РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. Варна, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседАе на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
ДАела Д. Томова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20223001000282 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалби на „Групама
Застраховане“ ЕАД със седалище гр.София, срещу решение № 517 от
22.12.2021г. по търг.дело № 161/21г. по описа на Окръжен съд – Варна,
търговско отделение, в частите му, с които застрахователното дружество е
осъдено да заплати на Д. ЮЛ. Г. сумата 40 000лв., на П. СТ. КЛ. сумата
45 000лв. и на АН. СТ. СТ. сумата 45 000лв., представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдАя, в резултат на смъртта
на З Н Е, ведно със законна лихва, считано от 20.07.2019г., както и е осъдено
да заплати направени по делото разноски; жалба на П. СТ. КЛ. от гр.Варна,
АН. СТ. СТ. от гр.София, Д. ЮЛ. Г. от гр.Варна и ЗДР. ЮЛ. М. от гр.Варна
срещу същото решение, но в частите му, с които са отхвърлени предявените
от тях искове за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на З Н Е,
съответно за разликата над 45 000лв. до 90 000лв. за П. СТ. КЛ. и АН. СТ.
СТ., над 40 000лв. до 80 000лв. за Д. ЮЛ. Г. и иска на ЗДР. ЮЛ. М. до
размера на сумата 80 000лв.
1
В жалбата на „Групама Застраховане“ ЕАД се твърди, че решението е
постановено по недопустими искове, евентуално е неправилно.
Твърди че ищците не са легитимирА да предявяват искове за
неимуществени вреди от смъртта на своята баба. Твърдят че не са налице
предпоставките съобразно Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г.
по тълк.дело № 1/16г. на ОСНГТК на ВКС и по делото липсват данни за
привързаност между ищците и починалата им баба, която да надхвърля
обичайната за отношенията между такива родственици, още повече трайна,
дълбока емоционална връзка с починалия не се предполага и не се сочат
доказателства.
Твърди че от събрАте по делото доказателства не се доказват
обстоятелствата, необходими за да бъде признато правото на обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на тяхната баба.
Твърди че съобразно разрешението дадено в тълкувателното решение лицата,
които претендират обезщетение, следва не просто да са претърпели болки и
страдАя от смъртта на своята баба, а тяхната привързаност поради конкретни
житейски обстоятелства следва да е станала толкова силна, че смъртта на
единия да е причина за морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене нормално присъщите на родствената връзка. Сочи
че от събрАте по делото гласни доказателства се установява, че починалата е
имала отношения със своите внуци, които по никакъв начин не се отличават
от обичайните между баба и внуци в сравнение с традиционното българското
общество семейни отношения. Сочи че двама от ищците З и Д винаги са били
част от домакинството на своите родители. Сочи че по отношение на З няма
никакви данни в какви отношения е бил той с баба си към датата на
събитието. Сочи че другите двама ищци – А и П в хода на производството е
установено, че майка им винаги се е грижила за тях, макар и в юношеските им
години да са останали при баба си, а след навършване на пълнолетие са
продължили образованието си. Сочи че към датата на произшествието всички
внуци са имали свои семейства, отделни домакинства.
Оспорва приетия от съда размер на обезщетението, като твърди че
същия не е адекватен на условията на живот в страната, не е съобразен с
възрастта на починалата и на ищците, както и с размера на присъжда към
датата на събитието застрахователни обезщетения. Позова се и на изплатения
2
размер на дъщерите на починалата, при отчетено съпричиняване.
Моли съда да отмени решението в обжалвАте от него части и да
постанови друго, с което да отхвърли предявените искове, евентуално да
намали размера на присъдените обезщетения. Претендира направените по
делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор от насрещните
страни, в който се изразява становище за неоснователност на подадената
жалба. Молят съда решението в обжалвАте от застрахователя части да бъде
потвърдено. Претендират направените по делото разноски.
