фактури се явявали просрочени, била начислена и лихва за
забава в общ размер на 35.63лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези
главници за периода от 07.12.2019г. до 21.08.2021г.
Поради неплащане на тази фактура от страна на ответника, ищецът подал заявление
по чл.410 от ГПК и било образувано ч.гр.дело №748/2021 г. по описа на Районен съд- П., по
което била издадена заповед за изпълнение. Във връзка с връчване на заповедта, при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, дружеството предявява настоящия иск.
Предвид това ищеца претендира да се признае за установено, че ответниците като
наследници на починалия в хода на процеса ответник П. М. Г. от с.*****, дължат на ищеца
сума в общ размер на 422.75лв., представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени
ВиК услуги за периода от 03.10.2019г. до 04.08.2021г., на адрес гр.*****; сума в общ размер
на 35.63лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода
от 07.12.2019г. до 21.08.2021г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата
1
на подаване на заявлението в съда- 23.08.2021г. до окончателното им плащане, за които суми
е издадена заповед № 289/17.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
748/2021г. по описа на PC- П.. Претендира и за направените разноски по делото.
Редовно призова за с.з., се явява процесуален представител-ю.к.Г. Г., която по
същество се пледира за уважаване на така предявения иск
В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК не постъпи писмен отговор от
назначения особен представител на ответниците А. Г. Д. от с.***** и Х. Г. Д. от гр.В. -
адв.Д.Д. от ТАК.
Редовно призован за с.з. се явява назначения особен представител на ответниците -
адв.Д.Д. от ТАК, който по същество пледира за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че П. М. Г. е бил потребител на ВиК услуги, предоставени от
ищеца на за водоснабден имот в гр.*****. Няма спор, че за това лицето има открита партида
при ищеца, абонатен №1505327 на посочения по горе адрес.
От представените писмени доказателства - справка и опис на отчети, се установява,
че за периода от 03.10.2021г. – до 21.08.2021г. от този аб.номер, на посочения адрес
ежемесечно е отчитано потребление на вода. Въз основа на отчетените количества вода,
ищцовото дружество е издало 21 бр. фактури, на обща стойност 422.75лв., за отчетени 516
куб.м.
Предвид това, че не настъпило плащане по тези фактури, ищецът подал заявление в
ПпРС по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано и ч.гр.д. №748/2021г.
по описа на ПпРС.
От приложеното ч.гр.д. №748/2021г. по описа на ПпРС се установява, че срещу
първоначалния ответник – П. Г. е издадена заповед за изпълнение №289/17.09.2021г. за
422.75лв., представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени ВиК услуги за
периода от 03.10.2019г. до 04.08.2021г., на адрес гр.*****; сума в общ размер на 35.63лв.,
представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от
07.12.2019г. до 21.08.2021г., както и законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на заявлението в съда- 23.08.2021г. до окончателното им плащане.
След връчване на заповедта за изпълнение, на осн.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на
заявителя бил даден едномесечен срок за предявяване на настоящия иск.
От приложеното по делото удостоверение за наследници с изх.№ 435-1К/21.12.2022г.
се установява, че П. М. Г. е починала на 10.04.2022г., като след смъртта си е оставил за
наследници следните лица- А. Г. Д. от с.***** (дъщеря), и Х. Г. Д. от гр.В. (син).
От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот от
14.10.2021г. се установява, че процесния имот е продаден от П. Г. на Ф. Д.. От представените
констативен протокол №12/2023г. и спрвака за този абонат се установява, че показанията на
водомера от 516 куб.м. от 2021г. до 2023г. са в размер на 548 куб.м.
От ищцовата страна са приложени и ОУ за предоставяне на ВиК услуги, одобрени от
ДКЕВР с решение №ОУ-09/11.08.2014г. от КЕВР, Решение №Ц-20/28.12.2018г., Решение
№Ц-37/23.12.2019г. и Решение №Ц-46/30.12.2020г. на ДКЕВР за утвърждаване на цени на
ищцовото дружество
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Тъй като производството е по реда чл. 415 ГПК взискателят следва да докаже своето
вземане както по основание, така и по размер, а именно, че е предоставил на ответника за
2
визираният период В и К услуги, които не са заплатени, а ответника като длъжник следва да
докаже че е заплатил ползваните от него В и К услуги.
