РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Варна, 02.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20223110204688 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на Д**** Х. Р. против НП №
**** на Началника на група в сектор ПП ОД МВР- гр.В****, с което на
Д*** Х. Р. е наложено административно наказание в пункт първи "ГЛОБА"
в размер на 20 лева, на основание чл. 185 от ЗДП, в пункт втори "Г****" в
размер на 50 лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1
месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП и в пункт трети "ГЛОБА" в
размер на 10 лева, на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП.
Жалбоподателят моли да бъде отменено НП.
В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят не се явява и
не се представлява.
Въззиваемата страна не се представлява и не е изразила становище по
жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Видно от текста на съставения акт за установяване на административно
1
нарушение според административнонаказващия орган
На 06.09.2022 г. около 09:50 часа в гр.В**** посока бул. Г**** като водач на
лек автомобил с per № В ****, извършва маневра движение назад и блъска
спрелия зад него лек автомобил с рег№ ЕН ****, с което става причина за
ПТП с материални щети. Водачът не си изпълнява задължението, като
участник в ПТП да остане на място и да уведоми органите на МВР за
оказване на съдействие по установяване на вредите от произшествието.
Същият напуска произшествието. Жалбоподателят не представил контролен
талон към СУМПС.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, след
което било издадено атакуваното от въззивника наказателно постановление.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност
са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-съгласно
заповед № **** на Министъра на вътрешните работи.
В хода на административнонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
По пункт 1 от НП:
Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния
закон, след като е констатирал нарушението по чл.5 ал.1 т.1 от ЗДП, като е
отнесъл фактите към хипотезата на правната норма и на основание чл.185 от
ЗДП е наложил наказание. Съгласно разпоредбата на правната норма с
2
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди. В конкретния случай безспорно установено, че в
следствие на действия на жалбоподателя са причинени имуществени вреди
на друг автомобил. В тази насока са както показанията на свид. В., така и
събраните писмени доказателстгва по преписката. В тази връзка съдът
приема, че е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение. Съдът
намери, че при индивидуализацията на административното наказание в
пункт първи, наложено на жалбоподателя, административнонаказващия
орган се е съобразил с тежеста на извършеното нарушение. Наложеното
наказание е императивно посочено в закона, справедливо е и ще изпълни
целите на чл.12 от ЗАНН.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и
оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната
отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение
не може да се квалифицира като маловажно, тъй като по нищо не се
отличават от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има
дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП.
По пункт втори от НП:
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
констатирал нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.В ЗДП, като е съотнесъл фактите
към хипотезата на правната норма. В НП е било посочено, че жалбоподателят
не е останал на място и не е уведомил контролните органи за ПТП. Съдът
намира, че наказващият орган се е произнесъл при изяснена фактическа
обстановка. Нарушението в този пункт се потвърждава от събраните по делото
доказателства. Видно от текста на жалбата нарушението не се оспорва и не се
сочат доказателства в подкрепа на противоположна теза. В тази връзка съдът
намира, че жалбоподателя е правилно наказан и е извършил вмененото му
нарушение. Съдът намери, че при индивидуализацията на административното
наказание в пункт втори, наложено на жалбоподателя,
административнонаказващия орган не се е съобразил с тежеста на извършеното
нарушение. По делото има доказателства, че въззивникът има и други
3
нарушения в стажа си на водач на МПС в последните пет години. В тази връзка
съдът намира, че наказанието в пункт втори е определено в минималния
размер предвидет в закона, справедливо е и съответстващо на извършеното
нарушение, и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и
оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната
отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение
не може да се квалифицира като маловажно, тъй като те по нищо не се
отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има
дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП.
Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не
следва да се приема като маловажно. В този смисъл съдът намира, че следва
потвърди НП в пункт втори.
По пункт трети от НП: Съдът намира, че правилно е било прието, че въз.Р.
е допуснал нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП. Тази норма задължава водача на
МПС да носи СУМПС от съответната категория и контролен талон към него.
Доколкото в акта и постановлението изрично е посочено от фактическа страна, че
нарушителят не носи контролен талон съдът намира, че правилно на жалбоподателя е
била наложена „глоба” в размер на 10лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДП.С
оглед на това постановлението в пункт 3 следва да бъде потвърдено.Съдът счита, че
при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди
степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно
качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до
прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния
случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира
като маловажно, тъй като по нищо не се отличават от останалите от същия
вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно
поведение за спазване на принципите на ЗДП.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва
на ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
4
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 120лева. Производството по делото продължи в две съдебни заседания, не
е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № **** на Началника на група в сектор ПП ОД
МВР- гр.В****, с което на Д. Х. Р. е наложено административно наказание в
пункт първи "ГЛОБА" в размер на 20 лева, на основание чл. 185 от ЗДП, в
пункт втори "ГЛОБА" в размер на 50 лева и “Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП и в
пункт трети "ГЛОБА" в размер на 10 лева, на основание чл. 183 ал.1 т.1 пр.2
от ЗДП.
ОСЪЖДА Д. Х. Р. да заплати на ОД МВР гр.В**** юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5