В жалбите на П. СТ. КЛ., АН. СТ. СТ. и Д. ЮЛ. Г. се изразява съгласие
с определения от съда по справедливост по справедливост размер на
обезщетението за неимуществени вреди, но се твърди че съдът неправилно е
приел наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата З Е. Оспорват се приетото за установено нарушение по чл.113
ал.1 т.1 от ЗДвП, че пешеходката не се е огледала преди да предприеме
пресичане и по този начин има равен принос за настъпване на процесното
ПТП с този на водача на лекия автомобил. Твърдят че от събрАте по делото
доказателства е установено че ударът за водача на лекия автомобил е бил
предотвратим, посредством аварийно спиране в случай че същият се е
движил с разрешената скорост за градски условия. Твърдят че по делото не е
проведено главно и пълно доказване от застрахователя, че именно
поведението на пешеходката е в причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат. Само фактът че е предприела пресичане на пътното платно на
необозначено място, но оживено място, не е равносилен на съпричиняване на
вредоносния резултат. Излагат че за се приеме съпричиняване следва
действията на пострадалото лице да са сред причините за настъпване на
увреждането. Твърдят че нарушението на пострадалата не е тъждествено с
това на водача на лекия автомобил, като и по закон на водачите им е вменена
отговорност, значително завишена спрямо тази на пешеходците. В отношение
на евентуалност сочат че процентът на съпричиняване от страна на
пострадалата следва да бъде определен на не повече от 10 %.
Молят съда да отмени решението в обжалвАте от тях отхвърлителни
части и предявените искове да бъдат уважени. Претендират направените по
делото разноски.
3
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор от
застрахователното дружество, в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба. Моли съда решението в обжалвАте от
ищците отхвърлителни части да бъде потвърдено.
Към настоящето производство е присъединена частна жалба на
„Групама Застраховане“ ЕАД със седалище гр.София срещу определение №
383 от 10.03.2022г. по реда на чл.248 от ГПК, с което молбата на
застрахователното дружество за изменение на решението в частта за
разноските е оставена без уважение.
Твърди че определението е неправилно и противоречи на материалния
закон. Излага че не са налице предпоставките по чл.38 от ЗА за оказване на
безплатна адвокатска помощ. Твърдението че ищците са материално
затруднени лица е опровергано от събрАте по делото доказателства,
установяващи че всички ищци са в работоспособна възраст с данни че
работят. Поради това и твърди че няма основАе за присъждане на адвокатски
хонорар по реда на чл.38 от ЗА. Моли съда да отмени обжалваното
определение и да измени решението като не присъди адвокатско
възнаграждение по реда н чл.38 от ЗА.
В срока по чл.276 от ГПК от насрещните стрА е депозиран писмен
отговор, в който е изразено становище за неоснователност на частната жалба
и молят съд да потвърди обжалваното определение.
Въззивниците П. СТ. КЛ., АН. СТ. СТ., Д. ЮЛ. Г. и ЗДР. ЮЛ. М., в
съдебно заседАе, чрез депозирана от процесуален представител молба,
поддържат своята жалба и молят съда да уважи предявените от него искове в
пълен размер и да остави без уважение жалбата на застрахователя.
Претендират направените по делото разноски.
Въззивникът „Групама Застраховане“ ЕАД, в съдебно заседАе, чрез
депозирана от процесуален представител молба, поддържа своята жалба и
моли съда да я уважи като отхвърли предявените срещу него искове за
обезщетение за неимуществени вреди, както и да остави без уважение
жалбата на ищците. Претендира направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събрАте по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
4
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявени са искове с правно основАе чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от
П. СТ. КЛ., АН. СТ. СТ., Д. ЮЛ. Г. и ЗДР. ЮЛ. М. срещу „Групама
Застраховане“ ЕАД за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
тяхната баба З Н Е при пътно-транспортно произшествие на 22.11.2018г.,
причинено виновно от Б Б Х при управление на автомобил с рег.№ Х ХХХХ
ХХ, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”, ведно със законна лихва считано от 20.07.2019г..