От събраните по делото доказателства, съдът счита, че качеството на потребител на
ответниците се доказва по несъмнен начин. Няма спор, че същите са наследници по закон на
П. М. Г., като същата е била и титуляр на правото на собственост, за процесния период,
видно от приложения нот.акт за продажба от 2021г. Безспорно съдът приема, че за визирания
период Г. е имала качеството на потребител, като титуляр на правото на собственост по
отношение на имота, като няма доказателства по делото друг да е ползвал имота.
В конкретния случай съдът приема още, че страните през търсения период от време,
са били обвързани от облигационно отношение, по силата на което ищецът се е задължил да
предоставя на П. Г., заместена в процеса от наследниците й по закон, услугите по В. и к. в
качеството му на потребител на услугите по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от Наредба
№4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, а последният – да заплаща тяхната стойност.
Според чл.8 от цитираната наредба за наличието на валидно облигационно отношение
между страните е достатъчно публикуването на общи условия, предложени от оператора. По
делото са приложени въпросните общи условия, които преповтарят посочената от съда
Наредба. Влизането им в сила не е обусловено от писменото приемане на потребителите.
Според чл.3, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи,
потребители на услугите на ВиК са: 1.собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни води; 2.собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; 3.собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Редът, начинът и
формата за установяване на облигационните отношения по доставката на питейна вода и
пречистването на отпадна такава за конкретните имоти и начинът на плащане и
разпределение на дължимите суми от абонатите се определят съобразно правилата,
предвидени в чл.30-40 от същата наредба.
Потребителите физическите лица се идентифицират по посочените в чл. 59, ал.1, т.2
от ОУ данни- ЕГН, постоянен адрес, адрес на имота, телефон и др.идентификационни данни
се извършва съгласно изисквания на ЗЗЛД, ако потребителя доброволно е подписал
декларация за предоставянето им. ВиК операторът открива партида с потребителски номер
на потребителите при подаване на заявление по образец. Съгласно чл. 33 от ОУ ВиК
оператора издава ежемесечни фактури при наличие консумация и/или служебно
начисляване на количества. Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях за ВиК услуги в 30- дневен срок след датата на фактуриране, като
възражения срещу определената дължима сума за използване ВиК услуги се правят писмено
пред оператора в 30-дневния срок за плащане на фактурата (чл.34, ал.1 от ОУ).
Няма спор , а и от доказателствата по делото се установява, че първоначалния
ответник за претендирания период е бил собственик на водоснабден имот, следователно
същият е потребител на услугите по смисъла на общите условия. Съдът приема, че по
безспорен начин се установява, че на същия е открита партида.
След преценка на конкретните договорености между страните, съдът приема, че до
този имот реално е доставяна и потребена вода, за процесния период. Този извод на съда се
налага от приложените по делото доказателства. Конкретните количества на потребената
питейна и на отведената вода се определят въз основа показанията на индивидуален
водомер, който потребителят следва да постави в имота си. Тези показания следва да бъдат
3
отчитани месечно от представител на оператора и остойностявани според действащите за
момента цени на същия. Според чл. 32, ал.1 и ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004г., ВиК
услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на
водопроводното отклонение, а отчетените данни се установяват чрез отбелязването им в
карнета, заедно с датата на отчитане на водомерите и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Същото е предвидено и в
чл.23, ал.4 от ОУ .
Доколкото отчитането на ВиК услугите се установява чрез отбелязване в карнета
съгласно посочената разпоредба на чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от 14.09.2004г., то следва да
се приеме, че самият карнет представлява нормативно предвиден документ, доказващ
посещенията в имота и показанията на водомера към определена дата. Карнетът има
характер на частен свидетелстващ документ и като такъв се ползва с формална
доказателствена сила. Следва да се има предвид още, че присъствието на потребителя или
на негов представител при извършване на отчета е негово задължение, предвидено в чл. 5,
т.1, вр. с чл. 24 от ОУ. Целта на присъствието на двете страни по правоотношението при
отчитане на показанията на водомера е да се отчете правилното показание, което ще
послужи за определяне на дължимите суми. Съгласно разпоредбата на чл.35 от Наредбата,
показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се определя в
ОУ или договора, но не по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на отчитане на
водомерите е по-дълъг от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно
количество изразходвана вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно
отчетените съответни периоди на предходната година. След отчитане на показанията на
водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление.
Достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за извършване на отчети,
включително в жилищата на потребителите, се осигурява съгласно ОУ или договора. При
невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или на неговия
представител, потребителят е длъжен да уточни с оператора в удобно за двете страни време
извършването на отчитането в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. При
отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до водомера
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне един свидетел. От
горното следва, че потребителят има задължение при отчитане на показанията на водомера,
като дължи грижа и внимание по отношение отчетеното служебно количество вода или
такова, с което същия не е съгласен и в определен от Наредбата срок следва да сезира
оператора за извършване на корекция или изравняване. На основание чл. 24, ал.3 от Общите
условия при невъзможност за отчитане на водомерите, поради отсъствие на потребителя или
на негов представител и когато потребителят не е съгласен с фактурираните количества,
потребителят е длъжен да уточни с ВиК оператора извършване на отчитането в удобно за
двете страни време, в срок не по-дълъг от една година от последното отчитане. При липсата
на данни съдът приема, че Г. не е възразила срещу начина на отчитане и начисляване на
потребено количество вода, включително и извършеното служебно начисляване, така както е
отразено в представеното копие от карнета. Няма доказателства, за това водомера в имота
на потребителя да е бил стар или нефункциониращ. Напротив доказателствата са точно в
обратния смисъл
След анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът приема, че
ищецът е предоставял на ответника Г., услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода за собствения й обект, и същата ги е получавала, т.е. реално ги е ползвала, за
процесния исков период. Налице е пълно съвпадане на стойностите по издадените фактури с
отразените в индивидуалния карнет за лицето количества услуги.
В случая от представените справки за начислени суми по партидата за имот на адрес
гр.*****, се установява, че за периода от 03.10.2019г. до 04.08.2021г. по партидата на
4
абоната са издадени 21 бр. фактури за доставяни в имота на ответницата ВиК услуги. Въз
основа на тези доказателства може да бъде направен извод, че ищецът е изпълнил поетото в
чл.33, ал.1 от ОУ задължение за ежемесечно фактуриране на дължимата сума за
предоставените през месеца ВиК услуги. Задължението за фактуриране е изпълнено с
генериране на фактури в електронен вариант, които съдържат номер на фактура, дата на
издаване, период за който се отнасят и размер на задължението, както и че са присъединени
към конкретна партида на абонат, водена от дружеството. В нормативен акт или в ОУ няма
поето задължение нито за подписване, нито за изпращане на фактурите на абонатите, но
при желание на абоната може да му бъде предоставен препис от тези фактури. Моментът, от
който възниква изискуемостта на вземането, е определен в разпоредбата на чл.33, ал.2 от
ОУ, според която абонатът дължи заплащане дължимите суми за ползваните ВиК услуги в
30-дневен срок след датата на фактуриране, в който срок потребителя има право и на
възражение срещу определената дължима сума. При наличието на уговорен срок за плащане
на задълженията, не е необходимо отправянето на покана за плащане за да изпадане
длъжника в забава. Същевременно от страна на ответниците, чиято е доказателствената
тежест за това, не се ангажираха доказателства да са извършени плащания по фактурите за
потребена питейна вода, приложени към исковата молба.
От изложеното дотук, съдът приема за безспорно установено по делото, предвид
наличието на валидно облигационно договорно правоотношение между ищеца и ответника
през процесния период, по силата на което „ В. и к. - В.” ООД, гр.В. е извършило услуги по
доставка на питейна вода, като за ответниците е възникнало задължението да заплатят
цената на същите. Когато длъжникът не изпълни точно своето задължение, тогава възникват
правните последици от неизпълнението. Съгласно разпоредбата на чл.79 ал.1 ЗЗД в случай,
че длъжника не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забава, или да иска обезщетение за неизпълнение.