Не са спорни пред въззивна инстанция: настъпването на пътно-
транспортното произшествие на 22.11.2018г., причинената смърт на З Н Е в
резултат на произшествието, починала на 82 години. Не е спорна вината на
водача на автомобил с рег. № В 0027 ВХ, установена с влязла в сила присъда
по НОХД № 167/20г. по описа на ВОС. Не е спорно, че между
застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е
причинено пътно-транспортното произшествие, е сключен договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”,
действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива
отговорността на застрахователя за причинени от Х вреди при управлението
на лекия автомобил. Не е спорно че ищците са внуци на починалата З Н Е,
деца на нейните дъщери Б и Т.
Първият спорен въпрос поставен пред въззивната инстанция е
легитимира ли са ищците – внуци на починалата при пътнотранспортното
произшествие, да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинената смърт.
Съобразно разрешението, дадено в тълкувателно решение № 1/2016г. от
21.06.2018г., задължително за съдилищата, материално легитимирА да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен
близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. /деца,
съпруг и родители/ и Постановление № 5 от 24.11.1969г. /отглеждано, но
неосиновено дете, отглеждащия го и на лицето, което съжителства на
съпружески начала с починалия/ на Пленума на ВС, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдАя, които
в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
5
Изрично е посочено в мотивите на касационния съд че възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в посочените две
Постановления на ВС следва да се допусне като изключение – само за
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина
между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени
вреди, наред с най-близките или вместо тях. Изложено е в решението, че в
традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия
родствен и семеен кръг и връзките по между им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Касационната
инстанция сочи че право на обезщетение за неимуществени вреди на
преживелия родственик е справедливо да се признае, когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки
и страдАя, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка.
С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд намира, че в
тежест на ищците, при условията на главно и пълно доказване, съобразно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския
процес, е да установят съществуването на изключителност в близостта между
баба и внуци, надхвърляща нормално присъщата за тази родствена връзка.
От първата инстанция са събрА гласни доказателства – показАята на
свидетелите Т П М.а, майка на Д и З, Е Ц Н и Г Й К, преки и непосредствени,
депозирА непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се, поради
което и кредитирА от въззивната инстанция изцяло, показания на М.а при
условията на чл.172 от ГПК. От показанията на свидетелите съдът приема за
установено, че между починалата Здравка и нейните четирима внуци е
съществувала силна и трайна връзка. Двете ищци А и П, деца на Б са
отраснали в дома на баба си и дядо си. Първоначално всички са живели
заедно в едно домакинство, като бабата и дядото са помагали при
отглеждането на децата. По-късно към средата на деветдесетте и след смъртта
на съпруга на Здравка, майката на ищците е заминала на работа в Германия за
да осигури семейството. През този период и до завършване на училище
тяхната баба Здравка е поела всички непосредствени грижи за двете
6
момичета. Установено е от гласните доказателства че децата никога не са
прекъсвали връзката със своята майка, която редовно се е прибирала в
отпуски и ваканции. Другите двама ищци Д и З са деца на свидетелката М.а.
Установява се от гласните доказателства, че макар и те да са живели със
своите родители, редовно са ходили при своята баба и братовчедки, като
четирите деца, които са били на близка възраст, са прекарвали много време
заедно при своята баба. Установено е че баба им е създавала комфорт и уют,
били са близки и емоционално свързА. Свидетелите сочат че внезапната
смърт на баба им се е отразила на всички, приели са смъртта много тежко,
особено тежко е било на Д, която е живяла във Варна и последните години е
била ежедневно в контакт с баба си, помагала и е и прекарвала много време с
нея.
Приетото по делото заключение на съдебно-психологическа експертиза
дава заключение на въпросите как се е отразила загубата на психичното
състояние на ищците и в каква степен е възстановено към момента
психичното им здраве, същата е относима само към ищците Г. и С., с които е
проведена среща, и не дава отговор на въпроса са същността на конкретната
връзка между тях и баба им. Установено е от експерта, че Г. към днешна дата
все още усеща липсата на баба си, но е съумяла да фокусира мислите си и
преживявАята си в посока на добрите спомени с нея, както и да преработи и
да приема ефективно загубата. С. все още не е преработила загубата и
последиците от психотравменото преживяване и за нея е препоръчителна
психотерапия.
Въз основа на така очертаната от свидетелите връзка, въззивният съд
намира че същата съответства изцяло на характерната и типична за нашето
общество връзка между баба и внуци – близост, обич, взаимност,
разбирателство, помощ, доверие, уважение. Починалата е била всеотдайна и
грижовна, раздаваща се за своите внуци баба, ищците са били привързА към
нея и са я обичали, и тежко са понесли нейната внезапна смърт. Само те обаче
не могат са обосноват справедливо увеличаване на предвидимия от
застрахователя обем на отговорност. За да е оправдано изключението, е
необходимо да съществуват особени и конкретно установени житейски
обстоятелства, породили необичайно силна привързаност, която съответно да
може обективно да причини морални болки и страдАя, надхвърлящи по
7
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка между обичащи се по между си баба и внук. Смисълът на тълкуването
на термина „изключителност“ на търпяните вреди в съдебната практика на
Върховен касационен съд, обосноваващ признаването на материално-правна
легитимация на преживелия родственик, е преживявАята, вследствие на
внезапната загуба, да надхвърлят по интензивност и продължителност
обичайните за подобни случаи и да се доближават до патологично психическо
отклонение в състоянието на индивида.
СъбрАте по делото по отношение на двете ищци П и А гласни
доказателства сочат че те винаги са живели в дома на баба си, като за
определен период в техните тийнейджърски години до завършване на
училище те са живели само с нея и ежедневните и непосредствени грижи ги
за тях са осъществявА от баба им Здравка. Но разгледан в съвкупност с
установените други факти от гласните доказателства – обективните причини,
свързА с осигуряване на средства от тяхната майка, довели до съвместно
живеене с баба си, постоянната връзка с майката, обучението в чужбина след
средно образовАе, както и установяване в други градове по-късно, фактът на
съвместен живот за тези няколко години не може да обоснове извод да
съществуване на връзка между баба и внуци, нахвърляща обичайната, при
която баба и дядо са готови да помогнат на своите деца и внуци.
Изложените мотиви към тълкувателното решение разкриват ясно
идеята, от която се е ръководило общото събрАе на съдиите от трите колегии
на ВКС при разширяване на кръга на лицата с право на обезщетение - да се
признае по изключение активна легитимация на други лица, извън най-
близките (по смисъла на двете постановления на Пленума на ВС от 1961г. и
1969г.), за получаване на обезщетение за неимуществени вреди, когато
поради конкретни житейски ситуации и обстоятелства те са създали с
починалия особено близка духовна и емоционална връзка, отличаваща се по
съдържАе от традиционно съществуващите връзки между баба и внуци, и
когато интензитетът и продължителността на търпените от тях болки и
страдАя по повод загубата на близкия човек надвишават тези, които е
нормално да се понасят в случай на смърт на баба и дядо. Акцентът в
разясненията към мотивите на тълкувателното решение е „изключителност“,
разбирана като извън обичайното житейско развитие на отношенията между
починалия и претендиращия обезщетение, в отклонение от типичната
8
емоционална и духовна естествена връзка помежду им, когато принципът на
чл.52 ЗЗД налага и това „друго лице“ да бъде обезщетено. Това са случаи, при
които привързаността между претендиращия обезщетение и починалото при
деликт лице е станала толкова силна, че настъпилата смърт е причинила
болки и страдАя, превишаващи и несъизмерими с обичайно търпените при