Следователно уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното
наличие на три предпоставки: съществуване на правомерен юридически акт, от който
възниква задължението; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от
страна на ответника - длъжник; реалното изпълнение да е възможно. По делото е
установено, че е възникнало едно парично задължение в тежест на ответниците, чието
реално изпълнение е възможно, и е в интерес на кредитора - ищец. В конкретният случай
съдът счита, че предвид неизпълнението на длъжника в лицето на наследодателя на
ответните по делото, то вземането на кредитора консумирана и незаплатена вода по 21 бр.
фактури, издадени за периода от 03.10.2019г. до 04.08.2021г., в размер на 422.75лв., е изцяло
доказано по основание и размер.
По основание и размер е доказано и вземането за лихва за забава за периода от
07.12.2019г. до 21.08.2021г., в размер на 35.63лв., доколкото изрично в чл.44 от ОУ на
ищцовото дружество е предвидено, че при неизпълнение в срок на задължението за
заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи и обезщетение в размер на законната
лихва, съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД. С оглед на установеното по горе от съда и
основателността на главното вземане, то основателно се явява и акцесорното такова за
лихва за забава.
Предвид изложеното съдът следва да признае за установено по отношение на
ответниците като наследници на починалия в хода на процеса първоначален ответник, че
дължат на кредитора, сума в общ размер на 422.75лв., представляваща сбор от главници за
ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 03.10.2019г. до 04.08.2021г., на адрес
гр.*****; сума в общ размер на 35.63лв., представляваща сбор от обезщетения за забава
върху тези главници за периода от 07.12.2019г. до 21.08.2021г., както и законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 23.08.2021г. до
окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед № 289/17.09.2021г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 748/2021г. по описа на PC- П..
5
При този изход на делото, следва да се разпредели и отговорността за разноските,
които ответниците дължат на ищеца, както тези направени в заповедното производство, така
и тези направени в настоящото производство.
Така, на осн. чл.78, ал.1, ответниците следва да заплатят на ищеца сумата от 75.00лв.,
представляващи разноски по ч.гр.д. № 748/2021г., както и сумата от 410.00лв.,
представляващи разноски в настоящото производство, от които 25.00лв. за заплатена д.т.,
5.00лв. за издадено съдебно удостоверение, 280.00лв. за заплатено възнаграждение за особен
представител и 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, последното съобразено с
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. чл. 37 от ЗПП, във вр. чл. 25, ал.1 от НЗПП .
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: с. **** и Х. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***** и с настоящ
адрес: гр. ***, в качеството им на наследници на починалия в хода на процеса ищец П. М. Г.,
ЕГН **********, поч. на 10.04.2022г., ДЪЛЖАТ на „В. и К. - В.” ООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управлeние – гр. ****, представлявано от В. В., СУМАТА 422.75лв.
(четиристотин двадесет и два лева и 75 ст.), представляваща сбор от главници за ползвани
и незаплатени ВиК услуги за периода от 03.10.2019г. до 04.08.2021г., на адрес гр.*****,
както и СУМАТА 35.63 лв. (тридесет и пет лева и 63 ст.)., представляваща сбор от
обезщетения за забава върху тези главници за периода от 07.12.2019г. до 21.08.2021г., както и
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
23.08.2021г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед №
289/17.09.2021г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 748/2021г. по описа на
PC- П..
ОСЪЖДА А. Г. Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. **** и Х. Г. Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***** и с настоящ адрес: гр. ***, в качеството им на
наследници на починалия в хода на процеса ищец П. М. Г., ЕГН **********, поч. на
10.04.2022г. ДА ЗАПЛАТЯТ на „В. и К. - В.” ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управлeние – гр. ****, представлявано от В. В. СУМАТА 75.00 лв. (седемдесет и пет лева
и 00 ст.) – разноски по ч.гр.д. №748/2021г. по описа на ПпРС, както и СУМАТА 410.00лв.
(четиристотин и десет лева и 00 ст.), представляваща разноски по настоящото дело, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред Търговищки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6