такъв тип отношения. Особените житейски ситуации са негативни или
трагични в личен житейски план обстоятелства, които са станали причина и
са провокирали пораждането на особена дълбока свързаност, близост и
взаимност. Конкретни житейски сложили се обстоятелства и предпоставки за
създаване на нетипични, изключителни по своето естество и характер
отношения между близки в конкретната за спора степен на родство могат да
бъдат трайно полагане на грижи и отглеждане на внука от неговите баба и
дядо, вместо неговите родители; влошени отношения в семейството,
провокирали потребността детето да намери заместващата пълноценна
семейна среда, дом и грижи при своите баба и дядо; отчужденост на детето от
естествената семейна среда и намиране на такава сред родствениците от втора
степен и други подобни. Обезщетение може да се присъди само по
изключение, когато травмиращите изживявАя от загубата превишават
общоприетото разбиране за страдАе, понасяно в случай на смърт на
родственик от този кръг като се има предвид, че бабите и дядовците
традиционно са важен фактор в живота на внуците си, обичайно оказват
силно и многопосочно влияние върху развитието им и в българското
общество тази връзка привично е изключително здрава и силна. В
тълкувателното решение ясно са разгрАчени хипотезите: от една страна
типичните и традиционни за българското общество отношения, в които,
бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг, в
който връзките помежду им са изградени на взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост; а от друга - че са възможни конкретни
житейски обстоятелства, при които привързаността е станала толкова силна,
че смъртта на единия от родствениците да причини на другия морални болки
и страдАя, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена близост, поради което е справедливо да се признае
право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик /в
този смисъл решение № 33 от 12.04.2022г. по к.т.д. № 377/21г., на първо т.о.
на ВКС/.
9
Независимо от спецификата на отношенията, присъждането на
обезщетение в полза на внук е обусловено от провеждането на пълно и главно
доказване на критериите, възприети в тълкувателното решение по тълк. д. №
1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС - наличие на особено близка духовна и
емоционална връзка с починалия, обосноваваща основАе да се направи
изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно
постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на Пленума на ВС, и проявление на
неимуществени вреди в правната сфера на претендиращия обезщетение,
чийто интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за
отношенията между баби/дядовци и внуци морални болки и страдАя. Такива
конкретни житейски обстоятелства по делото не са установени. Гласните
доказателства не свидетелстват и за преживяване на травмата от внезапната
загуба, по-различно от характерните за подобни случаи скръб и
продължително тъгуване. Такива по делото, както от гласните доказателства,
така и от приетата съдебно-психологична експертиза не се установяват.
По тези съображения въззивният съд намира че в настоящия случай
ищците не са провели пълно и главно доказване за съществуването на такава
трайна и дълбока емоционална връзка с починалата, създаваща по
изключение активна легитимация за тях да претендират обезщетение за
неимуществени вреди. Няма основАе да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61г. и № 5/69г. на Пленума на
ВС и претенцията на ищците следва да се отхвърли.
С оглед на така изложеното решението в обжалвАте му осъдителни
части следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
исковете на П. СТ. КЛ., АН. СТ. СТ., и Д. ЮЛ. Г. да бъдат отхвърлени.
Решението в отхвърлителните му част следва да бъде потвърдено.
На основАе чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане и с оглед изхода на
спора в полза на застрахователното дружество следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за двете инстанции. Дължимите за първа
инстанция разноски са в общ размер на сумата 1 184лв., от които 684лв.,
представляваща разноски и 500лв. юрисконсултско възнаграждение. Предвид
присъдената с първоинстанционното решение сума в размер на 799.20лв.
следва да бъде присъдена още сумата 384.90лв. Разноските за въззивна
инстанция, които следва да бъдат възложени на ищците са в общ размер на
10
сумата 3 100лв., от които сумата 2 600лв., представляваща направени
разноски за държавна такса и 500лв. юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на спора пред въззивна инстанция и отхвърляне изцяло
на предявените искове следва да бъде отменено първоинстанционното
решение и в частите му, с които застрахователното дружество е осъдено да
заплати по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА на процесуалния представител на
ищците адвокатско възнаграждение в размер на 3 900лв., както и дължима по
делото държавна такса в размер на сумата 5 200лв. и сумата 260лв. заплатени
от бюджета на съда разноски.
Предвид отмяната на решението в частта му за присъдените разноски
по реда на чл.38 от ЗА в полза на процесуален представител, произнасянето
по частната жалба на застрахователното дружество срещу определение по
реда на чл.248 от ГПК, с което молбата му за изменение на решението в тази,
отменена с настоящето решение част, е оставена без уважение, следва да бъде
оставена без разглеждане, като недопустима.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 517 от 22.12.2021г. по търг.дело № 161/21г. по
описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение, в частите му както
следва:
с които „Групама Застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на Д. ЮЛ. Г.
сумата 40 000лв., на П. СТ. КЛ. сумата 45 000лв. и на АН. СТ. СТ. сумата
45 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди
– болки и страдАя, в резултат на смъртта на З Н Е, ведно със законна лихва,
считано от 20.07.2019г. до окончателното изплащане на сумите на основАе
чл.432 ал.1 от КЗ и чл.429 ал.1 от КЗ във връзка с чл.86 от ЗЗД,
в частта му, с която „Групама Застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати
на адв.Нелия Мънкова сумата 3 900лв., представляваща адвакатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА и
в частта му, с която ЗД „Групама Застраховане“ ЕАД е осъдено за
заплати по сметка на Окръжен съд – Варна дължима държавна такса в размер
на 5 200лв. и заплатени разноски в размер на 260лв.
11
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете срещу „Групама Застраховане“ на Д. ЮЛ. Г. до
размера на сумата 40 000лв., на П. СТ. КЛ. до размера на сумата 45 000лв. и
на АН. СТ. СТ. до размера на сумата 45 000лв., претендирА като обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдАя, в резултат на смъртта
на тяхната баба З Н Е, ведно със законна лихва, считано от 20.07.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 517 от 22.12.2021г. по търг.дело №
161/21г. по описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение, в частите му,
с които са отхвърлени предявените от Д. ЮЛ. Г., ЗДР. ЮЛ. М., П. СТ. КЛ. и
А.С. Стаматово срещу „Групама Застраховане“ ЕАД искове за обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба З Н Е, съответно за
разликата над 45 000лв. до 90 000лв. за П. СТ. КЛ. и АН. СТ. СТ., над
40 000лв. до 80 000лв. за Д. ЮЛ. Г. и иска на ЗДР. ЮЛ. М. за сумата
80 000лв., както и в частта, с която ищците са осъдени да заплатят на
„Групама Застраховане“ разноски за първа инстанция.
ОСЪЖДА Д. ЮЛ. Г. от гр.Варна, ул.“Александър Малинов“ № 13, ет.2,
ап.2, ЕГН **********, ЗДР. ЮЛ. М. от гр.Варна, ул.“Александър Малинов“
№ 12, ет.2, ап.3, ЕГН **********, П. СТ. КЛ. от гр.Варна, ул.“Рали
Мавридов“ № 7, ет.9, ап.44 и АН. СТ. СТ. от гр.София, ж.к.“Бъкстон“, ЕГН
**********, да заплатят на „Групама Застраховане“ ЕАД със седалище
гр.София, ЕИК *********, още сумата 384.90лв. /триста осемдесет и четири
лева и деветдесет стотинки/, представляваща разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първа инстанция, сумата 2 600лв. /две хиляди и
шестстотин лева/, представляваща направени разноски за въззивна инстанция
и сумата 500лв. /петстотин лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивна инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на „Групама
Застраховане“ ЕАД със седалище гр.София срещу определение № 383 от
10.03.2022г. по чл.248 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на стрАте.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13